Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Велина

За благодарността и прошката

Recommended Posts

Думите са показност и имат конкретни цели.

Друго е едно истинско състояние на благодарност, но то може да е отправено само към Твореца и не, защото ни има (малко му се сърдя аз за това), а заради всичко (ама баш всичко).

Защо се сърдиш на Бог :D той ли те накара да ядеш ябълки а не месо :P:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То, това за ябълката е малко скалъпена работа, ама приемаме, че ябълката е символ на новите Евини възможности за отделяне от първоизвора си.

Значи, пардон, понеже познавам отсамната страна на съществуването, трябва да се сърдя на кака Ева, защото тя ми е подарила тази страна.

Иначе, лицемерно, разбира се, съм благодарен на себе си, че съм спрял да ям месо. Малко по-малко лицемерно съм си бесен, че въобще съм започвал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първородния грях съществува. Да простим на себе си, че сме съгрешили, и сме такива днес, или да благодарим на Бог, че ни има.

Едно крещящо противоречие.

С всяка една благодарност е така, независимо повода за нея...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Брей, виж каква е темата, а аз говоря за месо...

Важно е кое ще ни подтикне да извървим обратния път. А като тръгнем, ще се понаместят и грешните благодарности и прошки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

...

Благодарността е вид /много фин.../ лицемерие.

...

...

Или когато ми благодарят - не намирам думи да изкажа как не е необходимо да го правят, защото аз или те - никой от нас не върши нищо за благодарност.

...

Според мен лицемерие до голяма степен е точно в това да не искаш да ти благодарят... И то от най-фините лицемерни трикове - висш пилотаж ! (нищо лично само коментирам!)

Не познавам човек, който да не му е приятно да му благодарят (искрено!).

Добре, казваш "никой от нас не върши нещо за благодарност" , а за какво... ? За пари ? За слава? За себе си (развитие) ? ...Нека да е всичко накуп! Няма значение...

Искрената благодарност винаги дава един много приятен привкус за добре свършена работа и положени усилия и ... аз я слагам на ПЪРВО място, пред парите и всичко останало.

Искрената благодарност зарежда с енергия, дава стимул за развитие, усъвършенстване, ...създава сигурност и самочувствие в човека.

Истинската благодарността е вид отлична оценка, и в тоя смисъл ориентир за правилна посока!

Принципно благодарността, когато е користна и сервилна може да "заслепява" и да пречи на човек, но не виждам смисъл, поради тази причини човек да се отказва от това да му благодарят. Такава фалшива благодарност се разпознава много лесно! :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина ли мислиш, че истинската благодарност се нуждае от думи...?

Многословието не граничи ли с ласкателство...

Често от благодарност чувството ме задавя и каквото и да кажа, би било излишно.

Искрената благодарност винаги дава един много приятен привкус за добре свършена работа и положени усилия

... не винаги, не с всеки...

Но всеки изразява своята благодарност различно, също и приема благодарността различно.

Когато нахраниш гладно куче, например, то не те лае, само те гледа.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Искрената благодарност винаги дава един много приятен привкус за добре свършена работа и положени усилия

... не винаги, не с всеки...

Убеди ме с 2-3 примера от твоя опит,...тоест разкажи случки, когато са ти искрено благодарили с думи, относно положени твои усилия и на теб ти е станало неприятно или досадно, например ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Искрената благодарност винаги дава един много приятен привкус за добре свършена работа и положени усилия

... не винаги, не с всеки...

Убеди ме с 2-3 примера от твоя опит,...тоест разкажи случки, когато са ти искрено благодарили с думи, относно положени твои усилия и на теб ти е станало неприятно или досадно, например ?

Необходимо ли е?

... да се убеждаваме един друг...

По-често ми се случва да се чувствам неудобно от благодарностите, но да ми е било и неприятно не е изключение. Предполагам на всеки се е случвало.

Един пример, който споменах и в някаква друга тема преди - На едно от пътуванията ми по Турция подарих добре опакован Коран на една мюсюлманка /не знаех какво да и подаря просто, сметнах, че е добър избор/. Тя много ми благодари, чак прекали /когато подарявам подаръци, ми се иска да оставят разопаковането им за по-късен момент, когато няма да съм там, например/.

Благодарейки все така въодушевено тя бързаше да разтвори пакета и да види какво има вътре. Когато видя, че е Коран на турски език се завъртя нацупено и го... изхвърли в кофата за смет в кухнята.

!

После последваха много обяснения, как е грях да се чете тази свещенна книга на друг език, различен от арабския.

Попитах я знае ли арабски, каза Не.

Не става дума само за извършени добри постъпки, нали говорим за благодарността като цяло.

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен най-често ми е неудобно, като ми благодарят.

Но се е случвало и да съм озадачен, че дори не са ми благодарили.

Високомерие...

Най-високомерна е прошката пък...

Това, което може да бъде наранено у мен, е само високомерието. И после евентуално именно тои може да прости.

Благодарността е като отплата, всички стигате до този извод. Ами, значи, естествено, е лицемерие.

Да искам искрено да благодаря, ще значи и без да търся конкретни поводи. Нещо се смущвава сигналът на тези честоти обаче...

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарността е важна преди всичко за този, който благодари. Нямам предвид формалната страна на благодарността. Благодарността е първо вътрешно усещане, а външното и , формално проявяване е само опит да се сподели това усещане с другия. Случаите в които имаме външно проявление симулиращо благодарност, без необходимото вътрешно чувство, са си един вид лъжа, но все пак употребата им е донякъде оправдана поради възприетия от обществото модел на „културно поведение“. Използването на думи като „благодаря“, „моля“ и др. в ежедневното общуване, до голяма степен ги е лишило от сила, от смисъл, хората ги употребяват защото „доброто възпитание“ изисква така. В действителност благодарността и молитвата стоящи зад тези думи (благодаря и моля) са двете най-мощни сили за връзка с духовния свят. Когато вътрешно от сърце благодариш на някого, ти се свързваш с духовния свят, като съответно даваш възможност на духовните енергии да потекат през тебе.

Ако на нас ни благодарят, ние първо трябва да се опитаме да разберем защо ни благодарят. Да се поставим на мястото на другия и да погледнем през неговите очи, според неговите разбирания; да разберем с какво сме му въздействали. Така можем да разберем отношението между нас двамата, да преценим заслужена ли е благодарността и предвид това, че благодарността е форма на оказване на доверие (за човека, който благодари), ние трябва да направим така, че и занапред да не нарушим това доверие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако на нас ни благодарят, ние първо трябва да се опитаме да разберем защо ни благодарят. Да се поставим на мястото на другия и да погледнем през неговите очи, според неговите разбирания; да разберем с какво сме му въздействали. Така можем да разберем отношението между нас двамата, да преценим заслужена ли е благодарността и предвид това, че благодарността е форма на оказване на доверие (за човека, който благодари), ние трябва да направим така, че и занапред да не нарушим това доверие.

Виждам, че освен лицемерна, благодарност също може да е и много високомерна...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Според мен лицемерие до голяма степен е точно в това да не искаш да ти благодарят... И то от най-фините лицемерни трикове - висш пилотаж ! (нищо лично само коментирам!) "

Аз пък правя жестове обикновенно когато съм на работа ,различни,на хора които не познавам,да кажем в най чистия вариант някое малко дете ме е накарало днес да се усмихна с някоя"детинщина",която никога не могат да измислят ,болните ни мозъци защото се занимаваме само с глупости.Това за мен е благодарност от моя страна.Не мисля ,че трябва всичко да има и лош оттенък.Има и много хубави,истински и чисти неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен чистата благодарност е към Бог и Божията воля - тя се проявява във всеки от нас и в ситуациите, в които попадаме. Когато казвам на някого "благодаря", имам предвид "благодаря на Бог, че те изпрати". Когато на мен ми казват "благодаря" - приемам го като "благодаря на Бог, че те изпрати".

Да, вярно е, усеща се понякога лицемерие или пресиленост в благодарността, но това е когато тя е насочена към човека конкретно и очаква ответна реакция. Но това вече не го наричам с думата благодарност...

Прошката - тя винаги е само на себе си, според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случвало се е на всеки... да се изправи бездиханен пред планински връх, омаян от красотата, тишината, музиката... в онова, което попива с всяка своя фибра. В такъв момент желанието да се слееш с всичката тази прелест аз наричам истинска благодарност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, вярно е, усеща се понякога лицемерие или пресиленост в благодарността, но това е когато тя е насочена към човека конкретно и очаква ответна реакция. Но това вече не го наричам с думата благодарност...

Прошката - тя винаги е само на себе си, според мен.

Ей ги, аз ги виждам...

Не биха могли лицемерието и високомерието, които крещят и се самозаявяват, да бъдат опасни. Тях никой не ги пропуска и никой не ги взема за друго... и са само досадни.

Е, всеки да избира за какво да внимава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това ме наведе на друга мисъл....

Ако в благодарността и прошката на другия видим лицемерие и/или високомерие, то дали всъщност не виждаме отражението на собствените си благодарност и прошка?

Ако на мен ми се стори, че другият е лицемерен в благодарността си или надменен в прошката си, то може би просто неговият начин да направи това не съвпада с моята представа и с моя начин на мислене и изразяване?

Всъщност какво ми влиза на мен в работата дали този, който ми благодари, е лицемерен? Това си засяга само него в крайна сметка.. За мен той е искрен в желанието си да изрази някаква благодарност по своя си начин... А за прошката това важи още повече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Инетересно е, че сега се навеждаш към тази мисъл.

Понеже аз говоря именно за твоите благодарност и прошка, когато ти четеш.

И за моите, когато аз пиша.

На мен твоите няма как да са ми опасни. Ти решавай, за себе си, в кои да се взираш.

Но ние тях не можем да променим, а само да замаскираме. Промяната може да се извърши само в цялостното животосъстояние. Тъй се променя и погледа, обаче, а ние в никакъв случй не желаем той да се изменя, понеже сме щастливи... Сложен е човешкият ребус... И прост, когато истински си осъзнал, че не ти можеш да го решиш.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми се четат 6 страници ... Аможе някой да еказал това, което сега ще кажа ... Ми ... Присъединявам се към него ... или просто си пиша.

Не знам какво е благодарността, но неблагодарността е по- лошо. Най- лошо е, че трябва да ги има и двете В света, който сме избрали е така. Но пак в него благодарността има много интересна за мен особеност. През нея става едно особено общуване, и всъщност това е ползата от нея: обмен на енергия, отваряне. Като се имапредвид, че егото предполага нарушен енергообмен, затваряне, прекъсване на енергообмена, следователно благодарността е вратичка за други посоки. Всичко казано за лицемерието и егоцентричността е вярно, но на другия им край има и други неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарността

Веднъж, още докато е малка, Лили Димкова пита баща си:"Татенце, по какво може да се познае дали един човек е духовен?" Той отговаря кратко:"По чувството за благодарност". Много години по-късно, през 1971г., когато се посъвзема от отравянето и най-тежкото си боледуване, но все още не може да държи писалка в ръката си, болникът Димков моли дъщеря си да приготви подарък за проф. д-р Васил Янчев и диктува бележка за него:"Благодаря ти, че беше чист проводник на светлите сили за възвръщане на моето здраве. Бог да те благослови." Пак по време на боледуването лечителят благодари на дъщеря си за всяко нещо, което прави за него, дори за най-дребното. Тя се чувства чак неудобно и го моли да не й благодари постоянно. А той отвръща:"Не, за всяко нещо трябва да се благодари. Само благодарният човек може да засили действието на жизнените функции на своя организъм".

Яков Янакиев-"Чудесата на Петър Димков;София;2009г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Относно прошката... все си мисля, че стигнеш ли до там да прощаваш на някого - значи преди това си квалифицирал поведението му (или определена постъпка) като нещо лошо.

Но, имаме ли право да съдим?... човешката истина е субективно понятие. Имаме ли и право да се сърдим?... това също е човешко понятие.

На мен са ми еднакво неприятни моментите на осъждане и прощаване. Затова, за себе си гледам да се придържам винаги към следното: За да не се стига дотам да прощавам - просто никога не съдя и не приемам нищо лично. Така и аз се чувствам добре, а и отсрещния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

И аз така смятам LUCIUS, но мисля че това е допуснато заради стари кармични взаимоотношения които е добре да бъдат изчистени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Относно прошката... все си мисля, че стигнеш ли до там да прощаваш на някого - значи преди това си квалифицирал поведението му (или определена постъпка) като нещо лошо.

Но, имаме ли право да съдим?... човешката истина е субективно понятие. Имаме ли и право да се сърдим?... това също е човешко понятие.

На мен са ми еднакво неприятни моментите на осъждане и прощаване. Затова, за себе си гледам да се придържам винаги към следното: За да не се стига дотам да прощавам - просто никога не съдя и не приемам нищо лично. Така и аз се чувствам добре, а и отсрещния.

Никога е силна дума ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошка се дава, когато този отсреща може да я оцени. Ако той (или тя) греши, наранява те, допуска същите грешки отново и отново и отново и продължава всеки път да се извинява и да повтаря накрая се уморяваш да прощаваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, и след като се умори да прощава на друг човек, защото вижда, че е безмислено, получава шанс да разбере, че има да прощава нещо само на самия себе си.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×