Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Велина

За благодарността и прошката

Recommended Posts

Лесно е човек да благодари за своето щастие, гледайки чуждото нещастие.

Наистина, възможно ли е да благодариш за такова нещастие, което е описала notes?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може да прозвучи грубо, за което предварително се извинявам, но четейки поста на .notes

....... се сетих за една случка. Не се сещам, в коя от беседите на П. Дънов, ако някой може да я пусне ще съм благодарна.

Та случката е точнo за майка и болното и дете, което страдало от бoлест при която главата нараствала, майката се молела с цялото си сърце детето да живее, това било едничкото нещо което искала. Така станало, че детето живяло. Cлед години обаче срещайки я отново, чул майката да се моли Бог да прибере детето и, защото мъките които изживявало били много по- страшни от болката, която щяла да изживее при смъртта му преди години.

Вероятно не съм точна в преразказа, но идеята е тази.Никой не знае кое е най- доброто в този живот.

Господи, дай ми смелост да променя нещата, които мога. Дай ми Сила да приема нещата, които не мога да променя и Мъдрост да рaзлича едното от другото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви разкажа малко за себе си и как да простя. Имам по голям брат, когото обичах, но случиха се поредица от събития, на които не мога да простя. Той е странен характер и винаги е бил, както се казва " остър камък".Живеехме в един град, винаги е бил състрадателен към чуждите, помагал е финансово на чуждите/има стабилен бизнес за който му помогна баща ми с голяма сума пари, докато сестра му по него време нямаше какво да яде, тъкмо бях родила. И въпреки състрадателноста си към хората, много  ги е  лъгал за да "процъфти "бизнеса му.По стечение на обстоятелствата жена му се разболя от рак на гърдата и след 3 г. ходене по мъките почина.Аз бях неотлъчно до него, подкрепях го и все още плача за нея, изминаха 9 г.от нейната смърт.Остави две малки деца' на 12 и на 5 годинки,  които почти аз отгледах. Нямаше още и месец от нейната смърт и той тръгна по жени, жени, които бяха с него заради парите му и като получиха съответната изгода и го изоставяха. Забравих да спомена, че преди това родителите ми му преписаха етаж от нашата къща.бЯх много наранена, защо така ме изолираха. Преглътнах.Та след смъртта на снаха ми той започна да се опознава с близки приятелки на вече покойната му съпруга.А те след като го изоставяха изпадаше в депреси, обвиняваше ме, че всичко било заради мен,  въобще не съм се ме сила, животът си е негов.Само му казвах" защо толкова скоро, тя още не беше изстинала "и  отново бях до него да се лекуваме. Паралелно със заболяването на снаха ми, баща ми се разболя и беше на легло 6 години.Основно майка ми се грижеше за него, като почти всеки ден ходех да й помагам, а брат ми го " обирах "от кръчмите за да види баща си./ сега съм обвинена, че й баща си не съм гледала.И за това не мога да му простя.И така...първо почина снаха ми, точно след една година баща ми.На следващата година затвориха болницата ни в града и трябваше с си търся работа някъде другаде Преместихме се аз и вече бившия ми съпруг на 100 км надалеч. И както на всяко ново място имахме и доста трудности.3 г. След преместването се разведох.Причините - любовница. Брат ми защитаваше и още защитава бившия ми съпруг, давал му е и пари, ходеха по почивки заедно, вече с новата жена на бившия, черпеше ги и т.н.детето ми остана тогава при баща си с думите" при теб няма уют" ,аз тогава живях в таванска стая, дори чаршафи нямах.Какво преживях няма да описвам- излишно е.Започнах работа на две места и стъпих на краката си.И все още работя на двете места. Детето ми порасна, съжалява за думите си и вече ще бъде студент.А наскоро брат ми се изяви" остави си детето, не те е срам".Веднага съжалих защо съм била до него в трудните му моменти.Преди година майка ми легна на легло и сега съхне там, няма инсулти, не се движеше, брат ми защото" жал му било" не я караше да се движи, поръчвах й рехабилитатори, но тя просто  не искаше са върви и последните й думи бяха" вие сте длъжни да ме гледате и ще ме гледате."Падна на грижите на брат ми, като се сипеха обвинения,  че не съм там, не мож никъде да ходи, злобата му растеше.Материално нищо не съм искала, разполагаше с пенсията й/ така е редно/, но ме и лъжеше, че щял да ми на плати и цялата къща да остане за него, вземаше и продължава да взема ренти от земи, без да ми е давал. И това преглътнах, но се скарахме кой да я гледа. Аз съм на квартира, няма къде да я сложа, а нали му е преписан и етаж срещу гледане. Минава време, не си говорим, той продължаваше с обвиненията защо съм се развела, пък съм си оставила детето/ което не е така/, даваше пари на бившия и жена му, идвал е тук многократно без да ми се обади, настройваше децата против мен и те не идваха, а в трудните години се бях отдала напълно за тях.И бях наранявана допълнително. Преди няколко месеца се случи поредното нещастие- племеницата, която е вече 13 г й откриха левкемия.И го научих от посредници, близки хора на които се обадил и казал" ако искаш кажи на сестра ми" Дори няма доблестта да ми звънне и да ми каже.Аз естествено веднага му звънях и го попитах с какво да помогна.За децата съм готова на всичко.А той" искам да вземеш бабата" Къде да я взема, с какво да я пренеса, та аз по пътя ще я убия, тя е неподвижна, и къде ще я сложа.А неговия отговор- не ме интересува.Попитах как е детето, а отговора- не те интересува, щом не искаш да гледаш бабата.БЯх потресена. Настройва всички близки хора против мен как съм отказала да гледам майка си. Работа ли да напусна, той ли ще ме храни.И звъня на чужди хора, с които знам, че поддържа връзка да разбера за състоянието на племеницата ми.И разбрах, че една от многото му любовници, която  я хвана да го краде, и която покъщнината й е разпръсната из цялята държава, тя не знае дори къде живее се грижела за племеницата ми.И ме боли, много ме боли, не ми се вдигат телефони, кълне ме да съм умряла, да съм се разболеела....И си мисля това карма ли е или наказание? Има ли Господ? Защо се случват всички тези нещастия? Аз вече се уморих да прощавам.

Редактирано от magg-i

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×