Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Теодора Андреева

Християнство, Ислям, Будизъм

Recommended Posts

малко история на Иран

 

Тази статия е написана доста тенденциозно, но въпреки това на мислеш човек ще обясни доста неща. Аз съм съвременник на тези събития и добре помня КОЙ нямаше интерес Иран да стане самостоятелна образована силна държава с много нефт, който си продаваше сама и като капак да дава тон и да обединява под своите ценности държавите в региона. И сега в тези държави изкуствено се подклаждат вътрешно разделение и конфликти на каква ли не основа... мислите ли че случайно??? Интересен е абзацът за събитията в началото на 50-те и д-р Мосадех (и дори няма статия за него....) И да напомня на младите пловдивчани, че градът им дължи своята прекрасна библиотека на .... иранския шах!

Но дори и така осакатена статията дава ясна представа кой създаде ислямския фундаментализъм в Иран. А иначе нека не забравяме че под това име е "скрита" великата родина на Рудаки, Фирдоуси, Омар Хайям, Низами, Руми, Саади, Хафез, Алишер Навои, великия Авицена.... Пиша всичко това с безкрайно уважение към моите персийски приятели - и тримата носят името Реза :) и към двете красиви и много интелигентни и мъдри ирански момичета, с които ме срещна живота - Нур и Алис. 

Иран заслужава да върне своята слава и блясък, но... дали Великите ще му позволят? И докога ще вярваме в самозачатието на ислямския фундаментализъм? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, много хора са съвремнници на онези събития, но и много хора са съвременници на тези, отсега.

 

Ислямът е вреден, ислямът е пагубен.

Казва ти го човек, завърнал се от тези земи.

И пак ще ида там да доизследвам.

 

Човек тябва да има сетива за това, да го вижда отдалече, да вижда злото отдалече.

Донче, познаваме са отдавна, аз съм регулярен човек, пак не в правилата но, но винаги държа на европейското, но в тоя случай, ме загуби.

 

Твоите ирански приятели да се борят за правата на жените си и да не лежат върху близки познанства, защото само при подобен конфликт, ще се обади нещо по-тежко, а именно архетипа и ако са били такива борци за права, да са в затвора.

Т.е. не вярвам на лисици.

И наистина трябва да пообщуваме с такива хора, че да видим откъде ни е дошло.

И  благославяваме християнството.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мила, не отричам нищо от това, което пишеш. Просто се опитвам да видя/ покажа още няколко плочки от пъзела на картинката там... Самият факт, че пишем с теб двете тук, вече ясно показва нашата духовна ориентация, нашия избор. Но точно този избор, точно Христовото учение (не религията) ми дадоха силата и свободата да обичам и тези с другия духовен избор. Имам приятели, които изповядват истинския ислям. Те самите с огорчение казват, че това не е тяхното учение. И ние казваме същото за вещиците на кладите, за кръстоносните походи, за индулгенциите... 

За мен правилният въпрос е кой има финансов интерес от налагането на мракобесие чрез религията? Обикновените хора нямат. Тези, които имат, нямат духовност - доказано. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам приятели, които изповядват истинския ислям. Те самите с огорчение казват, че това не е тяхното учение. И ние казваме същото за вещиците на кладите, за кръстоносните походи, за индулгенциите... 

 

Добро утро първо :)

 

Ако можеш да ми обясниш или изобщо някой да ми обясни какво точно е "истинския" ислям. Ако приемем, че това са единствено и само морални послания, то той не надвишава един обикновен законник от третото хилядолетие преди Христа, каквито е имало навсякъде по тези земи, пък и не само там.

Връщайки се назад към генезиса на исляма, се натъкваме на преинтересни факти, добре е всеки да ги прочете. Отделно от това, за мен постиженията на "ислямската" цивилизация са заемки от доислямския период на Близкия Изток и народите, населявали Междуречието. 

 

Предполагам, че в една обзорна дискусия тук в тази тема, много факти ще излязат на повърхността. Визирам исторически факти около налагането на исляма като социален модел първо и после като "духовно" послание. 

 

Бих могла да разкажа за връзката между Дева Мария и боготворената в ислямския свят Фатима. Изобщо има много интересни неща, които е добре да се знаят.

 

А сега ви желая хубав дъждовен ден :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като Ислямът завладее света, в следващия си живот ще се преродя като мюсюлманин :))). Аллаху Акбар.

А тези, които сега са сред най-фанатизираните последователи, може пък да си намерят някоя нова, новоизлюпила се религия. Хората са едни и същи. И без Ислям ще си намерят начин да се прецакат ако бъдат оставени сами на себе си. Нищо, с времето някоя по-силна личност ще се въплъти заедно с определен кръг свои съмишленици в нужния момент и ще извърши необходимите реформи. И ако като цяло в този момент в тела на мюсюлмани са въплътени относително по-развити души, нещата ще се получат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка : 

 

 

За мен правилният въпрос е кой има финансов интерес от налагането на мракобесие чрез религията? Обикновените хора нямат. Тези, които имат, нямат духовност - доказано. 

Възможно ли е да не става въпрос за изкуствено налагане на мракобесие (тоест, да не става въпрос за такова мракобесие, което да се налага заради финансов интерес - бил той на мюсюлмани или на немюсюлмани) ? Възможно ли е положението в Иран просто да отразява искрени убеждения на част от иранците (политици, духовници, обикновени хора) ? Не твърдя тези неща, просто питам. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тва е отвратилна работа. Като сметнеш всички религии, секти, вярвания... мале ква каша се получава. Направо не е истина как досега никой не се е сетил да измисли Бъгс Бъни религия, секта, култ или някво образувание от тоя сорт. Може би тва липсва... Бъгс Бъни. Може да се обличаме в костюми на Бъгс Бъни, да обикаляме с големи моркови в ръце и да боготворим Бъгс Бъни. Що пък да не... не е лоша идея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тва е отвратилна работа. Като сметнеш всички религии, секти, вярвания... мале ква каша се получава. Направо не е истина как досега никой не се е сетил да измисли Бъгс Бъни религия, секта, култ или някво образувание от тоя сорт. Може би тва липсва... Бъгс Бъни. Може да се обличаме в костюми на Бъгс Бъни, да обикаляме с големи моркови в ръце и да боготворим Бъгс Бъни. Що пък да не... не е лоша идея.

Съществуват църква на летящото спагетено чудовище и религия джедайство. :)

 

180px-Pastafar_bibliya.jpg

Редактирано от Кон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма как да променя отношението съм към тези хора, визирам арабите, но след като е минало повече време, се опитвам да ги разбирам - това са хора антицивилизация, и въпреки всичко - те имат най-модерните магистрали и най- древните обичаи. Цяла Западна Африка е осеяна с магистрали, на които дори Германия би могла да завиди. 

С мирис на кускус и рас ел хануд (смес от 30 подрпавки, нещо като индийската гарам масала) - в цяла Северна Африка, това е парфюма, та чак до Тарифа отвъд Средиземно море. С висящите трупове на овце по всички бензиностанции, такъв е животът там - един проникновен мирис на овнешко, който те съпровожда навсякъде, дори и в двореца на Хасан 2, когато, при смяна на караула, войниците се объркват, жегата е страшна, а туристите - хапливи и нахални. Червените тежки колани и червените чехли явно тежат, но честта е над всичко.

 

Трябва да кажа, че Рабат е една от най-европейските столици на Африка, нещо което не може да се види в Кайро, където водачите на камили ти съдират кожата :) Да, Рабат, е един красив град по нашия смисъл, само да не бяха жените с кърпи на главите .... 
И над всичко, се оформя яденето на плодове от кактуси - това е голям пазар в Африка, вижда се и в западната част на Испания също, много се консумират тези плодове. 

Но тези в арабския свят са по-автентични, защото пресичат улиците с каруците си, по-скоро талиги, които сами влачат и сами белят плодовете за отрицателно време и вземат най-много по 1 евро за 4 до 8 плодове от кактус. Много са бедни хората там. 

Но пък във всеки по-голям град имат университет, който смесен. Визирам Мороко, единствената ислямска държава, където жените имат право да се смеят на публични места и да танцуват. 

 

Колкото до темата, е тъжно, че религиите определят социалното битие, но е факт и това не може да се промени. Пример - арабите са смлели берберите, едни земеделци и по неволя воини на пустинята, но сега са 1/3 от населението на Северна Африка. Правят сметки и с таурегите, но те са воини и не се дават лесно поне засега - визирам Източна Сахара и южните части на Тунис, Алжир и Египет. Те сега-засега остават номади, каквито са били всички предци на днешните държави от Северна Африка и не само. До Сиера Леоне, до Брега на слоновата кост и по-натам още, всички са номади в Африка. Неслучайно единствената цивилизация там е създадена по поречието на долината на Нил.

 

И пак ще се

върна към първите християни коптите и аскети - пак в Северна Африка, където днес властва полумесеца. 

....

Времена. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стига вече с исляма, това е преживено чудно чудо, сега идва ред на Китай и на Япония. Изобщо, идва ред на всички :)

 

Въпреки екстравертната ни нагласа да приемем, че субективният фактор е само субективен, неговото огромно значение съвсем не е непременно показател за личен субективизъм. Защото, психиката и нейната структура, са достатъчно реални. И о, чудо - те превръщат материалните предмети в психични образи. Ние не приемаме вълни, припознаваме се със звука, не дължините на вълните, а с цветовете ... Битието е онова битие, което виждаме и чуваме!

 

По-трудно е да асимилираме видението на Майстер Екхарт на "хубавото голо момченце", и още повече мъжа с пурпурната мантия на Сведенборг, който искал да го отучи от преяждането и в когото той - въпреки това или може би точно затова - познал Господа.
Не е лесно да разберем подобни неща, понеже те са на границата с гротеската. Но много от преживяванията на сатори не само граничат с гротеската, а са в самия център на гротеската и звучат като невъобразима безсмислица.
Но за този, който дълго време е изучавал, с разбиране и любов, подобния на цвете дух на Далечния Изток, много от удивителните неща, които непрекъснато затрудняват прекалено наивния европеец, просто отпадат.

И действително, дзен един от най-чудните цветове на китайския дух, който с готовност е бил оплоден от огромния свят на будистките идеи. Затова, този, който дори отчасти е вникнал в будисткото учение - тоест, отказал се е е от някои западни заблуди, ще почувства дълбочината, скрита под странното покривало на индивидуалното преживяване на сатори или ще се досети за обезпокоителните трудности, които философията и религията на Запада досега мислеха и мислят, че могат да игнорират.

И, ако си християнин, нямаш общо с езичници :)
В западните територии няма сатори. То е дело на Изтока.
Ала не - "В което творение, трябва да бъде осъзнато съвършенството, там тварност, създаденост, предметност и индивидуалност, трябва изцяло да се изгубят и да изчезнат."
Източник - Немска теология, Мистично съчинение на анонимен немски католик от XIV век.
Ако осъзнаех истината в себе си, бих осъзнал също, че аз не съм доброто, то не е мое и не е от мене.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще прескоча отново към темата за ислямския свят, че тук има хора, които нито пътуват, нито разбират за какво иде реч.

Та, драги мои, попътувайте, поживейте поне за две седмици, примернo в Западна Сахара и пак ще говорим за ценности.

 

Трябва на всички да е ясно, че европейските ценности, като култура, постижение, цивилизация, напредък, не означават нищо за ислямския човек - неговите ценности са ДРУГИ.

 

И двата свята са непримирими, от едната страна е нашата цивилизация, от другата - е хаоса на дивака. Кавото и да правят ислямските водачи, визирам като инфраструктура и още 100 неща, това няма как да промени факта, че в едно такси се возят средно по 12 човека, че градският им транспорт е пред разпад, че всеки пресича както и където иска, че жените им приличат на чували,и че нямат 5 пари за нищо ...

 

Европейският човек там е ненужен, та се чудя какво правят те сред европейските човеци! Ала там и не само, европейският човек е източник на евтини пари за какво ли не. От най-малкия и кратък преход до пазара, имаш охрана, която се заплаща до всички подобни удоволствия, та до хотелската си стая - затворник си.

 

Който ми хвали това общество, просто не е бил там. Или просто не познава порядките, не е живял там, не знае за какво иде реч. Само, когато усетиш задушния порив на пустинята, този морен, тежък, влажен, убийствен задух насред червената земя, можеш да разбереш къде си. И бягствата са невъзможни.

 

И да разбереш кръвта си, кръвта на първите кръстоносци. Но не да воюваш, то е невъзможно - там се раждат хиляди всеки ден..

Желанието ти е да избягаш. И да се върнеш на най-близкия бряг, в Тарифа и да помиришеш Европа. Въпрос на светива, дори на ужас е, на завръщане на родния бряг.

Тогава Кадис ти се струва най-любимия бряг, брегът, от който Колумб потегля за Индиите. В твоят роден дом - с белите къщи, белите покриви и китарите ...

 

 

в

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е нужно да си ракетен инженер, за да го разбереш това. Ясно е, че ислямският свят си е една голяма гротеска. Трябва ли да го преоткриваме всеки път отново и отново?

Редактирано от Ashtoning

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам те, ала хората у нас живеят с митове и илюзии, и каквото и да им говориш, те не вярват

Аз пък, понеже съм била там, искам да споделя.

 

Напразно, нали :)

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Осъзнатостта е цел на всички големи религии и учения.

Според мен пътят към нея много ясно е представен в Будизма, като всичко него има своите аналогии в учението дадено (за сетен път), в случая чрез Беинса Дуно.

Учението е едно, но спрямо характера на всеки човек, има различни пътечки.

Та в Будизмът от първия набор от учения дадени от Буда, в Палийския канон, се посочват няколко аспекта, намиращи се в равнина, а именно тялото, речта (усещанията) и ума, или се говори за развиване на добродетелност, нравственост и мъдрост.

Опростено казано, ако трябва да се развие т.н. положително, то е необходимо да премахнем (трансформираме) отрицателното, а това е невъзможно без себенаблюдение и осъзнатост.

Така излиза, че въпросната осъзнатост се развива с напредването в практиката.

И тъй имаме тяло, усещания и ум. 

Казва се, че всичко е непостоянно, болезнено и пусто*.

Формата/тялото е непостоянна, усещанията са непостоянни, мислите, концепциите са непостоянни.

Приятното е болезнено защото е нетрайно, а неприятното - заради самата му болезненост.

Опознавайки тялото, усещанията и ума, ние разпознаваме въпросните характеристики, но разпознаваме и нещото "отвъд" тези, когато те угаснат.

Самото угасване, самата угасналост е Нирвана (на Покоя/Архатите), самата Шуня. 

Човек е длъжен да разпознае всичко това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето защо човек бива да е бдителен и да осъзнава, наблюдава/съзерцава и изучава ума (мислите, идеите, концепциите), чувствата си и тялото.

Да опознава техния характер и да види/разпознае онова отвъд тях, а от там евентуално е своята изначална същност.

Разпознавайки своята изначална същност, която е същността на всичко, човек разбира причината на този свят, на проявлението въобще, на индивидуалността и тяхното предназначение.
Едва тогава може да се пристъпи към адекватно и съзнателно живеене на предназначението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия.

Това е света/ума, същината на всичко.
Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила.

Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси).
Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно.
В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия.

И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва.
В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък.

В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние.

В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая.
Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота*

Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот.
Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие.
Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат).

Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции".

Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание.

И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота);
Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила).
Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая.

Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си.

Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*.
От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива.

Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум).

____
* концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво се казва в Левит, 19 глава:

18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

За разлика от Изход 20 глава, където десетте заповеди не са конкретизирани към вид, пол, етнос, раса ближен и далечен, тук ясно се посочва, че не бива да отмъщаваме, нито бива да имаме злоба към тези, които са "нашите", като вероятно се визира рода и народа.

А към другите може ли да имаме злоба и да отмъщаваме?

Не е много нормално към едни да постъпваме така, а към другите инак! Всъщност напълно "нормално" е - така правят всички. Тази ненормалност е станала нещо нормално.

Затова в Матей, глава 5, Иисус обяснява:

43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

И когато един законоучител попита Иисус за това кой може да бъде считан за ближен, ето какво Христос в отговор разказа притчата за добрия самарянин*:

Лука, глава 10
...
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

_____

* противно на очакванията, Христос не се придържа сляпо към Тората в обяснението си, ами посочва, че ближен може да бъде дори и някой от омразните на евреите самаряни.

Евреите презират самаряните, защото считат, че те са потомци на гутейте, че не са им родственици, че са "нохри" (външни), и че са дошли от земите на западен Иран (някои учени считат, че това племе е с корен кавказките племена/народи).

Та, Иисус излиза вън от статуквото, че видиш ли само израелтяните са способни на милосърдие.

Едно от тълкуванието на "иври" е, че това са хора, които са се установили в сърцето и следват алтруизма.
Сиреч "иври" е еквивалетно на сърдечен, любящ човек и често "Израел" е метафора на сърцето, на сефирота Тиферет от кабалистичното Дърво на Живота.
Това обяснява защо само сърдечно-съдовата система може да разнесе Любовта (учението, благодатта) по цялата земя (тялото) и че "евреите" са "избран народ".

Разбира се, малцина разбират писанието по този начин. Повечето хора и най-вече т.н. евреи, са твърде консервативни буквалисти, които сляпо виждат само най-външното значение на текста.
Затова, изпаднали в нацизъм, търпят това Христово поучение с притчата за добрия самарянин, чийто извод е точно такъв - че буквалното разбиране на Писанието не води към истината и към добро, че евреин е всеки любящ човек, че "евреи" не е етнос и група.
Все пак да напомня, че Авраам е шумеро-вавилонец, а бабата на Цар Давид е моавка.
Тъй че еврейството по майка е разбито на пух и прах само от тези два примера.

Ето защо да обичаш ближния както себе си е едно стъпало, което предшества по-горното нему - да любиш и врага си, онзи, който има вражда към теб, който е враждабен.

Но да почнем с по-ниските стъпала, стремейки се към по-високите.
Какво ни казва Писанието?
Възлюби ближния както себе си.

Нямай любов само към себе си, не бъди краен егоцентрик и егоист.
Поне ближните си люби!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо човек трябва от време на време да има и от време на време да няма?

 

По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро.
Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността.
Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички.
Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие.
Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем.
Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите.
Това е егоцентризмът и егоизма.
Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност.
Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи.
Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата...
Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина.
Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си!
Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си.
Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост.
Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр.
Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие.
Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си.
Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава.
Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта.
И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи.
Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване.
Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си.
Тя подхранва себе си.
Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан.
Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие.
Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява.
Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си.
Само Любовта може да търси Любовта.

* * *

Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот.

Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов.

Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта.

Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено.
Велика Равнопоставеност

* * *

Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност.

* * *
 
Римляни 13:9
Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо човек се страхува от трансформацията?

 

Всъщност, ако трябва да бъда напълно прям и откровен, такива въпроси, преди години са се явявали и у мен самия, са поради страха от смъртта.

Тоест ако аз не желая да еволюирам, да се променям, то е защото се страхувам от непознатото, от това да не се изгубя, от това да не изчезна. Обикновено човек се описва със своите навици и начина си на живот, наричайки тази работа с "аз съм това", и всяка евентуална промяна, подсъзнателно в него, реагира като към своеобразна смърт - край с навиците ми, с нещата които ми харесват, които ми се струват приятни и сладки, следователно край с мен.

 

Няма как да вземеш цигарите на пушача - все едно го убиваш; или алкохола на алкохолика... Хората не се усещат цялостни, ако се посяга към начина им на живот и усещат директно че някой посяга на живота им - "Ти искаш да ме убиеш ли?!" - казва пушача, ако му дръпнеш цигарите, или ако го заставиш да не пуши.

Привързаността и вкопчването в нещата, убеждението, че те са сраснали с нас самите, част от нас, са пречките.

Реално обаче сме като чудовището на д-р Франкенщайн. Съшили сме се с толкова странни и мъртви неща!

 

Човек се страхува от еволюцията, а от друга страна той я желае, копнее за нея, защото я свързва с щастието. Значи от една страна я избягва, защото подсъзнателно я асоциира със смъртта, а от друга я търси, защото интуитивно я свързва с нещо добро, с поправяне, с израстване, с ръст на развитие и тези две сили се бият вътре в него.

Подсъзнанието никога не върви към трансформацията и не я прегръща.

То нон-стоп упорства и се дърпа като разярено животно от промяната, защото тя, промяната, е насочена най-вече към него. Трансформацията засяга най-вече подсъзнанието - навиците, склонностите, днк-то.

Спокойно! Никой няма да умре от еволюцията, от добрата промяна, но всеки непроменящ се, ще умре от склонностите си, от навиците си, от предрасъдъците си, защото живота не търпи застой, а е самото движение, самото развитие.

 

Цветето, дървото не остават семе, ако останат семе, то става мъртво, но ако не останат, то се развива, еволюира и семето вече го няма, а е цвете/дърво.

Гъсеницата също се страхува, но влиза в медитация, в пашкул и се трансформира в пеперуда. Тя своеобразно умира, както семето, за да стане нещо друго.

Цялата ли умира, или умира само нещо от нея, нещо вехто, нещо старо?!

Страхът е страх на подсъзнането, там са страховете въобще. Затова човек забавя, спира да се занимава с такива неща, спирачката в него е дръпната и влака е спрял, именно защото човек се описва с навиците си.

 

Всеки един ще умре. Може би!

 

Буда е казал, че страданеето е четири неща - раждане, старост, болест и смърт.

Раждането е страдание, бебетата плачат. Искат ли да се родят? Същото се случва, хем искат, хем не им стиска. Ражданато е пълната, тотална промяна, която за едно бебе е своеобразна смърт - нищо от бъдното не му е ясно. То не знае какво ще се случи, не знае къде отива, дали въобще отива някъде, дали ще е живо, но стремежа, природата, импулса е изключително силен и той го грабва и изхвърля.

Всъщност тежките раждания са поради подсъзнанията на майката и на детето. Те са свързани. Упорство, страх, даже ужас, нежелание за промяна, за трансформацията. Затова жените раждат трудно. Затова, в повечето случаи, второто раждане е по-лесно - защото вече веднъж е преживяно.

Жена с трансформирано подсъзнание ражда с блаженство, то е вид самадхи. Познавам такива жени, които са преживяли такова раждане и те даже са участнички в групата.

 

Та така и поелия към еволюция човек - той не знае Пътя, не знае дали ще оцелее, не знае какво го очаква и въпреки информацията и убежденията, той е вкопчен в старото, но е казано, че новото вино, ако го налееш с стари мяхове, то или ще се развали, може да вкисне, или мяха няма да издържи и ще се процепи някъде. Затова новото вино, любовта идва само в новото, обновеното тяло. Нашето "нормално" тяло не може да издържи на любовта. Тя е свръх мощна!

 

Помня когато съм показвал на неколцина човека бездихателно състояние, което в Йога се нарича "кевала" - макар че те само за мигове са зървали това състояние и са видяли, че то е абсолютно реално, че може да бъде действително състояние, вътре в тях, нетрансформираната им част, винаги в срах пита дали това не е опасно.

Не, не е опасно.

Не не е опасно ако си алкохолик и спреш алкохола. Не е опасно, ако си пушач и спреш цигарите. Или ако си наркоман и спреш наркотиците.

 

Реално всички сме наркомани в дадено нещо и не пускаме лесно това нещо - "нормалния" си живот... ама кое е нормалното в него - на това не можем да си отговорим.

 

Та раждането е страх от промяна, страдание. Осъзнатите деца не се раждат в страх. Но те, до този момент в света, са редки случаи. Болестите и старостта са страдание, незавикимо кое от двете ще е първо, кое ще е второ. Смъртта е страдание.

 

Какво прави било то Йога, Дао, Християнството?

Какво показа Христос, какъв Път посочи?

 

Победа над смъртта! Буквално! И обеща този Вечен Живот на всеки, който Го последва, който последва не страха, а Любовта. Обеща, че дори смъртното/тленното ще се облече в безсмъртие/нетление. Това показа с личен пример, затова сам по себе си той е Път, Истина и Живот.

Но... повечето "християни" не вярват че Христос е Възкръснал от смъртта, че е победил смъртта и че се е Възнесъл в тяло. Не могат да си обяснят тези неща. Нямат логично обяснение, защото не познават Пътя и целта на трансформацията, и на живота.

 

И тъй ние се страхуваме от Пътя, от Истината и от Живота, а в същото време си мислим, че сме християни..., че сме Христови последователи.

От трета срана сме се вкопчили в нещата, които са страдание - в "нормалността", че стареем, че боледуваме и че ще умрем.

Това е парадоксално!

Ние не искаме да пуснем това страдание, тази "нормалност", и това се нарича неблагоприятна карма - то е нещото, което ни пречи да практикуваме и да еволюираме, страха ни, заблуденият ни ум, мъглата в него, воалите на скриване...

Точно както един алкохолик се е вкопчил в онова, което всъщност ще го убие, което му носи нещастие. Точно като наркоманите! Така и ние сме вкопчваме в страданието, в „нормалността” на болезненото раждане, на старостта, болестта и смъртта.

Какво се случва реарно и какво е еволюцията?

 

Ти беше минерал, камък. После този камък умря, разпадна се и стана земя, я после стана растение, насекомо, червей, и там каквото си човек ще - риба, птица, животинче, понякога хищно, понякога жертва. Някрая съзнанието еволюира до толкова, че може да влезе в човек.

Вчера с един приятел, бях в тях и наблюдавахме кучето му как спи - като човек, как гледа през балкона, как иска да посреща децата му, когато се прибират, как едва ли не говори, общува с нас и веднага разбираме, че то, това съзнание, в това куче, вече е готово да бъде човек.

То, може би, няколко живота се подготвя за това - да изгради и да влезе в човешка форма.

То се възхищава, копира и иска да бъде като хората. Това го очаква, да.

Какво го очаква когато се роди като човек? Ами кучешките му, животинските му навици ще се запазят в накакъв вид, ще е малко по-първичен, ще търси първичните неща. Лесно ще се зъби, ще хапе, може да убива, да. Няма да е много умен човек, но кармичния закон ще еволюира и това, колкото и да му харесва на такъв човек телешкото рагу...

 

На какво се възхищава човек, към какво се стреми? Какъв е идеалът му?

Да, на някои от нас, идеалът им е Кристиано Роналдо. На други е Анджелина Джоли. За трети идеал е някой велик учен, физик, математик, или музикант. Някои се прехласват по военните летци, а някои към революционерите, като Левски, Раковски, ЧеГевара. Други се прехласват по хора като Путин, Сталин, като Нерон, като управници. Други - по мислители, по философи. Някои по войни, по велики покорители.

Но умният човек се прехласва пред онези, които са разрешили, уж неразрешимата задача със страданието, с болката, с нещастието и със страха.

 

Ние се страхуваме за две неща - за живота си и за това да не бъдем нещастни.

По-помъдрелите хора не търсят какво да пият и да ядат, все ще се намери нещо, но търсят да разрушат генералния си проблем - страха и страданието, невежеството си, и се прехласват и следват тези, които са го направили.

 

Ако спим и сънуваме кошмар, се събуждаме сковани, с определена тежка психо-емоционалност, изпотени, в ужас, с отблъскване, със страх и негативни емоции. Това сковаване е явен блокаж на тялото, психо-емоционален.

Колко от нас си дават сметка за него? И колко от нас са будни, осъзнават и усещат блокажите, които "нормално" ги прави нашия ум в нас, при будно и "нармално" състояние?

Да, страхът си е вътре - на фино, подсъзнателно ниво, ние се страхуваме нон-стоп от смъртта и нещастието и този страх нон-стоп ни бомбардира отвътре, карайки ни фино да се сковаваме.

Ето точно тази фина скованост са психо-емоционалните блокажи, които са сковавания на тялото, на процесите в него, в дадени зони, което е сковаване на инервирането, на кръвообръщението на обмяната на вещества в тези зони, на жлезите с вътрешна секреция.

Тези определят нашата хомеостаза и нашите мисли, и чувства. Те са бъдещите ни болести. Нашето съзнание ги прави с времето*. Най-видни са когато започнем да остаряваме. Те започват да се показват все повече. Ето това е нащата нетрансформираност и карма.

 

Сега, какво представляват онези, които са премахнали напълно страха, респективно слепотата от себе си? Как протичат процесите в тях? Как работят жлезите? Как тече енергията? Разбираме когато практикуваме, когато медитираме, да речем. Можем да разберем по всякакви начини, стига да стигнем до относителен мир и радост. Може по време на оргазъм да усетим, в кратките мигове след него, когато той се е случил с някой, с когото се обичаме! Може да го усетим в прегръдката с такъв човек, която сякаш дава достатъчност и покой, блаженство. Как тогава тече енергията в нас, как работят процесите?

В тези мигове, знаем ли ние, даваме ли си сметка иначе колко сме сковани, когато сме "нормални"?

Всички знаем, усещали сме как в планината, където въдуха и енергията е различна от тези в града, в сред природата, живеем по-иначе, спим и се храним по-иначе, мислим и се чувстмаме по-иначе. А когато сме влюбени даже не усещаме и глад!

Не сте ли преживявали това?

 

Учението казва единствено едно - изследвай се, разбери се. Не си поставяй рамки - "това съм аз", "това е нормално", "това е възможно/невъзможно".

 

Ти вярваш ли, че Христос Възкръсна и победи смъртта? Че не яде 40 дни в пустинята? Че ходи по вода и че показа на апостолите и че те могат да ходят, ако вярват?

Не им ли поръча Той да възкръсяват мъртви, да изцеряват, да лекуват куци, сакати, прокажени, слепи? Лекарство даде ли? Рецепта от джи-пи написа ли и прати ли ги при билкари, в аптеката?

Не, той не даде сиропче.

Той даде Любов, която премахна страхва и канализира енергията.

Толкова любов, че трансформираше слепи, хроми, тежко болни... че променяше формата, че я превръщаше в Светлина.

Да, тялото не е сътворено за смърт, а за победа.

Нооо... хората не вярват и се въртят в страданието, в самсара - раждане, старост, болест, смърт, раждане, старост, болест, смърт, раждане, старост, болест, смърт, раждане, ... Никога не знаеш къде ще се родиш, не знаеш как ще страдаш, от какво ще боледуваш, може още с раждането, и не знаеш как ще умреш, може да е тежко, в агония. И никога не знаеш дали ще си буден, дали ще си мъдър, дали ще имаш различаване на тези истини.

Може би сега знаеш, затова работи, еволюирай!

 

Избегни, разреши задачата със страданието! Не следвай Брат Пит, Путин, Бах, или Стивън Хокинс, Айнщайн. Всички те страдат, са страдали.

Причината за нашето страдание е невежеството, страха. Ние сме бебето, което сега се ражда, пред което раждането предстои! Гъсеници в пашкул.

Но може би още пълзим и си ни е добре да пълзим?! Въобще не искаме да бъдем пеперуда! Това е ужасно!!!

 

- Пеперуда? Това е ерес на "нормалността"! - казва гъсеницата!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петте препятствия:

- сетивни желания
- недоброжелателност
- леност и апатия
- безпокойство и съжаление

- скептични съмнения

 

За скъпоценното човешко съществуване става дума още в началните, предварителни/подготвителни практики (Ньондро)..., които са и четирите мисли, измъкващи съществото от сансара:

- относно скъпоценното човешко съществуване;

- относно смъртта и преходността;

- относно закона на карма;

- относно несгодите на сансара.

Общо взето, че си жив, като индивидуалност, че имаш форма, че животът ти е скъп, особено в тази форма (разяснява се точно защо е скъп); но и че всичко в този живот е преходно - тялото старае, боледува и умира, че няма постоянно щастие в сетивните удоволствия, че дори и най-щастлив да си в този свят, всичко това ще свърши; че всичко е подвластно на причинно-следствени закони и взаимозависимо; че цялото това ин_диви_дуално съществуване, независимо в коя време-пространствена сфера (лока), независимо с форма, или без, е белязано от характеристиките на сансара - мимолетно е и е болезнено.

____

Наскоро наблюдавах и анализирах едно състояние на ума, в което изпитвах някаква фалшива задоволеност и пълнота, някаква фалшива удовлетвореност, която поставя в една относителна сигурност и в относителен покой, в едно относително успокоение.
Много тъпо състояние. Без да имаш в него и капка мотивация за развитие. Подобно на това да се нахраниш и да усетиш времена ситост, преди да огладнееш отново, без въобще напълно да си трансформирал причината за глада. Същото може да се каже за жаждата.
Разбира се, установих не за първи път, че една от причините за това страданието да се появи, е именно тази фалшива удовлетвореност и застой.
Глад, засищане, глад, засищане, глад, засищане, ... това е цикличността в сансара, метафорично представена.

Яде ти се нещо сладко, или ти се пие кафе... или просто ти се прави секс, гледа ти се филм, или искаш да отидеш на бар... Ок, ще се "нахраниш" с тези, но пак ще "огладнееш" за тях.
И това, което правят повечето хора, е да "гонят вятъра", да "наливат от пусто в празно", преследвайки плодове, които относително ги удовлетворяват, без въобще да виждат цикличността, пък камо ли да съзрат корена и да искат да го пресекат.

Какво като си хапнеш шоколад? Ха!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.01.2020 г. at 2:32, Петко_П каза:

Здравей Ники_,

Мерси много. Дали може да споделиш, какво според теб е Любов.

Поздрави,
Петко 

Здравей!
Любовта е онова в теб, което нон-стоп те кара да оставаш жив и да искаш да си щастлив и онова, което ражда в теб желанието всички да бъдат живи и щастливи.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тат твам аси („Ти си това“)
 

Когато човек умре, сиреч когато напусне тялото/формата и формата започте разпад, защото вече нищо не я поддържа (няма енергия), когато тази енергия, съзнанието се отдръпне, се късат връзките и започва разпад и на по-фините нива/тела, докато и съзнанието, индивидуалността, идеята за "аз" не се разпадне и душа се разтвори в Изначалната Същност, разпознавайки се в Нея. Тогава, успоредно с разтварянето, което е разпад на менталната структура (индивидуалността), изгрява Яснотата на разбирането за Същинската Природа и на идеята за/на съществуване. Става ясно защо е индивидуализацията, защо Ти, Единственият Бог се превръщаш във всичко, забравяйки/скривайки Себе Си от себе си.

Става Ясно и това колко много бъркаме и как не реализираме Замисъла, което е и причина за страданието, за новото раждане, за болестите, болките, за старостта и смъртта. Това е преинкарнацията.

Съществата се преинкарнират защото не реализират Замисъла/Смисъла на съществуването.
И това продължава, този кръговрат, наречен "Самасара", продължава докато още приживе не проблесне Яснотата на разбирането и още приживе не се преживее Базовата Същност, Същинската Природа, и още приживе не се разбере Замисъла, Смисъла, причината за съществуването, за индивидуализацията, за "скриването", за Майя.

Това виждане на тези неща се нарича "просветление", или Самадхи, или Себеспомняне.
И всяко едно такова Себеспомняне е равностойно на едно прераждане.

Когато се случи за първи път, ако все още у човека има "кармични семена", той отново се загубва* в Майя и илюзията на битовизмите отново го поглъща, обзема... и той за кратко отново живее старите неща, заради неизживените желания в себе си, заради объркването в какво се състои щастието. Объркването е и негова карма, кармично семе.

След това, след време*, човек отново достига Виждането, отново Зърва Реалността и излиза от прегръдката на Майя. И тъй спестява още едно свое прераждане.

И тези прежинявания зачестяват. Човек все по-малко преживява Майя и все повече преживява Виждането на Същинската Природа, Яснотата в Разбирането на Съществуването и пр., и все повече успява да реализира този Смисъл, което е самата Благодат, самото Щастие и което в края на краищата води и носи Вечен Живот и изход от цикъла раждане-смърт-раждане-смърт...
Всяко едно Себеспомняне, е равно на Угасване, на смърт и човек умира, угасва в дхармите си приживе и преживява Същността.

"Самадхи" се превежда и като смърт, но не тази смърт, която ни рисува ума в ужасяващи си представи, а е смъртта, която е самата "Нирвана".

Смъртта винаги е била това, но понеже нито едно същество не иска да прекратява съществуването си, а то се прекратява, индивидуализацията, в менталната си природа, угасва след угасването на тялото и т.н. индивидуална душа ("джива", или "атма") се разпада. Ако тя не се разпадне, не може да бъде преживяно и не може да бъде разпозната Основната, Изначална Същност, Трансцеденталната Божественост. Тоест съществото ще си се преживява като индивидуална душа, облечена, или гола от материална форма и няма да се Познава като Божествена Същност, като Бог, което ще е и нейно страдание. Непознаването, Скриването, Майя е страдание, неведение, слепота, която заформя всички модели и всички роли.

Та нито една индивидуалност не иска да изчезне, да бъде прекратена, да престане да съществува и това е самият ужас от смъртта, но това е на 100% необходимо, защото във всяка една душа е заложен стремежа към Себепознание, към Себеспомняне, което от друга страна е противно на стремежа да се съхрани индивидуалността, да не се умира, да няма разпад.

И тъй, в началото, особено първия път на Угасване, е винаги трудно и винаги е ужас, с дребни изключение, когато е по Пътя на Любовта и Себепредаването.

И не при всички се случва това заМайване, това завръщане към Майя след първото Зърване на Същността, защото не у всеки има такива кармични семена и при някой, разбира се това са много редки случаи, става пълно Просветление още при първия път.

Та дали ще умира, или ще медитира, съзнанието преживява едни и същи неща, едно и също Угасване от грубото към финото, докато не се Оголи напълно Изначалната Божествена Същност, докато не стане разпознаването, Себепознанието, Яснотата "Аз съм това!"

При всяка медитация, или молитва, или спонтанно Виждане на Реалността се спестява едно прераждане, един цикъл и ако човек медитира/се моли всеки ден и всеки ден преживява Себе Си, той бързо се приближава към онова състояние, в което вече Същността не се забравя, в което няма оМайване.

Затова в Християнството апостолът (Павел) призовава да познаем "Неговата Почивка" ("Божието Успокоение", Същността).

Всяко едно издигане и завъртане на енергията по т.н. "микроорбита" е равнозначно на едно Угасване и едно Новораждане, на един цикъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×