Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Теодора Андреева

Християнство, Ислям, Будизъм

Recommended Posts

В 3.02.2020 г. at 23:42, Ники_ каза:
В 29.01.2020 г. at 11:02, Петко_П каза:

Здравей Ники_,

Мерси много. Дали може да споделиш, какво според теб е Любов.

Поздрави,
Петко 

Здравей!
Любовта е онова в теб, което нон-стоп те кара да оставаш жив и да искаш да си щастлив и онова, което ражда в теб желанието всички да бъдат живи и щастливи.

Здравей Ники,

Мерси много.

Поздрави,
Петко 

Редактирано от Петко_П

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пътят (според Библията)
 

Библията завършва с книгата "Откровение от Йоана". Тя е съставена от точно 22 глави.
Случайно това съвпада с броя на Големите Аркани в Таро и числата от Нумерологията.
Та, в това "Откровение", което на гръцки звучи като "Апокалипсис" се описва Битката, финалната Битка между Тъмнината и Светлината... , Второто Пришествие на Христа, Страшния Съд и Спускането на Божието Царство на Земята.
Всичко обаче започва много, много одавна, или по-точно казано, по-преди.
Едно време, когато бяхте деца, вие живеехте безгрижно, докато не дойде промяната на пубертета, в която дойде и сексуалността и различното мислене, и суетата, притесненията, амбициите... и депресията.
Който злоупотребява със сексуалността, се изтощава и депресира.
Това в Писанието е посочено като "Потоп". Водата, Втора чакра залива Земята/тялото и заличава всичко живо по нея, освен Ной (праведността).
Содом и Говор са унищожени.
По-преди Адам и Ева пожелаха плода на познанието на добро и зло от Дървото на Познанието.
Това е онова дете, което вече се обръща към сетивния свят и започва да го опознава. Сетивата са обърнати навън и Дървото (централната нервна система и сетивността) дават своя плод (чрез възприятието).
Така човек излиза от Рая и влиза в света, в опознаване на явленията, затова губи вечния си живот и Божието Присъствие, губи Рая си.
Та, след Потопа се строи Вавилон, който е опита на човек да върши старите си неща, но да не е засегнат от Божието Възмездие. Това е намерение за оцеляване въпреки греха, а не е поправяне на греха.
Тоест Вавилон е всичко изкривено, което се опитваме да задържим и в същото време опитваме да избегнем последиците.
Когато се изтощим от ядене, пиене и секс, от ингриги, от кражби и убйства, ние не искаме да поправим това в нас, а да направим така, че то да няма последици. Защото така ни се услажда на този етап.
Това е Вавилонската Кула.
Затова продължаваме да се тъпчем с какви ли не храни, да живеем неправилно и после да взимаме хапчета, които да ни оправят, или ваксини, да си върнем положението, живостта, здравето, без да се замисляме, че то не върши истинска работа, че причината е вътре в нас, че ни е нужна вътрешна поправка, във възгледите и начина на живот.
Та във въпросното положение, по някое време, в нас може да се роди Авраам - порадната порция разумност, която да види кривотата на Вавилон и да пожелае да излезе от нея, усещайки Бога, правилността и търсейки онази "Земя", която Бог му обещава - сърцето.
Излизайки от Вавилон и установявайки се в сърцето, този Авраам, заедно с групата формирала се около него, определен водещ аспект от съзнанието, (по късно там този "народ" започва да гради Храм, според Принципа "Възлюби ближния си както себе си") се отделя/обособява от всички "външни" (нохри) кривините ("другите/външните народи").
Авраам ражда Исаак, а той Йаков, а той 12 сина, между които се случва разединение, за което наченки виждаме още при Авраам - в отношението му към Саара и Агар, съответно към синовете му Исаак и Исмаил.
Та между тези 12 настава разединение.
Съвсем случайно сърдечната чакра е изобразявана с 12 венчелистчета.
Това разединение е прословутото 10:2, за което се казва 10 части Строгост и 2 части Милосърдие.
Така 10-те братя на Йосиф го продават за роб и той попада в Египет (Мицраим), където по стечение на обстоятелствата става пръв съветник и икономист на Фараона и на Египет.
Египет е метафора за Първа чакра, където е материализма, сребролюбието, където властва Фараон.
Там попада Йосиф, след ката се е случило разединение в сърцето.
Какво означава това?
Че част от сърдечността попада и огрява тялото, Земята, първа чакра, и я спасява от глад и смърт, защото настава глад по Цялата Земя. Бог наказва разединението и два пъти по седем години (колкото са чакрите на брой) има първо благодат и добри реколти, а после суша и глад. Йосиф тълкува съня на Фараона и спасява Египет, съответно и брататя си, и баща си, Дома си, сърцето, тялото от смърт.
Разединениета в сърцето винаги водят до телесни проблеми. Човек не яде когато е тъжен, когато е в скръб, когато е нещастен, той линие, боледува, а понякога дори умира. Дори да се храни, в това състояние, той не възприема полезността на храната. Но ако се погрижи за тялото, каквото ни казва писанието, ако се погрижим за Първа чакра, която отговара за грубото физическо тяло, ние можем да преминем и през това.
Ето какво Йосиф прави с Египет. И там идва целия му Дом, семейството и пр. и те отново стават братя, защото той им се разкрива, а те се покайват и заживяват щастливо.
Обаче, понеже съзнанието на човек не бива да пребива изцяло в пъва чакра, защото там властва Фараона и защото мястото му е главно в сърцето, според Писанието, затова в Египет, в един момент, нещата стават неблагоприятни - появава се нов Фораон, който поробва сърдечното съзнание и така настава еврейското робство от 400 години, докато не се появява Моисей, който извежда "народа" от Египет/Мицраим и който Следвайки Бога, преминава Червено Море (метафора за втора чакра), който получава в Пустинята (метафора за трета чакра, жълта), на Планината Синай (най-висок връх в "Пустинята") Закона/Правилата, "Външната Тора" и който отвежда "народа" към Ханаан (Сърцето, Обетованата земя).
Законът/Тора е записан в сърцето - това е "Вътрешната Тора", но когато човек не успява да прочете написаното, той получава "Външна Тора", върха на човешката обикновена мъдрост, която е подобие на Божията. Трета и Шаста чакри са свързани.
Та "народа" онзи висш аспект на съзнанието се завръща в сърцето и там се установява, където търпи с времето още разединения, още борби, изреждат се Царе, строи се въпросният Храм, по времето на Соломон, със зачатък още при Цар Давид.
И след Соломон, настава нова криза в сърцето, ново дълбоко и голямо разединение на 10:2, за което сърцето плаща с т.н. "Вавилонски плен". онзи важен аспект от съзнанието, установен в сърцето, пада и биде отведен в плен във Асиро-Вавилон.
Казва се, че при този плен са изгубеди тези 10 израилски племена. Асимилирани са до голяма степен, въпреки това има завръщане от плена и ново Обединение.
Преди плена обаче асиро-вавилонците разрушават Храма.
Нормално е, понеже в човека липсва тотална трансформация, в сърцето има борби и ту попада той в материализма (Египет/Мицраим), ту попада в изкривените възгледи (Вавилон, неотворената Аджна чакра). И е нормално да губи той състраданието си, милосърдишето си, човеколюбието си, което алегорично е разрушаването на Храма.
След завръщането от плена този "народ" се обединавя отново и отново строи Храм, този път според Заповедта "Не причинявай вреда на другаря си!", която е бледо подобие на първата заповед/принцип (Възлюби ближния както себе си!). Тоест, ако поради вътрешни междуособици и слепота не успяваш да възлюбиш, то поне не причинявай вреда.
Сърцето е във видно падение. Винаги настъпва падение след сърдечно разединияние. Листенцата на чакрата не работят хармонично. Надите са блокирани.
А след новото обединение има травми, следи, отпечатъци и не е вече същото, не е с тази сила.
Иреждат се пророци, пеят се песни, пишат се псалми. Всичко това се случва в сърцето.
Като най-висшето там, в Храма, това е Шаббат - Божията Почивка, Покоя, медитацията. Пракратяването на Деятелността, която става на всеки Седми Ден (Седем чакри, Седма чакра - седмата е пряко свързана със сърдечната, четвъртата). Когато сърцето има някаква любов към Бога и ближния, Сахасрара Чакра (небето) постоепенно се отваря и се изживява Мир, Покой, Божията Почивка.
Така продължава докато в това сърце, в тази Обетована земя не се роди Същинския Спасител, а именно Любовта.
Тогава и това е същинското отваряне на Анахата чакра.
Тогава започва процеса на Новия Завет и изграждането на Новото същество, чрез тази Любов, дошла директно от Бога.
Всъщност тези Божии искри са започнали още при Ной... още при Енох, още при Авел. Постепенно повдигане и еволюция.
Те са причината, точно Божията Светлина е причината за повдигане на съзнанието и за целия му Път към сърцето, за устанвоването в него, за всичките тези израствания, за да се достигне до подходящите условия за неговото разтваряне, което също е процес и този процес обхваща постепенно цялото тяло.
Апостолите разнасят Словото и Посвещението из цялата Земя, на/към всички народи, по всички чакри, канали, тъкани и органи.
Дават и Кръщават със Светия Дух, защото Любовта живя там, с тях, но бе убита, Възкръсна и се Възнесе на Небето (Сахарара чакра) от където се Спусна Светия Дух и на свой ред започна да работи върху Трансформацията на човека, вътре в него.
Та докато не идва време за въпросният Армагедон, за последната Битка.
Там, в нея, човек не отива другаде, не отива в "онзи свят", или на някакво там небе. Сам Бог, Христос, Любовта идва като Второ Пришествие и се спуска, вътре в човека, вече окончателно, а с Него се спуска и Златния Град, Царството Божие и се установява на Земята, във физическото тяло, като го изменя, трансформира тотално.
Така тленното преминава в нетление, а смъртното в безсмъртие. Смъртта е победена. Живот Вечен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би вече всички знаят, че до медитация можем да достигнем най-често, чрез абстрахирането и концентрацията (съсредоточаването), разбира се, ако не се случи спонтанно, или в следствие на разширяваща се любов в нас.

За концентрация (съсредоточеност) може да използваме всичко - мантра, която да повтаряме, чието звучене да слушаме, чийто смисъл да осъзнаваме; молитвата (метода на постоянната молитва); даден енергиен център в нас, или дадена област; мандалата, нарисувана на стената, или в нас като проекция; лика, или фигурата на дадено божество, на Бога; пламъка на запалената свещ; дишането си; походката си, или кое и да е наше движение; и пр...

Тези неща се наричат "обекти на канцентрация", или просто "обекти".

Биват главно два вида - външни на нас, или вътрешни, в нас.

Разбира се, обект може да бъде и самия ни ум - него да наблюдаваме и да изучаваме, като реакции, като модели, поведение, като същност.

Мислите може да са обекти; концепциите може да са обекти, да размишляваме над тях, да ги анализираме; процесите може да са обекти - самата концентрация, самото абстрахиране примерно. Над тях също може да медитираме.

Виждаме обаче, независимо какво наблюдаваме, виждаме неговото непостоянство - че се е породило/се поражда, че съществува и че угасва.

Каквото и да е, без значение, то има тази природа. Непостоянно е.

Например наблюдаваме дишането си, вдишването и издишването и виждаме начало, върхова фаза и край; или наблюдаваме концепциите, идеите в нас и виждаме коя идея кога се е породила, кога се е утвърдила, а виждаме и кои идеи са отпаднали, кои са се прекратили/са угаснали, например тези от детството ни, или от времето когато сме били безсмъртни тинейджъри... 

Мислите, ако ги наблюдаваме, виждаме същото - пораждат се, съществуват и угасват.

Много е важно да виждаме това непостоянство, като всеобхващащ принцип.

Сега, от тук може да видим пространството между угасналата мисъл, преди пораждането на следващата. Виждането на това пространство, съзерцаването му, може да бъде условие за медитацията, както да бъде условие за Осъзнаване, за прозрение.

А може да направим и друго - наблюдавайки дадена мисъл, да проследим найният корен - да видим кое е онова нищо, което кара тази мисъл да се породи, дето кара коя и да е мисъл да се породи, което кара съзнанието да се породи, което и да е съзнание!
Тук вече медитацията не е съзерцателна, а е аналитична - дълбок размисъл. Тя също може да доведе до осъзнаване, до прозрение върху Висшето.

Та умът ни може да бъде обект на канцентрация - да го наблюдаваме, изучаваме и разбираме.

Има мисли, знаем за тях, познаваме тяхната природа и техния източник, а имаме и субект - някой, който мисли, мислещ. Понякога го наричаме "аз".

Кой е той? Кой е този, който мисли, има ли го, има ли форма, цвят, възраст, същност?

Може ли да бъде посочен, фотографиран?

Можем ли да го изобразим, да го нарисуваме?

Един от най-важните въпроси, в кое и да е духовно течение, е въпроса "Кой съм аз?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Тибетският будизъм думата "ум" има девет значения.

Три значения обаче са фундамент.

Ум като движение - явленията, мислите.
Ум като покой - няма мисли.
Ум като разбиране, осъзнатост.

Тези три фундамента ги виждаме в символа на Ваджрата.

Осъзнатостта (бинду, средната част на Ваджра) може да присъства и в мислите, и в покоя; и в живота, и в смъртта*.

И тук веднага се сещам* за прословутите думи на Нагарджуна от Мадхямака:
Нирвана по нищо не се различава от Самсара;
Самсара по нищо не се различава от Нирвана.


Въпросното кореспондира с медитативните постижения (джняна), описани в Палийският канон, особено с четвъртата джхана: удоволствието и болката са едно.

 

Може да имаме ум изпълнен с мисли. Умът ни да умува нон-стоп;

Може да имаме ум пуст от мисли (истинското значение на думата "Шунята"*);

Може да имаме Просветлен ум, Осъзнал същността, Прозрял всичко.

Та Осъзнаването, Просветлението включва всичко - и Нирвана, и Самсара; и Покоя и Движението (явленията).


 

______

* Шунята - т. н. Пустота трябва да се разбира като "пусто от явления", "пусто от дхарми", "пусто от самсаричност".

Самсаричността са самите явления, самите дхарми. Едно и също.

Нирвана е "угасване" в точен превод.

Тоест когато тези дхарми, явления, когато тази самсаричност угасне, това угасване е Нирвана. Самото угасване е Нирвана.

Какво остава след като всичко угасне?

Нищо?

Не точно нищо. Буда предупреждава практикуващите да се предпазват от възгледа за Нихилизма. Не е нищо.

Не е обаче и нещо. Не е нещо което познаваме, нещо от този свят, нещо, което сме виждали, което можем да чуем. Не е явление.

Относително можем да го наречем Покой, Тишина, Мир, но То не е празно, не е нищо. Пълно е с Живот, самия Живот е извиращ от "там".

https://static.wikia.nocookie.net/warrior/images/b/bc/98174380.jpg/revision/latest?cb=20130205085251&path-prefix=ru

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът - можем ли да го сравним с една зеленчукова градина, или с овощна градина, или със земеделска нива?

Можем.

Поставят ни в тази градина и каквото си произведем, от това се ползваме.
Вярно, според предварително натрупаните ни заслуги, ни поставят съответно в по-разработена, в по-плодородна градина, или в буренясала; може да имаме инструменти, може и да нямаме. Може да имаме наблизо кладенец, река, а може и да нямаме. Може да ни се даде дъжд, а може да ни се даде суша; може и да ни се даде толкова много дъжд, че да ни наводни... Може да ни удари пек..., Мана...

Та, реално всичко зависи от нас.
Дори да нямаме инструменти и познание, можем да придобием. Всичко е въпрос на желание.
Отговорът на нашата собствена градина е спрямо нашите действия по нея, спрямо нашето отношение.
Не само околните ни са част от градината, а дори ние самите, нашата собствена форма, тялото. Нашият ум също е част от градината. Това са и наши инструменти. Умът ни, сърцето и тялото ни са хем градини по които да работим, хем са инструменти с които работим.

Никой дърводелец не работи с изтъпена тесла, или с изтъпено длето, с изтъпено ренде.
Никой дърводелец не работи, ако са му наранени ръцете.

Плодовете от труда ми зависят от мен - от това какво съм наработил до тук и от това което наработвам в момента.
В момента копая, плевя, поливам, присаждам, укрепям, почиствам и пр., всичко на база възлюбването.

Погрижил се Йосиф за цялата египетска градина. Седем години се грижил и когато дошло бедствието (тежки седем години), той имал запаси - запаси не само за себе си, или само за Египет, но запаси и за нуждите на околните народи.

Животът в благополучие и живота в нещастие са едни и същи, но живота в благополучие е по-сладък, по приятен.
И в двата случай човек може да развие осъзнатост, но може да развие и други неща. От човека зависи, от всеки индивидуално.
Понякога животът в благополучие е по-голям капан.
Ето защо в Будизмът се казва, че божествените сфери (дева-лока) са по-опасни от адските сфери, че в божествените сфери страданието е толкова скрито, че е незабележимо почти, а в същото време е точно толкова болезнено, както страданието в адските сфери.

Ако няма осъзнаване, няма значение как живее човек.
Сега, въпросът е, кои условия са по-добри за развиване на осъзнаване - ако имаме приятни условия, или ако сме в неприятни условия?!

В Будизмът се казва и още нещо - че човешкото прераждане се намира точно в средата, между адските и божествените сфери на съществуване и в него може да се опита и от адското, и от божественото; и от ада, и от рая. Ето защо човешкото прераждане е наречено "скъпоценно".
Като не забравяме, че и в двете състояния имаме навлизане и пребиваване. Сиреч не са Нирвана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×