Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Училището и вярата


Донка

Recommended Posts

Боян Боев пише в книгата си "Учителят за образованието":

Учителят казва:

"Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка - нищо повече. ... Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Ние трябва да учим децата да обича Безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом го обича, то само ще се самовъзпитава

Според Б.Боев три са методите, чрез които дас е развие висшият душевен живот през втория образователен период:

1. Чрез общуване с природата

2 Чрез благодарността

3. Чрез Любовта

Учителят казва:

Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на Любовта, а надеждата е резултат на вярата. Но има и един друг път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода трябва да се опитат в училището.

Как според вас може да се приложат съветите на учителя в съвременното училище?

Би ли решил проблема един нов предмет (с тестове и оценки???) или това по-скоро е измиване на ръцете.

Какъв е вашият опит, вашето мнение, вашето конкретно предложение? Как виждате ролята на училището в духовното развитие на детето? Или смятате, че растящият човек трябва да бъде оставен на "саморазвитие" в по-късен период от живота му? Ако вие сте педагози, работили ли сте над развитието на висшия душевен живот и как?

Проявяват ли интерес вашите растящи деца към Вярата, Бог и как намирате езика, на който да разговаряте за това с тях? Имате ли нужда от помощта на училището (навременна и професионална)? Помагало ли ви е то?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 139
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Според мен най-добрият вариант е да има конкретен предмет в училище, в който да се изучава интералният възглед към духовността. Религията, която искат да въвеждат няма да свърши работа. Добър вариант би бил накратко изучаването на историята на религиите с акцент върху уважението на всяка религия и особено намирането на общата основа във всички духовни учения. Така у децата от рано ще се изгради чувство на толерантност към различното. Тъй като духовността има отношение не само към вярата във Висшата сила, но и се грижи за цялостното хармонично развитие на личността, е много важно да се акцентира и върху практически процеси, за изграждане на личността на детето. Може и в отделен предмет да бъде, наречен Етика или нещо по-комплексно, но още от 1 клас, а не от 9-ти както беше едно време, а после даже и го премахнаха. Индивидуално и чрез разделяне в групи за създаване на чувство за колективизъм, съпричастност и т.н. По-конкретно: разчупване на бариерите, преодоляване на комплексите, умение за справяне със стреса, справяне с агресивността и замяната й с дружелюбие, придобиване вяра в себе си, уважение към другите, обучение в човешките ценности...До този момент училището способства само за развитието на интелектуалните и творческите способности на подрастващите, докато по-горе изброените качества никой в училище не застъпва. Тези идеи са жизнено необходими и не търпят отлагане, но те могат да сработят само ако учителите дават личен пример-защото всеизвестно е, че децата докато са по-малки, копират това, което виждат от наставника си. Както Гуруджи казва: "Може 3 часа да изнасяш лекция за любовта, но ако не я излъчваш тази любов, никой няма да я почувства". Затова важно е качеството на присъствие на учителя в клас.

Линк към коментар
Share on other sites

Максим повече от чудесни идеи. :thumbsup2: Мисля,че е идеалното обучение.Трудността обаче според мен ще дойде от остарялата система и от това кой и как ще избира преподавателите :mellow: Наистина благодаря за постинга ти.Личи си,че си мислил сериозно по проблема.

Линк към коментар
Share on other sites

СТези идеи са жизнено необходими и не търпят отлагане, но те могат да сработят само ако учителите дават личен пример-защото всеизвестно е, че децата докато са по-малки, копират това, което виждат от наставника си. Както Гуруджи казва: "Може 3 часа да изнасяш лекция за любовта, но ако не я излъчваш тази любов, никой няма да я почувства". Затова важно е качеството на присъствие на учителя в клас.

:thumbsup1: То в тоя ред на мисли може би е добре да се започне с училище за учители? А относно възпитанието на по-малките деца - училище за родители! :3d_049:

Линк към коментар
Share on other sites

И аз благодаря на Максим за позицията и идеите.

Във възрастта 7-14 години, когато се развива висшият душевен живот, детето най-добре усвоява света и основите на неговата духовна култура, когато те са поднесени в образна форма, Затова толкова силно въздействат на децата приказките, басните, музиката, картините и тяхното собствено творчество. Те обичат да разсъждават върху отношенията си и постъпките си, обичат да одухотворяват предметите, смятат за живо всичко около себе си, имат свой фантазен свят.

В този смисъл имам следното предложение:

Каня всички четящи, пишещи тук и техните приятели и деца да направим един сборник с най-популярните и важни за духовното израстване сюжети от библията, евангелието, духовните книги на други религии, както и притчи на Учителя и други мъдреци на човечеството. Нека се опитаме да ги преразкажем на езика на съвременните деца така, че техните посления да стигнат до сърцата и умовете им. Кои от тези сюжети са оказали силно влияние върху вас като деца?

Скоро една колежка - начална учителка ми разказа колко силно са били впечатлени децата от историята на Йосиф и братята му и колко точно са схванали мъдростта скрита в нея. Но тя се е постарала да я доведе до децата не само в един сух разказ - намерила е филм, после с децата са разказвали, писали и коментирали елементи от нея и дори са рисували в час по изобразително.

Добромир! :thumbsup:

Нека започнем - Помните ли с какво най-силно са повлияли на вашето духовно развитие като дете вашите родители и учители?

Линк към коментар
Share on other sites

...силно въздействат на децата приказките, басните, музиката, картините и тяхното собствено творчество. Те обичат да разсъждават върху отношенията си и постъпките си, обичат да одухотворяват предметите, смятат за живо всичко около себе си, имат свой фантазен свят.

... имам следното предложение:

Каня всички четящи, пишещи тук и техните приятели и деца да направим един сборник с най-популярните и важни за духовното израстване сюжети от библията, евангелието, духовните книги на други религии, както и притчи на Учителя и други мъдреци на човечеството. Нека се опитаме да ги преразкажем на езика на съвременните деца така, че техните посления да стигнат до сърцата и умовете им. ...

icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Ще ви дам пример със сина ми - на него не му вървеше "Изворът на доброто" от Учителя, но когато му дадох да чете "Да живееш в сърцето"-Д. Мелхизедек, "Подсъзнанието може всичко"-Дж. Кехоу, "Дневникът на един маг"-П. Куелю му стана интересно и сам търси.

Разбира се, важно е за мен, че се насочи към такава литература. Може би езикът е по-достъпен до неговото светоусещане... И за нас, възрастните по различен начин започва събуждането.

Мисля даже и Б. Дуно беше казал, че ще има нови творци, които да превеждат на по-достъпен, съвременен език това, което са казвали Учителите... и няма нищо лошо в това според мен.

Също смятам, че децата обичат библейските разкази и анимациите от този тип са добро начало за най-малките. Приказните форми, рисунките :thumbsup:

Наскоро прочетох някъде написано от дете към Бога- "Откакто зная за теб, че те има се старая да не правя толкова бели..."

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, виждам прекрасни и смели идеи. Но друго ме притеснява.

Защо децата ви трябват да четат вашите книги и да се вълнуват от вашите вълнения? Защо мислите, че това, което е добро за вас, ще е добро и за тях?

Аз именно за това уважавам родителите си, самите те - крайни индивидуалисти, възпитаха това качество и у мен. Сама да търся и да намирам, онова което ще докосне душата ми и ще ме направи осъзнат човек. От учителите си не помня никой като харизматична личност, с изключение на една французойка, която зареждаше пространството около себе си с борбеност и сила. Децата трябва да бъдат възпитавани най-вече в самостоятелност и осъзнатост, в борбеност и устойчивост. Пътят към вярата идва винаги по-късно, защото пътят трябва да е търсен към нея, а не даден наготово.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

За много неща си права, но самостоятелността лесно може да се превърне в разделение. Борбеността - във фанатизъм. Устойчивостта - в застой. Трябва да се внимава да не се престъпят тези граници.

Линк към коментар
Share on other sites

Както и вярата лесно може да прерастне във фанатизъм и най-вече тя, защото въздейства върху емоционалността и ако обектът е малко дете, нещата могат да са страшни дори впоследствие.

Ако някои мисли за тази държава, трябва да възпитава самостоятелно мислещи и необременени хора.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Не виждам обаче какво общо има истинската вяра с втълпените религиозни вярвания! Дори и основателите на религиите не са били в този смисъл религиозни, те са били свободно търсещи мистици, вместо да вярват в това, в което са вярвали другите преди тях! Ето затова са създали и нови направления в духовността, които после в тоя свят е лесно да бъдат изопачени. Ако човек вярва без предубеждения в нещо върховно, което да се доказва в живота му, т.е. че е по-вдъхновен да се развива и преодолява трудностите благодарение на тази вяра, какво лошо има точно тази настройка да се подпомага още от най-ранното детство? Другото е теология, а тя, за разлика от философията, има по-големи претенции, без да има по-големи възможности. Теология би могло да се учи малко като част от философията, подчертавайки подобно на сериозните сегашни авторитети на последната, че крайните истини са недоказуеми от интелекта. Б. Ръсел казва, че не доказването на крайни истини следва да бъде задача на философията, а развиването на определени интелектуални качества. Е, ако теологията влезе с пълно основание в този кюп, тя губи отровното си жило да индоктринира своята т.нар истина, обръщайки я срещу всичко останало и се превръща просто във възможна гледна точка за света. А Вярата (индивидуалната вътрешна опора на смисъла в живота, както човек си го усеща), Любовта (към всичко съществуващо, независимо как се тълкува то), Здравето (в широк смисъл на думата - адекватност в изявите) и Практичността (във всекидневните неща) могат да си образуват основата на едно истинско образование, както и на едно ново "реобучение" през по-късните години на живота... :feel happy:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

На мен първо ще е трудно да ми обясни някой какво е истинска вяра и какво лъжлива, камо ли на едно дете.

Вярата в себе си, в своите способности. Спокойствието, увереността, които идват когато човек осъзнае, че не е сам, когато осъзнае, че някой бди над него (няма значение дали това което бди ще се нарича Бог, Абсолют, Висш Аз, Енергия, Разум, Интелект, няма значение дали ще се нарича с конкретно име и форма, тук може да има абсолютна свобода, даже е по-добре всеки да избере своят начин). Това може да се обясни на децата. Вярата не е нещо отвлечено, тя се проверява и прилага практически в живота, например ако детето има вяра, то няма да е суетно, няма да е агресивно, няма да притеснява другите деца, няма да е подтиснато, всичко през него ще тече хармонично. Всичко това може да се възпита чрез разнообразни игри, чрез превъплътяване на древни притчи в импровизиран театър, изигран от децата като накрая се извлече главната поука, и т.н. Споделянето и чувството за принадлежност може да се възпита чрез игра под формата на подаряване на символичен подарък един на друг. Никак не е трудно и би се приело много добре от самите деца.

Линк към коментар
Share on other sites

На мен първо ще е трудно да ми обясни някой какво е истинска вяра и какво лъжлива, камо ли на едно дете.

Какво пък му е трудното, то детето си има една естествена наклонност да вярва в нещо висше, без да го конкретизира. Ето тя ще бъде поощрявана. А отделните противоречащи си доктрини могат да се разгледат за обща култура в по-горните класове. Самият живот може да получи възприятие в по-висша октава, изобщо не е необходимо да се свързва с точно определени вероучения. Или ако човек сам иска да го направи, нека да е в една по-късна възраст. Аз всъщност съм съгласен с Мона, че да се индоктринира в ранната възраст не е особено подходящо. Природата, добрият семеен пример и после по-широкият социум са достатъчно добра база за едно непредубедено и свободно по дух развитие по нататък. :thumbsup1:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Максим и Добромир :thumbsup2:

Децата вече сякаш се раждат с много различни нужди и си имат вродената вяра. А аз съм сигурна, че те до определена възраст са много по-близо да онова, което е отвъд, ние ги програмираме /мисля, че е имало коментари в друга тема/. Децата имат нужда от обич, напътствия, /но не налагане на родителска воля/. За всеки в този свят има място. Важно е всяко дете да е уверено в себе си и само да намери пътя си. Ние, родителите сме само като придружители, леко и внимателно да ги побутваме в пътя им. Но това зависи от нивото на зрелост на самите родители. Да не си избиват комплексите и налагат амбициите на децата.

Или по-скоро - "Нищо прекалено", както са казвали древните гърци.

Моят син напримерима талант за актьор, но не желае да развива това. Учи, а и го привличат компютри, токове...автоматизация. Глупаво ще е дасъздавам комплекс, че това е непрестижно например. В този свят ако си вършиш добре работата, каквато и да е тя не е срамно.

Та, за възпитанието-старая се и до голяма степен съм постигнала това, че той е уверен в себе си младеж и знае, че винаги може да разчита на мен. Отношенията ни са по-скоро приятелски. За духовните търсения също съм насочвала деликатно. Но той се запали от негови приятели, които "случайно" започнали да четат Мулдашев и Дон Мигел Руис.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Понеже съм си разсейко :whistling: пуснах нещо, което беше за друга тема.

Но по тази - децата са всичко, най-голямото богатство и май е време ние да започнем да се учим от тях :thumbsup1:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Добромир:

А Вярата (индивидуалната вътрешна опора на смисъла в живота, както човек си го усеща), Любовта (към всичко съществуващо, независимо как се тълкува то), Здравето (в широк смисъл на думата - адекватност в изявите) и Практичността (във всекидневните неща) могат да си образуват основата на едно истинско образование, както и на едно ново "реобучение" през по-късните години на живота...

детето си има една естествена наклонност да вярва в нещо висше, без да го конкретизира. Ето тя ще бъде поощрявана.

Максим:

Вярата в себе си, в своите способности. Спокойствието, увереността, които идват когато човек осъзнае, че не е сам, когато осъзнае, че някой бди над него (няма значение дали това което бди ще се нарича Бог, Абсолют, Висш Аз, Енергия, Разум, Интелект, няма значение дали ще се нарича с конкретно име и форма, тук може да има абсолютна свобода, даже е по-добре всеки да избере своят начин). Това може да се обясни на децата. Вярата не е нещо отвлечено, тя се проверява и прилага практически в живота,

Хамелеона:

Децата вече сякаш се раждат с много различни нужди и си имат вродената вяра. А аз съм сигурна, че те до определена възраст са много по-близо да онова, което е отвъд,

:thumbsup2: :thumbsup2:

Разбира се, че не става дума за "вероучение=религиозно образование". Съгласна съм с Максим, Добромир, Хамелеона.

Вместо да правим нов предмет - недоносче, което вместо да "изпише вежди, да избоде очи" може би е време да сменим стартовата точка. Досега винаги сме тръгвали от знанието и качествата, които детето има да усвои (според нас). Сега ще трябва да обърнем посоката

- това, което детето си носи - Вярата, Любовта, здравето, практичността (Добромир :thumbsup: ) - да ги открием в детето (не да гледаме на него като на табула раза), да се научим да ги виждаме в ежедневното му поведение и в разсъжденията му. Как обаче? Ами вместо ние да му пълним главата и да го караме да възпроизвежда нас - да го мотивираме да ги прояви по своите си начини.

Как конкретно са проявявали вярата, любовта, здравето и практичността си вашите деца (и ученици)?

А забелязвали ли сте как точно ние възрастните ги разклащаме и разрушаваме в детето? Може би с нашето "благородно недоволство" от него - с цел да го стимулираме да се развива? Може би когато го сравняваме с другите деца? Може би когато очакваме от него да се "бори" с някого, с нещо и за нещо и да проявява сила (не любов), да оценя и осъжда (не да разбира и прощава), да се състезава и да побеждава - не да се кооперира...?

Много полезно е за мен, а предполагам и за всички родители тук, когато споделяме свой опит, подход, впечатления...Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Наскоро си мислех- дали съвременното училище снабдява децата с това, което им е необходимо, за да се справят добре с живота. Отговорът е доста неприятен: не ги снабдява. Затова и те ни пеят: "We don`t need your education..."Обаче пък кой знае какво е необходимо? Кой го има, та да може да ги снабди? Изглежда нещата няма да станат по този линеен начин. На всичкото отгоре голяма част от неща, които се оказват наистина полезни, всъщност детето ги е видяло, когато е гледало, а хората около него са си мислели че не ги гледа... Разбира се, друга част е научило от подходящо и навреме подадените образи и символи от оказалите се около него хора. Та така и с вярата. Ни на вяра в себе си, нито в другите, нито на Вяра може да се научи някой в училище, във вида, в който то е сега. Май пак из книгите на Боян Боев се казва, че възпитателят не трябва да се стреми да развива детето, а трябва да създаде условия то да се развие. А самата концепция на съвременното българско училище е безкрайно далеч от това. Учителят е поставен в ролята на наливател и мачкател... той може и да не е такъв, но не по заслуга на системата, а по своя собствена. Каква ти вяра...

Колко много неща не знае човек! Може ли да се изучи това в специални часове?!? Голяма заблуда! Считам, че в правилно конструираната възпитателна и образователна система човек се учи на това, което му е необходимо ЧРЕЗ ТОВА, КОЕТО ПРАВИ, подкрепен от хората около него! Не чрез това, което наизустява! Тук се добавя и усложненнието от обстоятелството, че съвременните деца чуват много по- малко от това, което им се говори, дори от децата преди известно време!

Линк към коментар
Share on other sites

Как според вас може да се приложат съветите на учителя в съвременното училище?

Би ли решил проблема един нов предмет (с тестове и оценки???) или това по-скоро е измиване на ръцете.

Какъв е вашият опит, вашето мнение, вашето конкретно предложение? Как виждате ролята на училището в духовното развитие на детето? Или смятате, че растящият човек трябва да бъде оставен на "саморазвитие" в по-късен период от живота му? Ако вие сте педагози, работили ли сте над развитието на висшия душевен живот и как?

Здравей, Донке! :feel happy:

Смятам, че един нов(задължителен) предмет, с тестове, оценки и т.н., няма да реши проблема с духовното развитие на децата. Дори може да го задълбочи. Вместо да се изпишат вежди, може да се извадят очи. Предвижда се не само часовете по вероучение, но и алтернативните часове по етика(за деца чиито родители са неправославни християни) да се водят от "лица завършили висше богословско образование или преподаватели с други специалности и с допълнителна квалификация по "Вероучение". Назначаването и преквалификацията им да се съгласува с Управлението на съответната религиозна институция. " Ето една ПРОЕКТО - КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ “ВЕРОУЧЕНИЕ” В ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-на Варненска и Великопреславска Света Митрополия .

От пръв поглед изглежда хубаво, но като се замисли човек ще стигне до друг извод. Нямам нищо против Православната църква, но знам, че тя е твърдо против всякакъв вид езотерични учения, като теософията, антропософията, учението на Бялото братство в България и т.н. Богомилите се разглеждат като най-лошото нещо, което се е случило на българите. Към официалните религии може и да се проявява някаква толерантност, но езотеризъм, окултизъм и сатанизъм в главите на 99% от богословите са едно и също нещо.

От сега си представям, какво може да се случи на някое дете, чиито родители са последователи на учението на Беинса Дуно и то е възпитано в принципите на това учение. Фанатизиран учител-богослов, решил твърдо да се пребори със "силите на злото", може да го подложи на тотална агресия, да го противопостави на останалите ученици и ... ясно какви могат да бъдат последствията. В момента от страна на Българската православна църква на това учение се гледа като на една твърде опасна секта, нещо много по-лошо дори от атеизма и фундаменталния ислямизъм.

Затова съм резервирана относно въвеждането на задължителен предмет "Вероучение" в училище.

Ролята на училището в духовното развитие на детето е в ръцете на всеки учител, не само на богословите. Прякото говорене и морализиране обаче не вършат голяма работа. На децата трябва да се въздейства най-вече с личният пример на учителя. А точно тук е големият проблем. Не може да се говори срещу тютюнопушенето, а след това да влизаш в учителската стая и да запалваш цигара. Всеки учител трябва да намира време и начин за работа в духовно отношение с децата, но според мен това трябва да става неявно, ненатрапчиво и съобразено с индивидуалността на всяко дете.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също съм дори против предмет религия в училище. По-добре да се развива въображението на децата, вярата им в доброто, а не наставнически да се преподава. Не разбирам и защо се пуснаха толерантно в държавата всякакви секти и още повече Учението на Б. Дуно да се сравнява с тях. Ама така им изнася...

Може да се учи логика, астрономия... Това са науки, които не биха дразнили толкова църквата ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Какво да дразнят църквата, тя църквата искаше да си прокара проповядване на православието на децата, много хитро, ама не стана за щастие. Човешките ценности не са прироитет единствено на православието и прекрасно детето може да бъде обучавано на тях чрез други предмети и начини, без да му се промива мозъка с религиозни догми и натрапване на страх и чувство на греховност.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък не виждам нищо лошо в това да има предмет религия.Много по-добре е отколкото без никаква духовна насока.Предполага се,че към деца няма да се подхожда фанатизирано,а ще се набляга на важни моменти от библията,върху които децата ще могат да развиват своето въображение и добродетели.

Срещнах едно дете скоро.Разхождахме се и то ми каза,че искало да нарисува Исус как плаче,защото бил предаден и неразбран.Тази идея подтикнала у детето негова учителка,която само между другото вметнала историята на Исус в приемлив и достъпен за децатаобраз.Че какво толкова лошо има в това?!?

Линк към коментар
Share on other sites

Че какво толкова лошо има в това?!?

Ами не знам...едно учение, което възпитава последователи, които имат твърде малко толерантност към различните от тях, едно учение, което смята че единствено правотата е на негова страна и на ничия друга, не ми се вижда много подходящо. За мен християнството не възпитава широта на съзнанието, а точно обратното-стеснение. Аз лично не мога да бъда негов последовател, просто защото твърде много мисля и разсъждавам, няма да ми е удобна православната униформа на смирено агънце. Има ли някой, който да е против учението на Дънов, или против йога? Не, всички протести идват винаги и само от прекалено обвързани с православието хора, това е истината. Не мисля, че само да мислиш какъв донос да напишеш по медиите против някое различно от православието, учение, е проява на истинска духовност.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво да дразнят църквата, тя църквата искаше да си прокара проповядване на православието на децата, много хитро, ама не стана за щастие. Човешките ценности не са прироитет единствено на православието и прекрасно детето може да бъде обучавано на тях чрез други предмети и начини, без да му се промива мозъка с религиозни догми и натрапване на страх и чувство на греховност.

Нямам впечатления Българската православна църква да се домогва особено агресивно до каквото и да било, така че до промиване на мозъци едва ли ще се стигне. Ако беше така, за тези 15 години досега отдавна да имаше и матура по богословие. Виж мюсюлманите обаче отдавна си прокараха часове по религия.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...