Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Училището и вярата


Донка

Recommended Posts

  • Отговори 139
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

За приказките имам особено мнение, особено за Пепеляшка например. После защо момичетата искат да си "хванат" милионери :), че чистенето не е добре за кожата :D

Линк към коментар
Share on other sites

приказки като ги поощряват да разсъждават върху тях да ги анализират каква е поуката За да може да си изградят една добра ценностна система Да вярват че доброто винаги възтържествува, да се учат да казват истината , да имат уважение към по възрастните , да не са алчни и т, н,

Също така може да се провеждат уроци извън класната стая Да се възпитава любов към всичко сътворено

:v::feel happy:

"Жива вода"

Нородни приказки

песни:

"Мене ме, мамо, змей люби"

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм против. Притчите, културата, етиката, са едно, но да се обвързват с религията... Какво ще се предложи на децата в което да вярват? Каква част от това, което ще се предложи ще е истина и каква част – заблуди? Защото всеки може да е сигурен, че това, което предлага ще е истината, че е добро, но дали в действителност ще е така? И доколко учителите ще могат да отговарят на възникващите въпроси в учениците? Има много въпроси, които ще поставят учителите в мат и те въобще не са толкова трудни за откриване. Да, аз не съм против на децата да се говори за основите на Битието, но има ли някакво единодушие в обществото за тези основи? Ако имах деца, последното, което щях да желая е някой да им пълни главата с глупости по толкова съществени въпроси. И без това интернет пространството е препълнено с всякакви лъжи и заблуди свързани с духовното, та остава и в училището да се преподават. Да, децата трябва да вярват, децата трябва да умеят да се свързват с духовното, но това не са неща, които могат да се научат в училище. Както споменах, могат да бъдат преподавани някои основни принципи на Битието, но първо обществото трябва да е приело единодушно тези принципи, а то не е.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи единодушие в обществото? И по кой въпрос има единодушие, преди стотина години обществото единодушно е смятало, че атома е най-малката неделима частица, ако някой каже друго, единодушно ще сметнат, че говори глупости.

Нещата са в развитие и се променят, не мисля, че глупостите, с които сега им пълнят главите, и особено както са поднесени, са им много от полза.

Основи на битието...преди години учехме основи на комунизма...като цяло образователната система е достатъчно развалена, няма да я развали вероучението, като свободно избираем предмет, който включва и култура, и етика, и чувството за благодарност не на последно място...и детето поне ще има възможност да избира, ако му е интересно, и без това като зубри насила някакви неща, поднесени по абсурден начин, нищо не му остава в главата.

Линк към коментар
Share on other sites

Ето още едно мнение

От началото на демократичния преход БПЦ призовава българската държава чрез нейните образователни институции да въведе предмета "Вероучение" като задължителен предмет в основния курс на българските училища. "Вероучение" като систематично изложение и запознаване на децата с базисните положения, ценностните основи и етичните предписания на традиционното за нас изповедание – източноправославното

През всичките години, в които църквата пледира за това, държавата отказва. Основният й аргумент е, че образованието трябвало да бъде светско. През същите тези години всички социологически проучвания и изследвания показват и доказват, че нещо с нашите деца не е наред.

Нараства насилието в училищата и главоломно употребата на наркотици. Увеличава се броят на отпадащите от училище. Ценностните представи на подрастващите са сериозно объркани. Представите им за добро и зло са сериозно накърнени.

Факт, който никой не иска да признае, е, че светската образователна система няма отговор и решение на тези проблеми. Именно защото е светска и като такава рационалистическа, тя не борави с основните понятия на християнската етика, на първо място с понятието “любов”.

А децата не могат да се обучават и възпитават без любов. Без идеята за божествения характер на любовта. Никакви математически формули, синтактически упражнения, закони на физиката или химията сами по себе си не носят идеята за любовта, която е основната свързваща нишка на човешкото общество. Затова тези науки не могат да отговорят на основния въпрос, мъчещ всяко човешко същество от раждането до смъртта му, а най-вече децата: Какъв е смисълът? Какъв е смисълът да бъдеш добър и честен? Какъв е смисълът да полагаш усилия? Какъв е смисълът на живота изобщо?

На тези въпроси може да отговори само вероучението. То придава смисъла, липсващ на материалистическите, позитивни науки и то единствено дава отговор на казаните въпроси.

Какво биха научили децата, ако в училищата имаше предмет "Вероучение"? Например, че е редно да се почитат родителите.

Че е добре да се спазват законите Че трябва да обичаме ближните си. Че трябва да сме милостиви към онеправданите, състрадателни към слабите и щедри към бедните. Че не трябва да отговаряме на злото с насилие. Че не трябва да правим на другите това, което не искаме да правят на нас. И прочее нравствени уроци.

Това лошо ли е? Ще навреди ли на децата, ако с тях се поговори на тези теми? Кой училищен предмет днес преподава тези знания? И всичко това, изпълнено с примера на сина божи Исус Христос, който заради точно тези истини умря на кръста, за да изкупи с кръвта си греховете на човеците. Нашите грехове. За да покаже със смъртта и възкресението си, че има смисъл.

Докарахме се дотам, че представители на приятелски европейски страни ни обръщат внимание, че не се грижим достатъчно за децата на България. Че се раждат малко деца, а тези, които се раждат, тези умни наши български деца, я напускат в мига, в който станат самостоятелни.

Един от възможните отговори защо това е така, е: защото не виждат смисъл. А един от възможните отговори на въпроса защо не виждат смисъл е: защото държавата не позволява да им бъде преподадено знанието, което е одухотворило цялата европейска цивилизация. Знанието за Христа. Не някаква абстрактна, а неговата етика. Не някаква повърхностна история на всички религии, а историята на неговия живот, на неговите дела, на неговия подвиг и на неговото възкресение. Те, нашите деца, отиват да го получат там, където това знание е преподадено. Ако искаме България да има добри деца, трябва да намерим сили и да им го преподадем сами. От нас зависи.

*Обръщение до клира и миряните в Пловдивската епархия на Българската православна църква за участие във всенародното шествие за въвеждане на задължителното изучаване на предмета “Религия-Православие” в българските училища.

Обръщението публикуваме със съкращения. Заглавията са на редакцията.

НИКОЛАЙ, ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ

Редактирано от сиджей
Линк към коментар
Share on other sites

И защо точно източно-православните ценности трябва да се преподават на децата? Морал, етика – добре, но защо това трябва да се обвързва с религията. Смисълът на живота... И какъв е смисълът на живота според православието? ......

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

И какво им е на ценностите, в която и да е религия? Те са универсални. Има само една ценност дето им липсва- толерантност.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Ето още едно мнение

"Аз съм "за". Въпросът е, че учебните програми и самите преподаватели трябва да са напасват и това не е лесен процес", заяви министър-председателят и допълни: "Нашата тактика е вместо да броим джамиите, да стрпоим православни църкви и мисля, че това е печелившата тактика".

Бойко Борисов

Изключете за момент кой е казал това или онова По важно е какво казва

Линк към коментар
Share on other sites

Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти пея.

Това в кръга на шегата. :)

Сиджей, съгласна съм с всичко от написаното, и не да се борят "духовно" и "светско", а да има избор, да има алтернатива.

Каква вяра ще се преподава? Единна световна религия, или вероучение, все едно как ще се нарича. Или както преди време се обсъждаше за източно православие и ислям, те не си противоречат.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи единодушие в обществото? И по кой въпрос има единодушие, преди стотина години обществото единодушно е смятало, че атома е най-малката неделима частица, ако някой каже друго, единодушно ще сметнат, че говори глупости.

Нещата са в развитие и се променят, не мисля, че глупостите, с които сега им пълнят главите, и особено както са поднесени, са им много от полза.

Основи на битието...преди години учехме основи на комунизма...като цяло образователната система е достатъчно развалена, няма да я развали вероучението, като свободно избираем предмет, който включва и култура, и етика, и чувството за благодарност не на последно място...и детето поне ще има възможност да избира, ако му е интересно, и без това като зубри насила някакви неща, поднесени по абсурден начин, нищо не му остава в главата.

Това, което се учи в училище не е чак толкова погрешно и вредно. Вероучението ще развали образователната система, със сигурност. Въпросът с вярата е нещо, което детето само следва да потърси и намери. Всяко дете може и трябва да научи таблицата за умножение или азбуката, да научи определен минимум от знания, но въпросът с вярата е толкова индивидуален... Децата са на толкова различно ниво на духовно развитие и да се намесваме в представите им за Бог, за вселената е много трудна и отговорна задача, с която много малко хора могат да се справят. Вече съм споменавал в други теми примера с Кришнамурти и за това, как дори и на ръководителите на теософското общество е било изрично забранено да го поучават по духовните въпроси. Всяко от телата на човека си има своя цикъл на развитие. Висшите умствени способности обикновено се развиват дори след осемнадесета година, т.е. когато човек дори вече не се смята за дете. Мога да стигна по-далеч и да кажа, че истински вярващ човек може да е една след 25-тата си година. Може би малко се отклоних от темата, но това е за да покажа, че някои занимания с децата могат да са доста опасни. Колкото до необходимостта от занимания на децата с морал и ценности, то нея не я отхвърлям, но тук всъщност най-важни са първите седем години. Училището трудно може да компенсира лошата семейна среда и липсата на семейно възпитание. Детето се учи на отговорност в семейството. По-късно и в живота, но докато индивидуалността му не се прояви напълно с целия си потенциал от умствени и духовни качества от миналото, то ролята на родителите за сформиране ценностите на детето е преобладаваща. А основните морални принципи дори и не могат да се нарекат религиозни, а още по-малко пък трябва да се свързват с някоя определена религия. Нима например това да не правиш на другите това, което не искаш те да ти правят е християнско? Ами това го има навсякъде. Възпитанието за благодарност също няма нищо общо с религията. Англичанчетата ги учат да благодарят на всяка втора дума (и пак това прави семейството, а не в училище), но това е просто етикет и нищо свързано с религиите.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи единодушие в обществото? И по кой въпрос има единодушие, преди стотина години обществото единодушно е смятало, че атома е най-малката неделима частица, ако някой каже друго, единодушно ще сметнат, че говори глупости.

Нещата са в развитие и се променят, не мисля, че глупостите, с които сега им пълнят главите, и особено както са поднесени, са им много от полза.

Основи на битието...преди години учехме основи на комунизма...като цяло образователната система е достатъчно развалена, няма да я развали вероучението, като свободно избираем предмет, който включва и култура, и етика, и чувството за благодарност не на последно място...и детето поне ще има възможност да избира, ако му е интересно, и без това като зубри насила някакви неща, поднесени по абсурден начин, нищо не му остава в главата.

Това, което се учи в училище не е чак толкова погрешно и вредно. Вероучението ще развали образователната система, със сигурност. Въпросът с вярата е нещо, което детето само следва да потърси и намери. Всяко дете може и трябва да научи таблицата за умножение или азбуката, да научи определен минимум от знания, но въпросът с вярата е толкова индивидуален... Децата са на толкова различно ниво на духовно развитие и да се намесваме в представите им за Бог, за вселената е много трудна и отговорна задача, с която много малко хора могат да се справят. Вече съм споменавал в други теми примера с Кришнамурти и за това, как дори и на ръководителите на теософското общество е било изрично забранено да го поучават по духовните въпроси. Всяко от телата на човека си има своя цикъл на развитие. Висшите умствени способности обикновено се развиват дори след осемнадесета година, т.е. когато човек дори вече не се смята за дете. Мога да стигна по-далеч и да кажа, че истински вярващ човек може да е една след 25-тата си година. Може би малко се отклоних от темата, но това е за да покажа, че някои занимания с децата могат да са доста опасни. Колкото до необходимостта от занимания на децата с морал и ценности, то нея не я отхвърлям, но тук всъщност най-важни са първите седем години. Училището трудно може да компенсира лошата семейна среда и липсата на семейно възпитание. Детето се учи на отговорност в семейството. По-късно и в живота, но докато индивидуалността му не се прояви напълно с целия си потенциал от умствени и духовни качества от миналото, то ролята на родителите за сформиране ценностите на детето е преобладаваща. А основните морални принципи дори и не могат да се нарекат религиозни, а още по-малко пък трябва да се свързват с някоя определена религия. Нима например това да не правиш на другите това, което не искаш те да ти правят е християнско? Ами това го има навсякъде. Възпитанието за благодарност също няма нищо общо с религията. Англичанчетата ги учат да благодарят на всяка втора дума (и пак това прави семейството, а не в училище), но това е просто етикет и нищо свързано с религиите.

От това, което си написал, сега разбирам защо Българската православна църква е толкова.. апатична и неангажирана към обществото.. тя чака хората да проявят интерес към нея и нейните занимания, а не тя да е инициатора. Защото може с инициативата си да повреди подрастващите...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир този процес ще стане постепенно Децата които са ученици днес утре ще станат родители и тогава те ще възпитават децата си така както са ги учили във училище Тогава те ще имат личен пример пред децата си И така децата на техните деца и т, н, Все от някъде трябва да се започне

Едно е етикет, а съвсем друго да си благодарен за храната която имаш , за дрехите ,за работата въобще за всичко това не е етикет Това означава че всичко което имаш те радва и задоволява Неблагодарният човек никога не е доволен и никога не му е достатъчно

query напълно съм съгласна със теб Просто ти го каза по хубаво от мен :) Важно е съдържанието

Редактирано от сиджей
Линк към коментар
Share on other sites

...

Едно е етикет, а съвсем друго да си благодарен за храната която имаш , за дрехите ,за работата въобще за всичко това не е етикет Това означава че всичко което имаш те радва и задоволява Неблагодарният човек никога не е доволен и никога не му е достатъчно

Колко са тези хора способни на такава благодарност? И още повече да очакваме тя да бъде проявена от деца, където желанията са толкова силно проявени... и това да е свързано не с потискане на желанията, а с разбиране... Не, че няма какво да се направи в тази насока, но не бива да очакваме кой знае какви резултати. Ето например на повечето е известен съветът ако сме в трудно положение, да си представим, че има хора в още по-тежка ситуация, които биха желали да са на наше място. Това би могло да окаже положително въздействие, но далеч не винаги. Ние можем да дадем насока, в случая безвредна. Но в някои случаи насоката може да се окаже не толкова безвредна. Ако ние сме приели да обучаваме детето в толкова дълбоки въпроси, то трябва да сме готови за всякакви въпроси от негова страна, много от които ще изискват отговори, които не съответстват на съзнанието на детето. В много случаи ще ни се наложи да засегнем въпроси, отговорите на които противоречат на очевидната за детето истина. На децата може да бъде говорено за много неща – да им бъдат обяснени по подходящ начин, но тук става въпрос за преподаване в училище, а това вече е различно. Това, което се преподава следва да е утвърдено за цялата държава. Учителят не може, колкото и да е убеден в правотата на възгледите си, да не се придържа към утвърдения от образователното министерство материал. Когато споменах, че някои основни принципи е необходимо да са приети от цялото общество, това не беше случайно. И да, това може и да не стане скоро, но е необходимо.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...