Ариел 12 уведоми модератор Добавено Април 4, 2011 С тази тема ме върнахте назад във времето, много приятно преживяване. Дъщеря ми се роди в 7-ия месец по неясни за никого причини. Тежеше 2, 005кг, 47см. След като 2 ч лежа в кувьоз без да затвори и за секунда очички я отведоха в отделението за недоносени бебета. три дни можех само да получавам справка как е, без да я виждам. На 3-ия ден ме изписаха от родилното и отидох. Въведоха ме в бокс с 15-20 бебета и по стара традиция трябваше да си позная бебето метнах един поглед наоколо и веднага я познах... естествено. Трябва да кажа, че преди това ме бяха предупредили, че бебто ще спадне от кг в началото. Нищо подобно. Моят Тайфун(така се оказа в последствие) 3 дни беше задържала същите кг и ме чакаше. Засука "от раз" и за 14 дни направихме достатъчно мускулна маса, за да ни изпишат. Трябва да кажа, че ... не помня случай , в който тя да се събуди през нощта(нощното кърмене сама го отказа на 2-ия месец), беше като часовник къпане в 20:00ч, кърмене в 20:30 и сън, после в 6:00 и така на три часа. Имало е случаи, в които съм ставала през нощта, за да проверя дали всичко е наред, толкова беше тихо, а аз се бях подготвяла за врява и нощни смени Така продължи до 6-ия месец. Бях леко казано странна майка, която през зимата, когато се покаже слънце я упаковах като пъшкул и я оставях на завет да спи, пеех и, говорих и. Беше толкова спокойно, усмихнато и контактно дете. Е, на 6 месеца реши да пълзи, правеше всякакви номера , жива, подвижна и радваше всички. Винаги съм говорила с нея като със зрял човек, а и тя се отнася по същия начин с мен. От малка освен кърма и кисело мляко е "закърмена" с прясно изцедени сокове на плодове от нашата градина. Имаше период от 3 г , в които се хранеше само с плодове не по мое, по нейно желание. Що упреци от баби, лели и компетентни лица изтърпах , че едва ли не "детето ще умре от глад" сякаш не виждаха, че детето има енергията и силата на цял кавелерийски полк Та, млади майки Мисълта ми е, не се притеснявайте чак толкова, децата не са толкова крехки, колкото ни се ИСКА на нас, те нямат нужда от много, само от Любов . 2 Диана Илиева и Аделаида reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Креми (късметче) 1155 уведоми модератор Добавено Януари 24, 2014 Една добра статия: Защо японските деца никога не плачат Публикувано от Анна Иванова на 22-01-2014 в Интересно Оценете Защо японските деца никога не плачат Анна Иванова Отговорът на този въпрос е известен на всички майки от страната на изгряващото слънце. При първото си посещение в Япония пътувах с токийското метро. До мен седна мъничка млада жена, която изведнъж започна да говори на висок глас. Аз се стреснах, огледах се, но така и не разбрах на кого говори тя. Когато я разгледах по-внимателно, забелязах, че на гърдите си тя носеше бебенце на около два месеца в кенгуру. Жената напълно сериозно разказваше на това мъниче къде отиват, на коя спирка ще сменят влака и какво ще правят след това. Никой от околните, освен мен, не се учуди на поведението на тази японка. За разлика от Русия, в японските градове доста по-често можете да срещнете майки с малки деца на улицата и на обществени места. Можете да ги видите във всеки магазин, в кафене, във фризьорски салон. А майки с деца на гърба или, по-скоро, на гърдите, каращи колела или малки скутери, са обичайна черта от градския пейзаж. При нас също се появиха специални ранички за носене на деца. Те се срещат и в други държави в Европа и Америка. Японците не само изпреварват всички, но стигат и по-напред — в магазините за дрехи за майки и деца се продават палта и якета, които могат да се обличат върху детето, което седи в раничката или в специални „джобчета”. Такова яке има две качулки: една за майката, а друга, по-малка — за детето... Защитната аура Родителите продължават да носят детето си на гърба или на ръце, докогато то иска това. Родителите винаги са готови да дадат на детето своето „амае” (от яп. „амаеру” — „грижа се, обичам”). В съвременното японско общество не само майката се занимава с детето. В почивните дни в лунапарковете и на местата за почивка ще срещнете много семейни двойки, а децата носи таткото. Отстрани може да ви се стори, че никой никога не се кара на децата. Една от особеностите на японската речева култура е да не се изразява всичко с думи. Затова японците много лесно усещат настроенията и мнението на събеседника интуитивно. Японците възпитават преди всичко, като дават личен пример. Децата много лесно усещат недоволството на родителите. И биват наказвани с лош поглед или неодобрително мълчание. ... и още интересни факти и полезен опит тук http://dama.bg/article/zashto-iaponskite-detsa-nikoga-ne-plachat/1510/ Сподели това мнение Link to post Share on other sites
B__ 1920 уведоми модератор Добавено Януари 26, 2014 (edited) "Защо японските деца никога не плачат" Ами явно са някакви изроди или статията е изродска. Ще ме извинявате, но ако не приемате плача на децата, не се НИКАКВИ родители......то няма човек, който да не плаче, да не говорим за децата За децата плачът е част от развитието. Часто от радостта да си родител е да слушаш как детето ти общува с теб плачейки. Аман от желаещите да отглеждат роботи. Редактирано Януари 26, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Донка 6651 уведоми модератор Добавено Януари 26, 2014 Мисля, че заглавието на статията не отговаря на замисъла - за кой ли път. Иначе статията и японският опит е много, много поучителен и полезен! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
