Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Impulsa

Възпитание на бебето

Recommended Posts

:) С тази тема ме върнахте назад във времето, много приятно преживяване.

Дъщеря ми се роди в 7-ия месец по неясни за никого причини. Тежеше 2, 005кг, 47см. След като 2 ч лежа в кувьоз без да затвори и за секунда очички я отведоха в отделението за недоносени бебета. три дни можех само да получавам справка как е, без да я виждам. На 3-ия ден ме изписаха от родилното и отидох. Въведоха ме в бокс с 15-20 бебета и по стара традиция трябваше да си позная бебето :) метнах един поглед наоколо и веднага я познах... естествено. Трябва да кажа, че преди това ме бяха предупредили, че бебто ще спадне от кг в началото. Нищо подобно. Моят Тайфун(така се оказа в последствие) 3 дни беше задържала същите кг и ме чакаше. Засука "от раз" и за 14 дни направихме достатъчно мускулна маса, за да ни изпишат.

Трябва да кажа, че ... не помня случай , в който тя да се събуди през нощта(нощното кърмене сама го отказа на 2-ия месец), беше като часовник къпане в 20:00ч, кърмене в 20:30 и сън, после в 6:00 и така на три часа. Имало е случаи, в които съм ставала през нощта, за да проверя дали всичко е наред, толкова беше тихо, а аз се бях подготвяла за врява и нощни смени :)

Така продължи до 6-ия месец. Бях леко казано странна майка, която през зимата, когато се покаже слънце я упаковах като пъшкул и я оставях на завет да спи, пеех и, говорих и. Беше толкова спокойно, усмихнато и контактно дете.

Е, на 6 месеца реши да пълзи, правеше всякакви номера :), жива, подвижна и радваше всички. Винаги съм говорила с нея като със зрял човек, а и тя се отнася по същия начин с мен. От малка освен кърма и кисело мляко е "закърмена" с прясно изцедени сокове на плодове от нашата градина. Имаше период от 3 г , в които се хранеше само с плодове :) не по мое, по нейно желание. Що упреци от баби, лели и компетентни лица изтърпах , че едва ли не "детето ще умре от глад" сякаш не виждаха, че детето има енергията и силата на цял кавелерийски полк 3d_146.gif

Та, млади майки :) Мисълта ми е, не се притеснявайте чак толкова, децата не са толкова крехки, колкото ни се ИСКА на нас, те нямат нужда от много, само от Любов .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една добра статия:

 

Защо японските деца никога не плачат

Публикувано от Анна Иванова на 22-01-2014 в Интересно

 
 
Оценетеstar-on.png star-on.png star-on.png star-on.png star-off.png
Защо японските деца никога не плачат Анна Иванова
Отговорът на този въпрос е известен на всички майки от страната на изгряващото слънце. 
 
При първото си посещение в Япония пътувах с токийското метро. До мен седна мъничка млада жена, която изведнъж започна да говори на висок глас. Аз се стреснах, огледах се, но така и не разбрах на кого говори тя. Когато я разгледах по-внимателно, забелязах, че на гърдите си тя носеше бебенце на около два месеца в кенгуру. Жената напълно сериозно разказваше на това мъниче къде отиват, на коя спирка ще сменят влака и какво ще правят след това. Никой от околните, освен мен, не се учуди на поведението на тази японка.
 
За разлика от Русия, в японските градове доста по-често можете да срещнете майки с малки деца на улицата и на обществени места. Можете да ги видите във всеки магазин, в кафене, във фризьорски салон. А майки с деца на гърба или, по-скоро, на гърдите, каращи колела или малки скутери, са обичайна черта от градския пейзаж.
 
При нас също се появиха специални ранички за носене на деца. Те се срещат и в други държави в Европа и Америка. Японците не само изпреварват всички, но стигат и по-напред — в магазините за дрехи за майки и деца се продават палта и якета, които могат да се обличат върху детето, което седи в раничката или в специални „джобчета”. Такова яке има две качулки: една за майката, а друга, по-малка — за детето...

Защитната аура

 

Родителите продължават да носят детето си на гърба или на ръце, докогато то иска това. Родителите винаги са готови да дадат на детето своето „амае” (от яп. „амаеру” — „грижа се, обичам”). В съвременното японско общество не само майката се занимава с детето. В почивните дни в лунапарковете и на местата за почивка ще срещнете много семейни двойки, а децата носи таткото.

 

Отстрани може да ви се стори, че никой никога не се кара на децата. Една от особеностите на японската речева култура е да не се изразява всичко с думи. Затова японците много лесно усещат настроенията и мнението на събеседника интуитивно. Японците възпитават преди всичко, като дават личен пример. Децата много лесно усещат недоволството на родителите. И биват наказвани с лош поглед или неодобрително мълчание.

... и още интересни факти и полезен опит

тук http://dama.bg/article/zashto-iaponskite-detsa-nikoga-ne-plachat/1510/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Защо японските деца никога не плачат"

 

Ами явно са някакви изроди или статията е изродска.

 

Ще ме извинявате, но ако не приемате плача на децата, не се НИКАКВИ родители......то няма човек, който да не плаче, да не говорим за децата

 

За децата плачът е част от развитието. Часто от радостта да си родител е да слушаш как детето ти общува с теб плачейки. 

 

Аман от желаещите да отглеждат роботи.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че заглавието на статията не отговаря на замисъла - за кой ли път. Иначе статията и японският опит е много, много поучителен и полезен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×