Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Impulsa

Възпитание на бебето

Recommended Posts

Всички говорим за възпитание на децата.

А за малките бебенца? Понякога се колебая между това да наричам бебето си ''ангелче'',''слънчице'',''пиленце'' и т.н и да я целувам много много и прокрадващата се мисъл ,че един ден може да прекрача прага на разглезването.Показвам и цветята,да ги ипне и погали.Когато я храня и говоря,че трябва да се храни,за да расте добър и силен човек,който да расте в Закона на Любовта.Ходим на църква понякога и тя гледа и се чуди...но все си мисля,че има още нещо което мога да правя за нея,за да и помогна да расте един добър и духовен човек.Книжки и молитви е трудно да се четат на едно бебе,тя е толкова немирна,а и като види книга около нея я изяжда в буквалния смисъл.Но все пак има може би някакви формули които мога да казвам и ритуали които да изпълнявам,за да привлека към нея светли същества,които да учат душата и.Приемам всякакви идеи,защото за това има доста по-малко информация.А нали знаете,че има теория,че докато фонтанелата не е все още затворена децата възприемат по-лесни фините енергии.Мисля ,че и Учитела Дънов някъде разглежда тези въпроси,но без ваша помощ ще ми е трудно да открия точната информация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам опит със собствени деца и бебета, но съм чела, че дори към бебето човек трябва да се отнася като с по - висшестоящ, защото да си признаем детската душа е много по-чиста и неопетнена от нашите души. Чувала съм, че на бебетата трябва да им се говори постоянно като на голям човек,а не като към бебе, защото по този начин те не развиват мозъчните си умения и си комуникират с родителите на ниво "агу-гу". Мисля, че бебетата са напълно съзнателни същества на които може да се говори, да се обяснява, може да не Ви разберат с думите, които изричате, но определено усещат на какви вълни вибрирате, дали сте притеснени или изнервени или изпълнени с любов и хармония. Те реагират мигновено на тези ваши вибрации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също нямам деца, но мисля, че от първостепенно значение е нашето собствено поведение и личния пример който им даваме.. Това важи както за бебетата, така и за децата като цяло. Не може да учиш някого на морални ценности, ако сам не ги прилагаш и допускаш поведението ти да контрастира с тези ценности. Също трябва да се обясняват на децата (и бебетата) последствията от техните действия, защото те рядко са в състояние да ги осъзнаят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бебетата имат нужда да бъдат гушкани и целувани. Те още не знаят какво означат думите Обичам те, но определено разбират какво е мама или татко да ги прегърнат, да усетят топлотата им, да бъдат нацелувани. За мен целувките и гушкането на едно бебе не могат да го разглезят, а да му покажат, че е желано и много обичано. И аз научих дъщеря си да гали цветята, научих я да гали всичко, което не искам да бъде удряно. Тя милва бебето, милва куклите, гушка си ги и имитира това, което ние правим с нея. Книжки и молитви можеш да и четеш, докато спи, ние го правихме още докато бях бременна с нея. Даже и да не съм в нейната стая, аз чета за нея и мисълта за нея е в главата ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ще намерите полезна информация,свързана с бременността,майчинството и отглеждане на децата.Здравна информация и съвети за поддържане на красив външен вид и добра форма.Рецепти.Всичко това с любезното съдействие на http://mamma.yourfreewebs.com

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също нямам опит, но въпреки това ще дам своето мнение по темата. Какво по-голяма възпитанеи от това да даваме Любов на бебето. Да го прегръщаме и да сме с него. Да го галим и целуваме, да му пеем, да му се усмихваме и да му приказваме. Главно акцента е да му приказваме и то на ум, докато спи. Тако лично бих постъпила аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

От моя опит знам колко е важно майката да бъде спокойно-радостна - всяко състояние се предава на невръстното дете, защото то е още свързано с майката. Ако майката се тревожи за него, то също е неспокойно, а това още повече усилва тревогата на майката и се получава кръг.

Опитвайте се да мислите само положително за бебето, защото то улавя мислите ви и ги реализира - например моите бебета винаги се подмокряха или пълнеха пелените (ние нямахме памперси) малко след като си помислях, че ще го направят. Отначало си мислех,че просто ги предусещам, но в един момент заподозрях, че май те усещат мен и правят каквото аз си мисля. Направих експеримент и се оказа вярно...

Малко трудно е да се контролира майчиния инстинкт, който предвижда неприятностите, за да предпази бебето от тях, но ние - жените - го преувеличаваме и в един момент започваме да си ги "викаме".

Бебето сега се ориентира по какъв начин може да привлече вниманието на мама - то пробва различни и избира най-ефективния. Само че ние не разбираме това и се откъсваме от други важни неща (като готвене например) едва когато писъците станат нетърпими. После се чудим защо така пищи - то просто си е научило урока. :D Ако майката успее да покаже на бебето, че вниманието и може да бъде привлечено с гукането, смеха.... Аз моите ги бях научила да ми казват че са гладни с мляскане на устата - аз им млясках продължително време преди и по време на ядене и когато отивах неповикана... и какво мляскане беше после в 6 сутринта.... :D

Нужно е, обаче, търпение и настойчивост при затвърдяване на навика....

Успех, мами!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, споделям всичко, което сте написали преди мен по темата. :thumbsup2:

Само мога да допълня нещо - Импулса, ако дъщеричката ти е още съвсем малка, разбира се, не е удачно да се четат дълги приказки или други неща, но можеш да й пееш.

На моите деца започнах да им пея още като се родиха - пеенето буквално ги очароваше. А вечер беше станало направо като ритуал - освен слагането в креватчетата, завиване, целувки, пожелаване на лека нощ, намаляване/после дори изключване на светлината и ... им изпявах нещичко по-приспивно, така в тъмното; непременно; понякога ми казваха "пак, пак", а като по-големи ме молеха и се налагаше да пея дори на "бис" :D . Баща им също се научи на разни детски песнички (наложи му се :D ). Но съм убедена, че така успяваха по-лесно "да приключат" деня и да се настроят за нощта, заспиваха по-спокойни и сигурни... Музиката е като вълшебство!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз като чуя мляскане, значи им е много вкусно. Правят го несъзнателно.

И като им кажа да не мляскат, се противят - разваляла съм им удоволствието... :3d_017:

А пък ние много обичаме преди сън да си разказваме измислици. Започваме от някоя дума, предмет или живо същество и оттам нататък си измисляме каквото ни падне. Винаги завършвам с "И накрая всички били доволни и щастливи!" :3d_012:

Освен това сме си измислили един чичо Пейо. Той прави всичко, което никой от нас не е направил, а е направено. Той е човекът, отговорен за всякакви бели, несвършена работа и други подобни. Той постоянно размества предмети вкъщи, чупи, губи, цапа... Обаче ние много си го обичаме като член на семейството, че иначе току виж сме се изпокарали. :3d_127:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Влизам в темата тъй като в момента имам проблем точно свързан с възпитанието на 6 месечната ми дъщеря. Не знам дали това е вид възпитание, но до този момент е била кърмена изключително на поискване /денонощно съм й била на разположение/, до 5-тия й месец спях с нея/, никога не съм я оставяла да плаче - хващам я, нося я на ръце, люлям я, пея й, винаги аз съм я приспивала - да обаче това ми коства огромни физически усилия и също така моето здравословно състояние. 4 месеца след раждането бях свалила абсолютно всички качени килограми, че и отгоре. Недоспиването ми се отразява много зле, влизам от настинка в настинка, херпеси постоянно ми избиват. Казвам си, че мога да издържа още, но не знам дали с това си поведение не й вредя повече отколкото да й помагам. Всички около мен ме съветват да я оставя да се наплаче няколко пъти и да се научи сама да заспива, да бъде по самостоятелна. Други майки се кълнат в този метод. А тя милата е болезнено привързана към мен - в момента в който ме изгуби от полезрението си и започва да плаче.Да обаче аз направо получавам раздвоение на личността. Много ми е мъчно да я слушам как плаче. 9 месеца съм я носила и винаги съм си мислела, че бебчетата имат толкова нужда от майките си именно, защото след раждането продължават да се чувстват едно цяло с тях. Чета разни книги на психолози, които твърдят, че по този начин / с оставянето да се наплачат/ се създава пораженческа психика още в най-ранна детска възраст.

Не знам докога обаче мога да издържа с този начин на живот. Сега отново съм болна, а няма кой да ми помага в гледането.

Редактирано от Буболече

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)Хубава тема!

Буболече,когато моята дъщеря беше на тази възраст аз и разказвах приказки,гушках я и бях неотлъчно до нея.Тя беше спокойно бебе и не проявяваше никакви капризи.Много обичаше да и говоря и може би това е причината да проговори рано.Бебетата са по-умни отколкото мислят голяма част от майките.

Гушкай дъщеричката си колкото искаш,показвай и обичта си,общувай с нея.Според мен не е глезене да успокоиш плачещо бебе.Щом плаче,значи има някаква причина-безпокоят го я колики,я е гладно или жадно.Може и зъбките да го безпокоят или...просто има нужда от общуване.

Следвай сърцето си и не допускай противоречиви мисли,четейки или слушайки различни съвети.

Успех!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Буболече, радвам се да чета отново твои мнения по актуални теми!

Моят съвет - не отделяй детето изваднъж, а полека. То само показва, за кои неща вече е време да бъде самостоятелно.

Сега, когато си болна, легни си и сложи бебето в скута си, но с главичката към краката, като ги свиеш леко.. Така може да го полюляваш, да му пееш тихичко , а вероятността да го заразиш е по-малка.

Пеенето много ми е помагало да залисвам децата си, като същевременно върша рутинна домакинска работа. ... А май и себе си залисвах така, да минава денят по-леко. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

до 5-тия й месец спях с нея/, никога не съм я оставяла да плаче - хващам я, нося я на ръце, люлям я, пея й, винаги аз съм я приспивала - да обаче това ми коства огромни физически усилия и също така моето здравословно състояние. 4 месеца след раждането бях свалила абсолютно всички качени килограми, че и отгоре. Недоспиването ми се отразява много зле, влизам от настинка в настинка, херпеси постоянно ми избиват. Казвам си, че мога да издържа още, но не знам дали с това си поведение не й вредя повече отколкото да й помагам.

Не знам докога обаче мога да издържа с този начин на живот. Сега отново съм болна, а няма кой да ми помага в гледането.

Привет, Буболече, :feel happy:

до болка те разбирам.

Сигурно много си чела за "привързаното родителство" (attached parenting).

И както някои автори признават - тези деца наистина получават повече топлина, ласки, галене, пеене...

Но и по-често се привързват болезнено към родителите по един много императивен начин.

Аз съм изпадала в такива изтощения, но самата ги пренебрегвах, докато всички ми казваха да променя ритъма.

А майчинския ми инстинкт бе много силен и не можех да търпя как бебето плаче.

А при всеки конкретен случай има много индивидуално и финно разграничение между грижа за детето и самоунищожение на майката.

Аз късно разбрах разликата между двете.

А всяка майка има огранично тяло, което й дава знаци.

Щом нямаш сили и си болна, то по-добре е да разредиш кърменето и да наблегнеш на хубавия сън!!!

Ето моя болезнен опит:

Първото ми дете бе на кърма до 6 месец - а тогава това си бе табу. Бе ни много трудно да отстояваме това си право - ние като родители да решаваме как да се храни, въпреки, че обществото яростно ни бе обявило за фанатици.... сами се сетете...

Сега за щастие всичко се промени, и нашата "лудост" стана "правило". Ура!!! :thumbsup2:

Детето, а и ние, изпадахме в едно щастливо блаженство, когато го слагахме между нас на спалнята. То веднага ни усещаше и ни даряваше с такива гукания и усмивки, че не можехме да му устоим. Искаше да е при нас, както и много да го гушкам и кърмя. Всички изпадахме в нирвана, нашата си...

А то свикна и силно ревнуваше, ако тати ме прегърне.

А как, нали съм си неговата мама.... неговатааааа...

До тук добре, но .. и аз съм човек - интензивното кърмене си е интензивно даване на енергия и хранителни вещества. Аз започнах да се изморявам, изтощавам, да линея и да се изнервям. И понеже нямахме никой, които да ни помага - стигнах до ужасно изтощение.

Казано с езика на китайската медицина - празни меридиани, вкл. на бъбреците. Бе въпрос на време да се тръшна много болна. След много предупреждения на мой близък приятел, на когото вярвам - е-е пак нищо съществено не промених...

Всички ми се чудеха откъде взимам още сили ...

Затова ти препоръчвам да наглегнеш на почивка и сън!!! Спешно!!!

Добрата новина е,че идва пролет и слънцето и енергиите на растеж и радост ще се отразят прекрасно на всички!

Ето няколко конкретни идеи:

* Определи дали бебето суче защото е гладно, жадно или си чеше зъбите???

При мен се оказа, че често си чеше зъбите. И аз приех, че е добре да спя до него, за да може то само да идва/долази, да си мушка главата под широката ми лятна тениска и да суче - бе на около 8 мес. (пролази на 5мес, проходи началото на 10 мес.).

*Много майки мажат с кремчета против болки самия венец над израстващия зъб, но тези мехлеми съдържат лидокаин, които си е вид наркотин, използван и при операции за анестезия. Лично аз не пожелах да го използвам, макар, че се съсипах от безсъние.

* Има ли шанс да наемете жена да ти помага в къщи, или поне да го извежда с количка на разходка или поне да си играят в друга стая, а ти например да се наспиш след обед?

* Може да има и подходящо хомеопатично лекарство, което да го успокои и да спи по-дълго и по-спокойно. Както лекарство и за теб.

* Ако искаш го захрани плавно с оризова каша, за да му е пълно стомахчето нощем и ти да се наспиваш!

* Скоро ще порасне и имаш още 3 варианта:

-поставяне на биберон с мляко или вода, за да се самообслужва нощем - при доста случаи работи;

- да му дадеш биберон залъгалка да си чеше зъбите, ако го иска, или ако го убедиш да го приеме;

- да спиш до него на спалнята и то само да идва са суче.

При нас работеше само последното, но то пак е много уморително.

Безсънието съсипва!!!

Знаеш го вече!

И е време да се погрижиш за себе си!

Аз не го направих навреме и много съжалявам. Уж за благото на бебето се жертвах, от силен майчински инстинкт.

Ако сега се върна назад - бих приела много крути мерки, та ако ще бебето да реве като лъв.

Травмирало се детето,.... ами ти - изтощена, болна и съсипана - ти не си ли травмирана още повече?

Нима си адекватна за него, за себе си и за другите?

Много майки биха ме упрекнали, че съм "лоша" към бебето, но всеки случай си е специфичен.

Има доста поспаливи и не толкова енергични деца. Те лесно се гледат, а и ако има помощ от баби и бавачки е много лесно (макар много мами да не си го признават).

Успех!

:3d_103::3d_041::3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Viki3 благодаря за съветите!

Именно, защото съм чела за привързаното родителство постъпвам така с моето бебенце! Изкарах една прекрасна бременност както и раждане. Исках всичко да става естествено и в ритъм с природата, бях се настроила така и наистина всичко при мен мина като по учебник.

Когато бебето ми засука първия път за мен беше едно невероятно изживяване - все едно винаги това съм правила и тя винаги е сукала от мен - та нали именно кърменето е естественото продължение на връзката майка -дете след като вече не са свързани чрез плацентата /тук е моментът да спомена, че това беше единствения възникнал проблем по време на раждането - плацентата при мен просто не излезе и се наложи да я вадят мануално, може би причината е някакъв блокаж в мен, отказ да се разделя с бебчето, знам ли и аз.../.

За мен изтощението не идва толкова от кърменето,колкото от това, че бебето ми не е от най-спящите. Предпочита да прекарва в будно състояние по-голямата част от денонощието и за разлика от връстниците си й се събират много малко часове сън. А здравия сън е в основата на растежа за бебетата - само тогава се отделя хормон на растежа. От една страна много се изтощавам, но от друга знам, че максимално трябва да се щади психиката на бебенцата и да не се създават отрицателни емоции, защото през първите 3 години от живота на детето се формира нагласата им към света. Знам, че не мога да я предпазя от всичко, но въпреки това както и ти си написала майчиния инстинкт надделява над здравия разум.

За съня - няма как да спя, защото няма кой да ме отменя нито за домакинската работа, нито за гледането на бебето. Съпругът ми има изкючително натоварена работа и гледам да го щадя и него да може да се наспива за даизкарва следващият работен ден. През деня се гледаме само двете и може би затова е толкова болезнено привързана към мен, защото просто не контактува с други хора, татко й се прибира много късно вечер и излиза рано рано за работа, често не го й вижда. Когато тя спи през деня аз пък гледам да свърша нещо из къщи, защото иначе когато е будна държи постоянно да съм до нея, да участвам в игрите.

Между другото наскоро имах болки в бъбреците, но до такава степен не ми остава време за мислене, четене и т.н. че въобще не съм се сетила, че може да е от това.

За сукането - според мен не суче, защото е гладна, а защото има емоционална привързаност към сукането, доставя си удоволствие, приспива се така, нощно време не може да влезе от една фаза на съня в друга и се разсъннва, докато не й дам да суче не заспива. А някои нощи е просто кошмар - буди се през половин един час.

Давам й хомеопатични средства за съня, но явно все още не съм й улучила дозата или лекарството - пие Дормикинд, чай от маточина, капя й етерично масло от портокал до креватчето, давах й Хамомила, Игнация, Nux vomica... мажа й венците с една хомеопатична паста,която ми донесоха от САЩ, поне засега не виждам ефект.

Каша й давам от 1 седмица вечер, но положението е същото. Биберон залъгалка не й давах преди, сега когато й давам, тя се чуди какво е това, играе си с нея, прави всичко друго само не й да я смуче. За нея аз съм нейния биберон залъгалка.

Аз точно затова се притеснявам, защото ако се разболея сериозно ще си направя още по лоша услуга, тъй като освен мен няма кой да се грижи за нея. А и заради кърменето не могаефективно да се лекувам - предишния път освен хомеопатия, пих лимони с мед /и двете са алерген/ и тя така ми се изрина и подсече.

Честно казано нямам сили и сърце не ми дава да я оставям да се нареве. Притеснява ме и това, че може да не изгради самостоятелност като аз винаги за всичко съм насреща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, Буболече, :3d_011:

като те чета все едно виждам себе си.

И именно затова те приканвам да си отвоюваш правото на сън!!!

Спешно!!!

Иначе логически погледнато - чака те изнервяне и разболяване.

Друг вариант засега виждаш ли? :3d_125:

А щом и чайчетата и хомеопатията пак не дават задоволителни резултати, значи имаш нужда например да зарежеш максимално къщната работа и да спиш!!!

Опитай се да извикаш някоя баба или роднина, за да те отменят.

Повярвай ми, ако зависи от бебето, ти все ще си :3d_059: любимия й биберон. :thumbsup2:

Според мен не кърмата, даже не удоволствието от сукането са водещи, а самата енергия/любов на майката. :sorcerer:

Кърмата е като жива вода!

Бебетата я обичат! Искат я до безкрай.

Но нали с нищо не е добре да се прекалява!?

Имаш нужда от сън, дори това да означава съпругът ти да става нощем и да дава водичка на бебето.

А денем, когато бебето спи - и ти трябва да спиш.

И при мен на бибероните се гледаше като играчка за хвърляне, но по-добре е да си настойчива и ако бебето си чеше вече зъбите - нека да е с тях, а не с теб.

И хич не се шашкай, че силиконовите биберони изкривявали венците и т.н.

Колкото повече си чела, толкова повече си видяла несъответствия и дори противоречия.

Нормално е - всеки споделя каква е гледката от неговата си камбанария.

Лично мое мнение е,че майките които се изтощават, както и тези, които се вманиачават на тема кърмене има какво да работят по преодоляване на чувството за привързаност, ревност,....., свръх закрила и собственост към детето.

(хм, карцинозинов миазъм?)

Но златната среда е специфична за всеки конкретен случай.

Добрата новина е,че на около 6 мес. бебетата се учат да лазят и стават по-самостоятелни. Повече се заиграват с шарени играчки.

Знам какво е да имаш не едно, а две супер енергични, :3d_079: любознателни, :3d_091: винaги :3d_090::3d_096: тичащи :3d_147: и скачащи :3d_098: , :3d_084: катерещи се, :3d_084: , и пъхащи се навред деца. :3d_108:

Които искат по цял ден да се :3d_025:....

И от както са се родили сме им :3d_075: търся дистанционното :3d_061: да ги спра, или поня приспя.

Разбирам те прекрасно!!!

И именно затова смятам,че е спешно да имаш не само морална, но и реална физическа помощ!!!

Ако си в София, бих идвала да ти помагам.

:3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уви, имам реални наблюдения върху много дълго кърмени деца - по-дълго от 18-24 месеца.

И имам много въпроси в главата - дали бебето иска кърменето, или майката така се чувства търсена, обичана и великолепна?

Аз кърмих 18 месеца и реших, че е време да спра.

Ако след като израснат зъбите детето иска много да суче и седи в скута на майка си, при всеки стрес иска не само гушкане, но и кърмене - това поне според мен е ... ситуация, която извиква много въпроси.

...иска ли майката да пусне детето или... компенсира нещо...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Буболече и аз мисля, че е нужно и да оставиш бебето да поплаче. Е, не да е ужасия... И наистина, нужно е и някой да помогне.

Сина ми е кърмен до 7 м. и когато започна да набляга на пюретата постепенно /като начало само вечер и сутрин, а после само вечер давах кърма/. Докато се отказа. Но беше свикнал да ми е в ръцете по всяко време. И така свекна с мен, че вече около година и половина-две са дереше ако изляза от стаята. Много трудно се научи да ме няма по малко и постепенно.

Наистина всяко дете и всяка майка са индивидуални. Вслушвай се във майчиния си инстинкт, но и за себе си мисли.

Прегръдки!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уви, имам реални наблюдения върху много дълго кърмени деца - по-дълго от 18-24 месеца.

И имам много въпроси в главата - дали бебето иска кърменето, или майката така се чувства търсена, обичана и великолепна?

Аз кърмих 18 месеца и реших, че е време да спра.

Ако след като израснат зъбите детето иска много да суче и седи в скута на майка си, при всеки стрес иска не само гушкане, но и кърмене - това поне според мен е ... ситуация, която извиква много въпроси.

...иска ли майката да пусне детето или... компенсира нещо...

Тези думи ме хвърлиха в дълбок размисъл, може би причината е в мен, а не в бебето... като се замисля много трудно я оставям на друг да я гледа, постоянно мислите ми са там...с две думи трудно се откъсвам от нея... ще се опитам първо да се вгледам в себе си и после да се чудя защо ми се случва това.

xameleona точно от това се опитвам да се предпазя - не ми се ще детенцето ми и на 1.5г. да реагира по-същия начин както сега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако е на 6 месеца, все още можеш да излезеш от стаята (може би), оставяйки я с интересна нова играчка, за около 20-30 минути максимум, разбира се, в обезопасена среда - кошарка за игра или цяла стая, зависи как е обзаведена, дали е помислено за всичко.

Защото стане ли на 8 месеца, със сигурност ще ти е по-трудно. Тогава възрстта е такава, че всяко твое излизане от стаята се възприема като окончателно и завинаги и се реве действително страшно biggrin.gif (дано да имаш спокойни комшии).

Играчките ги делях на няколко групи и за момента една от тях е в обръщение; като омръзне се скрива и се вади следващата, и така ...

А през тези 20 минути може да се прострат или съберат и изгладят дрешките, може да си сготвиш нещо или поне да се нахраниш на спокойствие, а когато бебето заспи, наистина да подремнеш и ти заедно с него.

Аз също имам опит с две енергични, любознателни и игриви бебета, с разлика 2 години. Голямото, като се роди малкото и се наложи да дели мен и баща си с него, върна назад в развитието - в смисъл започна да пишка и ака в гащите, макар че от една година прекрасно се пазеше чисто, реши, че иска да се вози в количка, да яде с биберон и др. biggrin.gif И на мен нямаше кой да ми помага. Още си спомням, как бебето биваше опаковано като пашкул, слагано в самарчето и с него, дори в най-голямата снежна виелица, отиваме до хран. магазин, защото нямаше дори кой да ми напазарува.

Изморително е, особено с две. Аз се "подлъгах" по това, че на година и малко голямото ми дете беше вече много самостоятелно, започна да спи вечер добре, да говори, да се храни само, да казва, а често дори само да си ползва гърнето ...

Също така - нека спи отделно. После ... не знам как ще го отделите.

И нека и таткото помага малко - иначе как ще разбере, че има бебе wink.gif . И твоята работа в къщи и с бебето е не по-мало натоварваща и отговорна.

Ще се справите! Успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно е човек да се намира в златната среда.

Това е много крехко и деликатно динамично равновение.

Бебето си иска мамата и това е част от инстинкта му за оцеляване. Неговия рев предизвикна адреналиnова буря и прилив на сили в мамата, за да го спаси от съблезъбия тигър, .... но сега светът е по-безопасен, нали?

Мамата пък си закриля бебето - и това е част от великия план на Природата, за да се запази човешкия вид.

И тя хем контролира положението, хем с всекизизминат ден свиква, че ще контролира все по-малко...

Бебето трябва да ревне, за да викне мама, но тя пък трябва да му се скрива за кратко, и после по-дълго, и по-по-дълго време.

Така то ще разбере, че светът е голям и мама макар да изчезва, пак се завръща.

Ако искаш - използвай стария трик с твоя тениска, която мирише на твоята пот и кърма - това ги успокоява, дори да не виждат мама.

Гушкат си я и заспиват сладко-сладко.

Но каквото и да е бебето като темперамент,

и то е щастливо, ако мама е по-свежа, по-спокойна, здрава и усмихната.

П.П.:

А иначе - всички сме хора, идеални няма, или поне аз не познавам.

И ако много опитни баби и лели ти дават много акъли и искат да ги приложиш както те искат - викни ги да ги приложат на практика в твоето положение, а после да те критикуват.

А бабите и таткото не ги жали! Да разберат и те какво е бебе да се гледа.

Защото по презумция това е естествена женска работа и толкоз.

Позабравили са колко е трудно.

Аз помня как свекърва ми искаше да гушка бебето и ми го върна, че се е наакало. Ами много й миришело... Че на мен не ми ли мирише? Въх маникюра, хайде-хайде..

Хич не ги жали. Иначе не биха оценили огромния ти труд.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успех мила. Трудно е да си майчица, но пък това е неповторимо изживяване. :sorcerer: Целувки за теб и бебето ти...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Буболече 41a9813d592fc7d8c350126af5391eb4.gif ,

Имам дъщеря , която е на 1 год. и 8 мес. Кърмена е до 8- я мес. , просто тогава ми спря кърмата , макар , че бих я кърмила колкото може повече , въпреки проблемите , които имах със самото кърмене. Тя е много спокойно дете , или по-точно беше , когато беше на възрастта на твоето :D . Сега е съвсем друго човече и е разбираемо f3296c7c0412eaf27074fb0a29924c0e.gif . Още когато забременях , решихме с мъжа ми , че помощ няма да искаме от никого , защото отговорността за отглеждането и възпитанието на детето си е изцяло наша и само в краен случай да разчитаме на баби. Помощ съм имала само от майка ми в първите 10 дни след като родих , макар че не можах да се възстановя от раждането. Имах много трудно и тежко "нормално" раждане и се възстанових около 6-7 - я месец след него , но това е съвсем друга тема. Да се върна на темата .... доста неща бях изчела и в нета и от книги , но май повече се обърках от всичко. За това реших "детето да ме води".

Отначало другарчето ми /мъжа ми/ се отдели да спи в друга стая , за да може да е пълноценен в работата си. Това бяхя първите 3 мес. , докато траеха коликите ня детето. Нямах нищо против . Но.............. след много, много , много дълги бессъни нощи , нещата се промениха. Аз бях тотално изнемощяла от недоспиване и от постоянните болки при всяко кърмене . Кърменето за мен беше голям ужас и шок :( , постоянни рагади , неистови болки , рани , кръв , но аз съм много инатлив скорпион и болката не може да ме откаже , макар че всеки път си виках "За последно кърмя" . За 3-4 мес. си възвърнах килограмите от преди да забременея , дори и повече станах 40 кг. , макар , че съм доста дребничка /1.56 см. / . Тогава си поговорихме доста сериозно с другаря ми. Детето ни беше много дълго чакано и жадувано. Разбираемо беше отговорността НАСТИНА да се сподели от двамата. Да споделя честно промени май не настъпиха :3d_131: защото мъжа ми има много здрав сън и предства няма , че цяла нощ сме будували с детето , но ........

За съжаление много се отклоних от темата , моля модераторите , ако преценят да ме коригират , просто ми се споделяше.

Искам да ти кажа едно нещо : щади себе си , за да можеш да бъдеш полезна и за детето си. Остави детето да си поплаче , но не и да се "дере и тръшка" .Помъчи се да прецениш кога детето плаче за храна , за ласка , дали от никнещи зъбки . Погрижи се за себе си , за да можеш пълноценно да се грижиш за детето. От личен опит ти казвам , недей да щадиш толкова таткото :feel happy: . Аз на инат бях решила , че "И сам воина е войн" и се озовах в Бърза помощ от изтощение и обезводняване. Знаеш , че всяко дете има своя индивидуалност и съвет трудно може да се даде , но според мен първо трябва да се погрижиш за себе си , за да може и детето да е спокойно. При нас много помагат бибероните . Без биберон не може да спи. Другото , което е , е че тя при нас никога не е спала . Нашето легло го приема единствено за "спортно площадка" :3d_146: . Мога още много да пиша , но може би ще изляза съвсем от темата :) .

Поздрави : Галя :3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писмо от едно бебе

"Скъпи родители,

Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте!

~ Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

~ Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди...

~ Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам...

~ Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете...

~ Не очаквайте твърде много от мен - новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепено на себе си и да ме интегрирате в живота си.

~ Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си...

~ Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът...

~ Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре...

~ Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече...

~ Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да науча да обичам хората...

~ Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно...

Благодаря и на двама ви!

С обич:

Вашето Дете" 3d_047.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хейй, Диди, това е толкова сладко, толкова истинско, толкова чисто и...също мъдро! Усмихна деня ми!60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×