Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Ученикът

Recommended Posts

Да, постижима е. Когато станеш сляп за лудостта наоколо.

Или когато прогледнем за мъдростта, която до вчера сме наричали с думата лудост.

Умът сам по себе си е неутрален според мен - колкото може да замърсява, много по-успешно може да почиства. Умът е средството - както за замърсяване, така и за почистване. Но тогава кой замърсява и кой почиства? Нашата свободна воля може би, волята, с която правим нашите избори и вземаме нашите решения?

Ако волята ни е подчинена на ниските егрегори, замърсяваме ума си с тях и оттам и живота си. Ако волята ни даде приоритет на тихия глас на фините енергии и светли мислоформи, почистваме телата си - всички едновременно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом като е неутрален ( и аз съм на същото мнение :) ) значи не може нито да зъмърсява, нито да почиства. Но егоистично пришпореният ум е наистина нещо страшно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup: Съгласна. И замърсява бързо и лепкаво, защото дава илюзията за свободата, силата...

По същата логика осветеният от Любовта ум е наистина свободен и силен - такъв е и света, който той твори около себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Огромна Вяра.

Огромно Съмнение.

Огромно Усилие.(трите качества необходими за самоусъвършенстване)

Голямо браво на Вендор заради невероятно точното му интуитивно попадение в десятката по-горе:

"Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през цялото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението"

Свещени думи на Учителя към ученика, Част І, № 202

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителите служат на развитието, на еволюцията на планетата и в частност на човечеството. Учениците се учат на същото и подпомагат Учителите в тази им задача. Знания, мъдрост, способности - това не е целта на ученичеството, но те идват естествено. Както отделния човек има нужда да осъществи връзка с душата си, да прояви нейните енергии в живота си, по същия начин и човечеството трябва да осъществи връзка с Божествените Йерархии над него, с Бялото Братство. В този смисъл учениците представляват свързващо звено, една връзка. Тази връзка според мене все още се изгражда. Това което е нужно преди всичко на учениците е безрезервен устрем към Бога и отдаденост към човечеството. Нещата на индивидуален и в социален план са аналогични. В учениците трябва да има едно подчинение към Учителя, но също и сътрудничество. По същия начин умът при човека следва да бъде подчинен на човешката душа, на любовта, но той в същото време се явява и необходим инструмент без който пропастта между въплътената личност и душата не може да бъде преодоляна. Учителите представляват човешката душа, а човечеството е въплътената личност. Учениците представят умът, който се е откъснал от егоистичните си стремежи и чрез който любовта и светлината на душата могат да се проявят в по-материалните светове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир :thumbsup:

Учителя често е казвал, че Ученикът не трябва да поставя никого между себе си и Бога.

А днес прочетох нещо много красиво, лично. Не расъждение, както ние правим, а споделен опит за пътя, по който поема ученика:

"Макар и през малка дупчица зърнала този път, поех аз по него, смело и без страх, както казва Учителя: "Без страх и тъмнина, с любов и светлина." Първо поех пътя, после започнах да мисля, пък и пътят постоянно се откриваше. После чух Учителя да казва, че при Божественото първо се действа, после се мисли, при човешкото е обратно. При Божественото човек не е подложен на опастности и така излезе – поех този път и не се излъгах. Че имах противоречия, обезсърчения, неуспехи, това се дължи на мои стари дългове, които сама трябваше да си платя: плащах и растях. Вървейки в посочения път, намерих истински методи, закони и принципи за правилно решаване на всички задачи и мъчнотии. Учителя сочи този път не отдалеч, нито само с пръст, но с целия си живот, с всички свои действия и прояви."

Цитатът е от спомените на Паша Тодорова за Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Допустимо ли е ученикът да задава въпроси, да се съмнява. Абсолютната липса на съмнение и спор в едно учение може да го кристализира, да го капсулира. Учениците на такова учение може да се превърнат в хора без собствена мисъл и воля. Вярата постепенно може да се замени с фанатизъм. В момента това се наблюдава в много от протестантските църкви. Всички християни смятат себе си за ученици на Исус Христос, но нима той очаква от тях такова сляпо и безмислено подчинение?

Огромна Вяра.

Огромно Съмнение.

Огромно Усилие.(трите качества необходими за самоусъвършенстване)

Голямо браво на Вендор заради невероятно точното му интуитивно попадение в десятката по-горе:

"Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през цялото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението"

Свещени думи на Учителя към ученика, Част І, № 202

:thumbsup:

От друга страна прекаленото свободомислие на ученика също е опасно. Това пречи за правилното възприемане на учението, което дава съответният Учител. То много ми прилича на семето което пада в буренясала почва. Ще бъде задушено от плевелите на съмненията и ще загине.

Може би в Православието затова препоръчват съвета на Св. Игнатий Брянчанинов:

Не дръзвай сам да тълкуваш Евангелието и останалите книги на Свещеното Писание. Писанието, изречено от светите пророци и апостоли, не е изречено произволно, но по внушение на Светия Дух (II Петр. 1:21). Нима не е безумство да го тълкуваш произволно? ...Писанията на светите отци са изцяло съставени по внушение или под влиянието на Светия Дух. Чудно съгласие има у тях, чудно помазание! Който се ръководи от тях, без всяко съмнение има за ръководител Светия Дух.

Много ми е труден този баланс, поне на мен. Не знам как е при вас? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Допустимо ли е ученикът да задава въпроси, да се съмнява. Абсолютната липса на съмнение и спор в едно учение може да го кристализира, да го капсулира. Учениците на такова учение може да се превърнат в хора без собствена мисъл и воля.

Когато учителят е жив, има смисъл въпросът за послушанието, защото има обратна връзка.

Мисля че е допустимо да се задават въпроси и изразяват мнения, когато има лична опитност по думите на Учителя. На едно място, в момента не мога да уточня къде, той казва нещо като "... много добре говорите, почти като мен, сега искам да чуя вас".

Мисля че за ученика е необходимо да търси практическото приложение. В специалните класове ударението е върху практически методи. Резултатите се проверяват с домашни задания.

От друга страна прекаленото свободомислие на ученика също е опасно. Това пречи за правилното възприемане на учението, което дава съответният Учител. То много ми прилича на семето което пада в буренясала почва. Ще бъде задушено от плевелите на съмненията и ще загине.

Има такава опасност, когато липсва доверие или навици за практическа работа. Свободомислието е ок, но ученикът трябва с вяра поне да опита методите. Тогава е основателно да предложи и своето виждане. Който не учи и прилага, не може да се нарече ученик.

О, ученици! Борете се много!Нека усилията ви бъдат искрени! Медитирайте редовно и систематично. Не пропускайте нито ден, защото ще загубите много.

Няма да говоря повече. Достатъчно спорове. Оттеглете се сами. Затворете очи. Потънете в дълбока тиха медитация. Разрушете образите, мислите, прищевките, фантазиите и желанията, надигащи се от повърхността на ума. Оттеглете блуждаещия ум и го фиксирайте във Върховното. Сега медитацията ще е дълбока и интензивна. Не отваряйте очи. Не ставайте. Гмурнете се дълбоко в глъбините на сърцето. Радвайте се на тишината.

Свами Шивананда, "Концентрация и медитация"

Тайна молитва значи: ще прекъснете всичко със света, ще затворите всички жици на телефона; да няма никакъв шум, ни приемащ, ни предаващ. Ще затворите всички ключове със света, да не ви смущават, нищо повече! Да останете със себе си, да помислиш малко сам. Има разлика от медитация. Тия работи ще ги научите. В тайната молитва веднага ще се стремите в 1 минута, в 2 минути отгоре да останете свободни. То е просто обръщане ума към Бога. Когато казваме „тайна молитва“, разбираме, както обръщаме погледа си към слънцето, да погледнем. Щом помислите за Бога, то е молитва. То е достатъчно да помислиш за Бога, то е най-красивата молитва. В този клас тия въпроси постепенно ще ги засегнем и ще имате една ясна, категорична представа. Правете опити, ще проверявате. Въпросът е за завладяване на тялото си, да стане човек господар.

Методи за укрепване на волята

Напътствия към духовния последовател от Учителя:

Изисквания от ученика

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-важно според мен е доверието. Ако ученикът се съмнява в Учителя си, не мисля, че може да става дума за ученичество. Ако ученикът не може да разбере нещо, от това Учителя едва ли ще направи проблем и последното нещо което очаква е сляпо подчинение. Те повечето неща в езотериката са трудни за разбиране и Учителят обикновено посява само идеята, която ученикът съм трябва да отгледа.

Значи ученикът може да задава въпроси, което всъщност е препоръчително, но ако се съмнява, това трябва да е по отношение на себе си, а не на Учителя. Дори и срещу себе си да няма истински учител, причината за това пак е в него. Всеки си носи отговорността за това на кой се доверява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Най-важно според мен е доверието. Ако ученикът се съмнява в Учителя си, не мисля, че може да става дума за ученичество."

:thumbsup:

Учителите и учениците могат да се разпознаят по следното:

Истински учители са тези, които отстраняват нашите грижи, разсейват съмненията ни и ни дават мир. Те извършват богоподобна работа"

...

В процеса на практикуване на Йяма и Нийяма се разрушават осемте низши вредни недостатъци на човешкото сърце, а на тяхно място възникват добродетелите. В резултат човекът става истински ученик, способен да достигне спасение.

Сантан Дхарма

Истинският учител не приема лесно ученик.

Ролята на учителя е свързана с голяма духовна отговорност.

Вивекананда е казал, "ученикът трябва да слуша своя гуру, дори когато му казва да скочи от покрива на къщата".

Йогананда в своята автобиография разказва за подобен случай с Махаватар Бабаджи.

Един човек се покачва по хималайските скали и стига до събранието на Бабаджи и учениците му. Той казва че иска да стане ученик. Бабаджи не отговаря. Човекът тогава казва че без Учителя животът му няма смисъл и затова ще скочи в пропастта. "Скачай тогава - ти не си още готов." Ученикът скача. "Ти премина смело и без колебание трудното изпитание. Сега вече си готов. Ти си приет в нашата безсмъртна група."

Изтокът има по-голям опит в духовните въпроси. Индия винаги е раждала духовни гении, способни да дадат духовна светлина на хората. Всеки индиец почита и се прекланя пред святите хора. Те считат за голяма привилегия и дар от провидението да имат гуру.

На Запад и в България трудно може да се говори за такива отношения между учител и ученик.

Европейците имат различно разбиране за живота. Заради отъждествяването с грубоматериалното тяло и тялото на желанията, техният бог най-често е собственото его. Те наричат свобода да се движат от обстоятелствата, сетивата и прищевките на капризния ум. Те не могат и не искат да изпитват преклонение към когото и да било.

Западните хора, а и много от нашите сънародници учат в университети за да добият знания за природата. Или, отивайки в Хималаите, наемат прости шерпи за водачи. Те се доверяват на врачки, екстрасенси и тн да им помогнат с парите, кариерата, любовта и пр.

Обаче те мислят че могат да минат без водач в духовната област. Това е наивно.

"Въоръжени" до зъби и слепи духовно, западните хора влязоха в кървавата месомелачка на две гибелни войни. За съвсем малко те щяха да разрушат нашата хубава планета в трета. Тази възможност още не е отминала.

"Към нищо човек не е задължен да проявява до такава степен своят здрав разум, както към това, което може да получи от духовната наука...който сега слуша изследователя на духа и всичко проверява със здрав смисъл, а не безгрижно със своеволния, съмняващ се във всичко и отричащ всичко ум, той чувства че духовната наука може да даде в труден час утешение и надежда, може да обясни великата тайна на битието... сега човек има възможност... имайки добра воля и стремящ се да развие своите способности... да чуе изходящият от своите съкровени дълбини глас: Стани!..."

Рудолф Щайнер, Метаморфози на духовния живот. Пътят на вътрешния опит.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да доверието или по-точно вярата в Учителя е много важно при ученика. Но първо човек трябва да е станал Ученик. Да е преминал всички фази на развитие от старозаветен, новозаветен, праведен. Трябва да е намерил Учител или по-точно Учителят да го е намерил. :)

Истинският учител не приема лесно ученик.

Ролята на учителя е свързана с голяма духовна отговорност.

Вивекананда е казал, "ученикът трябва да слуша своя гуру, дори когато му казва да скочи от покрива на къщата".

Йогананда в своята автобиография разказва за подобен случай с Махаватар Бабаджи.

Един човек се покачва по хималайските скали и стига до събранието на Бабаджи и учениците му. Той казва че иска да стане ученик. Бабаджи не отговаря. Човекът тогава казва че без Учителя животът му няма смисъл и затова ще скочи в пропастта. "Скачай тогава - ти не си още готов." Ученикът скача. "Ти премина смело и без колебание трудното изпитание. Сега вече си готов. Ти си приет в нашата безсмъртна група."

Все пак този кандидат за ученик на Бабаджи е изкачил хималайските скали, а не например осмия етаж на някой блок. Казвам го в преносен смисъл за пътя който трябва да измине сам кандидат ученикът преди да срещне Учителя. Иначе има доста примери със скачащи "ученици" за съжаление. Защото това доверие понякога се използва от псевдоучителите, които доста са се нароили напоследък. Но едно тяхно качество ги издава - много лесно прииемат ученици. ;)

Изтокът има по-голям опит в духовните въпроси. Индия винаги е раждала духовни гении, способни да дадат духовна светлина на хората. Всеки индиец почита и се прекланя пред святите хора. Те считат за голяма привилегия и дар от провидението да имат гуру.

Да. Азиатците и по-точно индийците в това отношение ни превъзхождат. При тях егото не е толкова силно развито като при западния човек. Не знам защо е така? :( Духовното, вярата, че не си само тяло, а и нещо повече при тях е заложено с раждането им. За съжаление при нас то липсва. При повечето хора.

За западняците не мога да кажа със сигурност, но за нас - голяма част са с вродено неверие или недоверие.

На Запад и в България трудно може да се говори за такива отношения между учител и ученик.

Европейците имат различно разбиране за живота. Заради отъждествяването с грубоматериалното тяло и тялото на желанията, техният бог най-често е собственото его. Те наричат свобода да се движат от обстоятелствата, сетивата и прищевките на капризния ум. Те не могат и не искат да изпитват преклонение към когото и да било.

Западните хора, а и много от нашите сънародници учат в университети за да добият знания за природата. Или, отивайки в Хималаите, наемат прости шерпи за водачи. Те се доверяват на врачки, екстрасенси и тн да им помогнат с парите, кариерата, любовта и пр.

Обаче те мислят че могат да минат без водач в духовната област. Това е наивно.

:thumbsup:

Наистина вярваме на врачките повече отколкото на истинските Учители. Всъщност не мога да кажа за себе си, че съм готова да бъда Ученик. Но какъв е пътят на кандидат ученика? :hmmmmm:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На сляпо, без гаранции. Няма външна светлина която може да разсее вътрешния мрак. Ученикът сам трябва да се свърже с Висшето си "Аз". Когато в аурата на ученика се появят определени излъчвания, като резултат от тази връзка, Учителят разбира, че ученикът е готов. Някъде бях чел, че това става чрез терафими.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Закон е: ученикът търси своя Учител, но Учителят намира своя ученик. Основният критерий, по който се различава ученика от последователите и слушателите е, че той не само казва на своя Учител:"Учителю, живота си за Теб ще дам, но Ти живот ще имаш!", но и е готов да го направи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че когато сме обърнати навътре в себе си и се познаваме добре можем да работим съвсем разумно за развиване на интуицията, да раздаваме Любов и да сме щастливи от това, че сме я проявили. Мъдростта можем да учим от Земята, тя има, какво да ни разкаже. С търпение и молитва може би ще дойдат и помощници, а и Учителя няма да закъснее.

"Когато ученикът е готов идва и Учителя...."

Нещо много важно е според мен да не изискваме прекалено от себе си, да не се бърза, а да се осмисля и анализира преживяното. Самосъзнанието и съзнанието са свързани, както подсъзнанието и свръхсъзнанието. Да развиваме първите две, а след това вторите... И да се радваме на всичко, което живота ни поднася, за да се учим. Защото Христос е казал-"Аз съм Пътят и Истината и Животът"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

индийците... При тях егото не е толкова силно развито като при западния човек...Духовното, вярата, че не си само тяло, а и нещо повече при тях е заложено с раждането им.

За съжаление при нас то липсва. При повечето хора... голяма част са с вродено неверие или недоверие.

Липсата на духовни традиции води до хаос.

Душите се въплъщават в условия които са подходящи за тяхното ниво и бъдещо развитие.

"Западната цивилизация е основана на силата." Ганди

Неопитната душа сее насилие и жъне страдание.

какъв е пътят на кандидат ученика?

Търсене и разбиране на истината, самоопределение и прилагане са качества на разумния човек.

Пътят на ученика изисква още вяра, чистота и доброта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох , понякога имам чувството , че цял живот съм кандидат ученик , понякога , че съм в края на пътя си , понякога , че мога да бъда учител . Явно тъйкато сме многопластови ,всеки усъвършенства постоянно всичките си вселени на битие ,емоционален , мисловен ,духовен свят .

Затова понякога от хора , които незнаят това , което аз знам , се получава така ,че да се уча. Хора, които знаят много повече от това , което аз знам ,се учат от мен .

И така мисля е с всеки , постоянно изкачва стъпалата и попада в новата реалност на съзнание и знание. Затова от живота , по- голямо училище няма . Тук всички сме на пътя си и всеки отделен човек може да бъде част от света на другия . Стига да се разгърне , стига да отвори пътя си, сърцето си най- вече /това е най- прекия път до истината , знанието и любовта /за другия, за ближния си .Услужлива е вселената , услужливи , трябва да сме и ние.

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да! Дошли сме на този свят за да учим. Старозаветни, новозаветни, праведни (според класификацията на Учителя), всички учим нещо. Може би не си виждаме винаги учителите, но си вървим по пътя. :smarty:

Друг е проблемът с окултния ученик. Тук работата ми се струва по-сложна и тръгнал по този път веднъж, отказването вече е опасно.

Ето някои интересни мисли на Учителя, които открих в Пътят на ученика

Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици. Какви са били вашите мисли и възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което днес Бог дава.

...............

И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае.

..........

Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.

............

Какъв трябва да бъде животът на ученика? – Той не очаква враните да му донасят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. Сега вече той влиза в пътя на „ученика“, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: „Вие, които сте минали през тия пътища, трябва да се самоотречете от живота“. От кой живот? – От живота на старозаветните. Трябва да се самоотречете от кой живот още? – От живота на новозаветните. И най-после трябва да се самоотречете и от живота на праведния. Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш. Новозаветен ли си, ти се съмняваш. Праведен ли си, ти се наскърбяваш. Това не са грехове, това са естествени състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите „старозаветен“, „новозаветен“, „праведен човек“ и „ученик“.

..........

Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Ученикът пие вода само от едно място. Който пие вода от много места и прелива водата от едно шише в друго, прави престъпление.”

„По какво познавате вие, учениците, вашия Учител? Кажете ми, по какво се познава, че ученикът обича своя Учител?

Че ученикът обича Учителя си, ще познаете по това, че той винаги учи и прилага, и изпълнява в дадения момент всичко, което знае от Учителя си.”

„Ученик, който слуша двама Учители, има черна точка. Слуга, който има двама господари, има черна точка. Дете, което има две майки, има черна точка, а ученик, който има черна точка, той спи.”

„Ученикът е поставен в известни условия, но той никога не трябва да се движи по тях като по готова стълба – било вляво или дясно. Той трябва да преустрои условията си, той да си създаде условия и да тръгне нагоре. И според това, как ще измени своите условия, означава доколко ще бъде зависим от външните условия. От това се съди за развитието и силата на ученика. Ученикът сам трябва да може да уреди своите условия, за да може да учи.”

Из спомените на Савка Керимидчиева

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.

Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват.

Ученикът

Може ли ученикът да има богатство и имот? Може ли да има почитта, симпатията, уважението, признанието на хората?

Кога човек, който има всичко това в живота си, тръгва по пътя на ученика въпреки че ги има?

Защо един ученик може да остане без имот, без уважение и симпатия?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Почит, симпатия, уважение, признание... Какво значи да ги имаме? Хората да ги изпитват към нас. Какво притежаваме тогава - техните чувства и мисли? Хората нека си ги изпитват. Ние може да се каже, че притежаваме в определен смисъл, чувствата и мислите, които ние изпитваме към другите. Това можем и да даваме. Материалното си богатство можеш да го дадеш един път, втори път не можеш. То по принцип не е наше. Можем да загубим само това което не е наше - имот, уважение, симпатия които другите изпитват към нас. Това което ние изпитваме към другите никога не можем да изгубим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Основното качество на окултния ученик е вътрешната му потребност да учи, жаждата му за знания. Тя се реализира чрез любовта му към Учителя. Там където има действителна потребност, Битието отзивчиво откликва. Окултният ученик не се интересува и не се стреми към признанието на хората, колкото и изкусително да е то, а единствено към признанието и одобрението на своя Учител. Нима Христос не казва на Своите ученици, че светът няма да ги обича, защото те не са от този свят? Факт е, че приоритетите в живота на светските хора и на духовно ориентираните са различни! Така че е незряло окултният ученик да търси и да се надява на почитта, уважението, симпатията и признанието на светските хора. Нещо повече - ако ги получи, трябва да бъде осторожен - може би нещо не е както трябва, може би си е продал душата, за да се хареса, да бъде популярен! Не че е лошо да получиш признание, но... зависи кой ти го дава. Масовият вкус не е най - добрият вкус! Ако признанието идва от човек с висше разбиране и любов, тогава си струва!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде.

Тези думи са добре известни.

Но кога ученикът е готов? Как може да достигне до тази готовност?

Какви качества трябва да притежава човек за да бъде приет като ученик?

В какво точно се изразява ученичеството му?

Не знам :feel happy: Учителят дойде/ме призова когато бях вътрешно готова за това, а се бях отказала от всичко след много вътрешни и външни борби... :hmmmmm: Тези неща не могат да се предадат с думи.

................................................................................

...................................................

Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога.

................................................................................

.............................................................

Да бъде възприемчив и ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.

Според мен ако ученикът притежава външно богатство, то той не го е търсил, нито се опасява, че може да го загуби, защото за него това не е собственост, проява на "противоречията, които среща в живота си", и които "неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота". Той счита всяко противоречие (произтичащо от материалната собственост в ръцете му) за една велика задача, която трябва да разреши."

Същото важи и за човешките отношение и за морала и справедливостта. Ученикът може да носи всичко това в себе си, може да живее с него в живота си, но той се е освободил от зависимостите си - т.е. не ги идентифицира с щастието си, не ги поставя като цел пред себе си и не страда при загубата им или при мисълта, че може да ги загуби... За него това, което за другите типове хора причинява зависимост, представлява "една велика задача, която трябва да разреши".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×