Anelia_a_s Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Любовта е Тази която прави Човека свободен от злото и възстановява първообраза му. От своя страна вибрацията на Любовта има чудотворно действие Тя работи за Цялота, а именно: Тялото да излъчва Светлина, Душата да предава Топлина, а Духа да чуства Свобода Човека да Твори със Свобода и Доброта; да има Мир и Обич в Света Това е моята мечта и исках да е споделя сега защото тя ми носи Радоста! Любов+Светлина+Мир+Радост Да се помолим да се сбъдне твоята мечта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 (edited) Съгласен съм с това което е написано ,но изпитваш ли чувства и емоции да или не ? Редактирано Август 2, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 (edited) didi_st е абсолютно права, необходимо е да разграничим човешката от Духовната и от Божествената Любов. Когато говорим за човешките взаимоотношения и обвързаности е възможно да има болка. Макар, че когато тя (болката) се появи, това е сигнал за зараждаща се ревност, собственическо отношение към другия и др. Когато говорим за човешката проява на любов, може би е хубаво да знаем, че за да стигнем до нея, минаваме пред един невероятно дълъг път. Разбира се, първата крачка е влюбването. Както всички знаем, по време на този период, влюбените се възприемат като неделима част, като едно цяло. И това не е чудно: ако наблюдаваме една влюбена двойка ще забележим, че когато момичето, например, се усмихне, момчето веднага отговаря на усмивката, а когато единия от двамата протегне ръка да погали другия - втория прави същото и т.н. Образно казано, те живеят един чрез друг, дишат в един ритъм... После настъпва следващ етап, когато еуфорията е попреминала и влюбения възприема човека до себе си като малко или много различен (защото има друг цвят на очите, например), започва да забелязва неговите черти от характера такива каквито са, а не такива, каквито му се иска те да бъдат. Не, че ги приема безусловно, но поне вече ги забелязва, дори се отипва да ги промени "за доброто на другия". После, разбира се, има частично приемане на тази различност, но се появява нещо като роднинска привързаност. Тоест, приемане на партньора като нещо от само себе си подразбиращо се, вечно принадлежащо на връзката. По мои лични наблюдения този период е най-продължителен и понякога дори остава до края на отношенията между двамата партньори. А до финала на тази щафета има още 2 "метра"... Робърт Джонсън има разработка въз основа на мита за Психея, съпоставяйки Афродита (любовта), Психея (душата) и Амур (или Ерос). За тези, които четат литература и на руски език - www.flogiston.ru/library/johson_00, а творбата е озаглавена ""ТЯ" - Дълбинните аспекти на женската психология". Вярвам, че я има и на английски език, но не съм я търсила. От друга страна, когато говорим за чувства (в случая - за проявата на земна обич) може ли да се твърди, че животните и птиците също "обичат", защото те също се милват, целуват, грижат се за ближните си... Е ли е това "обич" или инстинкт за продължение на популацията... Риторичен въпрос, може би. Но, за разлика от нас хората, животните не се стремят да се променят един другиго, приемат се безусловно такива каквито са. Тогава кое е проява на обич и любов - на нас простосмъртните хорица или това на животинския и птичия свят?.. Редактирано Август 2, 2007 от Anaid Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Анаид!! :thumbsup2: Цитат(bee_bg @ Aug 2 2007, 09:40) * Съгласен съм ,че любовта има много форми на проява , но любов(безусловна) без емоции ми е доста странно . Разбира се,че има емоции - дори те са определящи. Разликата е, че при "условната" любов емоциите са зависими от взаимоотношенията и поведението ни. Ако то отговаря на представите и желанията ни, емоциите са позитивни, ако не - негативни, т.е. страдаме. Доста дълго време смятах негативните емоции за нещо закономерно и дори "благородно". За мен тогава да обичаш подразбираше да страдаш - дори при добри взаимоотношения и пламенна любов все се намираше за какво и от какво един интелигентен човек да страда... Безусловната Любов приема негативните емоции като симптом за ограничаването на свободата и скрита или явна агресия. Например: Ако аз чувствам болезнена липса на любимия човек(независимо дали е от раздяла или просто той е на друго място с други хора) , аз съм склонна да обсебвам неговото време, внимание. Ако отсъствието на любимия човек или раздялата с него не ми причинява болка, значи аз го обичам въпреки това и оставям и себе си и него свободни да избираме къде и с кого да бъдем. И все пак напълно нормално е да изпитаме негативни емоции във взаимоотношенията си - важно е според мен навреме умът да разбере къде и какво сме ограничили, и да преосмисли н промени "филтрите си". Дали го е направил успешно ще разберем ако негативната емоция се промени в позитивна при същите обстоятелства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Родих се с мисълта за Теб. Събуждах се с мисълта за Теб. Живеех с мисълта за Теб. Заспивах с мисълта за Теб. Сънувах Теб. Заради Теб забравих себе си. Заради Теб забравих другите. И осъзнах, че аз и ти сме само сенки, а Ти единствен съществуваш. Когато с любовта си Те докоснах, станах жив, почувствах, че живея. И мойта сянка се стопи, и всички сенки се стопиха... Остана само Ти - без сянка, СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ. До този миг си мислех, че съм влюбен. Сега разбрах - не може нито да се влюбва, нито да разлюбва ТОЗИ, КОЙТО Е ЛЮБОВ! из "Симфонии на Вечността" Борислав Русанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 aorhama там където има болка има проявление на себичност, любовта като размена монета, ако говорим за отношения м-ду хората А Любовта е порив към Бог! Това е най-чистата радост! На някои е мужно чрез страдание да се "завъртят на 180 градуса" може би за това говориш. Донка: Да, аз също мисля, че болката и страданието не са задължителни. Те са сигналната лампичка, че не сме на прав път, че не се движим в нужната посока. За съжаление и аз съм виждала тези лампички и дори не ги разбирах като какво искат да ми кажат. Но все някога идва моментът, в който човек започва да схваща Забелязала съм, че в началото те просветват по-слабо и само от време на време. Ако не ги забележим - засилват се и зачестяват. Когато за първи път ни сполетят сериозни страдания се чувстваме ужасно онеправдани, мислим си: Защо на мен? Опитваме да се борим, но обикновено нещата стават още по-зле. Опитваме да се успокоим, че и на другите се случват дори още по-силни страдания, че просто животът е такъв, че без страдания, едва ли не, не може - в резултат болките и страданията стават хронични. Чак тогава започваме да схващаме и тогава идва ред първо на осъзнаването, след това на прошката, после на приемането, а накрая и първите крачки към Хармонията и Любовта. Пристъпваме бавно и неуверено, дори ту напред, ту назад. Същевременно започваме да усещаме, че нещо не е така, както сме свикнали. И като се позамислим с изненада установяваме, че болката и страданията са изчезнали. Липсват дори обичайните житейски проблеми, всичко се подрежда по най-добрия начин някак от само себе си, чак светофарите светват зелено, когато ги приближим "Страданието на един Велик Учител е огромно, но Неговата Любов е Необятна. Само Необятната Любов може да овладее силата на страданията. Това е един невидим процес, при който Любовта поглъща страданието и при това условие вие виждате само осветената част на Учителя". Модераторска бележка: Моля посочете източник на цитата! Години наред не разбирах, и не разбирах, и не разбирах тези думи, докато не ги преживях на живо - макар и за миг. Да, това е самата Истина - тази Любов, от която извира Словото на Учителя, е по-силна от смъртта. Бях просто пометен... И ако един Велик Учител умее да страда с такава Любов, какво ли би следвало да очакват Неговите ученици от живота? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Когато един Учител слиза на Земята, то Той не е принуден да го направи съобразно кармическия закон, защото Неговата карма е изчерпана. Той идва напълно доброволно и неговото идване е една огромна жертва, която Той прави за благото на човешкия род. Това че е лишен от собствена карма, това че Неговият живот е израз на необятната Любов, не означава че Той не страда. Не! Той страда, но Неговото страдание не е лично, а е в резултат на това, че поема върху себе си част от кармата, част от страданието на човешкия род. Не случайно във видение са виждали Учителят да носи цялата Земя на плещите си. Така че ние не можем да сравняваме кръста, който носи едно обикновено човешко същество, с кръста, който носи един велик Учител. Те са несъпоставими! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tilia Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Безусловната Любов приема негативните емоции като симптом за ограничаването на свободата и скрита или явна агресия. Например: Ако аз чувствам болезнена липса на любимия човек(независимо дали е от раздяла или просто той е на друго място с други хора) , аз съм склонна да обсебвам неговото време, внимание. Ако отсъствието на любимия човек или раздялата с него не ми причинява болка, значи аз го обичам въпреки това и оставям и себе си и него свободни да избираме къде и с кого да бъдем. И все пак напълно нормално е да изпитаме негативни емоции във взаимоотношенията си - важно е според мен навреме умът да разбере къде и какво сме ограничили, и да преосмисли н промени "филтрите си". Дали го е направил успешно ще разберем ако негативната емоция се промени в позитивна при същите обстоятелства. С разума и сърцето си съм съгласна. Само че, както казва Хайтов, "едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш". Тоест разбирането не намалява болката от липсата на любимия човек и раздиращата самота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 2, 2007 (edited) Безусловната любов е любовта към Бога, Към света , към всичко което Не можеш да притежаваш под никаква форма.... Силата на любовта се изразява в мотивацията на човешкото същество да бъде добро. Като в стремежа си да бъде добър човека развива качества като -милосърдие,търпение,състрадателност,всеот Редактирано Август 2, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Всъщност не мисля, че можем да проявим директно любовта в живота си. Нейната същност все още е скрита и неразбрана от нас хората. Ние проявяваме любовта си индиректно, като използваме качества като състрадание, съчуствие, разбиране, загриженост, привличане и др. като форми на проявление. Но самата любов е нещото даващо живот на тези добродетели, нещо което е отвъд тях и възможностите ни за разбиране. Но тъй или иначе проявите на любовта са безбройни и именно те ни движат напред в живота. А за нас хората остава отговорността да ги прилагаме доколкото ни е възможно в най-чист вид и без изопачавения в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 3, 2007 Доклад Share Добавено Август 3, 2007 Безусловната Любов приема негативните емоции като симптом за ограничаването на свободата и скрита или явна агресия. Например: Ако аз чувствам болезнена липса на любимия човек(независимо дали е от раздяла или просто той е на друго място с други хора) , аз съм склонна да обсебвам неговото време, внимание. Ако отсъствието на любимия човек или раздялата с него не ми причинява болка, значи аз го обичам въпреки това и оставям и себе си и него свободни да избираме къде и с кого да бъдем. И все пак напълно нормално е да изпитаме негативни емоции във взаимоотношенията си - важно е според мен навреме умът да разбере къде и какво сме ограничили, и да преосмисли н промени "филтрите си". Дали го е направил успешно ще разберем ако негативната емоция се промени в позитивна при същите обстоятелства. С разума и сърцето си съм съгласна. Само че, както казва Хайтов, "едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш". Тоест разбирането не намалява болката от липсата на любимия човек и раздиращата самота. tilia, не се опитвай да избегнеш, да отблъснеш болката! Ако нямаше в живота ни страдания, щяхме да си останем плитки и повърхностни същества. Трябва да приемеш страданието, да го преживяваш тотално, да го осъзнаваш и да откриеш неговата скрита благословия, защото то дълбае в твоето сърце вместилище за Любовта и колкото по - голяма е дълбочината на страданието, от толкова по - голяма дълбочина след това ще блика Любовта. Затова и в Евангелието на Матей - гл.5, ст.4, е казано:"Блажени скърбящите, защото те ще бъдат утешени." Страданието трасира пътя за спасение на душите ни от безлюбието, което поражда в действителност усещането ни за самота. Когато подходът ни е правилен, страданието ни придава дълбочина, прави ни милостиви и състрадателни, пречиства и облагородява душите ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 3, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2007 ... да приемеш страданието, да го преживяваш тотално, да го осъзнаваш и да откриеш неговата скрита благословия...след това ще блика Любовта. "Блажени скърбящите, защото те ще бъдат утешени." ...пътя за спасение на душите ни от безлюбието... прави ни милостиви и състрадателни, пречиства и облагородява душите ни. ...любовта в живота си. Нейната същност все още е скрита и неразбрана от нас хората. Ние проявяваме любовта си индиректно, като използваме качества като състрадание, съчуствие, разбиране, загриженост, привличане и др. като форми на проявление. Но самата любов е нещото даващо живот на тези добродетели, нещо което е отвъд тях и възможностите ни за разбиране. Но тъй или иначе проявите на любовта са безбройни и именно те ни движат напред в живота. А за нас хората остава отговорността да ги прилагаме доколкото ни е възможно в най-чист вид и без изопачавения в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 3, 2007 Доклад Share Добавено Август 3, 2007 (edited) в Евангелието на Матей - гл.5, ст.4, е казано:"Блажени скърбящите, защото те ще бъдат утешени." Страданието трасира пътя за спасение на душите ни от безлюбието, което поражда в действителност усещането ни за самота. Когато подходът ни е правилен, страданието ни придава дълбочина, прави ни милостиви и състрадателни, пречиства и облагородява душите ни. :thumbsup: Бориславил! На времето, когато четях подобни редове, в мен търсеше отговор въпросът: Как именно раздиращата самота и болката от липсата на любимия човек трасира пътя към спасението на душите ни от безлюбието? Ако аз продължавам да страдам, това не означава ли, че в мен продължава да стои безлюбието и агресията? Имах два пътя - -единият бе да потуша страданието като прехвърля негативните си емоции върху човека, с когото се бяхме разделили, и да го превърна във виновник за страданието ми - а щом ми е причинил това страдание, значи не заслужава да го обичам. (Това не беше приемлив отговор за моя начин на мислене и отношения с хората по принцип, защото означаваше да трансформирам мъката в осъждане и омраза, а това означаваше отново страдание) -другият беше да прехвърля любовта си върху друг обект, който да замени липсващия и да ме спаси от самотата. Честно ще си призная, че опитах... След опита самотата ме раздираше още по-силно, липсата беше още по-убийствена... Тогава започнах да осъзнавам, че има нещо сбъркано в начина, по който обичам себе си и любимия. Тази грешка в "кода" щеше да води винаги до един и същ все по-убийствен резултат. Страданието ме накара да преобърна мисленето и ценностите си на 180 гр. -започнах да си представям,че сме заедно, но той стои при мен само за да не съм самотна и нещастна, а самият той е тъжен като птица, доброволно влезнала в клетката, за да прави щастлив стопанина си, когото обича. "Пее" и ме целува, жертвайки своята свобода.... Изтръпнах... -после си представих как човекът, който ми липсваше, е на място и с човек (хора), които много обича и е много щастлив - разбрах,че истинската обич към другия означава да усещам щастие когато той е щастлив, независимо как и къде, а не когато той е до мен. Усетих как някаква ужасна тежест започва да пада от сърцето ми и ми става все по-леко и радостно. После си представих нашата връзка като затворена врата на моята стая, пожелах му много щастие там някъде с някого, обърнах се ... и видях,ч е зад гърба ми има широко отворен прозорец и много стари и нови, добри хора - защо ли съм си мислила,че съм самотна? Хубаво ни го е казал Шели в онова неероятно стихотворение. Ако усмивката на само един човек стане по- важна и незаменима за нас от света, с който Бог ни е дарил, ще загубим и Любовта, и щастието .... Редактирано Август 3, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Да Благодаря за хубавите редове на Донка и на Borislavil! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Ако този/тези, които обичам ги няма, този свят не ми е нужен вече. И звездите за мен ще угаснат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Но ако обичаме всичко и всички, ако сме съпричастни към всичко и всички и се чувстваме частица от цялото? Съвсем скоро прочетох любимата молитва на сегашния Далай Лама, която ми направи много силно впечатление и си я записах: Докато има Вселена, докато има осъзнаващи същества, ще остана и аз, за да помагам, за да служа, за да давам своя принос! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 :thumbsup: Може би силата на Любовта стои в това да усещаме до себе си любимите си хора дори когато те вече не са с нас и до нас. Може би ни е нужна и за да останем на своето място в света и от това място да обичаме и служим на всички - не само избраните от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Според мен не е нужно да се правят разсъждения за любовта ,а просто да я има . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest ЛАГОРДА Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Силата на Любовта????* Това не е ли отвъд думите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Не желая да служа на никого. Особено на неизвестен Господ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 ...любовта е най-малката сила...Силата на Любовта е само тази, която задържа в "атом" един протон и един електрон. Буквално силата на Любовта е като термоядрения ситнтез, приложен от съзнанието, чрез волята върху това, което наричаме Душа. Силата на другите чувства е милиони пъти по-голяма. Не познавам хора, които да разбират Любовта, не познавам хора, които да не мраздят Любовта повече от всичко. Онези, които имам за пример като приели Любовта, са приели първо това, да отдадат живота си и всичко в него, включително и всичките момгъщи и силни чувства- Любовта се зачева тайно в човека,у но раждането й е известно като "страстна седмица", проявлението й е на кръста, а плодовете са възкресението и вечния живот.. Кой тук е победил смъртта? За Любовта могат да се говорят само притчи- личен опит не може да се сподели..защото Знаещият Мълчи, а Незнаещия с лекота може да изговори (напише) големи глупости...и това са неща, които отдавна и са казвани, и писани...и ако на някой му се струва прекалено, то - доказуема е това, че самото човешко тяло е устроено така, че най-опасния враг на "имунната" му система е Любовта...тук болката е най-малкото нещо, което е признак за съпротива...Не го боли само този, който избере смъртта, за да постигне Любовта... Някой да е планирал своята тайна вечеря за догодина? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 О, Кристиян, понякога всичко се планира; планирахме вечерята и това ще се окаже най-малкият проблем за любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 4, 2007 Доклад Share Добавено Август 4, 2007 Силата на любовта е в нейната неизречимост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 5, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) Любовта е като в Бог е Любов Бог е Любов Бог е Любов Любов, Любов Вечна, безгранична, Пълна с живот Живот на Благия Божи Дух. Дух на благостта, Дух на святостта, Дух на пълен Мир и Радост, За всяка душа, за всяка душа! песен от Учителя и като в "... и светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе" Йоан Ний ще ходим в тоя път на светлината, на светлината, на светлината. В която царува Божията Любов, Божията Любов. (3 пъти) Редактирано Август 5, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) В мъката и страданието човек придобива по нещо, тогава се ражда нова същност, тогава Бог работи в нас... Ако мъката, ражда Любов, нека е благословена. Всеки в някой миг е страдал, но по-важно е какво е родило това страдание. Благодарна съм за всеки миг, изстрадан, но изпълнен обич към всичко и всички... Преди малко в клуба, от който влизам се чу част от песен на С. Трифонов и С. Маринова Любовта е отрова, но защо сме готови да я пием отново, и отново иотново2... За да достигнем до всеобхватната Божествена Любов, все пак сме преминали и през болките на другата, човешка обич Редактирано Август 5, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.