Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Валентин Петров

Сила на любовта

Recommended Posts

:thumbsup: :thumbsup: Благодаря за цитата, Анаид! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

споделете Теоретически опит

За личния опит съм съгласен ,но любов на теория ?

ами цитата от сенека е неговата теория що са страстите и връзката им с пороците и "неизкоренимостта" е нещо като теория, или...? :D

теорията е опит за обяснение на синтезирания опит на човечеството - защо е така а не иначе

Любовта може да се предаде в словото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

споделете Теоретически опит

За личния опит съм съгласен ,но любов на теория ?

ами цитата от сенека е неговата теория що са страстите и връзката им с пороците и "неизкоренимостта" е нещо като теория, или...? :D

теорията е опит за обяснение на синтезирания опит на човечеството - защо е така а не иначе

Любовта може да се предаде в словото.

Да се предаде личния опит спрямо любовта синтезиран на човечеството в словото ДА , но не и теоретически да се обясни .

Според мен е едно от най-необяснимите неща на света .

Редактирано от bee_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, наистина е много трудно да се обясни.... Макар понякога да е толкова ясно и просто,ч е дори няма нужда да се обяснява, според мен.

За условната любов и безусловната Любов си мислех днес и ми мина през ум един стар шопски виц за едно животно дето го няма и не може да го има....

Та, да приемем, че единствената възможна любов е условната. :hmmmmm:

Това ще означава, че ние обичаме някого или нещо само ако той/ то отговаря на определени от нашия ум условия? :hmmmmm:

Това ще означава, че ще има степени на любовта според количеството и качеството на изпълнението на определените от нас условия? :hmmmmm:

Това ще означава, че ако никое от условията ни не е изпълнено, няма да има любов - т.е. любовта ще се появява или изчезва при отсъствие на изпълнение на условията? :hmmmmm:

Това ще означава, че ако дадем любов предварително на доверие, но нашите условия не бъдат задоволени, ще се наложи да си я вземем обратно - т.е. да имаме отношение минус-любов (т.е. разочарование, презрение, омраза и т.п.)? :blink:

Е, наистина се срещат такива взаимоотношения - и доста хора (в това число и аз в миналото си) съзнателно и повече несъзнателно се борят или жертват или с всички сили се стараят да са достатъчно добри, за да "спечелят" любовта на определен от тях човек... или да накарат човека до себе си да се бори или заслужава тяхната любов....

Това ли е условната любов ? :hmmmmm: Това всъщност любов ли е?

Има и друга.... безусловна... :feel happy: Любов въпреки...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Какъв абсурд?!

Любов въпреки какво е? Какво е "въпреки"? Някой може би се мисли за какво - за обективна същност, за ненавременна случайност ли? Условна любов и безусловна любов? Що за умопомрачение?

"Аз обичам", на мен ми стига.

А на когото не му стига - да словоплетства. И да търси безусловието.

Господ има нужда от мен, както и аз от него - ЕТО ВИ УСЛОВИЕ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма такова нещо като Любов към нещо земно.

Може да си се обичаме колото си искаме ,но нашите земни състояния са толкова преходни и нереални ,че дори ние самите често не можем да проумеем как сме им се отдали ,след като сме излезли от някое от тях.

Влюбваме се ,разлюбваме се.Обичаме децата си после някои не могат да се понасят,братя и сестри обичат се ,мразят се.

Всичко това са просто някакви временни състояния.

Не може да се сравнява няколко месечно "шеметно"влюбване със състоянието Любов.

Ами няма нищо общо.

Всичките тези събития в нашия живот ,всичките състояния на ОБИЧ са ПЪТЯТ и ИСТИНТА към СВЕТЛИНАТА.

ЛЮБОВ = на влюбване ,обич, екстаз,еуфория и прочие - няма такова равенство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опясявам се ,че понякога любовта се бърка с някакво верую .

А е казано ,че е във всичко и наистина е необяснима тук чета подобна тема и по точно мнение което до някъде приемам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако не усетите т. нар. земна любов, вие няма да усетите нищо човешко.

Защо всички се отричат от човешкото! Защо толкова ги/ви е страх да бъдат/ете човеци и бягат/е към отвъдни брегове да се спасяват/е?!

Защо?

На мен моята любов ми стига да бъда себе си, да обичам, да съм полезна, да обичат и мен. Повече не ми е нужно.

А разговорите с Бога - те са отвъд любовта и отвъд думите. Толкова ли е трудно това да се разбере?

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако не усетите т. нар. земна любов, вие няма да усетите нищо човешко.

Защо всички се отричат от човешкото! Защо толкова ги/ви е страх да бъдат/ете човеци и бягат/е към отвъдни брегове да се спасяват/е?!

Защо?

На мен моята любов ми стига да бъда себе си, да обичам, да съм полезна, да обичат и мен. Повече не ми е нужно.

А разговорите с Бога - те са отвъд любовта и отвъд думите. Толкова ли е трудно това да се разбере?

Здравей, Скъпа, Мона!

:D

Защото има различни умове, които имат нужда от различни по вида си методики за добиване на познанието.

Не можем да се ограничим само с един метод и само него да проповядваме. Хората са различни.

Всъщност методите са два. Мъжки и женски - отхвърлящ и възприемчив.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма такова нещо като Любов към нещо земно.

Има, има!

:3d_059:

''Всъщност, какво нещо е любовта?

Казано е, че Бог е Любов.Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме любов.

Това, което свързва умовете и сърцата на на всички хора и прониква в целия космос, наричаме любов.Каква е тази връзка, не може да се каже.

Чувате някой да казва, че известен човек го привлича.С какво го привлича и той не знае.Ще каже, че има благородно сърце.Не е само това.Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.При това, той вижда благородното му сърце, а други не го виждат.

Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. Реалността."

Е и това ако не е земно незнам :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко въпроса свързани със сухата теория:

Какво означава сила на любовта?

Силата не е ли енергия приела определена форма?

Ако това е така, кои са формите в която се проявява енергията на любовта?

И ако формата е несъвършенна, товя отнася ли се за енергията, която тя представя?

Енергията зависима ли е от формата на своя собствен план?

А на плана на който се проявява (в случая плана на човешкия живот)?

Можем ли да контролираме енергията пряко или единствено чрез формите в които се проявява?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма такова нещо като Любов към нещо земно.

Има, има!

:3d_059:

Е и това ако не е земно незнам :3d_146:

Права си! До като има разделение между земното и небесното - Любовта към земното е трудна.

Ама, ако вземеш да свалиш небето на земята и ако качиш земята на небето тогава... :3d_146:

Да ги слееш и размесиш тъй както се меси погача тогава... :3d_146:

:3d_052:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато обичаш даден ''обект'' тогава виждаш незнайното(любовта)

няма значение къде е на замята на небето

пък ако ще и да са слети(което си е препоръчително) поне в мислите ни .

:) )

Редактирано от bee_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

:wub:

И това е верно и точно.

"Обекта може да обичаш."

Обичта е от ума, а Любовта... малко по-надолу е.

Това е! Да!

:yinyang:

Докато има разделение - обичаш.

Няма разделение - Любиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Посвещавам на брат ми,

който умря от любов, но не успя да ми прости.

Ти, брат мой, загуби войната, но спечели Любовта - ето защо, няма победители и победени. Само смелите души имат в себе си огъня да се хвърлят в пропастта и да се намерят.

Според мен, ти успя, безобразнико!

Любовта е Силата на силите. Както и да я разбираме. Както и да я преживяваме. Както и да се стремим към нея. Както и да се терзаем поради отношението си към нея. Както и да НЕ я разбираме. Няма грешни отговори на този въпрос, защото всеки един от нас притежава душа. Тя е част от Божия Промисъл и наша първостепенна грижа е да я обичаме и да се грижим за нея. И колкото повече, толкова повече. Никой не е забравен. Въпреки всеобщия крясък. На война се случва именно това.

Всяка една сила с голям периметър на действие бива или овладяна, или унищожена. Собствените ни мъки и страдания не са нито самоцелни, нито без причина. Причината е винаги във вътрешната ни сила. И целта винаги е и ще продължи да бъде: или овладяване отвътре, или унищожение отвън. Интелектуалното отричане на човешкото страдание е един от многото синоними на смъртта. А тя винаги умее да ни напомни за това, кои сме. Такъв е светът, в който живеем. И ние сами го създаваме - според отношението към самите себе си.

Постановката е следната - има 3 критерия за овладяна сила:

1) Сигурност в съществуването

2) Необходимост от градивни действия

3) Поливалентност на връзките - взаимозаменяемост на различни по характер дейности/занятия

По Пътя всички ние срещаме трудности. Когато те станат част от живота ни, а не непреодолими прегради, означава, че сме овладели силата. Аз наричам това овладяване себепознание. Други го наричат идеал на човешката душа. Трети - любов към живота въобще. Те, дефинициите край нямат.

Какви богатства, какъв модерен свят, какви пет лева, какво Рио де Жанейро? (Остап Б., кажи им!) Реката на живота е била винаги в нас, но толкова сме я замърсили, че чак сме я докарали и до "необратим прогрес".

Само за неуморните: ето, Крис чудесно знае за какво иде реч. Че и не спира да е актуален:

This ain't no technological breakdown.

Oh no, this is the road to hell.

http://www.youtube.com/watch?v=060hM-JVClg

Въпрос: като толкова искаме да бъдем обичани, чуваме ли гласа на собствената си душа? И осмеляваме ли се да бъдем?

Ядосан съм. Да живеят идиотите!

Митак, последното беше за теб - ти, най-професионалния убиец- камикадзе на света. Не мога без теб! Защо мислиш, че омразата ти е по-силна от моята любов? Не, не е по-силна. Също толкова силна е. И винаги можем да променим Нейния знак, стига да сами да решим. Малцина те разбират, брато. Малцина! Даже и професиналната психоанализа не помага, на моменти, де - ти си знаеш. Хабер си нямат от понятие що е това Прошка, Милост и Възкресение и имат ли те почва у нас. Братле, постъпи благородно - обясни на мъртвите-мъртви какво е да си жив-мъртъв. И не ги плаши много, моля те! Няма да те разберат, но поне ще те изслушат. О, теб винаги те чуват. Но, извини ги, твърде заети са да бъдат щастливи. Дай им шанс -щом искат!

We are back in business, както се казва...Мен ако ме питат, ти въобще не си умирал. Хич даже! И забелязваш ли, колко безсърдечни са хората, молят се само за онова, което им е удобно - и бягайки от проститутките и убийците се имат за свети. Голям майтап, неизбежно е!

Има два начина да се спечели или отхвърли всяко човешко същество и те твърде много си приличат: единият е да ги уцелиш в сърцето, другият - в главата. Ти сбърка само мотива - за другото си гений. Това не означава, че не си изложен на риск от модериране. Модерацията, братле, не признава никакви граници. Жив бъди!

P.S. Забелязваш ли, че никой не ни обръща внимание?

Братле, Бог да се смили над душата ти!

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко въпроса свързани със сухата теория:

Какво означава сила на любовта?

... кои са формите в която се проявява енергията на любовта?

И ако формата е несъвършенна, товя отнася ли се за енергията, която тя представя?

Енергията зависима ли е от формата на своя собствен план?

А на плана на който се проявява (в случая плана на човешкия живот)?

Можем ли да контролираме енергията пряко или единствено чрез формите в които се проявява?

"Единствената истинска работа в света - това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот.

Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на великото слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това слънце.

Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига преживени в Божествената Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.

Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата мъдрост. Казано е в Писанието: "Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си". Това е един-едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога - ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа - ти си в Духовния свят. Любов към ближните си - ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.

Помнете обаче една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си - не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към тебе на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.

Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират. И тогава Любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно.

Вие често питате: "Кой ни обича?" В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне.

Любовта се отличава със следното чувство: Когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само Любовта прощава.

Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие.

Ако една майка има силна и непоколебима Любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила.

---

Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота, благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия живот. Защото Любовта е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички разумни същества, тя не е Любов.

Ето защо, висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото; да им служиш постоянно, без те да знаят това - това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов - тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.

Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име - загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическия ключ на безсмъртния живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно."

из УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Приятелю, Вальо!

цитираните от теб думи са обект на въжделение от страна на мнозина. На какъвто и език да говорят. Но, на гладни не се говори така (не визирам Учителя). Защото никой освен тях самите не знае по-добре за какво гладуват.

Това е и драмата, забележи.

Ти си читав.

Приобщи се!

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос: като толкова искаме да бъдем обичани, чуваме ли гласа на собствената си душа? И осмеляваме ли се да бъдем?

озволи ми да ти разкажа една притча. Има река с чиста и прохладна вода, както и огън, който поглъща всичко. Малцина желаят огъня. Повечето искат водата.

Но върви някаква напълно нелогична игра,

защото онези, които жертват себе си

в пламъците на огъня,

откриват, че плават в прохладна и спокойна вода,

докато онези, които се къпят във водата,

пак изплуват в изгарящите пламъци.

Много малко на брой хора разбират тази Тайна,

затова много малко на брой хора

доброволно избират огъня. "

(Маулана Джалал ал-Дин Руми)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Единствената истинска работа в света - това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, Духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот.

...

Помнете обаче една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си - не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към тебе на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно.

Вие често питате: "Кой ни обича?" В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне.

Любовта се отличава със следното чувство: Когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само Любовта прощава.

...

Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота, благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия живот. Защото Любовта е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички разумни същества, тя не е Любов.

Ето защо, висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото; да им служиш постоянно, без те да знаят това - това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов - тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.

...

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятелю, Вальо!

цитираните от теб думи са обект на въжделение от страна на мнозина. На какъвто и език да говорят. Но, на гладни не се говори така (не визирам Учителя). Защото никой освен тях самите не знае по-добре за какво гладуват.

Това е и драмата, забележи.

Ти си читав.

Приобщи се!

Схващам мисълта ти!

Не от позицията на учител и може би далеч в по-малка степен от възможното,

мисля че съм изпитвал любовта за която говори Учителят.

Затова си и позволих за Го цитирам, защото текстът по-горе най добре от

всичко прочетено в живота ми описва това което съм чувствал.

с уважение и искреност

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×