Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Валентин Петров

Сила на любовта

Recommended Posts

... Какво означава сила на любовта? ...

Любовта ми дава сила да обичам безусловно. :)

Ако любовта има причина и цел, то това е илюзорна любов! "Трябва да обичаме", защото Бог ни казал. "Трябва да обичаме", защото Учителят го казва."Трябва да обичаме", защото всички го казват... Но на практика кой го показва? "Трябва" и "обичам" са просто две несъвместимости, защото любовта не е свързана с усилие. Тя няма нищо общо с разума. Тя е чудо, за което не може да се намери обяснение. Ако ти можеш да обясниш защо обичаш - няма чудо и няма любов. Само децата по душа могат да обичат истински, защото само те вярват в чудеса. А нима има по - голямо чудо от любовта?

"Обичам, защото..." - ето един абсурд. Този глагол и този съюз са несъвместими. Не можеш да обичаш, защото еди - кой си те обичал. Не можеш да обичаш, защото някой ти е направил някаква услуга. Не можеш да обичаш, защото очакваш да получиш нещо в замяна. Не можеш да обичаш, защото някой е богат - с пари или с добродетели.

"Обичам те, ако..." - ето още един абсурд. Защото любовта никога не поставя условия. Любовта няма изисквания. Тя е най - смиреното нещо на този свят и никога не желае нищо за себе си. За нея всичко си е на мястото. Когато искаш да променяш някого, защото той не ти харесва такъв, какъвто е, твоята любов е само покритие, фасада - не и същност, основа.

"Обичам те, въпреки..." - това вече е приближаване до истинското чувство. Ти обичаш някого, независимо дали той те обича. Ти обичаш някого, въпреки неговото отношение към теб. Ти обичаш някого, въпреки неговите недостатъци и слабости. Твоята любов ги превъзмогва, защото е силна. Тя е силна, но не и съвършена, защото за съвършената любов недостатъци не съществуват. За съвършената любов всичко е съвършено. Тя казва: " Защо обичам?- Не знам. С каква цел? - Не знам. Знам само че обичам." И това е всичко. Обичам просто, защото обичам. Обичам просто, защото не мога да не обичам. Любовта не се нуждае от подтик. Тя е подтик за самата себе си и произтича от дълбините на моето същество, където оживява единството на всичко съществуващо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Дина,

всеки, който е взел насериозно Учението, в даден момент добива вътрешна индивидуална представа, опит, преживяване за какво става дума. Там думите изгубват смисъл.

Любовта никого не ощетява, ние я ощетяваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Посвещавам на брат ми,

който умря от любов, но не успя да ми прости.

Ти, брат мой, загуби войната, но спечели Любовта - ето защо, няма победители и победени. Само смелите души имат в себе си огъня да се хвърлят в пропастта и да се намерят.

Според мен, ти успя, безобразнико!

Любовта е Силата на силите. Както и да я разбираме. Както и да я преживяваме. Както и да се стремим към нея. Както и да се терзаем поради отношението си към нея. Както и да НЕ я разбираме. Няма грешни отговори на този въпрос, защото всеки един от нас притежава душа. Тя е част от Божия Промисъл и наша първостепенна грижа е да я обичаме и да се грижим за нея. И колкото повече, толкова повече. Никой не е забравен. Въпреки всеобщия крясък. На война се случва именно това.

Всяка една сила с голям периметър на действие бива или овладяна, или унищожена. Собствените ни мъки и страдания не са нито самоцелни, нито без причина. Причината е винаги във вътрешната ни сила. И целта винаги е и ще продължи да бъде: или овладяване отвътре, или унищожение отвън. Интелектуалното отричане на човешкото страдание е един от многото синоними на смъртта. А тя винаги умее да ни напомни за това, кои сме. Такъв е светът, в който живеем. И ние сами го създаваме - според отношението към самите себе си.

Постановката е следната - има 3 критерия за овладяна сила:

1) Сигурност в съществуването

2) Необходимост от градивни действия

3) Поливалентност на връзките - взаимозаменяемост на различни по характер дейности/занятия

По Пътя всички ние срещаме трудности. Когато те станат част от живота ни, а не непреодолими прегради, означава, че сме овладели силата. Аз наричам това овладяване себепознание. Други го наричат идеал на човешката душа. Трети - любов към живота въобще. Те, дефинициите край нямат.

Какви богатства, какъв модерен свят, какви пет лева, какво Рио де Жанейро? (Остап Б., кажи им!) Реката на живота е била винаги в нас, но толкова сме я замърсили, че чак сме я докарали и до "необратим прогрес".

Само за неуморните: ето, Крис чудесно знае за какво иде реч. Че и не спира да е актуален:

This ain't no technological breakdown.

Oh no, this is the road to hell.

http://www.youtube.com/watch?v=060hM-JVClg

Въпрос: като толкова искаме да бъдем обичани, чуваме ли гласа на собствената си душа? И осмеляваме ли се да бъдем?

Ядосан съм. Да живеят идиотите!

Митак, последното беше за теб - ти, най-професионалния убиец- камикадзе на света. Не мога без теб! Защо мислиш, че омразата ти е по-силна от моята любов? Не, не е по-силна. Също толкова силна е. И винаги можем да променим Нейния знак, стига да сами да решим. Малцина те разбират, брато. Малцина! Даже и професиналната психоанализа не помага, на моменти, де - ти си знаеш. Хабер си нямат от понятие що е това Прошка, Милост и Възкресение и имат ли те почва у нас. Братле, постъпи благородно - обясни на мъртвите-мъртви какво е да си жив-мъртъв. И не ги плаши много, моля те! Няма да те разберат, но поне ще те изслушат. О, теб винаги те чуват. Но, извини ги, твърде заети са да бъдат щастливи. Дай им шанс -щом искат!

We are back in business, както се казва...Мен ако ме питат, ти въобще не си умирал. Хич даже! И забелязваш ли, колко безсърдечни са хората, молят се само за онова, което им е удобно - и бягайки от проститутките и убийците се имат за свети. Голям майтап, неизбежно е!

Има два начина да се спечели или отхвърли всяко човешко същество и те твърде много си приличат: единият е да ги уцелиш в сърцето, другият - в главата. Ти сбърка само мотива - за другото си гений. Това не означава, че не си изложен на риск от модериране. Модерацията, братле, не признава никакви граници. Жив бъди!

P.S. Забелязваш ли, че никой не ни обръща внимание?

Братле, Бог да се смили над душата ти!

Aorhama, голяма красота и дълбочина има в тази болка, тя е отвъд думите, отвъд всичко което можеш да кажеш или напишеш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е Силата на силите. Както и да я разбираме. Както и да я преживяваме. Както и да се стремим към нея. Както и да се терзаем поради отношението си към нея. Както и да НЕ я разбираме. Няма грешни отговори на този въпрос

Да! Това е. Така звучат думи идващи от сърцето и душата. Благодаря ти !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте всички!

Не лоша философска дискусия се е заформила по тази тема, :hypocrite: ...

Бих препоръчал на тези, които все още търсят Отговорите, да се запознаят с:

1. "Мировата Любов" - съборна беседа от Учителя (19.08.1919г) - гр.В.Търново;

2. "Космическата Обич" - съборна беседа от Учителя (24.081919г.) - гр.В.Търново :3d_167:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой май спомена, че иска "Теория", така да бъде.

Следващите редове не са за раними романтични натури!!! (предварително моля за извинение, за прозаичните слова, които уви, са факт).

Влюбването е не само психологичен процес, но и разбира се, физиологичен.

През този период в организма на всеки индивид протичат множество определени физиологични процеси. Изследванията сочат, че жлезите изработват вещество, познато като фенилетиламин. Всъщност, фенилетиламина действа на организма приблизително по същия начин, както и наркотичните вещества – с опиянение и възбуда. Колкото повече е производството му, толкова по-страстна е “обичта”.

Колкото и отрезвително да прозвучи за романтиците, но с повечко тренировки всеки може да се научи как да "стартира програмата за производство" на фенилетиламин. За да се случи това са необходими определени обстоятелства (които не е задължително да включват човешко или друго същество).

Такива обстоятелствата можем да открием в детството си във вид на запечатани щастливи картини (усещания и др.). Например, ако майка ви е ползвала аромат на момина сълза като парфюм, усещайки го върху друго момиче или жена, бихте могли да почувствате силно влечение към нея.

Може би вече стана ясно, че привличането, "любовта от пръв поглед" и прочее не са друго, а приятен спомен от миналото, който ние трансформиране несъзнателно... и има прака връзка с нас самите, а не с човека (животното, предмета и т.н.) до нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта
:feel happy::thumbsup2::3d_059:

... прозаичните слова, които уви, са факт...

"Не може да бъде свободен който е роб на плътта"

Луций Сенека

Велик закон се налага сега на цялото човечество, Велико съзнание се пробужда в света - нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат Свобода. ... И Природата има край на търпение.

"Мировата Любов" - съборна беседа от Учителя (19.08.1919г) - гр.В.Търново;

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Няма сила на любовта!

Самата любов е сила! Такава, че никой и нищо не може да й устои.

Когато любвта изпълни човека, всичко - плът, чувства, мисъл, всичко, всичко и вътре в него и вън около него се превръща в любов.

И няма нищо друго...

Освен любов!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки е достоен за любовта

1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”.

2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”.

3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”.

4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”.

5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”.

6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”.

7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”.

Седемте тайни на Майка Тереза

:3d_053:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За да убиете любовта или силата й, не е необходимо да я удряте с камъни...

Понякога един повей на вятъра е достатъчен да я прекърши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:feel happy::thumbsup: Да, повеят на вятъра определя това любов ли е било... ако е било само страст, я гаси, ако е Любов, я разгаря...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

1) Всяко съзнателно прието страдание води човешката душа до осъзнаването, че правенето на нещата не е самоцел

2) Изискването за отдаденост важи за всички сфери на Битието

3) Тъгата е знак за усилие

4) Безнадежността е знак за победа "в негатив"

5) Успехът е средство, не цел

6) Знанието е себепознание за цялото и неделимостта на Съществуването

7) Победата е разбиране на собствената ни цел. Победата не е на върха на копието, а в сърцето

8) Мъчението е силова борба на противоположности

9) Това, което вършим и говорим/пишем, се отразява във всички около нас - и най вече върху самите нас

10) Пътят приключва тогава, когато сами решим да стане така

11) Пътищата са неизброими, но неизменно е вътрешното желание и стремеж към конкретно знание, което душите ни сами са избрали да научат. Защото Промисълът съществува.

12) Самостоятелността е върховната ни цел - индивидуалност в общото. Трудно е да не забравяме, че сме призвани да бъдем щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато обичаш даден ''обект'' тогава виждаш незнайното(любовта)

няма значение къде е на замята на небето, пък ако ще и да са слети(което си е препоръчително) поне в мислите ни .

Ако земята и небето са слети само в мислите ни, значи не са слети. Любовта притежава сила, каквато мислите само си мечтаят да я притежават.

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Пред бурните ръкопляскания на тържествуващото знание за мъдростта, предпочитам шума на есенните цветя....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, aorhama! Прочетох внимателно 12-те точки в твоя пост №163 - в тях има много мъдрост, но би ли разтълкувал т.3 и т.12?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Трудно, но нищо не ми пречи да опитам.

3) Тъгата е знак за усилие

Стремежът към цялостно себеусещане е неделимо свързан с носталгията. Докато човек си вярва , че няма душа, (демек, спи) за него носталгията е безсмислена дума. Пробуждането е усилието на завръщането и преоткриването на самия себе си.

Само се огледай и ще видиш доста такива хора, worldwide.

12) Самостоятелността е върховната ни цел - индивидуалност в общото. Трудно е да не забравяме, че сме призвани да бъдем щастливи.

Всеки един от нас е одарен с върховната добродетел да свети със собствената си светлина, ако реши да я постигне. Огромна част от хората се стремят към по-лесното решение - да имат life style. И успяват, поне на пръв поглед. Защото правото на свободен избор е неотменимо. Усилието да бъдем себе си винаги е било най-трудният избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, сега ми светна каква самостоятелност се има предвид. :)

Тъгата обаче :hmmmmm: - не знам. Може би по-скоро - Пробуждането е знак на усилие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато желаем (полагаве усилия за) промяна, съпротивлението е неизбежно. Може би тове се разбира под "тъга". В тази връзка вероятно радостта е знак за успеха (постигането).

Проявлението на любовта е неразривно свързано с положителното мислене. То утвърждава любовта повече от всичко друго. Любовта е силна, защото мисленето е създало подходящи условия за проявата и. Самото положително мислене също се формира като резултат от любовта. Няма противоречие, а просто постигане на съзвучие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъгата е знак за усилие

Усилието да бъдем себе си винаги е било най-трудният избор.

усилието за чистота :)

радостта е знак за успеха
:thumbsup: Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да убиете любовта или силата й, не е необходимо да я удряте с камъни...

Понякога един повей на вятъра е достатъчен да я прекърши.

Тя не се управлява има я или я няма. Тя Е.

Пред бурните ръкопляскания на тържествуващото знание за мъдростта, предпочитам шума на есенните цветя....

Всички цветя са хубави.И шума им е хубав.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

50% цинизъм + 50% романтичност = 100% нормално човешко същество.

... 50% изгубено човешко същество.Въпреки, че какво всъщност пресмятаме?...

Доверие и всеотдайност,и пълно себеотрицание за да се докоснеш до силата на любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако земята и небето са слети само в мислите ни, значи не са слети. Любовта притежава сила, каквато мислите само си мечтаят да я притежават.

За сливането съм съгласен ,но за мислите може да се поспори .

Престави си хипотетично ,че хората ги няма с техните мисли на този свят т.е просто не съществуваме

за каква любов ще говорим тогава ?

:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже темата е за силата на любовта: любовта не знае преграда - както във физическия свят, така и в света на мислите и чувствата.

Силата на Божествената любов - тя се проявява само в сърцето и душата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×