Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Анимус и Анима, Индивидуация, Сянка, Селф, Архетип...

Recommended Posts

Guest Мона

До Мона... А какво мислиш за Анима и Анимус в нас? Според класическото разбиране, допколкото знам, АНима е контрасексуалният комплекс при мъжа, а Анимус контрасекс. комплекс при жената. На базисно ниво са проекция на майката и бащата, което се отразява при избора на партньор, отношението към него и т.н., а на по-фино ниво са Духът (Анимус) и душата (Анима). И са също така потенциални възможности за вътрешно развитие - за преживяване на секса на вътрешно ниво. Това, с различни думи, разбира се, се оописва въ всички сериозни езотерични учения. Аз се интересувам от интегрално познание и затова използвам различни термини..но, акто и да е. Как мислиш - жената има само Анимус и мъжът само Анима или и двата пола имат двата архетипа? Интересно ми е, защото вчера имах сблъсък с Юнгианската група по този въпрос...

Анимус и Анима са преди всичко психични образи, те функционират в несъзнаваната психика.Те не са допълнение (контрасексуално) към доминантното мъжко или женско мислене, а са доминантни психични принципи. Анима (или Анимус) е един a priori елемент за настроения и реакции, импулси за мъжа - вярвания, саможервти у жената. И за двамата са/е нещо, което ги кара да да различават онова, което е спонтанно и значимо в психичния живот.

Зад Анимус стои "архетипа на смисъла; също както Анимата е архетипът на самия живот". (C. G Jung) Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противополжния пол. И двата случая човек губи индивидуалността си, а после чара и ценностите си. Когато у един мъж доминира Анимата и принципът на Ерос, в него се проявяват безпокойство, обърканост, лошо настроение, сантименталност, което може да се опише като неконтролирана емоционалност.. А жената, обсебена от Анимус и Логос, е властна, упорита, безкрупулна и деспотична. И двамата стават едностранчиви. Мъжете с готовност приемат Анима-та, когато се появява в роман или като филмова звезда. Но нещата стават различни, когато стане ясно каква роля играе тя в техния живот.

Действащият принцип в женската психология е Ерос, а в мъжката психика е Логос. Ерос и Логос могат да съжителстват в един индивид, независимо от пола. Като психологически принципи интерпретациите на Ерос и на Логос варират в широки граници. В тази връзка, несъзнаваният Ерос неизбежно намира израз в нагона за власт. Обсебената от анимус жена отрича или не е свързана с Ерос, човек може да разглежда нейните дейстия не като "логични", а като ръководени от силата. Тъй като Логосът се смята за "вечен разум", подмяната на личния разум може да се приеме за сила.

Темата е безкрайна.

Редактирано от Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зад Анимус стои "архетипа на смисъла; също както Анимата е архетипът на самия живот". (C. G Jung)

Действащият принцип в женската психология е Ерос, а в мъжката психика е Логос. Ерос и Логос могат да съжителстват в един индивид

icon12.gif:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Все пак, нямах нужда да бъда цитирана.

Идеята ми беше да осъзнаем и да разберем каква сила притежаваме. И опознавайки лицето на Анимуса и на Анимата, ще открием лицето на Бога и няма да се вкаменим от лика му. Отключвайки скритата енергия на тези архетипове, ние ще станем още по-осъзнати и ще задвижим колелото на собствения си магически свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как разбираренето за Анимус и Анима биха променили светогледа ни?

Как по-точно да успеем да отключим скритата енергия на тези архитипове?

Как разбирайки механизма им, да станем по-осъзнати?

Конкретни житейски ситуации? Примери от личния живот?

Статии по темата? Автори? Лични виждания?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето една доста добре обясняваща статия от моята лична колекция психологични линкове. Дългичка е, но се постарах да изнеса нещо, където въпросът за Анима и Анимус не се разглежда изолирано, а в контекста на цялостната личност. Тук са накратко засегнати много аспекти от съзнателния и несъзнателния живот на индивида - въпроса с егото, понятието персона при Юнг, съзнавано - несъзнавано, Анима/Анимус, Материя/Дух, Дух/Душа, Ерос/Логос, понятието Бог, символики в различните религиозни схващания и митологии и т.н. Мисля, че ако се подходи непредубедено тази статия ще бъде от полза на много хора, тръгнали наистина по път от себеосъзнаване към съзнателен живот. Благодаря на Мона за темата - безкрайна е наистина и много важна, също и на Орлин за въпроса.

http://liternet.bg/publish13/m_vylkova/chuvstvoto/3.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как АНима и Анимус могат практически да ни послужат? Ето как! :)

Чрез стремежа ни към Бог, божественото, към развитие на съзнанието!

Юнг, който пренаименува тези два отдавна известни принципи с негови названия, различава четири степени на проява на Анимата (цитирам от книгата: "К. Г. Юнг - Лексикон" плюс мои добавки):

- Ева - отпечатъкът в съзнанието на мъжа от собствената му биологична майка

- Елена - това е персонифицираната историческа фигура на Елена от Троя - това е сексуалният идеал на мъжа

- Мария - на това ниво Анимата се проявява като възникване на религиозни чувства и способност за продължителна партньорска връзка и вярност.

- София - в четвъртата фаза на проява на Анимата - София(Мъдрост), се проявява като водач в духовния живот на мъжа, като свързва съзнанието му със съдържанията на несъзнаваното. Тоест, проявява се в процеса на разширение на съзнанието, на трансформиране на сексуалната енергия в духовна и вътрешния му напредък.

Като разгледаме горните етапи, виждаме според живота на мъжа, способността му за вярност, наличието или не на стремежи към развитие - на какво ниво на осъзнаване на анимата си се намира.

Още - мъжът проектира собствената си Анима в жените около себе си, което значи, че вижда в тях толкова и ги вижда така, както му позволява и доколкото му позволява собственото му вътрешно прозрение за вътрешната му женственост.

"След средата на живота на един мъж, постоянната загуба на Анимата означава намаление на жизнеността, подвижността и човешката доброта. По правило резултатът е преждевременната ригидност, свадливост, стереотипност, фанатиност и едностранчивост, инат, педантизъм, резигнация, умора, разхвърляност, безотговоирност и накрая - детинска сприхавост с тенденция към злоупотреба на алкохол (зависимости - ред.)." Юнг

"Начин да се свърже мъжа с висшите проявления на анимата си, е активното въображение. Това става чрез нейното персонифциране кат оавтономна личност, на която се задават въпроси и се получават отговори." Юнг

Горното изречение обяснява голяма част от религиозната практика на молитва към Божествената Майка. Михаил Иванов например много често се спира на този интересен метод за сублимация на нагона и впрягането му в творческо развитие на личността! Моя милост има известна опитност в това впрягане и знам, че е чудесно. Това е свързване с Любовта в теб.

" Ако сблъсъкът със сянката е дело на начинаещ в развитието на мъжа, то справянето с Анимата е шедьовър!" Юнг

При свързването с Анимата като София, мъжът се освобождава от властта на змията в него, на нагона и го превръща в Обич и интуиция!

.........

Относно Анимуса в жената(същата книжка):

Четирите нива на Анимус в жената:

- атлет или гангстер - олицетворява физическата сила

- интелект и амбиция, планирано разумно действие

- професор или духовник

- Хермес - воля, дух

Нивата са аналогични на тези на Анима и според развитието на жената, преживява мъжкото начало в себе си на едно от тези нива. Наз третото, жената вече търси духовността, способна е на вярност и дълготрайна връзка, а на четвъртото ниво, Анимусът в нея посредничи между съзнаваното и несъзнаваното, тоест на развитието на съзнанието и. Както и при мъжа, жената проецира анимуса си, на това ниео, на което е, върху мъжете около себе си и съответно търси в тях и вижда в тях проектираното съдържание.

...

Има какво да се научи от тези гиганти на психологията - Фройд и Юнг - макар че вече са поостарелички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата от темата за интуицията:

Интуицията също е изява на Анимата.

И още нещо, онези, които много сънуват и то изключително символни сънища, имат и развита интуиция. Несъзнаваното им говори, а дали е разбираемо е въпрос на осъзнаване на архетипните съдържания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има какво да се научи от тези гиганти на психологията - Фройд и Юнг - макар че вече са поостарелички.

Юнг поостареличък! .............

Юнг е велик гений!!! Ограбва открията в психоанализата поне с 1000 години напред. Не съм срещала след него друго свястно, освен жалките му интерпретации. Хвърля такива мостове, на които краят не им се вижда. И който дори още не е стъпил на моста, не е достоен да му целува сандалите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Автор, който подробно пише и тълкува Розенкройцерите, Херменевтиците и алхимиците ("Психология и религия" 1938 г., "Paracelsica" 1942 г., "Психология и алхимия" 1944 г., "Еон" 1951 г.) няма как да е поостарял. Явления и творци като Юнг винаги ще бъдат в полза на cura animarum. Както и той стига до революционната идея, че аналитичната психология много прилича на алхимията, както и духовната й приемственост с гностицизма преди това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би се е съобразявал с времето си и не е говорил направо - за което аз не му ръкопляскам... Има много велики неща в него, но сам по себе си е само една стъпка повече от Фройд. Великиса и двамата, и школите им и нео школите им... Обаче има и изопачаване в тях, повече във Фройд, по-малко в Юнг - защото говорят повече или по-малко от позицията на телесния аз. Юнг, макар и да твърди друго - и докрая си остава под психоаналитичното влияние на Фройд - и като теория като психотерапия. Нищо лошо - камъчета в мозайката на цялата псийхология. А тази, която ги обхваща всички, е езотеричната! А до нея се доближава трансперсоналната! Чували ли сте за Асаджоли?

Анима и АНимус наистина обаче са ключови понятия и са практически значими за всеки тръгнал да разбира и усъвършенства себе си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Тренировка на волята и на интуицията чрез медитативни техники. Д-р Роберто Асаджоли (лекар, философ и мистик), създател на т.нар. психосинтеза (една от многобройните варианти на психотерапията). Вече е част от голямото семейство на трансперсоналистите. Подобно на него и Стефани Даурик се занимава с психосинтеза. Мисля, че няма преведени негови книги на български език.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тренировка на волята и на интуицията чрез медитативни техники. Д-р Роберто Асаджоли (лекар, философ и мистик), създател на т.нар. психосинтеза (една от многобройните варианти на психотерапията). Вече е част от голямото семейство на трансперсоналистите. Подобно на него и Стефани Даурик се занимава с психосинтеза. Мисля, че няма преведени негови книги на български език.

:3d_041::sorcerer::feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Много интересна тема :thumbsup2: с интересни събеседници :thumbsup:

Имам въпрос. Ако се срещнат двама - мъж и жена с различно ниво

на Анима и Анимус, кокво ще се случи? Или може би точно това

в живота се случва непрекъснато :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тренировка на волята и на интуицията чрез медитативни техники. Д-р Роберто Асаджоли (лекар, философ и мистик), създател на т.нар. психосинтеза (една от многобройните варианти на психотерапията).

Книга за психосинтезата: www.mirbg.info/BOOK1-1.PDF

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Има няколко теми, посветени на интегралната психология и на трансперсонализма. Темата е за анимата и анимуса, нали така?!

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно! За анимата и анимуса!

За да се разберат, трябва да се погледнат интегрално - от позицията както на конвенционалната, така и на трансперсоналната психология!!! Юнг е именувал със свои понятия тези две винаги съществували и винаги познати наличности в човешката психофизиология, нищо повече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Юнг - конвенционален. Добре. Анимусът и Анимата не са психофизиология, а част от психическата реалност. Те са психични Образи, подпрагови спрямо съзнанието.

А между другото, нямам никакво намерение да споря с теб.

Да говорим по същество.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Юнг - конвенционален. Добре. Анимусът и Анимата не са психофизиология, а част от психическата реалност. Те са психични Образи, подпрагови спрямо съзнанието.

А между другото, нямам никакво намерение да споря с теб.

Да говорим по същество.

http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=226

В горната статия говоря за Анимус и Анима, през погледа на интегралната псхология!

Накратко:

Във всеки от нас съществува фундаментална дихотомия, която с развитието на съзнанието преминава във все по-слято единство.

Физиологично:

Анумус - Лявата мозъчна хемисфера, десният симпатикусов ствол, както и цялата дясна половина на тялото.

Анима - Дясната мозъчна хемисфера, левият симпатикусов ствол, както и цялата лява половина на тялото

Етерно:

Анимус - Пингала Нади

Анима - Ида нади

Психически:

Анимусът се проявява на най-базисно ниво като нагона за разрушение: Мортидо, Танатос, н асредно ниво, като интелект, а най- фино псиическо ниво като чиста свободна воля и ясновиждане отвъд логиката.

Анимата на базисно ниво е сексуалният нагон: Либидо, Ерос, Змийската Сила Кундалини. На средно ниво е емпатичното вчувстване, характерно за развиващото се съзнание. На най-фино психично ниво е чистата безусловна Любов като принцип.

...

Това троично разделяне на нива може да бъде и седмично и т.н., но така е по-простичко и ясно.

Тялото и психиката са част от голямото единство на живота, не мислиш ли? Как да ги разделим - а трявба ли?

И като говорим, че Анимусът и Анимата са психични образи - защо да не са и телесни образи? А кой е прожекторът на тези образи? Нима мозъкът?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Преди да тръгнем към обещанията и перспективите на новите икуменически течения в познанието (независимо дали е психология, философия и културология), е добре да тръгнем от Азбуката на нещата, за да имаме сериозен базис. Без него се движим без крака и докосваме без ръце.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето и моите скромни знания, ще се постарая да са ясни и поне малко изчерпателни.

Когато говорим за анима, имаме предвид мъжката психика; а говорим ли за анимус, става дума за женската психика. В мъжа анимус няма; в жената анима няма! За да се разбере защо това е така е добре да се знаят някои неща.

Характерът на несъзнаваното би могъл да се определи от много неща, ще посоча две специфични негови отношения към съзнанието. Или несъзнаваното осъществява подпомагащо (допълващо) действие спрямо съзнанието, или осъществява компенсаторно (опониращо) действие спрямо съзнанието.

Съзнанието, или така нареченият от Юнг – Азов комплекс, обикновено формира ясни и отчетливи представи, но затова пък твърде често те са еднозначни и закостенели. Колкото по-фиксирана е съзнаваната представа, толкова по-компенсаторна (опонираща) е реакцията на несъзнаваното. Колкото по-пластична и лишена от крайности е съзнаваната представа, толкова по-подпомагащо (допълващо) реагира несъзнаваното.

Аз, като мъж, не мога да кажа, че в едната ми половина е изобразена анимата, а в другата – анимуса. Моят пол е моя базова идентичност, мъжкото у мен е съзнавано, а анимусът е архетип и е част от колективното несъзнавано. Така че доминиращата нагласа у мен е мъжка, а несъзнаваното ми е проникнато от женското. Аз съм мъж и имам анима.

Анимата е архетип, част е от мъжкото колективно несъзнавано и е налична в психиката на всички мъже на този свят. Цялата моя женственост има или компенсаторно, или подпомагащо действие спрямо моето мъжко съзнание. И колкото да се опитвам да осъзнавам своята анима, моята женственост ще си остане второстепенна спрямо мъжкото ми самосъзнание. И това е добре. Да еманципираш докрай един архетип не може да се отнесе вярно към социалното еманципиране. В обществото може и да е правилно мъжете и жените да са равни, но в една психология пълното еманципиране на един архетип има едно единствено име – обсебване. (хомосексуалните мъже си въобразяват, че са първо жени, а после мъже, в действителност тяхната анима е хипертрофирала, заляла е и е превзела съзнанието им).

Ако ли пък толкова държа на мъжки образ в мен, аналогичен на анимата, който да не е моето непосредствено самосъзнание, то това е моята сянка. А сянката е личното несъзнавано в човешката психика. Всичко, което аз съзнавам за себе си като мъж – примерно, че съм смелчага или пък, че съм много потентен – в моята сянка е обратното. Несъзнавана ми мъжественост е реципрочна на съзнаваната ми смелост и потентност. Както анимата, така и сянката има компенсаторни или подпомагащи функции спрямо съзнанието.

Всичко, което не се съзнава се проектира. Ако се мисля за много смел, то вместо да се досетя, че може би съм и страхлив, аз обявявам за страхливци всички мъже около себе си. Ако твърдя, че всички жени са глупави и неверни, аз не си давам сметка, че моята анима е неразвита и далеч неподпомагаща ме.

Личното несъзнавано на един мъж е личната неосъзната и подтисната мъжка история на конкретния мъж. Сенчестия му психичен свят. В сянката си мъжът е запазил ония свои отношения с жени, които е изтласкал и за които не си дава сметка. Тези жени са майката, сестрите, бабите, учителките, любимите, въобще жените в живота. За разлика от тези конкретни жени от живота, мъжката анима не притежава конкретност, тя е архетип и е колективен психичен образ. А архетипът е образец на поведение, подобен на инстинкта, но не с физиологически, а с психологически характеристики.

Анимата е тоя архетип в мъжа, който осигурява живота в душевния му свят. Тя пронизва цялата му психика, надига се от колективното несъзнавано, преминава през сянката, като често оцветява със себе си неосъзнатите представи за жените от личния живот на мъжа, и накрая определени нейни страни достигат съзнанието му. И както съзнателната мъжка идентификация изгражда социалния живот на мъжа (тази идентификация на човека Юнг нарича персона), така пък анимата е стожерът на вътрешния му, душевен свят. Ако мъжът един вид много се мъжее, ако персоната му е претрупана с мъжки атрибути, то анимата му е особено неосъзната, нейната естествена функция да подпомага е подтисната, затова тя започва да опонира на персоната, да я подронва, да се превръща в зла жена.

/И ако анимата е жената в мъжа, ако сянката му е обратния мъж в него, ако анимусът е мъжът в жената, а сянката й е обратната жена в нея (майката обикновено окупира сянката в жената), то в колективното несъзнавано на човек има още един мъжки образ, огромен, величествен, страховит, както и още един женски образ, също огромен, величествен и страховит. Това са бащата на всички бащи, Юнг го нарича мана-личност и майката на всички майки, Великата майка. Тези два архетипи са вече присъствени във всяка психика, но анимата и анимуса винаги са полово определени./

Анимата и анимусът са архетипни, колективни пропозиции, които са в подпомагащо или опониращо отношение спрямо мъжкото или женското съзнание, те веднъж са реактивни и просто откликват на съзнанието, друг път са инициативни и поддават символи от цялото архетипно богатство, които обогатяват личността и я завършват, процес наричан от Юнг индивидуация.

В една влюбена двойка, която е оцеляла повече от месец, анимата на мъжа и анимуса на жената обикновено са равномерно развити или неразвити. Това най-често не се приема, особено от ония двойки, които имат неразвити анима и анимус. В такива двойки всяка страна нещо недоволства от другата, мисли си, че Другия не я заслужава. Нещо от типа “моята душевност е такава и такава, пък той(тя) е толкова невъзприемчив(а)”. Колкото повече укори има в умовете и устите на един човек спрямо любимия, това е толкова по-голям признак за неразвита анима или анимус. Любовта – истинска, социална, мъждукаща и страстна, конфликтна и отминала – винаги е паритет на анимата в мъжа и анимуса в жената.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Хомосексуалните мъже са с особено развита и допусната до съзнанието Анима. В техния случай анимата им е смазала буквално анимуса; има процес на обсебване (в психологически смисъл) и инфлация. А инфлацията е и винаги регресия на съзнавани съдържания в несъзнаваното. Анимата при тези хора е контролираща, върху Анимуса се оказва едно задържащо влияние. Обикновено обсебващия психичен агент (майчин комплекс или идентификация с някоя Персона) "фалшифицира" индивидуалните азови цели. Съществува идентификация с контрасексуалните комплекси (Анимус за жените и Анима за мъжете).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“…ако при мъжа говорим за анима, то логично би било при жената да употребим думата в мъжки род, тоест анимус. Тъй като във външната нагласа на мъжа преобладават логиката и обективността или най-малкото се смятат за идеали, при жената доминира чувството. В душата обаче съотношението се преобръща, там мъжът чувства, а жената разсъждава. ” “Психологическите типове” – дефиниции, Юнг.

“Анимата е фактор от първостепенна важност в психологията на мъжа, където винаги работят емоции и афекти… Ако анимата е оптимално констелирана (активирана, нагнетена, нахлула в съзнанието, обсебила го, хипертрофирала), тя смекчава характера на мъжа и го прави чувствителен, раздразнителен, в непостоянно настроение, ревнив, суетен, неприспособен. Той е в състояние на дискомфорт… “За архетипа с особено внимание върху понятието за анима”, Юнг

“Женската природа се компенсира чрез мъжката, за това женското несъзнавано е, тъй да се каже, с мъжки знак. В това се състои важното психологическо различие между мъжа и жената. Съответния формиращ проекциите фактор при жената аз нарекох анимус. Тази дума означава разум или дух. Както анимата съответства на майчиния ерос, така анимусът съответства на бащиния Логос.” “Еон”, Юнг

Искам отново да подчертая, че анимата е архетип, отнесим към мъжа и само към мъжа, а анимусът е архетип, отнесим към жената и само към жената. Това е важно да се има предвид, ако се желае да се постигне яснота за психологическите разбирания на Юнг.

Тук има един въпрос, който ще изясни още по-добре към коя полова психология се отнасят двете понятия, анима и анимус. Въпросът е: споменава ли някъде Юнг, че в мъжа има анимус или че в жената има анима?

“Разбира се, и мъжете могат да спорят по много женски начин, когато са обладани от своята анима, така че са се превърнали в нейния анимус.” “Еон”, Юнг

Едно такова изречение може да подведе незапознатия и незадълбочен поглед, като го наведе на извода, че в мъжа има анимус. Нещата далеч не стоят по този начин. Ще направя “разбор” на горното изречение с цел то да добие по-голяма яснота.

В една ситуация, където не мисловността, а емоционалността е от значение, мъжът с неразвита анима е в затруднение. Най-първо той прави опит да се допита до своя интелектуален потенциал. Но понеже ситуацията има емоционален заряд, то дори мъжът да е особено интелигентен, той няма да успее да използва това си качество. Когато най-верният му съюзник – рационалността – не му се притече на помощ в нужната степен, мъжът изпада в криза, в безизходица. Азът му отслабва, защитните му сили отстъпват и в съзнанието му нахлува анимата. Невъзпрепятствана и винаги твърде могъща, анимата взема контрола над личността на мъжа. Ревнивият мъж, пияният мъж, чувстващият вина мъж, въобще мъжът въвлечен от желанията и страховете си в ситуация на особена емоционалност често заприличва на жена – и то задължително от най-лошите (поради силно неосъзната си анима). Може да се каже, че психиката му се е обърнала. Мъжкото съзнание абдикира за известно време и властта е вече в ръцете на неразвитата и узурпираща анима. В този момент анимата е активната страна, а азът е пасивен. Това нахлуване на анимата в съзнанието, според горния цитат от Юнг, води до позициониране на аза като анимус.

В тази специфична ситуация не може да се каже, че в мъжът е изникнал анимус. Всъщност става дума за един “анимус”, който е отнесим към анимата и в тоя смисъл е неин дериват. Той не е архетип в мъжа, така както анимата е архетип в мъжката психика. Този “анимус” е производна на архетипа анима. Той е просто временна азова позиция, оприличена на анимуса. Не и същински анимус.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако говорим за Анима и Анимус, тоест душата и духа единствено така, както ги е разбирал Юнг, трябва да сме или фанатични юнгианци или да сме най-малкото съгласни с неговата позиция...

С много от постановките му съм съгласен, но въпреки че съм господин никой, си позволявам да мисля, чувствам, интуирам, виждам - и в следствие на това да имам собствено мнение!

Тези дни разтворих и попрочетох "Психгология и Алхимия" на Юнг. Меко казано, не съм очарован. И въпреки обема на книгата, алхимията остава изцяло извън обхвата и!!! Юнг представя нещата така, както ако беше поднесъл каца мед с лъжица катран в нея. Целият мед се замърсява от катрана. А катрана не е само лъжица, а цяла кофа... Имах илюзии по отношение на Юнг докато само бях чувал за него. Разбира се, че има много зърно в писанията му, но и гнило зърно има много ... Дълга тема - нямам време и желание да пиша дълги постинги - не се заплащат!!!

Ако кажем, че мъжът няма АНимус, то е да кажем, че няма Логус, Дух. А жената нямала АНима - о, Боже ... каква ясна визия за компонентите на човешката психика ... Нима жената няма душа?

Имаме и двете, и двата пола - но с различни полярности, преплетени в спирала...

Весели празници !!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_081: , моите аплодисменти за Орлин !Анима има всяка жена , Анимус има всеки мъж . И за спиралата си много прав .

И Юнг и Фройд имат зърното истина , но съвременната психология и психоанализа естествено е на светлинни години от тях .

Все едно да обожествявам Гоген и Моне и да не искам да разбера модерното изкуство . Или Бош и

Рембранд . Или да се вълнувам само от Пикасо и Жорж Брак . За Бога вече сме 2007 .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_039:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×