Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Добромир

Равновесието по Пътя

Recommended Posts

Мислех си за една друга важна тема - "Опасностите по пътя", когато реших, че може би най-важният модул във връзка с тяхното предотвратяване и преодоляване е именно уравновесеното развитие. То не е приоритет само на стремящите се към духовност. Всеки човек се чувства като окастрен в живота си, ако не съчетава адекватни прояви в четирите основни области - физически нужди, нравствено съзнание, умствено разбиране и естетическо възприятие. Едностранчивостта може би също има своята роля при създаването на гении, а страданията, предизвикани от нея, могат да подтикнат и към духовни занимания. Практиката обаче показва, че ако не в началото, то по-късно, дисбалансът следва да бъде изгладен, в противен случай вместо вдъхновяваща духовност се получават озадачаващи (меко казано) деформации... Хармонията си остава важна, макар и често трудно достижима предпоставка за цялостен успех - и на стремящите се към него в светски дух, и на търсещите духовни светове...

А какво мислите вие по тези въпроси? Може ли дисбалансиран в основата на живота си човек да бъде истински духовен? Кой баланс е истински, т.е. позволяващ по-нататъшния прогрес при минимизиране на рисковете, и кой е фалшив, т.е. представлява само декорите на застоя в развитието? Какви промени настъпват в задоволяването на телесните нужди, чувството за справедливост, жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия, когато човек се развива духовно? Те претопяват ли се в една единствена нужда, която изпитва душата, или пък се издигат на по-високо равнище, като остава необходимостта да бъдат хармонизирани?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анахата - окото на урагана:

В четвъртата чакра любовта вече не е зависима от обекта - любовта, която изпитваме, е към всяко нещо, с което се срещаме, защото я изпитваме вътре в нас като състояние на съществуване.

В сърцето любовта вече не е любов на потребността и желанието.

Любовта Е радостно приемане на нашето място сред всички останали неща, на дълбок покой, който се ражда в отсъствието на потребност и от лъчистото качество, което е резултата на хармонията вътре в аза.

Сърдечната чакра изисква съчетание от техника и разбиране:

- най-напред се учим да виждаме света от позицията на отношенията - какво кара различните неща да влязат и да останат в комбинация с други неща;

- сърцето се нуждае от разбиране и упражняване на равновесие - и вътре в нас, и между ума и тялото. Отварянето на сърцето изисква известна загуба на егото, което води до способността за сливане с нещата извън Аза.

"Когато всички възли на сърцето са разхлабени, тогава дори и тук, в настоящето човешко раждане, смъртният се превръща в безсмъртен. Това е учението на свещените писания." Катха Упанишада

--------------------------------------------------

* За какво плаче вашето сърце?

За какво копнее то? В какво намира покой?

Освободете неговите надежди и мечти да летят върху крилете на промяната и

след това се върнете върху крилете на любовта, удовлетворени така, както не сте и мечтали.

Вие не сте сами.

Вашият плач отеква в хиляди сърца като вашето.

Ако слушате, можете да ги чуете да туптят, да туптят, да туптят.

Всеки в танца на любовта,

който свързва Земята със световете отгоре

и свързва нас един с друг,

всеки човек е като сестра и брат.

* Енодиа Джудит, "Чакрите-колелата на живота", изд. Аратрон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добромир, благодаря за хубавата и важна тема. Някои мисли от Учителя за важността на равновесието:

"За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си." (Лечение с музика)

„Всеки трябва да се стреми да придобие вътрешно равновесие и мир и като го придобие, да се стреми да го запази.” (НБ1930г, От Сърцето)

„За човека е важно да придобие вътрешно равновесие в себе си. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да му дадат това равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи.” (НБ1929г, Да ви даде)

„Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си, човек не се усъмни и разколебае, не изгуби вярата и любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. Всяка добродетел в човека има своя точка на равновесие....” (ООК10, Точка на равновесие)

„Всички се стремете да добиете едно вътрешно равновесие. Да имате една непоколебима вяра! Една непоколебима надежда! Едно непоколебимо търпение! … Често хората се обезсърчават. Казват: “Какво ще се постигне.” Но ако се безпокои човек, какво ще постигне?” (ООК19, Дайте свобода)

„Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си.” (НБ 1930г, Побеждавайте злото)

„Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос в онзи обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем.” (Протоколи на годишната среща на веригата, 1914г Търново)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, аз също мисля, че е нужно и важно човек да придобие и запази вътрешното си равновесие. Но за мен поне си остава въпроса - КАК? Цитатите на Иво и Милена са много хубави и съм съгласна с тях, обаче те не ми дават някакъв по-съществен отговор. За мен ще е по-важно някой да сподели как той самия се е опитвал да постигне (или е постигнал) равновесието. За мен въпросите на Добромир:

Може ли дисбалансиран в основата на живота си човек да бъде истински духовен? Кой баланс е истински, т.е. позволяващ по-нататъшния прогрес при минимизиране на рисковете, и кой е фалшив, т.е. представлява само декорите на застоя в развитието? Какви промени настъпват в задоволяването на телесните нужди, чувството за справедливост, жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия, когато човек се развива духовно? Те претопяват ли се в една единствена нужда, която изпитва душата, или пък се издигат на по-високо равнище, като остава необходимостта да бъдат хармонизирани?

са много важни и съществени и същевременно са съвсем конкретни.

Може ли някой да даде конкретен отговор? Аз не мога. Според мен такъв отговор могат да дадат хора много по-напред в движението си по Пътя. Аз съм само в началото и мога да споделя това, което съм преживяла, почуствала и осъзнала до сега - опитвайки се да се развивам духовно, при мен настъпиха и продължават да настъпват промени по отношение и на физическото тяло, а явно и на другите по-фини тела. Това обаче не е нито леко, нито приятно от една страна, защото в първия момент леко се стряскам от новото, а от друга, защото човек все някак е бил в равновесие (дори и "нездравословно" такова), така че промените налагат да достигнем до друга "равновесна точка" - ако мога така да се изразя. Самият процес на достигане на новата равновесна точка е труден (за мен като налучкване в тъмнината) и е нужно да се приеме и да се свикне с тази нова равновесна точка.

А въпросът за истински и фалшив баланс си остава отворен. Какви са вашите критерии? За мен наистина ще бъде много полезно да споделите вашия личен опит, благодаря ви предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безспорно, както постигането на градивно равновесие във висока стапен, така и различаването му от фалшивата инертност е трудно. Не мога да кажа, че винаги ми се отдава, но на младини ми се отдаваше категорично в по-малка степен. Не съм склонен да надценявам ролята на книгите, които съм чел, нито на техниките, които съм правил (при това не особено усърдно, нито с постоянстване). Изглежда някои неща по-скоро си идват с опита в живота, вкл. не подценявам ролята на материалните опитности за духовния живот. :yinyang:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислите по-горе бяха само като импулс за темата и посоки за размисъл. Относно въпросите на Добромир аз мисля, че всеки може да даде отговор на базата на прочетеното, осъзнатото и най-вече на личния си опит.

Примерно моя метод за възстановяване на загубено равновесие е - работа с подсъзнанието. Ако дадена ситуация, силно нарушава моето вътрешно равновесие, и ако имам нужното време, за да си го позволя, оставям въпроса за известно време. Изчаквам и обикновенно отговора идва по един или други начин - чрез случайно отворена книга, в нета, насън, разговор с приятел и т.н. Това е един от методите, които ползвам....

Въобще равновесието има отношения към: търпението, мъдростта, личния опит, вътрешната хармония, баланса на енергиите, дишането, музиката, физическото здраве, обичта, чистотата, разумността... а може би и много други.

Мисля, че човек трябва много години да работи върху себе си, за да може да добие истинско равновесие, равновесието на Ученика. Ще пада, ще става и след години ще има един много малък резултат, едно малко зрънце, едно диамантче, но то ще бъде непоклътимо - опорната точка. Върху тази опорна точка, може да изгради своя характер.

А относно методите и упражнения има множество такива. Ето няколко примера: Бъдете в хармония със себе си, Любов и съгласие

Мога да посоча и други при интерес. Но мисля, че в момента по-важното е всеки да сподели своя си начин. Личния опит е най-важния.

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въобще равновесието има отношения към: търпението, мъдростта, личния опит, вътрешната хармония, баланса на енергиите, дишането, музиката, физическото здраве, обичта, чистотата, разумността... а може би и много други.

И аз мисля така.

Дано да си прав за диамантчето - пожелавам го на всички :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но мисля, че в момента по-важното е всеки да сподели своя си начин. Личния опит е най-важния.

Ей това най-много ми хареса. :thumbsup2:

Поздрави!!! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, като се замисля за начина, по който е поставена темата - "Равновесието по Пътя - Как да се изцерим от едностранчивостта?" - ми идва наум, че от психологическа гледна точка, това е как да се справим със Сянката си, как да станем отново Цялостни.

"Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.

Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.

В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. "

(Из Протоколи от годишната среща на веригата, 1915г Търново)

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко казано от Иво е абсолютно вярно.

Но просто не може да стане от самосебе си, без човек да се хване да го направи.

С други думи - личен опит.

"Е па он като си го може - си го може". - рекъл един шоп.

Редактирано от Ян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В последно време се чувствам доста уравновесена, а също и здрава и затова ще ви споделя моят опит в това отношение.

След като се събудя /около пет и половина/ отделям малко време за размишления върху това, което съм сънувала/рядко помня целите си сънища/ и след това започвам да си пея. Всекидневния ми репертоар :) е Фир-Фюр-Фен - за ума, Махар Бену Аба - за сърцето, Давай, давай - за волята. Имам си молитвен наряд за деня, работа със "Завета на цветните лъчи на светлината", чета поредната глава от Евангелието на Йоан и беседа от Учителя. През целия ден се чувствам бодра, здрава, с добро настроение, с положителни мисли и чувства /с малки изключения/ и макар работата ми да е твърде енергоемка на физически план , намирам време /макар и малко/ да чета във Форумите на Портала и да се уча от Вас , приятели, за което БЛАГОДАРЯ :sorcerer::sorcerer::sorcerer: Деня завършвам пак с песни от Учителя и молитва.

Правя също дихателни и мисловни упражнения.

Тази година почти нямам възможност да играя Паневритмия, но понякога си пея песните й, особено в моментите на "малките изключения". Много ми помага това пеене. Изобщо, когато понякога ми се плаче/случват ми се и такива моменти/ или избухна непредвидено/понякога, макар и много рядко и това ми се случва/, много бързо възстановявам равновесието си като започна да си пея. Тя, песента, сама идва в съзнанието ми. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се живее в равновесие - означава да се живее с грациозност, с деликатност, с мекота и Любов. Любовта не е въпрос на свързване, а въпрос на разбиране, че ние вече сме свързани - осъзнаване на "липсата на граници".

Възниква от динамичното изживяване на нашия център - самото сърце, което организира и балансира, ако му е представена свободата да го прави.

Анахата - сърдечната чакра като абсолютен център на индивидуалната мандала; хармонизирайки ритъма на сърцето си, ние привеждаме себе си в хармония с най-дълбокия ритъм на своя организъм - и правим същото с ритъма на света около нас :sorcerer: .

* практично :rolleyes: :

- пост - изворна вода и/или фреш

/с продължителност - индивидуална, при мен - около 10 дни/;

- практикуване на йога;

- медитативни упражнения;

- усвояване на техники за дишане...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления за темата и въпросите!

За себе си мога да кажа, че докато се опитвах да постигам равновесие по някакви правила, се оказваше,че попадам в плен на тези правила и вместо равновесие отново залитам в едностранчивост.

Мисля, че един от ключовете към отговора на въпроса "как да се изцерим от едностранчивостта?" е в самия въпрос - като се опитаме да отворим очите си и за другите страни, да сменяме гледните си точки и дадем право на своето аз да се проявява свободно. Или център на равновесието се получава, когато има няколко различни точки на прилагане на сила и никоя от тях не доминира над другите.

В житейски пример: Позволявам на себе си (и другите) в един момент да бъда сериозна и съсредоточена, в друг - да ловя комичните моменти на ситуациите, да не се вземам насериозно и да прелитам от мисъл на мисъл като пчеличка. В един момент внимателно обмислям всяко действие, в друг се нося по вълната на ситуацията и се оставям на интуицията си - всяко нещо с времето и мястото си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента се чувствам като полят със студен душ. Задкулисни груби игри ме ощетиха. Нищо не мога да направя, а знам че е несправедливо. Толкова градих в определена насока, и сега на практика нищо не се получава след днешната новина, която научих. Лансират се хора с връзки и манипулации. Криво ми е в този момент. Реших да вляза и да си ви почета, оказа се че тази тема е точно актуална за момента. Дори не ми се чете или медитира, нищо не ми се прави. Това са моментите на безтегловност, когато умът е склонен да драматизира, да се изживява като жертва, моменти на нагнетяване на емоциите. Този път обаче реших да не се поддам на този мисловно-емоционален модел. Това е момент на безпомощност, за който на-доброто лекарство е молитвата. Приложих го частично, и отново ще го приложа. Такива моменти са моменти на изпитание по пътя на Живота. Трябва да съм благодарен на тази неприятна и неочаквана ситуация, защото тя е изпит доколко си успял да изградиш стабилност и равновесие в себе си. Когато всичко му и наред на човек, е лесно да е спокоен, но когато възникне проблем и то дотолкова съществен, е много трудно.

Благодаря за споделения от вас опит!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Равновесие трябва да се постигне както във всяко едно от телата по отделно, така и общо между трите нисши тела.

Според мене от най-голямо значение е вътрешния покой. Това не е липса на активност, а по-скоро необвързаност. Основния проблем е личностното съзнание, което създава всички илюзорни връзки и зависимости, които водят до дисбаланс в човека. Хубаво упражнение е да наблюдаваме себе си, своите действия, мисли и чувства "отстрани". Това премества фокуса на съзнанието от личността към душата. Да намерим центъра на стабилност в себе си и оттам да контролираме живота си (не събитията, а нашите мисли, действия и чувства). За това са необходими разбиране и опит, както и известно разширение на съзнанието извън личността. Практикуването на вътрешно мълчание е в състояние изключително бързо да възстанови изгубеното равновесие в човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Равновесието по Пътя е много трудно работа.

Бил съм многократно разбалансирван, кога по моя вина, кога по чужда вина. Тук акъл трудно се дава. И нямам намерение изобщо да го давам- защото ми е малко и поради това скъпоценен.

Но мога да се опитам да направя една лека класификация на евентуалните "подводни скали".

Имаше една приказка от някой си умен човек...:

"Едно е да искаш

второ е да можеш,

трето и четвърто да го направиш.

Трето да го започнеш

и четвърто да го завършиш"

Според мене равновесието по Пътя наподобява тази приказка.

1. Тук всички във Форума го искаме Равновесието.

2. Малцина обаче го могат като кармичен потенциал, насъбран в предишни прераждания.

3. От малцината можещи, рядко се отдава на някой да насили Волята си да започне организирано да пази Равновесие по редица причини - както вътрешни така и външни различни житейски пречки.

4. Да успееш да запазиш и завършиш Пътя с Равновесието по него е изключително трудна работа. Чувал съм, че на 100 години се отдавало на около 1 /един/ човек.

Ето за това говорех....

"...В момента се чувствам като полят със студен душ. Задкулисни груби игри ме ощетиха. Нищо не мога да направя, а знам че е несправедливо. Толкова градих в определена насока, и сега на практика нищо не се получава след днешната новина, която научих. Лансират се хора с връзки и манипулации. ..."

Знаеш го какво е и нищо не можеш да направиш ... "случайности" са това.

Да градиш в определена посока и ..ахаа... и ...нищо.

И аз така навремето градих и ... друг се намести на готовото, подведе ме. Сега вече знам / дано /.

Но ще кажа .... този който не е градил с труда си , не знае цената на граденото и бързо го пропилява. с лекомислието си.

Личният опит е безценен в Пътя. Написаното на книга лесно се прочита, но трудно се осмисля и още по трудно се оценява стойноста му. А отгоре на всичко може и да те подведе с автентичноста. Автори на книги в този свят ... наспорил Бог, никнат като гъби след дъжд писателите. Вече не ги чета изобщо - нямам време, трябва да си слушам вътрешния глас, а книгите ми пречат вече отдавна да го слушам.

Някои ми се чудят на уж неуместните постъпки сега, а в същност са ходове за защита от "случайности" в по-късен период / Което предполага познавене в известна доза на ставащото напред във времето/... .. Няма случайности в този свят има "случайности". ..

" Окултизъм " - това е Божествена Наука за изучаване на невидимите светове работеща с много точни инструменти.

Не казвам нищо ново , нали? Голям съм дърдорко... дърдоря си ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента се чувствам като полят със студен душ. Задкулисни груби игри ме ощетиха. Нищо не мога да направя, а знам че е несправедливо. Толкова градих в определена насока, и сега на практика нищо не се получава след днешната новина, която научих. Лансират се хора с връзки и манипулации. Криво ми е в този момент. Реших да вляза и да си ви почета, оказа се че тази тема е точно актуална за момента. Дори не ми се чете или медитира, нищо не ми се прави. Това са моментите на безтегловност, когато умът е склонен да драматизира, да се изживява като жертва, моменти на нагнетяване на емоциите. Този път обаче реших да не се поддам на този мисловно-емоционален модел. Това е момент на безпомощност, за който на-доброто лекарство е молитвата. Приложих го частично, и отново ще го приложа. Такива моменти са моменти на изпитание по пътя на Живота. Трябва да съм благодарен на тази неприятна и неочаквана ситуация, защото тя е изпит доколко си успял да изградиш стабилност и равновесие в себе си. Когато всичко му и наред на човек, е лесно да е спокоен, но когато възникне проблем и то дотолкова съществен, е много трудно.

Благодаря за споделения от вас опит!

Бъди благодарен, когато губиш нещо, защото не знаеш какво печелиш. Щом вече си изживял загубата, чака те придобивка. Всичко ще бъде за добро. :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силвия СД

Станимир

Благодаря ви! Тези мигове на абсолютна безпомощност всъщност са много ценни, защото ни позволяват да осъзнаем, че нищо не зависи от нашите усилия. Всичко е благословия, всичко се дарява. Най-лесно можем да се вдигнем тогава, когато се оставим да бъдем напълно безпомощни, и се отпуснем, оставим развоя в ръцете на Висшата Сила. От почти 25 г. под една или друга форма се стремях към това поприще, и правих нещата по най-добрия начин, не съм се борил, всичко течеше леко, всички досегашни успехи дойдоха леко и без пречки, сякаш целият път беше постлан, всичко изглеждаше на мястото си и закономерно...до днес, когато картите се разбъркаха. Нищо не зависи от нашите усилия. Целият живот е просто една игра. И затова не трябва да се взема човек много насериозно и да си мисли, че всичко може да постигне. Имаше една отлична притча точно за това, но съжалявам забравих я.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бъди благодарен, когато губиш нещо
:thumbsup::sorcerer:

Благодаря ви! Тези мигове на абсолютна безпомощност всъщност са много ценни, защото ни позволяват да осъзнаем... Всичко е благословия, всичко се дарява. Най-лесно можем да се вдигнем тогава, когато се оставим ... в ръцете на Висшата Сила.

icon12.gif

голямо облегчение, нали? :feel happy: ... от егоизма :31:

Целият живот е просто една игра. ...не трябва да се взема човек много насериозно

външните обстоятелства засягат проявеното, тялото, егото

като пусне човек my pressious, пада и мрежата в която то е оплетено :)

flyingfishax5.jpg

:sorcerer:

Животът на светците рядко представя пример за пълен баланс и хармония с "външните" обстоятелства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да Максим, случват се и такива неща...

Аз лично съм бил в подобно положение. Знай, че истината не търси защита.

След това живота показа че всъщност ме е предпазил и насочил към по-добри възможности от всякаква гледна точка. И то за по-малко от година. Така че дерзай :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не всичко е свършило, просто ми дадоха само едни трохи, които дори не могат да ме нахранят. :) 180 часа за година, плюс една моя избираема дисциплина с малък норматив, която я бъде избрана от студентите, я не. Първо ми дадоха двойно повече, после зад гърба ми прегласували и половината ми ги взеха и ги дадоха на друг, който дори няма моето звание, за да го оправят, а аз да не мога да направя норматив за щат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът на светците рядко представя пример за пълен баланс и хармония с "външните" обстоятелства.

Да, но нали точно затова те успяват даже при най-върли изптания да поддържат вътрешна духовно хармония, докато всички други на тяхно място - а и при по-леки изпитания - биха се сгромолясали? Докато пиленцето не е пробило черупката, се нуждае от защитена среда... Въпреки че и тогава вътрешният фактор надделява - ами ако го домързи да започне пробиването на черупката?! :sleeping:

Много е лесно истинското творческо и градивно равновесие да се сбърка както с инертността и примиренчеството, така и с празнооборотната външна активност в много направления. Те могат да изглеждат външно уравновесяващи се, но равновесието е вътрешно, душевно състояние преди всичко! :thumbsup2:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Равновесие.

В Природата това е неизменният закон. Или Законът за Справедливостта. Никой не го е избегнал, а и няма как. Никой и нищо.

На мен не ми е необходимо равновесие в смисъл на спокойствие. Животът е Книга на Безпокойството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Животът на светците рядко представя пример за пълен баланс и хармония с "външните" обстоятелства.

Да, но нали точно затова те успяват даже при най-върли изптания да поддържат вътрешна духовно хармония, докато всички други на тяхно място - а и при по-леки изпитания - биха се сгромолясали? Докато пиленцето не е пробило черупката, се нуждае от защитена среда... Въпреки че и тогава вътрешният фактор надделява - ами ако го домързи да започне пробиването на черупката?! :sleeping:

външните обстоятелства и сили са [не непременно синхронна] илюстрация на вътрешните процеси

Много е лесно истинското творческо и градивно равновесие да се сбърка както с инертността и примиренчеството, така и с празнооборотната външна активност в много направления. Те могат да изглеждат външно уравновесяващи се, но равновесието е вътрешно, душевно състояние преди всичко! :thumbsup2:

това са сложни въпроси

"Ние сме във времето, времето е в нас."

Затова метод за диагностика на центъра на вътрешния баланс е измерване на времето което отделяме за Бог, за работа, за общуване, за семейството, за безпокойства и раздразнителност и т.н.

"Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за светски работи - как да угоди на мъжа си." Свети Апостол Павел

Е, това е било навярно за едновремешните девици :)

Сегашните девици най често се грижат за съвсем други работи.

Светците, било девици или не - се грижат за Божиите работи първо.

Те следват Волята Му и в "светската" част от живота си.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×