Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Добромир

Равновесието по Пътя

Recommended Posts

... да приема хората абсолютно безусловно и искрено, когато успях да почувствам любов без да поставям условия и без да очаквам нищо в замяна

:hypocrite::whistling::sorcerer:

вчера ходих на Крия, първа Крия след две години беше чудесна баня за организма и ума! А Крия наистина възстановява равновесието, центрира, стабилизира :)

:thumbsup2::feel happy::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления, Максим! :thumbsup:

Справедливостта рано или късно винаги възтържествува!

Благодаря! През цялото това време беше ясно, че съм прав в действията си, че стремежите ми са чисти, че търся истината, а ги обвинявах, че няма справедливост щом не мога да ходя. А всъщност вътрешно изпитвах злоба и не бях готов за връщане (мислех си "той греши и трябва да си получи заслуженото, докато аз съм прав и трябва да получа реабилитация на всяка цена, да изчистя името си"), нямаше да е добре за атмосферата преди да успея да приема хората такива, каквито са, и преди да се освободя от негативизма. Ето че успях и вече по естествен начин по заповед отгоре вратите бяха отново отворени. Не исках вече никаква реабилитация, нищо не очаквах, не исках нищо на никого да доказвам повече, а то дойде сякаш изневиделица. Но просто вече ще имам сито, през което ще отсявам, правех го и преди, но сега ситото ще стане по-ситно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[Но просто вече ще имам сито, през което ще отсявам, правех го и преди, но сега ситото ще стане по-ситно :)

Не знам дали съм те разбрала правилно за ситото :rolleyes: , но мисля, че не трябва да го стесняваш, а да го разширяваш, т.е. все по-малко неща да те изваждат от равновесие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или все по - малко неща , да бъдат част от решетката на ситото . Без сито , без условия . Просто приемане .

Един проблем , аз когато си захвърля моето сито , започвам да подкачам като трици в чуждите сита . Ето такива сме ситни ние хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако само приемаме, не се знае дали ще отидем в правилна посока. Ако ти предложат нещо, което противоречи на твоите възгледи, как ще го приемеш? Предпочитам да запазя за себе си отговорността за действията си, а за да мога да направя това трябва да действам според себе си, а не според нещо отвън. Тогава идва на помощ ситото :) Лично за мен не е добре да прилепвам към никакво конкретно учение. Волна птица съм и трудно се вписвам в общите рамки. Тези учения са като греблата, които движат лодката нагоре по реката. Йога едното гребло, Бялото братство другото гребло. Съзвучие и хармония в многообразието! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, да , Максим , разширявай знанието си !

Аз съм привърженик на широчините , а не на височините . Това може и да ти прозвучи наивно , но за мен е мъдрост . :yinyang:

Бъдейки триците в нечие сито аз съм част от цялото по един много пречистващ и различен от обикновено начин .

Не ,че съм мазохист , но направо олеквам , нещо като да се отърве човек от егото си . Просто сама пречиствам емоциите , мислите , намеренията си . Или може би по - скоро другите го правят за мен , напълно безплатно и безусловно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм привърженик на широчините , а не на височините .

Поздравления! Дотолкова съм свободолюбива птица, че като ми дават да водя дисциплини, за упражненията по климатология погазих целия план-конспект и подготвих съвсем различни упражнения, нито едно от плана не включих, а издирих интересни неща, включително от интернет и на тази база им дадох на студентите абсолютно други задачи, каквито аз прецених-доста по-раздвижени. Дано не прочетат, че може да ме уволнят :lol::king: Но на тях им хареса, събудих някакъв интерес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хахахаха, и аз така направих тази година с 11, 12, 13 клас. Хванахме абсолютните широчини , които им дадоха възможност за междупредметни връзки и ги провокираха , те видиш ли да сътворят нещо в тази почистена хоризонтална плоскост . :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки от нас е един център на сила. Всеки от нас има в себе си една опорна точка, която може да му послужи като непоклатима основа ......

....център зад който стои един неизчерпаем източник и една велика същност в която всичко е едно цяло, равновесието е неизбежно и истинско.

:3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма как да съм в равновесие и да вървя по пътя. Ако вървя, всяка крачка ме изважда от равновесието, от центъра на тежестта ми. Ако съм в равно - весие, значи си вися на едно място и не се движа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, че има много видове походка. Едни се клатят ,други вървят на зигзаг, трети обикалят и винаги пропускат преките пътища, четвърти вървят правилно и уравновесено. Ще ми се да бъда от 4-тите като се замисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Как да се изцерим от едностранчивостта' беше подзаглавието на темата...

Погледнах го преди малко и през ума ми мина:

- като допуснем с разбиране и Любов някъде до себе си съществуването на нещо, което не е привично и комфортно да носим вътре в себе си... може би? и в същото време да успеем да запзим равновесието - свободата си ние да бъдем себе си, различният от нас да бъде себе си също....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта твори. Любовта вдъхва живот на сътвореното. За да вървим ни трябват два крака. Буда дойде за да утвърди мисълта, Христос - за да утвърди любовта. Да се дава предимство на любовта или на мисълта е глупаво. И двете съдържат в себе си Безкрая. Едното е породено от активния принцияп, другото от пасивния. Любовта е самия живот. В по-висш смисъл мисълта е свързана с волята и заедно с любовта образуват триединство. Баланса на тройката е по съвършен от този на двойката, но за волята още не сме готови.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С това съм напълно съгласен, но искам да въведа уточнението, че човешките мисъл (сеяч) и любов (почва) творят според природата си - в диалектиката и по този начин утвърждават още повече човека в нея.

Словото (божествена мисъл) и Любовта са от съвсем друго естество и докато творим тук, в тази плоскост, само се отдалечаваме от познаването им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намирам за голямо противоречие да се отрича диалектиката и в същото време да се изповядва, делейки света на лош - земен и добър - Божествен. Това е много странно. Христос иде да свърже точно тези два свята, Пределът, Орос, е преодолян, пък ние да го отричаме и да отричаме връзките, които се създават между световете. Ако така разсъждавам, няма да изляза от равновесие, но определено ще зацикля по пътя, т.е. ще се движа, но на едно място.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Христос за това иде, а връзката я прави в сърцата ни и то, за да можем да бъдем изтеглени оттук. Според мен е твърде ясно това от свидетелствата - Евангелия.

Той като възкръсна и се яви на учениците си, защо не продължи да се явява непрестанно и да напътства миряните. И се чудя, на тези миряни, които и не търсят спасение, защо въобще им е Спасител...

Добър-лош, това чии термини са. Аз лично предпочитам "паднал" и не съм го видял написано на някоя стена, а го усещам с цялото си същество, дори егото ми притежава съзнателност за собствената си падналост. Но това са си моите преживявания, нямам намерение да ти ги натрапвам, а ако мислиш, че публикациите ми го правят, ще спра и тях. Лошо нещо е натрапването, а "непадналите" ни личности само това могат да правят, иначе не биха били личности, а цялости.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма значение как ще го наричаме - лош или паднал. Все едно. Аз не мисля, че живея в паднал свят. Всичко е едно за мен. Адът и Раят са в нас вътре и от нас самите зависи къде ще сме - в падналия или в непадналия свят. Само от нас си зависи, така мисля аз. Твоите преживявания и да искаш, не можеш да ми ги натрапиш, макар че точно това и се опитваш да правиш с поста си, но само от мен зависи дали ще поискам да ги приема. А аз не ги приемам, щото са си твои, не са мои. Аз си имам свои. Чужди преживявания не ми трябват.

И нека така да го наречем - паднал свят този тогава. Моето противопоставяне е принципно и няма нищо общо с личности. Отрицание правиш на диалектиката, а в същото време делиш света на паднал и Божествен. Ако това са гностически обосновки, да ти посоча моите:

"Светлината и мракът, животът и смъртта, дясното и лявото са братя едно на друго. Те са неразделими. Поради това нито добрите са добри, нито лошите лоши, нито животът живот, нито смъртта смърт."

Евангелие на Филип

гностически апокриф

"Царството небесно вътре във вас е и във всичко, що около вас е. Разцепи дърво - Аз съм там. Вдигни камък и ще ме видиш."

из ръкописите от Наг Хамади

счита се, че сам Иисус е писал горното

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Има "хора на Формата", за които "Светът на Формата", част от който е и падналата диалектика, е приемлив и дори в някои аспекти поражда в тях обич и възхита /напр. дивата природа../

Има и "хора на Съдържанието" които изцяло игнорират формата и преждевременно прерязват връзките си с диалектиката, от която в този момент живеят, и субстанциялно принадлежат.

И двете крайности извеждат от Пътя.

Много е трудно, но трябва да се установи равновесие между тези две тенденции. Равновесието е решаващо за Катерача, който е тръгнал нагоре в "Свещената Планина"

Затова е груповото единство, атаката в група, където равновесието се постига много по-лесно. Май мина времето на самотните катерачи, а и пропастите са пълни с техните смъртни души...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

счита се, че сам Иисус е писал горното

Аха, може и двама Исусовци да са били. :thumbsup2:

"Светлината и мракът, животът и смъртта, дясното и лявото са братя едно на друго. Те са неразделими. Поради това нито добрите са добри, нито лошите лоши, нито животът живот, нито смъртта смърт."

Това се отнася за диалектиката.

Надявам се, че не си градиш картините на базата на откъси разни. Силно се надявам, че имаш ясна неразкъсана визия за нещата. Може би вече и не трябва да се поменяш и да търсиш нищо, вероятно си намерила царството небесно в себе си. Какво ли означава това?

Да не ти казвам как усещам постинга ти, че следващия ще е още по. Дано си спокойна, отворена, раздаваща светлина - как да е иначе , щом царството небесно е в теб и не търпи интерпретации!

И сещам се за момъка, който е изпълнил всички предписания, а е още далеч от вечния живот.

"Продай всичко и ме следвай!" - Новият завет му се не нрави и се обръща оскърбен.

Тук не виждам някой, който наистина да следва Завета на Господа наш - разбира се, включая себе си.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има "хора на Формата", за които "Светът на Формата", част от който е и падналата диалектика, е приемлив и дори в някои аспекти поражда в тях обич и възхита /напр. дивата природа../

Има и "хора на Съдържанието" които изцяло игнорират формата и преждевременно прерязват връзките си с диалектиката, от която в този момент живеят, и субстанциялно принадлежат.

И двете крайности извеждат от Пътя.

Много е трудно, но трябва да се установи равновесие между тези две тенденции. Равновесието е решаващо за Катерача, който е тръгнал нагоре в "Свещената Планина"

Затова е груповото единство, атаката в група, където равновесието се постига много по-лесно. Май мина времето на самотните катерачи, а и пропастите са пълни с техните смъртни души...

Според гностицизма има три вида хора: на плътта - илици, на душата - психици и на духа - пневматици. Първите за нищо не ставали, казват гностиците, само за плътските си удоволствия мислели, били позакръглени, червенобузи, казват, вторите имало хляб в тях, но наблягали на душата, пък тя била дете на демиург, въпреки това, при силно раздрусване, можело да се събудят и то от третите - избраните, от пневматиците - духовните люде, тези, възвишените, които ще станат съвършени и Христос ще ги избави от ада на долния свят и материята.

Аз не деля хората, нито световете. Не ги деля! За мен всичко е едно. Дете съм и на майка и на баща и нито единият от двамата няма да пренебрегна или да предпочета. А и катеренето ми се отдава, но като се катеря, гледам да няма наоколо групи в голяма близост до мен, не заради друго, ами като започна да се свличам, да не повлека и цялата група в някоя пропаст.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта твори. Любовта вдъхва живот на сътвореното. За да вървим ни трябват два крака. Буда дойде за да утвърди мисълта, Христос - за да утвърди любовта. Да се дава предимство на любовта или на мисълта е глупаво. И двете съдържат в себе си Безкрая. Едното е породено от активния принцияп, другото от пасивния. Любовта е самия живот. В по-висш смисъл мисълта е свързана с волята и заедно с любовта образуват триединство. Баланса на тройката е по съвършен от този на двойката, но за волята още не сме готови.

:thumbsup: :thumbsup:

Как да се избавим от едностранчивостта - беше темата.

Може би няма да стане само с баланс на двойката - мисъл - любов, наистина, защото баланса на двойката е застрашен от диалектичността и, т.е. тя много лесно може вместо баланс да създаде противопоставяне.

Волята наистина може да бъде третият връх на стабилния триъгълен баланс. Може и да не сме готови, защото се опитваме с всички сили и внимание да балансираме в двойката и не залагаме третата точка, не работим и върху всички възможни връзки:

любов - воля - мисъл - любов

мисъл - любов - воля - мисъл....

и така по "страните на триъгълника"....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

счита се, че сам Иисус е писал горното

Аха, може и двама Исусовци да са били. :thumbsup2:

"Светлината и мракът, животът и смъртта, дясното и лявото са братя едно на друго. Те са неразделими. Поради това нито добрите са добри, нито лошите лоши, нито животът живот, нито смъртта смърт."

Това се отнася за диалектиката.

Надявам се, че не си градиш картините на базата на откъси разни. Силно се надявам, че имаш ясна неразкъсана визия за нещата. Може би вече и не трябва да се поменяш и да търсиш нищо, вероятно си намерила царството небесно в себе си. Какво ли означава това?

Да не ти казвам как усещам постинга ти, че следващия ще е още по. Дано си спокойна, отворена, раздаваща светлина - как да е иначе , щом царството небесно е в теб и не търпи интерпретации!

И сещам се за момъка, който е изпълнил всички предписания, а е още далеч от вечния живот.

"Продай всички и ме следвай!" - Новият завет му се не нрави и се обръща оскърбен.

Тук не виждам някой, който наистина да следва Завета на Господа наш - разбира се, включая себе си.

Има и такава версия - за двама Иисусовци. Ти нали четеш Евангелията, щото и аз ги чета. И гледам при Лука и при Матей две различни родословни дървеса на Иисус. И се ровя в книги да разбера защо така се е получило разминаване нещо.

Картини не градя само на база гностически писания. Чета и други неща.

Царството небесно и да го отричаш, е за във всеки един от нас - и в теб и в мен и във всички. И аз се надявам силно и ти да го откриеш в себе си и ти го желая от сърце.

Такъв завет - "Продай всички" не следвам и никога няма да следвам. И добре, че и ти не го следваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гносисът не би ти попречил, повярвай, но първо, той не е написани вехти слова, второ, от тях именно по изречение ли си избираш?

И виждам, че си се итересувала от темата, но и забелязвам, че подобаващо внимание на формата обръщаш.

Подобно и за родословното дърво - точното му намиране, много се съмнявам да ти открехне вратата на божието царство.

А като е в нас то, всички сме съзнателни в него ли? А как да го достигнем? Ти сигурно имаш отговори - тъй, по диалектично угодни, но ако ще са верни, да съм те видял вече от горе да ми помахваш благо с мъдра ръка и събрала неземната любов усмивка.

Живота тленен който люби, едва ли ще наследи живот вечен и преобичния ти Исус го е казвал и показвал многократно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×