Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Плачът


Recommended Posts

Плачът е състояние, което се отнася повече за децата. Плачът е едно състояние, общо за цялото човечество. Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче – в тесен и в широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една от подбудителните причини. Детето плаче, защото или му липсва нещо, или го безпокои нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо – има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и радостта. Понякога и радостния човек плаче, но от радост.

Често хората пренебрегват най-важните работи в живота и считат, че плачът е нещо детинско, че човек не трябва да плаче. В старите окултни школи се казваше, че за да стане човек ученик, сълзите му трябва да [пресъхнат]. И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче. Какво трябва да прави? Не трябва да плаче. Обаче да не плаче човек, това е цяла наука, цяло изкуство. Ако може да придобие това изкуство, добре.

Значи, в плача се крие нещо възвишено и благородно. Човек търси онова силното, мощното, възвишеното, благородното, отдето той е изгубил пътя си. Той се е отклонил от него и изгубил пътя си. Пътя си търси човек в света. Понякога му потичат няколко сълзи. Той сам не си харесва пътя, по който върви. Каквото и да направи, той чувствува, че нещо му липсва. В това отношение сълзите му представят един зов към онова, което някога е изгубил.

Защо плаче човек? Човек не плаче, но плачат неговите слуги, които са изгубили свободата си. Когато умре майката, детето плаче и казва: „Майка ми беше, която ми даваше живот.“ ... Бащата и майката са важни. Това трябва да го разбирате. Те съставят дома. Ако вие имахте тази идея, плaчът щеше да престане. Който иска да знае как може да престане плачът, той трябва да разбира какво нещо е майката и какво – бащата и да ги цени. Като намерите майка си и баща си, и плачът ще престане. ... При всички случаи на живота ти твоята майка ще дойде и ще те утеши. Една е Майката. И при този зов ние плачем.

Христос я запита: „Жено, защо плачеш и кого търсиш?“ – „Господа моего взели.“ Всички търсим Господа, нашата Майка, Духа Божий, Разумното в света. Като дойде Разумното у човека, То отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде Майката у човека, Тя ще го научи.

И тъй, докога ще плачат хората? Докато намерят Майка си и Баща си. Щом ги намерят, у тях ще дойде онова истинско радостно състояние. У тях ще дойде новото верую, което сега иде в света.

Жeно, защо плачеш? Братко, защо плачеш? Сестро, защо плачеш? – „Взели Господа Бога моего.“ Ще плачат хората, докато намерят Майка си. Майка им още Я няма.

Защо плачеш и кого търсиш?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Отговори 74
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ето какво казва Учителя в беседата си "Спаси ни" от "Сила и живот" том 2:

Законът е такъв: за да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: "Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!" - това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче. Някои казват: "Изтекоха ми сълзите от плач". Аз съжалявам хора, които не са плакали - значи, че не са подрязвани.

Линк към коментар
Share on other sites

Плачът...

Не знам дали ме спасява или просто потъвам в него.

Не знам дали ми помага или е някакво несъвършенство.

Знам само ,че има моменти,в които е по-силен от мен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

- Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил:

- Когато създавах жената, я направих специална.

Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

Виждаш ли, сине - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.

Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава.

Моля, изпратете това на 5 красиви жени. Ако го направите, нещо добро ще се случи. Ще подхраните самоуважението на друга жена! Може да изпратите това и на мъже, които искате да разберат истинската цена на жената и защо тя е толкова различна от останалите.

„Какво е днес твоето най-голямо желание?” – попита ме Бог.

Аз отговорих:

- Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те, семействата им и приятелите им го заслужават! Аз ги обичам много.

Любовта на Бога е като океан. Можеш да видиш началото, но края - никога. Сега това писмо ще започне своето действие.

Ангелите съществуват - това е истина..

Но понякога са без крила и ги наричаме приятели.

Хубав текст получих тези дни, чела съм го и по-рано. Мисля, че и мъжете имат тези качества, които им дават правото да плачат ( не да хленчат, това е друго). И ако биха си позволили плача, биха излекували душите си по-лесно.

И биха се научили да Разбират.

Въобще мисля, че по отношение на чувствата и разума не бива да се набляга толкова на разликата мъже - жени. Това само внася разногласие. Ако се вгледате в горните ситуации, ще видите, че и мъжът има почти същите в живота си - някои по-трудни, някои по-леки...

Разбирателството е ключето.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Лошото е, че плач и хленч често са смесени.

Аз съм смесица от двете, което придава остра твърдост на птисъщата ми аморфност и създава най-грозните форми.

Но идеалът ми е чистата сълза.

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Относно плача, намерих следния цитат, но на някои места не го разбирам:

"Следователно сълзите на човека не трябва да пресъхнат, но трябва да се канализират. Ако водата не е канализирана, тя ще образува мокри места, мочурлуци. Думата „мочур“ е турска, на български се казва „кално място“ или „тресавище“. Водата не е виновна, но тя трябва да се канализира, да се тури на работа."

Какво означава водата да се "канализира", "да се тури на работа"? Какво се има предвид под "мокри места" - те в човека ли се образуват? До какво водят? Как може да се оправят?

Много ще се радвам, ако някой ми изясни тези цитати.

Предварително ви благодаря!

Кога пресъхват сълзите на човека? Може би когато са резултат от едно временно емоционално състояние. Нещо се е случило, което ни е разстроило. Например гледаме някакъв тъжен филм. Ние се идентифицираме със случващото се във филма, обвързваме се с него, а то е илюзорно, несъществуващо. Когато филмът свърши, ние вече не плачем, защото вече не сме потопени в събитията, които той представя. Ние трябва да можем да различаваме, кога причината за сълзите ни е дребна, несъществена и плод на нашето лично отношение и кога е съществена и реална. Как да канализираме сълзите си? Труден въпрос. Може би когато преместим фокуса на съзнанието извън себе си. Да не гледаме от позицията „аз плача“ или „аз съм тъжен“, а да трансформираме мъката си в съчувствие, загриженост, любов и състрадание към хората...

Линк към коментар
Share on other sites

Плачът е два вида-външен и вътрешен.Човек плаче, проливайки сълзи по много причини-скръб,радост,умиление,възторг.Този плач(с външен израз)е полезен.Чрез него човек се освобождава от излишната емоция която е натрупал в душата си.Със сълзите се изхвърлят вещества, които носят вреда на организма.След такъв плач човек се чувства пречистен и омиротворен.

Вътрешният плач (когато човек подтиска емоцията) е опасен за здравето.Ако погледнете в очите на човек който не дава воля на сълзите си ще видите огромна болка,която с думи не може да се опише.

Човек трябва да дава воля на сълзите си без да се срамува от това.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Плачем когато са ни дошли в повече емоцийте,когато сме щастливи по някой път ,но най вече когато сме тъжни.Многооооооо....сълзи се проливат ,но мисля ,,,,,че човек трябва да си поплаче за да му олекне .thumbup1.gif

Линк към коментар
Share on other sites

От огромната натрупана информация през тези 200 години хомеопатия, хората се делят на две групи - едните се подобряват от плач, докато другата половина се влошават от плач.

Както някои се подобряват, когато плачейки някой близък ги прегърне и утешава, то другите се заключват сами, когато плачат, и на всеки опит за утешение, реагират негативно, отблъсквайки казват: оставете ме за 15 минути сама, и то само ще си ми мине!

Предполагам Мона е от втората група, така че нищо ново под небето.

Мона, извини "професионалното ми изкривяване" да анализирам. :P

Редактирано от Alexandar
Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам Мона е от втората група, така че нищо ново под небето.

Мона, извини "професионалното ми изкривяване" да анализирам. :P

:) Мона не е толкова интересна за анализ. И не пиша тук, понеже егото ми ме води към това да ти отговоря.

Някак направих връзка между плача и съществуващата устойчива мисъл в някои източни религии, че единствено Господ е самотен ...

После си спомних, че като дете все жалех Господ - отдалечен и самотен в разбирането си за света, в осъзнаването му ...

Антропоморфната човешка представа някак като плесен обрамчва всяка наша тъга, за която не намираме нито име, нито оправдание да съществуваме, но страдаме ...

Каква е връзката? Между болката и изразяването й, мостът е крехък. Поне в един момент той става такъв.

Затова и рухва.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо мъжете не споделят за своите ридания, дори и да не ги чува никой...

Повече дами са писали. Толкова ли е трудно да плачеш?! За мъжете е трудно да плачат, но това не им пречи да скачат в пропастта, да страдат и то много повече от нас. А ако биха заплакали, по-лесно щяха да понесат болките си.

Като, че ли е невъзможно.

Да заплачат.

Биха видели света малко по-красив, малко по-възможен, малко по-любим...

Нали си представяш повтарящата се в различни нюанси картинка: "Ти си мъж и ако продължиш да ревеш ще ти зашлевя още два шамара!"

Така растат момчетата - бъдещи мъже, да плачат им е строго забранено!

Линк към коментар
Share on other sites

Защо мъжете не споделят за своите ридания, дори и да не ги чува никой...

Повече дами са писали. Толкова ли е трудно да плачеш?! За мъжете е трудно да плачат, но това не им пречи да скачат в пропастта, да страдат и то много повече от нас. А ако биха заплакали, по-лесно щяха да понесат болките си.

Като, че ли е невъзможно.

Да заплачат.

Биха видели света малко по-красив, малко по-възможен, малко по-любим...

Нали си представяш повтарящата се в различни нюанси картинка: "Ти си мъж и ако продължиш да ревеш ще ти зашлевя още два шамара!"

Така растат момчетата - бъдещи мъже, да плачат им е строго забранено!

Първо това е доста грозно и може да го каже само жена, която е очаквала до себе си силен мъж, но после е разбрала, че силните мъже ги има само в мечтите ... Т.е. ако се откажем от това да обожествяваме страховете си, ще се освободим и от свръхочакванията си.

Аз мисля, че плачът на един мъж е много по-истински и много по-красив от женския.

Горките мъже, дори и да плачат не им е позволено. Съжалявам, но на вас повечето жени гледат като на платци :(

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Здравейте ! Днес осъзнах,че обичам да плача ..странно ,нали ? Почти всичко успява да ме разплаче - плача от болка ,от любов ,от радост ,от тъга ,плача когато чета някоя книга или гледам хубав филм.. Какво е това състояние според вас ?Как така всичко успява да ме разплаче ?И защо ? Понякога си мисля,че нещо не ми е на ред ,не знам нормално ли е да съм толкова емоционална и чувствителна...?

Линк към коментар
Share on other sites

Мила Уки,страната на сълзите е толкова загадъчна...,че едва ли някой освен тебе може да отговори на въпросите ти.

Нищо ти няма.Познавам много жени,които плачат по описаните от тебе поводи.И аз съм от тая порода.Познавам също една жена,която много иска да се разплаче,та да се пречисти и не може да го направи,от което не се чувствува добре.Очевидно си е тип нервно-психична реакция.Не съм я подлагала на анализ,но не мисля че е волево проявление на израза "обичам да плача".Веднъж бях на гости у една приятелка.Синът и се упражняваше на пианото в другата стая.Ние си говорехме.Изведнъж нещо спря дъха ми,заслушах се в мелодията и сълзите потекоха от очите ми.Но едновременно с това в мен се настани една топлина и радост.Детето свиреше известната Fur Elize

Слушала съм я толкова пъти,харесвам Бетовен,но сълзите ме изненадаха.Разбрах,че детето изсвири това специално за мен с много любов и успя да го изрази с изпълнението си.

Поздрави

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

Мона

...Да, грозно е, но ако ти искаш, ще плачеш.

Просто ще плачеш...:)

Ако искаш... но ако и това ти е забранено?

Спомням си за едно момче на около 4 години, на което баща му беше забранил да плаче. Какво мислите беше последствието от това?

Детето заекваше!

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление на много хора в детството им е внушавано,че е срамно да се плаче,особено на мъжете.Обикновено тези хора развиват сериозни заболявания,защото плачът ни е даден за да можем да изчистим психиката си от патологични натрупвания.

Човек не бива да подтиска сълзите си,ако иска да бъде здрав!

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление на много хора в детството им е внушавано,че е срамно да се плаче,особено на мъжете.Обикновено тези хора развиват сериозни заболявания,защото плачът ни е даден за да можем да изчистим психиката си от патологични натрупвания.

Човек не бива да подтиска сълзите си,ако иска да бъде здрав!

И според мен на децата,не трябва да им се внушава ,че е срамно да плачат.Аз мисля, че плачът е полезен,защото така емоционалното ти състояние се заздравява.Някои казават,че щом плачеш заначи си слаб емоционално,но аз не мисля така.Според мен човек трябва да плаче понякога,за да му олекне. :3d_013:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

"......... позволи си да се чувстваш зле, нуждаещ се, уязвим....Не се преструвай на силен, недей да таиш всичко в себе си. продължиш ли напред, с времето постепенно болката и страхът ще намалеят. За да направиш пътя си по- лек, намери начин и си позволи да чувстваш и изразяваш болката, тъгата, гнева, страха от бъдещето. Да извървиш пътя от край до край е условие да се срещнеш със самия себе си.

Позволи си да плачеш, ако сълзите стигнат до очите ти. Заслужаваш да плачеш толкова, колкото ти се иска. Може би те е сполетял тежък удар, животът те е изненадал, околните не са успели да те разберат, другият си е тръгнал и те е оставил сам.

Няма нищо по- подходящо от това човек да се върне към изначалната си способност да изплаква мъката, да вие от болка, да хълца от безсилие.

Не крий болката си.

Сподели с онези, които са най- близо до теб, какво преживяваш. Те може да не са твоите постоянни спътници, но са хора с които споделяш този отрязък от пътя. Семейството ти, приятелите ти, някой непознат, някой учител....

Плачът е толкова изконна човешка проява, колкото и смехът.......

Риданието действа като освобождаваща клапа на вътрешното напрежение.

Можем да плачем сами, ако така сме избрали, или с други. Когато душата те боли, плачът е най- добрата стратегия.......Недей да таиш всичко в себе си от страх, че ще отегчиш или ще притесниш другите. Обърни се към онези, пред които можеш да покажеш какво чувстваш.

Може да не ти се вярва, но това което казват хората, е истина: когато споделяме, мъките намаляват, а радостта се увеличава....Рано или късно болката ще излезе на вън..... По- добре да е сега!" Х. Букай

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Това че мъжете немогат да плачат и че причината е в детството какво означава когато са вече големи хора ,звучи повече като оправдание аз сам мъж и ми казаха да не плача.Всеки има различна чуствителност и няма значение дали е мъж или жена.А как тогава се развива човек като търси само причините и дори когато ги открие не прави нищо,Според мен така или иначе жените и мъжете са различно устроени.Възприемат по различен начин реагират по различен начин.Мъжете физически по силни и по издържливи ,мислят различно .

Дори една домакинска работа ги обърква.Много ми е забавно когато си говоря с мъж за готварски рецепти :) .Не искам да засегна никой, мъж които обича да готви :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Аз съм голяма ревла, плача за какво ли не. Плакала съм заради много глупави неща, те са се слели в един плач. Но си спомням сълзите си от радост. Не само страданието, когато е трудно за понясяне ни кара да плачем, но и радостта може да е непосилна и да накара да бликнат сълзи.

Плача и когато режа лук )))

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...