Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Преди малко прочетох един пост, където се споменаваше за плача и тъй като видях, че няма отворена подобна тема, реших да го направя. Ще се радвам ако споделите какво е вашето мнение за плача. Ето някои насочващи въпроси, разбира се бих желал да не се ограничавате само с тях:

Защо плачат хората? Катви са различните причини за плача? Какво е отношението ви към плача - доколко може да се определи като полезен или вреден? Какъв е ефекта на плача върху емоционалното и общото здравословно състояние на човека?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

има хиляди..безброй причини да плачат хората...Имам приятелка- случайно ми е дъщеря, на 4 г. в момента...понякога е по мъдра от земната си майка ..понякога е дразнеща..истерична..ляга на пода и рита за неща ,които и тя самата намира по късно за незначителни и ....се смее

Много човеци не взимат отговорността да пораснат...

И те постоянно се въргалят из нечии или техните ' дупки' и ' мазета'...И често не помнят защо...

Може и да е чието разтоварване...

НО НО .....има един плач ...на върха ..или край океана...когато ни боли по онзи начин...и този плач ...е раждане и смърт...начало ....на теб самия ...ако поемеш предизвикателството да си Жив...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браво за идеята, родила тази важна тема!

С плач се раждаме, плач ни съпътства в земния път, с плач ни изпращат.

Защо е така? Защо и в древните ритуали оплакването, ламентацията е първичен жест? Защо плъчът придружава човека до края още от раждането му?

За мен плачът е копнежът на Душата по Духа.

"Стремежът е надигащият се плач, изкачващият се плач вътре в нашите сърца. Чрез вътрешния си плач ние можем да навлезем в Божественото съзнание. Това не е плач за име и слава. Този плач е за нашето цялостно, безусловно, безрезервно единство с Бог, който е вътрешния Водач на лодката на нашия живот. Когато се стремим със сълзите на сърцето си, ние виждаме как Бог се спуска отгоре и идва при нас. Това прилича на среща между двама души: единият живее на първия етаж, а другият на третия. Да кажем, че ние се качваме на втория етаж, а Бог слиза от третия на втория. Там се срещаме и взаимно се осъществяваме. Стълбата към втория етаж е изградена от плача на нашето сърце. Това е плачът на стремежа. Не е като да пролеете сълзи, когато сгрешите. Сърцето плаче и копнее като изкачващ се пламък, който винаги се издига нагоре. Бог слиза със Своята милост като река, която тече надолу. Когато стремежът и милостта се срещнат, ние изживяваме божественото осъществяване на единението с Бог."

Шри Чинмой - Вътрешният плач

И още малко за плача:

http://triangle.bg/books/1921-10-09-10.200...1-10-16-10.html

Има и сълзи от радост. Тези сълзи, какво да говоря....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сълзите са феномен, уникален за човека.

Анатомия на сълзите.

Сълзите идват от слъзни канали, които водят началото си от слъзните жлези. Те се намират във външната част на горния клепач. Има три вида сълзи:

-базални - овлажняват повърхността на окото и го предпазват от инфекции. Има ги и при животните.

-рефлекторни - получават се като рефлекс срещу дразнене (лук, специфични миризми, пушек, прах, светлина и др.

-емоционални - чието обяснение е доста по-сложно и неясно.

Сълзите се събират непрекъснато в слъзните езерца и се появяват, когато се съкратят околните мускули и ги изтласкат навън и при повишено образуване от жлезите. Част от сълзите попадат в носа по други вътрешни каналчета. Този мускул се инервира от лицевия нерв, който има ядро в мозъка, свързано с емоциите. Тази област обаче все още остава загадка.

Защо плачем? (Теории свързани със функцията на емоционалните сълзи)

-В „ Обяснението на Емоциите при Човека и Животните“, Ч. Дарвин изброява три причини за слъзната секреция. Според него, основната функция на слъзната секреция, заедно с малко количество мукус е да овлажнява повърхността на окото. Втората, както някои смятат, е да овлажнява ноздрите, което е важно за овлажняването на преминаващия през тях вдишван въздух, както и за да подпомага обонянието, тъй като човек усеща аромата на веществата след тяхното разтваряне в лигавицата на носа. Трета също така много важна функция на сълзите е да отмиват малки прахови или други частици, попаднали в окото. Според Дарвин, емоционалните сълзи са свързани с първата функция на сълзите.

-По-късно в годините, бе предложено друго обяснение : Поемането и издишването на въздух, което настъпва при ридаене, би причинило бързо изсъхване на клетъчните мембрани на лигавицата на назофаринкса, ако сълзите не поддържат влажността им. Така намалява и риска от инфекция. Това обяснение, обаче бързо е било опровергано, тъй като при други случаи на ускорено вдишване и издишване, като бягане и др. не се повишава отделянето на сълзи.

-След това е направена хипотезата, че чрез емоционалните сълзи, тялото се освобождава от ненужни продукти или токсични субстанции, подобно на уринирането, дефекацията или издишването. Може би хората се чувстват по-добре след като плачат, тъй като в сълзите се съдържат вещества, които се отделят при емоционален стрес.

Според еволюционната теория на Дарвин, сълзите дават облекчение на хората, които изпитват агонията на болката. Те са послания съдържащи молба за помощ и хората имат способността да плачат, тъй като това послание се е доказало през вековете като много ефективно. Родителите и изобщо хората, са еволюционно програмирани да изпитват необходимостта да помагат и защитават, когато виждат и чуват новородените. Следователно, всяко поведение и външен вид, наподобяващи тези на беззащитно новородено, вероятно са имали стойност в борбата за оцеляване и филогенезата на човешкия вид, които са се запазили и до днес.

Плачът, като механизъм за освобождаване от напрежението има два аспекта. От една страна, това е универсален начин на комуникиране, с цел да се получи помощ, да се удовлетворят нужди или да се коригира дискомфорт, да се получи помощ. От друга, освобождаване от болката и напрежението от емоционалния стрес. Например, бебетата винаги плачат не само по време на провеждането на ваксинацията, но и доста дълго след преживяната физическа болка. Това се дължи на наличието на емоционална болка, съставена от страх, притеснение, негодувание, гняв, и дори може би известна доза предателство. Психологическия процес на плача позволява всички тези чувства, както и физическата болка да бъдат "излети".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За мен темата е безсмислена и хич не е важна. Само отбелязвам, а на пищещите в нея - много сълзи за вдъхновение.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плачът като отдушник - да познавам го и такъв.Плач който задушава- и този го познавам :3d_112: .Плачът има и много други лица!За щастие от много време не съм плакала.Нямам и нужда.Чувствам се щастлива,силна,доволна,усмихната и ведра.Дано запазя това състояние завинаги :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Цвета! Аделаида - благодаря!

Вярно е - сълзите измиват болката, напрежението, всичко негативно, което сме били натрупали в себе си - благодаря на Бог, че милостиво ни е дарил с това облекчение. Но ако само на него разчитаме - то е временно. Сълзите са и предупреждението на емоциите ни, че нещо в мисленето ни не е съвсем наред, време е да го лекуваме с любов...

Не винаги обаче плача, когато ми излизат сълзи - аделаида чудесно го е обяснила в поста си.

Сълзи ми потичат, когато се смея от сърце...

Има и сълзи от радостно вълнение - и на тях благодаря - може би защото сърцето не би ми издържало без тях! Тях не ги крия, защото близките ми разбират, че не мога без тях... Плаках от щастие, когато чух гласа на Ася след операцията...

Не знам защо, но сами ми потичат и когато благодаря в молитвата си на Богородица задето закриля децата ми и отваря сърцата и умовете им за Любовта и щастието.

Хубава тема! Ее, ама са ми на мокро място очите... :3d_139::3d_142:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона ,защо си толкова агресивна напоследък?!Какво има в личния ти живот,което те кара да си груба и разстроена.Щом мнението ти за темата за плача е такова,защо си отворила тази тема?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Аз поне не знам да съм отворила тази тема, доколкото виждам е на Станимир.

Агресивна или не, въпрос на темперамент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Анелия, не приемай всичко за чиста монета. Понякога зад показвана доброта не стои точно тя, а казването на истината такава каквато е, не е грубост, а прямота. Лекарствата са горчиви, така както и сълзите. Опитвала ли си сълзи на вкус - сигурно, солен и горчив е вкусът им. И те лекуват, а сладкото понякога втръсва до нагарчане. Познавам Мона като много весел човек, който се радва на живота. Ти не я познаваш, така че не прави прибързани изводи, ако обичаш. И тя ти посочи направо проблема ти в секса. А твоето мнение там какво беше - позитивно ли? И именно то провокира санд да напише нещо за плача, защото ти си поплакваш след секс, замисляла ли си се защо, а това пък донесе идея на Станимир да отвори темата за плача.

Тъкмо на време идва тази тема като гледам за много от участниците тук, колкото и да го прикриват, имат вопиеща нужда да си поплачат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да кажа защо со влязла в нея да я разгледаш след като мислиш , че е безсмислена?

Всъщност БЛАГОДАРЯ ти ,че си такава каквато си.Всеки човек си е различен и трябва да има някой който да те критикува,за да оцениш тези който те подкрепят.Просто още не съм те опознала по-добре,затова се обидих.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плача повечето пъти , когато изпитвам неописуемо щастие ,или когато емоциите са повече от една .

Плачът пречиства според мен , полезен е поне веднъж в месеца .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да плаеш е полезно,да.Олеква ти.Чрез сълзите си изкарваш навън болката си,мъката и тъгата.Обичам да плача,но когато съм сама.Въпреки,че понякога сълзите не могат да се одържат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да плаеш е полезно,да.Олеква ти.Чрез сълзите си изкарваш навън болката си,мъката и тъгата.Обичам да плача,но когато съм сама.Въпреки,че понякога сълзите не могат да се одържат.

Здравей , Анелия !

Радвам се , че си част от нашия форум .

Звучиш като доста чувствителна и емоционална натура . И сигурно наистина си такава .

Поздрави от мен !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога зад показвана доброта не стои точно тя, а казването на истината такава каквато е, не е грубост, а прямота.

Сто пъти предпочитам да казваме това, което мислим и да сме такива каквито сме, отколкото лицемерието и маската.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плачът не винаги е "леене" на сълзи.

Сълзите може и да пречистват, но плачът носи заряда на вика, породен най-често от отрицателни емоции. Зов или състрадание, умиление или болка, ако се премине известна граница, то той започва разрушителното си въздействие. Коя терапевтична практика е най-предпочитана- естествено не тази на плача.

Има ли сълзи в първото изплакване на новороденото?

Плачът на душата е без сълзи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако съчувствието и одобрението и разбирането са искрени? Дали в старанието си да различим откровеността от лицемерието не рискуваме да обявим всяка проява на любов и подкрепа и разбиране за маска и лицемерие и всяка агресивност за откровеност? Как ги различавате?

А как различавате крокодилските сълзи от искрените?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако съчувствието и одобрението и разбирането са искрени? Дали в старанието си да различим откровеността от лицемерието не рискуваме да обявим всяка проява на любов и подкрепа и разбиране за маска и лицемерие и всяка агресивност за откровеност? Как ги различавате?

А как различавате крокодилските сълзи от искрените?

по бързото им пресъхване!!!!!!!!!! по интуиция и по много други

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка,казах го по принцип.

Как ги различавам? Тъй като аз съм искрена, за мен това е важно, обикновено разбирам или усещам, ако някой се крие зад маска, но не всеки път. И това не е мой проблем. Всеки решава за себе си какъв да бъде.

Естествено, близки хора ще ми бъдат тези, които не ме лъжат. Чиито очи, усмивка и думи са си техни.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чуствителните хора плачат повече от останалите.При някои хора изгрева или друг романтичен момент или жест могат да ги разплачат,а други не може да ги разплаче почти нищо.Зависи от настроението и характера.Плачът е резултат от силните емоции.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силвия,благодаря за линка към беседата на учителя "Плачът" :)

Прочетах я с интерес, но нещо не ми стана ясно. Ето откъса върху който се замислих:

Аз зная само един човек в света, който е плакал. Кой е той, знаете ли? – Христос. Да. Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте, и затова от нине върху вас ще дойдат големи страдания, заради вашето неразбиране“. И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без него. Не питат какво казва той, а какво са писали светите Отци. А светите Отци са плакали все от хрема. Да! Да ви кажа аз това – от хрема. Тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път. Не считайте това за извънредно. Не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него. Онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам: Колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите. Но като излезе вън, дето плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам: Съвременният християнски свят е хремав: ако плачат някои, то е от хрема. Аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал. И аз бих се радвал и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: Дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.

Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Може да го приемат, но като влезе в училището, той трябва да заплаче.

Изглежда,че не става дума за обикновен плач май? Още нещо ми направи впечатление:

Детето, което заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот...

Та какъв е според Учителя плачът на Христос? А какъв трябва да бъде нашият плач, за да започнем съзнателният си живот? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами за плача на Христос мога само да предполагам. Когато хората плачат винаги присъства личностния елемент, с доминиране на силните емоции - положителни или отрицателни. При Христос такова нещо не може да съществува. Когато успееш до такава степен да почувстваш ненарушимото единство което съществува на нивото на съзнание на душата и над него, единственото което има значение са другите. Плачът на Христос е предизвикан от състрадание и съпричастност. Плачът му е може би предизвикан и от пропуснатите възможности от страна на човечеството (времето е безкрайно, но не е без значение).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди два дни се чувствах много "добре".

Онзи ден се чувствах що-годе "добре".

Вчера плаках нечовешки много(от самосъжаление). Беше много гадно.

Днес съм малко по-"добре".

Утре как ще съм, не знам.

Ама изглежда, че се нося по течението без никакъв контрол - ужасно е.

Понякога си мислиш, че си добре, понякога, не........ абе двоинственост. :)

Кога ли, Господи, ще тръгна по Средния Път????

Свобода искам да постигна, в сферата на съзнанието... но не се пускам от старото, а искам с него да пастигна новото....... искам да съм различен, но не искам да се променям..... какъв парадокс

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато хората плачат винаги присъства личностния елемент, с доминиране на силните емоции - положителни или отрицателни. При Христос такова нещо не може да съществува. Когато успееш до такава степен да почувстваш ненарушимото единство което съществува на нивото на съзнание на душата и над него, единственото което има значение са другите. Плачът на Христос е предизвикан от състрадание и съпричастност. Плачът му е може би предизвикан и от пропуснатите възможности от страна на човечеството (времето е безкрайно, но не е без значение).

:thumbsup2: :thumbsup2:

Май тове е разликата между истинският плач за който говори Учителят и "хремата". :hmmmmm: Обикновено при нас плаче, реве, скимти, подсмърча Егото. Дори ако плачем пред някой филм - ние проектираме филма върху собственото си Его и пускаме сълзи било от умиление, било от страх.

Да заплачеш от съпричастност, да почувстваш единството на по-високо ниво, това е истинският плач и в повечето случай той е невидим за очите на другите.

За да заплаче така един човек, трябва доста да си е свил Егото :hmmmmm:.

Това е от езотерична гледна точка, а от житейска, смятам, че като си поплаче малко човек, мъкъта му минава по-бързо. Само да не прекалява. :dancing yes:

Кога ли, Господи, ще тръгна по Средния Път????

Свобода искам да постигна, в сферата на съзнанието... но не се пускам от старото, а искам с него да пастигна новото....... искам да съм различен, но не искам да се променям..... какъв парадокс

Санд, споко! Нещата ще се подредят, но постепено.Господ е по всеки път и пътека, само да водят нагоре. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За плача на Душата постнах цитати от велики учители. Те са го казали най-добре.

За този плач не говоря много. Този плач е свещен. Често Душата ми плаче така. Това е моят начин на връзка. Затова не се моля. Това е моята молитва. Успявам да кажа само едно: "Господи!".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×