Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Добромир

Защо участвате в този Форум?

Recommended Posts

Участвам, защото намирам сродни души... Комуникирам с интересни хора - рядко срещащи се в сегашното ни битие... Темите са интересни, голяма част - фундаментални...

Уча се, обогатявам се и надявам се да се развивам... :) А може и да съм полезен някому... И затова...

Благодаря на всички за което...

Поздрави...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм оттука и съм за малко. Не е за мене този форум. Твърде много думи за неща, които се усещат със сърцето. Говорят, говорят, респ. пишат....културно и учтиво и.....ръгат цитати от някакви учения........накрая въпросите си остават. Дори стават повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук съм, защото намерих хора, с които имаме сходни светоусещания, с които взаимно се обогатяваме и развиваме.И по този начин вървим напред.Заедно, но незагубили собствения си облик.Нещо, което е прекрасно!Участвам във форумите на Портала, защото темите са интересни, защото поставят и развиват фундаментални въпроси, касаещи миналото, настоящето и бъдещето на човечеството и на всеки от нас като индивид.

mvm, това че въпросите стават повече трябва да те радва, защото точно те водят до развитие.А в това, че пишем "културно и учтиво" не виждам нищо лошо. :feel happy: Нима предпочиташ да бъдеш ругана?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм оттука и съм за малко. Не е за мене този форум. Твърде много думи за неща, които се усещат със сърцето. Говорят, говорят, респ. пишат....културно и учтиво и.....ръгат цитати от някакви учения........накрая въпросите си остават. Дори стават повече.

И все пак, тук ти харесва... Така казва сърцето. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм оттука и съм за малко. Не е за мене този форум. Твърде много думи за неща, които се усещат със сърцето. Говорят, говорят, респ. пишат....културно и учтиво и.....ръгат цитати от някакви учения........накрая въпросите си остават. Дори стават повече.

Абсолютно си права mvm, най-същественото е невидимо за очите, не се "побира" в думи, а се усеща със сърцето. За това сме все още тук- и аз и ти. :rolleyes: Както е казала и Латина- вслушваме се в нашите сърца. :3d_053:

Редактирано от Атлантида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm, това че въпросите стават повече трябва да те радва, защото точно те водят до развитие.

хехе, надявах се някой да каже това, браво, така е:)

Но тук човек не може да се отпусне, да се побъзика, да се посмее, все трябва сериозно и задълбочено да мисли по фундаментални въпроси, дори не фундаментални, ами направо космични. Като се замисля, те ли са същността, или тя е някъде другаде? Става въпрос за цитираните тук учения.

Аз се чувствам като окована във вериги

Знам, знам, има и други форуми, не го казвайте:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ми е в природата да съм груба. Вкъщи водя борба единствено за спокойствие, мир и любов.

Верно преди време един човек ми каза, че малко псувам, затова имам проблеми със здравето и, че това е начин да се освобождава човек от отрицателната енергия, но все си мисля, че не е добре да я стоварваме върху останалите.

Случва се, човещинка... То и аз се развиквам понякога: "Тихо, бе! Стига сте викали! Цял живот ли ще се карате за глупости?! Така ли ще си прекарваме живота, в караници?! ... Защо не помогна? Нямаш ли човещинка?!" ... ... ...

Като хвана високата октава, дръж се!

:3d_077:

Изглеждат ме леко учудено, понеже обикновено имам глуповато-добродушно изражение и изтърпявам далеч по-големи изпълнения, изчакват да мине бурята и готово. Спокойствие, мир и любов, макар и за кратко... Деца /непослушни/, какво да правиш. То и ние сме такива все още, в много отношения.

:3d_002:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм оттука и съм за малко. Не е за мене този форум. Твърде много думи за неща, които се усещат със сърцето. Говорят, говорят, респ. пишат....културно и учтиво и.....ръгат цитати от някакви учения........накрая въпросите си остават. Дори стават повече.

А аз съм точно за този форум; и в тоя смисъл съм оттука. Вярвам, че онова, което се усеща със сърцето, умее да се превръща в думи. Виждал съм форуми, където може би твърде много "усещат със сърцето", затова или няма думи там, или се явяват думите само на едно сърце.

Понякога се има чувството, че въпросите остават, поради простата причина, че не се приемат "моите отговори" (усещанията на моето сърце).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждал съм форуми, където може би твърде много "усещат със сърцето", затова или няма думи там, или се явяват думите само на едно сърце.

О, не, не си ме разбрал правилно. Ама то как да ме разбереш, като съм го написала с малко думи :D Аз друго имах предвид, но .....не ми се обяснява повече

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Защото страшно ме нервира и като тръгна да го зарязвам, ме нервира още повече, така че от яд оставам.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Добре дошла в " Храма на обречените" Подобна радост и в наща ( нашата) къща както се казва. Това май трябва да се отнесе към темата за зависимостите. За мен си е направо пристрастяване, за другите незнам. :3d_146:

Цък

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Защо участвате в този Форум?

След като бая време просто четях, реших, че мога и аз да допренеса с нещичко и почнах да пиша :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Насочвам част от по-духовните хора, които срещам, към този форум. Той е полезен за тези, които искат да научат нещо ново за човешките отношения, духовните науки и др. Не ми допада изключително широкия му тематичен профил, ''злоупотребата'' понякога с цитати.

Хубаво е, че някои от форумците си организират срещи, на които се опознават и създават приятелства.

Образованието, което имам, и опитът, който съм натрупал, ми позволяват да пиша по много от темите във форума. Но всеки си има етап от развитието. Аз вече преминах периода на многото писане и говорене. Предпочитам да действам.

Затова, както някои може би са забелязали, пиша най-често тогава, когато има да се свърши нещо по-съществено /кампаниите за Цар Калоян, Арбанаси, великите българи/.

Но всеки задоволява своите нужди. Както при храненето. Понякога дори и плодовете, колкото и полезни да са те, омръзват. И ти се иска да похапнеш... шоколад.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Защо участвате в този Форум?

Доста съм мислил по този въпрос и към настоящият момент отговора за мен е еднозначен - участвам по задължение !

В смисъл, ...ако зависеше от личното ми мнение и преценка не бих написал и един ред,... което обаче не означава, че омаловажавам или отричам форумите като добра среда за общуване, дискусии и комуникация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо участвате в този Форум?

Доста съм мислил по този въпрос и към настоящият момент отговора за мен е еднозначен - участвам по задължение !

В смисъл, ...ако зависеше от личното ми мнение и преценка не бих написал и един ред,... което обаче не означава, че омаловажавам или отричам форумите като добра среда за общуване, дискусии и комуникация.

Само не разбрах - някой ти е сложил вилата на врата или ...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Защо участвате в този Форум?

Доста съм мислил по този въпрос и към настоящият момент отговора за мен е еднозначен - участвам по задължение !

В смисъл, ...ако зависеше от личното ми мнение и преценка не бих написал и един ред,... което обаче не означава, че омаловажавам или отричам форумите като добра среда за общуване, дискусии и комуникация.

Само не разбрах - някой ти е сложил вилата на врата или ...?

Здравей Светла!

Отговора на въпроса ти може да се намери тук, в съчетание с това...

Все пак, ако тези неща не могат да помогнат, за да се изясни смисъла на това, което исках да кажа, ще се опитам да поясня отново...

Поздрави.

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола,аз също не разбирам."Участвам по задължение" го свързвам с нежелание,не искане,но се прави защото някой друг го иска.По задължение не се благодари,нито се жертва.Мисля си,и двете се правят с любов-не абстрактната, а проявената с дела.Благодарноста и жертвата са прояви на обичащата душа,задължението е тегоба-според мен.Но "всеки е свободен да не приема другия". :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

"Никола,аз също не разбирам."Участвам по задължение" го свързвам с нежелание,не искане,но се прави защото някой друг го иска..." Cveta5

Здравей Cveta5 !

Писах, че отговора на въпросите до голяма степен могат да се намерят на горните две места,…които се надявам, че си отворила и прочела.

От първият цитата може да се вземе стремежа за съвършенство от гледна точка на ефективността, а от втория - стремежа да се изпълнява Божията воля.

Поради несъвършенствата ми и поради прекомерното желание в мен да служа предано, всеотдайно и целенасочено, често ми се случва да страдам …Страдам, че не мога да използвам на 100% капацитета, който имам и да употребя на 100% възможностите, които ми се дават в изпълнение на Божията воля и за реализация на Божия плана тук на Земята.

Подобно стоят нещата и със сайта… Казах, че сайта е добра среда за развитие, общуване, дискусии, но много ясно осъзнавам, че аз не се вписвам тук добре от гледна точка на полезност. Осъзнавам, че голяма част от енергията и времето, което отделям за да пиша тук е на 90% загуба.

Какво имам предвид под „загуба”? – Примерно … да обмисля и напиша едно мнение на мен ми трябва не само вдъхновение, но и доста ясен мотив и цел. Почти никога не пиша просто за да кажа нещо… и в този ред на мисли понякога за едно мнение ми отиват от порядъка на часове, та дори и половин ден. Все пак това е голяма отговорност… Готови мнения нямам! А знаеш ли за колко време можем да изясним един въпрос или проблем при жива среща например? – понякога и минути са много! А представи си сега как едно такова трудоемко мое мнение е просто „заплескано” от мненията на един или няколко човека, които вместо да се прозяват днес са решили да си чешат езиците, използвайки за прикритие поредните си никнейми …Разбира се, тук не слагам на „кантара” някоя модераторска намеса, която на принципа „покрай сухото и суровото гори” ,…без да иска внася доста безредици в плановете, които има човек .

С две думи, … как при отделяне на много труд и енергия, при гарантирани нищожни резултати, да изпитвам желание за писане ? Всичко това рефлектира върху егото ми и аз като един несъвършен индивид се бунтувам и страдам от незначителните и дребни неща, с които пълня понякога ежедневието си!

На този етап се намесва Божията воля, която е единственото нещо, което може да ме „задължи” и е очевидно, че не съвпада с човешката ми воля . Аз при такава ситуация правя каквото трябва (в случая пиша нищожни нещица) и спазвам правилата, въпреки личното ми мнение, че не виждам почти никакъв смисъл в това.

Разбира се, че в мен винаги се таи надеждата, че рано или късно ще изпълня тази задача и ще започна някой по съществен проект, а безсмисленото ми писане и коментари тук ще спрат!

В интерес на истината това много често си го пожелавам и искрено се надявам, че ще се случи скоро …

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Както беше казал един мой познат: Не замесвай тук Божията Воля. Господ не е толкова дребнав.

Не съм чела горните писания, но това изказване ще го подкрепя с пълна сила като допълня, че Бог не е и тесногръд :thumbsup::) Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подобно стоят нещата и със сайта… Казах, че сайта е добра среда за развитие, общуване, дискусии, но много ясно осъзнавам, че аз не се вписвам тук добре от гледна точка на полезност. Осъзнавам, че голяма част от енергията и времето, което отделям за да пиша тук е на 90% загуба.

Какво имам предвид под „загуба”? – Примерно … да обмисля и напиша едно мнение на мен ми трябва не само вдъхновение, но и доста ясен мотив и цел. Почти никога не пиша просто за да кажа нещо… и в този ред на мисли понякога за едно мнение ми отиват от порядъка на часове, та дори и половин ден. Все пак това е голяма отговорност… Готови мнения нямам! А знаеш ли за колко време можем да изясним един въпрос или проблем при жива среща например? – понякога и минути са много! А представи си сега как едно такова трудоемко мое мнение е просто „заплескано” от мненията на един или няколко човека, които вместо да се прозяват днес са решили да си чешат езиците, използвайки за прикритие поредните си никнейми …Разбира се, тук не слагам на „кантара” някоя модераторска намеса, която на принципа „покрай сухото и суровото гори” ,…без да иска внася доста безредици в плановете, които има човек .

:thumbsup:

Напълно съм съгласна с тези думи на Никола. Понякога липсва разбиране и уважение към това, което е писал някой. Правим коментари без да прочетем внимателно дадения пост и без да сме го разбрали добре. Понякога и модераторите трием дълги и струващи много труд и време мнения. Но тук пишещите трябва да прочетат Правила за участие във форумите и тогава да решат дали да пишат по даден въпрос или не. Все пак винаги ми е било трудно да изтрия или преместя мнение, което е срувало доста труд на автора си.:( Колкото до спамаджиите - при тях такива угризения на съвестта нямам. :P

Относно Божията воля - там вече проблемът е друг и съм съгласна с azbuki. :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не могат да се изброят нещата, които съм научила и на които съм се научила в този форум....

Сега си мисля за едно много важно...

В началото на участието ми и аз усетих нещо като разочарование, ако някой "заплескваше" мненията, написани от мен също с много инвестирано време и размисъл... Но си спомних овреме съветите на Учителя и вместо да трупам недоволство внимателно помислих защо в мен се появява този дискомфорт. Светна ми - ами приемах написаното от мен прекалено насериозно и в душата ми покълваха семенца на някаква гордост и зависимост от духовността. Тук ще отбележа, че по принцип съм стеснителен човек и никак не обичам публични изяви, макар и да се справям с тях успешно - не обичам нищо от рода на похвалите и победите... Установих, че дискомфортът идваше от усещането, че моите мнения щяха помогнат на някого за нещо, ако не са "заплескани" или модерирани (и мен са ме модерирали и то съвсем справедливо... :D - за което благодаря). И след като стигнах до последния извод, получих виделина - не е моя работа какво на кого и как и кога ще помогне. Не е и моя работа да определям кое би попречило на мненията ми да стигнат до хората, които може би имат нужда от тях.... защото не мненията ми ще отидат при хората, а ако някой има нужда, неговата душата му ще го зваведе до мнението, което му е нужно и няма значение чие е то и къде се намира...

Тогава спрях да мисля изобщо дали и кой чете мненията ми и дори спрях да забелязвам кои мнения са отговори на мои, а кои на други мнения. И сега пиша това и знам, че щом го пусна, то вече си заживява своя живот и не е мое, а на този форум и на хората, които четат...

Сега вече не обръщам особено внимание и на ника на автора, когато чета някое мнение - за мен е важно написаното и урока, който получавам от него...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Аз пък не съм искала да ми останат мненията немодерирани, защото съм била убедена, че точно така формулирани те помагат. Изобщо не мога да знам на кого какво помага. Понякога казваме неща, може и по-остри да са, но това дава положителен ефект. Понякога е точно обратното. Другите и техните реакции не са контролируеми и само когато човек си постави това за цел, може да изпитва някакво разочарование от ефекта на думите си върху другите.

Но съм се ядосвала когато ми редактират мненията, да. Но по съвсем друга причина. Под тях стои моето име. Те са написани от мен - такива, каквито са, вкл. с всичките си ръбове и несъвършенства. Но с името си аз съм поела отговорност за тях и с името си изразявам и свободата си да ги изкажа. Приемам те да бъдат изтрити, ако някой ги смята за неподходящи, но не и някой самозван автор (оставащ при това анонимен) да ги редактира. Това е манипулация.

Когато един човек има тенденция да манипулира, среща друг човек, който има силна тенденция да го изрита малко по-силничко заради това. Колкото по-агресивна е реакцията, толкова по агресивен е бил опитът за манипулация. Естествени закони на баланс във Вселената. Нямат нищо общо с всеки един от нас взет поотделно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×