Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Добромир

Защо участвате в този Форум?

Recommended Posts

Здравейте с днешна дата.

Защо участвувам в този форум?

Има два варианта на участие според мен-пасивно и активно.

Първият вариант практикувам вече три години.Чета мненията,беседите,анализите и това ме обогатява.Чрез това четене не само на материали в сайта,а и на мнения във форума,аз научавам интересни неща,а това,което не ми е съвсем ясно(защото аз все още не съм успяла да прочета систематизирано информацията,с която боравят модераторите и някои от участниците) търся допълнително и винаги намирам отговор в богатата библиотека на този сайт.

Вторият вариант на участие ,чрез писане на мение, започнах наскоро. Една тема ме провокира и се появи желание да напиша коментар .Единственото ограничение,което си поставям при писане на отговор е да бъда коректна към съдателите на форума и да спазвам правилата за участие.Все пак,когато отидеш някъде на гости се съобразяваш с домакините и проявяваш уважение към навиците в дома им.Това не означава,че изменям на себе си.За мен е важно винаги да бъда себе си и да съм максимално честна .А когато правиш нещо с любов то не е усилие.Това,което пиша е моето мнение по даден въпрос.И ако породи коментар отворена съм да го чуя.Вярно е ,че нищо не може да замени живото общуване.Но живеем във време,в което ,за да общуваш с хора,които споделят в някаква степен твоите разбирания,трябва да ги потърсиш.И ако те са в този форум,то ти просто си общуваш с тях тук извън времето и пространството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но си спомних овреме съветите на Учителя и вместо да трупам недоволство внимателно помислих защо в мен се появява този дискомфорт. Светна ми - ами приемах написаното от мен прекалено насериозно и в душата ми покълваха семенца на някаква гордост и зависимост от духовността. ... Установих, че дискомфортът идваше от усещането, че моите мнения щяха помогнат на някого за нещо,

Не смятам, че да държиш на труда си непременно означава признак на гордост и духовна зависимост.

И тъй като темата е защо участваме в този форум, то смятам да призная, че последната ми грижа е била да помогна на някой с моите мнения. Просто споделям, какво аз мисля и се мъча да разбера, е не винаги успешно, мисълта на другите по даден въпрос. Случвало се е да помагам само с информация за нещо, за което се пита и аз знам отговора. Случвало се е и да избухвам понякога, за което после много често съм съжалявала. Може би ще съжалявам и за този си пост. Но за предишното си мнение не съжалявам и не се отричам от него.

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не смятам, че да държиш на труда си непременно означава признак на гордост и духовна зависимост.

Това е много лесно да се провери. Каква е ползата (за другите) от това, че държиш на труда си и по този повод предявяваш претенции към другите? Нужни ли са претенциите? И по какъв начин помагат труда ти да бъде оценен?

Също така не мисля че някой е длъжен да дава отчет на другите за мненията си, както и да се отрича от тях или обратно. Това са ралични форми на вяра и поддаване на манипулативно поведение. Дали заради гордост или заради друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз участвам в този форум, напоследък повече като читател. Основно чета мисълта на деня и беседата към нея, а също и спомени на съвременници на Дънов. Това ми е най-интересно.

Благодарение на вашия форум разбрах що за човек е бил той - Дънов. Преди да попадна тук си мислех, че Бялото братство е някаква секта, от тези, които призовават към самоубийства например. Предполагам, че ще се подхилите на моята неграмотност, но от Учения никога не съм се интересувала. Освен от Библията. Сега покрай форума разбрах и за някои други интересни учения, като Дзен например.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Харесва ми, че мога да общувам (пък макар и виртуално, т.е. не съвсем пълноценно) с хора с толкова различни занимания и професии, които имат обща цел - да водят съзнателен живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Каква ирония на Съдбата само ... :)

Да напишеш мнение, в което да говориш за неефективността си и моментално да изникнат още редица мнения, които да потвърдят това и то по доста убедителен начин... В смисъл ти говориш за едно, а те те разбират за съвсем друго!

Дори от горните мнения излиза, че аз изисквам "разбиране и уважение към това" което пиша, разочарован съм от статуквото си, трупам недоволство и следствие на това имам дискомфорт, което АБСОЛЮТНО не отговаря на истината !

Не посочвам точни цитати, защото не възнамерявам да навлизам в допълнителен диалог в тази насока...

Разбира се, че ще помоля да не се коментират повече моите постове в тази тема...

Не виждам смисъл, поради простият факт, че не мога да се изразя по-ясно от това което съм написал, ... което значи, че не мога да отговарям на подобни интерпретации, които са далеч от истината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Никола Дамянов от тук от там хвърлях по едно оченце, не съм чела всичко, но щом ти е необходимо много време за да обмислиш и напишеш мненията си това е чудесна възможност да се молиш по въпросите които те интересуват и искаш да обсъиш. Ще забележиш, че когато Бог те ръководи и е на първо място в живота ти трудът ти ще бъде благословен и ще имаш чудесни резултати :) :thumbsup:

~~~

Защо участвате в този Форум?

Някъде Донка беше споменала, че много е научила от този форум ( ако не се лъжа). :thumbsup: Да и аз научих много, но има и нещо друго. Участието във форумите ми помогна да оценя какво всъщност имам т.е. с какво всъщност Бог ме е дарил. Става въпрос, за нещо което съм имала за даденост и явно не съм дооценявала в дълбочина нещата. Както се казва гониш дивото и изпускаш питомното... Сега вече разбирам.

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

На този форум има много хубави хора, с които съм се запознала, и благодаря за тях. Те ще останат в живота ми. Отдавна съм в "процес на напускане" и процесът се проточи. След като обаче един човек от този форум, който се пишеше мой "приятел" и най-малкото смята себе си за духовно просветлен (и често споделя философски мисли за устройството на света и прочие), ми рече: Мри, дрисло (в момент, който беше тежък за мен и и без това бях достатъчно "паднала"), мисля да приключа процеса на напускане. Мислих за това няколко дни. Едно от нещата, наред с наистина хубавите хора, с които се срещнах в Портала бе тази фалшива духовност. Да желаеш смъртта на друг, да го изречеш и да твърдиш, че си духовно израстнал? Що за небивалица? Но нека всеки си мисли, каквото си мисли, и се развива, както намери за добре.

Аз не съм нито духовна, нито идеална. Напоследък не съм и силна. И не държа и да бъда такава за пред хората. Нека мислят за мен, каквото искат. Знам, че никога не съм изпадала в състояние да пожелая смъртта на друг. На човек, който съм наричала приятел, още по-малко. С това съвестта ми е чиста за пред мен си.

Така че благодаря на всички, които влязоха и останаха в живота ми, но отсега нататък съм "напуснала". Много по-полезна съм и на себе си и на другите като не пиша тук. Не мога и да търпя да чета "мъдрите" мисли на човека, изрекъл написаното по-горе. Съвсем различно изглеждат нещата, когато човек знае какво се крие зад обвивката. Стига толкова показна духовност. Моят път е друг.

П.П. За желаещите смъртта на другите, ето една простичка народна поговорка: Който копае гроб другиму, той сам пада в него. Няма нужда от четене на сложни философии, за да разбереш тази поговорка.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На този форум има много хубави хора, с които съм се запознала, и благодаря за тях. Те ще останат в живота ми. Отдавна съм в "процес на напускане" и процесът се проточи. След като обаче един човек от този форум, който се пишеше мой "приятел" и най-малкото смята себе си за духовно просветлен (и често споделя философски мисли за устройството на света и прочие), ми рече: Мри, дрисло (в момент, който беше тежък за мен и и без това бях достатъчно "паднала"), мисля да приключа процеса на напускане. Мислих за това няколко дни. Едно от нещата, наред с наистина хубавите хора, с които се срещнах в Портала бе тази фалшива духовност. Да желаеш смъртта на друг, да го изречеш и да твърдиш, че си духовно израстнал? Що за небивалица? Но нека всеки си мисли, каквото си мисли, и се развива, както намери за добре.

Аз не съм нито духовна, нито идеална. Напоследък не съм и силна. И не държа и да бъда такава за пред хората. Нека мислят за мен, каквото искат. Знам, че никога не съм изпадала в състояние да пожелая смъртта на друг. На човек, който съм наричала приятел, още по-малко. С това съвестта ми е чиста за пред мен си.

Така че благодаря на всички, които влязоха и останаха в живота ми, но отсега нататък съм "напуснала". Много по-полезна съм и на себе си и на другите като не пиша тук. Не мога и да търпя да чета "мъдрите" мисли на човека, изрекъл написаното по-горе. Съвсем различно изглеждат нещата, когато човек знае какво се крие зад обвивката. Стига толкова показна духовност. Моят път е друг.

П.П. За желаещите смъртта на другите, ето една простичка народна поговорка: Който копае гроб другиму, той сам пада в него. Няма нужда от четене на сложни философии, за да разбереш тази поговорка.

Liebe Azbuki, твоето искрено таралежене по най-различни теми ще ми липсва осезателно. :3d_060: Ще се радвам, ако някой ден отново прочета нещо от тебе. Все се канех да ти напиша на ЛС по онази бодлива лична тема, но през последните месеци имам доста проблеми и действам повече като читател във форума. Но не съм се отказала (мога и по e-mail) - ако темата е все още актуална.

Редактирано от НелиТ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki, макар и да са прелитали искри помежду ни понякога, на мен също ще ми липсват твоите искренни и изпълнени с живот мнения. Не знам кой ти е написал тези думи, но смятам, че той, а не ти, трябва да престане да пише в този форум. :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Личният ми имейл е: (....ще го запиша в профила си за известно време, после ще го изтрия).

За добронамерени хора сърце и ухо винаги имам.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато от един красив букет от различни цветя,откъснеш цвят ,букета не става по-красив, става по-беден.Дори и най-малкото цветче придава някакъв колорит.За хората ....какво да кажа?Липсва ми присъствието на учасници във форумите които вече не пишат,или дори за известно време не са се изявявали така да се каже.Азбуки ти ще си от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

На този форум има много хубави хора, с които съм се запознала, и благодаря за тях. Те ще останат в живота ми. Отдавна съм в "процес на напускане" и процесът се проточи. След като обаче един човек от този форум, който се пишеше мой "приятел" и най-малкото смята себе си за духовно просветлен (и често споделя философски мисли за устройството на света и прочие), ми рече: Мри, дрисло (в момент, който беше тежък за мен и и без това бях достатъчно "паднала"), мисля да приключа процеса на напускане. Мислих за това няколко дни. Едно от нещата, наред с наистина хубавите хора, с които се срещнах в Портала бе тази фалшива духовност. Да желаеш смъртта на друг, да го изречеш и да твърдиш, че си духовно израстнал? Що за небивалица? Но нека всеки си мисли, каквото си мисли, и се развива, както намери за добре.

Аз не съм нито духовна, нито идеална. Напоследък не съм и силна. И не държа и да бъда такава за пред хората. Нека мислят за мен, каквото искат. Знам, че никога не съм изпадала в състояние да пожелая смъртта на друг. На човек, който съм наричала приятел, още по-малко. С това съвестта ми е чиста за пред мен си.

Така че благодаря на всички, които влязоха и останаха в живота ми, но отсега нататък съм "напуснала". Много по-полезна съм и на себе си и на другите като не пиша тук. Не мога и да търпя да чета "мъдрите" мисли на човека, изрекъл написаното по-горе. Съвсем различно изглеждат нещата, когато човек знае какво се крие зад обвивката. Стига толкова показна духовност. Моят път е друг.

П.П. За желаещите смъртта на другите, ето една простичка народна поговорка: Който копае гроб другиму, той сам пада в него. Няма нужда от четене на сложни философии, за да разбереш тази поговорка.

Въпреки,че доста често сме имали драстични различия в гледните си точки съчетани понякога с остри реплики... и на мен ще ми липсва участието ти тук ...

Надявам се,че ще преосмислиш решението си и няма да предприемеш толкова категорични действия!

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Зарекох се да не пиша, но при такова обсипване със съобщения от мили хора, които искат да ми кажат една добра дума, не мога да замълча. Благодаря.

Никола, за мен понятието "враг" е много относително (почти несъществуващо). Но един мой приятел днес ми рече, че това (Мри...) и на "врага си" не би могъл да го каже. И аз не бих могла. То си е подигравка с живота, а за духовност... мисля че ще е полезно на този човек още дълго да не говори. Мълчанието е злато.

От гледна точка на здравословното ми състояние з амен е важно да бягам от негативни мисли и хора, които ги пораждат. Трябва ми една здрава "карантина". И мисля да си я дам - хем ще се кача на първото стъпало по пътя към Мъдростта според Кабала. :D

Но за хубавите думи пак благодаря. Приятел в нужда се познава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Никола, за мен понятието "враг" е много относително (почти несъществуващо). Но един мой приятел днес ми рече, че това (Мри...) и на "врага си" не би могъл да го каже. И аз не бих могла. То си е подигравка с живота, а за духовност... мисля че ще е полезно на този човек още дълго да не говори. Мълчанието е злато.

...

...

След като обаче един човек от този форум, който се пишеше мой "приятел" и най-малкото смята себе си за духовно просветлен (и често споделя философски мисли за устройството на света и прочие), ми рече: Мри, дрисло (в момент, който беше тежък за мен и и без това бях достатъчно "паднала"), мисля да приключа процеса на напускане. ...

Да желаеш смъртта на друг, да го изречеш и да твърдиш, че си духовно израстнал? Що за небивалица?

...

azbuki,...препрочитам те отново и ...знаеш ли какво?

Честно да ти кажа, аз не мога да повярвам, че има такъв човек тук във форума, който да те нагруби така, а пък да е парадирал преди това много за духовност, както пишеш...и да се е представял за велик!

Да не би да си толкова много ядосана, защото не са се оправдали твоите очаквания относно този човек например, в определена насока ... ? Помисли си хубаво да не сбъркаш!

А не подценявай И момента, че може и да си (сте) влюбена/и, ....защото от "любезността" с която се отнасяте един към друг ...може и това да излезе ! Силната омраза може и в силна любов да прерасне, ...нищо не се знае! :)

Поздрави и здраве ти желая!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

По първо образование съм журналист. Написаното от мен беше цитат. Никола, тези приказки от 1001 нощ къде ги измисли? Отношенията ми с този човек бяха (БЯХА) точно както ги описах - приятелски.

Отдавна съм се убедила, че хората могат да паднат много ниско. Е, при този човек не бях очаквала да падне толкова ниско. Невероятно ми се струваше и на мен. Но е документирано. В писмена форма.

А за духовното лицемерие не ми се говори.... абе я стига с тая тема.

П.П. За да поставите нещата в контекст - не става дума за някой на 25 или надолу (въпреки че думичката "дрисла" към такива размисли отвежда човека). Поне на 50 е индивидът.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не съм нито духовна, нито идеална. Напоследък не съм и силна. И не държа и да бъда такава за пред хората. Нека мислят за мен, каквото искат. Знам, че никога не съм изпадала в състояние да пожелая смъртта на друг. На човек, който съм наричала приятел, още по-малко. С това съвестта ми е чиста за пред мен си.

  Не мога да се похваля със думите в червеното. На два пъти в живота ми, хора се спасяваха от мен, само защото имат бързи крака. Не намирам оправдание за това. Независимо, че е било извършвано физическо насилие върху мен и примерно са ме "ръгали" с нож и са ми блъскали пистолет в устата. А думи, които са ми били изричани в лицето са били "ужасни". Да не се "отплесвам". Чел съм Учителя Дънов е оставил един як българин да го пребие, като предварително е предупредил учениците си да не се намесват "каквото и да стане след малко". А за отношението на Христос към мъчителите му, мога само да се поклоня. Тука е разликата между мен и тях, аз не съм толкова силен. И сега си ходя с бокс със шипове в джоба на панталоните (Викам му "Чупизъби").  За мен животът е свежа гора, пълна с комари "като орли". А Учителя Дънов е "Светлина с вкус на доброта". И аз съм осъзнат енерген вампир, който се опитва да си сложи сам наморник на устата "да не хапе". Полагам усилия и това е единственото нещо с което "мога да се похваля". Може би на хората ще им е по-добре ако ме "нямаше". Но не им било писано  :D .

   

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей затова участвам в този форум. От кога го дебна тоя да го вкарам зад решетките, само повод ми трябваше. Сега вече ми е в кърпа вързан, най-малко по Указа за борба с дребното хулиганство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  За мен животът е свежа гора, пълна с комари "като орли". А Учителя Дънов е "Светлина с вкус на доброта". И аз съм осъзнат енерген вампир, който се опитва да си сложи сам наморник на устата "да не хапе". Полагам усилия и това е единственото нещо с което "мога да се похваля". Може би на хората ще им е по-добре ако ме "нямаше". Но не им било писано  :D .

А на мен ми е много хубаво винаги, когато чета нещо такова искрено и простичко в този форум! Благодаря ти, че те има, братко - и не само тук...

А Учителя Дънов е "Светлина с вкус на доброта" :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  За мен животът е свежа гора, пълна с комари "като орли". А Учителя Дънов е "Светлина с вкус на доброта". И аз съм осъзнат енерген вампир, който се опитва да си сложи сам наморник на устата "да не хапе". Полагам усилия и това е единственото нещо с което "мога да се похваля". Може би на хората ще им е по-добре ако ме "нямаше". Но не им било писано  :D .

А на мен ми е много хубаво винаги, когато чета нещо такова искрено и простичко в този форум! Благодаря ти, че те има, братко - и не само тук...

А Учителя Дънов е "Светлина с вкус на доброта" :thumbsup2:

  И аз се радвам, че те има. 

  http://www.beinsadouno.com/play.php?id=7

  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

:blink: А дали има тема - На какво се учудих днес!?!? :D

Мecholari как беше :hmmmmm: гледам и не вярвам на ушите си :3d_139: Тук май винаги ще има неща които ще ме карат да зяпвам :lol: което е достатъчен повод да продължа да участвам :3d_047:

П.П. Не, не било така, а така - ЦЪК :D

Я да си те поздравя аз с една разкошна мисъл от Учителя:

"Забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво - ще започнете отново да я решавате. Но ще кажете, че вие грешки не правите. Правят се, правят се грешки, и учените хора ги правят. Като се върнеш, за да поправиш задачата, ще разбереш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат."

Дънов, Петър Мисли за всеки ден

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама че работа! Додето разбера защо участвам, и вече откривам защо да не участвам ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега осъзнах, че този форум ме научи да приемам спокойно мненията на хора, с които имаме различен език, различна основа за разсъждения, различна визия за света, за Бог, за хората... Преди подсъзнателно (а и съзнателно) исках от себе си непременно да ги разбера и приема или отхвърля.

В Паневритмията има едно упражнение - "Запознаване" - отначало партньорите са с лице един към друг и държат ръцете си и се гледат в очите, но след това се обръщат - ръцете в молитвена поза, после се разперват като криле, докато партньорите са с гръб един към друг и се събират отново пред себе си - дясна върху лява длан. Следва отново обръщане с лице към партньора. Има момент, в който пътищата им се събират, има момент, в който са в противоположни посоки....

И ние тук сме така...

Свободни сме да влизаме или излизаме, да пишем или да не пишем, но когато влезе човек тук, да знае, че е светло и топло.... А ако усети, че не му е по сърце, винаги може да се обърне с гръб и да върви по своя си път....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×