Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Добромир

Защо участвате в този Форум?

Recommended Posts

Аз пиша тук заради чистотата на чувствата, мислите и изказа, която се поддържа във форума и която ми харесва, защото резонира с по-добрата част от мен самия! И заради широтата му! За мен това е форумът на бялото братство - официалният!!!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Съвсем нова съм тук сред вас. Включвам се във форума, защото ми е интересно да видя различните гледни точки на хората спрямо материи, които и мен ме интересуват. Често намирам нещо ново и вълнуващо у хората, което да искам да науча.

Това е за мен най- важната причина, наред с други..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошла!

:3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо участвате в този Форум?За да успокоявам хората. :3d_146:

Иначе съм глупав и не особенно силен.

Ще ви разкажа за една история по време на Втората световна воина.Един англииски летец каза че имал за приятел друг летец.Когато се качвали на самолетите и отивали на битка били притеснени защото знаели че може и да не се върнат живи.Шансът да оцелеят бил 50%,тоест 50% оцелявали след няколко битки и после ги пенсионирали,тоест вече не се качвали на самолет.Те си взели едно куче за домашен любимец.Знаели че щом шанса е 50%,то все някои от тях двамата ще оцелее и ще продължава да се радва и да се грижи за това куче.

И наистина така и станало,единият умрял в битка,пилотираики самолет.

Този които си спомняше всичко каза едно нещо което винаги го удивлявало при кучето.Хората знаели че се води воина,те чували,те виждали воината и ужасът,страхът в тяхните сърца.

Кучето винаги им се радвало.Винаги се радвало невероятно когато те се завръщали след полет.И това им давало невероятна енергия.Единствено кучето не усещало ужасът на воината и винаги било весело когато ги видело.

Какво съм аз?Аз искам да съм това куче за вас. :3d_139:

Вие сте пилотите,аз съм кучето.

Редактирано от tomodashi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво съм аз?Аз искам да съм това куче за вас. :3d_139:

Вие сте пилотите,аз съм кучето.

Боже мой - какви вълни от приятелство и любов разпръскваш от форума! БЛАГОДАРЯ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Apocatastasis

"Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а Духът е нейният ръководител. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря и това е един от най-великите моменти в Космоса. Всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфването на човешката душа. Те знаят, че тя е една свещена книга, в която Бог е написал развитието на цялото Битие. В човешката душа има такава красота, както в никое друго същество по света. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души."

Беинса Дуно

Колко Истина и колко Мъдрост и колко Любов има тук! Колко Философия, колко Кабала, колко Теология!

Защо все пишем, защо все умуваме? Защо всеки не работи в тайно, в себе си? Защо трябва все да се покажем на света, да покажем колко сме умни, колко нещо разбираме, колко съвети можем да дадем, колко добре можем да лекуваме душите, как мислим по този или онзи въпрос...? Защо все трябва да доказваме себе си на себе си пред другите, а понякога и за да ни го докажат самите те? Защо всеки не работи в тайно, в себе си, в свещената си душа? Защо не оставаме в мълчание, в тишина, в съзерцание? Защо все очакваме коментари, отговори, похвали? Защо все очакваме да ни четат и да говорим, да просвещаваме? Тук ли изливаме кофите на нашата интелигентност, на нашата душевност? Има нещо нередно, има нещо странно...

Искам да вляза във форума на живота тихо, по стъпки и да изляза мълчаливо, безшумно. Искам да не се закача за никого, да не хвърля куката си към никого и към нищо. Не искам да участвам във форума, защото знам, че това е Егото ми. Признавам си - участвам във форума заради Егото си. И това го казва Азът ми, за да може Егото да си каже - "Превъзмогнах собственото си лицемерие, надмогнах собствената си суета". И това беше пак суета...

"Устните на Мъдростта за затворени, освен за ушите на Разбирането." А Разбирането става в Мълчание. И Мъдростта е Мълчание. Пожелавам ни повече да мълчим... Тогава ще чуем словата на Незнайния Бог...

И това - беше пак - суета...

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а Духът е нейният ръководител. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря и това е един от най-великите моменти в Космоса. Всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфването на човешката душа. Те знаят, че тя е една свещена книга, в която Бог е написал развитието на цялото Битие. В човешката душа има такава красота, както в никое друго същество по света. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души."

Беинса Дуно

Колко Истина и колко Мъдрост и колко Любов има тук! Колко Философия, колко Кабала, колко Теология!

Защо все пишем, защо все умуваме? Защо всеки не работи в тайно, в себе си? Защо трябва все да се покажем на света, да покажем колко сме умни, колко нещо разбираме, колко съвети можем да дадем, колко добре можем да лекуваме душите, как мислим по този или онзи въпрос...? Защо все трябва да доказваме себе си на себе си пред другите, а понякога и за да ни го докажат самите те? Защо всеки не работи в тайно, в себе си, в свещената си душа? Защо не оставаме в мълчание, в тишина, в съзерцание? Защо все очакваме коментари, отговори, похвали? Защо все очакваме да ни четат и да говорим, да просвещаваме? Тук ли изливаме кофите на нашата интелигентност, на нашата душевност? Има нещо нередно, има нещо странно...

Искам да вляза във форума на живота тихо, по стъпки и да изляза мълчаливо, безшумно. Искам да не се закача за никого, да не хвърля куката си към никого и към нищо. Не искам да участвам във форума, защото знам, че това е Егото ми. Признавам си - участвам във форума заради Егото си. И това го казва Азът ми, за да може Егото да си каже - "Превъзмогнах собственото си лицемерие, надмогнах собствената си суета". И това беше пак суета...

"Устните на Мъдростта за затворени, освен за ушите на Разбирането." А Разбирането става в Мълчание. И Мъдростта е Мълчание. Пожелавам ни повече да мълчим... Тогава ще чуем словата на Незнайния Бог...

И това - беше пак - суета...

:)

А в този пост имаше по-малко мълчание от доста други.

Заради яростта на стремежа. Но тя пък беше резултат от съпротивленията, получени след проглеждане в доскоро мътни нива. Смятам, че именно след тях идва тишината. Защото иначе е само мнимо мълчние с големи табели.

Форум - място за изява.

Някои хора търсят място за почивка. Има места, къето изявата се ражда в тишина. Минава скрито покрай обектите си и тайно им дарява силата си.

Желая ти тази тишина, братко (малко по-бял от доста много бели)!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ми хареса ето този откъс от беседа от Великата майка. Опитвам се да го следвам:

Сега да се повърнем към съществената мисъл: на всички ви трябва една вътрешна работа в Живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да го разправяте, а само плодът трябва да се покаже навън. Така трябва да работи музикантът, художникът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат упражнението на музиканта, те ще се отегчат, затова той сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? Когато завърши своето учение или когато завърши своята картина, или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко – не, ще мълчите за съществените работи! Ако разбираш буквално, ще млъкнеш и някоя сестра ще те пита нещо, а ти ще мълчиш, пак те молят да кажеш нещо, ти пак мълчиш. Не, това е буквата на нещата, аз говоря за същественото – само за него ще мълчиш. Някоя казва: „Ама Учителя казва да мълчим!” Не, това е разбиране по буква – ще мълчиш за същественото. При друг случай мога да кажа да говорите и тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори и то безспирно. Другите й казват: „Млъкни вече!”, а тя кара пет, десет, петнадесет, двадесет минути, че и половин час, не може да спре – „Ама Духът говори в мен!” Ако Духът говори в теб, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш, после пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз участвам в двадесет събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук пет минути и ще отида на другото събрание, там ще поговоря малко и ще отида на третото събрание, и там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, това значи, че на едно място ще млъкна, а на друго ще говоря. А вие разбирате, че като заговорите на едно място, трябва да не преставате през всичкото време. Малко ще говориш!

И още един съвет - какво да си говорим тук, когато се съберем:

ще кажете: „Онази сестра там е започнала да се поправя, станала е отличен свирец, нека дойде да ни посвири!”; тя идва, сяда на пианото, започва да свири и хубаво свири – веднага лампичката светва. После казвате за друга някоя сестра: „Знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво, хайде да я викнем да ни прочете нещо!”; тя идва, прочита някое свое стихотворение, всички са доволни, радват й се – лампичката още повече светва. – „Ами онази сестра там била художничка, нека ни донесе картините да й ги разгледаме!”; тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се – лампичката още повече светва. За друга казват: „Тази сестра е завършила някакъв курс по шев и хубаво работи, нека я накараме да ни проведе един курс!” – лампичката още повече светва. За още някоя казват: „Знаете ли тази сестра какви отлични баници прави, хайде, нека ни направи една баница!”; тя направи една баница, всички се радват, доволни са, а лампичката все повече светва. Колкото повече си изтъквате положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светва с всичката си мощ. И тъй, като се стремите към положителната страна на Живота, само така ще създадете в себе си характер – това е Божественото в човека.

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта

Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта, Беседи пред Сестрите, 18.12.1925 16:00 Петък, София - обсъждане

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Защо все пишем, защо все умуваме? Защо всеки не работи в тайно, в себе си? Защо трябва все да се покажем на света, да покажем колко сме умни, колко нещо разбираме, колко съвети можем да дадем, колко добре можем да лекуваме душите, как мислим по този или онзи въпрос...? Защо все трябва да доказваме себе си на себе си пред другите, а понякога и за да ни го докажат самите те? Защо всеки не работи в тайно, в себе си, в свещената си душа? Защо не оставаме в мълчание, в тишина, в съзерцание? Защо все очакваме коментари, отговори, похвали? Защо все очакваме да ни четат и да говорим, да просвещаваме? Тук ли изливаме кофите на нашата интелигентност, на нашата душевност? Има нещо нередно, има нещо странно...

...

"Устните на Мъдростта за затворени, освен за ушите на Разбирането." А Разбирането става в Мълчание. И Мъдростта е Мълчание. Пожелавам ни повече да мълчим... Тогава ще чуем словата на Незнайния Бог...

И това - беше пак - суета...

:)

Да, нещата са такива. Когато пишем мненията си, в тях присъства определена доза егоизъм, желание да покажем колко знаем, да изпъкнем, да добием самочувствие и т.н. Но в крайна сметка това има значение единствено за нас самите, а не за четящите. Ако в нашите мотиви при писане на мненията има нещо егоистично, то засяга преди всичко нас, а не четящите мненията ни. Знаем, че сам човек до никъде не може да стигне. Тук не става въпрос за наставляване на другите участници, а за споделяне на идеи и гледни точки. В тази връзка си мисля, че е по-добре да напишеш нещо, дори и с известна доза егоизъм и гордост в мотивацията, отколкото да не го напишеш. А от егоизма и гордостта ще се освободим, когато Божественото в нас добие достатъчно сила.

Колкото до мълчанието, то е наистина важно. Не е лошо да отделяме няколко минути всекидневно за мълчание. Можем например да споделим появилите се в тези минути, мисли и идеи във форума или да ги запазим за себе си. Също в мълчание можем да се опитаме да вникнем по-надълбоко в споделеното от някой друг участник във форума (това важи всъщност и за прочетеното в някоя книга и др. под.). Самото споделяне обаче смятам, че трябва да присъства. То е един вид връзка. То с нищо не пречи на моментите на мълчание, а по-скоро става една необходима промяна на един вид активност с друг.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Apocatastasis

Всъщност, мнението ми не искаше коментари и донякъде без да искам попаднахте в капана му. Самото мнение беше повече отправено към душата на човек, отколкото към мисленето му; не толкова за да забранява говоренето, а за да насърчава мълчанието (в метафоричен и активен смисъл). Тук се има предвид тишината на душата, а не гръмкостта на езика. Мнението ми беше повече стихотворение, отколкото мнение. Повече изповед, отколкото изказване. Но нищо де - тезите, антитезите и синтезите се появиха веднага. На попрището на живота няма прошка. :) Но аз си написах каквото трябваше. :) Нека другите го зачеркват, поправят, позлатяват или осъществяват... :)

Поздрави.

P.S. А може би трябва да има и тема "Защо не участвате в този форум"? :)

Редактирано от Apocatastasis

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Харесва ми многообразното благообразие,което има тук.Повече чета,по малко пиша.Не съм посещавала школи,групи,не познавам лично никой от вас."Моите виртуални приятели"-така ви наричам,когато при разговор цитирам ваша гледна точка.За мен сте школа по пътя.... към себе си. :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

"Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а Духът е нейният ръководител. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря и това е един от най-великите моменти в Космоса. Всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфването на човешката душа. Те знаят, че тя е една свещена книга, в която Бог е написал развитието на цялото Битие. В човешката душа има такава красота, както в никое друго същество по света. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души."

Беинса Дуно

Колко Истина и колко Мъдрост и колко Любов има тук! Колко Философия, колко Кабала, колко Теология!

Защо все пишем, защо все умуваме? Защо всеки не работи в тайно, в себе си? Защо трябва все да се покажем на света, да покажем колко сме умни, колко нещо разбираме, колко съвети можем да дадем, колко добре можем да лекуваме душите, как мислим по този или онзи въпрос...? Защо все трябва да доказваме себе си на себе си пред другите, а понякога и за да ни го докажат самите те? Защо всеки не работи в тайно, в себе си, в свещената си душа? Защо не оставаме в мълчание, в тишина, в съзерцание? Защо все очакваме коментари, отговори, похвали? Защо все очакваме да ни четат и да говорим, да просвещаваме? Тук ли изливаме кофите на нашата интелигентност, на нашата душевност? Има нещо нередно, има нещо странно...

Искам да вляза във форума на живота тихо, по стъпки и да изляза мълчаливо, безшумно. Искам да не се закача за никого, да не хвърля куката си към никого и към нищо. Не искам да участвам във форума, защото знам, че това е Егото ми. Признавам си - участвам във форума заради Егото си. И това го казва Азът ми, за да може Егото да си каже - "Превъзмогнах собственото си лицемерие, надмогнах собствената си суета". И това беше пак суета...

"Устните на Мъдростта за затворени, освен за ушите на Разбирането." А Разбирането става в Мълчание. И Мъдростта е Мълчание. Пожелавам ни повече да мълчим... Тогава ще чуем словата на Незнайния Бог...

И това - беше пак - суета...

:)

От няколко дни се връщам на този цитат ... Радвам му се! :)

Да стъпиш на здрава основа (Словото!), после да навлезеш в "дълбочина" на проблема с риторика и основополагащи въпроси и ...като следствие, по фин начин да правиш безболезнена и животоспасяваща "операция" на Егото си...Да се опитваш да Го лекуваш по един мек, но принципен, праволинеен и неотклонен начин !

Красиво... Поетично... Интригуващо...

Признание!... Осъзнаване! ... Стремеж към превъзмогване на цикличността и излъчване на положително послание (пожелание!) ...

На мен лично подобни мнения ми харесват и определено мога само да поздравя автора им.

Дано да има повече смислени изказвания като това .

Светлина и Успехи ти желая Apocatastasis !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах нужда да контактувам с повече хора,които имат интереси сходни с моите.Така попаднах във Форума.Разнообразието от теми ми допада.Добрият тон може да стане още по-добър,но хората са различни.:3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"всички пътища към БОГ  са правилни стига ,наистина да водят към БОГ".

Беинса Дуно.

"за да  вярваш в правотата на своите убеждения ,не е задължително да доказваш ,че различните  от твоите убеждения  са неправилни."

не смятам че ние инакомислещите сме ви  врагове или  заплаха за   вас ,последователите на Беинса Дуно.    напротив мисля ,че имаме общи неща, по моя скромна преценка.

в една поляна с полски цветя, едва ли ще намерите две напълно идентични   цветенца ,билки или треви ,и въпреки това тя е красива и уханна.

ГОСПОД не ни е създал еднакви ,и сигурно е имало защо.

....това което харесвам в духовният път е ,че тук няма стринки, лели ,чичовци -владици и близки братовчеди.....

всичко е в ръцете и труда, положен от търсещия или стремящия се.

едни от посланията, които най-много харесвам на ХРИСТА към нас са:

"аз съм ПЪТЯТ , ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ ".

както и:

"не заради праведните, а заради грешните дойдох".

"Всеки път, когато законът отслабва И беззаконието взима връх, Аз влизам в проявление. За спасение на праведните, за наказание на злодеите, за утвърждаване на Закона, се раждам Аз от век във век."

Бхагават Гита Книга IV

може би това, което по мое скромно мнение ни обединява с мнозинството от пишещите тук, са духовните стремежи и търсения.

ние инакомислещите не сме рептилии, и дори и ако ни възприемате като такива, мисля че следваме една и съща цел, дори и  вървейки по успоредни  пътища.

Редактирано от val68z

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам, разрових се за телепатията и ми попадна този форум. Разгледах го и ми хареса като цяло. До сега не съм видяла дебилни изказвания, каквито можеш да срещнеш на повечето места. За сега мога да дам добри оценки. А и веднага се намериха хора, които да отговорят на въпросите ми и да проявят човешко отношение.

:thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търся добра дума. Думи на спасени. В този зимен ад., в тази страшна буря. Има ли още милост в сърцата ни? Или сме завинаги погребани в мечтите си?

За нов живот, за Ново време. Всеки спасява себе си. А цялото остава в ада. Една севетулка във нощта, колко хиляди години, ще ни трябват да огреем пустата Земя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търся добра дума. Думи на спасени. В този зимен ад., в тази страшна буря. Има ли още милост в сърцата ни? Или сме завинаги погребани в мечтите си?

За нов живот, за Ново време. Всеки спасява себе си. А цялото остава в ада. Една севетулка във нощта, колко хиляди години, ще ни трябват да огреем пустата Земя?

Утре се разсъмва - денят започва със Светлина и Хармония.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Утре се разсъмва - денят започва със Светлина и Хармония.

Благодаря!....Състраданието е рядко срещано явление. Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търся добра дума. Думи на спасени. В този зимен ад., в тази страшна буря. Има ли още милост в сърцата ни? Или сме завинаги погребани в мечтите си?

За нов живот, за Ново време. Всеки спасява себе си. А цялото остава в ада. Една севетулка във нощта, колко хиляди години, ще ни трябват да огреем пустата Земя?

Ако спасяваш себе си, не си спасен. Ако пожертваш себе си, за да спасиш другиго, тогава си спасен.

Светулките през юни могат да огреят цяла поляна. Довчера не виждах нито нито една, а днес са безброй! Дошло им е времето, никоя от тях не е сама.

Действителността е много по-добра, отколкото можем да мечтаем. Благодаря за споделеното, поднесено толкова поетично!

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша тук, защото компанията е подбрана! Прди време тук във форума имах противоречия относно някои много дълбинни мотивации и вярвания по отношение на насилието над животните. Това ме отблъсна много, нарани ме. Имаше и защо - написах цяла статия за това... Уча се да разбирам и обхващам с поглед отвисоко различни гледни точки, колкото и различни или чудовищни да изглеждат от моята позиция. Писането тук е в духа на здравата реторика - сравнително разумно и наситено с права мисъл. В последните три години една значителна част от участието ми тук е даването на отговори в психотерапия онлайн. Правя го с радост и желание и се надявам да съм полезен, доколкото е по силите ми. Уча се от всички ви, за което ви благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прди време тук във форума имах противоречия относно някои много дълбинни мотивации и вярвания по отношение на насилието над животните. Това ме отблъсна много, нарани ме. Имаше и защо - написах цяла статия за това... Уча се да разбирам и обхващам с поглед отвисоко различни гледни точки, колкото и различни или чудовищни да изглеждат от моята позиция.

Надявам се това отношение да е останало в миналото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От една година съм във фрума.

С някои форумци се запознахме лично:rolleyes: ,

с много сме приятели и във Фейсбук:thumbsup:

Щастлива съм ,че ви намерих. Радвам се,че ви има.

Много информация и вдъхновение получих тук:sorcerer:

Бог да ви благослови!

Желая на всички Светлина по Пътя!

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам че всички, сме щастливи че откриваме духовното мислене тук. Изглежда всеки от нас е бил подобаващо огорчен от обикновенния свят. Всеки си има собствена история. Гонени от вихъра на живота, се спираме в тази мисловна поляна, за да намерим себеподобни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×