Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Чак за силно впечатление - не. Но да речем някога дори не зная пола на писалия - а има значение за общуването, за интерпретация на мнението. Дали по предпочитаната анонимност може да се правят съждения - може, а дали ще са правилни, е друг въпрос - както се правят такива по походката, гласа, очите, излъчването, физиономията и т.н., така и по предпочитаната анонимност ил;и актуална самоличност. Разбира се - в контекста на значението на мненията - анонимност или не - няма значение - чисто семантично. Аз предпочитам използването на името си, защото съм открит по природа - дори прекалено и болезнено разкритт. Което пълк идва от един детски идеализъм в мен и съзнателни или не мечти за един друг, красив, открит и единен свят на обич и хармония, където всеки е част от всеки духовно. Информационно и сега е така, но е позадръстено от известни наслоявания. Както и да е - нека не се съдим, а само да мислим и хармонираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 (edited) Я ми кажете нещо. Колко хора са с истинските си имена? Добре, много са. А колко от тях са със снимки? Името прави ли един човек личност или отново търсим призраци? Или неговият образ? Кое от двете? Мен изобщо не ме интересува кой как се нарича и как се казва. За мен е важно лицето, очите, устните, излъчването и присъствието. Редактирано Ноември 16, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Както и да е - нека не се съдим, а само да мислим и хармонираме. Да сте живи и здрави Илюзия е другото - то не че и това не е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Илюзия е само за илюзионистите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 илюзии Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Името ми по лич. карта е дадено от родителите ми За мен е важно имената с които се определяме. Хората който ме познават от форума искам да се обръщат към мен с Еси, в някаква степен то е по истинско ми име. Може да са наченки на шизофрения, знам ли??? А за пола съм много унисекс настроена, все ми е едно какъв е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 иначе истината не ми е нужна и не ме изкушавa.Това е много интересна позиция! Не съм се замислял в този аспект. Но може би, защото истината е съблазнителна във всички ситуации в които ни поставя живота. Т.е., излиза, че е била важна за мен. Интересно! Истината да не ми е нужна? Ще помисля още! За подарена истина не плащам. Плащам само за преоткрита и изнамерена от пясъци. Още една интересна позиция! Да плащам за истината? Не разбирам. Истината бизнес ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Регистрация във Форума - истинска или измислена? Ето и моята първа тема!Напредвам,а...? Дано с нея не разлюлея доста "кошера",че да се изпокараме. Значи първо да уточня: нямам нищо лично към никого и никого не искам да обидя или засегна... Все пак от няколко дни си разглеждам профилите тук и установявам голяма анонимност. Е разбира се,не е нужно човек да си пише автобиография,но все пак едно от имената си,град,пол,години... все елементарни работи,които не мога да проумея,защо хората си ги крият... По аналогия ми идва едно сравнение,което съм гледал от филмите за "сбирки на анонимните алкохолици"! То там същото ...никой не споделя нищо за себе си,че го е срам...едвам чакат да решат проблемите си или да се излекуват и да офейкат след това веднага! Е няма лошо... Не ми е ясно обаче,защо ако човек иска да беседва и да се изказва по сериозни теми,той трябва да е анонимен?Не е добре за самият човек! Може би страх от грешка? - Човешко е да се греши,а и осъзнатата грешка "повдига" човека със сигурност... Ще ми е интересно да прочета мотивите на анонимните съфорумци относно тяхната анонимност. Поздрави и с най-топли чувства! "Ето и моята първа тема!" хи-хи да се чете "Ето и моя първи провел да направя тема!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Има си тема Да се опознаем има лични съобщения чат и т.н Не виждам смисъла от задължителни данни в проФила за какво и на кого ще помогнат? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Не виждам смисъла от задължителни данни в проФила за какво и на кого ще помогнат? :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 (edited) Регистрация във Форума - истинска или измислена? Ето и моята първа тема!Напредвам,а...? Дано с нея не разлюлея доста "кошера",че да се изпокараме. Значи първо да уточня: нямам нищо лично към никого и никого не искам да обидя или засегна... Все пак от няколко дни си разглеждам профилите тук и установявам голяма анонимност. Е разбира се,не е нужно човек да си пише автобиография,но все пак едно от имената си,град,пол,години... все елементарни работи,които не мога да проумея,защо хората си ги крият... По аналогия ми идва едно сравнение,което съм гледал от филмите за "сбирки на анонимните алкохолици"! То там същото ...никой не споделя нищо за себе си,че го е срам...едвам чакат да решат проблемите си или да се излекуват и да офейкат след това веднага! Е няма лошо... Не ми е ясно обаче,защо ако човек иска да беседва и да се изказва по сериозни теми,той трябва да е анонимен?Не е добре за самият човек! Може би страх от грешка? - Човешко е да се греши,а и осъзнатата грешка "повдига" човека със сигурност... Ще ми е интересно да прочета мотивите на анонимните съфорумци относно тяхната анонимност. Поздрави и с най-топли чувства! И аз като теб не мога да проумея защо? Именно елементарен етикет, особено в такъв форум! Интересни мисловни модели пораждат такова поведение. Хареса ми сравнението с "Анонимните алкохолици". В случая би било "Анонимни фантазьори"(в смисъл че би могло да присъства страх, че другите ще ни помислят за такива) може би, като таз ифраза би била една предсъзнавана автоматична мисъл. Зад нея би стояло правилото : "Трябва да се представя в добра светлина пред хората на всяка цена" или "Опасно е да се разкриеш - по-добре дръж дистанция". А зад такива правила стоят дълбоко заложени несъзнавани мисловно-емоционални схеми: срам ме е от това което съм и мисля; вярването, че сме уязвими и ако се разкрием, ще ни наранят; или "прекалено високи стандарти, коит оне се налага да се покриват под маската на анонимността"... Редактирано Ноември 16, 2007 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 (edited) Разбира се, това в крайна сметка е интернет, не бива да търсим под вола теле. Най-ярката самоличност се разкрива чрез качеството на живота ни, което не е достатъчно ясно, дори на самите нас и околните ни във всекидневието! Какво да говорим за нета; въпреки че относително взето, тук аз обръщам най-голямо внимание на качеството на постингите - и то ако човекът е активен участник. Иначе всичо е вятър и мъгла... Каква гаранция имам (особено ако не съм се срещал на живо със съответния субект), че някой наистина дава истинското си име, а не дава нечие друго? Или за снимката, дори да е точната, доколко тя може да ми говори повече от споделените и отстоявани мнения по ред важни въпроси?! Психолозите обяснимо (под влияние на изчетената литуратура и някои клинични случаи) са склонни да откриват комплекси къде ли не. Понякога в това сме изкушени и ние, лекарите. Но реалността е по-богата; със сигурност има и хора, които именно чрез афиширане на името си искат да преодолеят някакъв си дълбок комплекс за малоценност. Но в повечето случаи и с прякото си име, и с псевдонима, хората просто участват. Може би чрез псевдонима някои искат да изявят една по-друга реална своя вътрешна вибрация - вижте новите имена на посветените в разни пътища, както и при хората на изкуството! Всеки си има стил и нека има свободата да си го изрази както поиска - щом с това не нарушава определени човешки норми. Какво печели излезлият с псевдоним - определено не това, което "печели" този, който вече истински лъже, с цел някаква неправомерна облага, нали така? Редактирано Ноември 16, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 "Просто интернет" обаче започва да заема все по-голяма част от животовремето на хората и все повече ще заема, така че електронната реалност си е точно реалност и толкова, защото зад възприятието и стои същият познавателен апарат на човека и за него няма разлика дали възприема "веществения' свят или електронния - за мозъка всичко са синапсни потенциали в следствие получена информация, а за съзнанието преживявания различни, но подобни на "истинския" свят. Така че "просто" интернет означава просто същото каквото и не интернет. Същите хора, участващи в живото театъра си поначин, по който решат да го правят. А твърдението, че психолозите виждат навсякъде психопатология донякъде е така, както и че медиците виждат навсякъде сомато патология. Но - от друга страна и двете групи познават по-дълбоко психичните и съответно телесните процеси и нерядко това което виждат не е "просто" тяхна проекция, а обективност! Между другото - липсата на психологическа клултура на българина се променя, което ме радва! Има бъдеще в тази държава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 Просто интернет... Той наистина разкрива някаква част от нашата реалност; и все пак, поне при мен (без изключение досега) представата, която съм си оформил за някого, се променя значително, ако успеем и да се видим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 И при мен е така. Визуалният контакт и разговор, личното присъствие е различно. И аз предполагам съм различен на живо от това, което звуча в нета - с доста хора от сайта сме се виждали неколкократно, ходили сме си на гости и сме пили доста бири заедно . Нетът обаче става все по-реално пространство, ако някога въобще е било нереално -защото за познавателя отвътре реалността не е плътта, а информацията, с която влиза в допир. В такъв контекст нетът си е реалност не по-различна от физическата и тенденциите, които имаме във физическата реалност пренасяме в нета. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 И "живият" контакт и нетът са все преноси, но от различен вид. Не смятам, че нетът е "мъртъв" откъм инфо за съответния човек, просто е редно да се зачитат и разликите в двата вида общуване. Например, ако професорът или съдията е с твърде обусловено държане, когато е на работното си място, то в други ситуации може да се почерпи инфо за друга част от неговата същност, която по време на официалните му прояви си остава трудно достъпна. Нали казват, че една торба сол трябва да изядеш с някого, за да го опознаеш, а ако е привърженик на слабо солената диета, тогава пък съвсем... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 16, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2007 (edited) Аз тук "говоря" много по-лесно, изразявам се много по-истински, преодолявам притесненията... Срещала съм доста хора, които не са ме разочаровали, просто са допълнили представата ми за тях... Редактирано Ноември 16, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 (edited) И аз като теб не мога да проумея защо? Именно елементарен етикет, особено в такъв форум! Интересни мисловни модели пораждат такова поведение. Хареса ми сравнението с "Анонимните алкохолици". В случая би било "Анонимни фантазьори"(в смисъл че би могло да присъства страх, че другите ще ни помислят за такива) може би, като таз ифраза би била една предсъзнавана автоматична мисъл. Зад нея би стояло правилото : "Трябва да се представя в добра светлина пред хората на всяка цена" или "Опасно е да се разкриеш - по-добре дръж дистанция". А зад такива правила стоят дълбоко заложени несъзнавани мисловно-емоционални схеми: срам ме е от това което съм и мисля; вярването, че сме уязвими и ако се разкрием, ще ни наранят; или "прекалено високи стандарти, коит оне се налага да се покриват под маската на анонимността"... Интересни расъждения , наложи ми се да ги прочета няколко пъти за да ги проумея, но се страхувам, че не успях докрай. Вероятно желанието за индетификация на другият е свързано с изграждане да цялостен образ. Всеки има различен "обем" за събиране на информация. При мен това мястото е ограничено, в което да трупам инфо за хора, кой, какъв, от къде, име, презиме, фамилия, а ако се сложат и сексуалните му предпочитания, съвсем ще се задръстя. Научих се да оставям думите да минават покрай мен. За мен е важно до мен да достигне само онова малкото "бисерче", капчицата роса която идва от онова "нещо" което няма пол ... а името малко хората го знаят. Редактирано Ноември 17, 2007 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 А защо мислиш, че зад пожеланието за откритост стои стремеж за помнене нечие име, пол, предпочитания и прочие данни? Аз лично забравям имена и подробности за хората на поразия и виждам във всеки именно индивида, а не описателните данни на личността му! Пет пари не давам за имената на никой. Но говоря за неприкритост, за искреност, открита чистота и честност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Така е. А когато общуваш с душата си не може да си анонимен. МНого хора който знаят името ми, не ме познават, това е много особена анонимност. Има такива които ми казват че съм "странна", "различна", и дори и да искам да им покажа нещо от себе си е невъзможно да ме "видят". Важно е какво може да ми каже душата ти, а там няма неискреност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Докато чета постовете тук, все си спомням за стария закон в психологията за проекциите на Сянката ни. За тези, които не си спомнят за какво ставаше дума - всяко нещо, което искаме или очакваме от околния свят всъщност е проекция на това, което искаме и очакваме от себе си. Всяко нещо, което не харесваме в другите всъщност е това, което не харесваме в себе си и се опитваме да се "преборим" с него като го изтласкваме върху другите.... и т.п. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 17, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Проектираме винаги и навсякъде. Проекцията е да виждаш света през вътрешните си очила - ясни и прозрачни или матови и тъмни, розови или кафеникави... Винаги проектираме вътрешното си психично съдържание, виждаме света през него. През сянката, през анима и анимус, през всички наши собствени преживявания на колективните архетипи. Или с друг идуми - виждаме нещата през собствените си разбирания и нагласи. Понякога осъзнаваме този процес на проекция, често пъти се случва автоматично. Така работи познавателната ни система. Дали проектираме само сянката си - не. Психиката ни не е само сянка! не виждам някой да се "бори" при това... хортуваме си хрисимо - аз поне така го приемам. :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 (edited) Разбира се, това в крайна сметка е интернет, не бива да търсим под вола теле. Понякога под вола не просто има теле - понякога там откриваме цяло стадо слонове. И фразата "просто интернет" понякога просто може да усложни и реалният (така наречен) живот. Който умее да общува качествено и пълноценно и в невиртулното си ежедневие, той ще общува и във виртуалното. Редактирано Ноември 17, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Докато чета постовете тук, все си спомням за стария закон в психологията за проекциите на Сянката ни. За тези, които не си спомнят за какво ставаше дума - всяко нещо, което искаме или очакваме от околния свят всъщност е проекция на това, което искаме и очакваме от себе си. Всяко нещо, което не харесваме в другите всъщност е това, което не харесваме в себе си и се опитваме да се "преборим" с него като го изтласкваме върху другите.... и т.п. Да допълня едно любимо есе - http://astrohoroscope.info/psychology.htm#sh Няколко години го "предъвквах". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 17, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2007 Хубаво есе Еси ,не знам защо ти е било нужно да го "предъвкваш"толкова дълго. Много хубаво е казано накрая "Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност." Анализирай себе си ,чрез тези постъпки на хората които Не харесваш.Откривайки в тях себе си вече вървиш напред,защото разбираш върху какво трябва да работиш.Преминаването от поучителна и отбранителна позиция във себепознавателна е най важна. Тук във форумите това се постига лесно и интересно ,защото за кратко време се запознаваме с различни позиции ,за което разбира се според мен не е важно кой стои отсреща ,а какво казва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.