Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За реалната самоличност и използването на псевдоним


Recommended Posts

Темата за анонимността е изключително актуална за обществото ни? Защо ли? Извън електронните/интернет пространства, анонимността е еквивалент на липса на позиция.

Анонимен гняв, анонимна любов, анонимна завист и анонимна злоба са част от нас и от живота ни. Ние се вторачваме сега в имената си, емблема на личността, дали митологична, дали проява на суетата, е друга тема. В социален апсект, темата е особено богата на интерепретации, а в чисто личностен план - това са нашите роли и степени на поносимост към социума изобщо.

Едни казват - ето ме, аз съм Мартин, приемете ме като Мартин (ако можете да ме понесете), други ни споделят, не аз съм Потайната, Учудващата, Злата, Търсещият или Странникът...

Най-странното е, че не прозвищата са лъжливи, а идентификацията с тях. И публичното пространството е толкова публично, колкото му позволиш да бъде.

Според мен анонимността е еквивалент не на липса на позиция, а на страх. И нямам предвид толкова страх за себе си, а страх от себе си. С име или без, но това в основата си е страх да покажеш себе си.

Колкото до публичното пространство, все по-трудно ще става ограничаването на публичността, не само заради чисто техническата глобализация, но и поради примерите дадени в темата Феномени и др. подобни. Все повече хора започват макар и смътно да усещат хората и нещата около себе си, истинската им същност.

А сега към Валентин Петров:

Така е. Но понякога тези добри приятели ме карат да се чувствам като че ли само аз харесвам мъдростта и доброто - и - едва ли не длъжен да защитавам истината

Да, забелязвам, че често ти поемаш отговорността да се придвижи събирателната точка на форума в правилната (според теб, а и според мен) посока. Но в тези случаи обикновено получаваш моята, а и на други подкрепа.

Но съм забелязала и друго - желанието да се подобрят нещата много по-бързо, отколкото е нормалния им ход, от една страна е трудно реализуемо, а от друга дори вредно. Нали знаеш: "Революцията е неподготвена еволюция" :) От време на време развоя на темите и изказванията ме обнадеждават, понякога обаче - ме разочароват. Но какво да се прави - такова ни е нивото на развитие в момента, толкова можем .... засега.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 302
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

който има желание да се показва го прави с псевдоним или не просто ако е със истинското си име човек му е по лесно в смисъл ако наистина търси публична изява , да го знаят хората кой е според мен малко като ''фукане'' се получава , но пък от друга страна анонимноста буди недоверие ... За форум като този рано или късно всички маски падат имената и никовете са без значение всеки проличава колко струва т.е какъв му е мирогледа и ''багажа'' .

И ако има фалш веднага излиза на показ няма как да се скрие където и да е скрит дори зад истинско име

Да помислим малко. Според мен всеки човек с вяра в Бога и с истинско желание да подобри себе си и да помогне на другите е видял че това не е лесно. Има падане, ставане, стари навици които са изглеждали преодолени, атаки и негативизъм от хора и други сили и пр. Може човек да се обезкуражи за известно време, да загуби вярата, светлината си и да изпадне в отчаяние. Майя понякога печели с нокдаун.

Значи ли това че маската му е паднала?

Ни най малко според мен. Учителите ни казват че това е само временно състояние и хората които се стремят с вяра и правилни средства ще преодолеят неминуемо всички ограничения. Това от което човек има нужда в тъкъв момент е разбиране. След това идва и помощта, една-две окуражителни думи дори могат да спасят човека в труден момент.

Иска ми се да вярвам че тук имаме вече обич един към друг повечето от нас. Много пъти съм изпитвал голямо щастие от постовете на приятели на форума.

Егоизмът, страхът и желанието за имидж ще си отидат естествено когато престанем да се взираме зад какви точно "маски" се крият другите, а виждаме стремежа към подобрение и начин да помогнем в каквито и условия да е човек, дори и да проявява его и т.н.

желанието да се подобрят нещата много по-бързо, отколкото е нормалния им ход, от една страна е трудно реализуемо, а от друга дори вредно. Нали знаеш: "Революцията е неподготвена еволюция" smile.gif От време на време развоя на темите и изказванията ме обнадеждават, понякога обаче - ме разочароват

Надявам се колективната ни мъдрост да ни помогне да вървим нагоре заедно с дух на приятелство и уважение.

И въпросът за анонимността не е съвсем технически.

На мен ми помага да съм себе си защото ми дава същото усещане за близост и отговорност към другите участници тук както ако говорим по време на една разходка заедно в планината.

В случай че някой може да постигне това и с псевдоним, добре.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Егоизмът, страхът и желанието за имидж ще си отидат естествено когато престанем да се взираме зад какви точно "маски" се крият другите, а виждаме стремежа към подобрение и начин да помогнем в каквито и условия да е човек, дори и да проявява его и т.н.

Да когато престанем да се взираме наистина ще отпаднат доста ''маски'' и за помагането съм съгласен , но все пак зависи и от ''помоща'' .

А тези които някои хора умишлено са си ги сложили те просто се виждат и от самолет за тях взиране не е нужно <_<

Редактирано от bee_bg
Линк към коментар
Share on other sites

Силата на мисълта е мощно оръжие :). Тя е нож с две остриета. Знае се, че името и снимката на човек, ако попаднат в ръцете на недоброжелатели, могат да послужат, за връзка и начин към въпросният човек да бъдат изпратени лоши мисли и чувства и това да подейства като "лоша магия"-да го наречем. Да вземем например снимката на Учителя, когато човек медитира върху нея или когато призовава Неговото Име, той прави вътрешна, дълбока връзка с Него. Но Учителя е толкова дълбок... Дори е препоръчително това да се прави т.е. да търсиш вътрешната връзка с Него!

Нека помислим какво реално се случва тук, пък и не само тук :). Ако случайно, по някакъв начин докачиш егото на някого дори с крайчеца на малкия си пръст, тогава се разразяват такива невероятни ментални войни. Правят се стратегии, събират се все що има приятели, дебнат, и в момента в който съзрат, че въпросният "враг" (ооооо нееееееее той дори е под тяхното ниво, за да им бъде такъв :D ). Та в момента в който забележат, че е поствал нещо, го заобикалят от всякъде като хищници, изправят го до стената и по всякакъв начин се опитват да го задушат! Вместо да се видят и усетят хубавите неща в него и да има стремеж към хармония, мъдрост, любов...става точно обратно."Приятелите" не искат и да знаят, за доброто, решено е вече-този пречи и трябва да бъде изгонен-точка! Е след всичко това как човек да си позволи лукса да се разкрие???

Аз вече казах в "Силата на Любовта", попадайки тук си мислех, че отношенията почиват на съвсем друга основа. В никакъв случай, не съм очаквала да намеря пълно съвършенство, но и това не бях очаквала. Приятна вечер ви желая.

Линк към коментар
Share on other sites

Да когато престанем да се взираме наистина ще отпаднат доста ''маски'' и за помагането съм съгласен , но все пак зависи и от ''помощта'' .

Боя се че имаш нещо друго пред вид, желанието си да виждаш разговор като в кръчма

Там не само маските, но и способността за нормално размишление силно деградират.

А тези които някои хора умишлено са си ги сложили те просто се виждат и от самолет за тях взиране не е нужно <_<

Да разбирам ли това в смисъл че си решен да търсиш лицемерие в хората?

Линк към коментар
Share on other sites

Силата на мисълта е мощно оръжие :). Тя е нож с две остриета. Знае се, че името и снимката на човек, ако попаднат в ръцете на недоброжелатели, могат да послужат, за връзка и начин към въпросният човек да бъдат изпратени лоши мисли и чувства и това да подейства като "лоша магия"-да го наречем. Да вземем например снимката на Учителя, когато човек медитира върху нея или когато призовава Неговото Име, той прави вътрешна, дълбока връзка с Него. Но Учителя е толкова дълбок... Дори е препоръчително това да се прави т.е. да търсиш вътрешната връзка с Него!

Нека помислим какво реално се случва тук, пък и не само тук :). Ако случайно, по някакъв начин докачиш егото на някого дори с крайчеца на малкия си пръст, тогава се разразяват такива невероятни ментални войни. Правят се стратегии, събират се все що има приятели, дебнат, и в момента в който съзрат, че въпросният "враг" (ооооо нееееееее той дори е под тяхното ниво, за да им бъде такъв :D ). Та в момента в който забележат, че е поствал нещо, го заобикалят от всякъде като хищници, изправят го до стената и по всякакъв начин се опитват да го задушат! Вместо да се видят и усетят хубавите неща в него и да има стремеж към хармония, мъдрост, любов...става точно обратно."Приятелите" не искат и да знаят, за доброто, решено е вече-този пречи и трябва да бъде изгонен-точка! Е след всичко това как човек да си позволи лукса да се разкрие???

Аз вече казах в "Силата на Любовта", попадайки тук си мислех, че отношенията почиват на съвсем друга основа. В никакъв случай, не съм очаквала да намеря пълно съвършенство, но и това не бях очаквала. Приятна вечер ви желая.

Нещо не разбирам какво имаш пред вид?

Дори ме се иска да те попитам, ти чете ли известно време този форум преди да се регистрираш и да започнеш да вземаш активно участие. Каква атмосфера усети тогава? Какво се е променило според теб сега и от къде идва тази промяна, ако я има?

Линк към коментар
Share on other sites

Е след всичко това как човек да си позволи лукса да се разкрие???
Разбирам чувствата на Лагорда, минах по този път първата година тук... макар и от самото начало да съм била с истинските си имена и местожителство и възраст и рождена дата и никога не съм ги сменяла....

Откровено - и през моята глава и сърце са минавали същите мисли и емоции тогава. Добри уроци бяха. Разбрах,че докато имаше война вътре в мен, имаше и хора, които "воюваха" с мен. Докато очаквах да бъда "приета", все се появяваше някой, който да ме "изгони".... :rolleyes:

Когато спрях да приемам разликата в мненията ни като "осъждане" на моето мнение, приех с благодарност "атаките", това, което преди ми се струваше "атака" и "осъждане" се превърна в моето лично слабо място, което имах да лекувам.... Благодаря на всички мои "лечители"... :feel happy:

Накрая разбрах :

Егоизмът, страхът и желанието за имидж ще си отидат естествено когато престанем да се взираме зад какви точно "маски" се крият другите,
:thumbsup2: :thumbsup2: Валентин!

Да, другите - може би "взирането" в тях и маските и поведението им, отношението им към нас е начин да се изплъзнем от самопознанието, самонаблюдението - това, за което сме "изпратени" тук.

И наистина си отиват, когато успеем да оставим другите да бъдат себе си и да им се радваме и да ги обичаме каквито са... но преди всичко да наблюдаваме и учим себе си...

Напоследък "решавам" една трудна задача - ако се наложи да сложим "стена с любов" пред "настъплението" на друг човек, това дали е неуважение към свободата на личността му или уважение към Любовта, която той носи в себе си?

Линк към коментар
Share on other sites

...докато имаше война вътре в мен, имаше и хора, които "воюваха" с мен. Докато очаквах да бъда "приета", все се появяваше някой, който да ме "изгони".... :rolleyes:

Когато спрях да приемам разликата в мненията ни като "осъждане" на моето мнение, приех с благодарност "атаките", това, което преди ми се струваше "атака" и "осъждане" се превърна в моето лично слабо място, което имах да лекувам.... Благодаря на всички мои "лечители"... :feel happy:

Накрая разбрах :

:thumbsup2::feel happy::sorcerer: Много добре казано, скъпа Донка

Егоизмът, страхът и желанието за имидж ще си отидат естествено когато престанем да се взираме зад какви точно "маски" се крият другите,:thumbsup2: :thumbsup2: Валентин!

Да, другите - може би "взирането" в тях и маските и поведението им, отношението им към нас е начин да се изплъзнем от самопознанието, самонаблюдението - това, за което сме "изпратени" тук.

И наистина си отиват, когато успеем да оставим другите да бъдат себе си и да им се радваме и да ги обичаме каквито са... но преди всичко да наблюдаваме и учим себе си...

:Dicon12.gif

Напоследък "решавам" една трудна задача - ако се наложи да сложим "стена с любов" пред "настъплението" на друг човек, това дали е неуважение към свободата на личността му или уважение към Любовта, която той носи в себе си?

Най трудното нещо е мярката, за да се намери трябва наистина голяма мъдрост и опит.

Очевидно когато някой иска пари за наркотици или алкохол, любовта ни дава съвет да откажем.

Как да преценим когато ни искат нещо без обяснения?

Без интуиция няма как да стане.

Линк към коментар
Share on other sites

Е след всичко това как човек да си позволи лукса да се разкрие???
Разбирам чувствата на Лагорда, минах по този път първата година тук... макар и от самото начало да съм била с истинските си имена и местожителство и възраст и рождена дата и никога не съм ги сменяла....

Откровено - и през моята глава и сърце са минавали същите мисли и емоции тогава. Добри уроци бяха. Разбрах,че докато имаше война вътре в мен, имаше и хора, които "воюваха" с мен. Докато очаквах да бъда "приета", все се появяваше някой, който да ме "изгони".... :rolleyes:

Когато спрях да приемам разликата в мненията ни като "осъждане" на моето мнение, приех с благодарност "атаките", това, което преди ми се струваше "атака" и "осъждане" се превърна в моето лично слабо място, което имах да лекувам.... Благодаря на всички мои "лечители"... :feel happy:

Накрая разбрах :

Егоизмът, страхът и желанието за имидж ще си отидат естествено когато престанем да се взираме зад какви точно "маски" се крият другите,
:thumbsup2::thumbsup2: Валентин!

Да, другите - може би "взирането" в тях и маските и поведението им, отношението им към нас е начин да се изплъзнем от самопознанието, самонаблюдението - това, за което сме "изпратени" тук.

И наистина си отиват, когато успеем да оставим другите да бъдат себе си и да им се радваме и да ги обичаме каквито са... но преди всичко да наблюдаваме и учим себе си...

Напоследък "решавам" една трудна задача - ако се наложи да сложим "стена с любов" пред "настъплението" на друг човек, това дали е неуважение към свободата на личността му или уважение към Любовта, която той носи в себе си?

Е имах нужда от малко въздух и смяна на енергиите, имах нужда от нов старт от някакъв шанс. Нямам нужда от войни и отклоняване на вниманието от съществените неща, това е :feel happy: . А за останалите неща сме на едно мнение, права си.

Линк към коментар
Share on other sites

Да разбирам ли ...

Да ти кажа честно с теб можем да се разберем , но ако започнем да говорим на еднакви езици или поне да започнем да говорим конкретно

Обикновенно човек му се иска да чуе това които ще му хареса или в поне съвпадащо мнение с неговото , говоря в повечето случаи .

Дори и прочита на даден пост си го тълкува по свой начин , а всъщност смисъла е съвсем друг.

За да съм конкретен и да няма недоразумявки ще говоря направо .

Навсякъде не само във форумите а и в живота хората се прикриват и слагат маски волно или неволно

понякога като самозащита понякога с недобри помисли , а понякога знам ли като на театър и когато общуваш известно време с даден човек винаги се разкрива истинската му същност т.е реалната му самоличност . Затова продължавам да твърдя ,че никове или имена са без значение , по важно е написаното от въпросния човек .

Линк към коментар
Share on other sites

Да ти кажа честно с теб можем да се разберем , но ако започнем да говорим на еднакви езици или поне да започнем да говорим конкретно

Обикновенно човек му се иска да чуе това които ще му хареса или в поне съвпадащо мнение с неговото , говоря в повечето случаи .

Дори и прочита на даден пост си го тълкува по свой начин , а всъщност смисъла е съвсем друг.

Добре казано.

Навсякъде не само във форумите а и в живота хората се прикриват и слагат маски волно или неволно

понякога като самозащита понякога с недобри помисли , а понякога знам ли като на театър и когато общуваш известно време с даден човек винаги се разкрива истинската му същност т.е реалната му самоличност . Затова продължавам да твърдя ,че никове или имена са без значение , по важно е написаното от въпросния човек

Това е твоят опит до момента. Обсъждали сме вече на форума нещо подобно.

В две семейни сцени на които съм бил свидетел, съпругите пред нас си изтърваха нервите и нагрубиха мъжете си. Значе ли това че маските им паднаха? Или че те са някакви чудовища?

И че прекрасното им изпълнение на хубави български песни в единия случай и на "Love of my life" от Меркюри в другия случай са били маска?

Не мисля че това е така нито че такъв подход може да помогне на когото и да било да преценява реално хората.

Може да говорим за липса на цялостност и самоконтрол донякъде, нищо повече. Това не би трябвало и не изменя отношението ми към тях.

Ти наричаш маска статични кадри в съзнанието си, но те и бездруго принадлежат на миналото.

Душата живее и се развива. И аз съм виждал както изключително напреднали хора, така и успешното постигане на самоконтрол от мои приятели. Който миналото поменува... знаеш нататък.

Очевидно е че ако започнем да живеем в пещери с диви и нецивилизовани хора, висшите качества и пр. неминуемо ще деградират.

Което ни прави хора са интелигентността и разума, висшите чувства. Накъде вървим духовно се определя от намеренията ни, те от идеалите ни.

"Кажи ми кои са приятелите ти за да ти кажа накъде отиваш."

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

...

Можеби неправилно употребих думата ''маска'' , но мисля че стана ясно какво имах предвид а имено че

същноста на човека не може да се скрие след общуване . А колкото до промените които могат да

настъпят след време във човек наистина е така .

//а за живота в пещерите т. е сред природата и диваците може да се поспори

човек не става по ''духовен'' само като чете знаеш много са факторите ...

Линк към коментар
Share on other sites

същноста на човека не може да се скрие след общуване .

:D Отново, за коя същност говорим?

Човекът е изключително многообразен включително Бого-образен когато можеш да Го видиш.

А колкото до промените които могат да

настъпят след време във човек наистина е така .

:feel happy::thumbsup2:

//а за живота в пещерите т. е сред природата и диваците може да се поспори

човек не става по ''духовен'' само като чете знаеш много са факторите ...

Да много са. Фактори човек да стане истинския си Аз - божественото в проявено състояние са например говоренето на истината винаги, обич и стремежът да бъде честен в отношенията си с другите до детайлите.

Линк към коментар
Share on other sites

същноста на човека не може да се скрие след общуване .

:D Отново, за коя същност говорим?

Истиската същност естествено <_<

друг е въпроса за дадения човек каква е ''добра лоша'' и т.н

Линк към коментар
Share on other sites

И коя е истинската същност? :) Как успяваш да достигнеш до нея и по какви критерии я определяш като добра/лоша?

Нормално е човек да се държи по различен начин с различни хора и при различни ситуации. Напротив ненормално е на среща с приятелка например да се държиш така, както с управителя на фирмата, в която работиш. Но въпреки тези да ги нарека "роли", които са необходими и които за жалост някои хора пренебрегват и се придържат само към 2-3, чистата мотивация е водещия принцип винаги и навсякъде.

Линк към коментар
Share on other sites

И коя е истинската същност? :) Как успяваш да достигнеш до нея и по какви критерии я определяш като добра/лоша?

Доста труден въпрос за който еднозначен отговор няма

аз и затова съм сложил кавичките на ''добра/лоша'' .

Можеби

по-точен отговор може да се даде за човек каква е добра/лоша

същноста му след по дълго познаване и пак могат да се получат изненади , ако говорим за фалша там нещата вече са други .

Редактирано от bee_bg
Линк към коментар
Share on other sites

И коя е истинската същност? :)

:3d_146:

Нормално е човек да се държи по различен начин с различни хора и при различни ситуации. Напротив ненормално е на среща с приятелка например да се държиш така, както с управителя на фирмата, в която работиш. Но въпреки тези да ги нарека "роли", които са необходими и които за жалост някои хора пренебрегват и се придържат само към 2-3
:sorcerer: Добро попадение! :)

чистата мотивация е водещия принцип винаги и навсякъде.

:thumbsup2::feel happy:

Истинската същност естествено...каква е добра/лоша

същноста му след по дълго познаване и пак могат да се получат изненади , ако говорим за фалша там нещата вече са други .

Едва ли имаш пред вид истинските чувства на човека към теб?

Може би говориш за истинските му желания? Или истинските ценности? Съвестта?

Или истинската причина за конкретното прераждане?

?

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Фактът, че тази тема е все така актуална и пишещите продължават да дълбаят в сюжета говори за това, че всички търсят идентификация - онези със собствените си имена, както и другите - с псевдонимите. Кой ще каже, а и ще се обоснове коя група е по-анонимна, по-малко адаптивна или по-малко адекватна. Анонимността, особено в интернет-пространството не е анонимността от улицата или от социологическите проучвания, където и омразата и гневът, са безименни, но не и безадресни.

Ако бяхме едно развито гражданско общество, проблемът с никовете във виртуалното пространство щеше да е най-малкият, тогава щяхме да се замислим за сериозните си и същностни проблеми. Но, тъй като българската мизерия не провокира развитието на дълбинно мислене, тя преди всичко формира едно лумпенизирано съзнание...

Линк към коментар
Share on other sites

Фактът, че тази тема е все така актуална и пишещите продължават да дълбаят в сюжета говори за това, че всички търсят идентификация - онези със собствените си имена, както и другите - с псевдонимите. Кой ще каже, а и ще се обоснове коя група е по-анонимна, по-малко адаптивна или по-малко адекватна. Анонимността, особено в интернет-пространството не е анонимността от улицата или от социологическите проучвания, където и омразата и гневът, са безименни, но не и безадресни.

Мона, защо според теб идентификацията е важно нещо?

Ако бяхме едно развито гражданско общество, проблемът с никовете във виртуалното пространство щеше да е най-малкият, тогава щяхме да се замислим за сериозните си и същностни проблеми. Но, тъй като българската мизерия не провокира развитието на дълбинно мислене, тя преди всичко формира едно лумпенизирано съзнание...

Това е едно доста негативно изказване според мен. Сериозните и същностни проблеми са винаги едни и същи от хиляди години.

Също, тук на форума нещо не съм забелязвал "лумпенизирани съзнания".

Кой има такова, би ли посочила примери, ако обичаш?

Линк към коментар
Share on other sites

Някой някога беше сравнил света със сцена:

All the world's a stage,

And all the men and women merely players:

They have their exits and their entrances;

And one man in his time plays many parts...

Ако карнавалите в Рио или Венеция не са потвърждения на тези думи, то тогава какво са?

Линк към коментар
Share on other sites

Някой някога беше сравнил света със сцена:

All the world's a stage,

And all the men and women merely players:

They have their exits and their entrances;

And one man in his time plays many parts...

Ако карнавалите в Рио или Венеция не са потвърждения на тези думи, то тогава какво са?

Ами нещо не връзвам карнавалите в Рио и Венеция с горния цитат, който ми изглежда доста по-сериозен и многозначителен, обаче може и просто да нямам чувство за хумор :)

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

?

Много въпроси ;)))

Затова ще ти отговоря на въпросите с въпрос можеби така ще ме разбереш по-лесно <_<

Според теб хората никовете ли са по-фалшиви или хората с имената т.е кои са по-истински ?

//

под фалш разбирай да се преставят за такива каквито не са , примерно за по-добродетелни , а всъщност да е обратното

:))

Линк към коментар
Share on other sites

Според теб хората никовете ли са по-фалшиви или хората с имената т.е кои са по-истински ?

под фалш разбирай да се преставят за такива каквито не са , примерно за по-добродетелни , а всъщност да е обратното

Когато се измѣня характера на човѣка, измѣня се и неговото име. Когато искашъ да измѣнишъ характера на единъ вълкъ, трѣбва да измѣнишъ името му. Ако името ви не се измѣня, нѣма и въ характера ви промѣна. Да се измѣни лицето ви, трѣбва да се измѣни и името ви. Формата и името, това сѫ двѣ нѣща равносилни въ онзи свѣтъ. Отъ колко букви се състои името ви, въ какъв редъ и порядъкъ сѫ наредени гласнитѣ и съгласнитѣ букви, означава качеството на характера и силата, която се съдържа въ душата на даденъ индивидъ. Името ви опрѣдѣля силата на характера въ духовния свѣтъ. Напримѣръ името на Яковата майка Ревека, въ български и еврейски езикъ има двѣ противоположни значения, но то е по отношение на тѣзи два народа, въ какво отношение се намиратъ единъ спрѣмо другъ.

http://triangle.bg/books/1917-01-28-10.2004/1917-04-08-10.html

нещо подобно на последното изречение има при комбинациите от аватар, ника и снимка които използват някои участници :)

Често те се заплитат в противоречиви представи за себе си, какво по-печално от това?

Докато собственото име и снимка, и аватар който изразява стемежа на човека, могат да се нарекат в по-голяма степен истинни.

Който обича истината, ще стигне далече.

"Истината ще ви направи Свободни" Господ Иисус Христос

"по-фалшиви...по-добродетелни...всъщност да е обратното"

Напомняш ми за една среща с Николай Хайтов. На нея той сподели за проблемите на соц. писатели да описват хора с негативни качества. Примерно някой пише роман за соц. съвременност и описва непочтените действия да кажем на някой водопроводчик. Вероятният резултат тогава ще е да му се обадят много обидени водопроводчици хубаво да го наругаят.

Затова къде по-лесно е да се пише за миналото или за бъдещето. Вземи един византиец, пък ако желаеш можеш да го изкараш и от дявола по-чер. Или в бъдещето на някаква планета има зли чудовища. Трепи на воля.

Силните отрицателни емоции като гняв, омраза, ревност, "сърцето се облива с кръв" и т.н. дават адреналин, но това са примитивни неща, и извинявай, книжни.

Съгласен съм че има и съм виждал убийци, садисти и други такива, но тук сме се събрали хора с практически цели да се подобрим - нас, колективно, и да търсим пътища да си помагаме.

"За Шри Юктешвар хората бяха два вида, мъдрите които търсят Бога и останалите които не Го търсят"

Парамаханса Йогананда

Имайки пред вид житейския си опит досега, напълно се присъединявам към същата гледна точка.

"Дори и най големият грешник който се насочи към Мен с всеотдайна преданост, трябва да се счита за праведен защото правилно е решил. Скоро той бива пречистен и достига вечен мир. Знай това за сигурно, о Арджуна че преданият на Бога никога не се изгубва" Бхагават Гита

След това въпросът е технически.

И свършва маскарада,

на маскарите парада :lol:

на парчета се маската чупи

... и - пада!

И виждаме следната божествена усмивка: :angel::D

Тя е истинската ти същност и ако още се съмняваш, спри :)

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...