Guest Мона Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Има и обратен път на любовта. Започнах с любовта към Бог (може би в образа на някоя персона от моето несъзнавано) и .... стигнах до любовта към себе си; мисля да се спра тук. Да не пропусна и животните. Понеже Ego sum, qui sum. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Човек започва съвсем естествено с любовта към себе си. Следва любовта към родителите, към братята и сестрите. После идва любовта към приятелите, към съпругата (съпруга), към децата, към всички хора, към животните и растенията, към всичко съществуващо. И най - високата точка, кресчендото на тази любов е любовта към Бога. Това е възходящият път на любовта, при който любовта към Бога и сливането с Него се явяват връх. От този момент нататък започва низходящият път на любовта. От Божествената любов произтичат останалите видове любов - в низходящ ред до любовта къв себе си. И едва сега, изминал възходящия и низходящия път на любовта, ти разбираш, че да обичаш себе си и да обичаш Бога е едно и също нещо, защото ти си в Бога и Бог е в теб. Ти и Бог сте едно. Така разбираш, че боголюбие и себелюбие не са различни неща. От това ниво на съзнание може да се постави знак за равенство между тях. Дуализмът е разрушен, защото ти оживяваш във всичко и всичко оживява в теб. Вълната няма самостойно битие извън това на океана! Харесва ми описанието на пътя на любовта така, както го е направил borislavil. Обаче егото е този, който поставя преградите по този път. Пречи на вълната да се слее с океана. И така, вълната от любов понякога спира след първото или второто изречение. Т. е. само до себе си или само до роднините. "Обичай Господа с цялата си душа, с цялото си сърце и с цялата си сила" "Търсете изпървом царството Божие, всичко останало ще ви се придаде " Ако си стигнал до: "всички хора", "животните и растенията", "към всичко съществуващо"- то си успял да събориш преградите. Успял си да се пребориш с егото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Не искам да се боря с егото си. Какъв е тоя антагонизъм. Борба... Егото е мостът, по който образите от моето несъзнавано намират брод към Аз-а. Егото е пътят ми към Светлината и към Деня на осъзнатите хора... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 (edited) Не искам да се боря с егото си. Какъв е тоя антагонизъм. Борба... Егото е мостът, по който образите от моето несъзнавано намират брод към Аз-а. Егото е пътят ми към Светлината и към Деня на осъзнатите хора... Антагонизмът е неприемане. Приемането пък произтича от степента на осъзнатост. На много хора "аз съм това, което съм" не им харесва (между впрочем това са най-големите егоисти, неприели себе си и съдбата си, неспособни да понесат кръста си) и желаейки да не са сами в нехаресването, респективно слаботата си, завличат все още неосъзнатите добре в тази посока, създавайки цели псевдоучения. Не обърквайте понятията умишлено или не! Его не е равно на егоизъм. Също както раса не е расизъм. Отричането на "Аз съм" е взривяване на мостовете на Бога навътре към теб, от там и навън, защото "Аз СЪМ" се превежда като "съмна/разсъмна се в мен". Само служители на тъмнината не биха имали полза да се разсъмне в мен и биха отричали "което съм". Пак акцентирам - не визирам егоизма. Защото... аз не съм егоист и никога няма да бъда, аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм националист и никога няма да бъда, аз не съм расист и никога няма да бъда, аз не съм шовинист и никога няма да бъда, аз не съм капиталист и никога няма да бъда..., аз не съм дъновист и никога няма да бъда. И никакъв ... ист никога няма да бъда! Защото... аз съм просто човек! Редактирано Септември 8, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Идеята за "отделност" е като кука. Свети Франциск е гледал на тялото си като на магаре. Имаме магаре По добре да е весело и ентусиазирано. Добре е да го храним, тренираме, учим, решим и къпем. Водим го по пътя към Светлината, към Деня на осъзнатите хора . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Знаех си, че рано или късно, твоето Его ще ми допадне.... Дори и да има "магарешки" инат:-))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 (edited) Но са дадени и указания къде да го търсим: "Царството Божие вътре във вас е.", а не някъде неизвестно в небитието... Да, разбира се, вътре в нас е! Търсещите го в небитието нямат шанс да го намерят. Там си има небитие! Но как става така- хем знаем какво първо да търсим, хем даже и къде да го търсим, но пък нито го търсим, нито го намираме? Може би наистина не си го казваме достатъчно ясно: не точно егото (азът) като такова пречи, но по- скоро неправилната му употреба. Егото е инструмент (или добро магаре! ) . Добрият майстор държи на добрия инструмент. Но не не се захласва по него. ИЗПОЛЗВА ГО. Егоцентрикът изглежда се захласва по хубостта на инструмента си и с това ... даже го разваля, а за целта съвсем забравя. Изглежда страшно и безсмислено: "Как да зачеркна самия себе си?!?" То никой не го иска, но ние си се плашим. И това е много удобна позиция, за да не се предприема каквото и да е, а да си оставаме в самозахлас. Но това е хубавото на света на промените. И тази позиция един ден се променя... Да... Странно изглежда. Егото пречи. И егото е единственият инструмент. И двете твърдения са верни. Парадоксален, изумителен е светът, в който живеем! Редактирано Септември 8, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 не точно егото (азът) като такова пречи, но по- скоро неправилната му употреба. Егото е инструмент (или добро магаре! ) . Добрият майстор държи на добрия инструмент. Но не не се захласва по него. ИЗПОЛЗВА ГО. Егоцентрикът изглежда се захласва по хубостта на инструмента си и с това ... даже го разваля, а за целта съвсем забравя. :thumbsup: Егото не пречи на човека, а му помага, когато и докато човекът не започне да се идентифицира с егото (аза) си - т.е. майсторът да ограничи себе си до инструмента в ръката си или още по-зле - до слуга на този инструмент...Нещо като дърворезбаря да лъска и подрежда длетата си и от лъскане и подреждане да не му остава време да съживява с тях дървото... Или да чака длетата да му казват какви образи да създаде по дървото.... Такъв инструмент се е превърнал може би в оръжие, което убива преди всичко майстора, който го държи в ръката си и се "грижи" за него... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 (edited) Да... Странно изглежда. Егото пречи. И егото е единственият инструмент. И двете твърдения са верни. Парадоксален, изумителен е светът, в който живеем! Парадоксът е израз на допълващи се противоположности, които поради ограничеността на нашите възприятия и изразни средства се възприема като невероятен. Същото е, когато се говори за отхвърляне на егото и че егото всъщност не съществува. Нали уж не може да се отхвърли нещо, което го няма?! Но в действителност, ако има развитие на по-висшето съзнание, всичко се съвместява така, че е вярно в определен смисъл! Тогава не е важно през каква ограничена пролука си се измъкнал към Светлината, а самият факт, че си го направил! Някой се е борил с егото, докато разбере, че се бори с призрак - и е прогледнал. Друг е използвал разумно егото си като инструмент - и е видял, че има по-висш Разум, който е над егото. Трети е отъждествил егото си с Духа - но обожавайки го, то се е стопило, за да излезе наяве Реалността, от която е вземало назаем своята същност. Въпросът май е в това човек да може да е съвършено предан - в каквото и да е! Казват, че Миларепа имал фалшив учител, но вярвал безусловно в него. Когато оня му казал: "Скочи в пропастта!", той веднага скочил и не пострадал; когато му казал да изнесе някакви вещи от вилнеещ пожар, отново се върнал, без да си опърли и веждите; после ходил и по вода. Това вече дошло твърде много за наставническото его и оня решил, че действително е велик. Опитал се да ходи по водата, но, разбира се, потънал... Редактирано Септември 8, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 Не обърквайте понятията умишлено или не! Его не е равно на егоизъм. Също както раса не е расизъм. Отричането на "Аз съм" е взривяване на мостовете на Бога навътре към теб, от там и навън, защото "Аз СЪМ" се превежда като "съмна/разсъмна се в мен". Съгласна съм, че его не е равно на егоизъм, защото егото е много по-широко понятие. Егото е лъжецът вътре в нас, който се е родил под въздействието на външните условия. Когато сме деца, ние сме истински. Тогава "Аз съм" е любов. С порастването и навлизането на абстрактните понятия в нашето разбиране, с приемането на всички лъжи от културната история на човечеството, се ражда и индивидуалното его на всеки. Колко малко обаче се различава то от убежденията на тези, които ни заобикалят. Защо ли? Защото сме станали такива, каквито са искали да бъдем. Другите около нас-родители, учители, приятели, образци и идеали. И какво е останало от нашето истинско "Аз съм"? То е станало "Аз съм това, което трябва да съм", което другите "очакват да съм". Лъжецът в главите ни много умело ни ориентира в обществото, но когато останем насаме с душата си, ние търсим истината, любовта и мъдростта, защото то не може да ни я даде. Защото те са в нашето истинско "Аз съм". Може би затова е казано:"Истината ще ви направи свободни". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 8, 2007 Доклад Share Добавено Септември 8, 2007 не точно егото (азът) като такова пречи, но по- скоро неправилната му употреба. Егото е инструмент (или добро магаре! smile.gif ) . Добрият майстор държи на добрия инструмент. Но не не се захласва по него. ИЗПОЛЗВА ГО. :thumbsup: Имало една отровна змия. Веднъж тя срешнала един мъдрец и очарована от неговата доброта, взела решение да не хапе повече и да яде само треви и плодове. Скоро децата от близкото село които по-рано се плашели от змията, възползвайки се от кроткия и нрав я хванали и почти пребили с тояги и камъни. Змията едвам се добрала до дупката си и след дълго време, едвам оздравяла. Мъдрецът дошъл един ден при дупката и и я повикал. Тя излязла. Как си? "с Божията милост, горе-долу добре" - отговорила змията. Мъдрецът казал, "Синко, това че не си хапел е добре, но можеше поне да съскаш" Когато сме деца, ние сме истински. Тогава "Аз съм" е любов. ... когато останем насаме с душата си, ние търсим истината, любовта и мъдростта... Защото те са в нашето истинско "Аз съм". Може би затова е казано:"Истината ще ви направи свободни". :feel happy: Невежеството е виновно за другото. Прости им, "не знаят какво вършат" не е важно през каква ограничена пролука си се измъкнал към Светлината, а самият факт, че си го направил! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 12, 2007 Доклад Share Добавено Септември 12, 2007 Защо всички древни учения отричат и егнорират влиянието на егото?....... Ето ти още един отговор. Защото: Отричане от себе си означава да не желаем това, което не ни е потребно. Пътър Дънов Защото не всичко, което желаем ни е потребно. Защото не всички желания са нашите желания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nitsa Добавено Септември 12, 2007 Доклад Share Добавено Септември 12, 2007 Всеки има его, което е на някакво ниво...супер, но да не преминава в тотален егоизъм. Както беше казал някой;"Ако има нещо по-важно от моето Его, да се намери и разсреля" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Всеки има его, което е на някакво ниво...супер, но да не преминава в тотален егоизъм. Както беше казал някой;"Ако има нещо по-важно от моето Его, да се намери и разсреля" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Така е, на Егото му е страшничко да изтърве управлението, страх го е от Черния мъж със секирата...и си измисля и докарва вода / доводи от девет дерета...е, успех с доводите! Черният мъж е волята, а тя се самопожертва последна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Хъм-м-м... Дали това да е черният мъж със секирата? Но това не е много важно. Наистина егото се страхува. От промени. От детрониране. Но пък четвъртата Благородна истина на Буда е: "Има път!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.Личност и Душа Да сме господари и да владеем своята личност означава да разбираме своите роли на сцената на живота и да ги играем по най-добрия начин, на който сме способни, но да не забравяме,че това са само нашите роли. Ако ние вместо да научим и играем добре ролите си, откажем да ги играем, или своеволно ги сменим с други, ние нарушаваме ДНК - кода, с който сме пратени на този свят. Аз не съм по съществото си майка, нито дъщеря, нито учителка, нито съпруга, но ако се откажа да играя тези роли както се очаква от мен, то няма да мога да се впиша в света около мен, няма да мога да служа на хората около мен - просто ще съществувам, вторачена и вглъбена в себе си и в съхранението и израстването си. Точно това ще означава, че съм дала свръхприоритет на Аз-а, който управлява личността ми и той е забравил какво е предназначението му. Последното да ви прилича на една болест? Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.Личност и душа Което и стъпало от тази верига да отречем и да се борим с него, бихме я отрекли цялата - т.е. ако се стремим да се осовободим от личността си, бихме отрекли цялата трансформация на Божествения Дух, довела до въплъщаването му в личността. Същото ще се случи и ако обявим личността за заместител и равен на Божествения дух. Може би Пътят е в разбирането на предназначението и йерархията на системата, а това означава съхраняването на равновесието, което първоначално е заложено в нея. Т.е. - всеки да си знае мястото и да си играе ролята така, както е била написана от Сценариста и разработена от Режисьора. Сега си спомням за безсмъртния Шекспир: "Целият свят е сцена, а всички мъже и жени - просто актьори." Следователно, за да се справят с аномалиите на своя личен живот, хората се нуждаят от дълбоко разбиране, от вътрешна философия на целокупния живот. Който има това разбиране, той е отговорен за своите дела; Правилно разрешаване Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 Което и стъпало от тази верига да отречем и да се борим с него, бихме я отрекли цялата - т.е. ако се стремим да се осовободим от личността си, бихме отрекли цялата трансформация на Божествения Дух, довела до въплъщаването му в личността. Същото ще се случи и ако обявим личността за заместител и равен на Божествения дух. Може би Пътят е в разбирането на предназначението и йерархията на системата, а това означава съхраняването на равновесието, което първоначално е заложено в нея. Т.е. - всеки да си знае мястото и да си играе ролята така, както е била написана от Сценариста и разработена от Режисьора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 (edited) да разбираме своите роли на сцената на живота и да ги играем по най-добрия начин, на който сме способни... това са само нашите роли... ако се откажа да играя тези роли ... няма да мога да служа на хората ... Пътят е в разбирането... ... за да се справят с аномалиите на своя личен живот, хората се нуждаят от дълбоко разбиране, от вътрешна философия на целокупния живот. Който има това разбиране, той е отговорен за своите дела Правилно разрешаване Осъзнал е мотивите си, затова може да е и отговорен Редактирано Септември 18, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 18, 2007 Доклад Share Добавено Септември 18, 2007 "Следователно, за да се справят с аномалиите на своя личен живот, хората се нуждаят от дълбоко разбиране, от вътрешна философия на целокупния живот. Който има това разбиране, той е отговорен за своите дела; който няма това разбиране, той е свободен временно от отговорност. Една от причините за аномалиите в човешкия живот се дължи на факта, че при разрешаване на всички въпроси, човек внася своето лично разбиране. Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека. Например, за известен момент човек мисли, че знае много неща; в следващия момент той вижда, че нищо не знае. И двете положения са неверни. В известен момент човек мисли, че е богат; на другия ден мисли, че е беден. Тези промени са резултат на настроения, които не разрешават въпросите на живота." Тъй че, налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. Щом смени пукнатия кюнец със здрав, нещастието ще ви напусне и вие ще влезете в нормалния път на живота. Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър. Да мислите, че животът е добър или лош, това са ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. За да бъде човек лош, това показва, че някакъв чужд елемент се е вмъкнал в неговото естество. Две причини има, които раждат злото и доброто. Те са: голямото изобилие и големият недоимък. Значи при известни случаи големият недоимък ражда злото, а при други ражда доброто; същото може да се каже и за голямото изобилие: понякога ражда злото, а понякога – доброто. Като окултни ученици, вие трябва да знаете, че съдържате в себе си семената на всички добри плодове. Ако днес не сте още окултни ученици в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семките на добрите заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човек да стане светия. Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно – да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия." Из "Правилно разрешаване" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 19, 2007 Доклад Share Добавено Септември 19, 2007 (edited) Сега всички хора се нуждаят от нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постъпки. Всяка нова мисъл е нов костюм, с който човек трябва да се облече, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Отличителна черта Йогананда споделя че е многократно "сменял" костюма - егото си. В частност слагайки костюм ~ Шри Чайтания Махапрабху. "Аз убих Йогананда много отдавна." Парамаханса Йогананда Йогин съвършен в нирвакалпа самадхи е в единство с Безсмъртния всепроникващ Дух. Редактирано Септември 19, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 4, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2007 Егото за мен е необходимото зло на този етап. Не може да съществува човек без его. В света, в който пребиваваме, човек без его е равносилно на самоубийство. То би могло да се смалява и изтънява постепенно, тъй както една круста на рана е предпазваща от кръвоизливи и инфекции и в процеса на епителизация раната заздравява, а коричката постепенно изтънява и изчезва. Но всичко това да става естествено и с времето си. А не преждевременно да отмахваме крустата и така само да възпрепятстваме и забавяме още повече процеса на оздравяване.Много си точна жива и здрава бъди.Всичко добро ти желая а и на всички останали. не точно егото (азът) като такова пречи, но по- скоро неправилната му употреба. Егото е инструмент (или добро магаре! smile.gif ) . Добрият майстор държи на добрия инструмент. Но не не се захласва по него. ИЗПОЛЗВА ГО. Имало една отровна змия. Веднъж тя срешнала един мъдрец и очарована от неговата доброта, взела решение да не хапе повече и да яде само треви и плодове. Скоро децата от близкото село които по-рано се плашели от змията, възползвайки се от кроткия и нрав я хванали и почти пребили с тояги и камъни. Змията едвам се добрала до дупката си и след дълго време, едвам оздравяла. Мъдрецът дошъл един ден при дупката и и я повикал. Тя излязла. Как си? "с Божията милост, горе-долу добре" - отговорила змията. Мъдрецът казал, "Синко, това че не си хапел е добре, но можеше поне да съскаш" Когато сме деца, ние сме истински. Тогава "Аз съм" е любов. ... когато останем насаме с душата си, ние търсим истината, любовта и мъдростта... Защото те са в нашето истинско "Аз съм". Може би затова е казано:"Истината ще ви направи свободни". Невежеството е виновно за другото. Прости им, "не знаят какво вършат" не е важно през каква ограничена пролука си се измъкнал към Светлината, а самият факт, че си го направил!Здравей,Валко много точно и на място казано.Всичко добро на теб и на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chuchupei Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Не искам да се боря с егото си. Какъв е тоя антагонизъм. Борба... Егото е мостът, по който образите от моето несъзнавано намират брод към Аз-а. Егото е пътят ми към Светлината и към Деня на осъзнатите хора... Антагонизмът е неприемане. Приемането пък произтича от степента на осъзнатост. На много хора "аз съм това, което съм" не им харесва (между впрочем това са най-големите егоисти, неприели себе си и съдбата си, неспособни да понесат кръста си) и желаейки да не са сами в нехаресването, респективно слаботата си, завличат все още неосъзнатите добре в тази посока, създавайки цели псевдоучения. Не обърквайте понятията умишлено или не! Его не е равно на егоизъм. Също както раса не е расизъм. Отричането на "Аз съм" е взривяване на мостовете на Бога навътре към теб, от там и навън, защото "Аз СЪМ" се превежда като "съмна/разсъмна се в мен". Само служители на тъмнината не биха имали полза да се разсъмне в мен и биха отричали "което съм". Пак акцентирам - не визирам егоизма. Защото... аз не съм егоист и никога няма да бъда, аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм националист и никога няма да бъда, аз не съм расист и никога няма да бъда, аз не съм шовинист и никога няма да бъда, аз не съм капиталист и никога няма да бъда..., аз не съм дъновист и никога няма да бъда. И никакъв ... ист никога няма да бъда! Защото... аз съм просто човек! Здравей,Силве.Да,да,да,да,да,да,да -Аз напълно съм съгласен с изказаното от теб мнение.Защото е истина и то голяма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 Чучупей или Чичопей, твоето Его все към Силвия те отпраща... Което ми нявава едни такива мисли - фактът, че пишем изобщо някъде, пред някого, за някого - отново е Его и в този случай, ние всички сме ЕГОисти, но това е чудесно, защото ако не бяхме ... и не изразявахме себе си (като ЕГО), нямаше нито кой да ни чуе, нито пък ние някой щяхме да чуем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 26, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2007 За егото или хубаво, или нищо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.