Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Но все пак почти всички духовни учения не са толкова толерантно насторени към егото, каква ли е причината за това?! Може би, защото самото его е нетолерантно настроено към всичко, което не му изнася?! <_<:sleeping::whistling:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

However, the egg only got larger and larger, and more and more human: when she had come within a few yards of it, she saw that it had eyes and a nose and mouth; and when she had come close to it, she saw clearly that it was HUMPTY DUMPTY himself. ’It can’t be anybody else!’ she said to herself. ’I’m as certain of it, as if his name were written all over his face.’

It might have been written a hundred times, easily, on that enormous face. Humpty Dumpty was sitting with his legs crossed, like a Turk, on the top of a high wall–such a narrow one that Alice quite wondered how he could keep his balance–and, as his eyes were steadily fixed in the opposite direction, and he didn’t take the least notice of her, she thought he must be a stuffed figure after all.

’And how exactly like an egg he is!’ she said aloud, standing with her hands ready to catch him, for she was every moment expecting him to fall.

’It’s VERY provoking,’ Humpty Dumpty said after a long silence, looking away from Alice as he spoke, ’to be called an egg– VERY!’

’I said you LOOKED like an egg, Sir,’ Alice gently explained. ’And some eggs are very pretty, you know’ she added, hoping to turn her remark into a sort of a compliment.

...

she stood and softly repeated to herself:–

’Humpty Dumpty sat on a wall:

Humpty Dumpty had a great fall.

All the King’s horses and all the King’s men

Couldn’t put Humpty Dumpty in his place again.’

’That last line is much too long for the poetry

Alice in Wonderland

Humpty%20Dumpty.gif

правилният начин:

nest.JPG

Bird6A.jpg

3332.jpg

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но все пак почти всички духовни учения не са толкова толерантно насторени към егото, каква ли е причината за това?! Може би, защото самото его е нетолерантно настроено към всичко, което не му изнася?! <_<:sleeping::whistling:

Нетолерантно е неправилната дума тук...

В някои учения изживяването на някои състояния е невъзможно, не примирим ли своето его.

Не е нужно да го игнорираме, премахваме/невъзможно е/.

Може би само да го приспим... или превъзпитаме малко :D

...

Хубави картинки.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Осъзнаване на егоизма като зло

От горе периодически на човека се изпращат големи егоистически желания, които той изпълнява против волята си тъй като тогава той е подвластен напълно на егоизма,

Не след извършване на тези егоистични постъпки, на човека се дава да осъзнае тяхната низост, като болезнено бива наказан от обкръжаващите го, приятелите му, семейството, обществото с морални или материални загуби, че той се преизпълва с огромна ненавист към егоизма, който му причинява тези страдания.

Постепенно въздействието на обкръжаващата го светлина довежда човека до усещането на своята нищожност и духовно безсилие.

Той работи, общува със целия свят, но в него се създава дълбока увереност за това, че не е постигнал на-желаната от него цел и осъзнава необходимостта от помощ от страна на Твореца.

Егоизма много трудно се съгласява с това и затова само обстоятелствата са тези, които успяват притиснат човека в безизходно положение и той започва да се моли на Твореца за помощ.

Огромна помощ в духовното издигане на отделния човек оказва правилно организираната група.

В кабалистическата група е забранено да се говори помежду членовете за личните си постижения. Заедно изучават материала, обсъждат и изучават всичко, което не се отнася до личните им състояния.

Забранено им е да споделят желанията и мненията си, своето настроение : днес ти се чувстваш добре ти имаш висока преценка за духовното, на другия ден ти се чувстваш зле- нямаш никаква преценка за духовното. И така възможни са много състояния.

Ако човек говори за своето състояние то с това той допринася двойна вреда: за себе си защото той разкрива, какво има в сърцето си и така другите могат да му въздействат, а така също по този начин нанася вреда и приятелите си като им налага своето мнение лишавайки го от свободата да избира анализирайки, кое е истина и кое лъжа..

Човека е създаден сам и си остава сам: въпреки че знаем, че душата се е разбила на 600 000 части, то всяка душа има своя роля в този свят и има свой път на поправяне. Разбира се тя си взаимодейства с другите души, но само за да поправи своята част намираща се в другите души.

В нашия свят взаимодействието се осъществява на физическо ниво. Служейки на другите материално, физически човек се издига духовно.

Единственото, което не е забранено е да се посъветваш с преподавателя. По принцип учението и работата се заключават в създаване на контакт с Твореца.

Прекланяйте се само пред Твореца. Страхувайте се само от Него. Групата и Учителя са необходими за създаване на контакта с Твореца.

Нашия разум е спомагателен апарат, който има предназначението да усили контраста между истината и лъжата, за да се види къде е "клипа" и къде е зърното.

Вие можете да говорите с най-умните хора, които знаят цялата Тора, но не умеещи да отделят духовната истина от лъжата, защото за това е необходимо да имат точка в сърцето, особено духовно усещане, дадено от висшия свят.

И само този който има тази точка е в състояние с вътрешното си чувство да определи къде е духовната истина.

Вяра (отдаване) и разум

Вътрешното свойство, желанието на човека няма никакво отношение към ума. Разума не пречи на духовното познание, ако човека първо анализира всичко със своя разум, а след този анализ, каже на себе си, че ще постъпи не както му казва здравия смисъл. а както му казва вярата в казаното в книгите и Учителя.

Ако човека продължи да върви по-нататък по-високо от разума, той отново се издига. Разума е построен на основата на чистия егоизъм, като , че ли той само ни разкрива все повече и повече положителните страни на егоизма и ни убеждава и доказва защо трябва да слушаме егоизма си. Твореца дава Своята част, част от Своята светлина свише в съответствие с това, колко се опитва човека да поправи себе си.

Използвал всички възможни способи за борба със себе си, човека усеща, че се намира в съвършено безизходно състояние, че няма никаква надежда сам да достигне в духовния свят и чак тогава се съгласява, че е необходимо да се обърне за помощ към Твореца: накрая останал без сили вдига ръце и се предава, тъй като не е в състояние да направи срещу разума си предава битката в ръцете на Твореца, той да воюва с егоизма му и да анулира неговото "Аз". Тази степен се нарича "убар" - зародиш.

В процеса на учене и чете на книгите, човека постоянно систематизира: отнася всичко към един източник Твореца. Или към два-Твореца и творението., двете противоположни сили. Или към три-Твореца, егоизма и човека между тях, който усеща двете противоположни сили, алтруистическата и егоистическата и човека, който се намира между тях и е неутрален. Необходимо е да систематизираме постоянно всичките си усещания. Но всички объркващи ни - чувствени и умствени състояния, които изпитва човека са ни необходими за да се осъзнаем.

ИЗТОЧНИК

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Сега съм в пооооредния си момент / етап от процеса на ОСЪЗНАВАНЕТО на ЕГОИЗМА като ЗЛО :sleeping: ама такова голямо егоистическо желание ми друснаха, че съм "почти" направо шах - пат - мат :dancing yes: засега все още ПОЧТИ...

От горе периодически на човека се изпращат големи егоистически желания, които той изпълнява против волята си тъй като тогава той е подвластен напълно на егоизма,

Но след извършване на тези егоистични постъпки, на човека се дава да осъзнае тяхната низост, като болезнено бива наказан от обкръжаващите го, приятелите му, семейството, обществото с морални или материални загуби, че той се преизпълва с огромна ненавист към егоизма, който му причинява тези страдания.

Постепенно въздействието на обкръжаващата го светлина довежда човека до усещането на своята нищожност и духовно безсилие.Той работи, общува със целия свят, но в него се създава дълбока увереност за това, че не е постигнал на-желаната от него цел и осъзнава необходимостта от помощ от страна на Твореца.

Егоизма много трудно се съгласява с това и затова само обстоятелствата са тези, които успяват да притиснат човека в безизходно положение и той започва да се моли на Твореца за помощ.

:thumbsup: Абсолютно единомислие с всичко горенаписано! Егоизмът НИКОГА няма да се съгласи да бъде "заличен" / преобразен / победен :sorcerer: Гъделичкам си се с него .... по всички възможни + невъзможни правила на " духовността " + много е изобретателен + голямо вдъхновение / изпитание е <_< толкоз са безкрайни "тънкажите " в осъзнаването на Егото като Зло + та за един тънък момент ми се ще да споделя и той е за НАКАЗВАНЕТО/ ненаказването от обкръжаващите :rolleyes: когато си извършил егоистичната постъпка /никой друг човек ни е видял + осъзнал си + преживял си низостта/ слабостта си / отврат голяма е това състояние + още видял си чистотата / силата / честността / наивността на отсрешната страна ( не на егото)...и да нямат и доза досещане / усещане даже за кофти постъпката ми....толкоз ти вярват и тъ уважават :sleeping: пък ти / аз де <_< тук Егото е неописуемо гениално + супер адвокат е ...когато отсъствието на Наказание / възмущение / презрение / или реакция от потърпевшия... се превръща в СамоСебеНаказание :whistling::sleeping: преживяваш се много интензивно и тъкмо си се "освободил/ изпразнил"...ейде отново егоистично желание / намерение :dancing yes: нали живеем в разнообразието :feel happy: ужасно тъпо е <_<:lol:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога си мисля... че... егото ни всъщност не е само негативизъм.

Полезно е...

Ние заради самите себе си задаваме въпроси, търсим отговори. Искаме да се самоусъвършенстваме... за да бъдем полезни за другите. Ние го правим за себе си, обаче. Което е его, също. Всичко, свързано с нас и желанията ни е его. Но без его няма начин да се променим и станем по - добри, а после да работим и за другите...

Дали е така...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога си мисля... че... егото ни всъщност не е само негативизъм.

Полезно е...

Ние заради самите себе си задаваме въпроси, търсим отговори. Искаме да се самоусъвършенстваме... за да бъдем полезни за другите. Ние го правим за себе си, обаче. Което е его, също. Всичко, свързано с нас и желанията ни е его. Но без его няма начин да се променим и станем по - добри, а после да работим и за другите...

Дали е така...

Май да.

:rolleyes:

Защо търсиш Бог? - Заради себе си.

Защо заради себе си? - За да може след като го намериш (съкровището, Бог) да го споделиш с ближните си, т.е. със Себе Си

Защо ти трябва да го споделяш? - Заради Себе Си. За да се насладиш и нарадваш да собствената Си Проява, която именно заради това Сам Ти създаде от Нищото. За да се Откриеш и приПознаеш. За да се забавляваш, за да играеш в играта на криеница (Сам от Себе Си), която Ти измисли, поради Вечното Си Съществувание.

Единицата се различава само в своите мащаби. Най-вече зависи с кои мащаби се отъждествяваш.

:rolleyes:

010101010101010101...

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

60.gif ужасно тъпо е dry.gif laugh.gif

:3d_146:

delightcvm9.jpg

"кефовете" :3d_146: от Йеронимус Бош

Recycle and get rich!

:thumbsup:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога си мисля... че... егото ни всъщност не е само негативизъм.

Полезно е...

Ние заради самите себе си задаваме въпроси, търсим отговори. Искаме да се самоусъвършенстваме... за да бъдем полезни за другите. Ние го правим за себе си, обаче. Което е его, също. Всичко, свързано с нас и желанията ни е его. Но без его няма начин да се променим и станем по - добри, а после да работим и за другите...

Дали е така...

:thumbsup2: за негативизма в Егото нямам усещане + при мен си е много положително ...все в служба на цялото + все с мисълта за Славата Божия и благото на нашите души :hypocrite: обаче знаем, че когато става дума да решаваш/ избираш за власт / пост / позиция / възможност да вземаш решения в полза на " цялото "......става сложно + капан голям + нищо че капанът е засмян/зейнал :lol::dancing yes::feel happy: става даже кошмарно сложно + Вальо, братко обични, благодаря за картинката + абсолютно бинго за сегашното ми настроение :sorcerer: във вътрешната празнотата/ пустота / изпразване също има блага / richness :thumbsup: мнооого дълбок кеф :dancing yes: май пак си е мимикрия на егото :sleeping:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hypocrite: обаче знаем, че когато става дума да решаваш/ избираш за власт / пост / позиция / възможност да вземаш решения в полза на " цялото "......става сложно + капан голям + нищо че капанът е засмян/зейнал :lol::dancing yes::feel happy: става даже кошмарно сложно

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Мнннооооггго точнннооо попадение "кошмарно сложно"

:thumbsup2::lol:

:D

:wub:

:3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: ще запазя самоооообладание + няма да се възгордявам мнооого + щъ си затисна / прегърна егото + хахаха...ахахах...аха...аха..аха :dancing yes:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За работа с егото има три начина.

1. Подтискаш го - самоконтролираш се - Йога, Будизъм, Християнство...

2. Не го подтискаш - отдаваш му се - Танрта

3. Нито го подтискаш, нито му се отдаваш, ами просто го наблюдаваш като от страни.

Третия метод е най-върховния и същевременно най-трудния.

При втория метод се получава насищане, а от там следва прозрение върху суетата на Света. Тогава може да кажеш сам на себе си: Всичко е суета! Суета на суетите.

Всъщност живота и кармичния цикъл е отчасти себеподтискане и себеотдаване - хибрид от първите два вида. Понякага успяваш да се контролираш, докато друг път не успяваш да сториш това и се отдаваш на импулса си.

Честно казано и успеха и неуспеха са предначертани, а пък възможността за първото или за второто, както и силата, с която разполога човек, са спуснати състояния от горе.

Човек е просто един проводник на енергията, каято се завихря ту силно ту слабо във формата.

Егото не е нито положително, нито отрицателно - то е необходимост.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подтискаш го - самоконтролираш се - Йога, Будизъм, Християнство...

Не го подтискаш - отдаваш му се - Танрта

Нито го подтискаш, нито му се отдаваш, ами просто го наблюдаваш като от страни.

просто потискане е безсмислено

Самоконтролът ~ елекроцентрала

За бърза еволюция трябва колосална собствена енергия.

"Мъдрият се отказва от низшето, взема висшето." Лао Дзъ

"Има два вида хора, едните от които живеят за удоволствието. Те няма да успеят"

по памет от Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hypocrite::thumbsup: 3 включва едновременно 1 и 2 + само че без да се напъваш много колкото и да ти е зор + даже когато те забиват като гвоздей или като те "горят" на "клада" :dancing yes: аум

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За работа с егото има три начина.

1. Подтискаш го - самоконтролираш се - Йога, Будизъм, Християнство...

2. Не го подтискаш - отдаваш му се - Танрта

3. Нито го подтискаш, нито му се отдаваш, ами просто го наблюдаваш като от страни.

Третия метод е най-върховния и същевременно най-трудния.

При втория метод се получава насищане, а от там следва прозрение върху суетата на Света. Тогава може да кажеш сам на себе си: Всичко е суета! Суета на суетите.

Всъщност живота и кармичния цикъл е отчасти себеподтискане и себеотдаване - хибрид от първите два вида. Понякага успяваш да се контролираш, докато друг път не успяваш да сториш това и се отдаваш на импулса си.

Честно казано и успеха и неуспеха са предначертани, а пък възможността за първото или за второто, както и силата, с която разполога човек, са спуснати състояния от горе.

Човек е просто един проводник на енергията, каято се завихря ту силно ту слабо във формата.

Егото не е нито положително, нито отрицателно - то е необходимост.

Третият метод е труден само доколкото е необходимо да поддържаш вниманието си будно във всеки един момент, за да могат да се различат всички хитрости до които егото прибягва. Наблюдението обаче само по себе си е безсмислено, ако не е съчетано и с превъзпитаване. Втория метод няма да го коментирам, а първият в действителност представлява именно това превъзпитание за което споменах по-горе, като "подтискането" означава просто налагането на по-духовни стремежи и модели на мислене съответстващи на съзнанието на душата (с други думи се получава по-скоро сублимиране).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За работа с егото има три начина.

1. Подтискаш го - самоконтролираш се - Йога, Будизъм, Християнство...

2. Не го подтискаш - отдаваш му се - Танрта

3. Нито го подтискаш, нито му се отдаваш, ами просто го наблюдаваш като от страни.

Третия метод е най-върховния и същевременно най-трудния.

За първия метод знам със сигурност, че води до катастрофални резултати. Винаги съм считала, че йога и будизмът са системи, които се много дълбоки. То ест не си представям да използват такъв по условие обречен метод. Може да става дума за някакъв вид неразбиране на системите, или известни терминологични несъответствия. Християнството в някакви повърхностни и изкривени нива на разбиране и приложение може и да използва подтискане, обаче резултатите не са от тези, които такива християни ще да очакват.

Вторият метод приложен дилетантски също води до потъване в същото това его, от което уж бягаме. Но пък потъващият е щастлив от потъването си... до някое време. Недилетанстки... може би добър и истински учител може да издърпа ученика преди да потъне окончателно...

Третият като че върши най-добра работа. И все пак сам по себе си всъщност пак не освобождава. Все пак- като го разгледаме хубавичко- какво да правим после (или поне заедно с това) ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново!

:rolleyes:

Много, ще ми /предполагам "ни"/ е интересно да науча как вие лично се справяте с егото си.

Подтискате ли животинските си страсти или им се отдавате, т.е. самоконтролирате ли се?

Какво не ви харесва в думичката "подтискане", и защо?

В думата "подтискане" останала ли е следа от миналото ни? Може ли подобно да се отнесе към комплексиране в българския характер?

Самоконтрола насилствен метод ли е за/срещу една ваша "ниско-стояща" частица или тази частица не е ваша?

Например ако някоя думичка в/от "чуждо" мнение ви подразни как се справяте с дразнението от "харесва ми" и "не ми харесва"; "допада ми" и "не ми допада"

"според истината ми е" и "не е според истината ми"?

С гордоста как се справяте, когато ви сърби?

Според мен "подтискам" не е негативна дума и я приравнявам с "придържам в дадено ниво" или "контролирам", "Господарувам над себе си".

Лично се ползвам и от трите метода, като третия го ползвам едва частично, а не в пълнота - когато имам силите за самоконтрол - правя го; когато нямам такива се опитвам да се представя, пред които трябва, за достоен, за да могат така необходимите сили да ме навестят, ако ли не -отдавам се, като и при двата случая се опитвам да провеждам странично наблюдение и анализирам в последствие.

Третият метод, за които споменах по-горе, е върховна работа - напълно будно състояние, Буда. Този който го владее е от Будите.

При въпросното наблюдение егоизъм не може да се появи, защото няма кой да бъде егоист в случая, по простата причина, че наблюдателя няма изисквания, липсва всякакво желание.

Които все оше желае каквото и да е - егоист е, независимо от това кое его го ползва - егото или супер егото.

Уточнение: Това са реални въпроси, с които не се стремя нито да намеквам каквото и да е нито да обиждам някого.

Пиша това с идеята за общо образование и развитие.

Не визирам никого и намам намерението да засегна.

:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

С егото може да е работи и по друг начин- да се развива и да се обогатява, да нараства по маса и мощ, докато достигне до т.нар. "критична маса"- от там нататък, следва рейкция, подобна на термоядрения разпад- егото престава да бъде его, а освободената енергия е огромна- с нея човек може да достигне и до другия край на вселената. Това е т.нар. "лична сила", която човек може да употреби само в една единствена посока. Тя не е за разпиляване и отдаване нито към хора, нито към Учители, нито към разни структури като вътрешно дете и т.н. Тази енергия е необходима за това, човек да откликне на зова на Твореца и да се слее с Него щом разполага изцяло и напълно с тази своя лична сила. Това е възможно само когато човек придобие свободата си- както по отношение на избора, така и по отношение на волята си. До тогава може да развива егото си, да увеличава масата му, но в никакъв случай употребата на енергията и силата не трябва да става в дпуга посока. Всъщност, заблудата, че има свобода на избора и волята води именно до това- до разхищаване на личната сила вместо до натрупването й до "критичното ниво". Човек не може да познае възкресението преди да е преминал през мистерията на смъртта- е, свещената и мистична смърт е нищо повече от "експлозия" на егото- отделената енергия ако се използва за изграждане на Антакарана, и възстановяване целостта на "Дъгата", която Творецът и Ной приеха за завет, след смъртта следва и възкресение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С егото може да е работи и по друг начин- да се развива и да се обогатява, да нараства по маса и мощ, докато достигне до т.нар. "критична маса"- от там нататък, следва рейкция, подобна на термоядрения разпад- егото престава да бъде его, а освободената енергия е огромна- с нея човек може да достигне и до другия край на вселената. Това е т.нар. "лична сила", която човек може да употреби само в една единствена посока. Тя не е за разпиляване и отдаване нито към хора, нито към Учители, нито към разни структури като вътрешно дете и т.н. Тази енергия е необходима за това, човек да откликне на зова на Твореца и да се слее с Него щом разполага изцяло и напълно с тази своя лична сила. Това е възможно само когато човек придобие свободата си- както по отношение на избора, така и по отношение на волята си. До тогава може да развива егото си, да увеличава масата му, но в никакъв случай употребата на енергията и силата не трябва да става в дпуга посока. Всъщност, заблудата, че има свобода на избора и волята води именно до това- до разхищаване на личната сила вместо до натрупването й до "критичното ниво". Човек не може да познае възкресението преди да е преминал през мистерията на смъртта- е, свещената и мистична смърт е нищо повече от "експлозия" на егото- отделената енергия ако се използва за изграждане на Антакарана, и възстановяване целостта на "Дъгата", която Творецът и Ной приеха за завет, след смъртта следва и възкресение...

:rolleyes:

Здравей, Кристиян!

Да, има и такъв метод.

Според теб развиването на егото в подобна посока, опасно нещо ли е за околните същества около развиващия го?

Или с други думи: Колко същества са длъжни да "сърбат попарата" на развиващия се по подобен начин?

Развиващия егото си, по този начин, наранява ли съществата около себе си по време на процеса?

Не клони ли този метод към Тантра?

Поздрави!

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: само импулс да споделя като продължение на горните постинги...всъщност какво тук значи някаква си личност + относно "сърбането на попарата" като колективен или индивидуален процес също не е от особено значение след като става дума за духовни процеси/събития, наречени Посвещения + Рождеството и Кръщението са решаващите + от там насетне Преображението и Разпятието + Възкресениети може да се случат бързо + интензивно :hypocrite: зависи действително от натрупаната сила / чистота и сигурно още други неща + дааа Егото в един определен момент ще се стопява/взривява + както и да е + трудничко се пише за това + възниква питанка една за ролята на нишката Антакарана като връзка между душата и личността между трето и четвърто посвещение и другото ниво на връзка между душата и монадата + питанката е риторична :sleeping: "опасно" е само дума + опитността е важна за всички участници :dancing yes: когато избереш посоката към твореца и стигнеш някакво ниво на развитие....няма гаранция за непадането ти надолу + благодаря ви че сме заедно :sorcerer:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубави въпроси, Ники :feel happy:, блестящ пост от Кристиян :feel happy:

:thumbsup:

Много, ще ми /предполагам "ни"/ е интересно да науча как вие лично се справяте с егото си.

Подтискате ли животинските си страсти или им се отдавате, т.е. самоконтролирате ли се?

Знам много методи за справяне с по-нисшите мисли и чувства - енергетичен, мисловен, и причинен.

Последния е при съвместна карма или взаимодействие за служба на човечеството заедно с други души.

Понякога се налага да се върна до мое стара ниво, но винаги печеля неимоверно от следващото изкачване.

Стремя се да подхождам към всеки проблем съзнателно като към математически или инженерен.

Какво не ви харесва в думичката "подтискане", и защо?

В думата "подтискане" останала ли е следа от миналото ни? Може ли подобно да се отнесе към комплексиране в българския характер?...

Според мен "подтискам" не е негативна дума и я приравнявам с "придържам в дадено ниво" или "контролирам", "Господарувам над себе си".

силата ни допринася нещо. Все таки чрез силата си човек може по някакъв начин да скъса въжето или може да пречупи своите вериги и да избяга някъде. Но за слабия тази възможност е изключена.Великото малко и великото голямо

На първите етапи на развитието, не даването ход на нисшите импулси наистина помага да натрупаме сила на волята.

Подтиснем ли с един камък едно житно зърно, спира се потока на живота. Животът не обича насилието отвън.

Трябва следователно да се захванем с конструктивна работа.

Без знание свободата е невъзможна. И без свобода животът е невъзможен. Животът сам по себе си подразбира свобода.
Всяко животинско желание може да се превърне във висше и да донесе любов и истина и светлина в света.

Нужно е знание човек да извърви обратния път до Образ и подобие на Бог.

Самоконтрола насилствен метод ли е за/срещу една ваша "ниско-стояща" частица или тази частица не е ваша?

има много неща които не са наши, и никога няма да бъдат.

Има други направени с наш материал, като се претопят стават отново наши.

Има и наши, това са оригиналните качества на Атман.

Добре е да се разпознават навреме, тогава решенията и действията са в правилна посока.

Истината освобождава бързо.

Например ако някоя думичка в/от "чуждо" мнение ви подразни как се справяте с дразнението от "харесва ми" и "не ми харесва"; "допада ми" и "не ми допада"

"според истината ми е" и "не е според истината ми"?

каква е връзката ни с човека? Оттук следва и отговора.

С гордоста как се справяте, когато ви сърби?

с концентрация върху общи цели

Лично се ползвам и от трите метода, като третия го ползвам едва частично, а не в пълнота - когато имам силите за самоконтрол - правя го; когато нямам такива се опитвам да се представя, пред които трябва, за достоен, за да могат така необходимите сили да ме навестят, ако ли не -отдавам се, като и при двата случая се опитвам да провеждам странично наблюдение и анализирам в последствие.
:thumbsup:

Нито го подтискаш, нито му се отдаваш, ами просто го наблюдаваш като от страни.

Третият метод, за които споменах по-горе, е върховна работа - напълно будно състояние, Буда. Този който го владее е от Будите.

При въпросното наблюдение егоизъм не може да се появи, защото няма кой да бъде егоист в случая, по простата причина, че наблюдателя няма изисквания, липсва всякакво желание.

Тук има проблем във формулировката на метода. Фактът на нашите реакции е действие. Когато то е неосъзнато, проблемът е наистина най голям. След това идва фазата когато реакцията е повече или по-малко осъзната. Владеенето й обаче - още е проблем. Последният етап е осъзнаването на възможностите за реакция и избирането на вариант който е в съгласие с волята божия и води до освобождение на душите.

Които все още желае каквото и да е - егоист е, независимо от това кое его го ползва - егото или супер егото.

Птицата не е яйце, макар че е родена от такова и може да снася яйца.

Има достатъчно много примери за хора които са заявили с основание "Аз Съм Той".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Вальо!

:rolleyes:

Стремя се да подхождам към всеки проблем съзнателно като към математически или инженерен.

За да има човек времето за подобно отношение към даден проблем, е нужно временно да укроти страстите си, да "усмири коня", т.е. да се подтисне импулса.

В случая е интересното, ако дадения му и нежелан от него импулс е твърде силен, за да може да буде овладян и да може да заработи стремежа към математическия и инжинерен подход.

За да се стреми някой към нещо е нужно да съществува желание, искане. А то е точно това, което извади Адам и Ева от Рая. В желанието е причината.

Ева е егото - желанието за себе си, а Адам е Супер Егото - желанието да угоди на другия, на ближния, желанието за Себе Си.

На първите етапи на развитието, не даването ход на нисшите импулси наистина помага да натрупаме сила на волята.

Само при първите етапи ли е в сила това?

Често се е случвало, поне така твърдят преките свидетели - за същите случаи и в последните етапи.

Панякога, да не пиша твърде често, се случва Провидението да спуска такива проверки и на високо намиращи се в Духа Учители!

Подтиснем ли с един камък едно житно зърно, спира се потока на живота. Животът не обича насилието отвън.

Трябва следователно да се захванем с конструктивна работа.

Примера не е точен. Въпросът е за импулси, който вадят от истинския Живот!

Захващането за работа е относително нещо и подлежи на Божията Милост. От теб самия нищо не зависи. Ако ти е дадена сила работиш, ако ли не...

Всяко животинско желание може да се превърне във висше и да донесе любов и истина и светлина в света.

Нужно е знание човек да извърви обратния път до Образ и подобие на Бог.

Това вече е факт, с условието да уточним Божието Име, То е Брахма, Вишну, Шива или Бог Отец, Син и Святий Дух.

Ако говарим за Бог, то в образа му неизменно се включва и Тъмнината и всичките и прояви (не е нужно да ги изброявам).

има много неща които не са наши, и никога няма да бъдат.

Има други направени с наш материал, като се претопят стават отново наши.

Има и наши, това са оригиналните качества на Атман.

Добре е да се разпознават навреме, тогава решенията и действията са в правилна посока.

Истината освобождава бързо.

Тук е валидно горното. За да може да се говори за "наше" зависи от това с кое точно се отъждествяваш. В Бог се включва Всичкото и нашето и вашето и Тъмното и Светлото, там Всичкото си е все наше.

Иначе как бих могъл на го Възлюбя Истински, ако има неравнопоставеността на "наше" и "ваше"? Как да Възлюбя Тъмнината? Или тя не е дело на Твореца? Защо да има такова разделение?

каква е връзката ни с човека? Оттук следва и отговора.

Според мен не е до връзката с човека, а е до внесения импулс, до внесеното внужение и заряд от Бога. Пък заряда отново зависи от следващото Божие внушение - дали да го премислиш или не, дали да го подтискаш или не, дали да му се противопоставяш или не, дали да му се отдадеш или не, дали, дали, дали...

С гордоста как се справяте, когато ви сърби?

с концентрация върху общи цели

Оценявам фактора - Божия помощ. Ако ми е дадена справям се, ако не ми е дадена не се справям, провалям се. Това не означава, че не се опитвам, обаче отново ако са ми спуснали сили за това (за опитването ми).

Тук има проблем във формулировката на метода. Фактът на нашите реакции е действие. Когато то е неосъзнато, проблемът е наистина най голям. След това идва фазата когато реакцията е повече или по-малко осъзната. Владеенето й обаче - още е проблем. Последният етап е осъзнаването на възможностите за реакция и избирането на вариант който е в съгласие с волята божия и води до освобождение на душите.

Вальо, не си ме разбрал. Последният етап, е тогава когато липсва този който избира, когато липсва този който желае. При последния етап липсва всякакво желание, а от там следва, че избор не би могъл да съществува. Последният етап е просто Наблюдение. Наблюдаващият е само Свидетел на Всичкото - Брахман, Безпристрастния Свидетел. Бог.

Птицата не е яйце, макар че е родена от такова и може да снася яйца.

Има достатъчно много примери за хора които са заявили с основание "Аз Съм Той".

Да, така е, има мнозина такива! Има значение обаче, тези като какъв са се познали? Като Светлината или като Всичкото и Нищото? Във втория случай птицата е и яйце.

:3d_146:

Така е според мен.

:wub:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нито го подтискаш, нито му се отдаваш, ами просто го наблюдаваш като от страни.

Тук има проблем във формулировката на метода. Фактът на нашите реакции е действие. Когато то е неосъзнато, проблемът е наистина най голям. След това идва фазата когато реакцията е повече или по-малко осъзната. Владеенето й обаче - още е проблем. Последният етап е осъзнаването на възможностите за реакция и избирането на вариант който е в съгласие с волята божия и води до освобождение на душите.

:thumbsup2:

Когато човек осъществи в някаква, макар и в малка степен връзка с душата си, неосъзнатите реакции и действия започват да се забелязват, поради простата причина, че те контрастират с импулсите и желанията произтичащи от душата. Човек насочвайки вниманието си към следване на по-висшите и неегоистични модели на поведение, не подтиска желанията на низшето его, а по-скоро ги лишава от внимание/храна, защото последното е обърнато по посока на душата. Старите модели на поведение постоянно търсят начини отново да се проявят и тука от значение е тези начини да бъдат различавани и опознати. Защото именно чрез тях фокуса на вниманието ни отново бива променян и низшата ни същност поема контрола над съзнанието ни. Така се получава, че се редуват моменти когато съзнанието ни е фокусирано в душата и моменти когато е фокусирано в низшето его. Според степента в която човек е в състояние да поддържа концентрацията на вниманието си към своята душа и според силата на своята воля, постепенно моментите на заслепение, когато връзката с душата е нарушена ще стават все по-лесно различими и бързо преодолявани, чрез простото съзнателно възстановяване/отпушване на посочената връзка (с други думи чрез насочване на вниманието ни към душата). Това е един бавен процес в който всяко нисше желание бива заменено от по-висше.

В по-следващия етап същото става и с мисловните ни модели на поведение.

Когато тези неща бъдат направени може да се каже, че човек е станал едно с душата си.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек осъществи в някаква, макар и в малка степен връзка с душата си, неосъзнатите реакции и действия започват да се забелязват, поради простата причина, че те контрастират с импулсите и желанията произтичащи от душата. Човек насочвайки вниманието си към следване на по-висшите и неегоистични модели на поведение, не подтиска желанията на низшето его, а по-скоро ги лишава от внимание/храна, защото последното е обърнато по посока на душата. Старите модели на поведение постоянно търсят начини отново да се проявят и тука от значение е тези начини да бъдат различавани и опознати. Защото именно чрез тях фокуса на вниманието ни отново бива променян и низшата ни същност поема контрола над съзнанието ни. Така се получава, че се редуват моменти когато съзнанието ни е фокусирано в душата и моменти когато е фокусирано в низшето его. Според степента в която човек е в състояние да поддържа концентрацията на вниманието си към своята душа и според силата на своята воля, постепенно моментите на заслепение, когато връзката с душата е нарушена ще стават все по-лесно различими и бързо преодолявани, чрез простото съзнателно възстановяване/отпушване на посочената връзка (с други думи чрез насочване на вниманието ни към душата). Това е един бавен процес в който всяко нисше желание бива заменено от по-висше.

В по-следващия етап същото става и с мисловните ни модели на поведение.

Когато тези неща бъдат направени може да се каже, че човек е станал едно с душата си.

:thumbsup2: Блестящ анализ, Станимире!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×