Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е реалност?


Иво

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

...

Никола, светът е само това, което сетивата ни "прожектират" върху времево-пространствената лента на съзнанието, което прожектира този "филм" на екрана, който наричаме "реалност"- в диалектичното битие, няма обективна действителност, та човек да има свобода на избора да си угажда- всичко що прави е поради две неща- принуден от страданието, или приврлечен от наслаждението...та, боравенето с абсолютни величини най-малкото е неуместно...Всичко е относително.

...

Както обикновено интересно мнение си написал Кристиян, макар че в него не можах много да схвана идеята ти за "метафората, Спасителя, чаша студена вода ..." , но няма значение. Явно до тук ми стигат интелектуалните възможности този път.

Мисля обаче, че е много ценен цитата, който съм копирал... Много интересни теми на размисъл може да предизвика.

Какво имам предвид? - "времево-пространствената лента на съзнанието" казваш...ОК! Всеки си има свой "филм", "реалност" ... Добре! С този извод се сблъсква всеки, който по-сериозно е навлязъл в окултната материя. Човек си учи уроците със "сопата и моркова" (страдание и наслаждение)... Ясно. Въпроса е обаче, как ще излезем от това ограничение, тази лента...? Има ли начин за придобиване на нещо по-универсално, по-всеобхватно, което да даде по-истинска и обективна картина на нещата? Може ли да се прекъсне "лошият" филм на субективно насложените кадри? Как...?

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

... светът е само това, което сетивата ни "прожектират" върху времево-пространствената лента на съзнанието, което прожектира този "филм" на екрана, който наричаме "реалност" ...

Аз не знам защо трябва да се отъждествява света, т.е. реалността с начина по който го възприемаме.

Линк към коментар
Share on other sites

... светът е само това, което сетивата ни "прожектират" върху времево-пространствената лента на съзнанието, което прожектира този "филм" на екрана, който наричаме "реалност" ...

Аз не знам защо трябва да се отъждествява света, т.е. реалността с начина по който го възприемаме.

Поради простата причина, че извън човека практически нищо не съществува- тоест, няма реалност извън човека.В буквалния смисъл реалността за всеки е само това, което е по сетивните му възможности... Човек е като черна кутия, снабдена с пет "датчика"- сетивни органи, които взаимодействат с това "вън", и чрез които получаваме в себе си информация. Очите-зрение, ушите-слух, нос-обоняние, пръсти-допир, език-вкус. И това е всичко. В нашия вътрешен компютър влиза тази информация и там тя се обработва. В резултат се получава някаква картина на света. Имаме някакъв прожектор, който прожектира върху "екран" картината на света, която виждаме. В моето възприятие егоизмът «разтяга» точката и създава ефекта на разстоянието, пространството. Той «разтяга» моето действие и създава ефекта на времето.

Всъщност... време няма, то не съществува, не съществува и пространство. Аз или правя нещо, или не. Извършвайки действие, аз преминавам от едното състояние в съседното на него. Направил съм още нещо – преминавам към следващото и съобразно с това, виждам друг свят, различната картина на реалността. Но, ако аз нищо не правя, то си оставам в същото състояние. Откъде в него да се вземе течението на времето? Какво е това «време»? Нима друг може да изпълни нещо вместо мен? Така, от една точка нашият егоизъм «раздува» цялото виртуално пространство с измеренията, лежащи по дължината на координатните оси. В това «раздуто» от точката пространство ние възприемаме процесите, идващи сякаш от сами за себе си, т.е. протичащи на ниво, разположено по-ниско от екрана. Те не са обусловени от някакви мои действия по реализацията на желанията. Аз мога нищо да не правя и няма значение какви събития ще се случат. Така работи егоизмът.

Всичко, което е разположено по-ниско от екрана, се явява измамно проявление на картината на света. Това е форма, възприемана изключително вътре в нашия егоизъм. Само, след като направим върху него съкращение и се издигнем над него, ни става ясно, че картината е мнима, тя не съществува.

"И не се учудвай, тъй като същият принцип действа и в нашето постигане на материалния свят, например: нашето зрение, с което виждаме пред себе си огромния свят в цялото му чудесно напълване, а в действителност не виждаме всичко това, тези картини възникват вътре в нас. Иначе казано, в задната част на нашия мозък има действаща, подобно на очите, фотомашина, която рисува там всичко, което виждаме и нищо от това, което е около нас.

И заради това Творецът е създал в нашия мозък сякаш огледално око, преобръщащо всичко, което се отразява в него, за да ни изглежда като намиращо се извън нас, пред нас.

И макар, че това, което виждаме извън нас, не се явява истинско, ние сме длъжни да благодарим на управлението на Твореца за това, че Той е направил в нашия мозък това огледало, позволяващо ни да виждаме и постигаме намиращото се извън нас. С това Той ни е дал сила да осмислим всяко нещо в знанието и в достоверното постижение, да измерим всяка вещ отвътре и отвън. Без това би пропаднала голяма част от нашето познание."

Ние постигаме обкръжаващия ни свят, който се намира сякаш извън нас. Това ни дава възможност да усещаме допълнителните свойства на Твореца, единственият, който присъства отвън във вид на проста светлина.

Аз постигам изключително реакцията на информацията, постъпваща в моите сетивни органи. Например, ако пробвам нещо на вкус, то го усещам отвътре. Но виждам това, което е разположено отвън. В действителност моите вкусови рецептори също постигат нещо, постъпващо отвън. Аз пробвам нещо външно, докоснало се до моите сетивни органи. Реално и в този, и в другия случай аз постигам изключително вътрешната светлина, по-точно – своята реакция към нея.

По степента на натрупването на различни реакции спрямо външните дразнители, започвам да си представям това, което се намира отвън. Въобразявам си достигналия до мен звук, който прониква в ухото ми и преминава през цялата ми нервна система; различавам го и в съответствие с това мога да кажа, че отвън нещо присъства. В действителност там няма нищо, но по реакцията на нервната ми система аз решавам, че има. Моето вътрешно желание да получа се възбужда толкова, че реакцията му спрямо намиращата се отвън светлина ми доставя оттам усещането за нещо особено. Получава се така, че основавайки се на вътрешната реакция, аз си представям външната форма и строя пред себе си представата за Твореца. В мен съществуват множество желания, в тях започвам да усещам реакциите към алтруистичните свойства. По този начин във всяко желание аз постигам постепенно свойството отдаване. Заедно с това постигам свойствата на Твореца и Неговото отношение към мен. Така в отразената светлина си създавам представа за Твореца, образа на Твореца, който се намира сякаш вън от мен. Без възможността да чувствам отвътре и да си представям отвън, нямаше да съществува начин за връзка с Твореца. Щях да пребивавам изключително в своите вътрешни усещания, вън от съюза с Даващия.

Всички изменения вътре в душите (корекциите, подемите, паденията, отношението към светлината и случващото се с тях) се явяват вътрешни усещания, "въпреки, че изглежда така, сякаш измененията се случват в самия Даващ" – сякаш Творецът се намира непосредствено пред кабалистите, създава с тях взаимна връзка и действа като едно. Само по този начин те се удостояват със знания и постигане на прелестта в Замисъла на Творението.

"Без значение, че виждаме всичко като случващо се пред нас"

– по нашата реакция към Висшата светлина ни се струва, че сякаш ние строим пред себе си Твореца, при положение, че Висшата светлина пребивава в съвършен покой и само нашите реакции постоянно се променят в съответствие с вътрешните поправяния. В това е моята работа – да коригирам състоянията на своите желания: в дълбочина, силата на съпротивлението спрямо тях и т.н. Всеки път, когато вътрешно се променям, ми се струва, че промените стават отвън..

"Без значение, че виждаме всичко като случващо се пред нас, всеки, който притежава разум, ясно вижда, че всичко, което виждаме, се намира вътре в нашия мозък. Така е и с душите: без значение, че всички образи те виждат в Даващия, в тях няма никакво съмнение, че всички тези образи се намират при тях вътре в мозъка, а не в Даващия. Ориентирай се в казаното с цялото си внимание, тъй като не е по моите сили да разкривам повече от това..."

Аз виждам собствените си промени и вътрешното видение като намиращи се отвън, но именно това създава в мен картината за Твореца, с нея се свързвам, с нея водя диалог. Творението е длъжно да види, т.е. да почувства (зрението е висшата степен на усещането) Твореца. Самият Творец, Неговата същност ние не постигаме. Абстрактната форма се възприема от нас неясно, случайно и се явява нещо измамно. Ние ясно постигаме формата, облечена в материя и самата материя, т.е. себе си (своите желания). В този случай тя става форма на Твореца, облечен в материята на творението.

Защо човекът е сътворен именно в този вид и с такива сензори? От собствения си опит ние стигаме до заключението, че целият ни свят се явява резултат от това, което са построили в нас нашите усещания. Хората, удостоени с духовно зрение, действително виждат, че картината на нашия свят, която създаваме пред себе си, всъщност е неизменната Висша светлина, изпълваща цялата реалност. Единствено нашите чувства, реагирайки на Висшата светлина, делят отпечатъка на Твореца на четири вида природа: нежива, растителна, животинска и човешка.

Картинката, рисувана от нашето въображение, изглежда така жива, че ние не можем да се откъснем от изкривената представа, докато не разгърнем допълнителното шесто чувство. Започвайки да живеем с неговите усещания, ние откриваме, че сякаш можем да се внедрим в петте природни чувства и да съществуваме в тях, а можем и да излезем извън техните предели. Потапяйки се в усещанията, получавани с помощта на петте сетивни органа, човекът, както се казва, започва да живее, излизайки от тях – умира.

Човек си представя единствено желанието да получи, което може да приема всевъзможни оттенъци. В духовния свят то се нарича "човек" и се явява последната степен в редицата: "неживо", "растително", "животинско", "човешко". Видоизменяйки желанието да получава, той може да се почувства животно, растение или представител на неживия свят – всичко това са усещания на духовните степени. Нашата материална обвивка е неизменна, но ако бяхме способни на това, то по опитен път щяхме да се направим на камък, животно или цвете. Всичко зависи изключително от степента на нивото на желанието да се получава, от степента на неговото развитие и поправяне, т.е. от това, как то си взаимодейства със светлината.

Това означава, че одеждите, които си въобразяваме в качеството им на картина от външния свят, и вътре, в които си създаваме представа за светлината на света на Безкрайността, са всъщност реакциите на нашите пет сетивни органа, чиито пра образи се явяват петте духовни сфирот. Използвайки тези сетивни органи, ние можем да си представим човека с неговия външен свят или кучето с неговия свят, или растението с неговия свят, или нещо неживо. Даже в камъка съществува някаква собствена връзка с обкръжаващата природа и свое впечатление за нея

Доколкото в нас не съществува способността да възприемаме същността на Твореца, ние не постигаме Него самия, а само образа, създаден на нашето ниво на разбиране. Като творение не сме в състояние да излезем от собствените си рамки и да почувстваме нещо извън нас. Ако нашето кли бъде съвършено поправено, ние ще можем да си представим отдаването на Твореца в най-истинската форма, без изопачавания и пречки в личните свойства. Но дори такова постижение предполага усещане, постъпващо през сетивните органи, с които Той ни е създал. Той е могъл да заложи в нас съвършено други способности за възприятие. Или въобще да ни лиши от каквито и да било усещания…

Всъщност, всеки един човек твори субективната си реалност, независимо дали действа и проявява някаква активност, или си седи ей тъй и наблюдава- уж безпристрастно...Всъщност, няма безпристрастен или обективен наблюдател. Наблюдаващият е режисьора на всичко онова, което възприема като "вселена", "битие", "свят", "реалност"...и за нищо от това, което му се струва че е "вън", практически не съществуват обективни доказателства...Всички доказателства са субективни...

За това, че някой си човек има настроен зрителен орган, който е с по-чувствителни и широки референтни граници на възбудимост, която пък задейства веригата датчик-проводник-анализатор-осъзнаване/представа (посредством сравнение с познати образи, форми и цветове)- в този оспект има по-ясновиждащи хора- това не ги прави нито духовно по-богатни, нито представлява нещо повече от това, което е- сетивност...

Човека, сравнен с повечето животински видове, се оказва практически сетивен инвалид спрямо повечето видове животни, чиито сетива са много по-развити и възпрриемат в много по-широк диапазон, който ние хората не бихме могли да понесем дори...Повечето животни най-често успяват да се "изнесат" преди някакво пиродно бедствие да сполети някой населен район с хора- присъщо им е да усещат земетресения, наводнения, всякакви природни стихийни бедствия, пожари и т.н....а хората, с най-модерната техника все още са на нивото на "тука има- тука няма", а някои се опитват да предсказват подобни неща, но едва ли биха достигнали и 20% от "дарбата" на слона примерно...

Но, както и да е...Егоугодната визия не е ясновидство, а ясновиЦтво, а пък то, особенНо ако човек се взема насериозно, подранва илюзията, че човек може сам да "се спаси" от оковите на диалектиката...

Линк към коментар
Share on other sites

Нашето съзнание е като едно езеро. Сетивата ни са като неговата повърхност. Мислите, чувствата, желанията, предубежденията ни и др. са като вълни по повърхността на това езеро. Начина по който възприемаме света около нас, т.е. нашата субективна реалност е отражението по повърхността на въпросното езеро. То е едно изкривяване на това, което повърхността на езерото отразява и в действителност е нереално. Именно отражението е нереалното. Така и нашата субективна реалност е илюзорна, съществуваща само в съзнанието ни и променяща се с нашето индивидуално развитие. Това, което съзнанието ни отразява е истинското, неизменното, вечното. То си е такова, каквото си е и няма значение дали ние ще го възприемем вярно или с изкривявания. Вълните в езерото с нищо не могат да променят обекта отразяващ се в тях, а само отражението му.

Линк към коментар
Share on other sites

Човека, сравнен с повечето животински видове, се оказва практически сетивен инвалид спрямо повечето видове животни, чиито сетива са много по-развити и възпрриемат в много по-широк диапазон, който ние хората не бихме могли да понесем дори...Повечето животни най-често успяват да се "изнесат" преди някакво пиродно бедствие да сполети някой населен район с хора- присъщо им е да усещат земетресения, наводнения, всякакви природни стихийни бедствия, пожари и т.н....а хората, с най-модерната техника все още са на нивото на "тука има- тука няма", а някои се опитват да предсказват подобни неща, но едва ли биха достигнали и 20% от "дарбата" на слона примерно...

Но, както и да е...Егоугодната визия не е ясновидство, а ясновиЦтво, а пък то, особенНо ако човек се взема насериозно, подранва илюзията, че човек може сам да "се спаси" от оковите на диалектиката...

Животните също си имат Его(вътреживеещ Дух), но на тях явно То, Егото не им пречи!? - Реалност и факт.

Господ е създал самото Его(вътреживеещият Дух), създал е и човек/хората по плът. - Реалност

Излиза, че Господ е създал нещо ненужно или бъркам!?

Животните слушат Егото и То им помага.- Реалност.

Защо ли аджеба едно и също Его(вътреживеещ Дух) на животните помага, пък на хората не помага?

Хората(плътта) решават, че трябва да смачкат Егото защото Егоугодната визия не била ясновидство, а ясновиЦво. Само защото хората са против нелицеприятната визия на Егото за тях самите може би?

Според мнението ми това е така, защото може би хората са се превъзнесли и са решили да смачкат точно това Его (вътреживеещият Дух), което им е Източникът на Живата Светлина.

Ами нали точно Егото е Божественият Дух в нас, който ни дава жизнени сили да сме живи, но казано с различни думички по една друга система от термини. А кой ли го беше измислил онова правило "Разделяй и владей" ?

Най-вероятно Ян Бибиян ??? Ах този палавник бре ....!!! ;):lol:

Не се отказвам тогава нито от ясновидството, нито от ясновиЦвото.

Нека си стоят и двете Дарби в "хамбара" (но в различни прегради на хамбара), че като няма пшеница и ечемикът може да замести пшеницата. Пък тези които не харесват ечемик, ми да ходят гладни тогава. Но тежко му обаче на този/тези който/които не прави/правят разликата между ечемик и пшеница, пък се е цанил/цанили за ... "търговец на зърно", Дава/дават безумно голяма цена за ечемик, пък хвърля най-добрата "пшеница" на боклука. Такива рано или късно си плащат данъка. Защото добрият сеач прави разликата и не смесва различното зърно когато сее и жъне. Когато зърното узрее, зрее по различно време и по различен начин. Ако жътварят изчаква да узрее и пшениченото зърно за да жъне, тогава ечемиченото зърно ще е презряло и ще окапе по земята. Ако ли пък прибере ечемикът, пшеницата няма да е узряла.

М-дааа.. и това си е Реалност. Да сложиш на пример шивач на мястото на "търговец на зърно" или сеяч, или жътвар, си е Реалност. Вярно е, че е болезнена Реалност, но си е Реалност. Да му имам способностите на този пишман "мениджър"..... и за портиер на "хамбара" няма да го назнача, да не говорим за "мениджър". Защото много се надяват на това "жито" за да оживеят.... Реалност.

Линк към коментар
Share on other sites

А що се отнася до Беинса Дуно, то пак с категоричност мога да кажа, че само 1+2+2 (през поколение) са учениците му, които изпълняват учението така, както е заложено в него- т.е. над 99% от учениците и по негово време, и в наше време, и в идните 100-на години, си остават в голяма степен окултно-активно, но Божествено-инертни- учението учи как човек да се извиси духовно, да срещне смъртта и да възкръсне- а масова шамбализация в момента няма...няма и да има поне още 100-на години

От една страна си прав и много ми харесва думата "шамбализация", но дали във всички плоскости гледаш и трябва ли човек да се афишира като ученик на Дънов за да следва учението му. Това учение е универсално, то свидетелства за истината и не е единственото такова, а още по-тчоно ще е ако кажем, че то не е негово. Разбира се и при останалите не е голям процента на прекралите прага, но както сега няма масова шамбализация, така е моментът на най-масовата в близките няколкостотин години напред и назад.

Привет Венци,

Масова шамбал`зация на населението, а? Къде ми е бил акълът!? Но, човек трябва да копае и копае, все по на дълбоко..или пък беше по-задълбочено...Наскоро в едно неофициално, спонсорирано от съмнителни финансови източници проучване, открих останките от древно същество- човек, на изток от горичката на стадион Лаута- баш на +браздата" с бившето военно поделение, което беше там. Странното бе, че открих съхранен скелет на човешко същество от типа "древно", с категорични данни за развито трето ухо...Поради това, както и поради наличието на няколбко неразлжени...или по-скоро мумифицирани духовни следи, които няма да спомена, реших да нарека открития вид- шамбалопитек, и като нищо мога да го пробутам за "липсващата бримка" на еволюционната примка...Сапунчето и столчето за ритане- всеки ще трябва да си носи сам :D Но, освен това, в полумумифицираната-полуфосилизираната хипофиза на шамбалопитека, се натъкнах на категорични доказателства за наличието на политеизъм- многобожие, при това, в рамките на един индивид...

Разследван и вероятните причини за смъртта на шамбалопитека- не е умрял от старост, няма данни от физически наранявания, но се натъкнах на следи, насочващи към вероятната причина- религЬОзна политеистическа симплегия...Това се случва и до днес на хора, които са превърнали хипофизата си в ню-ейдж свърталище, което практимчески си е политеистично...Но, явно боговете по времето на шамбалопитеците са проявявали други модни тенденции в божестветнотоси отношение към феновете си...Та, въпросния шамбалопитек вероятно е угаждал на предпочитан от него бог, и в същото време- както е било типично за онези времена, е действарл за съсипването на някое друго божество (добре познаваме интригата Зевс/Хера, и забърканите олимпийски и неолимпийски божества, 1/2-божества и простосмъртни люде), но в момент на появяване на трето, четвърто и/или пето божество, хипофизата не издържа, и изпада в състояние на внезапна религиозна симплегияу, което външно прилича много на кататоничността, но не е- поне в нашата реалност... ;)

Редактирано от Кристиян
Линк към коментар
Share on other sites

Ха, какво съвпадение! И аз съм чувал и чел по Интернета за този ъъъ... шамбалопитек. Ей това Интернета си е голЕма работа, `сичко ти казва, стига да попаднеш на търсеното нещо. Аз пък за него чух, че разни нешамбалопитеци със съмнителните финансови източници ходили да го проучват ( има-няма 1/2 автобус народ и няколко месеца седяли) защото им било много странНо същество - полускелет, полумумифицирана- полуфосилизиран хипофиза. То и други автобуси са идвали, та местните хора казват, че имало вече утвърдена схема по посрещане и изпращане на екскурзиянти. Но не се знаело какво си хортували екскурзиантите от другите автобуси с шамбалопитека. Пък не се знаело и кой бил политеистичен и липсващата еволюционна брънка - изследваният или изследващите го??? Умували, умували и ... като не намерили научни отговори (нали трябвало да си оправдаят разходите, пък и науката им била толкова и наука) и си казали: .."А бе, те таквоз животно нема". Май таз` религЬОзна политеистична симплегия (не че знам какво означава де) изобщо не го вълнувала. Защото на ковчега имало надпис: "Важното е работа да се върши и то качествено за пред Историята и Шамбалата. Точно Историята и Шамбалата ще са бейзболната бухалка по изследващите" . Демек целият свят разбра, само изследващите чукат по епруветките си и цъкат като стенни часовници, само и само да има още парички от съмнителните финансови източници. Но така и не разбраха, че стенните часовници цъкат и времето си изтича и после друг ще им мери времето. Щото Времето било разправят затворено пространство и бегане няма от влизането в ъгъла на ринга. Като при Ной - `сички го мислиха, че има полумуфицирана хипофиза и самичък си говорил като лудите, пък той завалийката ( Ной демек де) бил при Началника си на оперативка с едната половина на хипофиза. Пък с другата половинка правил на изследващите "тука има-тука нема" докато свърши оперативката... Ама то не било баш оперативка, ами било нещо друго ... Но за нещото друго - друг път, когато Началникът разреши на шамбалопитекът да се сведат задачките на работните пчелички. Защото пчеличките се събуждат само когато има цветен прашец и Слънцето напече крехките им крилца, за да забъркат меда. Нищо, че пчелите не ядат от този мед, шамбалопитекът го обича. На пчелите се оставя шекерена водица за зимата ... Другата особеност дето я прочетах по Интернета беше, че въпросният изкопаем скелет не бил източно, а северно от Лаута. Поредното научно доказателство че изследващите били с повредени вътрешни компаси. Най-вероятната причина може би е била силната магнитна аномалия, от полухипофизното илюзорно театрално представлание, влияещо на научната им апаратура. А всеизвестен факт е, че всяка апаратура е подвластна на мощни магнитни аномалии и поради това следва всички изразходвани средства от съмнителни източници, да им се направи велик водосвет и да се осветят. Защото всеки здравомислещ ще потърси сметка за резултатите от похарчените средства и възвръщаемостта на вложените усилия. Иначе каква наука ще е, когато сама си ритне бъкърчето с издоеното мляко ??? В противен случай, не се знае кой е полумумифициран. :D

Темата беше : Що е реалност?

Е па т`ва ще е реалността. Другото е: "От прахта ви взех, в прахта пак ще ви върна".

Но с Венци съм съгласен за следното:

От една страна си прав и много ми харесва думата "шамбализация", но дали във всички плоскости гледаш и трябва ли човек да се афишира като ученик на Дънов за да следва учението му. Това учение е универсално, то свидетелства за истината и не е единственото такова, а още по-тчоно ще е ако кажем, че то не е негово.
Щом не е единственото, значи намирисва на политеизъм и тук. :lol:

А бе и Венци се съмняваше от началото, но виждам, че е достигнал до много поучителни изводи напоследък. И ако питате мене и до още поучителни изводи ще достигне. Виждам го, че е помъдрял много, пък и около него съзирам доста мъдри последователи. Чак ми става неудобно с моето килийно образование, дето още бъркам Е с И. Поради това хич не смея да погледна към Мъдростта и предпочитам да лющя семки. Поне мога да ги пипна семките със пръсчетата си. И като вторично следствие, даже и мравките имат за зимнина. Пък това Мъдростта, нито се пипа с ръка, нито се вижда, нито се яде и никой не може я обясни. Но ако ми почука на вратата, ще я пусна да влезе, за да се запознаем по отблизо така и по-осезаемо. Че да не бъркам поне Е-то с И-то. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Ко?

Хипофизата ли ви насочи към мен?

Бъркате се нещо - нужна ви е хиперфиза.

И последователите ми не са шамбалопитеци, щото вече са получили своите отговори. Сега са шамбалокибици.

Няма да ви забраня да споменавате напразно името ми, ама като го правите, слагайте по едно "О, ..." отпред.

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което говоря днес, всичко не е съществено. Аз имам предвид да пресея нещата така, че да отделя триците от брашното. Триците ще останат на ситото, а брашното ще падне долу. Обаче, пресяването не е наука, нито философия. Какво се постига с отделяне на триците от брашното? Според някои учени, триците съдържат повече витамини от брашното. Следователно, хората отделят същественото от несъщественото и се хранят с несъщественото. И за люспите на лука се казва, че съдържат витамини. Въпреки това, домакинята хвърля люспите на лука, а употребява вътрешните листа, в които няма толкова витамини. Каквото правят хората в обикновения си живот, това правят и в духовния живот. Едни от тях говорят за небето, а отричат земния живот; други говорят за земята, а отричат духовния живот. Това значи, да хвърляш едни витамини за сметка на други. Витамини има и в земния, и в духовния живот. И едните, и другите ще използваш разумно. Следователно, ако в даден момент си свързан с духовния свят и се разговаряш с разумните същества от този свят, използвай ги, да придобиеш нещо от тях. Но в това време, не отричай знанието, което си придобил на земята. Тези знания взаимно се допълват. И на земята да си, ще се учиш едновременно и от земята, и от небето.

Ново разбиране

Реалността - житното, зърно, което не е смляно и пресято, съдържа в себе си всичко и най-вече жив зародиш.

Започнем ли да мелим и пресяваме, отдалечаваме се от реалността.

Но как да опознаваме без да мелим и пресяваме? Може би като посаждаме и се грижим и наблюдаваме? Или още нещо?

Линк към коментар
Share on other sites

Ко?

Хипофизата ли ви насочи към мен?

Бъркате се нещо - нужна ви е хиперфиза.

И последователите ми не са шамбалопитеци, щото вече са получили своите отговори. Сега са шамбалокибици.

Няма да ви забраня да споменавате напразно името ми, ама като го правите, слагайте по едно "О, ..." отпред.

:3d_146::3d_065::3d_043: Ко? :3d_146:

...

Донче, така е. Но и за жътва трябв ада се мисли, не само за посев...

Нека цитирам един мой любимец, много са хубави думите му:

"Няма време. Богата е реколтата, но презрява и се рони в полето...

А жътварите не стигат. Малко са... много малко... и слаби.

...баберка сме, накрая на цикъла."

Линк към коментар
Share on other sites

Няма жътва без посев....

Жътвата не означава смилане и пресяване... все още не.

По-скоро е бъдещо посяване.

Смиламе и пресяваме реалността, за да се нахраним... Кое храним със смляна и пресята реалност? А кое в нас се храни с живо житно зърно?

Линк към коментар
Share on other sites

Няма жътва без посев....

Жътвата не означава смилане и пресяване... все още не.

По-скоро е бъдещо посяване.

Смиламе и пресяваме реалността, за да се нахраним... Кое храним със смляна и пресята реалност? А кое в нас се храни с живо житно зърно?

Няма и полза да сеем пък да не жънем, щото само плява поникнала.

Но може да подготвим терен и Бог да посее нещичко, стига да има кой да прибира, вместо да търчат камъни да мелят по мелниците. Или продукта на човека. Вкусен е на вид, ама не става за ядене.

Линк към коментар
Share on other sites

Житното зърно...

- може да се ожъне, прибере, смели и да нахрани.

- може и да се посее, за да даде още зърна, още плод.

- -----------------

това е от наша, човешка гледна точка - тези, които го сеят, жънат и ядат

А зърното?

То няма ли думата?

Или съществува, защото ние така сме решили?

И съответно ние решаваме /не то/ каква ще му е съдбата.

--------------------

същото е и с хората..

- можем да храним еоните, и архонтите на еоните

- можем и да се посветим на семенцето в сърцето ни, да покълне, да расте, да пребъде от сила в сила и от великолепие във великолепие.

"Нека Той да расте, а аз да се смалявам" - казал Иоан Кръстител за Исус...

photo-910366-M.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...