Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Приложимо и неприложимо за днешното ниво на съзнание


Ваня

Recommended Posts

"Сега, като говоря за любовта, зная какво може да приложите. Изобщо, аз зная кои неща са приложими за сегашния човек и кои са неприложими. Например, колкото и да се говори на човека за Слънцето, за възможностите да го посети, днешният човек не може да направи това. Защо? – Условията на Слънцето са съвсем различни от тези на Земята.

Като говоря за Слънцето и за Любовта, аз не искам непременно да ми вярвате. Дали вярвате или не – това не ме интересува. Аз се интересувам само от едно: вярно ли е това, което говоря.

Човек не трябва да вярва сляпо, а да изучава Небето и Земята, всичко, което Бог е създал. Щом изучавте и вярвате в това, което Бог е създал, вярвайте и в техня Създател.

За да разбере живота на Слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце.

Всеки човек има в себе си едно малко сълънце…"

“Желаният мир” – беседа от Учителя Дънов

28.08.1938г

Модераторска бележка: Темата беше временно затворена за доуточнение на името. Разговорите относно името на темата са преместени в съответната тема тук.

Линк към коментар
Share on other sites

За да разбере живота на Слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце.

Всеки човек има в себе си едно малко сълънце…

Ами според мене това е най-близката цел, която е напълно достижима за хората - връзката с и проявяването на човешката душа в ежедневния живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Във връзка с тази тема се замислих за твърдението на много хора, че преживяват целостта си с Бог. Дали е постижимо това обаче? И дали можем да преживеем целостта си с Бог преди да сме се центрирали добре в самите себе си? Под центриране в себе си разбирам осъзнаването че има Бог, че не си сам, че от теб самия зависи докъде ще достигнеш в развитието си , също така намирането на опорна точка вътре в себе си.

Много съм се питала - силно вярващите, които се уповават на Бог и смятат, че той ги закриля винаги, които в трудни периоди не се извръщат от него, но които нямат този център в себе си, дали всъщност са прескочили етап или този етап не им е нужен? Наблюдавала съм такива хора, познавам такива хора и забелязвам, че те всъщност малко работят върху себе си и на практика не се стремят към по-голяма осъзнатост. Характерното за тях е убеждението, че уж са цяло с Бога, а в същото време той е сила - външна за тях, която решава какви събития да им докара на главите с единствената цел да изпита вярата им, но не и за да им помогне да се развият и осъзнаят.

Имайки тези наблюдения и личния си опит, смятам че е непостижимо да преживееш истински целостта си с Бога на този етап, докато постижимото е да достигнеш целостта сам в себе си.

Наблюдавам и много от участващите във форума. Виждам у някои от тях един стремеж като че ли да прескочат етап. Не казвам че съм права, но досега не съм оборила наблюденията и изводите си. Докато у други го има противоположния "похват" - да се осъзнаят, опознаят, развият и открият целостта в самите себе си. Виден представител на тази група е Орлин :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

И аз съм склонен да вярвам, че най-напред всеки следва да стане истински човек, едва после може да има шанс - но не и сигурност - Бог да го избере за свой истински храм! В същото време и в най-пропадналото или патологично разцепено състояние ми се струва, че продължава да съществува някаква нишка на пряка връзка на съществото с Първоизвора. Проблемът е, че в такива състояния тя е почти невъзможно да се развие. Чувал съм или съм чел за някои твърде редки изключения на "внезапно обръщане" хода на живота, когато бързо се еволюира - или се отключва блокиралата еволюция - от привидно много ниско в стабилно много високо ниво. Допускам, че тези изключения съществуват, но не мога да си спомня такова измежду хилядите хора, с които съм контактувал... Винаги е имало доста силни заложби, които при някои се реализират трудно, при други доста лесно, при трети вълнообразно, но чак пък от пъкъла, та в небесата... Сигурно Господ държи такива най-редки казуси, за да ни напомня, че Духът е над всичко и следователно не можем да абсолютизираме изведените от нас емпирично закономерности, включително в основни области като еволюцията на съзнанието! :rolleyes:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...