Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
pakodelucia

Относно редактирането на словото

Recommended Posts

Здравейте,

Искам да проведа един експеримент. Ще ви поставя два цитата. Няма да казвам нищо повече. Само, че са две различни редакции, на едно и също съдържание, от една и съща беседа. Всеки който желае да участва моля да спази този ред: да каже кой от двата варианта избира и да се аргументира по пътя на логиката.

Ето въпросните текстове:

Първи

"Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“.

Втори

"Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Здравейте,

Искам да проведа един експеримент. Ще ви поставя два цитата. Няма да казвам нищо повече. Само, че са две различни редакции, на едно и също съдържание, от една и съща беседа. Всеки който желае да участва моля да спази този ред: да каже кой от двата варианта избира и да се аргументира по пътя на логиката.

Ето въпросните текстове:

Първи

"Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“.

Втори

"Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува."

Хола, Пако!

Моят непоколебим избор - вариант №2, т.е. ОРИГИНАЛА!!! Нямаш абсолютно никаква нужда от логическа аргументация. Словото нито се коментира, нито се редактира. Такива "редакции", за съжаление, са нещо като "политературчване"...

А, щях да забравя - ей, ама ти много хубаво свириш, бе, човек...Я се чуй, само...

http://www.youtube.com/watch?v=5ZWm4S3Ambg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Пако!

Смятам, че Словото може и е хубаво да се редактира от гледна точка изискванията на съвременния български правопис и правоговор, като се използват съвременните форми на думите и съвременните правила за построяване на изреченията.

Не приемам, обаче, да се редактира смисълът на казаното, защото той може да бъде неволно изменен и виждам такова изменение в първия текст.

Затова не приемам вариант 1, а автентичният текст би могъл да се осъвремени например така:

„Сега, във всяко едно съзнание е вложено желанието да обсеби и да завладее; това е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да владее. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладеят по един особен начин. Тъй, по един механичен начин искат да се завладеят, а там, където започва това механично завладяване, се появява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека, е: човек за човека да се жертвува.”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мнение съм, че не бива да се пипа нито една дума от словото на който и да било духовен наставник. В стремежа си да осъвременяваме автентичността, понякога я превръщаме в кич. Не става дума за горните цитати, споделям принципно. Всичко, до което се е докоснала мисълта, пропита от духовна светлина, би трябвало да се остави, както е. Самият Дънов е казал (цитирам по памет): "Аз всяка дума съм казал на място, но вие криво ги тълкувате". Какво остава и ако се редактират. Понякога смяната само на една дума или дори на мястото й в изречението драстично изменя смисъла й.

Вторият цитат, разбира се, съвсем друго музикално звучене притежава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и начини за осъвременяване на текст без той да загубва автентичното си звучене и сила, но същевременно да стане разбираем за съвременника. При това върху него до минимум ще се отразят личността и стилът на редактора..

Текстът се оставя автентичен като се заменят само буквите, които вече не се използват в съвременната кирилица. Думите, които са изчезнали от съвременния български или се е променила формата им, се обясняват със синоними или съвременните им варанти в пояснителни бележки към текста, направени от специалисти-езиковеди и изследователите на творчеството на автора, които познават спецификата на стила, изразните му средства и културата на епохата, в която то е създадено.

Така всеки читател има възможност да се докосне до автентичния текст и ако пожелае и има нужда да се ползва от поясненията доколкото и както той пожелае. Така всеки ще има шанса да види и чуе посланието към него лично и да изтълкува думите както за него е най-полезно в конкретния момент. Един ще чуе в тях едно, друг - друго....

За правото или кривото тълкуване на думите на Учителите всеки читател сам ще поема своята отговорност и последствия пред себе си и Пътя си....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Здравейте,

Искам да проведа един експеримент. Ще ви поставя два цитата. Няма да казвам нищо повече. Само, че са две различни редакции, на едно и също съдържание, от една и съща беседа. Всеки който желае да участва моля да спази този ред: да каже кой от двата варианта избира и да се аргументира по пътя на логиката.

Ето въпросните текстове:

Първи

"Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“.

Втори

"Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува."

И аз съм сигурна, че 2-я вариант е по Учителя. Чудя се защо просто всеки не чете и коригира себе си, а не да се занимава с коригирането на Словото? Учителят е казал, че не е хубаво да се махнат буквите ъ-то с кръстче и ж -то като колибка, а "Буквата ъ /с кръстче- "он"/ е хубава.Ако се изхвърли от употреба, българите ще закъсат." Та, не би трябвало даже смислово вярно да осъвременяваме словото, защото "Противоречията в живота идат ту от новия граматически строеж на нашата реч...". "Помнете, че в това, което ви говоря, всяка дума има определен смисъл. Ако аз употребявам определена дума, то аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, както се определят слънчевите лъчи."

Преди няколко месеца видях в книжарниците "Науката и възпитанието", ново издание, цветно, подредено, "подстригано" според разбиранията на някого и съответно, направо осакатено. Дали имам право да говоря така? - Това е книгата, която ме е като "библия" и съм я чела не по-малко от 20-тина пъти, познавам я добре и смятам, че под външната й "научна" форма се крият много пластове на разбиране - има за всекиго по нещо. А когато променяме словото ние спираме достъпа на съзнанието на онзи, който чете до нивото на което ние сме разбрали прочетеното. И горните два цитата от Донка са много хубав приемер за това!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Здравейте,

Искам да проведа един експеримент. Ще ви поставя два цитата. Няма да казвам нищо повече. Само, че са две различни редакции, на едно и също съдържание, от една и съща беседа. Всеки който желае да участва моля да спази този ред: да каже кой от двата варианта избира и да се аргументира по пътя на логиката.

Ето въпросните текстове:

Първи

"Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“.

Втори

"Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува."

И аз съм сигурна, че 2-я вариант е по Учителя. Чудя се защо просто всеки не чете и коригира себе си, а не да се занимава с коригирането на Словото? Учителят е казал, че не е хубаво да се махнат буквите ъ-то с кръстче и ж -то като колибка, а "Буквата ъ /с кръстче- "он"/ е хубава.Ако се изхвърли от употреба, българите ще закъсат." Та, не би трябвало даже смислово вярно да осъвременяваме словото, защото "Противоречията в живота идат ту от новия граматически строеж на нашата реч...". "Помнете, че в това, което ви говоря, всяка дума има определен смисъл. Ако аз употребявам определена дума, то аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, както се определят слънчевите лъчи."

Преди няколко месеца видях в книжарниците "Науката и възпитанието", ново издание, цветно, подредено, "подстригано" според разбиранията на някого и съответно, направо осакатено. Дали имам право да говоря така? - Това е книгата, която ме е като "библия" и съм я чела не по-малко от 20-тина пъти, познавам я добре и смятам, че под външната й "научна" форма се крият много пластове на разбиране - има за всекиго по нещо. А когато променяме словото ние спираме достъпа на съзнанието на онзи, който чете до нивото на което ние сме разбрали прочетеното. И горните два цитата от Донка са много хубав приемер за това!

Май цитатите бяха от "pacodelucia", а не от Донка. И много ми се иска да дам един пример, за това как аз разбирам, че редактирането на Словото е неуместно или дори невярно предаващо смисъла. В беседите си на определени места Учителя казва "Рекох:...", а днес някои са осъвременили това на "Казвам, казах". Спореде мен, разликата е в това, че когато Учителя употребява "Рекох:..." това означава, че Той изрича това със сила и власт или че нещата са точно такива, каквито ни ги предава с думи Той. По този начин можем да разберем, че сам Духът Божий говори. А когато се употребява "казах, казвам..." това звучи като "да си поговорим по този въпрос".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В беседите си на определени места Учителя казва "Рекох:...", а днес някои са осъвременили това на "Казвам, казах". Спореде мен, разликата е в това, че когато Учителя употребява "Рекох:..." това означава, че Той изрича това със сила и власт или че нещата са точно такива, каквито ни ги предава с думи Той. По този начин можем да разберем, че сам Духът Божий говори. А когато се употребява "казах, казвам..." това звучи като "да си поговорим по този въпрос".

С Учител се говори от сърце към сърце, езикът е любов. Един учител съвсем не би говорил със "сила и власт" на своите ученици. Не сме били там по времето на Беинса Дуно и не можем да кажем как е говорил и какво е влагал. Аз лично не виждам такава разлика между думите рекох и казах. Рекох е дума, която е остаряла и вече почти не се използва. Използват я все още възрастните хора. В тази дума усещам мекота, а не сила или власт. А сега просто се заменя с по-съвременната дума казах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко месеца видях в книжарниците "Науката и възпитанието", ново издание, цветно, подредено, "подстригано" според разбиранията на някого и съответно, направо осакатено. Дали имам право да говоря така? - Това е книгата, която ме е като "библия" и съм я чела не по-малко от 20-тина пъти, познавам я добре и смятам, че под външната й "научна" форма се крият много пластове на разбиране - има за всекиго по нещо. А когато променяме словото ние спираме достъпа на съзнанието на онзи, който чете до нивото на което ние сме разбрали прочетеното.

В този смисъл аз не съм срещал нередактирани беседи от Учителя. Единствената книга която ми подари една позната, защото тя не проявяваше интерес към нея, напечатана на българският език преди промените му (с "ь" и "ж"), е "Пътят на ученика", но смятам, че и тя е редактирана.

Сигурен съм, че хората заели се с редактирането на Словото, в никакъв случай нямат лоши подбуди, защото обикновено това са ученици на Учителя приживе и негови съратници и пазители толкова години на неговото Слово, за да можем и ние да се ползваме, да четем и учим сега. Но също знам, че самият Петър Дънов никога не се е интересувал дали Словото му се записва правилно. Имам чувството, че за това са се грижили други сили от невидимия свят и може би пак под пряко неговоръководство, но без никаква външна изява. Може би и за това в достатъчно автентичен вид присъства Словото му и в наше време.

Учителят е казвал, че ако някой изучава някоя книга или философия, дори авторът и да си е заминал, той ще дойде при четящия и ще му разясни идеите си и ще му каже, че на еди кое си място, аз съм писъл тъй и тъй, но съм искъл да кажа това и това. И тогава на четящият ще му се изяснят нещата.

За мен книгите със Словото са като Библията. Колкото пъти препрочитам вече четени беседи, всеки път ми донасят нови впечатления и откривам нови неща. Сякаш "някой" постепенно ми разяснява все по отчетливо и по-точно, смисълът на дадените примери и на това учение.

А що се отнася до външната напудреност на новите издания, това е изявата на светското в книгопечатането и не знам колко би харесало това на Учителя, защото той винаги много внимателно е претеглял всичко което е идвало от света и което се е опитвало да се промъкне и настани всред учениците му и школата.

Но пък и всеки който е призован вътрешно да тръгне по пътя, външната корица на една такава ценна книга ще премине покрай погледа му, а важното за него ще остане съдържанието и ценноста на написаното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все пак нека забележим, че тук развитието на дискусията е предопределена от участника, който е положил нейното начало, като любезно ни предоставя шанса да се включим в неговия експеримент. Даден е един пример, на който всеки човек би реагирал по предвидим начин. Примерът е анонимен - не е ясно доколко той е представителен и какви изводи могат да се направят от него.

Като начало, нужно е човек, който пише по тази тема, да бъде наясно с формата, под която Словото на Учителя Петър Дънов е било записвано и е достигнало до нас. Това има пряка връзка с понятието "оригинално" и "редактирано". Словото му е било изговаряно и стенографирано в момента на неговото изнасяне, в по-голямата си част от трима стенографи. Стенограмата е метод за съкратен запис на съдържание, при което остават само найсъществените елементи от речта. Останалото се възстановява по памет от самият стенограф в последствие. Кодирането на съдържанието при стенографирането е индивидуално - само авторът им може да ги разчете в пълният им обем. И дори в този случай авторът на стенограмите не може да предаде изговореното без известни загуби. В повечето случаи тримата стенографи са работили заедно по дешифрирането и възстановяването на пълното текстово съдържание, за да осигурят максимална точност. Но има и случаи (вероятно по-редки), в които стенограмите са останали недешифрирани и се е наложило тяхното дешифриране много по-късно и не от техните автори.

Виждаме, че това Слово е достигнало до нас посредством метод на запис който не предполага 100% точност на думите. До колкото знам дешифрирането на чужда стенограма е изключително трудно, да не кажа невъзможно начинание. Този процес допълнително увеличава загубите на точност. Самият процес на дешифриране до голяма степен включва в себе си процес на редакция. Всеки, който го е правил лично, би се съгласил. С други думи, няма такова нещо като "оригинално" и "нередактирано" Слово в точният смисъл на думата.

Занимавам ви с тези детайли, за да добиете някаква представа за същината на въпроса която се разглежда тук. Могат да бъдат дадени и примери, при които текстове, произхождащи от дешифриран един екземпляр на стенограмите, звучат на моменти безсмислено и неадекватно, и то едва ли поради неземната възвишеност на вложеното в тях съдържание, а по-скоро поради систематичната грешка на ползваният метод за запис.

Така или иначе, съществуват и убедени привърженици (а аз съм един от тях) на необходимостта от умерена и съзнателно контролирана редакторска намеса, съществуват и противници на този подход. И двата подхода имат убедителни аргументи на своя страна. И в двата случая обаче, за да се изкаже на място човек, е нужно да бъде достатъчно подготвен. А един подаден пример прилича много на бонбонче... :)

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм за редакцията. Да се запази смисъла, но да се коригират атавистичните словоформи, които отблъскват. Освен това - за пред тогавашната публика, а и през конкретния мозък на богослов - лекциите са дадени до голяма степен в един абсурден за развиващото се научно мислене религиозен стил... Това също иска осъвременяване. Към последното ми изречение съм сигурен, че реакцията ще е остра. Но - това мисля. Беинса Дуно е велика същност. Дънов обаче е бил възпитаван в църковна терминология и символика, която за напредничавите съзнания на новата епоха се нуждае от превод! Семантичният заряд е поразителен, но формата под която е поднесен, е архаична. Пак казвам - само лично мнение!

Разбира се, религиозно - църковният - библейски облик на лекциите не е във всяка лекция. Но го има, несъмнено. Истините от космическа величина са там - също! но - формата на поднасяне... Ако човек има пристрастия лкъм еврейската нация, нейните религиозни книги, а и ако е религиозен по принцип - такъв начин на поднасяне е о'к. За голяма част от българите, предполагам, е о'к. В тази страна по подразбиране човек се присъединява точно към еврейския клон на поднасяне на древното познание. И все пак, ако някой не е религиозен, тогава какво? Ами си програмист и си свикнал на един език, ако започнеш да работиш с друг, ще ти се наложи да си превеждаш изразните форми на единия така, че да можеш да боравиш с него.Тка и с религиозността, още повече пристрастно библейската. Зад думите на самата библия се крие велико знание - то обаче е или шифровано, или умишлено се представя абстрактно, докато всъщност е явно буквално. Библията е един вид история на евреите, но и техните записи за историята на по-древните от тях цивилизации като шумерите например. Този Бог и Господ, за койт осе говори там и който ние абстрактизираме, са просто цивилизации от по-развит технически и научно тип, с които човечеството е общувало и боготворяло катоп дивак паднал пред него парашутист...

Само казвам, че всичко се развива. Словото и начинът му на поднасяне също! В будизма, да речем, най-действени и живи направления са северните - Махаяна и Вяджраяна, коит оса си позвоолили да осъвременяват, доразвиват и действително прилагат учението на Буда в същността му, а не по буквата. тези направл;ения са сътворили много Буди, кат оисторическият Буда е само един от тях... Южният Будизъм от друга страна е застинал, хванал се е за буквата на писанията кат оудавник за сламка - и там просветлен човек в последнот охилядолетие НЯМА.

Идеята ми е, че - да лекциите трябва да се запазят както са д\адени оригинално, като може би се промени само правописа и някои атавистични словоформи. Но - да не се застива там, да се развива учението. Да с епостигат истините, даденои в него практически исмело. Да се разчупват стените на предубежденията. Да се вижда същността зад формите!

С дълбок респект, обич и поклон към същността на Учителя Беинса!!! АУМ

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Различните думи носят различини вибрации и не са употребени случайно. Много от т. нар. синоними може да окажат различно въздействие. В Учението на Дънов се използват и доста символи и символични словосъчетания, изрази, притчи, чието значение лесно може да бъде изопачено от неправилен превод или редактиране. В крайна сметка скритото е много повече от конкретно изразеното в текстовете. Стилът на писане също носи определен енергиен заряд и изразява характера на автора му. Съгласен съм с Васил, че грешките и неточностите са неизбежни, те стават и при обикнолен превод от един език, но стремежа на преводача трябва да бъде максимално точно да отрази оригиналния текст, като за целта може да му се наложи и да разучи живота, характера, особеностите на епохата и другите трудове на автора, който превежда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Най-после се разприказвахме по един от важните въпроси. Обикновено, когато въпросът е щекотлив, като този, се подминава с мълчание, защото другите няма да ни разберат или защото.. Да анализираме фактите: Учителя е имал 4 стенографки и поне по 3 са записвали всяка от беседите му. Не е ли единият от възможните отговори, че това се е правело именно, за да се запише по-точно беседата. И после, чела съм, че Учителя е проверявал всяка от беседите, след като стенографките са свършели своята работа по разчитането им. За мен е дребнавост, че изобщо някой сяда да поправя думите, за да бъде разбрано по-добре Словото. Днес хората са много умни и това не е необходимо. Според мен, нещата са много прости: не нужно да се прави нищо специално в Словото. Почти всички беседи са били издадени по времето на Учителя - сега само можем да ги преиздаваме. Открила съм, че всичките ни проблеми идват от това, че не сме разбрали добре Учителите, когато са ни давали знанието и затова сме го променяли. За първи път Божественото знание се записа и запази, но ние имаме свободата да го редактираме или не. Ако ние го позволим,следващите поколения ще го "напудрят" още повече, защото нещо няма да им се хареса.

Относно редактирането на Словото за мен важи правилото: когато не разбирам някои неща ги правя точно както е казал Учителя, защото зная, че той е 100 процента прав, а разбирането ще дойде после. Тук има разлика между фанатизъм и послушание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-после се разприказвахме по един от важните въпроси. Обикновено, когато въпросът е щекотлив, като този, се подминава с мълчание, защото другите няма да ни разберат или защото.. Да анализираме фактите: Учителя е имал 4 стенографки и поне по 3 са записвали всяка от беседите му. Не е ли единият от възможните отговори, че това се е правело именно, за да се запише по-точно беседата. И после, чела съм, че Учителя е проверявал всяка от беседите, след като стенографките са свършели своята работа по разчитането им. За мен е дребнавост, че изобщо някой сяда да поправя думите, за да бъде разбрано по-добре Словото. Днес хората са много умни и това не е необходимо.

:thumbsup::lol:

Според мен, нещата са много прости: не нужно да се прави нищо специално в Словото. Почти всички беседи са били издадени по времето на Учителя - сега само можем да ги преиздаваме. Открила съм, че всичките ни проблеми идват от това, че не сме разбрали добре Учителите, когато са ни давали знанието и затова сме го променяли. За първи път Божественото знание се записа и запази, но ние имаме свободата да го редактираме или не. Ако ние го позволим,следващите поколения ще го "напудрят" още повече, защото нещо няма да им се хареса.
И за мен е така. Стари лекции със стария правопис са което предпочитам.

И библията предпочитам да чета в стар текст.

Може би е въпрос на личен вкус.

Искаме ли учението да стигне до много наши сънародници, напълно важат съображенията на Васко и Орлин.

Нека има и нови красиви оформления, и детски варианти, нека да са грамотно направени.

Отговорността е голяма, съгласен съм. Бях обезкуражен преди време от неспособността си да предам силата и красотата на беседите в превод на английски.

Още по зле ще е обаче да стоим със скръстени ръце. За това ще взема да се окуража отново :D

Относно редактирането на Словото за мен важи правилото: когато не разбирам някои неща ги правя точно както е казал Учителя, защото зная, че той е 100 процента прав, а разбирането ще дойде после. Тук има разлика между фанатизъм и послушание.

:sorcerer::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Обикновено пиша кратко, но този път ще направя изключение, т.к. подобни дебати ми изглеждат меко казано странни.

Отговорите на въпроса трябва или не да се редактира Словото са по-долу.(Моля, четете бавно и внимателно). И нека всеки сам да прецени.

Цитатите по-долу са от ИЗГРЕВЪТ на ББ пее и т.н...., т. ІV, стр. 187-8, ISBN 954-90041-4-7

Въпроси към Учителя:

1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото?

2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата или поезията?

3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи?

4. Защо в лекциите си много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество?

5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици?

6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените Книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици?

7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите?

Отговор на Учителя:

Въпроси от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателното си становище и направо ни отричат като застават срещу нас.

Всички, които ме слушате с внимание или заемат позицията на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми с присъстващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени.

Пред мен сте не само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред мен са много често и вашите роови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой души пред Мен са застанали и проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството.

Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса защо съм избрал беседата като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безбройни десетки етажи, които са над вас.

Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии - и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям със всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.

Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава Духът на Словото започва да се произнася от Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: "И Слово Господне дойде или биде към мен". На друго място казват: "И рече Господ". Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово, оповестява на слушателите, че това не е негово слово, а Слово на Господа.

И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: "Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже." Така започвам и беседата. Но стенографките решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духа, Който обитава в Мен и Който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух.

Край.

Формула: Учителю Благи, оживявай Словото Си постоянно в нашите сърца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

'aorhama' icon12.gif

Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени.

Пред мен сте не само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой души пред Мен са застанали и проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството.

Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език :feel happy: и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса защо съм избрал беседата като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безбройни десетки етажи, които са над вас.

Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии - и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям със всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.

Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава Духът на Словото започва да се произнася от Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: "И Слово Господне дойде или биде към мен". На друго място казват: "И рече Господ". Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово, оповестява на слушателите, че това не е негово слово, а Слово на Господа.

И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: "Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже." Така започвам и беседата. Но стенографките решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духа, Който обитава в Мен и Който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух.

Край.

Формула: Учителю Благи, оживявай Словото Си постоянно в нашите сърца.

Много благодаря за хубавото и ясно разяснение, братко :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами велико е!

Аз като една малка мравка пиша от мравешкия си мироглед и не виждам по-далече от антенките пред носа си...

Колко от източните гурута или от съвременните западни НЛП гурувци преподават и на ангелите и на душата ти и на родовия ти дух и на отишлите и неродилите се още и на цялото битие? Колко от тях отговарят на мислените ти въпроси? Гаутама Буда, Кришна, Махавира, Лао Дзъ, няколко десетки знайни и незнайни индийски Учители - не са ммного!!!

Е, явно това, че учението не е в стандартната систематизирана форма, а тази систематизация е оставена на нас, се обосновава добре с горните думи на Учителя! Прекалено е обсширно и всеобхващащо за малките ни стандартизации, стъпки и последователности на малките ни мозъци... като моя поне...

Моят малък познавателен апарат реагира на това велико учение понякога неадекватно, защото никога не съм имал специално отношение точно към местната религия. А Великото Познание на Мъдростта на Учителя е предадено именно през компилатора на религиозния изказ на Петър Дънов - христ. богослов... Като малък умишлено ми тъпчеха съзнанието с атеизъм. По-късно като ми дойде този вътрешният порив към познание, сграбчих източните науки за душата - а те са си чисти науки - йога, будизма, дао. Всичко в тях е научна емпирия. Не че същото го няма и в християнството. Просто е покрито от пласт религиозна символика и изказ. Този пласт е който трябва да си прекомпилирам в допира с изказа на личността, през която великият дух на Беинса Дуно е предавал великото Знание!

Пиша това като обикновен човек и като възможна позиция по темата за редакцията на беседите. Пиша го безпристрастно, като осъзнавам, че такъв случай като моя далеч не е правило.

Всъщност, религиозният воал на учението на Учителя е като декорация. Като одежда на същностните истини в словото му! И е велик дух - но не прост овелик, а от такова равнище на проява на съзнанието, което за моя малък ум е непостижимо дори като понятие!

Като се замисля - след вашите постове - ако се редактират думите му, които все пак са сравнявани от три стенографа, ще се загуби много! Защото ние сме малки деца духовно и все още не схващаме цялостта на това велико учение. Може би най-великото вибрационно давано досега!

А на такива като мен, на които религиозната маска на беседите е чужда и предпочитат по-научен изказ, явно ще им се наложи да използват мозъчно - познавателния си компилатор - при стандартните молитви в църковен стил например или при и пр.

Подобна на позицията към религиозността в това учение, каквато волю или неволю има личността ми (персоната, маската на конкретните характерови особености, проявяващи се в социален контекст в конкретния живот), притежава и цялата съвременна наука. В такъв контекст погледната, подобна позиция е немаловажна по отношение на превеждането на учението в научен стил. Не говоря за рецензия, а просто за превод - най-вече в духа на научната психология (интегрална и трансперсонална) и да речем, квантова физика. При това, разбира се - словото си остава нередактирано и оригиналите се запазват. Но - ако спрем до тук - между Учениет ои науката остава бездна. Сега времето е такова, че изисква синтез, интеграция на наука, религия, изкуство и мултидисциплинарност в познанието въобще! В този смисъл, преводът на едни молитви на езика на съвременната психология или субатомна физика, би осъществил връзката между величиет она Учението на Учителя иразвиващата се когниция на съвременния човек!!! без такава връзка великото Учение би си останало в рамките на тясното религиозно проявление инеби достигнало до всяка врата и всяко ухо на жадния (по-скоро несъзнателно жаден) за живите води на истинното познание съвременен човек!

Това е становището ми по въпроса з аредакцият ана беседите. Досега ги наричах лекции, защот оми приличаха на монологичен изказ - но след поста на аорхама виждам, че са били постоянен диалог...

Идеята за подобен превод на молитвите ми се върти отдавна в съзанието - къде съзнателно, къде предсъзнавано...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...още не схващаме цялостта на това велико учение.

:)

"Вие ще живеете два живота, ще поддържате два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора - доколкото може ще им се предаде истината на светски език...

В Божествената наука има и една вътрешна страна, която е за посветените."

Учителят, Свещеният час - Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е много актуална.

Благодаря за предишните точни мнения и цитати.

И според мен Словото на Учителя се коригира, защото се смята, че няма да е разбрано, но не би трябвало. Всяка намеса, дори и буквена, променя смисъла,вибрацията. Разбира се, то си влиза в умовете и сърцата, върши, своята работа, но може би по-трудно.

Знаем вече, че и Библията е била променяна, за да служи за определени цели. И сега се виждат резултатите :feel happy: Въпреки това е дала и ни дава знание. Тълкуването и разбирането, както на Словото на Б. Дуно, така и Библията зависи от нашето индивидуално развитие. От нашите сърца и умове, от хармонията вътре в нас.

"Вие ще живеете два живота, ще поддържате два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора - доколкото може ще им се предаде истината на светски език...

В Божествената наука има и една вътрешна страна, която е за посветените."

Учителят, Свещеният час - Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев

Благодаря, Вальо :thumbsup:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

"Хората страдат от голяма скържавост, от безлюбие. А всичко има преизобилно. Всяка година преизобилно се изпраща от слънцето храна, но тази храна не е определена. Всички блага не са определени. И ние злоупотребяваме с благата, които Бог ни изпраща. Злоупотребяват богатите и сиромасите, учените и невежите, всички злоупотребяват." (Беинса Дуно)

Относно редактирането на словото.

Много от текстовете, оставени от Петър Дънов, изобилстват от архаизми, диалектизми или думи, употребявани предимно в края на 19 и началото на 20 век, когато тогавашният български е шарена смесица от наречия, русизми и какво ли не.

Неслучайно подчертах думата скържавост. Малко хора биха се сетили, че това означава скъпперник, (стиснат/скръндзав), както аз го разтълкувах. Думата по-скоро прилича на архаичен македонски диалект на основата на старобългарски език от 11/12 век и то заради промяната на Ъ (ер малък), който е стоял след сонантното Р, но впоследствие е изпаднал и е застанал пред него. Защо обяснявам това - много диалектизми, особено от подобен характер, са образувани по тази схема в някои южни и източни говори през вековете в днешна България. Полезно би било, част от лексиката на Дънов да бъде осъвременена и адекватно актуализирана с цел доброто й разбиране от читатели и тълкователи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest irenastoyanova

Когато човек започне да чете т.нар. текстове от Петър Дънов може да обогати лексиката си с някои архаизми, чиито конотации не могат да се предадат адекватно с някои от "скържавите" ни съвременни думи. А и колкото повече чета неподправеното Слово, толкова по-сладко и по-свидно ми става то :3d_016: Но съм съгласна, че би било полезно да се обясняват под черта архаичните думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък не разбирам, защо днешният език, пълен с английски и други думи трябва да ни завладява?... То няма спасение от чуждиците, но аз си обичам старите български думички. Характерна черта за българите е, да се прехласват по чуждото и все да са с недоверие към родното. Факт е, че ако нещо бъде признато, оценено зад граница и ние ще го оценим, иначе все "кусурите" ще му намираме.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например Бхагавад Гита ни дава някои трансцендентални мантри, т. е. някои съчетания на звуци са много специални(нематериални) и аз мисля, че наистина въздействат не само когато се изговарят гласно,но и наум, макар с по-малък заряд. :hypocrite::sorcerer::whistling:

Отделно Нумерологията свързва всяка буква с различна вибрация (и число). Така че промяната дори и на една буква в даден текст го променя нумерологично и от там силата му, влиянието,което той би упражнил.

Отделно, ако има възможност, всеки ще предпочете оригинала на едно произведение пред превода.

Чела съм два различни превода на стихове от Емили Дикинсън и останах доста разочарована (несъгласна!) с втория.И се опитвам да си намеря оригинала. Предпочитам сама да си преведа стиховете.Синонимите обикновено имат някои различни оттенъци в смисъла. Да се коригират/превеждат чужди думи е не само голяма отговорност, бих попитала има ли изобщо някой това право? :hmmmmm:

Трябва напълно да се запази автентичостта на словото на Учителя и само да се добавят в края или под черта кратички бележки/превод.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×