Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Надежда

Вярата в себе си

Recommended Posts

Вярата е жизненоважна, казват. Без нея животът бил труден и бурен. Не случайно "Блажени са вярващите..." И все пак? Лесно ли е да вярваш в себе си и кое е това, което ти помага през трудният път на неверието към себе си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Надя,

Благодаря за интересната тема! :rolleyes:

Всеки човек вярва в нещо или в спектър от неща. Важно според мен обаче е към какво насочена вярата на човека. Един вярва в силата на парите, друг вярва в любовта, трети в Бог и т.н. Но може би основата на всички тези различни вярвания е вярата в себе си. Ако човек не вярва в себе си малко неща може да постигне.

Вярата в собствените способности, като че ли дава сила.

Не е лесно човек да вярва в себе си. Във всеки се проявяват различни сили, енергии, мисли, желания. На кои да вярва и на кои да даде път? :hmmmmm: На какво в нас да вярваме?

Поздрави,

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте!

Иска ми се да допълня темата за вярата с онази част, която считам за най-важна. Безспорно вярата е необходима. Те е жизненоважна и тук не става въпрос за това дали да я има или не, дали да вярваме или не, а по-скоро...КАК? Да повярваш не е лесно! Процесът на поникване и отглеждане на вярата в себе си е това, което считам за най-трудно. В много книги и статии е описано подробно колко хубаво е да вярваш в себе си, колко полезно е това и как това те прави по-добър...Но струва ми се е пропуснат един важен момент! Как да повярваш и къде се корени смисъла на всичко това. Там отговор на тези въпроси няма...Иска ми се да чуя вас и вашето мнение по въпроса. Вървате ли в себе си, защо и най-вече как го постигате :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

:) .

Въпроса за Вярата - име 2 основни неща в историята на човечеството, които са обект на тази трактовка. Вярата в Бога, вярата в себе си, вярата в Любовта...

Станаха три неща.

Кое свързва човека с Бога? - Любовта. Тя свързва човек с неговата дълбока същина. а именно това е Бог.

Кога сме неуверени, нямаме вяра в себе си? Когато се съмняваме в своите способности, знания, сили, качества...

Кога сме уверени? Когато вярваме в истинската си и неповторима Същност, дълбоко вътре в нас - наричаме я Бог, Любов...

Тази Вяра, като една жива сила строи един мост между Висшето и нас, и ни изпълва с Него. И тогава ние не просто вярваме, а Живеем и Обичаме.

И именно затова е важна вярата - защото ни свързва с живота.

А само с вярата във висшето в нас и в цялата природа ние можем да кажем - Аз вярвам в себе си.

Поздрави,

Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

"Сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: "Как ще се оправи тази работа?" Но какво ще се обезсърчаваш. Кажи си "Тази работа ще се оправи." Като грее слънцето, работата ще се оправи...

Има неща в света, които са невъзможни. Има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговия дух никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: това са вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашия дух. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва да има една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние духът и сърцето ви."

Б.Дуно "Вътрешната светлина"

МОК 8.10.1937г.

:sorcerer::v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да повярва в себе си, човек трябва да се обича. Ако човек започне да обича всяка клетчица от тялото си, ако се радва и обича носа, очите, челото си, ако обича сърцето си, значи този човек вярва в себе си. Едва ли съществува човек, който да се обича и да не вярва в себе си. Ако вярваш в Бог, ще можеш да обичаш себе си. А ако се обичаш, ще повярваш в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата в себе си и вярата в Бог са свързани.

Ако вярваш в Бог, в Първоизточника на живота, ти ще го обичаш.

И тогава ще гледаш на себе си като на Негов инструмент, чрез който Той се проявява и изразява Волята си.

Как тогава няма да вярваш в себе си, като Негово творение?

А има и егоистична вяра и любов към себе си. Когато липсва другата.

:hypocrite::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали вярата в себе си ни се дава по рождение?...Като сините очи?

Или е въпрос на възпитание от страна на родителите?

Може би ние трябва сами да си я създадем и отгледаме?

Бавно...постепенно...с Любов! :angel:

Как мислите, кога се поражда тя?

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен я имаме по рождение като нещо, което трябва да развиваме. Определено родителите влияят с начина си на възпитание, но независимо какво мислят те, ние сме тези, от които зависи дали ще вярваме и в какво. Има много примери за деца, които вярват силно в нещо, а родителите го отричат и обратно. Зависи само и единствено от нас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също мисля, че имаме вярата по рождение, но с течение на времето я губим. Самият процес на обучение е основан на вярата. Вярата е най-краткия път до Истината, съмнението - най-дългия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

ето едни хубави думи за Вярата от гръцкия писател Никос Казандзакис

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=56

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата в себе си и вярата в Бог са свързани.

Ако вярваш в Бог, в Първоизточника на живота, ти ще го обичаш.

И тогава ще гледаш на себе си като на Негов инструмент, чрез който Той се проявява и изразява Волята си.

Как тогава няма да вярваш в себе си, като Негово творение?

А има и егоистична вяра и любов към себе си. Когато липсва другата.

Нима е възможно вярата в нас да е проява на егоизъм?

Според вас задължително условие ли е да вярваш в Бог, за да вярваш в себе си?

:unsure::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярваме в Бога, който е дълбоко вътре във всички нас и в цялата Вселена, в безкрайното разнообразие и красота.

Бога на Любовта, Мъдростта и Истината.

Вярваме в своя ум, сърце и воля, които са проявления на тези 3 принципа.

Вярваме в доброто на своята душа и във великата справедливост в природата.

Вярваме в себе си, защото и ние сме част от тази велика разумност и любов.

Вярваме в себе си, защото изворът на живота в нас е Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярваме в Бога, който е дълбоко вътре във всички нас и в цялата Вселена, в безкрайното разнообразие и красота.

Бога на Любовта, Мъдростта и Истината.

Вярваме в своя ум, сърце и воля, които са проявления на тези 3 принципа.

Вярваме в доброто на своята душа и във великата справедливост в природата.

Вярваме в себе си, защото и ние сме част от тази велика разумност и любов.

Вярваме в себе си, защото изворът на живота в нас е Бог.

:) Благодаря ти, Ради, за хубавите думи, както и за чудесните слова на Никос Казандзакис! :hypocrite:

Сега остава да споделиш с нас и виждането си по въпроса Как всичко това да стане реалност?

Може заедно да направим нещо като...Технология на Вярата в Себе си...?

:angel::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):):)

Аз благодаря.

Това е състояние, което се постига чрез обучение в Школа, която е Школа на Живота.

Как това може да стане реалност може да ни научи Учител.

Аз мога само споделя, че Словото е могъщат и жива сила, която твори реалността.

Словото е разумността.

Затова ще цитирам :

"Неразположен си, кажи:

"Аз вярвам в Бога вън от мене, вярвам в Бога вътре в мене."

"Аз и Отец ми едно сме." Така е казал Христос.

Учителят"

Източник : ТУК

Желая всички да постигнем една Истинска и Абсолютна Вяра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Осъзнавайки ежедневно своето единство с Висшето, даваме път на силата на вярата и я усилваме.

Аз се присъединявам към призива на Надежда :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може заедно да направим нещо като...Технология на Вярата в Себе си...?  :angel:  :feel happy:

Много добра идея Наде. :)

Според мен има няколко типа вяра, според обекта/ите, към които е насочена: вяра в себе си, вяра в другите, вяра в Първичната Причина. Мисля, че тези три типа вяра взаимно се допълват и обуславят и би било трудно да търсим технология на вярата в себе си, ако не вземем под предвид тези 3 типа вяра. Например ако човек започва някаква работа, 1/3 от това дали ще сполучи зависи от вярата в себе си, в собствените сили, 1/3 от окръжаващата среда или от вярата в хората, от които зависи работата и 1/3 от вярата в Съдбата. Може би е добре да имаме предвид това, като мислим върху технологията на Вярата в Себе си. Как мислиш? :hmmmmm:

А може би технологията е човек да вярва в Доброто в себе си, във Висшата си същност! Защото какво ще ни помогне ако човек вярва, че е да кажем ревнив, завестлив или алчен? Не! Човек да си каже: Вярвам в Доброто, което живее в мен! Вярвам в Разумното, което се проявява чрез мен! Вярвам в Божественото, което работи в мен! И от това да черпи сили.

Как ти се струва? :rolleyes:

А иначе мисля, че Ради е прав. Ако човек иска да изгради диамантена вяра в себе си, това може да стане само под ръководството на Майстор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с Иво , но трите субстанции на Вярата смятам че са свързани и неделими . Можеш ли да вярваш в другите ако не вярваш в себе си ?...

Освен това ревноста , алчноста и зависта - не са ли това изпитанията през които преминават душите ни в пътя към Вярата и Истината ?

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мен нещата започнаха преди много години с вяра в Бога и прераждането.

Тази вяра в Бога неусетно изгради връзка, която е много повече от вярата.

Връзката на Любовта.

Има ли нужда да вярваме в Слънцето, когато ние всеки ден живеем благодарение на неговата светлина и топлина?

Каква според вас е разликата между вярата и убеждението?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как прилагаме Вярата в ежедневието?

Съумяваме ли винаги да вярваме в Доброто при различни ситуации?

Да вярваме, че всичко е за добро? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Можем да си помогнем ако се опитаме всеки ден да намерим нещо малко, но вдъхновяващо ни. Като го споделим ще дадем шанс и на други да почерпят сили от него. :angel:

Ето например нещо като за начало:

...Защото във всеки един от нас живее частица от всички останали. Няма изрезки. Мозайката се нуждае от всичките си парченца, затова побързайте да запалите Божията искра в себе си!...

Вярата е най-краткия път до Истината, съмнението - най-дългия.

А кой, според теб, е най-прекият път до Вярата? :hypocrite:

Сърдечни поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярваме в безбройните съвършенства на Бог. Оттам и в неговата върховна справедливост. Оттам и във всичко произтичащо. Като вярата в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярваме в безбройните съвършенства на Бог. Оттам и в неговата върховна справедливост. Оттам и във всичко произтичащо. Като вярата в себе си.

Значи според теб процесът на вяра в себе си започва от вярата в Бог, в неговите съвършенства и се стига до вяра в себе си. Т.е. от общото към частното? Или?

Мен ми се струва невъзможно да вярваш в Бог ако не вярваш в себе си, нито да вярваш в себе си, ако не вярваш, че си творение божие. Двете съставки са свързани. Ето защо ми се стурва, че Кирил е прав - вярата я имаме по рождение - както в Бог, така и в себе си, а постепенно я губим поради една или друга причина.

Също съм съгласна с Иви, че за да вярваш в себе си, трябва да се обичаш точно такъв, какъвто си, какъвто Бог те е сътворил.

Ето стигаме до трудното, ако човек не вярва в себе си, как може да повярва. Защото не мисля, че ако кажеш на някой невярващ, че е божие творение и затова би следвало да повярва ще има резултат. Тази вяра е на много дълбоко, личностно ниво, и едва ли подобна сентенция би имала ефект :hmmmmm: ?

Иво, това за Школата и Учителят е интересно ;) , но малцина са имали подобен шанс :thumbsup2:

Поздрави :king:

Надя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×