Венцислав_ Добавено Юни 6, 2004 Доклад Share Добавено Юни 6, 2004 Именно!!! И целта е да не я загубим. Точно това става, като утвърдим вярата си в Бога. Защото всичко, което той прави ( а то е всичко въобще ) е изпълнено със смисъл. Това е основата на вярата в себе си. Просто не трябва да съществува нещо, което да те обезвери. Няма отчавайщи превратности на съдбата, има изпитания които трябва успешно да преминеш. Отчаянието е най-неправилното поведение. След като си разбрал това - обезверяването не съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 6, 2005 Доклад Share Добавено Юни 6, 2005 След едногодишно отлежаване си струва да поразмърдаме тази тема. Именно!!! И целта е да не я загубим. Точно това става, като утвърдим вярата си в Бога. Защото всичко, което той прави ( а то е всичко въобще ) е изпълнено със смисъл. Това е основата на вярата в себе си. Просто не трябва да съществува нещо, което да те обезвери. Няма отчавайщи превратности на съдбата, има изпитания които трябва успешно да преминеш. Отчаянието е най-неправилното поведение. След като си разбрал това - обезверяването не съществува.Венци, отлично си го казал.Иска ми се да продължа с това, че Бог е начертал нашия път в добрия вариант, затова каквото и да ни сполети, никога не трябва да се съмняваме в Него и да допуснем обезверяването, защото Божественият план ще се случи така както е промислено....от нас се изисква вяра и ... разумно действие все пак. От Учителевото слово: Правоверните казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти, и домът ти, и народът ти.Тоя закон е наполовина верен. Казвам:ПРИЕМИ Христа в душата си, РАБОТИ в съгласие с Неговата Любов и Мъдрост и ще бъдете спасени ти, и домът ти и народът ти. И аз мисля, че първо е Вярата в Бога( Вярата че живия Христос живее в нас), после вярата в себе си и вярата в ближните. Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Юли 4, 2005 Доклад Share Добавено Юли 4, 2005 Алчност, завист, ревност.....и пр! И съмнението, че нещо таково може да "живее" в душите ни! СЪМНЕНИЕТО ни прави неуверени! Когато сме неуверени, резултата е липса на вяра в собствените ни способности! Да премахнем алчността, завистта, ревността във всичките и проявление и да прибавим много любов във всички посоки-най вече към себе си! Тогава може би няма да има нужда да говорим по темата! Вие как мислите? Можем ли да изкореним свръх желанията си, безсмислената надпревара за величие и себепоказване, трупането на имот, пари, власт? Който го направи, вече е направил първата крачка към вярата, към вярата в себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 5, 2005 Доклад Share Добавено Юли 5, 2005 Вярата в себе си е вътрешно присъща на същинския човек и забулващите я облаци са паразитни. При очистване, те са част от изхвърленото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Юли 7, 2005 Доклад Share Добавено Юли 7, 2005 Когато мислиш право, когато си разумен и спокоен и знаеш, че Бог е винаги с теб, другото се подрежда рано или късно. Грешим защото не можем да мислим и различаваме нещата, заблуждаваме се и за Любовта и страдаме като следствие , но сме си го заслужили.За всички отрицателни неща , нямам време да губя с тях и да философствам. Аз винаги съм вярвал в себе си , освен това е и по - здравословно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihaela Добавено Октомври 6, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2005 ако човек е изгубил вяра в себе си може ли да успее да си я върне според вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 10, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2005 Mисля че трябва да застанем смело срещу страховете си - което е трудно - и да приемем паданията смирено - защото в началото на това изправяне винаги страховете са по-силни - но само когато упорстваме, успяваме да ги подчиним - и това е единственият начин за придобиване на самоувереност, на вяра в себе си!!! Аз самият имам грамадна работа ... но осъществима! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lostsoul Добавено Октомври 11, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2005 Здравейте. Харесва ми какво казва всеки от вас и мисля, че има истина в това, което казвате, но има въпроси, все още седящи без отговори... и които мисля и други освен мен си задавт Наистина, какво мислите, дали човек може отново да повярва в себе си след като вече веднъж е изгубил тази вяра и как би станало това? С мен стана така. Интересното е, че казвате, че трябва първо да повярваш в Бог и след това вече вярата в самият теб идвала.... Аз не вярвам в Бог, тогава значи ли, че не мога да вярвам в себе си?? Идеята ми се струва абсурдна, но както и да е. Не мисля така, защото преди вярвах в себе си, но го изгубих или може би е било , както някой из форума беше написл 'егоистична вяра в себе си' . Факт е, че вярвах в какво ли не, в неща от външния ми свят, неща от вътрешния... давали са ми сила, спокойствие, които след време си идват така бързо както са дошли... никога това чувство, сякаш си намерил основата си, опорната си точка. И така иска ми се да повторя въпросът на Надежда, който е задала вече веднъж... Как мога да повярвам в себе си? Как би станало? Иво е прав, човек има много качества в себе си, много неща изобщо, в кое от всичките човек трябва да повярва? Кое е истинската вяра в себе си? Извинете ме за странния поуст, надявам се, че не съм прекалил със 'автобиографията си'.. Успех на всички в търсенето До скоро. Симеон Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 12, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2005 Здравей Симеон, Спомням си един филм, в който едно момче каза на един свещеник, че не вярва в Бог. Свещениика го попита: А вяврваш ли в Любовта?. Той отговори: - Да разбира се. Това е достатъчно - отговори свещеника. Наистина стои въпроса на какво в себе си да вярва човек? Ако вярваш на Доброто в теб, на Любовта в теб, на Разумното в теб, на Божественото, на Вечното в теб - има смисъл такава вяра. Мистиците казват, че в съзнанието на човека има една опорна точка, която ако човек намери винаги, при всички обстоятелства, може да разчита на нея. Едно състояние, при което както казват "слънцето на живота никога не залязва". Ако можем да намерим тази опорна точка в себе си, която е вечна, неизменна, постоянна, вярата ще идва от само себе си. В процеса на търсенето на тази опорна точка в съзнанието на търсещия започва онзи процес, който наричат "пробуждане на съзнанието". "Търсете и ще намерите" - се казваше в една свещенна книга. Но да търсим как? Ето какво казва мъдрецът: "В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина. "Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. "Да бъде виделина!"" (из Ученик) Кой е Учителят, който ръководи ученикът. Това е Вечното, Безграничното, Божественето, което работи и се проявява вътре в човека и вън от човека. Има ли значение терминологията? За жадния важното е да намери изворът, за гладния - хлябът, за търсещия - Истината. Понякога изворът изглежда като море, друг път като бистър поток, а понякога той се отразява в капка вода или в очите на любим човек. Поздрави, Иво Desy_V и peperuda 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lostsoul Добавено Октомври 13, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2005 Здарвей, Иво. Съгласен съм с това, че няма значение терминологията и аз така мисля, въпросът е да откриеш този извор... и най-вече да не спираш да търсиш. Наскоро срещнах едно момиче, което изцяло промени представите ми за нещата и ми показа тази енергия, тази чиста енергия, която извира от някъде надълбоко в теб... Любовта. Цял живот съм бил егоист, в такава среда съм израстнал, това съм развивал несъзнателно в себе си... Любовта... до скоро ми беше съвсем чуждо понятие, не, не чуждо, колкото неразбрано. Представата ми за Любовта беше съвсем изкривена... както и да е. И съответно чувството ми за опора беше основано на егоизма и за това не беше истиснско... Изпитвал съм и истинската Любов, но само за малко, после я губех, не знаех откъде идва и защо, и т.н., беше нещо непознато за мен, но е факт, че ми дава това което съм търсил и от което съм имал нужда сякаш цял живот. Прочетох една статия на сайта - "Любов и страх", забравих автора й, но най-вече запомних това накрая, че единственият начин да се научиш да усещаш Любовта, да я пуснеш да тече през теб е да го правиш, да даваш и даваш и винаги да си отворен за това преживяване... Естествено на теория нещата изглеждат много по-лесни от прилагането им в действителност, но знам че е Това. Друг е въпросът, че не мога все още да го правя чисто и напълно, но вярвам, че някога ще се науча... това е част от процеса на търсене на Истината и вярата в себе си. Всичко друго - егото, егоизма, егоцентризма... ужасни са, но са силни. Човек първо с тях трябва да се пребори. Благодаря отново, помогнахте ми да разбера някои неща. До скоро. Симеон. Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 13, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2005 Здравейте, приятели! Здравей, Симеон ! Всичко друго - егото, егоизма, егоцентризма... ужасни са, но са силни. Човек първо с тях трябва да се пребори. Да.... силни са ...егото, егоизма, егоцентризма...но НЕ са ужасни...просто са част от Пътя ни към Себепознанието, ти си ПО- силен...и знам, че ВЯРВАШ в себе си, иначе нямаше да си тук и да търсиш... А настройката за "борба" вече НЕ е актуална!!! нещата могат да стават и мигновено и без "особени" усилия...когато ВЯРВАШ+РАЗБИРАШ+ИЗБИРАШ .....ВЯРАТА +НАДЕЖДАТА+ЛЮБОВТА....именно Те - те '"бутат" ...но ти никак не си от глупаците, за да се попаднеш в редиците на "отчаяните', нали?! Моля те да споделиш все пак - що е то - да нямаш вяра в себе си...да не би да преплиташ нещата.... До скоро. Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Невенна Добавено Октомври 21, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2005 Здравей Симеон! нещата , които споделяш са част от твоя път, и както виждаш егото се смалява всеки път , когато осъзнаеш, че действа вместо теб, така един ден то ще се подчини на волята ти. Ако в сърцето си пожелаеш Бог да се разкрие пред теб, Той ще намери хиляди начини, да ти покаже че винаги Е с теб. В лицето на момичето , за което спомена аз виждам един ангел дошъл при теб да ти покаже прекрасната и невидима за очите страна на живота. Много любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 23, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2005 Даа, красиво! А Невенна е Ангела, дошъл да ти покаже Ангела. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 3, 2006 Доклад Share Добавено Юни 3, 2006 А настройката за "борба" вече НЕ е актуална!!! нещата могат да стават и мигновено и без "особени" усилия...когато ВЯРВАШ+РАЗБИРАШ+ИЗБИРАШ .....ВЯРАТА +НАДЕЖДАТА+ЛЮБОВТА ВЯРА - Никола Йонков Вапцаров Ето – аз Дишам, Работя, Живея И стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! – Дори да умирам, Живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат Въжето и питат: „Как искаш ли час да живееш?” Веднага ще кресна:„Свалете! Свалете! По скоро свалете въжето, злодеи!” За него – ЖИВОТА – направил бих всичко. Летял бих със пробна машина в небето, Бих влезнал във взривна ракета, Самичък бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете – колко? Пшеничено зърно, от моята Вяра, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право – миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята Вяра във дните честити, моята Вяра, че утре ще бъде живота по- хубав, живота по – мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! Не струва! Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея - няма открити! Няма открити! Любов + Светлина + Мир + Радост Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Юни 3, 2006 Доклад Share Добавено Юни 3, 2006 А как прилагаме Вярата в ежедневието? Съумяваме ли винаги да вярваме в Доброто при различни ситуации? Да вярваме, че всичко е за добро? Темата е:" За вярата в себе си?", може би трябва да пиша в " За вярата", но вижте как днес в тази моя случка те двете се преплетоха. Карахме с брат ми колело днес следобед, когато той изведньж ми каза: " Пьк това пиленце там на пьтя стои като препарирано..." Често докато карам колело виждам паднали умрели врабчета или прегазени жабчета. Но думите "като препарирано" ме накараха да се вьрна обратно по пьтя. Гледам едно птиченце стои посредата на платното досущ като препарирано. Помислих си, че жегата го е омаломощила и затова стои така. Когато спрях на сантиметри до него, то не трепна. Слезнах, наведох се и безпрепятсвено го взех. То дори не трепна, а аз много се учудих. Може би беше много жадно и уморено, може би се беше бльснало в някоя кола и от удара се е зашемедило и спряло на пьтя? Като че ли едното му краче беше наранено. То затреперя от страх в рьцете ми. Да го нося до вкьщи беше невьзможно, нямаше как, щях да го смачкам в рьцете си. Да стои на пьтя не можеше. Занесох до навьтре в тревата и прошепнах: " Бог да те благослови, бьди живо и здраво!" Като ставах за последно казах наум:" Исусе, излекувай това пиленце да живее" То направи два подскока из тревата. Брат ми подвикна да трьгваме. Обьрнах се и трьгнах. Бях все още тревожна, не исках да го оставям още. Като се качих на колелото, казах си още ведньж с тревога тези думи. Изведньж нещо се сепнах, забравих да се тревожа, изпьлних се сьс сили и радост, полетях направо по пьтя. Незнам какво стана с птичето, но аз се изпьлних сьс сили и настроение, вярата ми се вьрна- вярятя в себе си и живота. Сугринта като се сьбудих от сьн, се нуждаех от Вяра. Какво сьвпадение! Пиленцето е в опастност, намира се на пьтя, но ние го виждаме, вземаме го дори в рьце и в сьщото време това от което се нуждая идва при мен!!! Сега виждам тези думи на Ради и искам да споделя това с вас! Да вярваме, че всичко е за добро! Desy_V 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 А кой, според теб, е най-прекият път до Вярата? Сърдечни поздрави! Вярата може да е базирана на минали опитности, но ние може да я развиваме съзнателно. Някои се оплакват от слаба вяра. У които вярата е силно развита, това място, което е над областа на музиката, е повдигнато. Когато и тези центрове са силно развити, главата е широка. Тъй че, когато мислите, че вярата ви е слаба, постоянно проектирайте мисълта си към посочения център, почнете да го поливате, и постепенно ще се създаде онова разположение към вярата, което е скрито във вас. На вярата се дължи ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единствено безкористно чувство е вярата... Вярвате, че някой човек е добър; може да не е такъв, обаче, знаете, че, ако вярвате в това, този човек в бъдеще ще бъде добър. Който има вяра, той развързва кесията си, той е безкористен, щедър а това му доприняся богатство, а онзи, който няма вяра, завива кесията си. В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията, и слиза между астралния, етерния и физическия светове. Според съвременните окултни науки, трябва да знаем де на главата ни се намира астралния свят. Най-горе на главата е раят, причинният свят, към средата на главата отпред - менталният свят, а долу, отзад на главата - низшата област, астралния свят. Ще проектирате постоянно умът си нагоре. Христос казва: “Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, планини щяхте да премествате”. Защо сравнява вярата със синаповото зърно? - Защото само онази вяра лекува, която прави пришки, като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията cи, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете вън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това - онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство, и затова тя не може да бъде никога пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: “Бог е добър към нас”. Плодовете на вярата не зреят нито в менталното поле, нито в астралното, а само в причинния свят. А кои са плодовете й? Безкористието. Безкористни ли сте, имате вече един малък плод в причинния свят. - Желанието да станем духовни безкористно ли е? - Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите; обаче, за да станете духовни, първо, трябва да развиете духовното си чувство, сир. любов към Бога, почитание към ближните си, и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има любов към Бога и към всички същества, били те най-малките, а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. източник: “Беседи обяснения и упътвания” 1919 г., второ фот. изд., стр. 73-74 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Вярата може да е базирана на минали опитности, но ние може да я развиваме съзнателно. Така си е. При мен например си е отработена отпреди вяра в доброто и справедливото и че те са верните...като дете ми беше странно що правят някои неща по по "неверния /другия начин...и "отказвах" да го правя..."въртях" белтъци и мълчаливо не-действах...голям зор/чвор/изпитание съм била за родителите си не е било своенравие, защото някак си естествено спонтанно винаги съм "вярвала" в това, което е в моята "глава"/ душа и не поддавах да се променя когато преди години ме засмука един сериозен дунавски водовъртеж и понеже съм от отличните плувци - се опитах да противодействам по правилата - до някъде успях...скоро след това размишлявайки разбрах, че всъщност Силата, която ме спаси - това не съм била Само аз. Вярвам в силата на Духа в мен. Бог винаги е благ + дълготърпелив, но и абсолютно справедлив Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Благодаря на Благост за точната илюстрация на това, което ми се искаше да напиша още тази сутрин. Явно сега му е дошло времето. Та, на мен ми се струва, че ние се раждаме с вярата в себе си. Иначе как ще обясните смелостта, с която детето усвоява новия свят и прохожда.... И както казва Благост, "не се поддавах да се променя" - когато настъпи момента да се "вкара в пътя", т.е. да се възпита детето, за съжаление възрастните обикновено разбират това като отнемане на неговата свобода и вкарване в рамките на правилата на поведение и мислене, приети в съответната общност. Най-лесният начин да се направи това, е да се разклати вярата на детето в себе си (като непрекъснато се критикува, иронизира, осъжда) и да се изопачи в зависимост от вярата на други, "авторитетни" личности и групи в неговите способности и лоялност. Затова за най-добри деца се обявяват послушните! Непослушните много често са тласнати в глуха линия и "стимулирани" с мълчаливо или открито неодобрение. Много малка част от тях (като Благост) запазват вярата в себе си. Нещо подобно се получава и с любовта към себе си. Когато тя се постави под въпрос или се разклати с методи, подобни на посочените по-горе, детето става зависимо от порциите любов, които ще му даде групата му - превръща се в марионетка и (в по-лош вариант) в енергиен вампир. Но, има светлина в края на тунела - ако порасналото "дете" осъзнае зависимостите и си върне вярата в себе си и любовта към себе си. Всъщност, те никога не си отиват от него май - само се подтискат и разклащат.... Ако разбираме механизма, по който се прави това, можем да поправим щетите и да не допускаме същите грешки с децата си.... feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Здравейте! Да вярваш в Бога,означава да вяраш в хората,да вяраш и в себе си.Просто е и неделимо. И да-раждаме се с тази вяра.Благост и Донче,благодаря,че ви има!Опазили сте я. Ако някой е загубил вяра в себе си,как да си я върне,имаше такъв въпрос. Ами да се обърне и в правата посока да свърне. Понякога не е лесно,но затова пък е чудесно. Вярвам в чудесата и в хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 С риск да се повторя пак ще цитирам едни свети за мене думи на Ванга: " Човек без вяра е само кръв, а после дявол!", следователно Вярата било в себе си, било в хората и чудеста и не на последно място Вярата в Бога е вяра в духа ни, в душата ни! Без нея сме загубени. Веднъж загубил своята вяра човека е лесно податлив на изкушения, на грешки, на заблуди. Такъв човек е мишена за всеки атеист и за всеки безверник и безбожник. А как да си върне вярата? Като се моли! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Вярата в себе си я има всеки ,тя е дълбоко заложена в нас,дадена ни е като началото на пътя ни след като висшите сили спрат да ни въздействат пряко около 3 година от нашия земен живот ,след започването на азовото съзнание.Но ,за да се развива тази вяра е нужно нещо много по различно,което косвено допринася ,за развиването на вярата -цел.Целите които си поставяме в живота ни карат да вървим напред и да се развиваме ,най- страшното наказание е безцелния живот ,няма по- голямо наказание от това човек да загуби целта на живота си.Тогава няма развитие на нищо.Още по страшно е когато съзнаваш нещата.Когато си успял да усетиш силата на вярата в себе си,когато усещаш живота с цялото си тяло ,когато чувстваш силите които ти помагат ,когато виждаш че цялата природа е с теб ,а липсва тази най- най -важна част от нещата - целта.Нещото което да те кара да се събудиш сутрин и да кажеш "Добро утро живот".В борбата за постигане на целите се развива и вярата в собствените ни възможности. Не загубвайте целта в живота си ,много е тежко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moonlight Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Доста ми е трудно да вярвам в себе си от известно време. Може би хорското поведение, което е най-вече лъжливо и фалшиво ме кара да се замисля и за Вярата и за Смисъла на думите ' прави добро каквото и да става'. Как да не загубя целите си, след като нямаш шанса да ги реализирам. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Moonlight, добро попадение! Ето как две само изречения, казани от друг, тласкат напред нашето собствено осъзнаване - дори и този човек да е напълно далечен и непознат. Думите на moonlight ме накараха да се замисля над въпроса: Кога и защо човек може да усети вярата в себе си поразклатена? Първите отговори, които ми минаха през ума тази сутрин бяха от моя личен опит: Когато съм я поставяла в някаква зависимост от поведението, отношението и мисленето на хората около себе си, особено на авторитетите си, близките и любимите. Когато съм изграждала някаква своя представа и очакване за тях и оформяла свои лични критерии за истина/лъжа, искреност/фалш Когато съм поставяла вярата в себе си в зависимост от реализацията на някакви свои цели и желания. ... Сигурно има и още... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Кога и защо човек може да усети вярата в себе си поразклатена? Първите отговори, които ми минаха през ума тази сутрин бяха от моя личен опит: Когато съм я поставяла в някаква зависимост от поведението, отношението и мисленето на хората около себе си, особено на авторитетите си, близките и любимите. Когато съм изграждала някаква своя представа и очакване за тях и оформяла свои лични критерии за истина/лъжа, искреност/фалш Когато съм поставяла вярата в себе си в зависимост от реализацията на някакви свои цели и желания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moonlight Добавено Май 16, 2007 Доклад Share Добавено Май 16, 2007 Moonlight, добро попадение! Ето как две само изречения, казани от друг, тласкат напред нашето собствено осъзнаване - дори и този човек да е напълно далечен и непознат. Думите на moonlight ме накараха да се замисля над въпроса: Кога и защо човек може да усети вярата в себе си поразклатена? Първите отговори, които ми минаха през ума тази сутрин бяха от моя личен опит: Когато съм я поставяла в някаква зависимост от поведението, отношението и мисленето на хората около себе си, особено на авторитетите си, близките и любимите. Когато съм изграждала някаква своя представа и очакване за тях и оформяла свои лични критерии за истина/лъжа, искреност/фалш Когато съм поставяла вярата в себе си в зависимост от реализацията на някакви свои цели и желания. ... Сигурно има и още... Права си. Обаче може ли човек да изолира субективното от Вярата си. Хората сме социални животни - няма как да зависим само от себе си . Самодостатъчни хора ....хм... такива поне аз не съм срещала ...Постоянно всяко наше действие, цел отношение е и съобразяване с друг субект. едно съм разбрала , колкото по-осъзнат е човек, толкова повече го боли от поведението, реакциите на другите ...а от това страда и Вярата му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.