Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Надежда

Вярата в себе си

Recommended Posts

Guest aorhama

Преди да бъде осъзната духовната аксиома "Вярвам - следователно мога", би било полезно, ако човек успее да направи разлика между ПОНЯТИЯТА вяра, увереност, доверие и предразсъдици - всяко едно индивидуално съзнание притежава изначални, вродени, реални, живи представи за нещата и/или насилствено вменени такива.

Пробният камък за всяко едно реално желание са естествените изпитания, с които сам животът ни изпитва: "Щом искаш, направи го - не се обяснявай. Отгворността е неизбежна!"

Кой е казал, че е лесно да се отсее плявата от зърното?

П.П. "Разумният има желанията на Бога" - Учителят

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди да бъде осъзната духовната аксиома "Вярвам - следователно мога", би било полезно, ако човек успее да направи разлика между ПОНЯТИЯТА вяра, увереност, доверие и предразсъдици...

Има ли разлика между вярата в себе си и самоувереността?

Аз лично за себе си долавям известно различие между двете. Добре известно е, че човек съдържа в себе си безграничен потенциал за развитие. Известно е също, че сме събудили едва една малка част от този потенциал. Под вяра в себе си аз разбирам, да вярваш в съществуването на този потенциал, на Бог в себе си; но това далеч не означава, че този потенциал е развит. Именно тук аз виждам разликата със самоувереността. Самоувереността изразява качествата които вече сме развили в живота си, тази част от нашата безгранична същност, която сме в състояние при нужда да проявим. Значи при вярата в себе си, условията за постигане на нещо още не са създадени, докато при самоувереността имаме условия.

Разбира се самоувереността може да бъде приложена и по отношение на личността, на нисшото "аз" в човека, и тогава тя представлява най-вече една самозаблуда, склонност да си приписваме качества и възможности които не притежаваме (по-точно не сме развили) или които притежаваме, но в изопачен вид в сравнение с духовния им прототип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

БОГ е във всичко и над всичко. 

"Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Той изтъква, че възгледът, че Христос ще се роди отново като малко дете, е неправилен и твърди, че днес Христос не може да се роди от жена. Дънов смята, че Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората, при това едновременно в много души. Белегът, по който може да се различи това раждане на Христос вътре, е че човек ще бъде полезен както за себе си, така и за окръжаващите, ще настъпи едно вътрешно оживление и възкресение, така нареченото пробуждане на човешката душа, а хората ще си подадат ръка като братя."

Ако вярваме, че Бог е в нас ние ще повярваме и в себе си. Допуснем ли Го до нас - той ще се радва и ще ни помага, ако сме го заслужили. Несъмнено този път не е лесен, но не и невъзможен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата идва с реализацията на личността. Човек няма да си повярва, че може да рисува, докато не нарисува красива картина.

Не мога да се съглася, че всички пътища са сбъркани, че всички хора са сбъркани - напротив. Творческият дух на човека го поставя на неговия път, човекът, който не се страхува от неуспех, прави първите несигурни крачки, а след това получава вярата, че може да върви и тръгва уверено по пътя си. За мен истинската вяра се базира на доказателство - то може да е дори ефимерно душевно усещане, но има ли го човек, нищо не може да отнеме тази му вяра.

Много хора смятат например, че чувствата им не зависят от тях, че няма начин да контролират болката. Ето, Донка знае, че това не е така - защото е успяла, практически. На много хора думите на Донка могат да звучат като прекрасни пожелания, но аз зная, че тя говори от опит. Зная го, защото и аз съм го изпитала. Вярвам в това, което зная, че мога да правя. Вярвам на себе си за нещата, които съм сигурна, че умея - те ми позволяват да преценя доколко бих се справила с нещо ново, но увереността идва с успешния опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно е да вярваш в себе си,когато има редица фактори,които помрачават твоето аз и ти развалят настроението.

Кога вярваме в себе си? Според мене ,когато някой ни е погледнал с добри очи,направил ни е комплимент или сме доволни от постигнато нещо.За мене последното е най важно от изброените.Трябва да вярваш на себе си,защото ти си личност със собствено мислене,интереси,желания,душа.Да се обичаш . :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако знаеш къде е границата на високомерието, от една страна и на самосъхранението, от друга, то трябва задължително да вярваш безусловно в себе си.

Ако, обаче, не знаеш границите им, понеже те са безгранични, нужно е да спасиш живота си чрез тотална загуба на вярата във вас двамцата.

Ако нямаш никаква представа от граници, то, май и вярата е някаква прекалена абстракция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Процесът на поникване и отглеждане на вярата в себе си е това, което считам за най-трудно.

Вярвате ли в себе си, защо и най-вече как го постигате :rolleyes:

Процесът е обратен - връщане на вярата в себе си! Всеки се ражда с нея, а ред обстоятелства му я отнемат в един или друг аспект.

Върни се назад - през всички контакти с хора, през всички ситуации на успех или неуспех, виж какво са ти отнели ( те са ти и дали, но това е друга тема) и премисли дали имат право да те ощърбват така, дали в друг случай твоите качества не биха се проявили по-добре. Обърни се назад като Хензел и Гретел и си събери трошичките преди да са изчезнали. Така ще намериш пътя към дома ( себе си).

До голяма степен вярвам в себе си, но понякога имам спад, все още не съм извървяла целия път - човешко е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, за аспекти, нюанси и заряди става въпрос.

Пречи, разбира се, обикновено.

Но има вяра и вяра. И в различни аспекти на "себе си".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами... Ето картинка - глината може да се оформя, но когато решим, че формата ни харесва, решаваме даповярваме в нея и я изпичаме. Така вече е твърда и непроменлива.

Вярата трябва да е придружена от една безмерна отвореност (не към всички външни неща, а като вътрешно състояние) и да е насочена по-скоро към нашата незавършеност. Да е в "себе си" дотолкова, доколкото опитваме да изпразним сърцето си за Божията благодат. А не онова втвърдяване, което ни казва, че тя вече е там. Тя никога не е там. Защото електромагнитните процеси са фундаментални. Ние трябва да я търсим с цялото си същество, за да я привлечем. Дори и да приемем нещо от нея, ако го индикираме, то обръщаме полюсите и запушваме Извора.

Та, най-често вярата е именно запушване. Вкостеняване. Дори и не само тази - "в себе си".

Тя трябва да е само отрицателния полюс, роден от нашата фундаментална незавършеност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам въпрос.

Дали вярата в себе си не пречи на гъвкавостта и отвореността към промени?

Догмата пречи, вярата помага.

Но от друга страна има промени и промени. Важно е защо се правят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам въпрос.

Дали вярата в себе си не пречи на гъвкавостта и отвореността към промени?

Всъщност според мен, увереният в себе си човек изпитва всичко: това в което е сигурен и това в което не е сигурен. Разбира се тук нямам предвид глупави изпитания проверяващи твърдения от типа: ако запалиш една къща тя ще изгори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже си падам малко практик, ще ви кажа, че вярата е вид енергиен щит, при това много мощен. А енергийните щитове ( имаше някъде и такава тема) се развалят от самия носител автоматично и неволно чрез 3 емоции: Гняв, Страх, Съмнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен на гъвкавостта и на отвореността към промени пречи не вярата в себе си, а гордостта (и в тази връзка - догмата - късметче!)

Гордостта е калният нюанс на вярата в себе си.

Ако вярвам, че аз съм правият и добрият, а другите - не-прави - това е гордост.

Ако вярвам, че Бог ме е създал добра и с достатъчно сили, ум и свободна воля, за да разбирам и прилагам Божията воля (т.е. да бъда гъвкава и отворена към промени) - това вече е вяра в Божественото, което е вложено в мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но увереният в себе си трудно вярва на другите.

Дозата различава лекарството от отровата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен на гъвкавостта и на отвореността към промени пречи не вярата в себе си, а гордостта (и в тази връзка - догмата - късметче!)

Гордостта е калният нюанс на вярата в себе си.

Ако вярвам, че аз съм правият и добрият, а другите - не-прави - това е гордост.

Ако вярвам, че Бог ме е създал добра и с достатъчно сили, ум и свободна воля, за да разбирам и прилагам Божията воля (т.е. да бъда гъвкава и отворена към промени) - това вече е вяра в Божественото, което е вложено в мен.

Няма много разлика между двете - все са гордост и все вкостеняваща. За това говорех и аз за вяра...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен на гъвкавостта и на отвореността към промени пречи не вярата в себе си, а гордостта (и в тази връзка - догмата - късметче!)

Гордостта е калният нюанс на вярата в себе си.

Ако вярвам, че аз съм правият и добрият, а другите - не-прави - това е гордост.

Ако вярвам, че Бог ме е създал добра и с достатъчно сили, ум и свободна воля, за да разбирам и прилагам Божията воля (т.е. да бъда гъвкава и отворена към промени) - това вече е вяра в Божественото, което е вложено в мен.

Няма много разлика между двете - все са гордост и все вкостеняваща. За това говорех и аз за вяра...

Има разлика и е кардинална.

Втората вяра априори приема, че всеки друг като мен е роден също толкова добър.... Т.е. вярата в себе си взета като вярата в Божественото вътре в мен подразбира вяра в същото това Божествено във всеки друг около мен - колкото и различен да е той.

Ако нещо вкостенява човека, това е Гордостта. Дали можем да ги различим.... може би ключът е точно във вкостеняването...

Ако усещам, че ми е трудно да съм гъвкава и отворена, трудно ми е да обичам без условия - вярата в себе си, е започнала да се трансформира в гордост... Лекарството? Ами - постигане на гъвкавост и отвореност за новото и различното...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но увереният в себе си трудно вярва на другите.

Дозата различава лекарството от отровата.

Обясни ми това, Азбуки...

Увереният в себе си знае, че има здрава почва под краката си,затова може да я напусне за малко и да погледне от позицията на другия, без това да разклати вътрешния му свят.

Заслепеният от себе си ( превишаване на дозата) е сляп за другите. Тук могат да се намесят и други личностни качества, не особено позитивни.

Трогната съм, че ме бъркаш с Азбуки. Това ме прави притежател на качества, които малко не ми достигат по принцип ;) .

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прости ми, моля, грешката е техническа...

Мислех за Азбуки когато пишех, за нейно мнение в друга тема, и съм написала ника и.

Неволно е било, извини ме...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но увереният в себе си трудно вярва на другите.

Дозата различава лекарството от отровата.

Аз честно казано осмислих отговора на късметче по друг начин.

Едно е да си градивно уверен в себе си, друго е да си уверен до самозаслепяване, че само ти си прав и на никой друг да не вярваш.

П.П. Ех, докато съм писала, късметче е коригирала поста си и моя става излишен - ако прецените, изтрийте го.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×