Надежда 7 уведоми модератор Добавено Януари 17, 2004 Вярата е жизненоважна, казват. Без нея животът бил труден и бурен. Не случайно "Блажени са вярващите..." И все пак? Лесно ли е да вярваш в себе си и кое е това, което ти помага през трудният път на неверието към себе си? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Иво 1271 уведоми модератор Добавено Януари 17, 2004 Здравей Надя, Благодаря за интересната тема! Всеки човек вярва в нещо или в спектър от неща. Важно според мен обаче е към какво насочена вярата на човека. Един вярва в силата на парите, друг вярва в любовта, трети в Бог и т.н. Но може би основата на всички тези различни вярвания е вярата в себе си. Ако човек не вярва в себе си малко неща може да постигне. Вярата в собствените способности, като че ли дава сила. Не е лесно човек да вярва в себе си. Във всеки се проявяват различни сили, енергии, мисли, желания. На кои да вярва и на кои да даде път? На какво в нас да вярваме? Поздрави, Иво Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Януари 17, 2004 Здравейте! Иска ми се да допълня темата за вярата с онази част, която считам за най-важна. Безспорно вярата е необходима. Те е жизненоважна и тук не става въпрос за това дали да я има или не, дали да вярваме или не, а по-скоро...КАК? Да повярваш не е лесно! Процесът на поникване и отглеждане на вярата в себе си е това, което считам за най-трудно. В много книги и статии е описано подробно колко хубаво е да вярваш в себе си, колко полезно е това и как това те прави по-добър...Но струва ми се е пропуснат един важен момент! Как да повярваш и къде се корени смисъла на всичко това. Там отговор на тези въпроси няма...Иска ми се да чуя вас и вашето мнение по въпроса. Вървате ли в себе си, защо и най-вече как го постигате Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Януари 25, 2004 Здравейте, . Въпроса за Вярата - име 2 основни неща в историята на човечеството, които са обект на тази трактовка. Вярата в Бога, вярата в себе си, вярата в Любовта... Станаха три неща. Кое свързва човека с Бога? - Любовта. Тя свързва човек с неговата дълбока същина. а именно това е Бог. Кога сме неуверени, нямаме вяра в себе си? Когато се съмняваме в своите способности, знания, сили, качества... Кога сме уверени? Когато вярваме в истинската си и неповторима Същност, дълбоко вътре в нас - наричаме я Бог, Любов... Тази Вяра, като една жива сила строи един мост между Висшето и нас, и ни изпълва с Него. И тогава ние не просто вярваме, а Живеем и Обичаме. И именно затова е важна вярата - защото ни свързва с живота. А само с вярата във висшето в нас и в цялата природа ние можем да кажем - Аз вярвам в себе си. Поздрави, Ради 4 KirilChurulingov, holyvalentine, miroslava.gligorova и 1 other reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ваня 13 уведоми модератор Добавено Януари 25, 2004 "Сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: "Как ще се оправи тази работа?" Но какво ще се обезсърчаваш. Кажи си "Тази работа ще се оправи." Като грее слънцето, работата ще се оправи... Има неща в света, които са невъзможни. Има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговия дух никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: това са вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашия дух. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва да има една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние духът и сърцето ви." Б.Дуно "Вътрешната светлина" МОК 8.10.1937г. 2 Desy_V и feya reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Иви 53 уведоми модератор Добавено Януари 27, 2004 За да повярва в себе си, човек трябва да се обича. Ако човек започне да обича всяка клетчица от тялото си, ако се радва и обича носа, очите, челото си, ако обича сърцето си, значи този човек вярва в себе си. Едва ли съществува човек, който да се обича и да не вярва в себе си. Ако вярваш в Бог, ще можеш да обичаш себе си. А ако се обичаш, ще повярваш в себе си. 3 feya, peperuda и magg-i reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ваня 13 уведоми модератор Добавено Януари 27, 2004 Вярата в себе си и вярата в Бог са свързани. Ако вярваш в Бог, в Първоизточника на живота, ти ще го обичаш. И тогава ще гледаш на себе си като на Негов инструмент, чрез който Той се проявява и изразява Волята си. Как тогава няма да вярваш в себе си, като Негово творение? А има и егоистична вяра и любов към себе си. Когато липсва другата. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Януари 28, 2004 Дали вярата в себе си ни се дава по рождение?...Като сините очи? Или е въпрос на възпитание от страна на родителите? Може би ние трябва сами да си я създадем и отгледаме? Бавно...постепенно...с Любов! Как мислите, кога се поражда тя? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Иви 53 уведоми модератор Добавено Януари 29, 2004 Според мен я имаме по рождение като нещо, което трябва да развиваме. Определено родителите влияят с начина си на възпитание, но независимо какво мислят те, ние сме тези, от които зависи дали ще вярваме и в какво. Има много примери за деца, които вярват силно в нещо, а родителите го отричат и обратно. Зависи само и единствено от нас! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Кирил 9 уведоми модератор Добавено Януари 29, 2004 Аз също мисля, че имаме вярата по рождение, но с течение на времето я губим. Самият процес на обучение е основан на вярата. Вярата е най-краткия път до Истината, съмнението - най-дългия. 1 peperuda reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 1, 2004 Здравейте, ето едни хубави думи за Вярата от гръцкия писател Никос Казандзакис http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=56 1 Desy_V reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Февруари 4, 2004 Вярата в себе си и вярата в Бог са свързани. Ако вярваш в Бог, в Първоизточника на живота, ти ще го обичаш. И тогава ще гледаш на себе си като на Негов инструмент, чрез който Той се проявява и изразява Волята си. Как тогава няма да вярваш в себе си, като Негово творение? А има и егоистична вяра и любов към себе си. Когато липсва другата. Нима е възможно вярата в нас да е проява на егоизъм? Според вас задължително условие ли е да вярваш в Бог, за да вярваш в себе си? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 5, 2004 А нима Бог е нещо отделно от нас? 1 Лина Коцева reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Февруари 5, 2004 Тук въпросът не е дали сме едно с Бог. Въпросът е в какво вярваме...? Има малка разлика, струва ми се Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 5, 2004 Вярваме в Бога, който е дълбоко вътре във всички нас и в цялата Вселена, в безкрайното разнообразие и красота. Бога на Любовта, Мъдростта и Истината. Вярваме в своя ум, сърце и воля, които са проявления на тези 3 принципа. Вярваме в доброто на своята душа и във великата справедливост в природата. Вярваме в себе си, защото и ние сме част от тази велика разумност и любов. Вярваме в себе си, защото изворът на живота в нас е Бог. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Февруари 5, 2004 Вярваме в Бога, който е дълбоко вътре във всички нас и в цялата Вселена, в безкрайното разнообразие и красота. Бога на Любовта, Мъдростта и Истината. Вярваме в своя ум, сърце и воля, които са проявления на тези 3 принципа. Вярваме в доброто на своята душа и във великата справедливост в природата. Вярваме в себе си, защото и ние сме част от тази велика разумност и любов. Вярваме в себе си, защото изворът на живота в нас е Бог. Благодаря ти, Ради, за хубавите думи, както и за чудесните слова на Никос Казандзакис! Сега остава да споделиш с нас и виждането си по въпроса Как всичко това да стане реалност? Може заедно да направим нещо като...Технология на Вярата в Себе си...? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 6, 2004 Аз благодаря. Това е състояние, което се постига чрез обучение в Школа, която е Школа на Живота. Как това може да стане реалност може да ни научи Учител. Аз мога само споделя, че Словото е могъщат и жива сила, която твори реалността. Словото е разумността. Затова ще цитирам : "Неразположен си, кажи: "Аз вярвам в Бога вън от мене, вярвам в Бога вътре в мене." "Аз и Отец ми едно сме." Така е казал Христос. Учителят" Източник : ТУК Желая всички да постигнем една Истинска и Абсолютна Вяра. 1 Desy_V reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 6, 2004 Осъзнавайки ежедневно своето единство с Висшето, даваме път на силата на вярата и я усилваме. Аз се присъединявам към призива на Надежда Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Иво 1271 уведоми модератор Добавено Февруари 6, 2004 Може заедно да направим нещо като...Технология на Вярата в Себе си...? Много добра идея Наде. Според мен има няколко типа вяра, според обекта/ите, към които е насочена: вяра в себе си, вяра в другите, вяра в Първичната Причина. Мисля, че тези три типа вяра взаимно се допълват и обуславят и би било трудно да търсим технология на вярата в себе си, ако не вземем под предвид тези 3 типа вяра. Например ако човек започва някаква работа, 1/3 от това дали ще сполучи зависи от вярата в себе си, в собствените сили, 1/3 от окръжаващата среда или от вярата в хората, от които зависи работата и 1/3 от вярата в Съдбата. Може би е добре да имаме предвид това, като мислим върху технологията на Вярата в Себе си. Как мислиш? А може би технологията е човек да вярва в Доброто в себе си, във Висшата си същност! Защото какво ще ни помогне ако човек вярва, че е да кажем ревнив, завестлив или алчен? Не! Човек да си каже: Вярвам в Доброто, което живее в мен! Вярвам в Разумното, което се проявява чрез мен! Вярвам в Божественото, което работи в мен! И от това да черпи сили. Как ти се струва? А иначе мисля, че Ради е прав. Ако човек иска да изгради диамантена вяра в себе си, това може да стане само под ръководството на Майстор. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Бен 0 уведоми модератор Добавено Февруари 7, 2004 Съгласен съм с Иво , но трите субстанции на Вярата смятам че са свързани и неделими . Можеш ли да вярваш в другите ако не вярваш в себе си ?... Освен това ревноста , алчноста и зависта - не са ли това изпитанията през които преминават душите ни в пътя към Вярата и Истината ? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 8, 2004 При мен нещата започнаха преди много години с вяра в Бога и прераждането. Тази вяра в Бога неусетно изгради връзка, която е много повече от вярата. Връзката на Любовта. Има ли нужда да вярваме в Слънцето, когато ние всеки ден живеем благодарение на неговата светлина и топлина? Каква според вас е разликата между вярата и убеждението? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ради 458 уведоми модератор Добавено Февруари 9, 2004 А как прилагаме Вярата в ежедневието? Съумяваме ли винаги да вярваме в Доброто при различни ситуации? Да вярваме, че всичко е за добро? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Февруари 9, 2004 Можем да си помогнем ако се опитаме всеки ден да намерим нещо малко, но вдъхновяващо ни. Като го споделим ще дадем шанс и на други да почерпят сили от него. Ето например нещо като за начало: ...Защото във всеки един от нас живее частица от всички останали. Няма изрезки. Мозайката се нуждае от всичките си парченца, затова побързайте да запалите Божията искра в себе си!... Вярата е най-краткия път до Истината, съмнението - най-дългия. А кой, според теб, е най-прекият път до Вярата? Сърдечни поздрави! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Юни 3, 2004 Вярваме в безбройните съвършенства на Бог. Оттам и в неговата върховна справедливост. Оттам и във всичко произтичащо. Като вярата в себе си. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Надежда 7 уведоми модератор Добавено Юни 4, 2004 Вярваме в безбройните съвършенства на Бог. Оттам и в неговата върховна справедливост. Оттам и във всичко произтичащо. Като вярата в себе си. Значи според теб процесът на вяра в себе си започва от вярата в Бог, в неговите съвършенства и се стига до вяра в себе си. Т.е. от общото към частното? Или? Мен ми се струва невъзможно да вярваш в Бог ако не вярваш в себе си, нито да вярваш в себе си, ако не вярваш, че си творение божие. Двете съставки са свързани. Ето защо ми се стурва, че Кирил е прав - вярата я имаме по рождение - както в Бог, така и в себе си, а постепенно я губим поради една или друга причина. Също съм съгласна с Иви, че за да вярваш в себе си, трябва да се обичаш точно такъв, какъвто си, какъвто Бог те е сътворил. Ето стигаме до трудното, ако човек не вярва в себе си, как може да повярва. Защото не мисля, че ако кажеш на някой невярващ, че е божие творение и затова би следвало да повярва ще има резултат. Тази вяра е на много дълбоко, личностно ниво, и едва ли подобна сентенция би имала ефект ? Иво, това за Школата и Учителят е интересно , но малцина са имали подобен шанс Поздрави Надя Сподели това мнение Link to post Share on other sites
