Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Истината във взаимоотношенията ни


Донка

Recommended Posts

Яснотата в отношенията все пак значително се различава от всеобщата яснота, която изобщо е проблематично дали може да се постигне. Яснотата при вазимоотношенията често се постига в голяма степен просто чрез проява на искреност и от двете страни, докато при фундаменталните въпроси за Живота проява на искреност действително е по-скоро да се признае Мистерията, а не да се правим, че и там са ни до болка ясни нещата! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

А пък аз си мисля, че има Истина-Божествена и истина-човешка. Хубаво е, да мислим кои истини произлизат от Божествения свят и кои са си наши схващания...

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък държа на яснотата - и в любовта, и в приятелството. Мъгли има в Лондон.

А истината винаги е относителна, както и лъжата, и затова, за мен, те се припокриват.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Неразбирането е толкова вездесъщо, че не знам за каква истина се говори? Питам се.

И няма отговор. Толкова много думи - накрая приятно усещане за неразбраност. Една весела интелелктуална усмивка, може би гримаса вместо истина...

Истината кому е нужна, на кого ще помогне, кого ще успокои, кого ще приласкае, кого ще помири с живеенето?

:thumbsup2: И аз тва викам.

Нали темата е истината в човешките взаимоотношения

Само да допълня, колкото хора по света, толкова истини. Дори за нас самите в един момент едно е истина , в друг момент друго става истина, а отхвърляме предишното. Ние сами нямаме една и постоянна истина, какво остава да оспорваме истините на другите

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Има истина и Истина. Всички се стремим към тази с главно "И".Само че пътищата ни са различни, но те са една друга истина, в която има намеса и свисше.

Редактирано от Mdrya1953
Линк към коментар
Share on other sites

във взаимоотношенията можем само да отразяваме себе си...

във възприятията ни истината е само отразена в нас...

значи взаимоотношенията ни са безкрайно истински, чак до пълен мрак...

ако ние бяхме истински...

но възможността задължително минава през взаимоотношенията...

а вкопчването в едни истини няма как да не ни отдалечава от други... кои какви - друг въпрос...

взаимоотношение ще рече яление, което свързва различни индивидуалности за да гради нещо общо...

то би могло да бъде такова обаче, само ако никой не се опитва да му закачи притежанието си...

всеки притежава отношение към аспектите на средата, в частност - други личности...

взаимността възниква там, където отношенията на обект и субект се срещат...

ох... в дупка съм... мога да редя простотии до изнемога, ще спра...

ще използвам моментната прищявка да драсна нещо си тук, за да поздравя Мона и Вендор

едно действие, което някак от известно време искам да извърша, но не предполагах, че наистина ще го материализирам

повод - много са сладки

и това не е човекопривична високомерна оценка, а само отражение на психофакта, че някак ме зарадваха

Много светлина!

Линк към коментар
Share on other sites

Нали темата е истината в човешките взаимоотношения

Само да допълня, колкото хора по света, толкова истини. Дори за нас самите в един момент едно е истина , в друг момент друго става истина, а отхвърляме предишното. Ние сами нямаме една и постоянна истина, какво остава да оспорваме истините на другите.

:thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Много хубава тема :)

Истината във взаимоотношенията ни...

Много е важно да бъдем честни и откровени пред себе си, за да можем да сме такива и към другите. Например-аз си знам силите и възможностите и на човека отсреща мога да кажа това мога да свърша, другото не ми е по силите-независимо дали другия ще е доволен или не...

Много по-добре е отколкото да изказвам типичното българско обещание, че всичко мога да направя, а когато дойде момента-нищо. И по този начин трупам негатив в себе си. Обвинявам другия за това, че ме притиска, смятам, че не съм му длъжна, но продължавам да му се усмихвам лицемерно...

Сещам се за Дон Мигел Руис и "Четирите споразумения" ако се приложи-има невероятен успех и променя живота ни... ;)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Иска ми се да ползувам три цитата, които се явяват малко като ключови моменти и без единомислие по тях трудно може да открием Истината, към която се стремим.

...... четенето на други неща ми носи единствено удоволствие от това, че се препотвърждават Истините, до които съм достигнал...Дискусиите обаче, често ме натъжават, защото цъфва наяве заблудата, която в много случаи не трябва да се разобличава или показва, освен ако не е критична стойност.

Единомислието по ключовите въпроси дали наистина е пътят към някаква обща за всички Истина?

Възможно ли е да имаме напълно различно мислене по някакви въпроси и именно това да е ключът към постигането на Истината за всеки от нас?

Ако моята лична истина е различна от истината на човека до мен (което е обичайно и нормално явление), това значи ли, че някой от нас се заблуждава?

:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Истината е Същност на Божествения свят.По никой начин,чрез втората сигнална система можем да изразим Истината.Тя бяга през девет планини в десета от мястото, където се опитват да я изразят с думи.Истината никога не се е раждала в спор и няма да се роди.Учителят казва:"Аз няма да ви освободя от всичките ви заблуждения изведнъж, защото ще умрете,но ще го направя постепено." Изразявайки се във форумите по въпроси които ни вълнуват ние вземаме участие в един много важен процес ,за който сме се и родили на Земята.Хората сме мост между световете и през нас текат невъобразимо количество енергий и процеси ,за които в много малка степен сме си изградили някаква представа.Учителя казва:"Освободете се от мисълта че сте грешни."Това ,че се опитвате да изразите гледната си точка не е грешно.Ако това е гледна точка на стремящя се към Бога душа ,това е прекрасно.Всеки човек има има уникален поглед,защото и всеки път е уникален.Да имаме почит към Божественото ,което е във всеки от нас и ни води.Мир и Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Здравей Донка!

Много хубави въпроси задаваш, малко по-горе в темата.

Конкретно на въпросите:

Единомислието по ключовите въпроси дали наистина е пътят към някаква обща за всички Истина? - Понятие като "обща за всички истина", принципно съществува, но не може да се приложи в условията на Земята...Това е все едно да съберем всички ученици от едно училище от 1 до 12 клас и да ги подложим на матура.

Компонентата характеризираща (определяща нивото) на Истината, която е придобил даден човек е Свободата. На практика тук на Земята, Душата е ограничена (затворена в тяло) и респективно Свободата е ограничена по подразбиране...(защо? - друга тема!)

Въпроса е - С какво ниво на свобода човек се задоволява и от там от какво ниво на Истина се нуждае да разбере ? Нещата са свързани! Това е и причината "всеки да си има своя си истина",...което дефакто му създава комфорт в живота и разбиранията му за дадения момент.

В този ред на мисли за "единомислието по ключови въпроси" за достигане на едно ниво на истинност имам предвид дискусия между СЪМИШЛЕНИЦИ - хора които имат близки стремежи и разбирания за нещата... Смятам, че тук във форумите има доста такива хора и с конструктивни дискусии може да се постигне разбиране на едно доста високо ниво на Истината.

Възможно ли е да имаме напълно различно мислене по някакви въпроси и именно това да е ключът към постигането на Истината за всеки от нас? - Различието в мисленето не могат да бъдат "ключ кам постигане на Истината", а по скоро биха били тренировъчно поле за всички които са напреднали повече във своята духовна зрялост. Какво ще се "тренира" ? - търпение, смирение, да не се поучава, да не се "отварят очите на някой" без да има воля за това... Нещо като различното мислине помага за прилагане и трупане на опит, което пък спомага за лично усъвършенствуване при водене на съзнателен живот (в духа на портала сме!). :)

Ако моята лична истина е различна от истината на човека до мен (което е обичайно и нормално явление), това значи ли, че някой от нас се заблуждава? - Принципно Истината е една ! В случая значи неминуемо има някой който се е заблудил ... Но въпроса е друг - Кой не се е заблудил ? Кой е постигнал абсолютната Истина ? - ясно е, че отговорите са велики посветените , Учителите т.н. ...

Да спорят двама човека кой е по заблуден, е равносилно на спор между един сляп с един по-малко сляп,за това - "кой да води хорото?!? " ... Има ли смисъл от такъв спор?

Изхода е полагане по-големи усилия за разбиране на гледната точка на другия; не намеса за промяна на тази гледна точка; помощ само при желание и молба от ответната страна ; изключение се прави само, ако има критични стойности на заблудата и се използва Правда,

което никак не е лесно,...дори бих казал опасно.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Да... макар че например на мен ми се струва, че обща за всички истина все пак съществува, макар и като някакво по-общо направление, за което всички са съгласни, че е важно или перспективно - висока осъзнатост и здраве например; различното мислене може да покаже нова гледна точка и ако човек е непредубеден, може да разшири схващането му по съответния въпрос; и ако Истината е една, а истините са много, то именно във взаимното разясняване на тези частични истини се състои стойността на воденото тук обсъждане. Не можем да го надценяваме, че помага и за Истината, освен твърде бледо и косвено...

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Възможно ли е истината на сърната да е истината  на вълка.Истината на насекомото да е  истината на птицата.

В библията е казано."Неведоми са пътищата господни".

Именно поради това  е важно смирението,уважението и състраданието към околните.Защото техните истини не са нашите истини,техният път не е нашият път.Можем единствено да помагаме и да окуражаваме другите.А това е много,наистина много.Може би това е единствената истина на този свят.Да си помагаме и да не се смятаме за център на Вселената,а да приемаме че и другите около нас са също толкова уникални. :3d_059:

Аз бих добавил.Бог е над всичко,той дори е над истината.Защото той твори чудеса. :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Възможно ли е истината на сърната да е истината  на вълка.Истината на насекомото да е  истината на птицата.

Внимавай! Ще стигнеш до извода, че в света, който познаваме, истината е недостижима ... Обаче твърдим, че я има. Почти толкова упорито, колкото- че е недостижима. Откъде знаем, че я има? И къде я има?

Линк към коментар
Share on other sites

....

"Единомислие по ключови въпроси" - първо трябва да дефинираме какво разбираме под "единомислие" и какво под "ключови въпроси".

Ако аз очаквам някой да мисли единно с мен, то следствията ще са негативни:

- ще се опитвам да наложа с "добри" средства моето мислене като правилното или по същата логика ще се съпротивлявам на други, които се опитват да го направят с мен. И в двата случая ще се отклоня от Пътя на ученика...

- ще се опитвам да класирам хората по завършени класове или нива вместо да изучавам техните различни от моята гледни точки (за мен това е един от пътищата към Истината)

Съмнявам се някога изобщо да постигнем съгласие за това кои са ключовите въпроси. Дори в моя личен живот те продължават да се променят ...

Къртицата е сигурна, че вселената е тъмнина. Котката е сигурна, че вселената е черно-бяла. Човекът е сигурен, че светът е цветен. Всъщност всички се заблуждаваме... и всички сме прави... Истината може да бъде постигната само ако се съпоставят всички различни истини- заблуди.

Личната ми позиция? Радвам се на всичко различно от моето и се вслушвам и вглеждам в него... Дори и когато изглежда, че имаме единомислие с някого, опитвам се да намеря различията, защото за мен те са богатството... Включително и тези, които смятат, че единомислието е възможно и добро и път към истината... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Истината във взаимоотношенията ни.След една от многобройните беседи ,които Учителят изнасял при обиколките си из страната ,той бил запитан от едно малко дете: Какво нещо е Бог? Учителят му отговорил, че Бог е Същество, на което центърът е на всякъде ,а периферията никъде. Истината Е самите ни взаимоотношения.Истината сте вие.Дори и когато си причинявате страдания и това е прекрасна школа за душите.По- бързо израстват.Не унивайте приятели.Обичайте се.Мир и Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Някой обижда, като мисли, че казва Истината. Той трябва да знае, че Истината се отличава с едно качество – тя носи Свобода за човешката душа. Когато Истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.

Бог е дух

Ако според мен една истина, изказана в определен момент на определено място, може да нанесе обида на човека, на когото я кажа, то значи ли това, че тя е някаква моя частна истина, но не е Истината?

Линк към коментар
Share on other sites

Да кажеш истината, разбирано като действие противоположно на лъженето и заблуждаването, означава, да я кажеш така, че другия да я възприеме възможно най-точно и ясно, според неговото ниво на развитие. Добре известни са думите: „По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш.“ (Лао Дзъ) Ако кажем истината, но тя не е по възможностите на другия да я разбере, това не е казване на истината. Разбира се, възможно е и ние правилно да сме преценили възможностите за разбиране на другия, но той по някакви причини да не полага достатъчно усилия да ни разбере.

Линк към коментар
Share on other sites

Абе. добре, ама Истината и човешките взаимоотношения нямат много общо. Факти, нагласи, събития, отношения... са това, което са. Това не са форми на Истината.

Истината, неизменното, нещо не се намира много в нас. А това, което пък си имаме от него, не можем да го впрегнем - най-вече, когато си мислим, че го впрягаме. Ако пък имахме именно него за база, ако то беше свързаността помежду ни, въобще нямаше да ни занимават нечии действия, кой какво казал и т.н. защото щяхме да бъдем само относителни частички в една хармонична пълнота. Между нас нямаше да има любов, а самите ние бихме били любовта.

Това го вмъкнах тук, където не му е мястото, провокиран от началната главна буква на Донка за истината.

Иначе, действителности можем да си изясняваме до края на света, ама действителността наичстина е нещо, напълно обвързано с конкретната личност... Демек, действителността не е действителност, ама...

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек.

Ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек.

Ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек.

Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек.

Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. (Беинса Дуно)

Кой какво разбира под Правда, Истина се вижда по приложението и по намерението, с което ги прилага :hmmmmm:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Взаимоотношения ли...

Щом човекът би могъл да се дефинира като определен фокус на вливане и излъчване на отношения, тогава взаимността би могла да се изрази само в солидарността, но разделна солидарност, по отношение на тази изолираност.

Индивид - означава разделност; личност - означава затвореност; идентификация – означава сепариране... Какво тогава би могла да означава взаимността, когато говорим за онези „неща”, натоварени с бремето на собствено съзнание (може би трябва да вмъкна, че на животните, особено някои, не би било грешка да припишем съзнание, но то в голяма степен е с елементи на колективност).

Човешката система, сама по себе си, представлява една локална доминация и целият жизнен път на индивида е подвластен на стремежите му да доминира. Ялвението „общуване” се свежда само и единствено до преследване на личните интереси, а терминът е загубил смисъла си, защото никога между две човешки същества няма нищо общо. Това, което моментните условия и липсата на по-подходящи думи понякога ни заставят да наречем общо, винаги озачава само относителни близости във външния психически изглед. Нима понякога се случва за кратко да изминем с някой „общ път”, или да споделим „обща съдба”? Хората не споделят нищо, а само поделят. Общият път не е ли вървян с „мои” и „мои” крачки, виждан през „мои” и „мои” очи, наложен от „мои” и „мои” стремежи и всички останали неща, които именно ни изграждат като индивид. Какво е общото? Това, че някой е в относителното ни външно обкръжение ли? Това е само запечатване на отделността, която в момента просто съумяваме да възприемем непосредствено, поне чрез сетивата си, чиито импулси се разсейват навлизайки в съзнанието от изградените вече там и калцирани модели.

Да, по отношение на тази си ограниченост притежаваме все някаква взаимност.

Човекът бил социално същество, имал нужда от общуване... Разбира се – да се покаже, да изпъкне все пред някого, все някой да му обърне внимание, за да захрани чувството на собствената му значимост и така още повече да затвърди неговата отделност.

Колко беззначни са думи като „обич” и дори „връзка”, отнесени винаги към личната удовлетвореност... Просто един допълнителен белег за идентифициране, в който основната цел е отново да се почувстваме значими. Добре, че понякога успяваме да усетим тази наша полярност, посредством която ни се подсказва, че сме непълни. Но как винаги тръгваме да градим завършеността си чрез допълнителното втвърдяване на полярността...

Докато „обич”, и „връзка”, и „общуване” би могло да има само при максимална пропускливост – пълна отвореност, която извън нашите собствени проекции би могла действително да съществува само и единствено при отказването от себе си.

Взаимоотношенията започват там, където свършват Азовете.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...