Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За прераждането

Recommended Posts

            Напълно съм съгласна с вас за всички неща, които сте описали като изводи от ваши преживявания, защото и при мен е така. Вярвам във  всяко едно от тях - може ли да си позволя една шега :) дори и в това, че сте нормален! :)

              Сега се сетих за нещо по този повод - всеки е свободен да го тълкува, както желае....но за мен беше знак. Точно на деветият ден след погребението вървях и ми беше много тъжно и си мислех предполагате за какво... Изведнъж погледът ми попада върху едно място покрито с изсъхнала слама, огряна от слънцето, знаете как блести и върху нея едно захарно сърце, червено и блестящо... Само да добавя, че живея в град и изсъхнала слама не се намира толкова лесно !:) Почувствах се много по-добре.  

И това за любовта е вярно! :)

Редактирано от nastty

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А някой замислял ли се е, че прераждане има, но не се преражда това, което си мислим, че се преражда?

Питам не за друго, а защото целият този циклаж с "безкрайните прераждания" ми е малко като Желанието на малкия Аз да бъде Бог /безсмъртен/, а подобни желания, по мое си субективно мнение, ми идват от егото, като така си прикривам /рационализирам/ страха от това да ме няма /смъртта/, който определено е доста интензивен като се "пусна" поне мъничко да го почувствам.

Редактирано от kipenzov
препинателен знак

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, kipenzov каза:

А някой замислял ли се е, че прераждане има, но не се преражда това, което си мислим, че се преражда?

Питам не за друго, а защото целият този циклаж с "безкрайните прераждания" ми е малко като Желанието на малкия Аз да бъде Бог /безсмъртен/, а подобни желания, по мое си субективно мнение, ми идват от егото, като така си прикривам /рационализирам/ страха от това да ме няма /смъртта/, който определено е доста интензивен като се "пусна" поне мъничко да го почувствам.

След като се пре-въ-ПЛЪТ-ява онова, което в-Същност сме, а не това което не сме, то тогава няма значение какво си мислим, че се преражда. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 49 минути, Alexeo каза:

Да илюстрирам - ако ти си мислиш колко ще ти е хубаво, ако утре грее слънце, от това още не следва, че утре времето ще бъде лошо, защото това са твои надежди.  Какво ще бъде времето утре няма да зависи от твоите надежди или от липсата им.

Един път имам нагласата, като предубеждение в посока на желаното

Току-що, Кон Круз каза:

След като се пре-въ-ПЛЪТ-ява онова, което в-Същност сме, а не това което не сме, то тогава няма значение какво си мислим, че се преражда. :)

Втори път имам и осъзнаването, че същността ни не е само его-идентифициралият се Аз.

Тогава стигам и до това, което исках да изкажа като твърдение.

Че има прераждане /рециклиране :lol:/, но не и на тази старателно градена личностна представа, която възприемам за себе си, ами Носителя на тази опитност. Това автоматично изисква съществуването в нас и на непреходна същност, НО различна от егото.

Последното, може и да е моя проекция, но рядко го срещам като осъзнаване при хората, с които съм комуникирал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 17 часа, Alexeo каза:

Под "его" вероятно в случая имаш предвид чувството за "аз", самосъзнаването.

Болднатото не следва.  Нещо повече, не можеш да имаш твоя същност, която да не се самосъзнава като твоя.  Просто няма друг критерий, по който тя да се идентифицира като такава.

От "вероятно" започва предположение, според което болднатото наистина не следва.

Не знам дали е правилно / съотв. според нормите/, но поне на мое, субективно ниво светоусещането е друго. Защото егото ми са формиралите се заучени реакции на въздействието на външни стимули.

Просто от оптимизационна гледна точка, явно не всеки път подхождам творчески при изборът на реакция, и от целия паметов ресурс за такива реакции подхождам вече рутинно.  Така малко се остава с впечатление, че говоря за осъзнат процес, но това би било грешно, защото тази последователност е още от раждането. Аз съм аз, защото ИМАМ, ВЛАДЕЯ не е това аз, което се идентифицира почти постоянно с егото. Това е самото ми его.

 

преди 17 часа, Alexeo каза:

Накратко, същността ни може да не е само "его идентифициралият се Аз", но той е в самата ѝ основа и ще остане докато ни има, дори ако от нас няма нищо друго.

Не знам дали ще успея, но ако се усетя, когато му дойде времето, че вече съм мъртъв физически, ще се опитам да не остане дори и това ми осъзнаване за Аз. Защото другите варианти, които ми минават през въображението са просто повторения, в които няма нищо ново.

Малко в стил Орлин Горанов - "Даже мен да ме няма", но не и "Дим да ме няма", защото второто е просто поза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-вероятно наистина не са ми ясни. Най-вече от коя позиция да оценя някои паметови процеси, възпроизвеждани в ежедневието на някой хора, които са повечко към трансперсоналното.

Между другото интересна връзка си заформил.

Твърдо Аз с материалистически диалектизъм - Картезиански, от основоположникът му - Р.Декарт - Cartesius.

Така малко трудно се свързва ,,разумният човек и обективният външен свят'' с експериментално доказаното взаимодействие психика-тяло. А шансът да зациклиш в дихотомията идеализъм-материализъм е пределно реален.

Колкото и да ми се спори, вече знам, че няма смисъл, защото вървим по различни пътища. Единственото, което, лично според мен, не си взел предвид, че ни различава е това -Дисоциация. Просто явно се претърпяли различни травми, а може пък ти да не си?!

Ето тези четива по Кен Уйлбър ми бяха доста интересни. Холотропно съзнание

Не знам на теб дали ще ти се понравят, просто го предлагам, но леко ще издам, че като концепция е заложено, че основна травма е самото раждане.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Alexeo, ако в линка за холотропното съзнание обърнеш внимание на паметовите процеси, може да разширим дискусията в темата за Какво е Бог и какво не е. Щото според мен концепцията за прераждането и концепцията за Бог са свързани(там където са закрепени) като образни представи в съзнанието ни (на хората като цяло)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Представете си следната ситуация. Пред вас е списък с имена и фамилии. Да приемем, че в списъка са вашите имена от предходното ви съществувание в плът. Задължително ли е докато четете имената да разпознаете своите бивши имена? Задължително ли е да ви споходи дежа вю, ако се докоснете по такъв начин до информация от миналото ви, ако вземете в ръце предмет, който сте държали и преди?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кон Крузе,  а задължително ли е всички съществувания в плът да са предходни? :)

Между другото ,,де жа вю''-то не е задължително да е следствие на ,,изживян'' предишен живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако приемем относителността на времето, то не просто го намеквам, ами си е следствие.

Щото така излиза, че живеем едновременно във време-пространството всичките си възможни "пребивавания в тяло". Това на психическо ниво /съзнателно изживяване/ позволява "да си видим минали животи", но и "бъдещи" такива, което някой хора описват при ОИТ.

И от тази перспектива ми дойде и въпрос-констатацията, че ограничавайки се единствено в линейния, последователен, причиннно-следствен начин на възприятието ни за времето, то е напълно логично да коментираме "предходното ни съществувание в плът". Обаче това до известна степен е ограничаващо, защото "насочеността на фокуса на наблюдение" е единствено към "миналото", поради един билюк наложени, "програмирани дълбоко в нас" парадигми, изключващи "възможността да видим напред", тъй като това са фантазии. Само дето точно тези съвременни парадигми  трудно обясняват единичните случаи на прекалено точни "фантазии" и го отдават на щастлива случайност. За пример мога да дам баба Ванга, пък и Преподобна Стойна и други. 

Ето и един цитат от Кен Уилбър, "Спектър на съзнанието", 1977г. :

"Прозрението, че реалния свят “съществува едновременно и именно това е същностна на вечността” пряко ни насочва към може би най-сериозния аргумент срещу способността на разсъдъка да разбере реалността. Голата истина е, че мисълта се движи линейно, а реалния свят – не. Мисълта е последователна и едноизмерна, докато истинския свят ни се представя като многоизмерен, непоследователен, едновременен модел с безкрайно изобилие и многообразие. Всеки знае, че не можем да мислим едновременно за две или три неща, без да изпаднем в парализиращо объркване и за това, за да въведе някакво сходство и ред, мисловния процес с помощта на паметта навързва отделните късчета внимание по протежение на създадената за тази цел линия. 

“Линията” от последователни късчета насочено внимание, “линията”, върху, която мисълта подрежда своите понятия и обекти, “линията” измислена от самата мисъл, е времето. С други думи, времето не е нищо друго освен последователен начин, по който мисълта възприема света. След като обикновено възприемаме природата по този линеен, последователен, времеви начин, ние скоро стигаме до “очевидното” заключение, че и самата природа съществува по протежение на някаква линия - от миналото към бъдещето, от причината към резултата, от “преди” към “след”, от вчера към утре – като напълно пренебрегваме факта, че тази предполагаема линейност на природата е изцяло продукт на начина, по който я възприемаме. И нищо чудно – на чука целият свят му прилича на пирон

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От тази позиция пък изхождах в предположението си, че няма прераждания, такива каквито повечето хора вярват, че "имаме". Просто това "усещане", че съзнателно са се "пренесли в друг живот" - най-силният аргумент на тезата за преражданията, вече губи солидността си, защото подобни психически преживявания са положени на основата на заблуда. А самата заблуда е, че това не са мои, твои или нечии лични "предишни животи" / това е Его-нивото, при което Имаме и Притежаваме/ , ами са просто "наблюдения през очите" на друг осъзнаващ се индивид, но не и на мен като индивидуална личност с някакъв характер/соц.обусловеност/ и темперамент /наследственост/.

И от тази перспектива адекватното твърдение е, че има нещо общо, свързващо между човеците, отвъд времето и пространството, а не, че има прераждания.

Съответно, напълно съм съгласен с изводът ти:

В 18.02.2019 г. at 17:59, Кон Круз каза:

След като се пре-въ-ПЛЪТ-ява онова, което в-Същност сме, а не това което не сме, то тогава няма значение какво си мислим, че се преражда. :)

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно те подкрепям! Идеята на тезата ми е, че специфичният начин,  по който ,,тълкуваме'' същността на ,,преражданията'' генерира на по-дълбоко ниво специфични убеждения. Определя качеството на мислите и емоциите. От тях пък пречупваме изборите си на действия в посока, която ни носи определени резултати.

Заради тези резултати си позволих да предложа тезата ми. Защото доста хора се отдалечават от хармоничното за тях поведение и се чудят защо ,,постигат'' такива резултати. А причината винаги се намира, ако не дълбоко,  то още по-дълбоко в тях самите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×