Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За прераждането

Recommended Posts

Прераждането е само техника за постигане на висши цели , простиращи се много далеч зад нашето усъвършенстване . Има Божествен план , така или иначе радвам се , че се прераждам , за да бъда част от този план . На всички им е хубавичко :):D там в Абсолюта , обаче имаме си работа за вършене . Явно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прераждането,хм... Естествено,приела съм,че го има,

иначе нямаше да съм в този форум.

Като четох,четох "духовни" книжки и като мислих,мислих,

взе да ми се прояснява какви съм ги вършила в минали

животи... :blink:B):D

Напоследък като че ли не ме вълнува чак толкова....

По- ми е важно да знам как да бъда полезна с тези

качества и заложби,които си нося "оттам".

Такива сме си ние,от "земните" знаци,прагматици.... :D

Но...съзнавам колко изключително е времето,в което

живеем, и се радвам,че съм се преродила точно тук

и точно сега. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тялото е реалното съществуване ,на душата в материалния свят,

и така можеш да осъзнаеш твоето съществуване и живот.

ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е ИЛЮЗИЯ.

Умре ли веднъж тялото ,умира и твоят свят в който си

съществувал.

Светът е реален само тогава, когато човешкото тяло живее в

материалния свят.

през останалото време,душата живее в илюзия.

( никой нее в състояние,да каже,къде е душата,когато нее в материализирано състояние)

именно, когато душата се всели в тялото,тогава се реализирва и материалния свят на душата-тяло.

душата,никога не дава информация на новото тялото, за предишните си животи.

това е космически закон и се спазва стриктно.

бях посочил трите фактора-светата тройца.

а, случайно знаели някой от вас че има и четвърти фактор в тялото ни,което нее дадено от сътворението на БОГ,както са дадени светата тройца ???

именно това ще обясня,сега.

душата ,живее в мозъка на човека.

в самото гнездо на мозъка,душата отделя вещество,което е отпадък и ненужно на душата,(невъзможно е,душата да живее в мозъка и дане отделя това вещество)

според мен това вещество е,душевна магнитна вълна или меко казано,душевна ферментирала пара,

именно,този отпадък възбужда и стимулира човешкия мозък и издава ,макар и смътно,неясни образи, за предишните животи на душата.

точно,този отпадък ни кара да мислим че смесе прераждали.

въпросната тема касае ПРЕРАЖДАНЕТО.

аз, пък ще попитам,кой сме ние ?

енергия,душа,тяло =светата тройца .

вярно е,всички ще кажем, че сме микрон частица,от сътворението на Бог.

аз, пък ще кажа,че ние сме, именно,този отделящт се продукт от душата,защото след като умре тялото ни,душата излиза,ние се губим завинаги и никой не е в състояние дати даде информация зя предшните животи на тялото и душата

нито пък,ако кажем че сме душата, аз пък ще попитам, от чие име ние сега говорим ???

умре ли тялото,умира и твоя материален свят.

(ако,Кристиян-Албедо-Рубедо, се появи,той щеви даде най точно и ясно обяснение по въпроса за четвъртия фактор,той е човек-ЛОВЕЦ, на неясни вибрационни вълни-мисли).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем да дадем мнение, но можем ли да знаем?

Можем ли да наблюдаваме смъртта на дадена личност? Да наблюдавама епроцесите, които се случват с евентуално присъстващото и отделящо се фино тяло? Да ги проследим обективно по време на престоя му в предполагаемите тънки сфери, да видим процеса на превъплъщаване, за което си говорим тук? Можем ли? Аз не мога! Вие можете ли? Или само вярваме? Вярата е въздух под налягане!

Добро описание на прераждането, на отвъдното е описал Свевденборг. Реймънд Муди е направил добро и дори по научен начин изследване. Петър Дънов ни казва< че има прераждане! Много други го твърдят! В източните школи, където вярата е елемент нужен само дотолкова, че да държи съзнанието устремено в процеса на лична опитност и проверка на вярваното, тези неща се преживяват лично!

Кога ще ги преживеем и ние, кога ще знаем? Не може без вяра, така е! Но ако само вярваме, а не преживяваме вярваното от личен опит, такава вяра е сапунен мехур!

можем ли когато решим, да оставим тялото, да преживеем смъртта, като запазим само свързваща нишка, за да се върнем обратно, да проникнем в отвъдното, да го проучим, да разширяваме проникването си? Да запазим ясно съзнание! Да се върнем, да запомним преживяното с мозъка си? Можем ли?

Колцина могат!?! До тогава ще си говорим на бяло сладко и ще разчитаме на авторитети! Но, дори и мнението на Господ Бог не струва и грош, ако не можем да преживеем казаното от него и след време да застанем на позицията, от която Той, въпросното същество, което е напред в еволюцията си, говори! А То ще бъде вече на друго ниво!

Тук, в западните школи, ако можем въобще да ги наречем школи, е много модерно да се чешат езиците! Личната опитност обаче се изразява или в развитие на психоза, или на празно вярване...

Искам да знам, искам да мога, искам да живея нещата, за които си пишем тук. А за това се иска много решителност и смелостта да си различен, вътрешно да разчупиш всички стереотипи, налагани от лидерите на болното ни човечество!

Ужасно е да си слаб, прекрасно е да си силен ! Чудесно е да плуваш във вътрешна радост, отвратително е да живееш в емоционална нищета! Велико е да блестиш отвътре, да живееш във вътрешна светлина, кошмарно е да мизерстваш във вътрешна тъмнина и чернилка! Пиша за това, защото съм бил и в двете състояния!

Успех по пътя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знае се!

Във възможноститите на всеки, е да се докосне

до Знанието и Истината и да БЪДЕ В НЕГО!

Вярата води до Знанието - силата на Вярата ражда Намерението и Любовта, а от тяхната точна посока се ражда Истината, което ни дава Знание.

Това е методиката. Остава да се намери правилната посока и там да се насочи Намерението и Любовта.

Силата на Вярата е определяща желанието и не желание, ами копнеж.

Орлине, ти знаеш посоката.

А за това -

Велико е да блестиш отвътре, да живееш във вътрешна светлина, кошмарно е да мизерстваш във вътрешна тъмнина и чернилка!
Ето.

ГЛАВА 2.

Откровение от Йоан

1. На ангела на ефеската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи посред седемте златни светилника:

2. зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите; зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци;

3. че си претърпял и имаш търпение, че за името Ми си се трудил и не си се уморил.

4. Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов.

5. Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

6. Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.

7. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай.

Кои са Църквите и коя е първата любов?

Който има ухо, нека чуе.

Поздрави!

:smarty::):smarty:

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем ли да наблюдаваме смъртта на дадена личност? Да наблюдавама епроцесите, които се случват с евентуално присъстващото и отделящо се фино тяло? Да ги проследим обективно по време на престоя му в предполагаемите тънки сфери, да видим процеса на превъплъщаване, за което си говорим тук? Можем ли? Аз не мога! Вие можете ли? Или само вярваме? Вярата е въздух под налягане!

Чудна работа! Виждаме ли атомите? Знаем, или вярваме, че ги има? :)

  Ужасно е да си слаб, прекрасно е да си силен

И за какво му е на невежия сила?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаем за атомите чрез обективните очи на науката, чрез емпиричните очи на инструментите, които се явяват продължение на нашите очи! Това е знание! Другото е вяра.

За силата сигурно си права - дава се само на знаещите, можещите, справящите се с изискванията на пътя към себепознание. Другите наистина не я заслужават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаем за атомите чрез обективните очи на науката, чрез емпиричните очи на инструментите, които се явяват продължение на нашите очи! Това е знание! Другото е вяра.

 

Така е. Но защо си затваряме очите за фактите, доказващи прераждането? В редица случаи даже нямаме нужда от продължения на очите, фактите просто си висят пред тях!

Обаче въпросът е:" И какво от това, че прераждането е факт?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например това че няма да е зле да намерим у себе си онова Вечното което се преражда. Това е житейски императив за хората на знанието. "Познай себе си" се отнася за тази безсмъртна същност.

Какво придобих днес? Отговорът на този въпрос придобива други очертания.

Следствие е също практическото осъзнаване на преходността на "земната реалност" която иначе изглежда изсечена в скала и упражняваща тирания чрез сетивата върху свободната човешка воля. Един ден ще трябва да напуснем тази земна сцена с всички произтичащи от това последствия. Това помага за балансиране на интелекта и ума, осъзнаването на важността на подготовката за предстоящото в края на земния живот астрално пътешествие.

Това дълбоко знание на закона прави възможно да се работи целенасочено и упорито всеки ден. За отговорност пред себе си и Бог за даденото ни време на земята.

Искам да знам, искам да мога, искам да живея нещата, за които си пишем тук. А за това се иска много решителност и смелост
:thumbsup:

А също търпение и постоянство. :)

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

До преди няколко години вярвах в прераждането,харесваше ми идеята отново да се върна на Земята и отново да изживя всички радости и трудности,които ни носи всяка една възраст.

Днес не вярвам в прераждането.Ако сме живели преди, защо нямаме спомен за това което сме били и къде са натрупаните знания и безценият опит от преди? :hmmmmm: Някой ще каже ,че с всяко прераждане израстваме,добре, но защо не помним и каква е гаранцията ,че сега ще достигнем по-високо ниво на развитие от преди да кажем 100г.Само затова,че сме в настоящето не значи,че преди сме били на по-ниско ниво на развитие.Защо след прераждането ще започваме да се учим отново на всичко,да говорим,да четем,да пишем,да ходим,да се трудим,защо ще търсим истината,любовта,доброто,духовността нали всичко това сме открили и научили в предишният живот.

И как ще узнаем,че сега в този живот сме по напред с материала,щом не знаем до къде сме стигнали последният път.

И на мен ми се случвало да изживея някакъв момент и в следващият миг да ме прониже спомена,че съм го изживяла и преди.Но това не е доказателство за прераждане,ако това е спомен от предишен живот как ще обясните факта,че всичко от този спомен е 1 към 1 ,хората са същите,природата около нас е същата,мебелите и сградите са същите,мислите и чувствата са същите.Ако това е спомен от минал живот, то как така сегашното настояще е било минало.Нали светът и животът постоянно се развива и променя.Аз си спомням,че съм се возила в последен модел "Порше",но как е възможно като този модел се е появили преди месеци.

Спомените от "предишен "живот са всъщност нашите сънища,които се превръщат в реалност.

Според християнската религия "хората са създадени по образ божии и подобие",Христос е възкръснал,а не се е преродил нали?Тогава защо и неговите деца ще трябва да се прераждат?

Ако нямаме спомени от предишните животи,то какъв е смисълът на прераждането?

Според мен животът се ражда на Земята,от тук започва историята на душата,това е началото.След като достигне нивото за което е на Земята ,душата напуска тялото чрез смъртта ,която е преходът от едно състояние в друго.Спомените от пребиваването на Земята ще са винаги живи.

Животът е вечен и неповторим. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Захи, наблюденията и съмненията ти са много точни и в крайна сметка сигурно ще те изведат на ниво по- добро разбиране за света. Те може да показват, че теорията за прераждането е несъстоятелна, но може и да показват, че е несъстоятелна във вида, в който е масово известна. Ето няколко тезиса, върху търсещият си струва да размишляват:

1. В гръцката митология се говори за царството на Хадес. Говори се и за река на забравата. Не се уточнява кой пие от нея. Има редица случаи, от които ясно се вижда, че душите (или там каквото е), които са там, не само че помнят, но и разбират какво става в момента в света на живите. Някои от тях дори виждат и какво ще се случи, та затова на Одисей се налага да отиде чак до там, че да получи съвет от един прорицател. Но може ли да има излишни детаили в едно такова древно и важно за хората знание? Някакво предназначение все пак ще да има тази река на забравата? Логично е, след като на влизане душите нямат нищо общо с нея, на излизане пък да имат...

2. Добре че не помним! Колко обиди и кривотии помни човек от един живот, и с това се трови, разболява, погубва, та ако от повече да вземе да помни- олеле! Памним ли покрай кой камък сме минали онзи ден? Да не би да не сме минавали покрай него поради тоова, че не помним?

3. Счита се за благодат това, че част от човека не умира, а се запазва. Добре, обаче ако всъщност така той някак не се поучава съществено? Какво развитие е това? Има само една хипотеза, която обединява тези два факта, само че не е особено приятна: Прераждането е реалност, може би наистина част от човека се разгражда, а друга част- не, спомен за предишните "животи" се запазва в част, до която личностното съзнание обикновено няма достъп, и прераждането не е благодат, на която следва да се разчита за развитието на човека, а неприятно следствие, без което може и да може да се мине, иначе в учението на Иисус Христос на него щеше да се разчита, но при определени условия. Има факти, които показват, че Иисус Христос и учениците му не са вярвали, а направо са знаели за прераждането, но явно не са разчитали на това.

Накратко- нещата изглеждат така, сякаш прераждането е факт, но не е благодатна основа за развитието на човешкия дух. Учението на Иисус Христос явно се основава на друг начин за изпълнение на човешкото предназначение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! :D

Доколкото знам православната църква,отрича прераждането и твърди,че в Библията никъде не се говори за прераждането ,като истина и реалност.

Ако целта на прераждането е хората да стават по-добри добре,но

не ми допада идеята лошите да се преродят ,има голяма вероятност да станат още по лоши, целите и идеалите им да бъдат против човечеството като цяло,а не само към определена група хора.

Всеки има право на избор,а дали той е правилният ,всеки един от нас ще разбере ,когато бъде готов за истината.

Усмихнат ден :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Захи,

Според множество източници, концепцията за прераждането е била отстранена от официалното християнство около 4 век. Ето малко информация от един от източниците по въпроса:

Когато изследвах историята на християнството, открих, че когато то става официална религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.

През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува, че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да осигури необходимото им поведение.

По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането.

източник: "Лечители през времето", Брайън Л. Уейс (глава "Разбирането идва чрез опита"):

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:feel happy: Здравейте всички !Мисля , че въобще не може да има съмнение в теорията за прераждането!Доказателствата са толкова много , а смятам че има и абсолютно безспорни , който са признати и от съвременната наука.Като допълнение към това , което цитира Иво - четох някъде , че въпросния император Константин , не е могъл да понесе мисълта , че може да се роди като роб на земята в следващото си идване , а не като император и това е било една от причините да нареди от библията да бъдат заличени всички свидетелства за прераждането.Мисля обаче , че все пак някъде е останало нещо. В "Учителя за Библията"- 2 ч. има интересни неща по тази тема.Познавам някой хора ,който имат невероятно подробни спомени от минал живот.Един приятел има спомени от целия си живот като инка в Андите,с подробности как са се прехранвали даже .А има и регресна хипноза която те води към такива знания.Мисля , обаче че към това не бива да се пристъпва от любопитство.Каъвто и да си бил ,какъвто и да решиш да бъдеш ,сега си това което си и градиш живота си , а така също и "заработваш" бъдещия си такъв.Мир ,любов и халрмония на всички ви ! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А кой се преражда? Обектът хикс, наричн душа? А ако няма душа? Ако всички приказки за душата са само средства за манипулация? Ако ни се казва -спокойно - живей сега мизерно - ще се преродиш, а и в отвъдното ще е по-добре! Знаем ли? Или се доверяваме на думите на авторитети? Или си мислим, че знаем, защото така ни се иска - защото доктрината за душата и прераждането ни успокоява и добре се вписва в мисловните ни представи?

Според будистите - душа няма - аз няма -нито малък, земен, нито Аз - висш и безсмъртен! Затова те, както даоистите, толкова се стараят да изградят безсмъртен носител, в който да запазят и издигнат съзнанието си! Иска ми се да има прераждане, но и не възразявам ако няма. Какво пък -изгаря свещта - малко дим, разлагат се ментално-емоционалните структури - подобно на дим - разсейва се и това е. Хайде да помислим заедно! :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прераждане - в смисъл, че не всичко от човека се разпада след смъртта- има. Конкретната азова личност изглежда наистина е уникална- ражда се и умира и това става само веднаж. Нещо, обаче, остава. Но това изобщо не е утешително, защото, както тук на много места казаха много хора, човек помни твърде малко, или направо нищо. Което пък, както аз казах, не е лошо, защото хорат в това си състояние, в което са днес, не биха могли безпроблемно да понесат бремето на толкова много спомени. Какво да говорим- щом трябва да бъдем специално подготвени и обучавани да прощаваме... Наистина възниква въпросът- като не помним- каква е ползата? Ами няма полза! Прераждането не е спасение, а твърде неприятно последствие! Би било направо проклятие, ако причината за него е външна. Но по- скоро това е необходима закономерност при ситуацията, при която е съвременното паднало човещко същество. Орлин, като се замислиш в подробностите на прераждането, ще видиш какъв кошмар всъщност е това! И ми се струва, че хората затова се съпротивляват на тази идея- приемането и и вникването в нея е доста по- страшно от неприемането! Къде къде по- лесно е да кажеш- "Няма такова нещо!"

И колкото и да са се старали редакторите на текстовете на Библията, даже там е поостанало нещичко като следа от идеята за прераждането (само аз се сещам за Евангелието от Матея- гл.11, ст. 14- доста трябва да си поиграем с думите, за да ги изтълкуваме в друг смисъл, подозирам, че има и други места, но не мога сега да ги посоча точно)

Какво точно се преражда - това е друг въпрос- ако човек отгатне гатанката на Сфинкса- ще знае и какво точно се преражда. Колко от нас са я отгатнали? :) И какво от това? Да не би всичко, което приемаме и използваме, да можем да обясним?

Може ли да се злоупотреби с идеята за прераждане? С всичко може да се злоупотреби. Например - с идеята за един живот. Между другото- трудно мога да си представя по- нелепа и безперпективна идея от идеята за един живот и безкраен престой в Ад, или Рай, където и да се намират те...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Когато човек се е осмелил да разрови достатъчно надълбоко себе си. Когато не се страхува от истината и когато е "събудил" онова сетиво, вътрешното си око може да си спомни...

Например това че няма да е зле да намерим у себе си онова Вечното което се преражда. Това е житейски императив за хората на знанието.

Учителя Б. Дуно е дал начин да изследваме и наблюдаваме себе си.

Четете "Страници из духовната биография на българите", гл. 2

С постоянство и Любов всеки може да си спомни... :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Около 15-на години твърдо вярвах в прераждането. Сега имам отпечатък в подсъзнанието си от това вярване. Тоест, дори и да го подложа на съмнение, тенденцията да го приема като слепец, опиращ се на вяра в думите на някой си, без значение кой - е голяма... Но - съзнателно - вече не вярвам! Избягвам да вярвам в каквото и да е! Вярвам само в каквото видя - с физически, машинни, духовни, интуитивни, и проие очи и други възприемателни рецептори!

Идеята за прераждането твърде добре оформя една световна схема. Но такава схема може да бъде оформена и от други идеи - като за единствения живот, за наличието на висша същност в нас или не, за грубо материална вселена и наша същност, за наличието на прераждане, но не на това, което се разбира като душа, но на "скандхи", информационни струпвания от веригая личности ... Истината е някъде там, по средата от всички теории! Всяка теория може да изложи свои аргументи, и те ще бъдат задоволителни от позицията на нейния мироглед. И ще бъдат верни! Ако си говорим за слушане на гласа на сърцето, на интуицията, той ми казва да установя всичко от опит, поне да пробвам - ако успея, супер, ако не - вятърът на невежеството ще загаси пламъка на малката свещ на поснанието, силата и любовта ми!

Фанатичната вяра води до глупост - когаъто човек безпристрастно заеме позицията на различни мнения, вижда, че повечето имат добри основи! А ИСТИНСКОТО знание имат малцина Посветени - другите знания са в зародиша на развитието си и следват един еволюционен път на бавно постепенно развитие. А ПОЗНАНИЕТО - то го има, както ги има и ЗНАЕЩИТЕ! Но то се дава не на всеки. Поне на нашата планета, от която да получиш достъп до Космоса, се иска много сериозен труд. Живеем като в изолатор, като в затвор. Едва ли е така навсякъде в Космоса... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Фанатичната вяра води до глупост - когаъто човек безпристрастно заеме позицията на различни мнения, вижда, че повечето имат добри основи!

Ами да! Така -преценявайки позицията на различните мнения, разбираме, че фанатичното безверие също води до глупост. Особено голяма глупост се получава, когато вироглавието слага капаци на очите на хората и те отказват да приемат каквото и да е извън тези капаци. Е, това важи за всичко, не само за прераждането. :) И е верно за всички хора! И за изказалия това твърдение! :) Надявам се сред четящите тези думи да няма чак такива окапачени!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да! Така -преценявайки позицията на различните мнения, разбираме, че фанатичното безверие също води до глупост. Особено голяма глупост се получава, когато вироглавието слага капаци на очите на хората и те отказват да приемат каквото и да е извън тези капаци. Е, това важи за всичко, не само за прераждането. :)  И е верно за всички хора! И за изказалия това твърдение!  :) Надявам се сред четящите тези думи да няма чак такива окапачени!

"Ако не спазват закона и пророците, и ангели да им говорят, няма да повярват"

Исус Христос

Тия неща с "вярата" в прераждането не са наистина определящи духовното развитие, съгласен съм с вас Орлин и Багира.

И да си спомни човек преражданията си, това не гарантира че ще стигне Божието царство. Има хора които си ги спомнят и не са ни най малко просветлени. За тях това е все едно са гледали филма Матрицата. Изменя ли филмът техните мотиви в живота? Ни най малко.

Да, вярно е че когато се стигне до просветление и енергията стигне до съответния център в мозъка човек може да разбере и преражданията си.

Но това не се обяснява лесно.

Павел каза, "Щом любов нямам, съм кимвал що звека"

Така наречените "сили" и "сидхи" са несъществени за духовния прогрес.

В много случаи те правят човек мързелив заради "моята изключителност", водят до грандомания и загуба на трезв разсъдък.

Без смирение, любовта и братството ще останат далечна мечта.

Затова много светци не желаят да имат такива свойства и дори молят Бог да ги освободи от тези неща.

Прогресът се прави

Тук Сега

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пророците са медиуми от времето на въпросната личност Йешуа. Около неговите думи се спекулира много. Проучванията именно на учените, а не на вярващите слепи фанатици, показват, че освен психоаналитичното обяснение на жадуваните вопли към небесните роднини - майки и бащи..., има преди всичко: връзка с реална космическа цивилизация с реални фигури, която е дала много на човечеството като развитие. Но фактите говорят също така, че тази същата реална цивилизация също така от незапомнени времена държи човечеството в слепота...

Отказвам да се моля на изтласкания в предсъзнаваната област на съзнанието си модел за авторитет, прикрит зад символите небесен баща и майка, както и на астронавти, толкова суетни, че да примират от удоволствие, когато им се "свети името" !

Търся истината - за себе си и за света! В горните положения лъжата е повече от истината.

Никога не съм бил религиозен, освен в действителния етимологичен смисъл на думата!

За прераждането - безпочвено е да се говори за нещо недоказуемо! Вярата няма никакво значение в случая! Вярвам в това, което мога да възприема! Доверявам се на авторитети - не може без това, трябва да си вярваме. Но ако дълго време само си вярваме, а не доказваме обещаното, значи се лъжем ...

Говорят ми за прераждане, за безсмъртие, за фини структури, за път - нека получа съдействието да ги изуча емпирично готов съм за това. Другото са празни приказки. Не вярвам в думите на никого, ако ще и господ да е, ако не са подкрепени с реални действия, преживявания ...!

Относно готовността, за която писах по-горе, тя лесно може да се постави под съмнение. Просто определям правото си на малък човек, човек с потенциал, човек който иска да заеме полагащото му се място на нормален космически жител. Не усещате ли невежеството около вас - една пелена, наложена именно от вяра, именно от инфантилно поставяне на животите ни в ръцете на сили, които ни използват...

Търся светлина - но не ще я достигна като гоня моркова на илюзията, поставян пред носа ми, наречен вяра. Всяка вяра е сляпа! Реални стъпки, реална промяна - на характер, сила, самоконтрол - над вътрешна енергия, емоции, ум - в това вярвам!

А прераждане - може и да има! Когато се науча осъзнато, под мой контрол и воля - да влизам в един или друг носител - тогава ще повярвам в прераждането. Когато преживея тънките сфери - тогава ще знам за тях, без да е нужно да вярвам в тях, ккато сега.

А вярата - единствената вяра, която си позволявам, е тази изразена в неизразимото убеждение, че не това е реалността, нито тялото ми, нито умът ми, нито дори тънките сфери и процесите в тях, като прословутото "прераждане"!

Безверието слага капаци ... да! А вярата - вериги с гюлета на тях - защото винаги е използвана за манипулация и заблуждение!

Всъщност - истината е между двете - разумно доверяване в авторитет, в степен, дотолкова доколото думите му са реално проверими и изживяеми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Братко Орлин, нали трябва да развиваме търпение, постоянство - основни качества в Пътя? Това че ти или аз не можем съзнателно и свободно да напускаме тялото си, не означава задължително, че няма душа или прераждане. Може да означава например, че още не сме дорасли, за да го правим. Аз за себе си съм убеден, макар и на базата на някои мои много малки преживявания. Знам обаче, че за да разбере човек един такъв дълбок въпрос или за да преживее съзнателно една подобна опитност, обикновено трябва да минат години на подготовка, самодисциплина, изпитания, работа върху себе си, проучване. Сляпата вяра без лична опитност може да е опасна, но и отхвърлянето на всичко, което не можем да изпробваме по емпиричен път също може да е опасно. Виж например темата: За вярата.

Преди време разгледах една книга по Едгар Кейси. В нея се даваше един такъв прост метод за определяне на това с какво сме били свързани в минали прераждания. На няколко странички са дадени различни картинки – сгради, съдове, предмети от различни епохи и държави. Отбелязваш които силно те привличат или отблъскват. След това в табличка гледаш кой предмет от коя епоха / държава е. Това дава приблизителна представа къде си бил преди в предишни прераждания ... естествено ако приемем тезата за прераждането и ако метода работи.

Идеята за прераждането е свързана с идеята за усъвършенстването, за слизането и изкачването на човешката душа към Първични Извор, за събирането на опитности.

Николай Райнов например споделя тази идея: „...човек се преражда, за да става от живот в живот все по-съвършен.... Тъкмо така е мисълта на Питагора, Платона, Плотина, Оригена, Джордано Бруно, Спиноза, Лайбница, Буда, Рабиндранат Тагор и мн. др.” (източник)

А Учителя казва:

„Прераждането е метод за самоусъвършенстване.

Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”.” (източник)

Поздрави,

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, малко краен съм. Има място за вяра, доколкото е правилно насочена. Там е и проблемът - че нямаме познание за обекта, към който я насочваме, а отново вярваме - на авторитети! А какво ще кажеш, Иво, за един друг тип вяра - вяра в знанието, вяра в личната опитност?

От друга страна, от позицията в която сме - тази на силна познавателна ограниченост, сякаш е неизбежна и тази, първата, вярата в авторитети! Например вярата в Учителя! Просто отдаваш съществото си на избрания Учител, и това е - пък ако ще и в ада да те заведе! Наистина нямаме друг избор! И сърцето ми го знае! Аз лично винаги съм замествал понятията Бог или Господ, които са само съкращения на проекция от собственото ни съзнание, с Учител! Поне е реална същност.

По въпроса за преражданията - според предметния опит на Кейси - моето съзнание винаги се върти в един регион в централно - източна Азия, а тамошните познавателни системи са ми безкрайно близки. Наричам ги познавателни системи, защото са по-скоро науки, отколкото религии. Будизмът, Даоизмът, Адвейта Веданта - в тези системи вярата се свежда именно до връзката - идентификация с Учителя и до вярата в знанието на личната опитност!

Относно западните системи, особено външните - винаги съм имал непримиримо отблъскване - прекалено много слепота и заблуда има в тях. Но, разбира се, вътрешните - такива като розенкройцеството, езотеричната школа на Беинса Дуно - макар че носят остатъчни елементи от екзотеричните си нива - по същество са същите като източните пътища! Наистина разлика няма.

И наистина истината не е във фанатичната вяра, нито във фанатичния емпиризъм, но някъде по средата! Тоест - имаме консенсус!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Онзи ден - 18 октомври сутринта, на път за вкъщи, където живее баща ми, срещнах комшийката си заедно с двете и внучета близначки. Бях на около четири минути пеша до вкъщи. По пътя се заговорихме с комшийката - как не съм ги посещавал отдавна, как съм звънял по телефона и не съм намирал никой (баща ми), как съм се притеснил, да не му се е случило нещо (той е много луда глава) и т.н. . По време на разговора тя ми спомена, че едно от кучетата ми (В къщи отглеждаме два питбула - майка и син. Появили се поради това, че аз все още търсех себе си и това колко струвам. Съмненията относно цената ми, ги запълвах с насилие - бокс, неуравновесено поведение, протест към живота и съдбата, роптаене, омраза, неориентираност - всичко това беше довело до желание за притежаване на външното, в това число влизат и питбулите.) е убило котето и го е скрило в задната част от двора.

Защо стават убийствата и лошотиите в света?

Ще ви отговоря, не се чудете.

Всичко зависи от ЛЮБОВТА! Тя е определяща.

Любовта прави от вълка - куче, а нейната липса прави кучето - помияр, диво куче и накрая отново го превръща във вълк.

Същото се случва и с хората, както и с всичко живо.

Цветарите ще го потвърдят с цветята си, земеделците ще го потвърдят с производството си, както и животновъдите и много други могат да споделят опита си с Любовта и нейната липса.

Погледнете затворниците в затворите. Има ли някой, който да е направил нещо, заради което е там, поради насита от любовта? Не. Всичко е заради нейната липса, защото хората я желаят за себе си - те са егоисти!

ЛЮБОВТА Е ДАВАНЕ, А НЕ ВЗИМАНЕ - това е нейната същност.

Тук е моментът да помоля др. Кристиян Димитров да разкаже на всички ни за зорницата на живота му - историята за вълка! Но това е само по желание.

Както и да е.

Намерих къщата си празна - баща ми отсъстваше. Логичното бе да го потърся в кръчмата не далеч от дома (или домът не далеч от къщата? :blink: ). Нямаше го там. Притеснението ми се засилваше. Какво ли е станало? Къде е изчезнал? Поех пътя към полето, където знаех, че ще намеря баба си с двете и козички. Намерих я и поговорихме. Тя ме поуспокои, като ми каза, че татко се е прибрал предишният ден - късно вечерта и е излязъл за работа сутринта - рано.

Вече спокоен се върнах у нас и намерих котето там, където ме разказа по-преди комшийката.

Животът му си бе отишъл!

Знаех виновникът за това. И кой мислите, че бе виновен за това? Кучето? Инстинктът? Или хората като мен и нас?

Знаех кой и знам. Това са хората.

Тези, които направиха от кучето вълк. Тези, които увълчват себе си и едни други. Виновен е егоизмът. Желанието за притежание.

Преоблякох се. Взех чувал и сложих безжизненото телце в него! Нарамих правата лопата и тръгнах, натам. Натам - към края. "Светът", който познаваме има начало и край. Това телце както и всички тела на земята намират края си ТАМ.

Извърших погребалният обред както знам. Насочих това, което остана живо от котето - натам към Светлината, към Бог. Тежка сълза се отрони от окото ми и се стовари върху прясно заритото гробче. Закъснях! Закъснях за живота, както закъснях преди години за друг един живот. Винаги закъснявах!

Сега се молех Бога, да не се окаже, че съм закъснял и за баща си!

Не желаех да бъда закъснял и за него! Исках да му дам това, което бях научил наскоро преди дни! Но... ние не умеем и нямаме правото да управляваме съдбите и "живота" си, защото ни липсва мъдростта, затова можех единствено да се моля на Бог. Да се моля и да спечеля времето!

Е... спечелих! Силата на любовта победи!

Живота още съществува в тялото на баща ми.

Разказах му. Не знаех как ще реагира. Дали ще посегне към насилието, за да увълчи несъзнателно отново едно животно или ще се вслуша в разума и ще съумее да погледне отвъд, за да прозре урокът на живота, на Бог. Е, разбира се, помогнах му малко! Разказах му това, което сага и на вас разказах. Това как вълкът бе станал куче! Кое дава промените? Любовта и липсата на такава!

Това е. Сега знам, че и за вас, които четете това, аз не закъснявам и това ме прави щастлив.

В разговора с татко ми след вечеря, стигнахме до душата и смъртта. Тогава той с голяма точност ми описа как е виждал смъртта, какво представлява душата, как е виждал напускането и през фонтанелата (седмият енергиен център) на смъртниците и то с изключително голяма точност за човек никога не занимаващ се с такава материя.

Веднъж тук, някъде в темите, писах за смъртта преди години - на дядо и как баща ми е видял напускането на душата му.

Що за човек е баща ми? Строг, обичащ справедливостта, с висок егоизъм, обичащ вещите, добро сърце - чисто, мръсен ум - много. И на такъв човек Бог му е дал да види всичко това, което е скрил за мнозина от вас. Защо?

Защото този който има нужда от най-големи доказателства, той ги получава.

Блажени са онези, които повярваха без да видят!

Вашата вяра е силна. Намерихте направление. Остава ТЪРПЕНИЕТО и засилване на вярата, после следват благата от това. Бог знае.

Бог първо изпитва после придава.

На някои първо дава, за да им даде и направление за живота, после им отнема, за да ги провери и ако те удържат проверката им дава СЕБЕ СИ.

Приятели -

ВЕРАТА, САМО ВЕРАТА!

баба Ванга

Не се отказвайте от Бога!

Той обича всички ни.

Поздрави! :)

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×