Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За прераждането

Recommended Posts

Силве, съгласна съм с теб, че там сме били други. И че може би не е належащо да го знаем.

Всъщност, когато по някаква причина се случи така, че можеш да погледнеш през прозорчето се чувстваш много странно. В началото си мислиш, че нещо си мръднал. После се питаш, дали е било сън или действителност, това което си преживял или видял. Кое от двете е било? И защо сега? И се чувстваш странно, защото миналото няма връзка като събитие с настоящето. По друго време е, всичко е различно, ти самият си различен. После идват въпросите. Ако това наистина се е случило, защо трябва да го знам? Какво трябва да правя сега? Дали другите няма да ми се смеят, ако им кажа? Четеш, четеш, но се оказва, че има много писано, но малко конкретни неща. Тези, които уж разбират ти развиват някакви теории, но като дойде конкретния въпрос се оказва, че в книжките, които са понаучили за да впечатлят другите, няма отговорите. Много е сложно. Май и поста ми се получи сложен.

Днес е прекрасен, слънчев ден. Желая на всички много радост и светлина!

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че не трябва да питаме другите, всичко си е в нас. Само трябва да си спомним. Да, неминуемо идват въпросите-Дали не съм мръднала?; Защо ми се случва?; Реално ли е?....

Но после "случайно" срещаш някого, който има сходни преживявания и вече знаеш, че не си :harhar::whistling: , че има и други....

Когато разбереш някои неща, идва главния въпрос-Какво да правя от тук нататък с това, което знам?.... :feel happy:

За себе си ще кажа, че съм просто щастлива :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и от мен! Тук, при вашите коментари, аз намерих потвърждение на мои мисли и интереси,които нахлуха в живота ми от две години насам. Тъй като не се осмелявах да споделям с близки хора тези мои нови, внезапни, "необясними" прозрения, защото ще ме помислят за луда, аз търсих причината за това, което се случва в моята душа напоследък. Всички цитирани книги са свалени и прочетени от мен, огромен брой мнения от форуми съм прехвърлила, всички езотерични сайтове на български съм посетила, възоснова на което се опитвам да си отговоря на следните важни въпроси "Коя съм аз?","На прав път ли съм?","Коя е моята мисия?". Със сигурност вярвам, че съм се прераждала в различни образи и роли, защото за младата си възраст разпознах в себе си много таланти и способности,както и черти от характера в пълния им колорит. Но трябва да ви призная следните тревоги, хаосът в съзнанието ми е много голям, лутам се и не мога да преценя кои знаци, кои събития от живота ми, кои грешки и успехи, кои хора обичани или мразени са моите кармични уроци. След като гледах последното интервю на Венета Райкова с Вера Кочовска се докоснах до информация, която ми е нужна да внеса ред в мислите се, но не е достатъчна. Спя много и сънувам невероятни сънища,които на сутринта забравям на секундата освен последните 5 минути. Моите "дежавута" са това, което вече съм сънувала.Имам чувстото, че сегашният ми живот се случва в сънищата ми. Как да изляза от тази неизвестност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Със сигурност прекрачваш прага на един друг свят. Просто мисли, чувствай, проверявай. Най-вече не изпитвай омраза. Просто приемай негативите за уроци. Само Любовта ще те заведе при Светлината :smarty::yinyang::thumbsup:

Нека Бог е с теб :yinyang:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхотни сте! Всико за което говорите преживявам и аз в момента, с всичките въпроси и съмнения относно себе си и дали не съм малко :whistling::) Аз също не смея да говоря за това с моите близки и ми е тъжно, защото се налага когато съм с тях да говоря на техния език, като разбира се се опитвам да не ми влияят външните случки и да остана себе си. Не искам това да звучи като изтъкване, не е така вие разбирате. и само когато се прибера и се усамотя така успявам малко да се върна към себе си. Открих и една група за медитация, където се чувствам прекрасно...

Просто споделям...

Обичайте се!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за подкрепата!!! Обичам ви!!! :thumbsup2: Може би най-важното е да продължавам да работя върху себе си, да бъда добър човек, да развивам идеите си, да бъда снизходителна към онези които не ме разбират, да бъда всеотдайна и безкористна към хората които обичам. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена.

Хораций

Пераждане има.Изхода от него е намирането на "златната среда"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Има ли възможност да престанем да се прераждаме и можем ли да си помогнем сами?

:D - този въпрос може да се зададе само към същности, извършили този процес. Те, обаче, по очевидни причини не пишат в този форум. А другото ще са предположения, информация втора ръка, неизпробвана на практика. Така че какво те ползва? :D

"Тибетска книга за живота и смъртта"( Согила Ринпоче)

" Можем ли да направим нещо , за да избегнем прераждането или поне да го насочим? Ученията за бардо ни дават два типа напътствия- единият е за това ,как да педотвратим прераждането, а вторият, ако не успеем да направим това, как да изберем по добро прераждане . Първото напътствие е как да затворим входа към прераждането. Най добрият начин е да изоставим емоциите като гняв, желание или завист и да признаем, че никое от преживяванията в бардо не съществува реално. Да успеете да постигнете това и после да отпуснете ума си в неговата чиста, пуста природа е достатъчно , за да се предотврати прераждането."

" Оставете ума си естествен и концентриран- сам в собствената си природа като вода, налята във вода, такъв какъвто е, открит и отпуснат. Като го оставите свободен в естествения покой, можете да сте сигурни, че утробата вход за всички сфери на прераждането, със сигурност ще се затвори"( " Тибетска книга на мъртвите").

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Има ли възможност да престанем да се прераждаме и можем ли да си помогнем сами?

Доста бързаш.

"Тибетска книга за живота и смъртта"(Согила Ринпоче)

" Можем ли да направим нещо , за да избегнем прераждането или поне да го насочим? Ученията за бардо ни дават два типа напътствия- единият е за това ,как да педотвратим прераждането, а вторият, ако не успеем да направим това, как да изберем по добро прераждане . Първото напътствие е как да затворим входа към прераждането. Най добрият начин е да изоставим емоциите като гняв, желание или завист и да признаем, че никое от преживяванията в бардо не съществува реално. Да успеете да постигнете това и после да отпуснете ума си в неговата чиста, пуста природа е достатъчно , за да се предотврати прераждането."

" Оставете ума си естествен и концентриран- сам в собствената си природа като вода, налята във вода, такъв какъвто е, открит и отпуснат. Като го оставите свободен в естествения покой, можете да сте сигурни, че утробата вход за всички сфери на прераждането, със сигурност ще се затвори"( " Тибетска книга на мъртвите").

Това е така, но като опиташ ще разбереш, че още сме твърде неподготвени за да го постигнем. А как се подготвяме? - като се прераждаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че по-правилният термин е въплъщение / нова плът/ .

Защото Бог ни е сътворил /родил ни е вече / когато сме били девственни духове. И от тогава само сменяме "ролите" си докато изучим "пиеста " и пременем през всичките й роля в театъра на инволюцията и еволюцията . Но сме си едни и същи по принцип във всичките роли. Само с по-голям или по-млък опит, но си имаме едно постоянно име. Това от отделните въплъщения .. Фют ... отива си с ролята

:3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля ,модератора да прехвърли поста ми в темата Регресивна хипноза -обърках форума ,извинявам се .

Модераторска бележка: мнението е прехвърлено тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Независимо дали се прераждаме или не се прераждаме, ние живеем само един живот. И то поради простият факт, че имаме познание само за него, помним само него и единствено ..... докато сме живи. Смъртта ни отнема помненето и ни приобщава към всеобщата си забрава.

Малцина помнят минали животи, на малцина те служат за нещо и на малцина това знаене е нужно. И в този смисъл "прераждането" или реинкарнацията е по-скоро философска спекулация, начин да обгледаме душата си отгоре, а не реално познание за ставащото.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не знам какво отнема смъртта, знам че отнема живота, а животът отнема илюзиите.

Можем да се почувстваме тотално депресирани човеци при тези безрадостни мисли... Но, струва ми се, че ако престанем да се ровим в хипотетичното си минало, а се обърнем към нехипотетичното си настоящо битие, наистина ще се родим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:sorcerer: Така е, Мона. Но как да бъдем оптимисти тогава конкретно за това, виждайки колко си е трудновато... А май че и тук - с гаргаропостингирането не си помогаме особено точно за това?! :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умират само илюзиите. Въплъщаващата се личност е илюзия. Реалността трябва да се търси в душата, а после и отвъд нея. Голяма част от спомените ни не са нужни на нашата душа. Тя приема от живота само най-ценното. Останалото винаги може да бъде възстановено като спомен, но душата не изпитва такава необходимост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако душата приемаше от живота най-ценното, ние щяхме да сме вечно доволни, но не сме. А по-скоро сме вечно недоволни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона

Независимо дали се прераждаме или не се прераждаме, ние живеем само един живот. И то поради простият факт, че имаме познание само за него, помним само него и единствено ..... докато сме живи. Смъртта ни отнема помненето и ни приобщава към всеобщата си забрава.

Малцина помнят минали животи, на малцина те служат за нещо и на малцина това знаене е нужно. И в този смисъл "прераждането" или реинкарнацията е по-скоро философска спекулация, начин да обгледаме душата си отгоре, а не реално познание за ставащото.

Не е никаква философска спекулация.

Всичко си е много реално, но е доста опасно познание, защото на човек му се налага да се сблъска и с доста неприятни моменти от спомените с предишни въплъщения. Не случайно Бог е сложил милостивата защитита нречена "Завесата на световете" - така добре изразена при хората с химена при жената като много ясен знак, че такава е Волята Божия след Ной. За да "погледне" човек там, първо да да си измоли необходимия Водач. при това задължително човек трябва да има много сериозни морални и етични устои с много сериозна психическа издръжливост. Много е сериозен шок е когато "види" човек с очите на Съзнанието, че всъщност животните са хора облечени в животенски тела с инволюиращо съзнание. От този момент нататък самото докосване до месото от магазина или пържолника вече е истински кошмар, който следва да се преодолее с Воля иначе психическите разтройства са в кърпа вързани. Или да видиш, че преди ехеее... вече е изкупена карма, но си правил някъде нещо твърде нередно когато си инволюирал и ти самият. А тези неща трябва да се забравят иначе ....лошо. Да си ги спомни човек е хубаво, но след сериозна подготовка и философия и Учение даващо изход от абсолютно затворената ситуация. Иначе се попада във вихъра на отвратителна Карма, а Ада е много реално място както и Рая. За целта всеки един достигнал необходимото ниво на еволюция му се праща Ангел- Водач, иначе сам..... това е безумие. А пък друг като тебе зависим от всичко земно около него да ти знае тайните ..... 100 пъти по-голямо безумие. А ако някой "научен психолог" си помисли и пропагандира, че това са измишльотини е още по-голям безумец.

То сега с архивите на всички ДС-тата по всички земни кълбета се вършат шантажи, та какво остава и за предишните въплъщения.

Когато Ангела-Водач те изпита и те счете за достоен,единствено Той по Божия Воля да свали булото на забравата. Това са двата Ангела пратени в гроба на Христос за да го изведат от тази Вселена и да го насочат към Вечния Живот в съседната Вселена на безплътното съществуване. Безплътните Ангели не се съблъзняват от земни неща, но тези пратени от Бога. Там е Мъдроста и Разума да открие човек Ангелите от Бога пратени. Всичкото друго земно познание е...... следствие вече, то може само да ти направи земното съществуване по-приятно само и толкова.

Пък и не е необходимо човек да си спомня нещо. Достатъчно е да еволюира и да премине през Световете точно като Комета напускаща Слънчевата система с еднопосочен билет. Двупосочния билет е особенно състояние вън от общото правило. То не е задължително.

Това са ми само разсъждения за размисъл направени тук.

Който иска да чете и мисли, който не ги харесва - има право, да подмине.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Малцина помнят минали животи, на малцина те служат за нещо и на малцина това знаене е нужно. И в този смисъл "прераждането" или реинкарнацията е по-скоро философска спекулация, начин да обгледаме душата си отгоре, а не реално познание за ставащото.

Ян, това написах аз. А твоят наниз от апокалиптични слова е нещо различно. Когато интерпретираш други/чужди текстове, интерпретирай цялостно, а не се хващай за отделен клон от дървото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако душата приемаше от живота най-ценното, ние щяхме да сме вечно доволни ...

Личността е тази която е недоволна и тя наистина е различна в различните прераждания. Но както казах тя е илюзорна от гледна точка на душата и е ценна за нея дотолкова, доколкото и осигурява опитност на долните три плана на проявление. Душата избира какви ще са характеристиките на тялото на човека, семейството в което се ражда, условията на живот които ще му се предоставят, някои събития които ще се случат. Всичко това става в зависимост от кармата и качествата на които душата иска да наблегне чрез съответното прераждане. Човекът, чийто съзнание е фокусирано в менталното или астралното тяло от своя страна следва да осигури чист канал за проявлението на душата и да се осъзнае като едно с нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Човешката душа не е надличностна. Защо отграничаваш личността от душата. Много теоретично ми звучи.

Един терапевт тогава на какво прави анализа - на душата ли, на психиката ли, на личността ли или на всички взети заедно. Цел на всеки човек е да се опознае и да интегрира всички свои "низвергнати отечества", за да стане цялостна личност. А дали ще се преражда или не, е без значение.

Дори и някои висши същности съвсем не са желали да се въплътят отново, но поради особеността на земната еволюция, са били принудени и то не по "своя воля".

Желанието ни, любопитството ни да узнаем кои сме били преди, е най-малкото нездраво, според мен. Ако помнехме сънищата си от фазата на дълбокия сън, щяхме да помним и миналите си прераждания. Факт е, че не помним. Светая светих е затворена и онова, което на много се привижда за бившо битие е игра на Сянката. Светлосенки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×