Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ris_78

Как да приемаме грешките?

Recommended Posts

Няма човек който да не прави грешки! Малките грешки показват че си жив/а.

Хубаво е единствено да не са животозаплашващи!! <_<

Концентрирай се в най-важното, и така.

И не забравяй че винаги има място за една бира/усмивка - ако не пиеш бира. :rolleyes:

Редактирано от Любо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да приемаме грешките? - великодушно! И своите, и чуждите.

Не е лесно. От малки са ни научили, че грешките са нещо лошо, което не бива да се допуска, и са ни наказвали, и т.н. Обаче както казва valentinus - в определен смисъл ние през цялото време правим грешки. Е, може би не през цялото време, но доста... Ако не правехме, отдавна щяхме да сме с бели крилца на гърба. :)

Но има ли смисъл да не ги приемаме като нещо нормално в нашия живот, да се ядосваме (обикновено дори не на самите грешки, ами на този, който ги е извършил - което е още по-лошо), да съжаляваме и т.н. Няма! По една проста причина: дали е било грешка или не, това вече е минало, което не можем да променим. Единственото, което си заслужава да се направи е да се предприемат всички възможни действия да се минимизират вредите (за нас и за околните), в резултат от грешката; да простим (на този, който е направил грешката - т.е на себе си или на някой друг); да си извлечем поука за бъдещето. :thumbsup: Звучи просто, но не е много лесно.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички хора грешим,въпроса е да не повтаряме грешките,и да се учим от тях.А как да ги приемаме - като трупане на опит :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всяко зло е за добро."(народна поговорка) :3d_016:

Горе -долу така звучат и всички онези поучения,че човек се учи от грешките си.В тях има истина,разбира се.Но кое е грешка и кое не е ?Щом извличаш опит и полза от нещо,то грешка ли е ?Кой ти казва точно кое е грешно,другите или ти самия?А дали е хубаво да вярваш,че постъпката ти(или на другия) е грешна?

За мен това са относителни неща,абстактни понятия и лични преценки,от различни гледни точки,понякога зависещи и от различното време за оценка.Т. е . много е субективно и лично да кажеш,че си направил(а) грешка.А да съдиш другите не е етично.

:3d_015: Замислям се напоследък колко е етично да съдиш и себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не грешат светците и мъртвите. Нито съм от първите, нямам и капка желание да съм от вторите.

Грешките се приемат честно - признават се и се извлича поуката от тях, по възможност да не се повтарят. Когато се спънеш в някой камък на пътя си, не подминавай, сякаш не си се спънал. Огледай го добре и виж в какво си се спънал. Следващият път ще знаеш какво да прескочиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Не грешат светците и мъртвите. Нито съм от първите, нямам и капка желание да съм от вторите.

Грешките се приемат честно - признават се и се извлича поуката от тях, по възможност да не се повтарят. Когато се спънеш в някой камък на пътя си, не подминавай, сякаш не си се спънал. Огледай го добре и виж в какво си се спънал. Следващият път ще знаеш какво да прескочиш.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Присъединявам се куъм написаното по-горе :thumbsup:

Разбирам как се чувства (може би) рис сега. Когато човек осъзнае,че е сгрешил, нахлуват отрицателните емоции:

"Можеше да помисля по-добре преди да направя тази глупост!" - съжаление, чувство за вина

"Колко съм прибързан и сляп!" - самокритика на личността

"Хората сигурно ми се смеят или съжаляват" - срам

"Не мога да поправя сторената грешка - всичко е изгубено" - обезкуражаване

"Дали отново няма да сгреша...?" - страх от грешки и последствията им в бъдещето...и още подобни колкото щеш...

Налага се умът да се справя с всяка поотделно, защото те са симптоми на различни "петна" в мисленето - завишени изисквания и перфекционизъм, които са симптом на гордост; зависимост от одобрението на другите - симптом на суета; приемане на резултатите от някаква конкретна дейност като критерий за самооценка на личността....

Подобни емоции, обаче, сигнализират не само за агресивно отношение към себе си, но и за същото отношение (осъзнато или не - без значение) и към другите и към техните грешки.

Излиза, че грешката и всички негативни емоции, които тя предизвиква, са много точна проверка на състоянието на мисленето ни в момента - нещо като "профилактичен преглед- симулация" на Любовта в нас.

И това е само едно допълнение към нещата, за които имаме да и благодарим, изброени от приятелите по-горе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съм съгласна с всичко казано до тук! Само бих добавила, че всъщност можем да се поучим от грешка в степента, в която се освобождаваме от чувството си за вина. Изкглежда изкусително да си мислим, че чувството за вина е необходима предпоставка за преодоляване на една грешка. Но аз поне открих за себе си, че това изобщо не е така. Чувството за вина пречи в много голяма степен. Но волевото усилие е доста безпомощно да се справи с такава задача. Може да опитва човек, но...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, чувството за вина трябва да бъде заменено от чувство за отговорност. Тогава и необходимия импулс за недопускане на повече грешки би бил налице.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да бъде заменено от чувство за отговорност. Тогава и необходимия импулс за недопускане на повече грешки би бил налице.

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, чувството за вина трябва да бъде заменено от чувство за отговорност. Тогава и необходимия импулс за недопускане на повече грешки би бил налице.

Защо точно чувството за вина да бъде заменено с чувство за отговорност? А тези които не искат или не могат да поемат отговорност, по-виновни ли ги прави, или допускат по-често грешки? Грешно-вярно, добро-лошо, това са социални рамки, дълбаещи душата ти и допускайки чувството на вина, с което ставаш лесно манипулируем. Изкривеното ти отражение в заобикалящия те свят, ти дава погрешна представа за теб самия, и така губейки връзката със себе си, ти допускаш намесата на общественото мнение да решава вместо теб кое е грешно,или вярно.

Друг е въпроса когато човек трябва да поема отговорността за всички свои мисли, думи, и действия, и последствията от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно съм съгласна,че човек трябва да поеме отговорност за собствените си мисли,думи и постъпки.А чувствата,според мен, извират от подсъзнанието и по-скоро му служат като коректив,като средство,с помощта на което се прави преценката.Ако мислите,думите,постъпките ти носят приятни емоции,значи си на прав път.

И обратно-ако се обичаш,ти не би могъл да се държиш зле.Най-напред със себе си,а после и с другите.Ако се обичаш,не би се наказвал с чувство на вина.

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

поставям тази тема, защото в момента аз съм изправена пред този въпрос.

:3d_159:

Поздрави и :3d_167:

:rolleyes: Пред кой въпрос по точно си изправена!?

Направила си нещо грешно СПОРЕД ТЕБ и сега трябва да решиш дали да го приемеш като такова.

или

Предстои да направиш нещо грешно и се притесняваш от последствията?

Ако е първото според мен първо "наведи глава" :) помисли си добре защо си го направила и се опитай да го поправиш,защото непоправими неща няма.И си отваряй очите повече следващия път.Но първо е добре да си изясниш дали това действително е "грешка".

Ако е второто поработи добре над мисълта си.

А по принцип така наречените "грешки" са необходими не толкова за нас ,а за околните,защото най-добрия вариянт е да се учим от грешките на другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами как да приемаме грешките, когато е трудно и почти невъзможно да ги избегнем. Например един пушач, разбирa че цигарите му вредят, но в един момент се чувства зависим от това да изпуши цигара. После чувството за вина идва, защото той дефакто разбира какви са последствията, но няма силата да ги избегне.

Редактирано от lso

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Важното е да не спираме да опитваме. Старите ритми се преодоляват трудно. Вината е миналото, отговорността е бъдещето, ние сме в настоящето - на кръстопът. Миналото не може да се промени. Избирайки миналото (чувствайки вина), само ще повтаряме грешките си. Направените грешки са като рани в тялото на пространството - нужно е време за да зарастнат и осигуряване на подходящи условия. Това е свързано с кармата, а също и с прошката, но последната не е достатъчна за оздравяването. Поемането на отговорност е като обет пред себе си, пред останалите и пред надземните светове. Отговорността е израз на волята и е продиктувана от любовта и състраданието. В по-висш смисъл отговорността е саможертва. Грешките се поправят с приемането им и с отговорни действия (физически, умствени и емоционални), като разумното изчакване ако е възможно нещата да се наредят "сами" също е действие. Тъй или иначе грешките са неизбежни и може би най-подходящия начин за редуцирането им стои в стремежа да не причиняваме вина на ближните си - пряка или косвена; чрез мислите, емоциите, думите или действията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Понякога воинът на светлината-без да иска-прави погрешна стъпка и потъва в бездната.

Призраците го плашат,самотата го измъчва.И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява.Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.

-Учителю, паднах в бездната-казва воинът.-Водата е дълбока и черна.

-Спомни си!-отговаря учителят.-Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира."

Паулу Коелю-"Воинът на светлината"/наръчник/

Това е една от книгите, която винаги ми е под ръка.Не един отговор съм намирала в нея.Може и друг да намери отговорите си в нея.Сега и тук, по повод темата, ви предлагам точно този. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А има си грешки и те са си определени в Библията като грехове , добрите стари 10 заповеди, напълно ориентират всеки любознателен хомо- сапиенс.

Останалото е само добри намерения , които нали се сещате къде отвеждат.

Грешки си има . Има си и справяне с отговорностите и несправяне с отговорностите , независимо от нашите разбирания на добро и зло .

Чувството за вина наистина е много пагубно ,като действие върху психиката и това ,че напълно и истински не си прощаваме на себе си и другите уврежда и много от бъдещите ни действия на тази земя.

Да съжалява човек за действията си или да се самосъжалява, поради липса на отговорност и да опростява нещата до качества на характера си и моделиране на разбиранията си за добро и зло ,поради несправяне е също малко наивно отношение към света и себе си. Поне според мен.

Някакси да си затвориш сам очите пред добро и зло и да си кажеш ами аз нямам характер ,да бъда достатъчно отговорен , просто затова се изискват други качества,според мен е някак опростенчески модел на мислене.

И голяма зависимост от собствената си безотговорност. А това е грешка , която спокойно може да се избегне , включително и причинно- следствените действия в един човешки живот.

За жалост всичко се случва за едно определно време и когато не си свършим определената работа ,може и да си получим следващия шанс след столетия. Човешкия живот е за усъвършенстване , ние сме постоянно на училище и грешки , не може да не се допуснат . Но има изпити , които е важно да се вземат, да се хване влака за правилната посока ,с правилните пътници. Защото ние сме смъртни ,Вселената е в своето си движение и много неща са предопределени ,например всеки си има място в Космоса ,всеки е част от Йерархия и работи като една малка частица от нея.

Несправянето с определените отговорности и допускането постоянно на грешки ,със сигурност имат своите последствия.

Поне според мен. :3d_015::3d_016::3d_077::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ... справяне с отговорностите и несправяне с отговорностите , независимо от нашите разбирания на добро и зло .

...да си затвориш сам очите пред добро и зло и да си кажеш ами аз нямам характер ,да бъда достатъчно отговорен ... опростенчески модел на мислене. И голяма зависимост от собствената си безотговорност. А това е грешка , която спокойно може да се избегне, включително и причинно- следствените действия в един човешки живот.

:thumbsup: :thumbsup:

грешки , не може да не се допуснат . Но има изпити , които е важно да се вземат, да се хване влака за правилната посока ,с правилните пътници. Защото ние сме смъртни ,Вселената е в своето си движение и много неща са предопределени ,например всеки си има място в Космоса ,всеки е част от Йерархия и работи като една малка частица от нея.

Несправянето с определените отговорности и допускането постоянно на грешки ,със сигурност имат своите последствия.

Да, това е точно така.

Отново подкрепям точната формулировка на Станимир за

"превръщане на чувството за вина в стремеж към отговорност"

Нещо като индикатор :)

Негативните мрачни мисли на себеунижение и тъга лесно се "засичат" и се превръщат в намерения и практически конструктивни планове за когато е необходимо да се премине през подобен изпит или трудна ситуация.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува.

Възможности в живота

И аз съм забелязала, че ако някой посочи грешката на друг, а той вече сам си я видял, ефектът е обратен. Забележката задейства инстинкта за самосъхранение и събужда гордостта. Вместо да се учи и променя, човекът започва да се защитава, оправдава и да упорства дори и ясно да вижда, че е сбъркал. Ако пък още не я е почувствал и осъзнал сам, още повече пречи - може да му отнеме завинаги шанса да я осъзнае, затвърдявайки старата позиция и "залепвайки" я за егото.

Ако обратно, се изрази убеденост, че всеки сам си решава свободно и сам си преценя как да постъпи и дали и какво да промени, но си поема отговорностите и последствията, следователно всяко решение е добро - вярно или грешно, човекът започва да се замисля над ключовите думи - свобода, преценя, промени, отговорност, последствия, решение, добро, ... Ефектът не закъснява.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да приемаме грешките?

С широко отворени очи.

Ако трябва да назова една грешка в живота си......не мога.

Всичко което се случва е от такава изключителна важност и има толкова точна взаимовръзка в действията и събитията, че най-голямата грешка би било да нарека нещо от изминалия си живот -грешка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×