Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да приемаме грешките?


ris_78

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Как да приемаме грешките?

С широко отворени очи.

Ако трябва да назова една грешка в живота си......не мога.

Всичко което се случва е от такава изключителна важност и има толкова точна взаимовръзка в действията и събитията, че най-голямата грешка би било да нарека нещо от изминалия си живот -грешка.

Много точен пример за това, как човешкото Его може да се надуе с размерите на дирижабъл...

Сравнението не е самоцелно, за да нарани някой... Уважавам избора на всеки, а специално

мненията на didi_ts ценя и чета с интерес. Ще се обоснова...

Как така може един велик Учител (Беинса Дуно) да признае и да говори за грешките си, а един

човек да не може да оцени и да приеме поне едно свое действие като грешно ?!?

Всъщност това е срещано явление, особено, когато даден човек "черпи" с пълни шепи от три Учения -

в случая си спомням, че става дума за Ученията на Петър Дънов, дон Мигел Руис и Рудолф Щайнер...

Чудесно! Все в някое от ученията, ако нещо се изтълкува като грешно (вредно или неразумно), в другото

ще се намерят достатъчно мотиви за "полезност" - окичена със благи думи и голяма порция любов.

Всъщност какво му трябва на човек за да бъде безгрешен? - две три Учения и нормален интелект.

Всичко друго е ОПРАВДАНИЕ и жонглиране с думи.

Елементарна и лесна работа...

За жалост обаче, и...неразумна работа!

"Дирижабъла" трудно (бавно) придвижва нещата, податлив е на всякакви "въздушни" течения, а и всяка

пробойна в него, лесно приземява неразумните пътници...

Е, ...все пак И това не е лошо (приземяването). Това е просто Път,... малко по-труден

(меко казано, имайки предвид неразумността),... но си е Път.

Път, който не го пожелавам на никой обаче.

Път, който се надявам, че ще се коригира съзнателно, от всички вървящи по него...

Успех и Светлина желая на ВСИЧКИ, които вървят по този не лек Път.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 53
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

За себе си съм отчитала като грешка само случаите, вкоито съм бързала да отсъдя за някого без да го опозная, без да вникна зад думите и опита му, без дори да го попитам какво е имал предвид....

Случвало ми се е да го правя - старая се да не се случва повече... Последствията от минали подобни грешки ме научиха на много неща - така, че ако съм грешила в това, то грешките ми са ми били в моя полза, значи, били са правилни :)

Линк към коментар
Share on other sites

Как да приемаме грешките?

С широко отворени очи.

Ако трябва да назова една грешка в живота си......не мога.

Всичко което се случва е от такава изключителна важност и има толкова точна взаимовръзка в действията и събитията, че най-голямата грешка би било да нарека нещо от изминалия си живот -грешка.

Много точен пример за това, как човешкото Его може да се надуе с размерите на дирижабъл...

Сравнението не е самоцелно, за да нарани някой... Уважавам избора на всеки, а специално

мненията на didi_ts ценя и чета с интерес. Ще се обоснова...

Как така може един велик Учител (Беинса Дуно) да признае и да говори за грешките си, а един

човек да не може да оцени и да приеме поне едно свое действие като грешно ?!?

...

А ти допускаш ли, че мнението на didi_ts може да е продиктувано точно от осъзнаване и приемане на собствените й грешки, а не от отричането им? Осмислените грешки придобиват едно положително значение в живота ни. Те вече не ни теглят назад, а ни помагат в развитието ни.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Лично аз не се страхувам да греша!Много пъти съм постъпвала тъпо,на инат и от глупост ,наивност ,от любов дори! Това само ме учи .Всяка грешка е урок ииии в такъв случаи грешката понякога е вярна!

Така,че приеми ги нормално.Учи се от тях и им се радвай ,когато ги осъзнаеш!

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Грешките са нещо, извършено под влияние на съчетанието вътрешни и външни обстоятелства, за което считаме, че би могло да е по-друго, с по-добри последствия. То едва ли е могло да бъде такова тогава, но ако човек запомни поуката, при едно следващо, по-добро съчетаване на вътрешни и външни обстоятелства може би ще успее да получи и по-добър резултат. Дотук е за ползата от това да не оставяме очите си затворени за грешките. От друга страна, ако не отчитаме, че грешките са закономерни, а си вменяваме прекалено силно чувство за вина и/или също толкова обвиняваме другите, съзнанието за грешка не е намерило своето конструктивно продължение. Изводът изглежда е следният: да възприемаме грешките като коректив за последващите ни житейски уроци, а не като удар от съдбата или доказателство за собствената ни непригодност за това или онова... :thumbsup:
Линк към коментар
Share on other sites

Поста ми беше резултат от размисъл:

Мога ли да кажа на(за) някого ,че греши.От тук:

Мога ли да определя аз сама за себе си кога греша?

Върнах лентата ,за да видя какво всъщност определям като грешка?

Определям......, но от позицията на времето, виждайки резултата, преминавайки през начертаното от мен(често трудно и с много мъка), спирам да виждам грешката като грешка.

Защото едно мое по различно поведение, дума , мисъл и ....... аз нямаше да съм това което съм.

Ако аз не искам да бъда това което съм, значи не се харесвам, ако не се харесвам, значи не проявявам уважение към създателя си , подценявам работата на съществата , които се грижат за мен.

Имам ли това право?

Мисля че не.

Следователно, как бих определила развитието си до момента, като грешка?

Това е неуважение, както към мен , така и към всички духовни същества и сили около мен.

Може и да е егоцентризъм, може да е и гордост, може да е и егоизам, ама аз се обичам :D, обичам и всичко видимо и нивидимо,което се грижи за мен и мисля, че това е прекрасно и го пожелавам на всички.

:)Та това е тънката логическа нишка в която попаднах без да искам преди да напиша сутрешния си пост.

Като съвсем не твърдя ,че е перфектно развита.

Никола, последното изречение от предишния ми пост е по- важно от предпоследното(за мен).

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Как да приемаме грешките си?

Като опитности, като натрупване на житейски опит.

И нека не забравяме, че безгрешни хора няма.

Мисля, че трябва да си прощаваме всичко и на всички. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Няма безгрешни хора!

Грешките са уроци - ако успееш да си извадиш поука от тях и да не ги повтаряш повече,урокът е усвоен,ако не успееш ще ги повтаряш,докато не го научиш.

Не бива да се допуска да се чувстваш виновен и да се самобичуваш за сторена грешка - направил си това на което си бил способен в момента.

Линк към коментар
Share on other sites

Има грешка само ако не си се ръководил от това,което ти казва сърцето.

:sleeping: Кой съм аз,че да съдя другите дали са сгрешили?

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Да простиш на друг човек за обидата,която ти е нанесъл или за болката която ти е причинил е необходимо,за да възстановиш вътрешното си равновесие.Тази прошка обаче не означава да допуснеш отново този човек близо до себе си.

Не бива да съдим другите за техните грешки - ние сме само хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо ли ми се струва, че така някак твърде абстрактно си говорим тук в тази тема.

Искате ли малко да се приземим?

Случвало ли ви се е и как реагирате при проявена спрямо вас или ваш близък т.нар. лекарска грешка?

А при грешка, допусната от полиция, пожарна, НАП или друга някоя институция (но на практика там пак хора работят и точно те допускат грешките59.gif ) при някаква по-сериозна ситуация, застрашавяща сериозно живота, здравето или въобще физическото ви оцеляване?

С колко голямо разбиране, любов и неосъждане ще подходите, ако младата и неопитна учителка се отнесе по особено неподходящ начин към вашето дете? Да, учителката ще се научи (евентуално), ще добие опит, но за вашето дете няма да е никак радващо, а може дори да остане белег в психиката му за цял живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо ли ми се струва, че така някак твърде абстрактно си говорим тук в тази тема.

Искате ли малко да се приземим?

Случвало ли ви се е и как реагирате при проявена спрямо вас или ваш близък т.нар. лекарска грешка?

А при грешка, допусната от полиция, пожарна, НАП или друга някоя институция (но на практика там пак хора работят и точно те допускат грешките59.gif ) при някаква по-сериозна ситуация, застрашавяща сериозно живота, здравето или въобще физическото ви оцеляване?

С колко голямо разбиране, любов и неосъждане ще подходите, ако младата и неопитна учителка се отнесе по особено неподходящ начин към вашето дете? Да, учителката ще се научи (евентуално), ще добие опит, но за вашето дете няма да е никак радващо, а може дори да остане белег в психиката му за цял живот.

На последните въпроси отговора е един - карма! Някои неща може да ни се струват несправедливи, но който има да си плаща, ще си тегли.

Линк към коментар
Share on other sites

О, braman, аз разбирам, че не всеки и не кой да е попада при неопитния лекар и лошата учителка. Не това имах предвид.

Попитах - как реагирате?

Линк към коментар
Share on other sites

О, braman, аз разбирам, че не всеки и не кой да е попада при неопитния лекар и лошата учителка. Не това имах предвид.

Попитах - как реагирате?

Не обичам много да говоря за себе си.., но колкото повече разбирам, че всичко, което ми се случва не е произволно, толкова повече се освобождавам от първосигналните си реакции. А това носи мир - определено!

Линк към коментар
Share on other sites

Искате ли малко да се приземим?

Случвало ли ви се е и как реагирате при проявена спрямо вас или ваш близък т.нар. лекарска грешка?

59.gifТака се е случвало, че съм попадала на лекарска грешка, спрямо мен, спрямо децата ми, спрямо мои близки.

Отговора: Игнорирам я и поемам нещата в свои ръце. Зад бялата манта стои човек, и доста пъти, не знае доста неща.

Спрямо мен: така се случи че на 25-я си рожден ден реших да почерпя колегите със спрайт, така се случи, че точно този ден колежката видяла, че бутилката с кислола се е пукнала и изсипала кислола в бутилка за спрайт. така се случи, че аз, която не пия спрайт, изведнъж така ожаднях и взех бутилката от спрайт в която имаше кислол. Последваха линейки, болници, бърза помощ. така се случи, че нямаше кой да ми обърне внимание в болницата и след това така се случи, че ме оставиха сама да търся кабинета за преглед на гласните струни, които вероятно бяха изгорели, так се случи, че се изгубих в болницата, защото нямаше кой да ме придружи през корпусите в дъждовната нощ. Прекарах нощта на рождения си ден в една празна болнична стая. До тук имаме поредица от грешки. Нищо не можа да ми развали настроението, почерпих сестрата от нощната смяна с кафе и се забавлявах как всички се учудваха какво ми се случва на рождения ден. Дойде сутринта и реших да си ходя, но трябваше да мина поредица от прегледи, нямаше ми нищо, но ми откриха язва rolleyes.gif , казаха изчакай епикризата и ще си ходиш. Така се случи, че в този ден имаше стажанти, една от сестрите много искаше да им покаже как се слага система и въпреки че обясних многократно, че мен ме изписват, така се случи, че се озовах със система без нужда и един час още в легло. Лекарят дойде, за да я отмени, но беше късно. когато системата свърши, си отидох. Дори за една секунда не се ядосах на никой, не успях, беше ми интересно какво се случи.

Друг случай с децата ми преди месец. Бяха при баба си, а аз във Варна. Казаха болни са. Знам лекарите там и казах точно при кого да ги закарат. докато успея да се обадя, вече им бяха изписани антибиотици, баба им ги беше взела и ги беше започнала. децата ми не са вземали антибиотици от бебета. Твърде далече бях ,за да реагирам -200км. и с много ангажименти. След 5 дена поисках втори преглед да им направят пак там и държах на рентгенова снимка, за да разбера има ли нужда от тези лекарства. Обаждат ми се и ми казват едното дете е с пневмония скрита , започваме втори антибиотик, а другото за да не се случи същото с някакъв си антибиотик. до тук бях с ангажиментите, взех си изпита за 15 мин и тръгнах. Минах 500км за един следобед, за да ги прибера във Варна същия ден, за да отидем на лекар и да потвърдя на себе си( защото аз не се съмнявах, че са здрави), че няма никаква пневмония( иначе потвърдена от рентгенолог и детски лекар) спряхме антибиотиците и заведох децата на плаж.

За жалост или за радост, кратката ми биография е пълна с такива грешки една от друга по- фрапиращи, две от тях са с летален край за участниците и струващи ни много пари.

Какво значи тук да приемам или да отхвърлям или да коментирам. Грешките са поредица от действия, водени от някаква мисъл, които водят до неудоволствие у даден човек.

в първият случай лекарите ми казаха: " Трябва да съдиш колежката си, която е сложила кислол в бутилка за спрайт, в магазин за химикали. Това е грубо нарушение на правилата" И като я съдя, ще променя ли нещо? Нещо от всичко ще се върне ли назад? Животът тече и ние сме участници в него. Това което е заминало няма да се върне, но ако зациклим в него ще отровим собствения си живот. Моята колежка никога повече няма да се занимава с химикали, въпреки че не чу от мен и дума на упрек, нито пък промених с нещо отношението си- тя напусна няколко месеца след това.

Рентгенологът няма да стане по- добър рентгенолог, ако аз не преживея неговата грешка, а да съдя и да упреквам ще отровя само себе си, до сега за присъда на лекар за лекарска грешка не съм чула.

Грешките са препъни камъните в нашия живот, спъваме се ставаме и си гледаме по- добре в краката после, ако не се научим и не успеем да видим навреме камъка който ще ни счупи главата, ще ходим дълго с превързана глава. Но да стоим и да се ядосваме на камъка....... има ли смисъл!?

Линк към коментар
Share on other sites

Искате ли малко да се приземим?

Случвало ли ви се е и как реагирате при проявена спрямо вас или ваш близък т.нар. лекарска грешка?

59.gifТака се е случвало, че съм попадала на лекарска грешка, спрямо мен, спрямо децата ми, спрямо мои близки.

Отговора: Игнорирам я и поемам нещата в свои ръце. Зад бялата манта стои човек, и доста пъти, не знае доста неща.

...

Рентгенологът няма да стане по- добър рентгенолог, ако аз не преживея неговата грешка, а да съдя и да упреквам ще отровя само себе си, до сега за присъда на лекар за лекарска грешка не съм чула.

Грешките са препъни камъните в нашия живот, спъваме се ставаме и си гледаме по- добре в краката после, ако не се научим и не успеем да видим навреме камъка който ще ни счупи главата, ще ходим дълго с превързана глава. Но да стоим и да се ядосваме на камъка....... има ли смисъл!?

Да, грешките са ни учители. В това съм съгласна с Диди. В описаните две ситуации и аз бих реагирала по същия начин. И съм реагирала така.

Вътрешно грешката (своята или на друг човек) трябва да се прости – за да сме в хармония със себе си, с близките си, с природата, с Вселената, с Бога.

Но има грешки, които не бива да бъдат подминавани с мълчание. Не е необходимо да се стига до съд. Има и други начини за сигнализиране, особено ако знаем, че въпросният ренгенолог ще продължи да работи, смятайки, че е безгрешен...А ако учителката, описана от Диана продължи да смята, че не прави грешки по отношение на децата? Днес ще сбърка с едно, утре с друго...

Ако реакцията ни на такива грешки е мълчание, това е може би хубаво за нашето спокойствие, за нашето духовно израстване, но с какво помагаме на тези хора, които допускат професионални грешки, които могат да бъдат фатални и за тях понякога? А на бъдещите потърпевши от тези грешки?

Може би родителите на 9-годишната Хана Полинг, която „получи” аутизъм след ваксинация, са постъпили по-добре, давайки под съд съответните виновници, разгласявайки това което е станало, обявявайки война на фармацевтичната мафия. Предполагам, че за тези 8 години, през които са водили делото, са имали предложения за компенсации, много по-големи от тази която са получили по законов път. Но не са спрели. Такива примери има и в България.

Може би трябва да знаем кога трябва да реагираме на някоя грешка и как. И ако смятаме, че наистина трябва да се реагира, то трябва и да имаме смелостта за подобна реакция. И сила, търпение, вяра.

Има разлика според мен между приемане на грешката, прощаване и реагиране (в някои случаи).

Линк към коментар
Share on other sites

...

На последните въпроси отговора е един - карма! Някои неща може да ни се струват несправедливи, но който има да си плаща, ще си тегли.

Не всичко, което ни се случва е плод на нашата карма. Хората с които взаимодействаме си имат своята свободна воля и те могат да предприемат действия спрямо нас, които не са резултат от кармата, която сме натрупали. В такива случаи Законът за Кармата ще компенсира подобни отклонения от равновесието по-късно. На нас обаче все още не ни е дадено да знаем, кое от случващото се в живота ни е кармично следствие и кое не, и затова е най-добре да не се водим от подобни предположения в действията си.

Сега по темата: Грешките преди всичко трябва да бъдат изваждани на светло (разбира се има и редки изключения). Понякога е целесъобразно да се посочат само на извършителя им, друг път – на по-широк кръг от хора. Тук имам предвид неумишлените грешки. Когато имаме умисъл, вече не може да се говори за грешка, а за злоупотреба, в някои случаи преминаваща в престъпление.

Линк към коментар
Share on other sites

Как реагираме на грешките?

Зарадвах се на заглавието, защото мислех, че става въпрос за собствените грешки.

Е, Станимир частично е отговорил и на този въпрос:

" Грешките преди всичко трябва да бъдат изваждани на светло."

Благодаря, така е.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Грешките, нашите собствени, преди всичко трябва да бъдат изправяни.

"Всеки ден изправяй по една своя погрешка" - беше написано на една малка бележка на етажерката на една възрастна жена, която имах възможност да посетя преди време...

Линк към коментар
Share on other sites

:) Да, Иво.

И най-труден е първият етап - да я видиш. Да я видиш като грешка. Да видиш къде точно е, каква точно е.

Линк към коментар
Share on other sites

Не всичко, което ни се случва е плод на нашата карма.

Карма в превод означава действие. Т.е. това, което се случва - всичко случващо се. Дали може да разберем в пълнота какво е карма - само ако сме просветлени. Принцип от такова висше естество, няма как да разберем с ограниченото си земно съзнание. Ние само преполагаме, гадаем. Или по-правилно е да кажем, че се настройваме на определен светоглед.

Има много духовни учения и всички си имат своя четка, с която оцветяват истината. Като ги попитаме защо правят така, нали по този начин я ограничават, разбира се отричат. Единствено те представяли нещата такива, каквито са... Но има и други, може би по-просветлени, които признават, че оцветяват истината. Но добавят: ти не виждаш добре дори земните неща - как да ти говоря за небесните. Аз ти посочвам Луната, а ти все ми гледаш пръста. Пак соча към Луната, ти пак ми гледаш пръста, мислиш си, че аз него ти показвам. Дори някой път искаш да вземеш да го нарежеш, да го класифицираш на различни парчета. Но аз знам, че един ден ще вденеш за какво иде реч. То първите 20 000 години е така. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм съгласна с braman,

само бих допълнила-да бъдем будни ,тогава разбираме защо е дошла тази или онази "грешка".

То ако сме будни,няма да я допуснем....

:3d_012:

Линк към коментар
Share on other sites

"Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат,

но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане

и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.

Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа,

защото често пъти става това, а сетне се молим:

„Господи, помогни ни, ние сме грешници...“

— Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели.

Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек,

а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен.

Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота

и които принципи са от твърде съществено естество.

Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон,

в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение.

Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си.

Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде,

да огради нашата земя, та достойно да можем да работим.

А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние."

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1 9 1 2 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...