Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
selsal

Тайната да преценяваме себе си

Recommended Posts

Валентине, тебе какво те смущава, отново нещо не разбрах. Или си достатъчно голям, ти да определяш кое е истината и кое не е за други хора, които дори изобщо не познаваш. Е, щом до там си стигнал, питам се, какво правиш тук, в този форум. Щото аз такова самочувствие нямам - да държа истината в погледа си. Нещо ще се стесни много и ще изтънее, но щом ти го можеш, браво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентине, тебе какво те смущава, отново нещо не разбрах. Или си достатъчно голям, ти да определяш кое е истината и кое не е за други хора, които дори изобщо не познаваш. Е, щом до там си стигнал, питам се, какво правиш тук, в този форум. Щото аз такова самочувствие нямам - да държа истината в погледа си. Нещо ще се стесни много и ще изтънее, но щом ти го можеш, браво!

Не ме смущава.

Отбелязвам наблюденията си, това е всичко.

Не претендирам да знам истината за хора които не познавам.

Говоря за това което виждам че проявявате тук - ти и неколцина други участници.

Не идвам само заради вас във форума, мога да те уверя.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Виж какво, остави мен и Вендор на мира.

И изобщо не ни споменавай, не виждам причина; не се говори за хора, които ги няма и няма как да ти отговорят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако е за наблюдения, то и аз мога да си изпиша фермани такива - за теб и твоите приятели, е и какво от това. Аз се радвам на твоите приятелски отношения с хората, мен това не би ме смутило ни най-малко, дори съм щастлива, че хората се обичат. Не разбирам теб какво те смущава, ама не ми и трябва никак да разбера твоето отношение към подобни факти.

А иначе, далеч съм от мисълта, че идваш заради нас, ние идваме заради себе си, пък ти си знаеш за теб. Ти не ме касаеш изобщо. Който трябва, той ме касае и колкото трябва. Това си го определям аз сама, а не някой, който се мисли за светец.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако е за наблюдения, то и аз мога да си изпиша фермани такива - за теб и твоите приятели, е и какво от това. Аз се радвам на твоите приятелски отношения с хората, мен това не би ме смутило ни най-малко, дори съм щастлива, че хората се обичат. Не разбирам теб какво те смущава, ама не ми и трябва никак да разбера твоето отношение към подобни факти.

добре

А иначе, далеч съм от мисълта, че идваш заради нас, ние идваме заради себе си, пък ти си знаеш за теб. Ти не ме касаеш изобщо. Който трябва, той ме касае и колкото трябва. Това си го определям аз сама, а не някой, който се мисли за светец.

няма проблеми, Силвия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно всеки би казал – дали? – че за него е много важно да проследи и опознае склонностите си. В човешкия характер има едни такива сякаш-дадености, които постоянно се проявяват и ние все твърдим, че те са ни ясни, но пък рядко ги забелязваме, и най-вече ги оставяме да съществуват напълно автономни.

Примерно моя склонност е да се отнасям много добре с жените. Нещо, което е хубаво. Но когато се вгледам в себе си, забелязвам, че го правя от снизходителност. А когато пък срещна някоя нервна жена – примерно чиновничка – аз ставам особено търпелив и любезен, като със скрито отегчение изчаквам във въпросната жена да възтържествува спокойното море. И все от снизходителност. Това е оная тиха и дори приятна снизходителност, която обаче си остава снизходителност. Въпросът е защо? Повечето мъже са кавалери именно от снизходителност, но последното нещо, което съм аз, е кавалерът. Струва ми се, че съм снизходителен не защото се мисля за повече от жените – всъщност аз се мисля за повече от мъжете, – а защото жените обикновено не ме плашат достатъчно. Ето нервната жена не е страшна жена, тя ме отдалечава от страшната жена. А не-нервните жени, трябва да признаем, те не са много, ме очароват, но… не ме плашат. Разбира се, когато срещна страшна жена – както казва Еко “страшна като стегната за бой войска” – аз започвам най-целеустременото отстъпление. Така че защо ми е тая страшна жена? (Тук искам да кажа, че всичко, което казвам, не е нещо, което си мисля ей тъй, докато си крача в деня, то иде след самопреценка, като нещо ново за мен). Говоря за страшна жена не в сексуален или в интелектуален смисъл – там съм си уплашен по принцип – а в един особено емоционален смисъл. То е да видиш друг човек, ама истински друг човек, различен от теб. Не чужд или неразбираем човек, а различен.

Каква е ползата от преценката на тая моя склонност? Ами докато аз не си давам сметка за действителното си отношение към жените, то ще си остана много добър с тях, но неминуемо снизходителен. Вникна ли в себе си, ще видя потъпканата си нагласа към различието, ще се опитам да освободя тази нагласа и да й дам воля.

По време на всяка самопреценка човек се опитва да запази един вид достойнство, да остане на ниво. Това може би изкривява самопреценката, но и позволява все пак – напреки достойнството – да се прокраднат някои истини, пък били те и по-загладени. Нещо като междинна гримьорна, където позволяваш на дяволите си, да се гримират и понагласят, преди да ги погледнеш в очите. И не след дълго познанството с тия дяволи се задълбочава и грима все по-малко е нужен. Аз съм на мнение, че дяволите в края на краищата са ненатрапчиви същества и не се качват на човешката глава. Но пък боговете имат тоя навик…

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

Не вярвам в жертвата Христос, вярвам в победителя Христос.

Без жертва, нямаше да има победител, нещата са взаимосвързани.

Ако е за наблюдения, то и аз мога да си изпиша фермани такива - за теб и твоите приятели, е и какво от това. Аз се радвам на твоите приятелски отношения с хората, мен това не би ме смутило ни най-малко, дори съм щастлива, че хората се обичат. Не разбирам теб какво те смущава, ама не ми и трябва никак да разбера твоето отношение към подобни факти.

А иначе, далеч съм от мисълта, че идваш заради нас, ние идваме заради себе си, пък ти си знаеш за теб. Ти не ме касаеш изобщо. Който трябва, той ме касае и колкото трябва. Това си го определям аз сама, а не някой, който се мисли за светец.

Хмммммммм тук виждам критика, а не радост, а критиката означава крия и тикам, и преди да посочиш пръст срещу човека, забележи, че другите четири са насочени към теб. И искам да кажа, че това е форум на братството, а щом сме братя и сестри, никой не може да каже, за другия - не ме касаеш!

Матей 7:1

Не съдете, за да не бъдете съдени.

Лука 6:37

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни -1Кор.12

Матей 7:3

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

Матей 7:4

Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

Лука 6:41

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

Лука 6:42

Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.-1Кор.14:20

33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите. -1Кор.14:33

Редактирано от BENITA

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бенита, ако продължаваш да ми дишаш във врата, ще си лепна твоя снимка за аватар.

И тогава няма да има тайна да преценяваме себе си.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е ..."Тайната да преценяваме себе си"

Не познавам лично Валентин, но съм абсолютно съгласен с мнението му по-горе.

Тук във Форума има бих казъл дразнещо пристрастие от една групичка хора. За да не предизвиквам неприятни разговори, няма да назовавам имена. Но 1-2 от тази групичка даже имат "безстрастието" да заявяват ..."този ми е приятел и не го закачай, че ще се разправяш и с мене " . Без оглед на изложените идеи и тяхната истинност.

Все пак "адвокатите " на този и онзи нека направят обективна самопреценка, че се намират в Духовен сайт, а не на адвокатската скамейка или светско приятелско парти. Защото в един момент се оказва / ще открадна част от идеята на сенсал/ , че някои жени май разчитат на мъжкото снисхождение за сметка на истинноста.

Кавалерството си има граници на разумност. А тези жени които спекулират с кавалерството са доста далече от духовността и истинноста. И самопреценката им е много измислена. А има и мъже с дяволски помисли умеещи да използват деликатния момент за подмяна на духовността с душевност или ....задушевност... има много малка почти невидима разлика , мъничка като слон. Да се повдигне жената за да спаси света, не означава да я пуснем да ни се качи на главата. Нека тази групичка си поприказва вън от форума по темата, за да не се чувстват другите потребители като подритнати кученца щото не са им приятели.

Приятели на Христос са тези които спазват законите Му. Личните ви отношения не са мерило за истинност.

Моля спазвайте ги щом се наричате приятели в духовен сайт и издигате Истината за мерило!

Такава е темата тук и за това съм си казал мнението си каквото е за самопреценката ви.

Бенита, ако продължаваш да ми дишаш във врата, ще си лепна твоя снимка за аватар.

И тогава няма да има тайна да преценяваме себе си.

Това ако не е изнудване .............?

Май често си служи цитирания човек с "духовни " методи?

Редно е модераторите да се намесят обективно .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам един приятел, той така ми казва: “знам, че съм глупав човек, но да ти кажа, някак разбирам, че добре успявам да се преценя”. Не издържам и го питам – “като си прост как така успяваш вярно да се прецениш?”. Той отвръща: “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен.

Неприятен ми е подтекстът на подобни разсъждения. Значи аз се мисля за умен, защото не умея да се преценявам, а той е спокоен за себе си (въпреки че е не е умен), понеже умее да се преценява.

Моят въпрос е – на какво се дължи добрата самопреценка; как се разпознава добрата самопреценка; как изобщо преценявате себе си; колко често преценявате себе си; колко съзнателно го правите; и доколко променяте тия свои преценки?

Здравейте,

Мисля си че човек през целият си живот се опознава и трябва да е много щастлив ако открие че се познава.., самопроценката може да спомогне да се опознаваш и това става задължително осъзнато -иначе не би си задавал въпроси..., промяната идва когато човек се опознава..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, определено има истина в това, което казват Валентин, Ян, Бенита. Аз също от известно време наблюдавам оформянето на един така да го нарека лагер от 4 съфорумци, които по неизвестни за мен причини се държат пристрастно, от което се разваля цялата атмосфера на форума.

Поне за мен всеки от тях сам за себе си е интересен като личност, приятно ми е да ги чета, това, че се самоопределят като приятели също е чудесно, но от време на време реакциите им към постингите на хората от тяхната си група и към постингите на останалите форумци меко казано ме учудва.

Аз мисля, че нямаме нужда от намеса на модераторите. Дори и точно тази тема е много подходяща да обсъдим този въпрос. В чисто психологически план например аз се чудя как е възможно да се образува лагер, след като няма противников такъв? Но определено не пресилвам с думата лагер - тези дни дори с интерес наблюдавам привличането (съзнателно или не) на нови членове в лагера, или поне на подкрепяща аудитория.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Валентин, от самото начало, откакто съм в този протал - от декември месец, ти не спираш да провокираш и да се заяждаш. Цитираш и после анализираш чрез въпроси (отворени, да ги наречем) с лек привкус на съмнения и на неодобрения.

Беше ме подхванал и мен, но нещо се отказа, сега подхващаш и други. Питам се и се чудя, защо не си конструктивен и не пишеш за "твоето си мнение", а непрекъснато цитираш и отиваш отвъд контекста на НЕТВОЕТО ПИСАНЕ?

Може би така отговаряш на въпроса "кой съм" чрез неглижиране на чуждото мнение и подлагането му на критична оценка.

Просто ти зададох въпрос във връзка с твоя Път /надолу в пропаста, ако съм те разбрал правилно/

Благодаря ти за обобщението за моето участие във форума. Винаги е добре един нов, свеж поглед. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така. Нямам снимка на Бенита, не я познавам и не искам, но е най-малкото досадно да ми се лепи непрекъснато по този начин. Бенита, смени си обекта на коментари, ако обичаш, че на мен ми омръзна вече, не е интересно.

Изстрелях на посоки един предупредителен гръм във въздуха само, пък колко зайчета изскочили. Какво да ги правя сега. Месо не консумирам, още по-малко от гризачи.

Валентинус, приятел, постът на Мона снощи беше предназначен не за теб, а за Валентин Петров.

По темата - човек може да се познае истински само пред лицето на смъртта. Или най-малкото, когато стане напечено. Тогава се познава кой какъв е, каквото и да си е мислел до този момент за себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest BENITA

Бенита, ако продължаваш да ми дишаш във врата, ще си лепна твоя снимка за аватар.

И тогава няма да има тайна да преценяваме себе си.

:3d_146: О.К. Действай, няма проблеми :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Със сигурност жегата повлиява способността както да преценяваме себе си, така и преценката за всичко и всички извън себе си. В такива случаи студената вода не помага...колкото и да е странно това...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентине не си сам , аз съм с теб , ако ще турско да стане .

Прав си за абсолютно всичко.

Бенита имаш моите най- приятелски чувства.

Ян само така. :3d_146:

Диана дано да си права. Дано се оправим и без намесата на модераторите. Всеки да си каже ,защо е толкоз озлобен ,на какво се дължи това.

Колкото и да се нахвърлят разни хора "точно като кучета ", те накрая сами ще се самоизядат. Че направо вече е досадно.

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: пълно единомислие с Валентин Петров + Ян + Диана + Бенита...веселба + благодаря на Селсал за насочването към "тайната да преценяваме себе си" :thumbsup: бързо поглеждайки назад във времето резултатите от Себе + Преценаяването си, мога да споделя, че когато съм се подценявала - ми е горчало повече, отколкото когато съм се надценявала :dancing yes: съм ЗА разумното НадЦеняване пред неразумното ПодЦеняване :rolleyes:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Просто престани, моля, досадно е вече!

Наистина беше досадно да вадиш личен диалог поименно без разрешение от мене по една друга тема. От доста време те наблюдавам Силвия и имаш нужда от малко концентрация за реална самопреценка в ситуацията. Досадно е да си дезинориентирана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както и в ежедневието, и тук има разни характери - някои дакачливи, други заядливи, трети търпеливи, четвърти безпристрастни, пети коментиращи!

Мен също ме дразни често стила на някои форумци, зад който стои определен характер . Но приемам провокациите и собственото си дразнене като полезно прочистване на подсъзнанието ми. АКо нямах резонанс с дразнещото ме в някой, не бих се дразнил. И така се осъзнавам по-добре. Това не значи, че провокиращото, нападателно и заядливо поведение трябва да се промотира - то си е патология на носителя си - но може да се използва ако е в някакви разумни граници от общуващите с такъв човек!

Нека бъдем социално интелигентни и безпристрастни, тоест да общуваме на по-фин оемоционално ниво. Гледам от известно време Стар Трек - некст дженерейшън - тези серии с дейта и капитан Пикар. Наистина са се постарали да покажат човечеството в светлината на една овладяна сексуалност, емоционалност (изфинена), конструктивност и по-развита когниция - като от бъдещето! Нали сме привърженици на съзнателността - като цяло тя е достояние на бъдещето на човечеството - нека го живеем Сега и бъдем предвестници на такова бъдеще! ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:P

Виждам вече, че и Кристиян се е хванал за главата, за главата!

:D

Леле голям смях - две групички искащи да се променят едни други!

Много интересно, забавно и поучително ! Благодаря ви за урока!

:wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бихме могли да живеем сега, ако погледа е устремен към бъдещето.

Обаче сигурно зависи от гледната точка. Видно е, дори в ограниченото ни форумско пространство, за едни живеенето в настоящето е свързано само с брането на плодове, дори без значение от кого са посяти, а за други - то е именно сеенето. Разбира се, без устрем към плода не бихме ръсили семена, но без съзнателност в посяването не бихме и стигнали до покълване. И един интересен критерий - дали в нашата нива сеем, или в чужда - определящ за отношението към плода също. А оттук, дали очакваме от чуждата нива нашия дан, или...

Сега ще кажа нещо интересно...

Не можем да преценяваме СЕБЕ си. Разбира се и кривата преценка е преценка, но нали всички се опитваме да нищим някаква правилност. Та физика - точката не може да се самопогледне, понеже, преполагам, че не достига светлина от нея към нея, та така и невъзможност за рецепторно възприятие. Значи само друга точка може да има това възприятие. То не, за да преценява, а само за да види.

Ако можем да се гледаме отстрани - тогава всъщност реално можем да се гледаме. Преценката обаче не би могла да съществува в погледа отстрани, ако той е изчистен. Преценка означава изкривяване. Ако няма изкривяване, то имаме само възприятие.

Кое е Тайната, не знам. Ако съществува погледа отстрани, значи няма разлика в ъгъла на възприемане. Но пък преценката означава липса на дистанцираност. Тоест, когато е налице преценка, въпреки че самата тя размахва пръсти към субекти, винаги е показател на самия си източник. Продукт е на неговата ефективна отразяваща повърхност.

В този постинг има взаимно-противоречащи си насоки, но първо, че вероятно е на пръв оглед само и второ, че давам само насоки, не и позиции за преценка. :3d_119:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нали сме привърженици на съзнателността - като цяло тя е достояние на бъдещето на човечеството - нека го живеем Сега и бъдем предвестници на такова бъдеще! wink.gif"

цитат Орлин

Нали!

Толкова ли не можем да се разберем като големи хора ?

Самопреценването отиде по дяволите . Въобще темата се превръща отново в бойно поле. И аз сядам да си правя жълтата рокля и да се самопреценявам.

Тъкмо да се зарадвам на разбирателството и любовта и гледай пак какво настана .

Хайде да придобием малко човешки облик, че вълчата козина направо не ви отива.

Макар ,че Дивата жена - La Loba , казват била вълчица.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венцислав си даде насоките, че самопреценка не може да има.

Не можем да преценяваме СЕБЕ си.
Защото ...
Та физика - точката не може да се самопогледне, понеже, преполагам, че не достига светлина от нея към нея, та така и невъзможност за рецепторно възприятие. Значи само друга точка може да има това възприятие. То не, за да преценява, а само за да види.

Точно да се види човек отстрани е самопреценка.

А то се постига чрез самопознание.

Лично бих коментирал, че има хора които владеят самопреценката в реално време, но не си го признават по редица причини / това е друга тема/

давам само насоки, не и позиции за преценка

Ще ги помоля тези хора да се изразяват по-точно и когато дават насоките, да пишат необъркващо щом имат нагласата да учат за насоки , пък видите ли не заемам позиция.

Модераторска бележка: Всички, които си позволят от тук нататък в тази тема да не спазват добрият тон и взаимно уважение, както и да не пишат по темата, ще бъдат сложени веднага под модераторско наблюдение. При втори случай, ще им бъде забрането писането във форумите. Същото важи и за публични обръщения към модераторите във форуми различно от предназнечения за тази цел!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×