Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
selsal

Тайната да преценяваме себе си

Recommended Posts

А плевелът как се изкоренява? С моята ръка ли да го дърпам, или да викам бабата, внучката, куче, коте, мишка... А, все тая и все същата.

Бесът се храни с много неща. Или пък с всички неща от тази природа. Ама, чакай, с тоя още не сме се запознали...

Каква беше темата? А, да! Тайната? Била съхранена между двама само когато единия не я знае. Пък тази тайна е предостъпна на човека като негов атрибут. Ама шшшт, тихо, да не ни подслушва някой, че... тайната...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ми тогава с какво себепрецценката ни помага срещу бесове? Като е все същата ръка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Амбивалентността не е последователно стигане до противоположни мисли, а едновременното им съществуване и е характерна за шизофренното мислене - едновременно наличие на две съвсем противоположни мисли, които се взаимоизключват. Но нормално е човек да е мислел едно днес или преди час-два, а днес друго, стигайки до това друго мислейки, т.е. прекарвайки различни мисли до степен на противоположност на първата. Ненормално е да не се мисли или да се мисли шаблонно, по готови схеми. Амбивалентността не изглежда лоша никак, но е отклонение от нормалното мислене - още веднъж да го подчертая - налице е при шизофрениците.

А да кажа нещо и за паралогичното мислене. Изразява се в обединяване на несъпоставими явления, обстоятелства и позиции, като се дават отговори, които на пръв поглед само имат, но на по-следващ изобщо нямат никаква логическа връзка със зададения въпрос, тук няма да се открият груби смислови и граматични нарушения, но логичната връзка с въпроса се извращава. То също е много характерно при шизофрения.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... плевелът как се изкоренява? С моята ръка ли да го дърпам, или да викам бабата, внучката, куче, коте, мишка...

забрави Дядото :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако прочетеш каквото си цитирал, ще видиш, че не е.

Зависи. Че не се мисли за репея, добре.

Но ако "се мисли" за дядото, май няма да му стигнат силите и с мишката.

munch05280qj5.jpg

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво стана,че се посочи психопатологията.Време беше,когато пиша да използвам понятията, така както са известни за всички.

Но като каза паралогично,се сетих за парадоксално мислене.Дано намеря информация за него.Засега все още съм на ниво наблюдение на полисемията.Различното значение на думите, заменянето на препинателния знак в края на изречението, може да доведе до съвършенно различно послание.Това,което искам да обясня,макар че явно и на мен самата не ми е ясно е,че предполагам посланията на предсъзнаваното като безцветни/пак моя дума,защото не знам как биха ги нарекли знаещите :)/.Т.е. лишени от преценка.Преценката я дава Аза.Майко мила,как си прося боя!Моля за пощада,защото ще ми дойде повече! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, убивайте !

Не убивайте ! :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да не навлизаме в сферата на психопатологията, че трябва да отваряме нова тема.

А това, което обединява психопатологичните състояния и тази е, че при последните липсва критичност от страна на индивида за тях, т.е. липсва автокритичността.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ценна мисъл за деня:

Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си.

Който гледа навън - сънува …

Който се вглежда навътре, се пробуждa.

(Карл Юнг)

Браво за това!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да разсея едно опасение, което се появява във всеки антикритичен пост. Каже ли се критично отношение, сякаш се има предвид, че някой се опитва да наложи предразсъдък. Все едно един ограничен садийстващ тип ще извади покрустов шаблон и ще почне да мери и разтяга невинните със своята мяра и без да се съобразява с независимата същност именно на тия невинни.

Но да видим какво всъщност е критичното отношение? Да съм критичен означава да имам колкото се може по-добра и по-широка съзнателност за това как се отнасям към себе си и към другите. Предмет на моята на критика е чистотата на моето отношение. И тук е особено важно да се отбележи: моята критичност е добре да ме поддържа чист както от неоснователни укори, така и от неоснователни дитирамби.

Сега знам, че сто гласа ще се надигнат да кажат, че дори и основателни, е по-добре укорите да ги няма. И понеже тази тенденция е догмат сред общуващите във форума, аз съвсем преднамерено подхождам “на нож”, с идеята да проверя “добри ли сме” или разиграваме “маскарад на добротата”. Струва ми се, че “моят нож” предизвика много укори и дори, бих казал, повече от укори! Прав ли съм?

На всяка моя острота не се ли отговори с обратна острота и то на два, на три, на пет гласа? Едни искаха да ме укротяват, други да ме накарат да се опомня, трети директно ми опонираха (тези са ми скъпи на сърцето, като изключим това, че и те някак казаха “добри сме, добро искаме”, а зад тоя рефрен не един дявол стои).

Мое желание е да превърна критичността си в култура, защото критичността е четмото и писмото на осветлената душа. А всички, които оповестяват безкритичността, и всъщност проявиха първична критичност спрямо мен, намират в слепотата на безкритичността – блаженството. Но не е ли точно тип-като-мен, оня, към когото най-вярно би се приложила безкритичността, стига да е толкова ценна, за колкото се твърди. Но явно безкритичният е готов да бъде безкритичен само към себеподобния. Всичко си има граници, нали? Дори и безкритичността.

Чудя се, има ли как безкритичните да знаят, че са безкритични? Ами ако се заблуждават? На какво основание се казва аз не съм мимикрия, а наистина дълбоко в себе си съм безкритичен (което сигурно означава отнасям се с любов, опитвам се да виждам нещата такива, каквито са). Възможно ли е някой да е убеден, че вяра значи силно стиснати очи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мое желание е да превърна критичността си в култура, защото критичността е четмото и писмото на осветлената душа.

Уви, желанията на хората се сбъдват... Обикновено така откриват, че не е трябвало това точно да желаят. Но е възможно и жертва на думите си да сме.

Ако критичност за теб значи зорко и безкомпромисво око, което да запази възможността си да вижда добре и на много светло и на много тъмно, което да осигури безкомпромисна възможност на Ръката, която УМЕЕ да плеви, да изплеви всичко, което трябва да се изплеви- тогава ти разбираш под критичност това.... което аз разбирам под безкритичност. Не намирам за странна такава парадоксалност- тя се отнася до един свят, който в същността си е парадоксален.

Но дори в един по- линеен поглед може да се видят условия за смешни и безсмислени разногласия. Признавам си, замислих се над идеята си да се надникне в някой и друг тълковен речник. И ето какво видях (не искам никого да поучавам, или да натривам нечий нос, та носовете на всички ни са достатъчно натрити, и жален е този, който дори това не е в състояне да види...): " Критика 1. Обсъждане, разглеждане, проверка на нещо. 2.Научна проверка на истина, или на вярност 3. Оценка, разбор, определяне достойнства и недостатъци 4. Неблагоприятна оценка, посочване на недостатъци , нападки, порицание (има и още, но те са тясно специализирани) - "Речник на чуждите думи в българския език" - издателство "Наука и изкуство" - 1970 г.

Е...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако очите обвързват с измамна действителност, определено стискането им е благотворно за вярата.

Аз, те, ония, тия - много посоки, много нещо...

Критиката кога е прекалена, или безкритичността - ами, когато се прекалява с нея. Със сигурност тя е най-уморена от неограниченото и впрягане в чужди каруци. Малко милост.

Тайната да виждаме се крие отвъд преценката, та нали тя е очила с цветни стъкла, а цвета сам си го избираме. Пък да сме сигурни, че са ни прозрчани, светлината пак се изкривява от стъклата и без диоптри да са.

И малко хора се самозаявяват като безкритични, то си е тяхна работа. Обаче повечето заявяват визията си, която следват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако очите обвързват с измамна действителност, определено стискането им е благотворно за вярата. Венцислав

Ако ли пък очите обвързват с виждането на нежелана действителност, която твърде боде с истини, то стискането им е благотворно за паразитната вяра. Нещо като хистерична слепота.

Критиката кога е прекалена, или безкритичността - ами, когато се прекалява с нея. – Венцислав

Браво, ето изречение, което е пример за крайна и предразсъдъчна критичност. Значи нещо е прекалено, защото е прекалено, така ли? Ти стигна до извода си, щото стъпи на него, сигурно с извинението да го стигнеш по-добре.

Критиката кога е прекалена, или безкритичността - ами, когато се прекалява с нея. Със сигурност тя е най-уморена от неограниченото и впрягане в чужди каруци. Малко милост. – Венцислав

Коя е тази тя? Критичността или безкритичността? Говориш и за двете, но бързо се издаваш, че имаш предвид само едната. Отново критичност и отново неосъзната. Кой тука впряга чужди каруци и кой не разбира, че го прави? От кого трябва да се иска милост? Може би от онова влечение, което ни стиска очите, та да не видим как правим опакото на нашата така възвестявана вяра?

Тайната да виждаме се крие отвъд преценката, та нали тя е очила с цветни стъкла, а цвета сам си го избираме. Пък да сме сигурни, че са ни прозрчани, светлината пак се изкривява от стъклата и без диоптри да са. – Венцислав

Не разбрах как преценката е очила? Аз се скъсах да обосновавам обратната теза, пък ти с едно изречение и... То е от вярата. Но от оная вяра, дето е очила, ама изотзад на очните ябълки.

Аз ли не те разбрах или ти не се разбираш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти някога да си искал въобще да разбираш друг?

Е, радвам се, че харесваш името ми. В стария завет името означава същност, но тук същността трудно би се достигнала чрез затръшване на врати безразборно, или разборно - според позицията.

Разбира се, че ще говориш само за критичност след като навсякъде само това виждаш, нали сам го казваш. Това положително ще да е най-големия пай от истината в чинията, достъпна само за теб. Успех! И прости на нашите празни паници, няма кой да ни начупи хляба. Тези дето можели, за хляба само приказват пред гладните, ама не ги нахранват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Защо ми се струва, че темата 'Изкуството да водим диалог' някак странно се е пренесла и тук?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото щеше да бъде хубаво да сме го усвоили, но още не сме! И като така- ще ни изниква във всички теми! Докато ... го усвоим... Така, де. Щом сме заложили на метода проба- грешка...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...един ограничен садийстващ тип ще извади покрустов шаблон и ще почне да мери и разтяга невинните със своята мяра и без да се съобразява с независимата същност именно на тия невинни.

:3d_146:

какво всъщност е критичното отношение?

Предмет на моята на критика е чистотата на моето отношение.

моята критичност е добре да ме поддържа чист

:thumbsup::feel happy:

идеята да проверя “добри ли сме” или разиграваме “маскарад на добротата”. Струва ми се, че “моят нож” предизвика много укори ...

Подозрителността в страх/прикритост/лицемерие/нечистоплътност, може да предизвиква укори, не справедливостта.

Казвай "Да, да, или не, не. Останалото е от лукаваго." Господ

И най некритичните и искрени форумци критикуват това което според тях не е право.

C'est la vie :D

Мое желание е да превърна критичността си в култура
Ами може да стане :) например когато осъзнаем нереалния характер на характера си :3d_146:

не бой се Геновево, Ножът е дървен!

безкритичен (което сигурно означава отнасям се с любов, опитвам се да виждам нещата такива, каквито са).

Емоционалната ангажираност често се използва за манипулация в съда.

Да, чувството на любов позволява по-голяма обективност.

"клянусь ... мечами ангелов холодных, моих недремлющих врагов"

Михаил Юриевич Лермонтов

Ангелите не проявяват негативни чувства при изпълнение на наказателно правосъдие.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти някога да си искал въобще да разбираш друг? – Венцислав

С последния си пост дадох ясно да се разбере, че съм те разбрал докрай. Но тъжното е, че ти под разбиране не разбираш друго, освен да се съглася с теб.

Разбира се, че ще говориш само за критичност след като навсякъде само това виждаш... – Венцислав

При теб, а както посочих и при още дузина, виждам една неосъзната критика, а това е голям бич. Говорейки за моята критичност ти разразяваш своята; за жалост пропускаш, че правиш това.

И най некритичните и искрени форумци критикуват това което според тях не е право. – Валентин Петров

Е, ама то излиза, че – за разлика от некритичните – критичните критикуват и това, което според тях е право. Ако отречеш, че казваш това, Валентине, то изречението ти ще изгуби всякакъв смисъл. Всъщност това изречение е още един пример за някой, който не вижда, че зад благостта си е със смръщени вежди. Аз нямам нищо против критиката, но да е поне малко осъзната и ведно с изявата си да не се бие в гърдите колко е безкритична и любяща.

Е, радвам се, че харесваш името ми. В стария завет името означава същност, но тук същността трудно би се достигнала чрез затръшване на врати безразборно, или разборно - според позицията. – Венцислав

Отново пример за самозваността на безкритичието. Тя се идентифицира със същността. И сигурно поради това смята, че не се нуждае от аргументи. Нещо повече – в правото си е да се възмущава дори от смислените контрааргументи срещу своята гола безкритичност.

Защо ми се струва, че темата 'Изкуството да водим диалог' някак странно се е пренесла и тук?! – Мона

Защото щеше да бъде хубаво да сме го усвоили, но още не сме! – Багира

Багира, я отвори речника и чети какво означава диалог. Щото явно няма да отвориш Кант, за да разбереш какво е критика, или Платон, за да разбереш, що е диалогичност. Сигурен съм в това! (Впрочем цитатите от тълковния речник в полза на моята теза ли ги предложи?!).

Въпросите са: 1. как да успеем все пак да го видим; 2. Как се прогонват бесове?

Ще ми се да попитам: Какво става, когато заклеймим един бяс? Какво става, когато изработим програма за ликвидацията му, стъпка по стъпка? Освобождаваме ли се от него? - Багира

За Христос и мъжът, пълен с бесове, които били запратени в свинете, чувала ли си? Първо, обръщаш се към съзнателния аз на човека, за да се вгледате заедно в себе си. Но понеже този съзнателен аз е подвластен на несъзнаваното, заговаряш с бесовете. Те се оправдават, питат те защо си дошъл, защо не ги оставиш намира, казват, че нищо не са ти сторили. Напомням, че говоря едно към едно за случая на Исус с бесовния човек, а не за мен и диалозите, които водя с групата на “безкритичните”. Бесовете не се заклеймяват; така че добре е да не се проектираш. Те се прехвърлят в свинете. Как става това? “Прехвърлянето в свинете” е израз на опредметяване на несъзнаваните бесове в обсега на съзнателния аз, тоест спомага се за тяхното рефлектиране. Бавно, с търпение, методично, като се посочва всяко бесовно изстъпление. С времето, изтласкваното досега несъзнавано, се рефлектира добре и всяко къткане на бесовете отпада. А спреш ли да ги храниш, те започват да се молят да идат в свинете. А оттам в реката.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За жалост пределно ясно се разбра, че не си ме разбрал, а "разбрал докрай" е израз, който сам по себе си те отдалечава от всяка действителност.

И повярвай, не искам да те натъжавам, но понеже това е преминало някак покрай теб, сега ще го насоча конкретно - въобще не пропускам критиката си и съвсем я съзнавам. Дано не ти стане много тежко от факта. Пък някъде там ти бях споменал за безкритичността и отношението и с форумците, които я обграждат с внимание.

Понеже разбираш докрай, аз ще ти поповтарям отвреме на време някои неща, че да има малък шанс да се пообъкаш, иначе докъде ще стигнем - ти явно си до края де...

И така, между другото - като заговорихме за бичове, най-големия е високомерието. Като разбраш докрай ругите, опитай и себе си мъничко да разбереш и евентуално да попромениш. Да ти кажа честно, представям си те като малко дете, което точно в момента има нужда от подръпване на ушите.

Има и друга възможност, високомерието да е само показност, с която прикриваш някои свои страхове, свързани с явяването ти тук, в публичното пространство. Ами, това е по-добрия вариант.

И явно естеството на темата за СЕБЕ-преценката е да размахваме яростно показалци насам-натам. Извинявам се на съфорумците за участието от моя страна!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би трябваше да посочиш поне един аргумент, от който съдиш, че съм високомерен? Единствено, ако архангел Михаил не ти го е низпослал без да му прикрепи някой довод.

Аз съм детето! За това си прав! Моите уши могат да бъдат дръпнати само с цензура, но явно не и с добър отговор. Не разбирам кое смяташ, че трябва да си променя? Отношението към душевната консистенциалност на другите ли? Виж, Венциславе, въпросът е има ли нещо вярно в думите ми, а не колко сърца се бунтуват срещу тия думи.

Аз преценявам себе си, като човек, който е добре да рискува да е нелицеприятен, само за да може да си видим лицата, вместо да си подмятаме маските в уж-духовни постове.

Как разбра, че не съм те разбрал докрай?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И най некритичните и искрени форумци критикуват това което според тях не е право. – Валентин Петров

Е, ама то излиза, че – за разлика от некритичните – критичните критикуват и това, което според тях е право. Ако отречеш, че казваш това, Валентине, то изречението ти ще изгуби всякакъв смисъл.

Еее, ти пък от шега не разбираш :3d_146:

пояснявам за всички че шегата е с "закона за отрицание на отрицанието"

Дал съм и намек с думата "искрени" :D

Всъщност това изречение е още един пример за някой, който не вижда, че зад благостта си е със смръщени вежди. Аз нямам нищо против критиката, но да е поне малко осъзната и ведно с изявата си да не се бие в гърдите колко е безкритична и любяща.

Добра работа свърши, аферим icon12.gif:thumbsup2:

:3d_146:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.
Sign in to follow this  

×