Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Какъв е правилният въпрос?

Recommended Posts

Всъщност, за да има правилен въпрос, трябва да има и правилен отговор, което е абсурд.

Темата е безсмислена.

За мен.

Бих казала, че виждам и гледни точки, от които темата не е безсмислена. Например за човешките същества, които не са едно със Знанието, проблемът с правилния въпрос и правилен отговор винаги ще е актуален. Уви, и обречен... :)

Освен това в условията на едновременност на събитията е напълно възможно да се появят едновременно и правилен въпрос и правилен отговор. Наистина, в моделите на линейните представи това е невъзможно. Но нали има и други представи...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ПО ТЕМАТА:

За мен е по - важно да чета мнението на другите, щото то като цяло уж не е мое, пък точно чуждото може да те обогати. ?#8221;а прибави нешо ново.

А моето си мнение вече си го имам. И за какво да го раздавам насам натам на хора, които няма да го ползват.

И тъй, като съм забелязал, че като седна да пиша се некви дълги "постове" излизат, пък то скучна работа. Ей за кво да го чета тва по - добре мен да ме четат. Е та какво казва малката Ана по въпроса:

"Към колкото повече въпроси води един отговор, толкова по - полезен е той. Някои отговори водят до много малко въпроси, а други имат само по един въпрос. Към колкото по - малко въпроси води един отговор, толкова по - важни са въпросите. Като отговорът води само към един въпрос тогава улучвате джакпота!!!" - Поздрави за голямата Ана, чието есе цитирах.

А на вас случвало ли ви се е да отговаряте на въпроса с въпрос ?

Значи първо там става дума за потенциални въпроси, които просто си съществуват и ако минат през главата на индивида, могат да го накарат да изкаже някой от тях. Са в едно изказване неможеш да зададеш 5 въпроса наведнъж, може обаче като получиш отговор на някой да зададеш следващия и така...

Така в горния цитат има 4 изречения.

изр.1-Когато един отговор води към мноо въпроси, тва значи нова тема за разговор, възможно да е дори и непозната, неразисквана. "Вчера ходих на планина"

изр.2- Бедна тема за разговор или вече по - конкретно, изчерпателен отговор,уточняване. От тип: "Абе не дойдох защото майками не ме пусна да дойда, понеже трябва да пестим пари, защото имаме дългове"

изр.3- Когато един отговор води до по - малко въпроси, тогава ужким хората са на едно ниво на разбиране, може евентуално да мислят за едно и също, да искат да изкажат (2мата) конкретна информация да се разберат(уточнят) по конкретен въпрос. Тогава диалога им е важен, значим. Е щом не го овъртат то е ясно нали ?

4- Тук може и така: "Обичаш ли ме ?" да/не/незнам/ а иначе тук колкото и да овърташ, в крайна сметка питащия си интерпретира отговора ви в някое от трите значения.

Но: Влюбих се. => В кого ? /мълчание(сменяне на темата е сходно)/ или нешо от типа:Сериозно ?(което означава, че не ти вярват много много)

Можеби за четвъртото изречение това не е най - удачния пример, но идеята като цяло, е че когато не оставиш много голям набор от оръжия за опознаване(въпроси) на събеседника си. Или казано друго яче, когато доведеш разговора до там, че го ограничиш в избора му на продължение, то тогава ти наистина можеш да разбереш какво мисли той за теб. Или кви са ви все пак отношенията.

Всъщност, когато знаеш предварително какви са възможните ходове на събеседника ти, преди той да ги извърши ти реално погледнато можеш да разбереш дали той те лъже или нее мноо искрен. Но то знанието не се дава тук-отака на всеки...

Та можеби в този стил на размисъл. Въпросът, който можем да наречем най - правилен е този, който води до най - малко възможни отговори. Защото така лесно се улавя лъжа, която от край време си води до раздвояване на личността. "Ама аз на този му казах еди кво си, са ако му кажа друго той ще разбере, че..." Тва е ненужно прахосване на сили да прикриваш, нещо което така или иначе след смъртта ще ти го разяснят кой колко е излъгал.

Пък и ако приемем, че по - правилен е онзи въпрос, който избягва недоразумения. Тоест води ясно и точно до отговори от типа "да и не" както май някъде пишеше да отговаряме. То тогава ние бихме си направили живота много скучен не мислите ли ?

Някакси се губи интригата, клюкарите пък и те горките... какво да си говорим... се едно и също, пък и да е истина. ?#8221;а да.

Обаче в моделите на "линейните представи", за които ако "Багира" ми обясни какво са ще и благодаря, не можело да има едновременно и правилен въпрос и правилен отговор.

Мен ако питаш в съзнанието на човека не може се появят две неща едновременно без той да се напъне малко. А за правилен начин на общуване, правилен живот, правилна мисъл. Ехеее тва са далечните понятия за кво ни е да говорим.

Ама тук, в съзнанието ли в подсъзнанието ли е, с което ние оперираме,

понятието правилен се разисква сигурно откакто го има човечеството и кога ли не ще се появи някой хубавец, който да каже то е еди какво си, мен ми го каза ?#8221;едо. ?#8221;едо, влага ей такова ЗначеНИЕ в него и то мойто е вярното. И тъй като школата на съседа Кирчо, влага друго значение те са некви грешни такива, щото неможе пък ние да сме лошите винаги. А ти мани ние понее трябва да знаем всичко, под всичко визирам Абсолюта, без да питаме какво имат те предвид под еди кво си еди що си и им спорим, че нащо виждаш ли е по - правилно.

Епа ако някой ми отговори как иначе се разбираме въобще, ще му бъда признателен.

Са кво е отношението на грешното към правилното а ?

А на правилното към грешното ? А на правилното към кривото ? За неправилно няма смисъл да говорим, вмомента.

Ма са някой ще каже, той, тоя само си приказва а нищо не казва.

Е аз на такива ще кажа заприказвай ме първо, пък тогава ме преценявай, то и аз мога от пръв прочит. А на втори, трети.

Са как става това ли ?

Може с ?(въпрос) може и с .(изречение) може и така!!! А може да пробваш и директно с "Тука некъде имаше един панел

"отговори"" за изказване май го ползвате.

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Познанието е безкрайно. Всеки въпрос който си задаваме отразява кръгът на нашите разбирания и опит да навлезем в непознатото. Истинските отговори водят след себе си нови въпроси, иначе познавателния процес се прекъсва. Окончателни отговори не могат да съществуват, колкото и това да се иска на голяма част от хората. Красотата е във вечното търсене на новото. Това го разбирам по начина по който го е описал един от Учителите: "Новото е преди всичко ново съчетание на елементи, а сред тях се срещат и вече познати".

Аналогията с кръгът отразяващ това, което знаем и повърхността извън кръга, отразяваща това което не знаем е добре известна. Самата окръжност може да се отъждестви с въпросите, които сме в състояние да зададем към определения момент. Тръгнали сме от точката и се движим към безкрайността, а отговорите (познанието) без задаването на въпроси са невъзможни. В тази връзка е интересно да се поразсъждава и върху думите "допускане" и "приемане", в чиято основа лежи любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

''На планетата — нито голяма, нито малка, а точно подходяща — самотен чакаше Отговорникът. Не можеше да помогне на тези, които идваха, защото дори и той не беше всесилен.Вселената? Животът? Смъртта? Багрилото? Осемнадесетте?

Частични истини, полуистини, дребни съставки на великия въпрос

Сам си шепнеше въпроси и сам си отговаряше. Въпроси, които никой не можеше да разбере.

А и как да ги разбере?

За да можеш да зададеш правилен въпрос, трябва да знаеш по-голямата част от отговора.''

из ''Правилен въпрос''

от Робърт Шекли

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все още...

автор: Merian

И още има множество защо

във сутрини, подгизнали от ярост.

Към себе си, към малките неща.

Към сивото, на нечия контрастност.

И още има кълнове вина

след прошки, уж, раздадени по пътя.

И зависти пред чужда светлина.

И мислите се лутат безприютни.

И още непресечен кръстопът

събира ветрове и хоризонти.

Възможните посоки, до една,

все още ми вменяват отговорност.

И някак си, все още, към пръстта,

ме тегли страх. Човешки атавизъм.

И не разбирам лудналия свят

във зрелища, безпаметство и кризи.

И крия още, зад цигарен дим,

неовладяното си безпокойство.

В такива дни - без бандерол и грим.

И продължавам да се питам кой съм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Диляна! Защо , не ....не е правилния въпрос , а е реакция/следствие на нещо...като намериш време да се видим ще разнищваме този и други въпроси.

Мисля си, че се тръгва от:

1. Какво?

2. Защо ? дали действително ми е нужно, ще ми съдейства ли постигането/придобиването ии не..., само за мен ли е или за цялото.....на кого ще помогне/навреди....тук е ключовия момент....и т.н.

3.До кога? Кога/ - времето определя доста неща....ако няма достатъчно време ..действаме по един начин, ако имаме време ...малко по различно...т.е.времето определя

4.Как ?

4.1 С кого ? сам или с екип/грипа/приятели..

4.2 и т.н.

5.Къде?............

6. има и още , но тези са най - важните..., а и времето ни е ограничено....

В ЖИВОТА УСПЯВАТ ТЕЗИ КОИТО МОГАТ ДА СИ ЗАДАДАТ ПРАВИЛНИЯ ВЪПРОС.....ОТГОВОРЪТ ВИНАГИ ИДВА....само трябва да имаме СЕТИВАТА и БУДНОСТТА за да различим ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР!!!

Любов + Светлина + Мир + Радост

В ЖИВОТА УСПЯВАТ ТЕЗИ КОИТО МОГАТ ДА СИ ЗАДАДАТ ПРАВИЛНИЯ ВЪПРОС.....ОТГОВОРЪТ ВИНАГИ ИДВА....само трябва да имаме СЕТИВАТА и БУДНОСТТА за да различим ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР!!!

Любов + Светлина + Мир + Радост

Добре, че се разтърсих във форума.

Може би горният цитат е подобен на това, което исках да напиша:

" Когато човек е готов с въпроса, отговорът идва."

Много по важен е въпросът...

Понякога ни се дават доста страдания, само и само, за да се решим да зададем "правилния въпрос".

Но наистина всеки сам трябва да достигне до него.

Иначе и въпросът и отговорът звучат абсурдно или неразбираемо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

- Какво ще ми остане след като претърпя корабокрушение?

- Колко голямо корабокрушение?

- Колкото една малка Хирошима, лично моя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: знайно е, че употребяваме/разходваме може би доста Време + Енергия за доста " излишни" неща + за да не е така + за да не разпиляваме стремежа + времето + енергията си :yinyang: добре е да се сещаме за двата въпроса: 1.ЗАЩО го правя Това ? и 2.НУЖНО ли ми е Това? + да успеем да си отговорим с безкомпромисна честност :thumbsup: така постепенно се пресяват действително несъществените неща + започваме да преодоляваме инертността + насочваме енергията си към единствено важното : раждането на Истината в себе си :hypocrite:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Всеки въпрос е правилен, както и всеки отговор е правилен. Така смятам аз.

По-скоро има неуместни въпроси. Но кой може да каже кой въпрос е правилен и кой не е, особено ако се отнася до абстрактни понятия??? Това е по-скоро философска спекулация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ценно по темата:

Още Айнщайн е казал:,, Ако имам 60 минути за да реша един проблем от който зависи живота ми, 55 от тях ще отделя за да задам правилният въпрос’’ .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас какъв трябва да бъде въпросът на който трябва да търси отговор Търсещият? Не случайно се казва Търсещ или Ученик.

Какво търси Търсещият?

Какво иска да научи Ученикът?

Защо?

П.С. Всъщност, същият въпрос можем да зададем към себе си за всяко начинание: Какво търся, какво ми липсва? Защо (го) търся.

Според мен правилният въпрос е къде иска да иде Търсещият? И през какво да мине, за да стигне дотам?

То се подразбира и от думата Търсещ. Търсещият не просто рови из шкафовете у дома, а излиза навън и търси.

Друг е въпросът къде е това навън. Това, което виждаме около нас, е вътре в нас, а това, което е вътре в нас, е извън нас.

Та до къде и през какво smile.gif

Къде иска да стигне Търсещият? В Бог?

През какво да мине за да стигне в Бог? През собствената си Божествена същност.

И как да стане това:

Можем ли да получаваме нужната ни информация ( независимо от формата и ) без да задаваме въпроси?

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×