Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
TaniaV

Страховете на децатa

Recommended Posts

Пускам тази макар да знам ,че не засяга само нас педагозите.Но тя е пряко свързана с нас.

Та,от какво ги е страх децата?Баба Яга,Баба Меца,Торбалан,Благой....и какво ли още не?!Може би трябваше да задам така въпроса:Защо ги е страх децата?През малката си все още практика(4години) съм се натъкнала на какво ли не.Защо родителите плашат своите деца,с изброените по-горе "персонажи"?Защо ги подлагат на вечен страх от нещо или някого?Нямат край въпросите.

Случай 1 :По време на обедния сън навън започва да вали придружено с гърмене и святкане.Някои от децата се събуждат,а едно заплаква(3г.).Като го попитах какво точно го е уплашило ,то каза че торбаланците идвали за него.А то...едно такова послушно дете....кой му е казал такава простотия не знам.Аз тогава бях само с 1.5 г. практика,все още неопитна учителка.Казах му че облачетата на небето си играят и се бутат,та затова така се чува гърмене.Успокои се.Майката каза,че не му е говорила за никакви торбаланци.

Случай 2 :В занималнята е тихо,чета приказка на децата (3г.).На горния етаж големите деца репетират за Коледния празник.Има един момент когато с едни тояжки 3 пъти удрят по пода.Ей малките премряха от страх.Едното викна :"Баба Яга!" другото "Баба Меца" и всички деца се скупчиха около мен.Сърчицата им щяха да изкочат,така тупаха.Обясних им какво тропа така,но те така и не се успокоиха.Наложи се да ги заведа до горе,да погледат малко танца на каките и батковците.Когато слязохме долу и на другия ден след тропането те вече казваха :"Каките и батковците играят".

Не мога да разбера,защо така се постъпва с децата?!По този начин те не могат да спят вечер,страх ги е от тъмното и сънуват кошмари.Няма ли друг начин да се укроти палави дете различно от заплахата от посочените същества.

Ще се радвам ако споделите опит и мнения.

Редактирано от TaniaV

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2: Таня! Имаш голямо сърце и си родена за професията си. Няма да ти желая любов, щастие и успех - първото го носиш и излъчваш, второто вече си го имаш сред децата, а с първите две нямаш нужда от третото.

Аз работя с по-големи деца - ученици - но и те си имат своите страхове.

Страхът, че няма да се справят както искат хората, които те обичат.

Страхът, че ще загубят подкрепата им, ще бъдат критикувани до унижение...

Страхът, че другите деца ще им се подиграват...

Зад страховете им прозират мотивационните напъни на безсилни, но обичащи децата си родители... Може би и тях са ги мотивирали така? От баба Яга през "ще ти се смеят" и "няма да те обичам ако" и "как можа да ме изложиш така....

Сигурно има и други начини да се успокои едно палаво дете - а може би просто да му се канализира енергията, интересите навреме...? Или да се поговори и наблюдава внимателно, за да се разбере истинската причина за нервността, своенравието и да се трансформират в сигурност и свободен избор и отговорност...?

Сега ми се прииска да попитам всички тук - от какво и защо се страхувахте като деца?

Какво да направим или да не правим ние, възрастните, за да растат децата ни спокойни, свободни, смели, но и отговорни, загрижени за себе си и другите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зад страховете им прозират мотивационните напъни на безсилни, но обичащи децата си родители... Може би и тях са ги мотивирали така? От баба Яга през "ще ти се смеят" и "няма да те обичам ако" и "как можа да ме изложиш така....

Сигурно има и други начини да се успокои едно палаво дете - а може би просто да му се канализира енергията, интересите навреме...?

:thumbsup:

Плашейки детето, родителите неволно привързват свободната детска душа към даден егрегор - страх от "баба Яга", чуждото мнение, страх от животни и т.н. Другите начини за които говори Донка, ги има, но изискват много търпение, знание и обич, много обич, от страна на родителите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В едно психологическо проучване се констатира, че "най-страшния" страх за едно малко дете е заканата на родител "Ако не слушаш ще си отида, ще избягам от теб".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дина,

Нормално е най-големите страхове на децата да са свързани с това.

Не само тази закана, но и страхът да загубят родител е много силен. Преди да се оперирам децата до последно ме питаха: 'Мамо, нали ще се бориш за нас? Обещай ни, че няма да ни напуснеш.' Под напускане разбираха да умра.

Децата са спокойни и сигурни, когато знаят че родителите са вкъщи и винаги са до тях.

А за страховете от баба Яга, торбаланковци - с тези книжки израстнахме, много от нас това са чели на децата си. Моите деца не харесваха такива приказки, смееха се на 'глупостите'. За сметка на това омачкахме една детска енциклопедия от разлистване. Никога не съм им налагала какво трябва да слушат.

Много баби нарочно плашат внучетата - просто така е по-лесно. Не върви една баба на 60 г. да тича и скача с малчуганите, когато на нея й се спи и почива, и тя по този начин решава проблема. Така детето ще е по-кротко. Но това е проблем с приемствеността в поколенията. По-младите мислят, че старите са им длъжни, а възрастните очакват най-накрая да си починат малко и да намерят време за себе си. Не да започват всичко отначало.

Виж ако има повече детски градини и педагози като Таня, Донка, нещата щяха да бъдат други. И може би децата щяха да растат по-спокойни и уверени в себе си. А и ние родителите щяхме да се чувстваме по друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за страховете от баба Яга, торбаланковци - с тези книжки израстнахме, много от нас това са чели на децата си. Моите деца не харесваха такива приказки, смееха се на 'глупостите'. За сметка на това омачкахме една детска енциклопедия от разлистване. Никога не съм им налагала какво трябва да слушат.

Много баби нарочно плашат внучетата - просто така е по-лесно. Не върви една баба на 60 г. да тича и скача с малчуганите, когато на нея й се спи и почива, и тя по този начин решава проблема.

Ася, този страх, от нещо невидимо, не е най-главният при децата, но все пак не е за подценяване. Поне при мен се е задълбочил. Писах за това в темата за духовете. Не ми е много удобно да го споделям, тъй като съвсем не съм вече в детска възраст - над 40г. съм, но продължава. Знам, че когато съм била около 3г., баба ми ме е плашшела с подобни неща за да ме накара да ям.

Много от уж безобидните страхове могат да преминат във фобии и да се задълбочат, а не да отминат с възрастта. Много са ми смешни големи, силни мъже, изпадащи в паника от лаещо срещу тях куче. Предполагам, че и моят страх е смешен за много хора, но за мен е голям проблем. <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бина,

Децата казваха 'глупости' и се смееха, така разбираха това, което им четях. Не съм имала предвид, че тези страхове са глупости. Моят детски страх от тъмното вече го няма, но аз и до ден днешен си спомням това състояние на безпомощност. Въобще не смятам, че който и да е от детските страхове трябва да се подценява или пренебрегва. Напротив.

Съгласна съм с теб. Страховете при децата, ако навреме не им се обръща внимание, прерастват в страхове на възрастните, макар и с друга проява. Само че вече са нарастнали в аритметична или геометрична прогресия.

Затова мисля, че именно заради моментното ни удобство не трябва да насаждаме какъвто и да е било страх, било в децата или възрастните.

Дано този път съм се изразила по-ясно.

Редактирано от Ася Иванова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за споделеното, приятели :) Съгласна съм с вас.

Ами ако вече поразията е направена, страхът е "посаден"....? Имате ли опит с лечението му? Не само в детските години, но и като възрастни...? Ами ако човек все още не осъзнава, че това, от което се страхува, е било насадено в него, за да бъде манипулиран, и нарича страха си истинска заплаха и предпазливост?

Таня ни разказа как е излекувала страха на дечицата си - просто им е показала реалния източник на шума, който ги е изплашил. А дали това ги е убедило, че няма от какво да се страхуват по принцип или само за конкретния момент?

Аз се опитвам, например, да лекувам страха на децата от критиката и лишаване от внимание и любов, когато допуснат грешка... Редовно показваме заедно как точно и на какво ни учи всяка грешка - при това преди да я допуснат. Те са спокойни, че това е нормално и показва какво, кога и къде сме забравили "да погалим с внимание - да му дадем любов и търпение". Ако ми се оплачат, че се страхуват от критиката на някой от авторитетите си - семейство или т.п. - предлагам да обяснят с думи прости и на баба или мама как се учим от грешките си и ги превръщаме в свои приятели и помощници. После им казвам, че критикуващите ги не знаят как точно да покажат колко ги обичат - предлагам при следващата критика да реагират:

"Разбирам, че ми се караш и сърдиш, защото ме обичаш и искаш да съм по-добра. Но така само ме стряскаш - има време - сега се уча и е нормално да сгреша нещо. Като ми се караш, от страх започвам да греша повече..." - ей така просто истината в очите. Като им го кажа, децата ми казват - ами това си е точно така, само че не знаех как да им го кажа, а и ми става толкова мъчно, че не ме обичат, че само ми се плаче...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувал съм, че има три основни форми на страх при децата, единият от които е страхът да не бъдеш изоставен!

Редактирано от aratron

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно за това иде реч, Силве,

Уплашеният човек (голям или малък) по-лесно се контролира, манупулира,......

Бих префразира репликата 'малки деца, малки проблеми...' в малки деца - малко страхове, големи деца - много страхове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата нямат страхове. Насаждат им ги "безстрашните" възрастни.

Най-големите страхове в Душите на децата са да нямат мама и тати.

Пък безстрашните възрастни без деца, да не учат тези дето едвам са си опазили децата от разни "духовни" нищожества. И покой нямат ни денем, ни нощем от "чисти" хора с "духовни" помисли. Такива безстрашни възрастни нека първом си ги родят и отгледат тези деца и тогава да дават ум и разум. Нека първом опитат как се гони кукувица от кукувиче гнездо.

И тогава да казват "толкова+ толкова = на толкова".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И това ще стане.

Но имай предвид, че темата е многопластова и под деца не се разбира само буквално децата, родени от мъж и жена. Децата - семенцата, плодовете, които растат в нас, храним ги с мислите, чувствата, делата си. Та тези плодове нямат страхове, а когато егоистичното начало - сбърканото в нас, им насажда страхове, то плодът ни винаги ще е червив.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, да !! / за децата/

Да, да !! /за Децата/

И за двете тълкувания приказвам.

Изпитвал съм и кукувица що значи

Изпитвал съм и Кукувица що значи.

Та най-големият страх на Дечицата и дечицата е .... мама и тати и ...Мама и Тати да нямат.

Защото Истинските мама и тати Душата си дават за Дечицата и дечицата. И от скалата вода ще изкарат с голи ръце без да философстват при това.

Другото е от Лукаваго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та най-големият страх на Дечицата и дечицата е .... мама и тати и ...Мама и Тати да нямат.

Защото Истинските мама и тати Душата си дават за Дечицата и дечицата. И от скалата вода ще изкарат с голи ръце без да философстват при това.

Другото е от Лукаваго.

Да, да, да! Най-големият страх на родителите е да опазят малките си рожби. Най-големите страхове са свързани с инстинктите. Страхът за живота е присъщ на всички живи същества. Животните нападат най-често, при усещане на заплаха за новородените си или при заплаха за собствения си живот. Не те разбирам за твоя страх. От какво е породен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилно !!!

толкова + толкова = толкова

Чиста аритметика.

Има Мама + Тати = няма страхове

Няма и Лукаваго - измислен е за приспивните приказки.

Само, че Лукаваго не иска да се Ражда.

"Врвам в един Бог Отец...

и в ..Сина Божи, Единородния.... роден,несътворен"

така разправят пишело в "Символа на Вярата"

Пък Лукаваго търсил Кукувиче гнездо. така съм чувал само. :feel happy:

Вие не ми вярвайте на мене ,на Писанието вярвайте.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, темата е много хубава.

Според мен децата си имат вродени страхове, стреса от раждането например. Нормално е да са привързани и търсещи близостта на родителите си. Има описани случаи в психологията, че бебета, които не са гушкани забавят развитието си и заболяват по-често. Детето се потиска и се учи да угажда, за да получи ласка, нежност, когато расте в нездравословна среда. Така започва програмирането на израстващия човек. Страховете се придобиват по време на израстването ни и т. нар. възпитание, което не винаги е адекватно. Но ако и родителите са расли в определена среда, то просто повтарят модела...

Ужасно е, но и на мен ми се е случвало да се чуя, че повтарям реплики на баща ми, който ми се караше и бях си обещала, че няма да съм такава към децата си. Но все пак е добре, че осъзнах това ;)

Старала съм се и се старая въпреки моето настроение да разговарям и анализирам ситуацията с децата. Така те се научават да приемат и различна гледна точка, но и да се страхуват да бъдат себе си.

Синът ми знае, че въпреки допуснатите грешки може да сподели и да потърсим заедно решение на проблема.

Наказанията, заплахите могат наистина да причинят големи травми. Нека не забравяме, че и ние сме били деца :3d_163:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Илияна! :thumbsup: :thumbsup:

Нека правим разликата и между страх и предпазливост...

Родителите са длъжни да научат децата си на предпазливост, но не със средствата на страха...

Каква предпазливост има в страха от баба Яга, който ще накара детето да кротува докато баба си почива или да си изяде обяда, когато не е гладно или инстинктът му показва,ч е това пържено ядене не е добро за стомахчето му. В първия случай много по-добра работа свършва любовта и грижата за баба, която е уморена - тя става "детето" на малкия палавник - сменят си ролите кой за кого да се грижи и да е голям. Опитайте и ще видите,ч е децата са точно толкова и така грижовни към вас, както и вие към тях. Вторият случай е добър повод да се замислим какво вкарваме в устата и стомахчето на детето и да се научим да се вслушваме в инстинкта му - много по-силен от нашия. (моята приятелка слагаше на масата приготвената храна, зеленчуци, плодове, вода и оставяше внучката си сама да избере какво точно и е нужно в момента. - без захарни и развалящи вкуса храни разбира се)

Това за страха да нямат мама и тати е вярно, но не бива да се абсолютизира. Ако например този дом е с мама и тати, които се карат и създават нетърпима обстановка, детето предпочита да е само единият - този, с когото му е по-спокойно или двамата но поотделно. И това го знам от личен опит с мои и чужди деца. Наложи се да лекувам едното си дете от страха да създаде интимна връзка - страха, че той може да нарани жената, която обича...

Ако единият или двамата родители решат,ч е те са хората, без които децата им ще пропаднат и ги държат на късо въже, внушавайки им непрекъснато страх от "опасните хора" навън, децата наистина са застрашени... но от неопитността си, от неумението си да се пазят сами... Един ден, стремейки се да се освободят от родителската "клетка", те почти задължително влизат в нечия друга - просто защото са свикнали да живеят в клетка и да бъдат покровителствани. (Това се случи с мен- опит отново)

По-големите деца се страхуват повече да не бъдат отхвърлени от връстниците си - тяхната референтна група все повече се измества към приятелите. Та нали рано или късно децата ще излетят от "мама и тати" и ще се движат в своя среда и ще създават свое семейство... като моите (пак личен опит).

Стархът от отхвърляне от референтната група, както и други страхове, са до голяма степен вродени в човека, за да гарантират неговото оцеляване като вид. Те често са причина за фобии и зависимости... Ето тези страхове, според мен си струва да обсъдим - как да ги превърнем от страх в предпазливост, от зависимост, в свобода...

Виждам, че Илияна - Хамелеона вече е засегнала това докато пишех и и благодаря за това. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилно !!!

толкова + толкова = толкова

Чиста аритметика.

"Врвам в един Бог Отец...

и в ..Сина Божи, Единородния.... роден,несътворен"

така разправят пишело в "Символа на Вярата"

Пък Лукаваго търсил Кукувиче гнездо. така съм чувал само. :feel happy:

Рано тази сутрин, докато си пиех кафето, зад пердето на прозореца надникна една малка врабчова главичка. Поразгледа, полюбопитства и птичката се озова в стаята ми. Не я питах колко е толково + толкова.Не разговарях за страха, който видимо я обземаше.Не знам дали имаше мама и тате до себе си. Не се интересувах дали има новоизлюпени пиленца или не. Знаех, че и е нужен просторът.А на мен полетът и за да му се наслаждавам. Отръпнах пердето .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво правите ,когато детето само поиска да му се разкаже ''страшна'' приказка ?

Спомням си , че когато бях малък тези приказки повече ме интригуваха ,естествено имаха добър край :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

bee_bg, във времето на моето детство телевизията беше в начало,киното - празник,книжките все бяха с красиви илюстрации.Но си спомням как се събирахме и как,когато започвахме да си разказваме страшни случки,умирах от ужас,/все не исках ,но не си тръгвах от компанията,защото не ми се стоеше сама/?!:)/,както и как замръзвах от страх в леглото,в което бях запращана за да заспя веднага, защото Торбалан ще дойде да ме вземе.

Та,онова което съм сега се дължи,въпреки осъзнаването на пречките,които точно този преживян/това е точната дума/предишен страх ми е поставял.А и продължава.:)И до днес ,ако е нощем и в стаята,в която съм има пиано,ще ми е меко казано дискомфортно.Причината ми е известна, но...:)Сега като "голяма" :) и като чела -не дочела знам /?!/:),че всеки страх крие проблем в собствената ми психика,който само е облечен в него.Понякога,това е доста голяма спънка в развитието на човек,защото се проявява на места в живота му, без дори да се осъзнава,че това е някаква предишна непреработена травма.

Преди месеци ме попитаха:"Вие защо,изтрихте отзивите си от моите постове?Това,трябва да се чете!"Стана ми мъчно.Направих го от страх.Свих се да не би отсреща,да не ме отхвърлят или по-лошо,открито да ме конфронтират.Понякога страхът ми се проявява като "намахано"поведение.И само аз съм тази,която знае,че "таралеженето" е имитация на сила.Привидно е.Показно е.Т.е. компенсация.

Фактът,че посочваш дете,което има нужда от страшна приказка,може би крие недостъпна от теб за теб самия информация.Често /при мен поне/в другия виждаме себе си.Но не го разбираме.Дори и самият факт,че ти пишa, пак означава някаква идентичност ,прилика,хайде да не е първото.

Иначе,боя се:)ето го страха :),че при едно дете,което иска да му разказват страшни приказки,вероятно се е зародила конфронтация и от там агресия.Т.е. то иска приказката за да изживее в нея себе си,защото наяве не може да се справи с проблема.Кога се появява страха е много важен въпрос,но ми липсва теория за да дам обяснение.По-добре е знаещите да ти отговорят.

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво правите ,когато детето само поиска да му се разкаже ''страшна'' приказка ?

Спомням си , че когато бях малък тези приказки повече ме интригуваха ,естествено имаха добър край :thumbsup1:

Ами щом краят е добър. Детето трябва да се учи, че страхът може (трябва) да бъде побеждаван. Разбира се има приказки, целящи само временна емоционална реакция у четящия без да спомагат за развитието му и те трябва да бъдат избягвани - както от децата, така и от възрастните. Важно е приказките да бъдат разтълкувани пред децата и по възможност тълкуванията да се подкрепят с примери от реалния живот. Знаем, че повечето приказки не са писани за деца, като изключим някои появили се през последните стотина години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приказките са необходими на децата ни и то много ,в този вид в който са достигнали до нас.

В живота, в реалната действителност в която пребиваваме най -грубо казано действат 2 сили на доброто и на злото (кой как ги открива и в какво е друга тема)приказките идват като най- пръв катализатор на тези сили.Детето чрез тях навлиза директно в тази борба.Страшните приказки са интересни ,защото това е природния инстинкт на всяко човешко същество да опознае по -добре това с което трябва да се пребори.Тези страхове от баби Яги и торбалановзи са нормални и преодолими и дори е по добре да се изживеят и преодолеят ,едно дете гледано под похлупак само с пеперуди е много по неопитно ,когато излезе в сцена от живота от другото ,което е преминало,мислило и победило.

Другите страхове ме притесняват мен ,на фанатизирани родители ,скоро имах гости с 3 годишно момиченце -страхотно дете ,слушашто и разбиращо.У дома имаме котка ,редовната реплика на майката беше "внимавай котката ще те ухабе".котката се затваряше на терасата и ако животното се прибереше истеричната майка всяваше паника,така нищо неподозиращото дете без да разбере защо също изпадаше в паника и така ето един насаден страх,много долно и манипулативно насаден,защото майката в тази възраст е най- компетентна за детето.

Близо седмица се опитвах да говоря с нея ,без резултат,следователно -насаден страх от високото ,защото и на майката и било страх от високото и редица други.В същото време детето не се впечатляваше нито Вълчовци ,нито от баби Яги.Мислих има ли смисъл изобщо да продължа опитите да говоря ,стигнах до извода ,че е безмислено.Детето попада не случайно в тази ситуация и практически е невъзможно да бъде измъкнато ,значи е не случайно там.То ще получи дозата си стархове ,кои ще допусне да го завладеят и кои не времето ще отсее,а задачата му по нататък е да преодолее завладелите го.Това е част от пътя на всеки човек и почти невъзможно е да се промени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×