Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Кристиян

Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм

Recommended Posts

Guest aorhama

Ян

Само да попитам... това написаното по-горе от личен опит ли го пишите или от прочетено по книгите?
aorhama
Обяснение: цитираният по-горе от мен текст е от "Агни Йога".

Благодаря за уточнението!

А името на книжката и страничката?

http://forum.all.bg/showthreaded.php?Cat=&...amp;o=&vc=1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Енергиен вампир, неврастеник, параноик, ревнив съпруг или съпруга, хистерик, началник- страхът си е страх, и жертвата поради това е жертва, защото се страхува, а вампира се старае да поддържа страхът.

А за отнасянето с любов...дрън-дрън, явно не разбира от любов, или се надрусал с емоции такая, че организма му да изръси повечко ендорфини, та когато го изсмукват, да е по-безболезнено..Каква любов? Вампирът гледа в очите, и любовта му се разхожда из устата като ментова дъвка...и надувайки балончета, ще ви заяви:"Ти не знаеш какво е любов, а аз вярвам в любовта...но, на теб не мога да ти вярвам, и, надявам се, да не евъв връзка с това, за което в момента и двамата си мислим, или, да си го кажа сега, че да не съжалявам после, че съм те надценил- щом не ти вярвам, а внярвам в любовта- значи оттвоята любов нищо не виждам- само думи, думи, думи...баща ти не беше ли партиен секретар едно време? Ясно...любовта като идеология..." ТОЧКА.

Е, сега нека онези, които са сигурни в любовта, да си премерят пулса, да обърнат внимание на дишането си, и да се хванат в емоционален каданс- щом пулсът ви се е ускорил, щом дишането се е учестило, щом емоцията се е надигнала- край, тя е вече на трапезата на вампира. Можех да направя опит, като се обърна персонално към някой и му покажа как преджобват вампирите- от 4 годишен до 30-32 годишен ежедневно най-близките ми хора са ми обращали джобовете и са ги изпразвали, и след като един го направи, другите не вярват че не е оставало нищо...така че, за вампирсикте методи мога да пиша много, но също така мога да пиша за това, как човек може да живее без страх, без да си държи ръцете постоянно в джобовете, и как да се усмихва широко и без да му е нужна ментова дъвка, да затвори устата на вампира, преди да се е отворила...е, ако се е отворила, може да се случат травми- най-малко може да си прехапе езика, а така пък няма да може и да се храни известно време, но, нищо, трябва да сте наблизо, за да подадете на пострадалия вампир малко лед, да слага студено на езика да спре кървенето...

Обсебването е също вампиризъм.- Разликата е в това, че енергийния вампир-личност, си има свой дом- неговото тяло, и вампиризмът се изразява под форма на нахлуване с взлом и кражба, или тайничко прикачване към електромера на ближния, докато при обсебването става въпрос за вампири, които дори нямат тела- това са т.нар. обсебващи същности, които не са крадци, а приличат на онези гости, които веднъж пристигнали, стават живущи за постоянно...

Те ограбват човека отнемайки му онова, което се нарича душа. Обсебването е равностойно на духовно обезличаване, защото отнема "органа" за духовна идентификация-душата, така че,темата е наистина огромна, актуална, и вече й е време да "слезе" при хората и да им се даде възможността да се справят със страховете си, като ги изправят пред себе си, знаейки какво представляват, и ако имат любов, ще я ползват като колче от светлина, с която ще убият вампир, но ще дадат възможнтост от пепелта му да се възроди Човека...

А сега, независимо от понятията които използваме за да "покрием" онази тъмнина, която бълва страховете...положението си е човешко, твърде човешко...

А и Любовта, ако е факт, за да твърдим, че можем да се отнасяме с Любов- тя ще превърне много неща във факти- здравето ни ще се подобри, няма да има проблем, който ни притиска или притеснява, няма да има човек, който да е способен да ни създаде проблеми. Ако сме семейни- отношенията каквито и да са били във вампирсаката епоха, един направили ли крамка, другият след като преболедува от "светлинна болест", ако все още не се е изнесъл завинагти от живота ни, започва да различава цветовете, освен това децата са индикатор във всеки момент за това, дали има или няма вамвпиризъм в семейството- децата не боледуват, нямат проблеми в училище, с учителите, с другите деца, не търсят "разтуха" в кварталните банди, не ви се озъбват когато ги питате къде отиват и до колко часа...

Несемейният човек, освободил се от вампиризма спира да "дебне" потенциалните си половинки, и да ги измерва с мярката си, спира да измерва времето, което със всяко тик-так на часовника напомня, че тече....и както днес е млад, така утре останал стар ерген или стара мома, никакви цъкания и подмятания на гладни вампири за това че "еее, остана си тоя/тая ерген/мома..", та дори и собстевните му родители ако до този момент са били доволни, че са успели да бъдат "соственици" на дсетето си, за да не бъдат старините им лишени от грижи, или пък такива, които откакто си навършил 20 са запомчнали да те сгодяват и да те сватосват..просто спират а го правят...нит оприятели, нито колеги, нито началници. малки и големи...но, ако са с вампирска същност, "светлинната болест" е неизбежна...

Забил съм множество колчета. Нито един от приятелите ми не успя да "оживее" отново, дори и зда онези, за които съм си мислел, че са ми от най-добрите приятели, и винаги нещо се е свивало в мен при идеята да ги загубя, когато си отнесоха колчето, с облекчение установих, че дори не ми трепва окото поради тяхната липса- тяхнвото също не потрепва поради моята липса, но никой не епосмял да се върне отново, въпреки широко отворените врати които оставям...Днес приятели нямам- много щастие трябва да понесам заедно с някой човек, за да може понятието приятелство да дойде на дневен ред, а понеже щастието е рядко, значи ще има много време да общувам с този и онзи, докато за мен приятелството се "освети"- до тогава, приемам всеки за гостенин, и себе си считам за гост спрямо отношенията си с хората- това обаче не ми пречи да бъда себе си, и знам, т.е. убеден съм, че нито един от хората, с които изграждаме отношения от повече или по-малко време, не би се опитал да ме принудил да го приемам като приятел, или пък да го "хабилитирам" за такъв...

Разликите и промените в живота са много- робът си е роб..дори и да няма на кого да робува, съзнанието му го подчинява, и робува на авторитети, и на всичко що може да се робува, но човек може да бъде и свободен, да диша спокойно, и да не се стряска от това, че половинката му например, изпада в истерия за дреболия, или пък че приятелят му го е оплювал пред хора, които не познава достатъчно, за да не си позволи да им падне в очите, защото те всъщност, знаят за кой се опитва да им говори...нито пък се изпотява, когато разбере, че колежка или колега са написали поредния донос срещу него, и утре ще се налага да се изправи пред началника си- академичен вампир, или вампир-мениджър, или политичеки вампир....не се страхува и да се подложи на различни духовни течения, защото знае, че няма да се простуди- а знае, защото е градил имунитета си, който дори не зависи от съзнанието му, за да "сработи" тогава, когато има нужда...и това е живота- свободата не предпазва от страдание или от пристъпно щастие, свободата не гарантира че няма да изкараш истинска или енергийна хрема, съдбата не гарантира, че няма да попаднеш в живота и на башка-вампир, с акакъвто си си нямал работа, тя гарантира само едно- че, когато не се страхуваш да я загубиш, ти дава възможност да я отстояваш, имайки силата да се усмихнеш от сърце, тогава когато ти навират под носа "сценарий", според който ревеш и си скубеш косите...

Светът на вампирите е пълен с плач и скърцане на зъби...на светло обаче по-приляга смях и щракане с пръсти, както и милиони други комбинации навербално и невербално изразена благодарност за чистия въздух, ясното небе, твърдата земя под краката, и чистата и студена вода...

ЕДНА ПРЕКРАСНА СТАТИЯ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, С ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кристияне, чета темата с огромен интерес. Не съм запозната с това явление вампиризъм, но изглежда това е само теоретично. Аз наричам тези хора с други имена, но това нищо не означава. Чета, ще продължавам да чета, защото откривам пост фактум неща, които не мога и до ден днешен да си изясня. Имам ти пълно доверие на теб и ще чета и нататък какво изнасяш. Благодарности за труда ти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забил съм множество колчета. Нито един от приятелите ми не успя да "оживее" отново,

А имало ли е случаи, в които не си забивал колчета, а си хващал за ръка ?

А имало ли е случаи, в които твоите приятели-вампири не са "умирали", а са се излекували след общуване с теб?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Във всички случаи преди да забиеш колчето, трябва да хванеш за ръцете...от там нататък зависи от желанието на Дракула да еволюира..т.е. да порасне...

В понятието "забивам колчето" не влагам нищо агресивно. Наранявам хората само професионално, при това, преди да нанеса рана, имам грижата по обезболяването...

По друг начин не бих могъл да нараня друг, освен себе си.

Метафората обаче е съвсем точна. Няма нещо, което енергийния вампир да не понася по-зле и от чесън или светена вода от любовта. Амурчето за съжаление при вампирите е в дългосрочен отпуск, така че единствения начин да проявиш любов към тях е този, сам да се наемеш да сгрееш сързето на вампира- а това става с колчета, от светлина. И това също е метафора- май не е излишно да го напиша...въпреки че половината от ефекта й се губи по този начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И как и какво видяха медицинските сестри в Либия? В коя избрана част живяха 9 години? Като отделни хора какво ли видяха и какво ще съхрани съзнанието им?

Не знаем защо стана така!!!! :yinyang::angry::3d_112:

Неведоми са пътищата Господни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично съм изумен от голямото внимание което се отделя на тази тема. Последно като ми бяха актуални тези неща, преди около 4-5 години си бях казал "Ами, щом ми е поизпита енергийката, значи не е била моя, а явно пък някой е имал нужда от нея". Освен това, резултантното състояние въобще не е толкова дългосрочно, освен ако не си го направим самите ние такова.

Енергийния вампиризъм си е чисто физичен процес, но най-важнен разбира се му е психо-аспекта :) - всеки каквото си е повикал му се обажда. Ам'чи как иначе. Зависимостите не ни се натрапват, ние си ги градим. Ам'чи как. С подобно, ярко изразено отношение определено не бихме се освободили от тях. Ам,чи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично съм изумен от голямото внимание което се отделя на тази тема. Последно като ми бяха актуални тези неща, преди около 4-5 години си бях казал "Ами, щом ми е поизпита енергийката, значи не е била моя, а явно пък някой е имал нужда от нея". Освен това, резултантното състояние въобще не е толкова дългосрочно, освен ако не си го направим самите ние такова.

Енергийния вампиризъм си е чисто физичен процес, но най-важнен разбира се му е психо-аспекта :) - всеки каквото си е повикал му се обажда. Ам'чи как иначе. Зависимостите не ни се натрапват, ние си ги градим. Ам'чи как. С подобно, ярко изразено отношение определено не бихме се освободили от тях. Ам,чи...

Щом хората се интерисуват, означава, че има "трънче" в петата което ги боли и търсят лекарство... начин да извадят "трънчето".

Енергийният вампиризам не е чисто физически процес.

Точно психоаспекта показва надфизическата му същност, но много силно физическата му проява. А тя физическата проява е ограбване на чужд живот... пладнешки обир. Ам`чи как иначе в духовния сайт имащ се за умен форумец може да си позволи да твърди абсолютни небивалици, като тази за чисто физическия процес на енергийния вампиризъм.

Поредното противоречие от този съфорумец. Вече загубих бройката на противоречията му.

Грешка човешка- до едно време. При притенции за умност - такива грешки ... не знам.... ,аз съм грешен раб Божий...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който го е страх от противоречията, не ходи в ... гората (в която растат противоречията)

Напоследък размишлявам: Има ли разлика между вампиризма при непосредствен контакт и вампиризма при виртуалното общуване?

Някой може ли да сподели виждания по въпроса?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако приемем за вярно твърдението, че енергийният вампиризъм е чисто физически процес.. :whistling: ,

то виртуалният просто несъществува като такъв.. :hypocrite:

Така виртуално или другата думичка .. дистанционно го можели само светците. :hypocrite: Но пък те ако са светци, няма да проявяват енергиен вампиризъм, а енергийно донорство. То донорството се плащало също като вампиризма, но с други числа и знаци пред числата.

Размишлението е творчески процес... успехи пожелавам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разделянето на явлението на физическо, психическо и пр. не го намирам за твърде адекватно, нима енергията не е всичко и навсякъде?! Затова се нарича и енергиен вампиризъм. Темата е актуална и ще бъде такава, независимо от това кой-кога се е вълнувал или не се вълнува от проблема, защото отношенията между хората не са никак розови и са все още далеч от чистотата, и пълноценното общуване с някои изключения. Нужни са известни усилия, обаче без изваждането на проблема на "бял свят", неговото фино разнищване и осъзнаване, колкото и да пишем и говорим за любов, проблемът ще тлее на вътрешно ниво.

Ставайки дума за виртуалното пространство. Тук ежедневно почти и в този форум прави много силно впечатление проявата на агресия - скрито или явно - без значение. Най-често се касае за предизвикване, докато другата страна не "захапе". И почти без изключение това става.

Разделение, липса на толерантност, нелепи извадки например ..понякога на реплики извън контекст, както стана и тук в темата, поради липса на разбиране, понякога..елементарната нужда от заяждане вследствие на някои вътрешни противоречие и прочие - много хора тук изливат съмнителни енергийни напитки, с които другите се "черпят".

Не може само да пишем за Любов. Парфюмираме се с тази дума, без преди това да сме се изчистили. Нима Любящ е този, който проповядва любовта, в следващия момент вече се е нахвърлили срещу първия, който е провокирал нараненото му его?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, не чак толкова виртуално, де! Имах предвид интернетското общуване! А и всичко, което съществува извън и независимо от моето съзнание...

Добре. Да разбирам ли, че електронното общуване, или размяната на писма, не позволява вампиризъм? Защото ми се струва, че всъщност няма качествено значение каква е физичната основа ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ян, ти проявяаш претенции за умност от моя страна ли, или какво? Не помня аз да съм предявявал някакви подобни, но ми е полезно да видя личното ти отношение към съфорумеца.

Пък ЕНЕРГИЙНИЯ вампиризъм ще му е трудно да не бъде физически, поради простата причина, че във физичната област се проявява, каквато си е и т.нар. психична. А иначе етерните тела при допир обменят етери, познай как - от по-голямото към по-малкото. Ами добре, ще го нарека психологически принцип - мир да има.

Умишлените паразитирания са патологии, обаче ако идваше някой кръвта буквално да ти смуче, щеше наистина да нямат толкова общо с физиката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разделянето на явлението на физическо, психическо и пр. не го намирам за твърде адекватно, нима енергията не е всичко и навсякъде?! Затова се нарича и енергиен вампиризъм. Темата е актуална и ще бъде такава, независимо от това кой-кога се е вълнувал или не се вълнува от проблема, защото отношенията между хората не са никак розови и са все още далеч от чистотата, и пълноценното общуване с някои изключения. Нужни са известни усилия, обаче без изваждането на проблема на "бял свят", неговото фино разнищване и осъзнаване, колкото и да пишем и говорим за любов, проблемът ще тлее на вътрешно ниво.

:)

И в начина на разнищването има тънкости.

Дръж любимото си куче 5 дни гладно и ще видиш последствията :)

Трябва хората да получат мъдрост и знания за възможността и начина да станат независими.

Ставайки дума за виртуалното пространство. Тук ежедневно почти и в този форум прави много силно впечатление проявата на агресия - скрито или явно - без значение. Най-често се касае за предизвикване, докато другата страна не "захапе". И почти без изключение това става.
има такова нещо, но как бихме могли заедно да го превъзмогнем?

...много хора тук изливат съмнителни енергийни напитки, с които другите се "черпят".

:lol:

Не може само да пишем за Любов. Парфюмираме се с тази дума, без преди това да сме се изчистили. Нима Любящ е този, който проповядва любовта, в следващия момент вече се е нахвърлили срещу първия, който е провокирал нараненото му его?

Вярно казано :3d_146:

Затова идеалът е идеал, защото се стремим към него всеки ден от положението в което се намираме. Инфарктни ситуации винаги ще има. Самоконтролът ще дойде.

Бих се радвал за всеки който го постигне дори много нерви да ми е струвало.

Приятелите са за това :)icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност почти всички хора не харесват вампиризма и вампирите. Което не им пречи самите те да вампирстват при случай (не се правя на светица, и аз го правя). Има, разбира се, различни форми и нива. Но това не променя същността на явлението. Агресия, критика, създаване на чувство за вина, предизвикване на съжаление, самокритика- все стари и безотказни начини. И всъщност в целия ни свят всеки живее за сметка на останалите. Това, че е повсеместно за този свят не прави нещата по- приятни. И това не се случва само във видимите му части. Ако истински не ни харесва... Трябва много да мислим върху естеството на това, което познаваме като свят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Агресия, критика, създаване на чувство за вина, предизвикване на съжаление, самокритика- все стари и безотказни начини. И всъщност в целия ни свят всеки живее за сметка на останалите.

"Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш. И когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш.

Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон.

А съвременните хора малко дават, всичко вземат.

Това е моралът на съвременното човечество...

като казвам всичко подразбирам живота във всичките му стадии...

От стадия в който се намираме зависи как ще приложим закона.

...За да разрешите живота, трябва да турите за основа любовта... започнете с любовта,

тогава ще ви дойде на помощ мъдростта, а накрая, истината"

Плачът, 16.11. 1921

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ян, ти проявяаш претенции за умност от моя страна ли, или какво? Не помня аз да съм предявявал някакви подобни, но ми е полезно да видя личното ти отношение към съфорумеца.

За първи път ми се случва някой да се засегне за това, че са го помислили за умен!? :3d_146:

Личното ми отношение към съфорумеца ли ??? Съфорумецът се обижда от това, че е бил сметнат за умен. Ха ха ха...

Има право съфорумецът да се притеснява от твърдението ми в реални измерения. Но тук темата е друга, писах вече по нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откакто чета тази тема, все ми се върти - защо пространството около някои хора буквално гъмжи от вампири и се налага да се борят непрекъснато с тях? Защо такива песимистични обобщения за днешните хора... Ами честно казано - това оплакване, тази мрачна картина не са ли един вид енергозависимост?

Трудно би могло да се каже, че общувам с малко хора - и на живо, и в нета. На ден минават на живо в личен близък контакт (изучаването на нов език изисква приятелски отношения между ученика и учителя) не по малко от 20-30 човека на най-различни възрасти и всеки ден са различни. Отделно другите ми лични контакти.... Кои са тези съвременни хора, които всичко вземат и малко дават? Аз познавам толкова много деца и хора, които безусловно дават любов и общуват.

Да, вярно е, че има хора с проблеми с енергията, (всякакви са минавали през живота ми - не говоря на теория а от 100% опит) но те съвсем не са чак толкова много и съвсем не са толкова трагично зависими. Старата истина,че хората около нас са такива, на каквато страница ги обърнем. Ако очакваме от тях и търсим в тях вампиризъм, това ще си и привлечем - но вредата за нас ще е по-малка, а за привлечените по-голяма.

Повечето от тях дори не осъзнават зависимостта си и самите те страдат от нея и инстинктивно търсят помощ. Всеки от нас може да изпадне дори временно в подобни състояния. Най-добре е разбира се, да се научи да стабилизира сам, но не всеки осъзнава и знае как. Нали затова сме тук - да се учим един от друг.

Най-често се касае за предизвикване, докато другата страна не "захапе".
:thumbsup: Джул! А защо захапва? После да има повод да се оплаква,че са и пускали кукичка, че са я източили? :rolleyes: Търсил ни някой сметка за нещо, сърдел ни се - ами да си търси, да се сърди. Това си е негово право и свобода. Моето е да не му търся сметка защо ми търси сметка и да не му се сърдя че ме дразни или ми се сърди. Любовта в мен не зависи никак от това какво чувства той към мен.

колкото и да пишем и говорим за любов, проблемът ще тлее на вътрешно ниво.
:thumbsup:

Писането и говоренето са необходимото начало, дали ще си остане само с това и проблемът ще си тлее на вътрешно ниво, а ние ще го заравяме с лавини от думи, това вече си е наш личен избор и свобода - всеки сам си прилага каквото е научил, прочел, написал в ежедневието си. И от прилагането зависи дали и колко "вампири" ще го наобикалят и защо...

Само лично мнение :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

НЯКОЙ ЩЕ МИ ОБЯСНИ ЛИ ПОНЯТИЕТО ПСИХОВАМПИРИЗЪМ?

Подобни глупости, които чета тук, не съм чела и в ученически дневници.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

НЯКОЙ ЩЕ МИ ОБЯСНИ ЛИ ПОНЯТИЕТО ПСИХОВАМПИРИЗЪМ?

Подобни глупости, които чета тук, не съм чела и в ученически дневници.

Съмнително е, че може да бъде дадено кратко, ясно и изчерпателно определение на това понятие, поради огромния фронт на неговите най-разнообразни и твърде сложни проявления. Но явленията с кражби на енергия (физическа или психическа) от всякакъв характер са неделима част от времето, в което живеем. Рано или късно скритата лъжа, алчност и безумие излизат наяве и тогава се питаме с голяма изненада: ама, какво стана? Разбира се, причините са съществували дълго време преди да се появи резултатът.

Ако човек не е сигурен в толерантността и реалните мотиви на човека до себе си, той би бил обречен на живот-страх. Удачно е тогава да си зададем въпроса, какво вършим в мярката на собствените си възможности и как променяме себе си, за да се самосъхраним и да запазим общия свят, в който всички живеем.

Възможен пример за размисъл:

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB...e?THEMEID=60193

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повечето от тях дори не осъзнават зависимостта си и самите те страдат от нея и инстинктивно търсят помощ. Всеки от нас може да изпадне дори временно в подобни състояния. Най-добре е разбира се, да се научи да стабилизира сам, но не всеки осъзнава и знае как. Нали затова сме тук - да се учим един от друг.

Да. Да се учим един от друг - може би е по-лесният а и по-къс път, но има и много нещо написано по тези проблеми.

За да се помогне на подобни хора - за това мисля, че Кристиян отвори тази тема и приветствам това отвсякъде.

Опитайте се обаче само да намекнете на енергиен вампир, че е такъв, дори в момент на вампиризъм и да му предложите да прочете нещо, щом не вярва на вас. Той обръща удара за пробив и към вас и не може и не иска да осъзнае нищо.

Но мисля също, че и не е толкова безнадеждно, защото в зависимост от степента на духовно развитие на индивида и способноста му да възприеме проблема е различна.

А проблемът го има и е много сериозен, просто защото трудно се осъзнава. Тези хора наистина имат нужда от помощ и не само заради тях самите, а и заради тези които са около тях. И изваждането му на "бял свят" все по-често, непременно ще даде някакъв резултат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитайте се обаче само да намекнете на енергиен вампир, че е такъв, дори в момент на вампиризъм и да му предложите да прочете нещо, щом не вярва на вас. Той обръща удара за пробив и към вас и не може и не иска да осъзнае нищо.

О, разбира се, че е така! :thumbsup: Да кажете на енергозависим, че е вампир това е същото като да му давате енергия-наркотик. Задействате на всичко отгоре и инстинкта за самосъхранение. И това с четенето става едва след като вече сте се убедили, че той временно поне е стабилизиран. Енергозависим може да осъзнава и работи над себе си едва когато е затихнал глада.

С това не искам да кажа,че трябва да му се даде енергия за тази цел - не, естествено.

- първата реакция в присъствието на човек с проблеми е да се увеличи нашата собствена позитивна енергия и да се вложи повече внимание в хармонизирането и вътре в нас и равномерното и излъчване около нас. Стремежът на енергозависимия е да "изкриви" полето ни като притегли максимално внимание и положителна енергия към себе си - с всички средства. (Затова в такива моменти поливам цветята си...) Така "пациентът" е получил позитивна енергия, но не във вида и количеството, които той е искал, а така, както аз ги давам на всичко около себе си.

- следващата стъпка - спокойно и с вяра и любов започвате да убеждавате човека, че той носи в себе си и е способен да "произведе" напълно достатъчно сили и любов и положителна енергия, за да бъде щастлив и той и хората около него. Става бавно, но работи, ако стоите ДО него, а не срещу него.

Има един ключов момент - ако ние мислим за "вампира" като за такъв, той го усеща - усеща, че се защитаваме и се бори с тази защита. Когато го приемем спокойно като обикновен човек, който временно има проблеми, но има в себе си сили да ги преодолее, ние го "обръщаме на тази страница" и вместо да търси как ни нападат и как да се защитим, нашият ум получава задачата да намери силните и добрите страни на човека. В крайна сметка точно в това се състои и защитата ни, и помощта ни - когато той се убеди,ч е може сам да създава положителна енергия за себе си, за какво му е да ходи "на лов"? Та неговата собствена енергия е най-пълноценна за него.

Сега се връщам назад в миналото и си давам сметка, че винаги, когато съм била "източвана", аз самата съм имала нужда от енергия отвън. Например, когато са злоупотребявали със съчувствието ми, аз пък съм имала нужда да се жертвам, за да оценят добротата ми и да ми върнат благодарност и обич, или съм имала нужда да общувам с по-слаб и страдащ човек, на когото да помогна. Нещо в тях ме е успокоявало, че "има и по-зле от мен". :thumb down:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За нас е важно да се пазим и да подържаме хармонията в себе си и във взаимоотношенията си с околните, без значение "вампири" ли са или не. Помощта понякога е възможна, чрез личен пример, подсказване на алтирнативи, но от определящо значение е степента на съзнание на "вампира" и по-точно егоистичността му, желанието да манипулира другите (осъзнато или не), неспособността да се постави на мястото на другия - тези слабости трябва всеки да поправи сам и в това отношение кармата е най-добрия учител. Когато "вампирът" бъде поставен на мястото на своята жертва, той ще може да осъзнае другата страна на проблема. Да се опитваме изкуствено да го поставяме в такава ситуация е извън границите на позволеното. Пак повтарям, това което можем да направим е да запазим личното си пространство и в това отношение можем да сме по-разки и директни, а по отношение на "вампира" да се опитаме да му дадем насока в личностното развитие без да го манипулираме.

Нещо от личния ми живот. Напоследък имам контакти с човек, който изпитва видимо задоволство от раздразнението на останалите. Няма да казвам, че по всякакъв начин се стреми да го предизвика. Имаше случай, когато този човек се опитваше да разстрои поредната си жертва и аз открито споменах и пред двамата, че човека за когото говоря в момента съвсем целенасочено "си играе" с другия. Та резултатът бе, че "вампирът" беше на върха на щастието от тази ми констатация, а "жертвата" спомена, че "вампирът" винаги така правел и до известна степен се успокои, но цялостното негативно излъчване остана. Получава се така, че дори и "жертвата" да забелязва манипулациите на "вампира", започва да си задава/да му задава въпроси от типа "Защо го правиш?", "Не виждаш ли колко си гаден?" и т.н., а отрицателните емоции не спират.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, темата показва, че приемането ни липсва - не в няколко дози, а въобще.

Аз познавам енергийно вампирче което прие и разбра положението си, а резултатът беше, че малко се дистанцира от социума за да работи върху укротяването на прекалената си емоционалност, която беше основния му енергиен разход и пораждаше неговите странични набавяния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×