Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Кристиян

Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм

Recommended Posts

Едно стихотворение:

Приятелска ръка подавам,

болката ще споделя,

но като птицата ранена,

ще полетя с болка в сърцето,

над полета ,планини,

болката аз ще разпръсна

да не ти тежи.

Бездиханна ще се спусна

на студената земя,

за приятел дала бих всичко,

ще му подаря звездите,

да му светят в нощта,

ще му подаря мечтите

и криле-да полети.

Хубаво е споделиш с някого любовта си, да си жертвоготовен за ближния... Но на мен ми звучи много вампирско единия да падне бездиханен на земята а другия да "лети". Смятам, че в Любовта е редно и двамата да "летят".

И всичко това , заради някаква "болка" в сърцето. Да търсиш любов у ближния преди да си се освободил от "болката", за мен е равносилно, да направиш "ближния" си отговорен за нея. И да си мислиш, че даваш, а всъщност да имаш нужда да си вземаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами той този енергообмен си е повсеместно разпространен и дълбоко вкоренен в нашата култура. И аз съм забелязвала да се възпява, като му се придава романтична окраска.

В действителност всички ние непрекъснато сме в ролята ту на приемащи, ту на отдаващи; просто няма как да е друго на сегашния ни етап на развитие. Може би за в момента по-подходящо е да го приемаме за патология тогава, когато става въпрос за по-съществени количества и хронични процеси.

Между другото има и хора, които пък ей така вървят и ръсят енергия, с което също натоварват околните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между другото има и хора, които пък ей така вървят и ръсят енергия, с което също натоварват околните.
:thumbsup: Ръсенето на енергия обикновено е симптом за неуравновесеност или претенции за лечител или водач или спасител... Такива хора непрекъснато дават оценки за поведението и мисленето на другите и ги спасяват и насочват или им "повдигат духа"и "правят живота им интересен" без да са проверили дали има нужда от това...

Смятам, че в Любовта е редно и двамата да "летят".

Да търсиш любов у ближния преди да си се освободил от "болката", за мен е равносилно, да направиш "ближния" си отговорен за нея. И да си мислиш, че даваш, а всъщност да имаш нужда да си вземаш.

mecholari! :thumbsup2: :thumbsup2: И благодарности за цитатите!

Когато не отговаряш на злото, не му даваш от енергията си, то се унищожава само.....
хамелеона! :thumbsup:

magee -

В моя живот има няколко енергийни вампира и те са ми много близки хора, не са лоши - просто не умеят да балансират енергията си, губят я в безмислени емоции - агресия, недоволство. Дълго време ми трябваше да осъзная какво точно се случва. Инстинктивно съм го усещала през цялото време, в един момент го осъзнах и тъй като ги познавам много добре, вече зная кога и какво да очаквам. Ако моето енергийно ниво е добро, правя им енергиен подарък до степен, до която аз преценя, че няма да ми навреди. Ако самата аз не се чувствам добре, просто прекратявам контакта с тях или ги игнорирам. В повечето случаи това помага, ако човек не се поддаде. Защото те не се отказват лесно.

Прекрасно разбирам за какво говориш - и аз дълги години къде осъзнато, къде не - съм го правила. Вече не. Осъзнах,че това не им помага, а им вреди. Енергийният подарък е или подхвърлено кокалче, за да ме оставят на мира... до следващия път, или мечешка услуга.

Сега при подобни контакти само засилвам собственото си поле във всички посоки и отказвам да реагирам по начина по който те очакват от мен - т.е. давам енергия в повече, но от моя тип, не от техния. Ако те имат нужда от нея с лечебни цели, поемат я и се лекуват - сами! Ако са имали намерение само да източат това, което им е нужно, негативната им вълна се връща усилена към тях. Оставям им свободата да избират...

Как става? Например често ми се случва да се обърнат към мен с някакво оплакване. Моята неизменна реакция е да потърся в злото доброто или както се изрази една приятелка - белите зъби на умряло куче. :) Ако човекът е търсел това, радва се и се успокоява и се издига над проблема, намира решението му. Ако е дошъл само да си излее душевен отпадък или агресия, започва да ме поучава или да ме обвинява в нещо или да провокира търпението ми, след което ме обявява за безчувствена или "статуя на любовта" и се отдалечава... за да намери друга жертва. Свободен е да го направи... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донке, говорейки за енергийна вълна ме подсещаш да споделя нещо с вас. Понякога седя и си говоря с някой общи приказки, и изведнъж добивам усещането, че сякаш иска да ме удари. А примерно през това време си приказваме за неща по които имаме консенсус, или общ делови въпрос. Неловка ситуация, бих казал и малко "откачена". Започвам да наблюдавам този човек и след време попадам на "видима агресия", на която не съм инициатор.

Също ,имах една приятелка, с която си ходехме на гости , харесвах я , и други работи. Общо взето можеше да се получи нещо трайно между нас, въпреки че беше разведена с дете. Но тя ме обграждаше с внимание и добро отношение, и всъщото време се обръщаше към детето за нещо да му се скара или да го напляска, в повечето случаи за мен безпричинно (възможно е оценката да не ми е била правилна и не съм се месил). Това двуличие обаче ме отблъсна.Чак по-късно прочетох "Енергийните вампири" на Александър Александрович, която книга ви препоръчвам. Това, което искам да кажа е, че според мен хората усещат интуитивно и подсъзнателно "енергиите", които се "носят" около човека. И обикновено "тежките" са от неразрешим вътрешен конфликт, "болка", на която не е намерена причината. А тя не е външна "защото ти си такъв" а е вътрешна и изисква обръщане и работа със себе си.

Също смятам, че отговорността да "отдадеш" на някого енергията си е всъщност наша, защото "не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава". Лично не се страхувам вече от "вампирите", защото енергия имам в изобилие но и аз като Донка съм решил да не им я давам, даже използвам повечето от нейните техники. И получавам същия резултат.

Обичам да им казвам "да прав си", "да такъв съм", когато ме обливат с "обидни слова" а също и много обичам да мълча. Не им се доказвам, че не съм такъв какъвто ме описват, а ако успеят да ме засегнат им прощавам. А когато се научиш да прощаваш, този процес се автоматизира, и дори в момента на словоизлиянията им започваш да не се чувстваш засегнат.

А сега смятам да ви публикувам няколко цитата от гореспоменатата книга:

......................

Но ако все пак сте позволили и сте станали енергийна жертва на вампиризъм и искате да спасите себе си, не е достатъчно само да се успокоите, необходимо е да забравите човека, който ви е нанесъл тази огромна болка и беда.

И простете на вампира, защото в противен случай ще продължавате да се тресете от нерви, а вашите сили и енергия ще продължават да преминават към него.

Вампирът усеща тази невидима връзка помежду ви и в мига, когато помислите за него или споменете името му с раздразнение, той улавя вашия импулс и си казва безпогрешно: “Здравата го наредих днес (вчера, преди седмица, преди месец…) Само като се сети за мен, ще падне.”

Независимо от географското разстояние, което ви разделя, тежките енергии на вампира ще пристигат по предназначение, без да се влияят от времето и пространството.

Престанете да говорите и да се дразните от енергийния крадец! Забравете обидите му. Простете му.

Престанете да се възхищавате на бисерите пред очите на свиня! И помнете, че най-ценното в живота на човека е неговото здраве.

Не се самосъжалявайте и не ронете сълзи затова, че сте попаднали в този коварен капан.

Постарайте се да осъзнаете истинската причина за случилото се с вас. Намерете отговор на въпроса: защо точно към вас е насочил психическата си плесница енергийният мародер и крадец.

Съществуват множество начини за защита срещу вампирите, които могат да се усвоят в различни школи, организирани от йоги, екстрасенси и магове, но те могат да бъдат полезни само ако успеете да запазите душевното си спокойствие и равновесие пред вампира. Няма да има смисъл от това, което сте научили в тези школи, ако продължавате да отвръщате на енергийните атаки и да изпитвате психическо раздразнение. Ако не запазите самообладание и не успеете да премълчите обидата и унижението.

За кой ли път отново се налага да повторим, че единствено спокойствието и радостта, която изпълва човешката душа може да се противопостави успешно на психическата атака срещу нея.

Ако сте щастлив от живота човек и душата ви е пълна, тогава отдалеч ще усещате тежките вампирски енергии, които мърсят пространството. Ще имате сила и воля да се отвърнете от тях, защото това, което носи със себе си вампирът не е в хармония и не съответства на вашия вътрешен мир.

..............

Човек, който постоянно критикува, прави оценки или твърде често осъжда живота и поведението на другите, без съмнение е потенциален вампир. Нормалният, здрав човек има сили да прощава.

И още една истина за вампиризма. Колкото по-високо е самомнението, а значи и високомерието, толкова по-лесно този човек попада в примките на вампиризма.

Много често т.нар. “високи длъжности” са в ръцете на точно такива самовлюбени и нахални хора-вампири, които можете безпогрешно да разпознаете. Всяка тяхна дума е демонстрация на псевдовеличие, непогрешимост и суета. Това са хора, способни да влязат в ожесточени конфликти или дори война, ако решат, че някой е застанал на пътя им. “Ще те унищожа”, “Ще ти почерня живота” – това е заканата, изписана с черни букви на знамето, което държат в ръцете и душата си, влизайки в битката за чужда енергия. Но тези “величия” безпогрешно се ориентират пред кого да свалят гарда и да направят лъскав комплимент, защото истинската същност на енергийния вампир е прикриваната двойнственост.

.........

Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”.

Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще.

Нека споменем още една “тайна хватка”, която използват вампирите, за да се доберат до нашата психическа енергия. Това е постоянно изискване на доказателство.

Колкото и да се стараете, каквото и да кажете или да направите, бъдете сигурни, че никога няма да успеете да убедите един вампир. Независимо от усилията, които сте положили и аргумените, които сте изложили, той непоколебимо ще остане на своето мнение. Нервите, които ще изхабите и опустошението, което ще изпитате, са част от вампирската агресия срещу вас. На вампира му е необходим конфликт. Той не престава да провокира към психическо стълкновение, при което крещи и ругае, ръкомаха и удря, а вие продължавате да се опитвате да докажете святата истина. Безполезно усилие!

Вие се гърчите пред очите му и не подозирате, че тази гледка вдъхновява още повече вампирската агресия, че от това ваше “падение” вампирът изпитва върховно удоволствие.

Той е на “седмото небе”, защото е успял дя вие оплете в мрежите си и е щастлив, че ви вижда поразен и смазан.

Помнете – мъдрият човек никому нищо не доказва, още повече на енергиен вампир.

.........................

Харесах си и много други мнения, но нямам желание да ги посочвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

mecholari,

За да споделиш "себе си" в такава светлина, пред "публика", се иска много сила, и на първо място- да си си позволил лукса да бъдеш честен пред себе си, а това само по себе си представлява процес, в който се оглеждаш....и си се видял...

Вампирите нямат отражение в огледалото- още в началото на темата писах, че пренесено от литературно-филмовите истории за вампири, наистина енергийния вампир няма отражение в огледалото- ти сам написа защо е така- той отрича, дори и да му дадеш насока, да му посочиш литература, той отрича, не я признава, и подминава....поставяш огледалото пред него, а в него той не може да се огледа, няма отражение- защото не му оттърва, и не му е изгодно- точно както децата стискат очи пред неща, които не искат да виждат....

Щом като си видял себ еси, значи имаш отражение, щом споделяш себе си тук, намерил си в себе си опора и въпреки огромния риск да речем от неразбиране, или погрешно разбиране, въпреки потенциалните възможности да се опита "публиката" да обърне споделеното от теб от "споделяне" в "среща на тъмно с бухалка", така че си успял и да излезеш на светло- "живота в мрака" дори и да е бил част от теб, днес ти ходиш по светло, и не се плашиш от сянката си...

А третото и най-важно нещо е това, че онези инструменти, с които днес усещаш човека до теб, човека с когото общуваш директно или индиректно- на живо или виртуално, ако щеш и тук, под формата на форумно общуване чрез размяна на мнения, вече не използваш за "тъмни цели"- да усетиш енергийната си жертва, да успееш да я издебнеш и да се възползваш от нея- а това е преломния момент, вампирите не са състрадателни хора, а щом състраданието е нещо, което преживяваш, значи си успял и сам да се прободеш с "колчето"- не е страшно, от това не се умира, просто се пораства...

Да общуваме като хора е изкуство, и никога не е късно да си позволим да вземаме уроци по "изкуство"- от самите себе си, от човека срещу нас...

Днес използвах едно сравнение в диалога си с един човек- писах му, че в сферата на езотериката и окултното, предпочитам да подхождам като телевизионния колека д-р Хаус- съзнавайки житейските и недъзи, поради които се налага да ползвам басдтунче, притъпявайки болката с поредната доза "химия", и отнасяйки се с порядъчно количество цинизъм спрямо всеки "възнесъл" се. Да си "лъсна" ореола, да си "смажа" чакрите и да си "освежа аурата", и да задъвча "духовността" подобно на дъвка "орбит" без захар (е, вярно е, че намалява риска от кариес с 40 %, но пък не замества четката и пастата за зъби, и якото търкане поне 3 минути, не зазища глада) но предизвиква слюноотделяне, което на въпреки свежия дъх причинява волю-неволю оплюване дори и в изречените най-духовити слова, особено пък от близко разстояние...Така че, дъвча дъвка само насаме със себе си...Защо пиша всичко това- ами защото всъщност, малцина предпочитат да се "видят" в образа на "отегчен диагностик", който не признава авторитети и не носи бяла престилка...Всъщност, бастуна има и хубаво приложение- освен да подчертава инвалидността, и да служи като "опора", служи и за други неща- с него можеш както да се защитиш физически от някой, който се опита да се възползва от "недъгавостта", така и да подадеш точно този бастун, за да спасиш някой в беда- все пак е по-здрав и по-надежден от сламката...Та, идеята беше тази, че точно този бастун може да ми осигури един "периметър" спокойствие, така и да послужи като средство за сближаване- е, най-често като нещо, за което да се хване някой, и ако има късмет, да не пропадне примерно в някаква пропаст...

Така че, няма нищо по-ценно от личния опит, а в езотерично отношение, важно е човек да си тежи на мястото и да не "олеква" трупайки все по-фини знания и т.н.

Така че, за да признаеш недъзите си, нужна е сила, и един бастун за опора- другите функционални приложения на бастуна са според потребностите, и твърдсе често- според нуждите на ближния...

Бъди себе си, бъди това, което сърцето ти желае да бъде, и отстоявай каузата, която то желае да следва, пък ако ще да се наложи да ползваш и бастуна когато е нужно...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасни мнения!

Благодаря за споделеното, Мечо!

Често се случва и вампирът да е подвластен на "по-стар" и по-жесток вампир. В случая се получава така, че въпросния "по-стар" вампир постояно налива измама в по-младия си "приятел", който му служи и за жертва и за слуга и за някой който поради манипулациите му "ходи по гайдата". В тези междуотношения се срещат подобни: "Това са глупости", Ти си знаеш цената", "Бъди себе си", "Бъди силен/а", "Не вярвай, ти знаеш по-добре от тези", "Тези са... еди какви си.", "Не представлява това, което е на пръв поглед"... и подобни оправдателни манипулации, с които се цели жертвата, която в последствие е вампирясала да си остане машина, робот, да се прехласва пред лицето на "спасителя си", пред лицето на "наставника си", който умело я управлява.

Но ако имаше само страничен поглед... това е необходимо. Поглед отстрани с който ясно да се оцени дадено взаимоотношение и плодовете от него.

Вампирите често се хранят с обсъждане на другите и стратегии за атаки срушу тях. Най-често атаките са прикрити зад "груби игри", подмятания, насилнически действия подформата на вербални нападения, манипулативни изказвания и "гледане на сеир". Следва искуствена радост и смях, изкуствено и кратко насищане от това какво си сторил.

Вампиризмът е доста заразен и се излиза от него чрез самоконтрол. Вампир може за бъде единствено индивидуалното, аза, а причини са неговите болки и комплекси и незнание за собственоата цена.

Изключително често в мненията във форума се получава вампирстване, но кой е силен за да "види сянката си"?

Когато преди да напишеш нещо, поставиш собственото си желание пред въпроса "защо да го правиш?" може да останеш и далеч от порочния кръг на психовампиризма.

Всъщност защо въобще да пишеш нещо, ако не да споделиш с ближния?

Да споделиш или да учителстваш? Да споделиш или да повдигаш егото си, гордостта си?

Всъшност защо му е нужно на човек да пише във форум.

Пише се само ако има някой нуждаещ се от писмото.

Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как най-често главния вампир задържа "своите" машини /вампири-жертви/?

Чрез събуждане на съчувствие и жал.

Използват се старите хватки за запазване на взаимоотношението чрез зависимостите и слабостите.

Интересно е да се наблюдават такива взаимоотношения.

Вампирът твърди, че Закон няма.

Вампирът твърди, че Бог няма.

Вампирът твърди, че съществува единствено свободата и може да си прави каквото намери за добре, именно защото не ще има последици, не ще има възмездие.

Това са все проверки, дадени от горе. Ако издържи някой и не се подаде, заслужва венецът на живота.

Възмездие винаги има и е наречено карма, а тя е сурова в/със своите уроци.

Стои и гледай.

Ето малко вампиризъм в музиката:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, смятам, че мотивацията за направата на всяка една постъпка е хубаво да бъде известна. Противното би означавало, че друг ти дърпа конците. Това се включва в изреченията "Нещо ми стана... Не знам защо го направих.".

Колкото до отношенията "учител-ученик" при вампирите, ти си много добър и затова смяташ ,че някой го е грижа как се чувстваш.

Ще ти разкажа за отношенията ми с вампир "насилник", които съм имал от 9 до 16 си годишнина. Това беше мъжът от втория брак на майка ми.

Знаеш ли, малко ми е трудно и не знам откъде да започна. Може би от нещо леко и ненатоварващо: "Ти ми ядеш храната на децата", "Може да си отличник но това нищо не означава. В живота нищо няма да постигнеш", към майка ми "На нищо не си го научила. Ти си некадърен възпитател. Аз ще го превъзпитам.". Превъзпитанието включва "Мога ли да седна да ям?" , отговора включва "Ей сега ще сготвя" (Той е добър - готви вместо майка, която е некадърна и не може) и обяд в 4 часа. "Мога ли да отида до тоалетната?", "Мога ли да се изкъпя?", "Мога ли да се обадя по телефона?", "Мога ли ....? Всичко това е , защото си излишен и трябва да повтаряш репликата "Моля да бъда извинен...." по хиляди пъти на ден, защото носиш вината, че съществуваш.

Оказва се обаче, че и малкото ти братче е невъзпитано. Затова 2-3 годишно стои наказано зад вратата, ревящо сред неистови крясъци. Ако много се задъха го вдигат на ръце и го правят "космонавт", който се приземява в спасителна капсула (силни разтърсвания във всички посоки докато се изпусне от страх). И за ужас главно на майка ми, понякога бива надвесвано от 10 етаж, с думите "Сега ще го изхвърля". Иначе "таткото" примерно е хвърлял чанти с чушки и домати, изпратени от баба. А аз седях от страни и не правех нищо, защото бях жалък страхливец.

Колкото до мен, лошо е да станеш по-висок от "таткото". Това е некакво заяждане със него. Требе да ти се вземе от рано страха ако станеш силен физически. Това включва лекции от рода "Аз като бях ханбалист, и на един мач на един почти два метров исполин, замахнах да вкарам гол, нарочно изпуснах топката ,... и му извадих очите". Също , понеже "таткото" беше "майстор", по едно време си направи завидна колекция от собственоръчно изработени ножове, и когато седнех на масата ги точеше демонстративно. А от време на време питаше и майка ми "Искаш ли да му видиш червата?". Тука обикновено майка ми започваше да се моли и да ...лази. Виждал съм я много пъти да лази. Веднъж така си лазеше под съпровода на думите "Лази ма ,кучко" и я биеха по главата и тогава си спомням, че ми разбиха носа в първия си опит да я защитя. Оттогава нещата тръгнаха още на по-зле, защото направих "голем врат" и майка ми лазеше още по-често да ме "спасява", а аз се изхитрих и започнах да си лягам с една остра отверка в леглото, а на вратата си лепех тиксо, да се събудя ако някой започне да влиза. И так се стигна до момента, когато 16 годишен се опитаха да ме изхвърлят от 10 етаж, обаче в беса ми направих много силен лев прав. И просто ме изгониха от вкъщи. Започнах да живея при по-малкия ми вуйчо, който чак сега започна да разбира какво се случва в този дом. Той помогна по-късно на майка ми да се раздели с "таткото".

А аз си откачих много. Започнах да тренирам здраво за да мога да съм "силен" и да ги наказвам "лошите хора" Даже по едно време започнах да клякам на 215кг, като мотивацията ми беше като ритна някой да го строша.

И правех много изцепки също. Примерно един приятел ме "предаде" и колата на баща му я засилих срещу една ограда. А в казармата се събрах с "приятели', с които тармозехме старите войници. "Работата ни" толкова нарастна, че веднъж се напих жестоко и направих ОВС, употреба на алкохол, материални щети, побой над военослужещ, посегателство срещу пагон. И преди да имам 5 месеца служба искаха да ми дадат година и половина дисцип. Запознах се с главнокомандващия на ВВС РТВ поделенията лично, а майка ми я влачиха няколко дена по София и Божурище. Спаси ме "Горкият аз" , семейното ми положение като "глава на семейство". Разминах се с преместване в друго поделение и 10 дена арест.

Искам да кажа, че всичко което се случи в "дома ми", ми се отрази по един непривлекателен начин. Намразих много хората, докато един ден не намразих невероятно себе си, защото усетих, че не давам на никой нищо хубаво. Даже на тези, които обичах.

Сънищата ми ме обърнаха към Бог, един малък жест на Ванга и желание "да се поправя". А от целия този негативизъм, който описах се получи нещо хубаво по едно време. Примерно "таткото" ми крещеше в лицето и държеше нож в ръка, а на мен не ми пукаше. Оперира ме от такъв страх, бих казал.А "обидните думи" започнаха да ми се струват като добри пожелания "Добър ден" , "Дал ти Бог добро".

Също успях да простя за всичко това, и когато някой ми каже "не мога ,това е непростимо" ставам "безчувствена статуя" и не му подарявам съчувствието си. Защото смятам, че всеки си заслужава живота и не харесвам тези, които ми се оплакват, карайки ме да ги съжалявам, защото се изправих сам от "помията". И всъщност , човек избира дали да бъде наранен от хората , а е много егоистично да смята, че може да контролира поведението им. Така, че за мен "духовен" е този, който работи със себе си а тези , които говорят на хората, че са сатани, не са срещали просто сатаната,и няма на какво да ме научат. И тука искам да почета паметта на Ванга, която беше изпратила по един нечакан гост (от родното село село на майка ми), една престилка. Майка ми да я носи, за да я "пази". И това беше, когато бях изгубил всякаква надежда при "таткото". И това, което е Ванга за мен се съдържа в този клип:

http://www.youtube.com/watch?v=9yDqsFFA2lU...feature=related

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вампирите, тези, дето са неосъзнати, обикновено все поучават другите-Ти си такъв.... Но трябва да направиш това.... Все искат някой да ги изслушва, да е ангажиран с техните проблеми или просто търсят внимание..... Това са хора, които се страхуват да погледнат навътре в себе си....

Аз съм преминала през това и може би всеки, докато не стигне до самоосъзнаването....

И аз като Мечо съм трупала излишно количество чувство за вина, самоосъждала съм се и самонаказвала, но това е само трупане на зависимости. Понякога и наставленията "за добро" пак ни правят зависими и лесни за манипулация. Докато идва момент на протест, вътрешен и си казваш-не, аз също съм човек и имам право! Започваш да проверяваш нещата, които са ти вменявани и разбираш, че в стремежа да угодиш и да си добър за другите, забравяш да си добър за себе си.... И точно, когато си искал да им угодиш си правил най-много грешки.....

За това сега просто обичам себе си, простила съм си за глупостите, които съм вършила и се старая да ги поправям. Сега не позволявам да ме манипулират и за това ставам неудобна пречка за хора, които могат да правят само това в живота си-да управляват и манипулират другите, защото се страхуват от себе си....

Силата на децата-индиго е точно в това-сами проверяват нещата от живота, не приемат готови отговори и не позволяват на никого да им нарежда..... Защото, за да си смирен и да разбираш другите, първо трябва да си разбрал и обикнал себе си......

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Мечо!

Както винаги страданието е най-големия учител.

Въпреки това си остава тъжно и нежелано, но знаеш ли, благодарен съм за страданието, което ме е стигало и смело мога да заявя, че Бог е милостив посредством страданието. Страданието е прекия път в кърмичния цикъл.

Ясно за себе си твърдя че съм страдал прекалено малко. Още трябва, за да се науча да буда глупак, и последен, за да мога смело да лягам в калта. Трудно е да си позволи човек да бъде згазен от тълпата.

Мечо, прекрасен човек си и добре е че си такъв!

Колко трудно е да бъдеш човек.

Хората разбираме само от тоягата иначе сме способни да разпънеме на кръст! Нека тоягата да бъде в Онзи, който я е сътворил.

Нямам лукса да споделя личния си живот, поради риска от нечие нараняване. Примери множество.

Какво да напиша, освен, да повторя думите нечии, че невежеството е най-големия грях на човечеството.

Кой не е изпитвал вампиризма върху гърба си? Кой не е вампирствал? Това са нормални неща за света ни.

Ненормалното е да се опитваш да излезеш от кръга на порока. Тогава мнозина ще се намерят да те дръпнат назад.

Защо се случва така? За да се извиси човек. Заради познанието върху плода на дървото на добро и зло, към което познание пое духат.

Животът е учител и след като съм тук, значи не ми е чиста работата.

Кой има смелоста да бъде последен, обруган, помачкан? Кой има смелоста да бъде последния глупак и подигран? Кой може да си позволи това?

Не и аза, не и аз.

Още в училище усетих различието си, в което няма никаква гордост, а само тъгa, подтиснат гняв от липсваща справедливост и страдание.

Преди години поради горните поех към прословутия "Френски легион". Добре е че Господ ме запази!

На тренировките по бокс разбрах как да плесна порядъчно някои по вирнатото носле, но и с това нищо не се постига, защото нослетата са в отнешение обратнопропорционално ено към друго.

Вече знам как да пребивавам отвъд, където намерих истинското си спасение. Да се познаеш що за вид си! Да разбереш колко струваш всъщност.

На етикета прочиташ - всичко и нищо.

Уморен съм, но за съжаление пътуването не го решавам аз. Сега е на ред развиването на смирение и търпение, на мълчание.

Колко наивен съм бил! Тъжен е закона и суров.

Често плача за хората, защото у всеки се вижда искрата, особено у страдалеца нещастен и в погледа на онези очи, които без тоягата гледат живитински търсеики си коя душа да разкъсат и с коя форма да се подиграят.

Ако желаех можех да стана и олимпийски шампион. Но защо ми е комплекса на малкия човек!?

Защо де сечеш главите на другите за да се чувтваш ти самия по-висок?

От незнание как да се издигнеш и от гордост и от опити да го направиш сам.

Защо е всичко? Няма смисъл. Не в това е същината, но нека всеки я открие сам!

Щастлив съм че познавам такива като теб!

Бог да те Благослови, Приятелю!

ники

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

quote 'Ники_'

-----------------------------------------------------------

благодарен съм за страданието, което ме е стигало и смело мога да заявя, че Бог е милостив посредством страданието. Страданието е прекия път

icon12.gif

да се науча да буда :feel happy: ... последен, за да мога смело да лягам в калта...

[когато трябва, а когато трябва,
смело да оставам чист

Колко трудно е да бъдеш човек.

:feel happy:

невежеството е най-големия грях на човечеството.

да излезеш от кръга на порока Тогава мнозина ще се намерят да те дръпнат назад.

Защо се случва така? За да се извиси човек. Заради познанието върху плода на дървото на добро и зло

icon12.gif

:angel:

Животът е учител ...

:thumbsup1:

как да пребивавам отвъд, където намерих истинското си спасение. Да се познаеш що за вид си! Да разбереш колко струваш всъщност.

На етикета прочиташ - всичко и нищо.

Уморен съм, но за съжаление пътуването не го решавам аз. Сега е на ред развиването на смирение и търпение, на мълчание.

Колко наивен съм бил! Тъжен е закона и суров.

Често плача за хората, защото у всеки се вижда искрата, особено у страдалеца нещастен и в погледа на онези очи, които без тоягата гледат живитински търсеики си коя душа да разкъсат и с коя форма да се подиграят.

Ако желаех можех да стана и олимпийски шампион. Но защо ми е комплекса на малкия човек!?

Защо де сечеш главите на другите за да се чувтваш ти самия по-висок?

От незнание как да се издигнеш

:feel happy: :feel happy:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Енергийния вампиризъм/психовампиризъм е едно престъпление, което веднж понесли на гърба си, къде съзнателно или не прилагаме и ние – до момента на осъзнаване – както вече е споменато тук.

Колкото по-чуствителен е някой толкова, по-подвластен е той за външно/вътрешни влияния. Сензитивите и емпатите би трябвало да си изграждат специална защита срещу всичко външно, за да няма интериоризиране на нечий чужди негативни влияния. Сензитивите са най-засегнати от енергиен вампиризъм – често от други сензитиви. Ала разликата е в осъзнаването на това кой си и какъв си – и да носиш своята отговорност за това.

Хората, които имат психични способност, наред със сензитивизма са изключително подвластни на всякакви форми на насилие особенно енергийно. Какво е леченеието? Любов – отговора си остава винаги любов. Всички видове енергийни вълни и най-вече тези от негативен характер се неутрализират си любов. Не непременно насочена към нападателя, а по скоро самата любов като непробиваем щит.

„Ударят ли те по едната буза – обърни и другата за удар” (не точен цитат) това е възможно само с отворено сърце и тази е практиката, която неутрализира всичко негативно в живота ни. Ако обичаме, егото го няма. А няма ли его, няма кой да се засегне – а именно това да си засегнат те въвлича в кръговрат от форми на насилие.

Наред със всички психични защити, най добрия неутрализатор си остава любовта. Нападателя в неосъзнатия енергиен вампиризъм, цели да засегне жертвата си – удар по егото, жертвата при реакцията на нападението, изпитва вина и от там енергийния обмен следва, докато единия или двамата не се уморят – и обикновенно единият от двамата замесени остава жертва.

Енергийния вампиризъм функционира на база разтройване естественото вртене на една или повече от чакрите на нападателя, при разконцентриращото завъртане на чакрата, следва изтичане на енергия и отслабване на организма. В енергийния вампиризъм, отстъплението не е загуба а победа – ако момента на отстъпление е така преценен, че чакрите не са разконцентрирани и няма обмен на енергия – нападението остава да витае около самия нападател и накрая се обръща срещу него самия. Това е така защото вампиризма създава мисловни и други енергийни форми в астралното пространство и те придобиват малко или много живот. От там и местата заредени с негативизъм и тези изпълнени с покой.

Осъзнатия енергиен вампиризъм граничи с убийство. Жертвите на осъзнат енергиен вампиризъм ако не са осъзнати, подлежат на тежки изпитания. Когато атаката е осъзната и насочена към друг човек с подобен капацитет на осъзнатост – вампиризма се превръща във война на ЕГОта. Докато един от двамата не прекъсне кармичната зависимост – защото енергийния обмент от вампирски характер е с кармични основи.

И накрая лека за всички неприятности, негативизми и форми на вампиризъм остава ЛЮБОВ с малка доза безразличие. Безразличие не в негативния смисъл на думата, а като израз на недосегаемост – или по-скоро израз на това да останеш незасегнат – и неутрален към проявата на насилие.

Поздрави

Мир, Светлина, Любов

Редактирано от sybil_wolf

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека да се уточни, че когато има сблъсък на психовампиризъм и е налице подаване на "жертвата", Любов липсва.

Ако има Любов подаване не би могло да се осъществи. Любовта е предпазител.

Ако има сблъсък на его-та то лекарството е друго, не е Любов, самоконтрол е.

Самоконролът не е моментно явление, ако е такова то той е провален.

Не може днес да се направиш на този който се е изконролирал, а утре да "удариш" отсрешната страна за друго нещо, без значение какво.

Това не е самоконтрол, а са демонстрации отново на егото, на индивидуалността.

Често се случва, даже всекидневно по доста пъти.

Всичко произлиза от веднъж засегнатата гордост. Гордостта винаги си отмъщава, дали утре, дали в други ден, тя си остава наранена.

Има нараняване докато има кой да се чувства наранен, докато има индивидуалност, егоцинтричност, докато има "аз".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото по-чуствителен е някой толкова, по-подвластен е той за външно/вътрешни влияния. Сензитивите и емпатите би трябвало да си изграждат специална защита срещу всичко външно, за да няма интериоризиране на нечий чужди негативни влияния. Сензитивите са най-засегнати от енергиен вампиризъм – често от други сензитиви. Ала разликата е в осъзнаването на това кой си и какъв си – и да носиш своята отговорност за това.

Взаимодействаме си на енергийно ниво, получаваме енергия, отдаваме енергия - за щастие или нещастие, не я складираме. Във всяко междуличностно отношение може да бъде открит момент на вампиризъм - дали имаме нужда да поплачем на нечие рамо или предлагаме нашето на някого... Вампиризмът може да бъде проблем само при преминаване на границата на нормата - има хора, за които това е основен метод на "зареждане", но те не се чак толкова много и интуитивно биват отбягвани от останалите.

Чувствителността може да бъде и слабост, и сила. Чувствителните хора имат предимството на усещанията си. И във всички случаи мисля, че най-голямо значение тук има осъзнатостта, независимо от коя страна сме.

От друга страна не бива да забравяме, че енергийните вампири са хора, които имат проблеми. И още, че те действат като такива не винаги, а в определни ситуации. Ако някой се подхлъзне на леда, няма да се замислим дали да му подадем ръка, нали? Не мисля, че има принципна разлика. Не е проблем да направиш на някой "енергиен подарък", когато можеш да си го позволиш. Безмислено е да го направиш без да обсъдиш с човека твоето отношение към нещата - повечето от тези хора изобщо не си дават сметка какво правят и защо. Поне моето отношение към тези хора е като към болни. Не можем да искаме от човек със счупена ръка да свири на пиано.. но можем да му предложим помощта си докато оздравее и да му дадем шанс да свири отново. Разбира се, това е въпрос на личен избор. Но ако действаме осъзнато, енергийните вампири не представляват сериозна заплаха за нас - знаем, че ги има, усещаме ги и решаваме как да действаме във всеки конкретен момент. Изключително малко са онези, които го правят преднамерено и съзнателно и поне моят опит говори, че това са хора на високо интелектуално и психично ниво - аз ги наричам осъзнати манипулатори (без да претендирам за прецизно определение). Спрямо тях помага само безкомпромисност и пълно игнориране.

Сега при подобни контакти само засилвам собственото си поле във всички посоки и отказвам да реагирам по начина по който те очакват от мен - т.е. давам енергия в повече, но от моя тип, не от техния. Ако те имат нужда от нея с лечебни цели, поемат я и се лекуват - сами! Ако са имали намерение само да източат това, което им е нужно, негативната им вълна се връща усилена към тях. Оставям им свободата да избират...

Ако човекът е търсел това, радва се и се успокоява и се издига над проблема, намира решението му. Ако е дошъл само да си излее душевен отпадък или агресия, започва да ме поучава или да ме обвинява в нещо или да провокира търпението ми, след което ме обявява за безчувствена или "статуя на любовта" и се отдалечава... за да намери друга жертва. Свободен е да го направи...

И аз смятам, че това е верният подход :) Тук обаче е важен моментът - можеш да стигнеш до някой, след като той се е стабилизирал енергийно. Ако се опиташ да му помогнеш по този начин, докато е в криза, реакцията вероятно ще е озлобление и със сигурност неразбиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва ли може да се очаква, че някой, който рядко проявява любов в живота си, точно когато е разбалансиран от някой друг ще я прояви. Значи човек трябва да е добил едно естествено състояние, да гледа на света и хората с любов и разбиране, за да може да запази това състояние и когато е в лошо настроение, болен или изтощен. Със самоконтрола е същото. Това е състояние на постоянна будност на вниманието. Ако го е имало преди срещата с "вампира", може би ще бъде запазен и в последствие. Всъщност именно това поддържане на състояние на любов и положително отношение към света за определен период от време, води до натрупване на запас от висша психична енергия в човека и атаки от всякакъв вид срещу последния биват неутрализирани.

Беше засегнат въпросът за вината на енергийния вампир. Откъдето и да го погледнеш това е проява на егоизъм, води до понижаване на тонуса и самочувствието на другия, отпадналост и проява на негативни низши чувства, усещания и мисли. Енергийният вампир оказва стимулиращо влияние върху низшите аспекти в човека, което в същото време нарушава връзката му с висшите. Ако "жертвата" не успее да запази тази връзка (ако тя е била изградена преди това чрез любов, разбиране и водене на чист начин на живот), то може да се очаква, че нисшата му природа не само ще получи власт над съзнанието му (както става при всички депресирани, ядосани, уплашени и т.н. хора), но и в последствие самата "жертва" е вероятно да влезе в ролята на енергиен вампир и да предаде негативното си състояние на околните.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Едва ли може да се очаква, че някой, който рядко проявява любов в живота си, точно когато е разбалансиран от някой друг ще я прояви. Значи човек трябва да е добил едно естествено състояние, да гледа на света и хората с любов и разбиране, за да може да запази това състояние и когато е в лошо настроение, болен или изтощен. Със самоконтрола е същото. Това е състояние на постоянна будност на вниманието. Ако го е имало преди срещата с "вампира", може би ще бъде запазен и в последствие. Всъщност именно това поддържане на състояние на любов и положително отношение към света за определен период от време, води до натрупване на запас от висша психична енергия в човека и атаки от всякакъв вид срещу последния биват неутрализирани.

Според мен, достатъчно е, най-простичкото детско любопитство - искрено и чисто /черпещо енергия от факта, че живее /.

:hypocrite: "Ако от болката на другия те заболи, то ще успееш и да се зарадваш с него, като се случи." :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неминуемо, когато сме станали обект на атаки от страна на енергиен вампир е възможно да се изправим и да заявим, че не може и не ние приятно някое действие.... Аз имам все още случаи, когато реагирам с показване, че нещо не ми е приятно и че някой е нарушил правата ми. Случвало ми се е и да се ядосам на някого и да ми се иска да го жегна /по скорпионски/, но за щастие съумявам да се владея и забравям бързо ситуацията...

Има много тънка разлика, когато поискаш да те оставят намира и когато вече заплашваш, ставаш енергиен вампир.....

И в други теми коментирахме, че изказването на мнение е право на всеки и то не означава отправяне на заплаха. Приемането като такава от отсрещния издава нещо, което той трябва да види в себе си.....

Тук идва и идеята за непоискана помощ. Ако някой не е готов да поиска помощ е по-добре да не му я даваме, защото може да се окаже, че е "мечешка услуга."

Но ако я е поискал и сме отказали и дори не сме се заинтересували си е проява на Его-то, смятаме се за по-!

Когато доброволно отстъпя позицията си, не съм жертва. Осъзнато съхранявам енергията си. И обратно може на външен вид да покажа, че нещо не ми е приятно, но вътрешно да нямам раздразнение, а да разбера подбудите на човека, който се опитва да ме извади от контрол. Т. е. да съумея да запазя вътрешния си мир....

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Извинявам се още веднъж за многото празни мнения – нещо обърках пакJ Надявам се биха могли да бъдат изтрити.

Енергийния вампиризъм има много разновидности и реакциите към него имат много форми. Видовете на неосъзнат вампиризъм за мен бяха непознати. В последствие започнах да разбирам и да усещам по-добре начина по който вампиризма функционира. Понякога е трудно да се разбере дали, нападението е осъзнато или не – този проблем идва от директния контакт с вампира или липсата на такъв. Например в семейно/приятелски отношения вампиризма е свързан с контакта между хората и изявата на негативни емоции. Вампира не осъзнава влиянието си – за него прилива на енергия е лъжовен, той/тя просто си мислят, че са изхвърлели негативната си емоция от себе си – освободили са се от излишния товар и това им е възвърнало силите. Тези хора не разбират, че освен да прехвърлят емоцията върху човека до себе си, са се и нахранили от него. Вината, душевната болка, понякога физическо нараняване, са все изяви у жертвата, която ако не към вампира, често действа по същия начин към друг близък човек.

С осъзнаването на личността е малко по-различно и реакциите към нападение започват да се променят. Възможно е да се усетят общи вълнови атаки от негативна енергия, които целят да обгърнат жертвата като под було, или целенасочен удър. Ако жертвата съумее да реагира позитивно, щетите са минимални, ако ли не се оформя затворен кръговрат.

Осъзнатия вампиризъм е нещо различно – целта е навярно целенасочена борба на воля – желанието на нападателя да изяви егото си чрез конфронтация. Ала има и форми на авто-вампиризъм които биха били трудно различими от осъзнатия ако личността няма осъзнат мисловен процес. Всяка негативна мисъл била тя лична или внушена е форма на вампиризъм бил той насочен към източника на мисълта (лична мисъл) или външно лице (внушено от вън).

Позитивното мислене, любовта, не насилието и позитивните емоции са тези, които превъзмогват негативното в живота ни. За всяка негативна мисъл, която възникне в съзнанието ни би трябвало да отговорим с поне три позитивни, ако ли не създаваме негативна вибрация, която изисква специални грижи, иначе някой по-чуствителен покрай нас само като ни види ще се почуства отблъснат от атмосферата витаеща около нас. От нас зависи дали водим осъзнат живот и дали носим отговорност за мислите и постъпките си, за самите себе си.

Проявите на енергиен вампиризъм във форуми не са нещо невъзможно. Ако някой реагира по определен начин на нечие съобщение, вината не е само в него, че е засегнат. Зависи дали съобщението предизвикало негативна реакция или позитивна е било предварително заредено с позитивна/негативна енергия. Ако има вампирски съобщения то те са негативно заредени и хората често реагират с негативизъм на тях. Този, който ги пише има/или няма съзнателна представа за това. Форума или всяка друга форма на комуникация, дори е-маил или леце в лице подлежи на емоции, които също биха могли да бъдат вампирски съзнателно или не. Трудно е да се обвини човек във форум във вампиризъм, защото негативната енергия заложена в дадено собщение е начин да се освободи от излишни емоции, това че не се използва подходящия начин не значи, че човека е подсъдим. Смятам, че излизането от конфронтация е по-лесен начин да се реагира на нападки отколкото ако хората се поротивопоставят помежду си и все пак въпроса е спорен. Често искаме да помогнем, а бъркаме в избора си в най-подходящия начин да сторим това.

Любовта и позитивната емоция би трябвало да са естественото ни състояние, което не създава имунитет, а по-скоро като цяло променя възгледите ни. Колкото по-дълго стоим във вибрацията на любовта толкова по-добронамерено и позитивно бихме възприели нападението в по-леките му форми. Ала в момента в който сме засегнати от порочния кръг на негативни енергиени взаимоотношения, всичката любов „отива на кино”. До момента, в който не си спомним, че естественото ни състояние е любов.

С осъзнаването, съсцето рано или късно се активира и разбираме, че „живота е прекрасен” за съжаление, все още е трудно да се стои в позитивна вибрация всеки миг от живота ни. Заради средата, в която живеем и целия всеобщ негативизъм навсякъде около нас. Ако не си отделяме съзнателно време за прочистване и покой, рано или късно излизаме от вибрацията на любовта.

Поздрави

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Позитивното мислене, любовта, не насилието и позитивните емоции са тези, които превъзмогват негативното в живота ни. За всяка негативна мисъл, която възникне в съзнанието ни би трябвало да отговорим с поне три позитивни, ако ли не създаваме негативна вибрация, която изисква специални грижи, иначе някой по-чуствителен покрай нас само като ни види ще се почуства отблъснат от атмосферата витаеща около нас. От нас зависи дали водим осъзнат живот и дали носим отговорност за мислите и постъпките си, за самите себе си.

Смятам, че излизането от конфронтация е по-лесен начин да се реагира на нападки отколкото ако хората се поротивопоставят помежду си и все пак въпроса е спорен. Често искаме да помогнем, а бъркаме в избора си в най-подходящия начин да сторим това.

Любовта и позитивната емоция би трябвало да са естественото ни състояние, което не създава имунитет, а по-скоро като цяло променя възгледите ни. Колкото по-дълго стоим във вибрацията на любовта толкова по-добронамерено и позитивно бихме възприели нападението в по-леките му форми. Ала в момента в който сме засегнати от порочния кръг на негативни енергиени взаимоотношения, всичката любов „отива на кино”. �”о момента, в който не си спомним, че естественото ни състояние е любов.

С осъзнаването, съсцето рано или късно се активира и разбираме, че „живота е прекрасен” Ако не си отделяме съзнателно време за прочистване и покой, рано или късно излизаме от вибрацията на любовта.

:thumbsup2: :thumbsup2: Нямам дори два пенса да добавя! Приложено, проверено - действа безотказно!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Хм, много ценни неща в тая тема, но ми се искаше и да добавя една друга страна на нещата. Прекаленото вторачване в темата за енергийните вампири само по себе си е проблем понякога. Аз непрекъснато се движа сред хора с хипертрофирало его, много от тях с "красиво" кармично минало, свързано с Третия Райх (те много често пак си се прераждат там, както сме установили), забравили на чуват душата си. Тези хора си имат една броня в областта на сърдечната чакра, тоест връзка на тази основа на може да се изгради (а тя именно "предпазва" от вампирите, с други думи излъчвате към човека любов и затваряте всичко друго). Хората, за които говоря обаче, си имат карма директно с Бога, много тежка при това, и там човек не би трябвало изобщо да се меси, ако може. Понякога е трудно, ако се окаже, че с такъв човек си бил свързан в минал живот и той ти е нанесъл директни травми. Едно такова нещо ме тресе (минало свършено) три години. Още по-трудно е, ако имате Път сред тези хора и е необходимо да общувате с тях. Не става дума тук за някакви меки обиди, а за много мощни енергии, с които тези хора са били и все още са свързани. Това са истински черни учители и те преобладават в университета или поне в специалностите, с които аз си имам работа - за който това го вижда де.

Това е голямо училище. Всички ние имаме тенденция да се държим като "вампири" на моменти. Това са моментите, в които не ни достига любов. Необходимо е да бъдем снизходителни тоест към тези слабости на хората. А в случая на някой от описаните от мен, това е тест за смирение. Аз много често, в присъствието на един от тях, преди да се бях научила да "разреждам" излъчването му към мен в Любов и Светлина, си казвах Блаженствата: "блажени бедните духом..." Това ме предпазваше от всякакво "закачане" на тема самолюбие или гордост. При това тук не става дума за някакво повърхностно закачане - тези хора са стари духове, кривнали от пътя. Те са като вихри, които увличат със себе си, така че при липса на защита могат да "обърнат" наопаки ориентацията ви. Благодаря на Бога, че ме е опазил досега, докато бродя из тези дебри (не защото не предпочитам мирно и тихо с нормални хора някъде да си "паса овце"). Впрочем това е още една мисъл, която ни спасява при силни енергийни атаки: "мога да се откажа от всичко това, аз не съм него и не завися от него."

Тези изживявания са ме научили, че има по-големи и по-малки злини. Това, че някой си "хапнал" от вас, е малка злина. Кажете една молитва за него и го подсилете. Защото при продължително отслабване на аурата, особено на духовно развит човек, и при излагане на описаните негативни влияния, може този човек напълно да бъде "засмукан" и съответно загубен за Божиите дела. Впрочем и на най-падналите духове е можело това да не се случи, ако е имало достатъчно будни хора наоколо, които вместо да се ограждат, са излъчвали любов. Винаги има причина за това един паднал дух да е паднал. Нека видим и собствената си отговорност за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съм съгласна с теб, преживявала съм подобни неща и наистина е важно да можем да се откажем от някои неща, във всеки момент, това е независимост и свобода.... :3d_046:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

азбуки - будни хора наоколо, които вместо да се ограждат, са излъчвали любов.

На мен ми се струва, че най-добрият (а дали не и единствен?) начин за ограждане е точно излъчването на любов - но! безусловна!

Сега се замислих - ако има ограждане, което включва не Любовта, а нещо по-различно от нея, това дали би следвало да се нарича със същата дума? Каква е разликата между ограждането с Любов и без нея?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

За мен асоциацията между ограждане и Любов е странна. Любовта дава усещане за безграничност, а при много хора, практикуващи "ограждане" става дума просто за друга форма на страх (не казвам, че така е при всички, ама такива са моите наблюдения). Достатъчно е човек да може да активира висшите чакри, не само за да се предпази, но и за да помогне на другия. Двете неща са взаимносвързани, едното не следва от другото, но второто в огражданията често го забравяме. Затова и възприемам ограждането като проява на малко егоистичен инстинкт (с което не казвам, че човек трябва да поема боклука на другите, разбира се).

Но аз говорех за съвсем други форми на духовна защита и за негативна енергия, с която в България няма толкова често да се сблъскам, слава Богу. В присъствие на такава енергия установих, че главата ми вече автоматично "светва" и излъчва много висока честота - излъчва, не се огражда. Индивидите, за които говоря, в този случай според мен дори не ме виждат, защото съм извън разделителната способност на тяхното зрение. Не ги пъдя. Просто АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×