Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Осъзнато сънуване

Recommended Posts

Осъзнатото сънуване е чудесно условие за това човек да изживява копнежите си, желанията си, мечтите си, страстите си, похоттите си, при това сравнително безопасно за него и за света около него.

Това го приближава до осъзнаването на самият него и на смисъла на живота, както и до Твореца, а и не на последно място до това да види нетрайността и мимолетието на всичико което е различно от Правата Мисъл и Правото Чувство - Светлината и Любовта.

Така справяйки се със своите "самскари" (кармични записки) и отработвайки своята Карма, той се очиства, което прави възможно Любовта да се изобрази в самия него, а това води до голямото Любене, до щастието.

:yinyang:

Попитали веднъж един суфи: "Кое е по-добре - да си едно с Бога, или да си отделно от Бога?"

Мъдрецът отговорил: "Разбира се, че е по-добре да си отделно от Бога."

Защо? Защото тогава има към кой да изпитваш Любов. Но тя няма да е възможна, ако си съвсем отделен от Бога. Ето защо учението се изразява много точно и ясно със свещенната тетраграма Йод-Хе-Вав-Хе, или "преведена" - Аз; не Аз; Аз & не Аз; Аз

А именно това значи да обединиш Небето и Земята, сиреч да свалиш Рая на Земята:

j.jpg

2.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, можеш ли да обясниш какво означават трите символа най-долу?60.gif

Кръстът, или познато още като разпятието има много значения, но всичките са събрани в едно и водят до него.

Вертикалния елемент от Кръста символизира срединния канал в човека, който е изграден от гръбначен стълб/мозък + главен мозък, както и принадлежащите към него нервни центрове.

Някой го наричат "Сушумна Нади".

Изразява се с праведността и когато някой стане праведник, то се е изкачил до върха, където е седмия енергиен център и Бога. Светлината, която е там, му носи просветление, което го омиротворява в две посоки - навътре и навън. Това е Покой, истинки, който Буда нарича "Нирвана".

Но преди да стане това човек трябва да предприеме недействие, както за тялото, така и за ума. Умът да бъде еднопосочен към Бог. Тази липса на деятелност се символизира с хоризонталния елемент от кръста (където са били приковани ръцете на Иисуса).

В Дао това нещо се нарича "Вей У Вей", или с други думи "съвършено действие", "бездействено действие", сиреч когато не си обвързан с плодовете на действието, както го наричат в Йога, което е добре описано в първите глави на БхагавадГита. Чисто действие, безкористно, с чуст ум, празен и установен в Пустотата, която е излъчваща Светлина.

Така прибрал в подобна "недеятелност", тялото и ума си, вървящият достига до върха, където Светлината.

От върха тази Светлина започва да се стича.

Наричат я с много имена: Благодат, чиито подове са побрани в "Плодът на Духа", Мир, Елексира на Безсмъртието, Златната Роса, Сладката Роса, Нектар, Амрита, Амброзия.

Та това нещо, когато се спусне до първия енергиен център, с първоелемен "Земя", тогава става въпросното обединение на "Небето и "Земята", оформящо втория символ.

Това значи, че тази Светлина е започнала да прониква в най-плътната материя на тялото - костите и костния мозък, където променя и корена на всяка клетка, включае стволовите, а от там и ДНК-то се мени. Започва трансмутация, която е описана прекрасно от Рамалинга Свамигал http://www.beinsadou...indpost&p=97006 и която се символизира с третата картинка.

Тогава си си заслужил крилата.

Следват Възнесението, което не остава след себе си труп за погребение (Енох, Илия, Иисус Христос, Приснодевата Мария... и др. знайни и незнайни), Ново Небе и Нова Земя. Попадаш в Шамбала и приключваш с цикъла на преинкарнациите. Свобода/Мокша. Там е първото и най-ниско стъпало от ангелските светове.

Съществували са много Светци, при които процесът не е смогнал да се разгърне докрай. Много от тях - техните тела достигат до нетлението (нетленни мощи), но не и до Възнесението и до цялостното преобразуване на тленното тяло в нетленно, в ефирно.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи всичко се събира в тези три символа!! ето защо ги има в началните странички на "Завета на цветните лъчи на светлината"...:feel happy:Благодаря за пълното обяснение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички знаем, че сънищата носят определено послание за сънуващия. Те често са свързани с нерешени житейски и психо-емоционални проблеми, които имат нужда от отработване; други сънища са пророчески и т.н. Първият ми въпросът ми е: какво става с тези послания при осъзнатото сънуване, когато вече не действаме несъзнателно в съня си?

Всъщност говорим за осъзнато сънуване, но доколко наистина сме съзнателни в осъзнатите си сънища? Да осъзнаваме, че сънуваме, можем да променяме посоката на съня в по-голяма или по-малка степен, но сънят все пак си остава субективна илюзия.

Сънят е необходимост при хората. Има ли разлика в степента на възстановяване на човека след обикновен и след съзнателен сън?

Ако направим паралел между съня и смъртта, то при смъртта всички духовни натрупвания на човека от изминалия живот се абсорбират от неговата монада. Това става докато човека е потопен в илюзията на Девачан. Дали не може да се направи паралел между това състояние и осъзнатото сънуване? В Девачан до човека не достига нищо, което може да се възприеме като неприятно от него. Как е в осъзнатото сънуване? Може ли да имаме осъзнат кошмар примерно? Или в тези случаи, когато се осъзнаем в съня си вземаме решение да се събудим?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз обичам да сънувам, защото сънищата ми са интересни и различни, дори когато са кошмари. Дълги години се опитвах да намеря отговори на редица въпроси, но така и не успях. Темата на този форум направо ме грабна, защото може би тук няма да се чувствам различна, а една от групата.

От малка сънувам по-различно. По-различно в смисъл от другите хора или това, което те са споделяли с мен или което съм чувала. В единични случаи (не повече от 5-10 за 40 години живот) съм сънувала случилото се през деня. За мен сънищата са един друг свят (дали на подсъзнанието или на нещо друго - не знам). За мен те са свят със свои закони и правила. Сънувам от малка повтарящи се сънища (в продължение на години - но това може би ще напиша в другата тема), сериали, продължаващи сънища, а сега разбирам, че сънувам осъзнато. Не съм се замисляла чак толкова над това, може би защото то винаги е било и съм го приемала за нещо нормално.

Дано не звуча високопарно или несериозно, но сега съм напълно искрена по този въпрос- нещо, което не съм правила до този момент, от страх от неразбиране, отхвърляне или дамгосване от другите.

Още от малка, когато имах някакъв проблем (имах ужасно детство) и исках отговор, аз си го задавах преди да заспя и знаех, че като се събудя ще го имам. В последствие в училище така решавах сложни за мен в будно състояние задачи, или ми идваха идеи за различни неща. Винаги съм го приемала за нещо нормално. Като студентка правило за мен беше преди изпит просто да се наспя добре и знаех, че по време на сън "файловете" ще бъдат архивирани, подредени и достъпни. И така ставаше. Когато съм имала проблем, въпрос, казус, необходимост от идея - поставях си "питането" лягайки и на сутринта имах отговор или варианти.

Обичам да сънувам. Сега разбирам, че съм сънувала осъзнато. Да, имала съм сънища, когато не само че зная че сънувам, но мога да правя съзнателно различни неща в съня си. Беше ми интересно всичко това. Реших, че трябва да се науча да записвам съня си докато спя. И го направих, макар и трудно. Първият път се оказа (не ми се смейте, моля), че не съм писала на български език, а с някакви неразбираеми за мен символи. В последствие се научих да пиша на български език. Държах една тетрадка голям формат до възглавницата си и записвах сънищата си.

Разбирам, че всеки човек притежава тези способности, но при мнозина остават в латентно състояние. За съжаление от няколко години имам проблеми със съня, а може би просто "пораснах".

Отново ще повторя, че за мен сънищата са цял свят, в който се чувствам комфортно, не се плаша, че мога да "си поръчам сън или тема на съня", да осъзнавам, че сънувам и да "контролирам" съня си. Не ме плаши, че сънувам сънища с продължение или повтарящи се сънища, напротив, харесва ми. И може би го приемам така, защото пак повтарям от малка съм така, но не съм си давала сметка за това.

Мисля да приключвам за сега, за да не ставам досадна и скучна. И благодаря, че я има тази тема за сънищата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

smehy, много е интересно това!

За първи път чувам, че човек може да се научи да си записва съня по време на самия сън. Как става това - хем спиш, хем пишеш? :blink: Или прекъсваш за малко съня, пишеш и после продължаваш със сънуването (защото казваш, че можеш така, а и аз го мога също и въобще също като теб от малка сънувам ярко, цветно, широкоекранно :) и почти никога не е свързано с текущи събития от изминалия ден)?

А имаш ли запазени тези неразбираеми символи, с които си записвала сънищата си в началото? Опитвала ли си се да ги дешифрираш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, просто не мога да ти опиша радостта от факта, че срещам сродни души.

Ще опиша как го правя. Сънувам и осъзнавам, че сънувам. Решавам, сънувайки да записвам съня си в "реално време". Предварително съм си оставила до възглавницата тетрадка и писалка. Идеята е - да са ми под ръка. В противен случай ще трябва да станеш, за да ги вземеш. Не съм пробвала този вариант. За мен това е своево рода висш пилотаж или осъзнат лунатизъм:) може би.

Но да се върна към моята практика. Сънувам осъзнато и решавам, че ще описвам съня си в "реално време". Взимам тетрадката и писалката и започвам да описвам. Трудно ми е да обясня - но аз всъщност си сънувам, аз съм там - в съня. Ако приемем, че сънят е друг свят, метафорично казано, в този момент съм едновеременно в двата свята - на този в съня и на реалността. Връзката ми с реалността е писалката и тетрадката, но всъщност аз съм в съня и сънувам. Ох, май звучи много объркано. Наистина ми е трудно да го опиша. Но накратко казано - сънувам, а не се събуждам и да заспивам отново.

Пробвай това, и моля те сподели ако стане. Ще ми бъдат интересни преживяванията ти и впечатленията ти, емоциите, усещанията ти.

Да, много точно си го описала - "ярко, цветно, широкоекранно" - харесва ми. Чувала съм от други, че на сън не можеш да видиш лицето си, освен в огледало. Считам, че не е така. В съня си съм се виждала отстрани, лицето си, но не в огледало,а просто отстрани. Ти виждала ли си се отстрани насън?

А относно неразбираемите символи - за съжаление не съм ги запазила. Животът ми беше труден, от малка съм се чувствала различна по ред други причини, които няма да изброявам и всяко нещо, което не беше в унисон с мнозинството криех от всички и своевременно унищожавах. Сега съжалявам, но не можеш да върнеш времето назад.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че се виждам отстрани.

Чак сега като писа, се замислям, колко често е това и не мога да определя, но да кажем, в 50% от случаите/сънищата. Защо, това странно ли е, другите хора не се ли виждат отстрани в съня?:o

В някои сънища явно сънувам от първо лице, т.е аз съм там, в съня и нещата се случват с мен, "виждам", "чувам" и т.н. около себе си, точно както в живота.

Но много често аз виждам себе си в съня, какво правя, какво става около мен. Все едно, че аз съм едновременно и действащо лице - участник в съня и същевременно страничен наблюдател. Точно тогава имам най-голям "контрол" над съня, ако може така да се каже, както и ясното усещане, че това е сън.

Това за записването по време на сън, без събуждане си е достатъчно висш пилотаж според мен. Нямам нищо против да опитам, още тази вечер мога да се въоръжа с тетрадка и химикал до възглавницата, обаче не съм сигурна, дали ще се справя.

Интересно кога и по колко време пишеш, ако примерно някой те наблюдава, докато спиш, може да е забелязал това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, отдавна не съм писал в тоя форум, некои от вас сигурно ме помнят. Както съм споменавал и в други теми, понекога сънувам пророчески сънища - случки от живота, резултати от мачове, числа от тото и т.н. Интересува ме какво евентуално може да се случи на човек сънуващ пророчески сънища ако започне да практикува въздействие върху осъзнатите сънища чрез различните тренировки за тая цел? Дали пророческите сънища ще спрат ако съзнанието ни започне да диктува събитията в нашите сънища или напротив - ще се засилят и ще могат да се предизвикват?

Ако започнем да моделираме определен сън, той нема как да се окаже пророчески. Дори нема да е и символично-пророчески. Но от друга страна ми се е случвало макар и редко, на сън да искам да разбера конкретна информация за бъдещето и да я получавам. Обаче това състояние беше съвсем различно и се съмнявам да има нещо общо с т.нар. осъзнато сънуване.

Имам желание да изпробвам това осъзнато сънуване, просто ми е интересно, но и се опасявам че без да искам може да развия по-силни ясновидски способности, а това е нещо което не желая, поне на тоя етап.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, и аз искам да споделя че много често ми се случва да сънувам ,че съм участаник в съня си , може би 70-80 % от сънищата ми. Случвало ми се е да се виждам отстрани ,/но това е по рядко/, или просто знам че съм аз и управлявам съня си, нагласям си сюжета така както ми се иска .Понякога не успявам съвсем да контролирам съня , тоест слагам неща и ситуации които искам, но пак се връщат такива несъзнати моменти, и аз пък се опитвам да ги променям.

Имала съм и повторение в продължение на години на един и същи сън, знам кък продължава , знам как свършва , едно и също......

Също така ми се е случвало в будно състояние , да ми се повтаря усещането за ситуация ,която съм сунавала.

Станимир -

Сънят е необходимост при хората. Има ли разлика в степента на възстановяване на човека след обикновен и след съзнателен сън?

незнам отговора , но мога да ти кажа как се чувствам аз , след така нареченото осъзнато сънуване , не се чувствам отпочинала и бодра и това е логично ,защото съзнанието ни не си почива , а работи

.

Редактирано от novichka

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случвало ми се е не само да осъзнавам,ч е сънувам (и то често), но и след като съм се събудила и обмислила съня, отново да заспя и да го продължа, стигало се е до три продължения за един и същи сън. Усещането е странно. А сънят не беше никак приятен, но е дълго за споделяне, все пак беше сериал :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравйте и от мен! Говорила съм и съм чела много по тази тема. Според някои осъзнатото сънуване си е цяло изкуство и е много трудно за постигане. За съжаление при мен явно си е вродено. Казвам за съжаление, защото за мен много рядко има нощи, през които да се отпусна максимално и да си почина пълноценно. Всички преживявания на съм се отразяват и в реалния свят. Немога да ви опиша какъв ужас преживявам. Споделям това с нядеждата някой да ме посъветва как да постигна "наблюдение" в съня си, да спра да живея и там и тук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според някои осъзнатото сънуване си е цяло изкуство и е много трудно за постигане. За съжаление при мен явно си е вродено. Казвам за съжаление, защото за мен много рядко има нощи, през които да се отпусна максимално и да си почина пълноценно. Всички преживявания на съм се отразяват и в реалния свят. Немога да ви опиша какъв ужас преживявам. Споделям това с нядеждата някой да ме посъветва как да постигна "наблюдение" в съня си, да спра да живея и там и тук.

Здравей, Гергана!

Споделяш, че преживяванията ти в съня ти се отразяват в реалният свят и това е ужас и че живееш в два свята (ако правилно съм разбрала). Споделяш, че умееш да сънуваш осъзнато, но това те натоварва и молиш за съвет как да постигнеш "наблюдение" в съня си.

Малко се обърках: ако умееш да сънуваш осъзнато, то тогава ще знаеш че сънуваш и ще можеш да наблюдаваш случващото се в съня ти. И не само ще го наблюдаваш, но и ще можеш да го контролираш и променяш. А ако се чувстваш преуморена, то си "поръчай" сън с приятен за теб сюжет:)

А ако не съм те разбрала правилно, извинявай!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравйте и от мен! Говорила съм и съм чела много по тази тема. Според някои осъзнатото сънуване си е цяло изкуство и е много трудно за постигане. За съжаление при мен явно си е вродено. Казвам за съжаление, защото за мен много рядко има нощи, през които да се отпусна максимално и да си почина пълноценно. Всички преживявания на съм се отразяват и в реалния свят. Немога да ви опиша какъв ужас преживявам. Споделям това с нядеждата някой да ме посъветва как да постигна "наблюдение" в съня си, да спра да живея и там и тук.

Осъзнатото сънуване наистина е изкуство, но не бих казал много трудно за постигане.

От това, което казваш немога да разбера дали сънищата ти са осъзнати или сънуваш често неосъзнати сънища, които водят до лоши преживявания във физическия свят?

Осъзнатото сънуване е идеален начин да се справиш с кошмарите и техните последствия. Осъзнатия сън няма как да е лош защото ти имаш контрол над него. Можеш да го промениш по всякакъв начин, можеш да промениш средата, геройте, изхода от събитията, или просто да се събудиш.

Моля обясни по-точно.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново. Като казвам ужас, наистина си е ужас. Заспивам и се озававам къде ли не. Снощи например бях сред тълпа от хора, подредени в редици, вървящи на някъде. Чувах само плач и викове, изстрели, бумтене, като от срутване на сгради. Единственото, което можех да направя в съня си беше да бягам. Казвате, че мога да си "поръчам" красиви сюжети.... но немога. Разбирам много добре, че сънувам, действията, които предприемам са изцяло по мое желание и избор, но немога да контролирам нищо друго. Просто "цопвам" на сред нещо, което в повечето случаи е страховито и дори немога да се събудя. Помня преди време, така се бях объркала, че за миг, след като се събудих, неможах да разбера дали все още сънят ми продължава или вече съм будна. Някои от нещата, които сънувам, след време се случват. Спомням си всеки един сън и то в детайли. Незнам как да го обясня... Може би не е осъзнато сънуване?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам особена яснота какво означава осъзнато сънуване, но напоследък, когато сънувам и си сънувам нещо и в един миг си казвам - абе, ти сънуваш и това е сън, какво толкова се вълнуваш, след няколко часа ще се събудиш и ще знаеш, че е сън -). Сюжетите на сънищата са различни, но това осъзнаване на съня излиза досадно. Предпочитам да си сънувам, без да знам и осъзнавам, че сънувам и че това е сън. А и реална почивка няма, събуждам се още по-уморена.

Редактирано от Нилюфер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

статия: Изкуството на Осъзнатото Сънуване

Като бях малък имах няколко случая на осъзнато (ясно) сънуване. На английски се ползва терминът "lucid dream". Отговори на някои често задавани въпроси (FAQ - англ.) относно осъзнатото сънуване можете да намерите - например ТУК. Накратко, осъзнат сън е този, в който разбирате/осъзнавате, че сънувате по време на самия сън. На по-напреднал етап е възможно въздействие върху околната среда в съня, инкубиране на сънища (с избрани предварително места, хора и състояние) по желание, разговор с вътрешния психолог/висшата същност, срещи с духовни водачи, лекуване на страхове, решаване на житейски проблеми, отговори на трудни въпроси и други.... Мисля че тази тема има пряка връзка с темите: Силата на мисълта, Що е съзнание и съзнателен живот, Що е реалност, Основни форми на страх.

Имали ли сте подобни опитности?

Можете ли да контролирате своите сънища и да сте съзнателни по време на тях?

А въобще има ли смисъл човек да се учи да го прави?

Поздрави,

Иво

Да бе, аз като малък така си сънувах каквото искам, даже си избирах преди да заспя за какво да събувам. А една приятелка даже се напичаше докато водеше спорове по време насън :) Аз си и избирах фразите на отговорите в съня и всичко останало, беше много яко!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приликите между съня и фантазирането

Енцефалографът измерва мозъчните импулси. Те са електрически вълни, с които се регистрират състоянията на съзнанието.

Точно в този момент може би вашият мозък произвежда импулси с честота 14-22 в секунда. Ако трябваше да затворите очи и да се отпуснете, както в Глава Първа, би било възможно да намалите честотата на мозъка си до около 7-14 импулса в секунда.

Тази честота се нарича алфа-ритъм на мозъка. Когато мозъкът ни работи на алфа-ритъм, нощем сънуваме.

Активната честота на мозъчните импулси, на която сте сега, се нарича бета. Започваме да заспиваме под алфа-ритъма, при ритъм 4-7 импулса в секунда, който се нарича тета. Когато импулсите спаднат под 4 в секунда, влизаме в ритъм делта.

В ритъм делта ние не сънуваме. Не сънуваме и в ритъм тета. Но през нощта, на всеки 90 минути мозъчните ни вълни се ускоряват, достигат ритъм алфа и започваме да сънуваме.

Тези периодични сънища имат нещо общо с фантазирането. Често те са вдъхновени от извора на безкрайния разум, който ние наричаме “Създателят”.

Физикът Нилс Бор, който работи години наред над структурата на материята, получава насън търсената информация. Този сън му донася Нобелова награда. Освен почестите Нобеловата награда носи и пари. Сънищата правят Нилс Бор богат човек.

Така става и със сър Фредерик Грант Бантинг, който насън открива как да получи инсулин. Биографите на Джузепе Тартини, автор на “Дяволската соната”, описват как я е чул насън. Тартини сънувал, че дава цигулката си на дявола, за да види как умее да свири. “Чух го как свири с неизразимо умение една прекрасна соната... Бях омагьосан.” Тартини се събужда, грабва цигулката и се опитва да изсвири звуците, които е чул в съня си. Пиесата, която композира, не е толкова хубава като чутата насън, но все пак е неговото върховно постижение.

Робърт Луис Стивънсън използва сънищата си в забележителната си писателска кариера. Пример за това е романът “Доктор Джекил и мистър Хайд”, където трудният момент, превъплъщението, се явява на Стивънсън насън - когато преследваният Хайд изчезва и се превръща в доктор Джекил.

Тези сънища имат нещо общо с фантазирането. И двете явления са извор на творчество. Сънищата са по-спонтанни. Фантазирането повече се поддава на контрол и е преднамерено. Всяко от тях предугажда действителността.

~Мери се възхищава на прекрасния ден и много й се иска да заведе децата си на плажа. Само че няма нито пари, нито билети за автобуса. Тя се отпуска и започва да фантазира как е на плажа и заедно с децата си играе на пясъка.

След малко единият й син нахълтва в стаята: “Виж, мамо, какво намерихме навън!” Десет долара.

Какво прави сънищата и фантазирането извори на творчество?

Това, че и двете са в ритъм алфа.

Удивителната способност, която дава алфа-ритъмът

Защо мозъчната честота от 7-14 импулса в секунда е в състояние да ви превърне от създание на обстоятелствата в създател на обстоятелствата?

В последните петдесетина години науката откри отговора на този въпрос. При алфа-ритъм дясното полукълбо се включва в процеса на мисленето. Дали удвояването на мисловните способности прави това нещо толкова важно? Да, но има още много неща. Ключът към тях е забележителният факт, че дясното полукълбо е връзката ни с творчеството. Това установи напоследък науката. Искате ли да направите още една стъпка с мене? Само трябва да приемете, че творчеството трябва да бъде характерна, присъща черта на творческата сфера.

Къде е творческата сфера? Кой знае и кого го интересува това? Важното е, че тя е навсякъде, където се създава нещо - от материалния свят до вас. При алфа-ритъм дясното полукълбо на мозъка се включва в играта. То ви свързва с това, от което сте произлезли: с източника на всеки разум.

Сънищата и фантазирането ви свързват с източника на всяка информация, на всички отговори, на всички решения. Когато го обяснявам пред аудитория от делови хора, обикновено казвам: “Вие правите бизнес само с лявата половина на мозъка си. Все едно някой е вързал едната ви ръка отзад на гърба ви.” Това е меко казано. Ограничението да имаш само една ръка не може да се сравни с ограничението да ползваш само едната половина от мозъка си.

Явих се на теста за интелигентност, необходим за влизане в МЕНСА, организацията на най-умните два процента от човечеството. Не го издържах. След това започнах да практикувам метода “Силва”, който е начин да се контролира дясното полукълбо. Отново се явих на теста и го издържах без усилия. Сега съм член на МЕНСА.

Да, вие също можете да повишите своето равнище на интелигентност. И... да постигнете много повече.

"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Осъзнатото сънуване представлява навлизане в духовната сфера/свят, като за разлика от обикновеното сънуване при осъзнатото такова може да управляваме това, което преживяваме там. Навлизането в състояние на осъзнато сънуване става чрез настройване на съзнанието, мозъка, на определена честота - алфа ритъм (както е обяснено в метода Силва). Също така е нужно да се насочи енергията от външните ни сетива към вътрешното око. Това насочване на енергията позволява да започнем да виждаме и чувстваме не само материалния свят около нас, но и духовния - любовта и съвършенството на духа зад материята. Освен да усещаме и виждаме в духовния свят, след като навлезем в него ние сме способни и да творим там. Няма ограничения. Можем да създаваме всичко, което желаем; всичко, което можем да си представим. Докато сме в дълбока релаксация, чрез продължително задържане на образи във въображението (което е всъщност е вътрешното ни око) се осъществява концентриране на енергия. Енергията в духовния/горния свят (подсъзнанието ни), се натрупва в образите и във вибрациите, които изпитваме докато държим образите във въображението си. Именно тези образи и това, което олицетворяват за нас, ние създаваме. А както е казано например в The Emerald Tablets of Thoth/Hermes - "What is the above is from the below and the below is from the above. The work of wonders is from one". Каквото е долу, това е и горе; каквото е горе, това е и долу. Това, което създаваме в духовния свят, постепенно става реалност в материалния. При по-силна концентрация и владеене на вътрешното зрение резултатите идват по-лесно и бързо. Много добро практическо ръководство по въпроса е книгата “Живот без граници” на д-р Робърт Стоун.

П.П. В процеса на свързване с и пребиваване в духовния свят се получава сливане вътре в нас на мъжката и женската част (Адам и Ева), както и сливане, уравновесяване на всички останали противоположности. Например времето (минало, бъдеще) изчезва - остава само сегашния момент.

П.П.П. В духовния свят се твори с образите, които държим във вътрешното зрение, и с чувствата (вибрациите), които те пораждат в нас. В цитирания по-долу текст се споменава силата на мисълта, мислите, но по-точно е да се каже, че важното са образите, които мислите пораждат във въображението ни. Сам по себе си умът, разсъжденията, логиката съществуват и са ефективни само в дуалистичния свят на егото. За да навлезем в духовния свят ние всъщност изчистваме съзнанието от мислите и вместо тях изпълваме вътрешното си зрение с образи. Картината, която създаваме по този начин около нас, се възприема като напълно реална от тялото ни - то реагира точно както ако всичко това го вижда наяве :). В това е силата на въображението, третото око.

1967 г. 276. (18 май). Едни събития, случващи се преди много години, не ни вълнуват никак и почти се забравят, докато други не само не се забравят, но продължават да ни вълнуват и ние ги преживяваме отново и отново, в нови въображаеми комбинации, съсредоточавайки вниманието си върху тях. Точно те, след прехода в Тънкия Свят ще се окажат основния мотив, въз основа на който нашето творческо въображение, вече не свързано с ограниченията на тялото и инертността на плътната материя, ще разиграва своите нескончаеми симфонии. Ако основните мелодии и мотиви са добри и от Светлината, те ще се окажат благо за техния носител, но ако са от мрака – трудно е даже да си представите всичките извивки, разклонения и възможности на разюзданото въображение, създаващо ярки, видими фантоми от пластичната и лесно-движима от мисълта астрална материя. Всичко, някога помислено от човека на Земята и излято в мисловни форми, има своето съществуване в астралния свят, наред с всичко, което се създава от творческото въображение на астралните обитатели. Може да разберете колко широк е диапазонът на това творчество и колко различни хора участват в него. Обединяването на продуктите от това творчество по съответствие и по сродство усилва съзвучните им сфери, като по този начин се създават слоеве в пространството различаващи се един от друг по своята светосянка – от високите сияещи сфери до страшните бездни на мрака, обитателите на който също творят със своето обърнато към тъмнината въображение, но ужасни и безобразни форми. Ужасите в нисшите слоеве превъзхождат земните. Ужасна е и заразителността на техния отравящ магнетизъм. По силата на тяхното магнитно притегляне, съзвучните с тези слоеве духове се засмукват от вихрите и фуниите на злото и пропадат безвъзвратно. Тези съзнания са обречени на разложение и смърт. Междинните схери, от които все още може духа да се освободи, задържат около себе си много борещи се и опитващи се да се откъснат от този ад от ужасни мислени образи. Но борбата там е трудна именно заради яркостта и живостта на картините, създавани от въображението, и да се освободиш от тях не е лесно. Най-добре е да се започне с пречистване на мислите на Земята и да не се дава храна на въображението, като се заменя всяка тъмна мисъл със светла. За пречистеното въображение прелъстителността и измамността на Тънкия Свят не са страшни, защото то ще е в съзвучие само с това, което е от Светлината, а не от мрака. Но да се завърши пречистването трябва още на Земята. Там вече е късно. Духът, който се е освободил на Земята от изкушенията, там ще бъде свободен. Но тежко на робите на своите нечисти мисли.

1967 г. 288. (25 май). Задачата пред човечеството на вашата планета е не само неговото издигане, но и преобразяването на Земята. На колкото по-високо ниво е културата, толкова повече са възможностите за изменение облика на Земята. Но занимавайки се със строителството и организирането на земната градина хората се сблъскват с много трудности и с инертността на плътната материя. Пластичността и подвижността на материята на Тънкия Свят, който също се строи и организира от човека, много улеснява неговото преобразяване и позволява бързо усъвършенстване на неговите форми. Главната действаща сила там е мисълта. Наистина в настоящето хората в по-голяма степен обезобразяват този свят и изпълват нисшите слоеве на пространството с образи на тъмнината и разрушението. Всяка чиста, светла и красива мисъл внася в Тънкия Свят елемент на Красотата и преобразява сферата в която действа; лошите мисли затъмняват и водят до разложение. Хората полагат големи усилия при създаването на красотите и безобразията на Тънкия свят, често без да подозират за това, без да мислят за това и даже отричайки съществуването на този велик Свят. Но творци са всички. Всяка мисъл е явление от Тънкия Свят, явно съществуваща в него. С тези мислеобрази е напълнен този Свят невидим за физическите очи. От неговите висши слоеве до Висшите му сияещи Сфери всичко е напълнено с продуктите от психическата деятелност на човека. И ако от съзнанието на един човек в течение на един земен живот се освобождават в пространството безчетно количество мисли, т.е. мисловни образи, то колко ще са освободените мислеобрази от цялото човечество за цялото време на неговото съществуване! Добре е, че много несъвършенни мисъл-форми, лишени от устойчивост, се разлагат с времето. Но въпреки това е трудно да си представите с какво е изпълнен Тънкия Свят от долу до горе. Всеки ще намери за себе си място или сфера към която магнитно ще бъде привлечен по силата на съответствието си. Този, който се движи красиво и твори красиво, ще се окаже в прекрасна сфера. Този, който твори образи от злоба, тъмнина и безобразие, ще се окаже в сфера съзвучна на неговото творчество. Но задача на човечеството е да преобрази Земята и Тънкия Свят в съответствие с принципите на Красотата и Светлината. Тази задача всеки може да започне да изпълнява индивидуално, като дава своя принос както материалното, така и в невидимото строителство – и единия свят и другия се нуждаят от преостройство и преобразяване. Новата Земя и Новото Небе не са само клериакални понятия, но необходимост за Еволюцията. Всичко, което й противодейства, което се бори срещу нея и не й е подчинено, в крайна сметка се отхвърля от вълните на постъпателното Й движение. Затова Ние Свидетелстваме за обречеността на стария свят и победата на Новия. Настъпва епоха на велико преобразяване и на двата Свята. Нека се преклоним пред Космическата Воля.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

Редактирано от sawme

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбирам много добре, че сънувам, действията, които предприемам са изцяло по мое желание и избор, но немога да контролирам нищо друго. Просто "цопвам" на сред нещо, което в повечето случаи е страховито и дори немога да се събудя.

Ами номера е не да караш нещо в съня ти да действа по различен начин, защото това ангажира вниманието ти, а всяко едно нещо в съня ни изисква внимание, за да съществува. По-разумно би било да се съсредоточиш в някакъв детайл или действие, които не те плашат и така ужасяващите сцени ще избледнеят и изчезнат. То и в будния живот е така донякъде- колкото повече мислим за плашещите ни неща, толкова по-значими ни се струват те и в един момент започват да диктуват поведението ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То настройването за това да спиш спокойно и да сънуваш хубави сънища започва докато си буден... С метода Силва например.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно ми е да разбера, дали сте "за" контролирането на осъзнатите сънища и за изменяне на съдържанието им. Дали пък това не ограбва съня и не размива посланието му? Лично аз предпочитам да ги изменям, когато нещо ме заплашва в съня или пък се случва нещо изключително жестоко и гадно. Като се замисля, нищо случайно няма в сънищата. Колкото и да изменим съдържанието, то ще се изменя по определена схема, но все пак ще се позамаже първоначалното послание на съня.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първият път, когато усетих контрола в свои ръце беше при опасност и просто "знаех" какво да направя - обърнах се и застанах очи в очи с мястото, от където идваше дразнителя/опасноста - и това беше достатъчно за да го накарам да изчезне, това прекъсна и съня ми.

Но се сещам, че веднъж или два пъти ми се е случвало макар, че усещам че сънувам започвам да правя неща в съня за подобряване на положението на някой елемент от съня, например животно, което страда, сънувам агънце, свило се е легнало, живо е, но не ви трябват повече подробности от ужасяващия вид, който имаше - определено страдаше и усещах че ще умре.

И тогава започнах енергичното да го обикалям и да правя нещо с ръце (някакво енергийно лечение) сякаш исках да изградя наново премахната тъкан от него, да регенерирам клетките... дълго го правех, а знаех че е сън, много ме жегна като го гледах така, просто не исках така да оставя нещата в съня

Като се събудих не можех да се зарадвам, че всичко е било само сън, как само сън като преживях всичко толкова реално....с всичките емоции

всъщност Chaos е писал нещо подобно - да изменяме сънищата, когато се случва нещо жестоко и гадно... и з съм съгласна с теб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е много интересна :) Мога да споделя малко опит, ама наистина малко. Според мен осъзнатите сънища се случват точно на границата между съня и пълното съзнание, когато само разумът и тялото спят. Аз лично съм имала много осъзнати сънища, като в последните 4 успях да променя някои неща. В първия сън, в който разбрах, че нещата може да се контролират беше, като спонтанно реших да си погледна краката да видя с какви обувки съм може би..., не знам - беше отдавна :) и успях да си видя краката, но тъй като беше неочаквано, усетих рязко придърпване назад, всичко почерня и се събудих. Тялото ми беше адски горещо. Сигурно разумът се беше събудил, за да каже, че такива работи са невъзможни :D Но аз вече знаех, че мога да си правя разни неща на сън. Следващия път когато пак осъзнах, че сънувам, беше по средата на някаква буря. Реших, че искам да е слънчево и стана слънчево, но повече не можах да променя нищо, всеки последващ опит, предизвикваше разпадане на съня. Последните два пъти бяха по-особени, и двата пъти се осъзнавах като будна стаята където спя. Първия път разбрах, че сънувам защото предметите наоколо летяха, много се зарадвах :) Видях една топка и я превърнах във ваза, но тя някак пак си зае първоначалната форма, втори път не можах да я променя. И последния път беше най-странно. Събудих се с ясното усещане, че тялото ми спи, но въпреки това виждах стаята малко размазана и не много ясна. Пред мен имаше нещо като завивка, която пречеше и поисках да се надигна и в този момент сякаш стаята се премести на нивото на седнал човек, а не се надигнах аз... ако ме разбирате. След това исках да погледна през прозореца и пак имах чувството, че по-скоро прозореца се приближи към мен от колкото аз към него. После изведнъж изгубих контрол върху движенията - станаха твърде бързи и напрегнах волята си да се върна в леглото. Усетих, че почти се събуждам и тялото ми пак беше горещо.

Така, като цяло съзнавам, че заниманията ми по време на осъзнатите сънища не са много смислени, но пък ме забавляват, може би един ден ще придобият смисъл. Разбрах защо не мога да променям нещата втори път. Първият път когато се случва промяна, мисля че не ползвам частта от мозъка, която се използва в будно състояние. Докато вторият път се намесва именно тя, а освен това се прибавя и определено очакване и заради това сякаш се събуждам прекалено много. Да предприемаш осъзнати действия на сън, не е същото като на яве. През деня ползваме много логика, много разум, много контрол, докато за да се движиш и твориш на сън се използва съвсем друго равнище на ... и аз не съм сигурна точно какво е - подсъзнание, воля, инстинкти ? Както и да е, та като извод, мога да кажа, че за да можем да насочваме действията си по време на сън, не трябва да се концентрираме прекалено много върху тях ( защото директно се включва механизъм за събуждане) и трябва да поддържаме максимално дълго състояние, подобно на медитация - без мисли и контрол идващ от разума, контрола в случая идва от друго място, но не съм сигурна от къде, може би нещо като воля ...? Да допълня, че не съм убедена, че е съвсем безопасно, затова все пак трябва да се внимава :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×