Ради

Историята на България

140 мнения в тази тема

" Български хроники"  от Стефан Цанев.  Нашата история,не само като факт,дата,събитие,а като човешко преживяване. Неидеализирана история.

Ани и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Научно популярен филм за древната българска история по книгата на Стефан Цанев "Древните български хроники"

http://vbox7.com/play:fec6e219

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за видеото, Ани! Твърде емоционално ми въздействаха "Български хроники", може би защото не съм в България от 6 месеца.И гордост,и мъка, и приемане  се смесиха в едно. Впечатлиха ме думите на чужденците за България. Те са изчистени от пристрастност и ми звучат достоверно.Стефан Цанев е свел до минимум собственото си отношение към историята.

Ани и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В коментар в друга тема се твърди, че Крали Марко не е български национален герой, а е сърбин. Първо: въпросният аристократ е герой на три държави (Сърбия, Македония и България). Второ: може и да е сърбин, но това не пречи да е национален герой на България. Трето: не е сигурно, че е бил сърбин...Цитирам:

 

През 19 век във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на "баш юнака сред юнаците" Крали Марко. Въпросът е в голяма степен провокиран изкуствено в контекста на провежданата сръбска външна политика, не криеща аспирациите си към Македония, където е властвал Марко.

Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на 16 век "Царството на славяните". За противното, за местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат недвусмислено като "български княз".[2]

Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или подържат становището, че Крали Марко е "родом българин" и отбелязването на Обрини, че е родeн в Ливно е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време.

 

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската. Историческата личност - Марко Мърнявчевич от рода Вълкашин е средновековен владетел на Прилепското кралство. Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...? Може би и затова прилепският владетел се превръща в Крали Марко и остава в народната памет като един от най-смелите и обичани герои.

 

Христо Матанов се спира много подробно върху това в книгата си: "Крали Марко: Между историческата реалност и митологията"

Донка харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската.

Не съм го отричал, Ани.

 

 

Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...?

 

Мисълта ти не е напълно вярна. По онова време, не са съществували хора с македонско самосъзнание. Огромната част от жителите на Вардарска Македония са били българи, затова не е имало как да се чувстват "почти като едно" с българите, тъй като самите те са били българи, а не нещо друго. Марко Мърнявчевич и да не е бил българин (за какъвто го посочват дори сръбски изследователи) е бил господар главно на българи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската.

Не съм го отричал, Ани.

 

 

 

 

Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...?

 

 

Мисълта ти не е напълно вярна. По онова време, не са съществували хора с македонско самосъзнание. Огромната част от жителите на Вардарска Македония са били българи, затова не е имало как да се чувстват "почти като едно" с българите, тъй като самите те са били българи, а не нещо друго. Марко Мърнявчевич и да не е бил българин (за какъвто го посочват дори сръбски изследователи) е бил господар главно на българи.

Може и да съм сбъркала с македонците? Това е защото този проблем никога не ме е интересувал. Но постоянното му раздухване от всички страни, предимно с пиар на разни националистически партии и партийки, според мен е опасно както за България, така и за Македония.  Да се озлобяваме срещу хора, които са решили да се наричат не българи, а македонци и същевременно да не забелязваме навлизащият в страната ни агресивен ислямски фундаментализъм - това меко казано не е нормално. Май след години, ако останат на Балканския полуостров още българи / македонци, то ще имат голяма нужда от един нов Крали Марко...? :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но постоянното му раздухване от всички страни

Няма такова нещо.

 предимно с пиар на разни националистически партии и партийки, според мен е опасно както за България, така и за Македония.

Ами в Македония си го просят: фалшифицират ни историята, разпространявайки лъжи и при тях, и по света. Тормозят гражданите си с българско самосъзнание.

  Да се озлобяваме срещу хора, които са решили да се наричат не българи

Озлобяването е приоритет на македонските държава, медии и псевдоисторици.

Редактирано от Кон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам сред вас има хора, които са на мнение, че трябва да се живее тук и сега, че не бива да се вкопчваме в историята.Това означава ли, че според вас не трябва да има историци, че ако на човек отвътре му идва да чете история, не трябва да чете?

Редактирано от Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сингам, няма нищо лошо в четенето и помненето на историята. Както на родната, така и на другите народи. Историци са нещо много необходимо - те съхраняват паметта за миналото, което помага да не се повтарят грешките.

Има само един проблем при историята - много е субективна понякога. Събитията се пречупват през призмата на политическата конюнктура.

За България е ясно - в момента се шуми около учебниците и дали сме били под турско робство или присъствие. :)
Но това се наблюдава и при почти всички народи. Наскоро гледах два филма за кралицата на Англия - Елизабет I (английски и испански). Според англичаните е ангел, а според испанците - дявол. :)

Всъщност истината винаги е някъде по средата. Обикновено идва от неутрален историк, който не е заангажиран емоционално с даденото събитие или личност.

АлександърТ.А. харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 1/31/2016 at 16:30, Сингам каза:

Предполагам сред вас има хора, които са на мнение, че трябва да се живее тук и сега, че не бива да се вкопчваме в историята.Това означава ли, че според вас не трябва да има историци, че ако на човек отвътре му идва да чете история, не трябва да чете?

Това е напътствие за самоусъвършенстване .Минало и бъдеще са част от живота . Но по същество са информационни . До като , пълнокръвния живот е в пресечната им точка , настоящия момент . Дали ще живееш сега или в илюзиите на миналото , както и във фантазийте на бъдещето , зависи само от теб . Дали ще се владееш или всяка случка ще те обсебва , Карайки те да преживяваш стари неща или да се тревожиш за нещо несигурно  вместо да работиш за целите си ...

Обяснението е просто . Всички знаем , че опознаваме , виждаме света , не чрез сетивата си .А с тяхния координатор , умът .Само че умът трупа опит, поради което , разглежда света необективно . Той наблюдава през натрупания опит . За сетивния , физически свят , може да се каже че всяко ,,обективно" мнение е относително вярно и отразява мисленето само на група хора .Защото всяко мнение се базира не на фактите , а на ,  начина по който се разглеждат .

 

Ани харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"За народностния произход на Крали Марк" : http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=664266.

Съгласен съм с Ани, че "фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 31.01.2016 г. at 16:30, Сингам каза:

Предполагам сред вас има хора, които са на мнение, че трябва да се живее тук и сега, че не бива да се вкопчваме в историята.Това означава ли, че според вас не трябва да има историци, че ако на човек отвътре му идва да чете история, не трябва да чете?

Възможно ли е по ваше мнение, един историк или един прогнозист (чийто поглед пък често е вперен в бъдещето) да живеят в настоящето?

Слънчева харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не трябва да се бърка професията . Където са налице много качества нужни за практикуването ѝ .Със онази слабост , или неумение да контролираш мислите си .Това го има като съвет на различни места и по различни начини изказано . Въпроса с контролирането на ума седи главно на една основа .Да не забравяш кой си .С ума и сетивата можеш да се пренесеш на всякъде , независимо дали на сън или на яве .Илюзията може да бъде перфектна .Важното е когато кажеш ,,добре-стига", да се върнеш в своя център .

Може би имаш в предвид , друго . Когато човек е отдаден на работата си , тя го променя . Например :) когато си 24 ч. депутат , неминуемо идва момент , когато и сънищата ти стават депутатски :) . Когато качвайки се в автобуса се държиш като депутат е явно че не можеш да се върнеш в настоящето .Просто си забравил кой си и какво се е променило . :) 

На въпроса ти мога да кажа че даже е задължително да може да живее в настоящето . Но твоето настояще може да е различно от настоящето на околните . Те може да виждат че ставаш друг , то е друго ...Може да се каже и така .Какъв изследовател си , ако не потдържаш основната си база (за сравнения).Това е , дали си изследовател или преселник , да го контролираш .

ПП   Честит празник

Редактирано от АлександърТ.А.
Сингам харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е да се има предвид следното: съзнанието ти да е концентрирано върху онова, което вършиш в настоящия момент (без значение дали става дума за събиране и анализиране на исторически факти или пък създаване на прогноза за еди какво си, където също има предварително запознаване с някакви сведения), да не се люшка постоянно в мисли какво си правил или какво ще правиш след еди колко си време. Но определено занимаването с определена информация повечко време, повлиява в някаква степен по един или друг начин на светоусещането ти.

АлександърТ.А. харесва това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега