Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Чувството за вина


skytnik

Recommended Posts

Когато човек се чувства виновен заради нещо извършено в миналото, как според вас трябва да подходи към себе си. как да намери път към прошката, за да продължи напред и да се освободи от греха си?

Благодаря!

:) Познавах един човек, който много грешеше: баща ми. Той трудно се контролираше, избухваше за нищо. И когато сгреши така - вдигне скандал, примерно... и аз много страдах от това. Упреквах го и го обвинявах. След това идваше при мене и казваше: прощавай... На часа му прощавах всичко и забравях за проблема. Това всеки път се повтаряше...Докато един ден решихме всеки да си поеме отговорността за ситуацията. Той си пое своята част, а аз моята, и се съгласихме, че всеки от нас ще направи каквото от него зависи за да живеем в мир и да не се караме. Оттогава не се караме, наистина спряха скандалите... :)

Но тези ситуации са двустранни, не става едностранно да прощаваш и т. н. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Чувството за вина е неувереност в извършеното действие, казаната дума или мисъл.

Тази неувереност често става причина за пробив в психиката на човека.

То е също неприемане или неодобрение на личните ни постъпки.

Нещо което не може да се промени, след като е направен неприемливият за нас ход, добре е да не се мисли.

Тази мисъл може само да ни навреди.

Човек трябва да приема постъпките си като път напред, развитие.В хода на това развитие е нормално да не сме подготвени и да правим неща, които дори ние самите не харесваме.

Никога не е късно обаче да се поправим.

Ако не можем , по редица основателни за нас причини, няма смисъл да го мислим.

Линк към коментар
Share on other sites

Има ли неща, които не бихте си простили на себе си ?

Не се сещам за такова нещо. Не мога да си представя, какво би представлявало нещо, което не мога да си простя. Прошката винаги е възможна, без значение за кого и за какво става въпрос.

Чувството за вина показва ли, че съгрешилият не е чак толкова лош ?

Разбира се, че това показва. По-правилно е обаче да се каже, че не човекът е лош, а постъпките му. Чувството за вина означава, че човек е осъзнал погрешността на своите постъпки.

Линк към коментар
Share on other sites

Чувството за вина у ближния е като мазол, който ей тъй за удоволствие (и за късмет естественНо), колкото повече настъпваш, толкова повече се пристрастяваш към ефекта...

Линк към коментар
Share on other sites

Често е средство за манипулация... макар не винаги достатъчно осъзнато.

Често поражда и благодарност, а благодарността често е слабост... а грешките ни произтичат от слабостта ни.

Редактирано от infinity1305
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен човек трябва да осъзнае какво го е довело до чувството за вина и да се постарае занапред да не допуска пак да попадне в същата ситуация.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 years later...
В 5.12.2009 г. at 21:41, Guest hrisko_89 каза:

Има ли неща, които не бихте си простили на себе си ? Чувството за вина показва ли, че съгрешилият не е чак толкова лош ?

Провокира ме разговор с приятел....

За да не мога да простя, значи не съм си дала труда да разбера ситуацията и своята постъпка. Значи че съм имала за себе си по-високо мнение и изисквания от това, което мога да покрия всъщност. За да не се прескочи една летва вината не е в скачащия ,а във височината на летвата. Тезата, че ако летвата е вдигната по-високо от способностите в момента, това стимулира човека да се усъвършенства е произвела стократно повече невротици и нещастни хора отколкото развиващи се личности. Не бих простила на себе си, ако любовта ми към Бог и вярата в неговата добра воля и промисъл не са достатъчно силни, че да преодолеят гордостта на егото ми. 

Чувството за вина НЕ  показва, че сгрешилият е добър. Показва го чувството за отговорност. Между вина и отговорност разликата е като между небето и земята. Вината отрича случилото се, отговорността го приема. Вината съди, отговорността разбира. Вината мрази, отговорността обича. Вината блокира или тласка към повече грешки. Отговорността плаща за допуснатата грешка и научава урока... 

А, ето един пример: усетих се аз по-сигурна зад волана и реших да изкача една стръмна улица на 3та скорост. Естествено ми трябваше ... скорост и... занесох на завоя, щях да ударя насрещната кола... Изплаших се, за миг усетих вина и веднага като реакция на нея "чух" оправданията си. После се отказах и от двете. И се отказах да изкачвам на 3та при всякакви условия... За онзи случай - помня го, няма да го забравя, но споменът не ме гризе, а ме кара да натисна спирачката и да превключа на 2ра. 

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...