Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За парите


Иво

Recommended Posts

Понеже лихварството е "нечестно и грешно" и за мюсюлмани, и за християни, затова евреите са забогатяли и неслучайно те са първите, които основават банки в Западна Европа.

И какво им е донесло на тях,помисли ли.Колко са внесли в своите КАСИ НА ЖИВОТА и колко са изнесли.Бог дава и той взима. :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 152
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Едва ли парите са причината за известните им проблеми. За мен е несериозна подобна аналогия. Знам, че те са достатъчно богати и са си добре. И другите да се поучат от тях, а да не завиждат. Аз мечтая за свят, в който всички ще са богати, а не еднакво бедни.

Линк към коментар
Share on other sites

донякъде защото ако не се лъжа Моисей ги е прекарал през море до ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ а те веднага започнали да се кланят на животни /ТЕЛЕЦА/ и са предали своя БОГ, но това е много дълга тема на разговор и немисля че съм аз тази която да съди .А за завиждане явно я има само при теб при мен я няма. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Ислямът отрича лихварството само между своите си + допуска обаче другите да го правят , а те да го ползват :dancing yes:

:feel happy: Мона, завистта е грубо състояние + би ли споделила защо точно на евреите завиждаш + предварително благодаяр за конкретния отговор :thumbsup2:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

нека не се отклоняваме твърде мнго от темата за парите.

Дори парите да са зло ( а те са неутрални най-вече), все пак ние трябва да се ползваме от злото, от неговата енергия, да го организираме и превръщаме в добро <_<

Не се противи на злото <_<

Но - зли или добре ги правим ние - с действията и мислите си.

Освен това зло и грях са различни неща. Грях е, че при цялото изобилие, вместо всички да сме богати, има крайно бедни и свръх богати.

Но човешките грехове са друга тема. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Но - зли или добре ги правим ние - с действията и мислите си.

Освен това зло и грях са различни неща. Грях е, че при цялото изобилие, вместо всички да сме богати, има крайно бедни и свръх богати.

Да, прав е Ради, че ние ги зареждаме с енергия, парите де. ;) Но най-лошото е, че се използват от някои среди за манипулиране и власт. Докато има хора, които при цялото си старание и работа мизерстват.

И аз мисля, че пари има достатъчно, както в България, така и по света, но не се управляват правилно. И то заради човешкото его. :(

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Ради!

ние трябва да се ползваме от злото, от неговата енергия, да го организираме и превръщаме в добро

:thumbsup: :thumbsup:

Парите са създадени с добри намерения - да облекчат размяната на продуктите, от които имаме нужда. Парите и сега се използват за много полезни и добри неща - като за този форум, например. Когато ги изработваме и даваме с любов и радост - те стават добри. (лоши стават, когато ние станем зависими от количеството им)

Линк към коментар
Share on other sites

Парите сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Но най-често в духовните учения се смятат за зло, а в света за благо. Би било чудесно ако можеше без тях, но светът здраво е устроен с тях и няма къде да се скрием или да избягаме от тях. В такъв случай по-добре да не им придаваме качества, нито негативни, нито позитивни. Да ги оставим където им е мястото, само там, нищо повече.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм, че парите сами по себе си не са нито добри, нито лоши, затова не разбирам логиката на следващото изречение:

Би било чудесно ако можеше без тях, но светът здраво е устроен с тях и няма къде да се скрием или да избягаме от тях.
Аз бих казала, че и с пари, и без пари светът щеше да си е все същия. Какво толкова чудесно ще бъде без пари? Разбира се задавам въпроса и на всички други участници, които повтарят в референ "парите са зло". Човек ако има желание да бъде по някакъв начин лош (или порочен, или грешен, или пристрастен и т.н., на кой която дума повече му харесва) той ще си намери начини и средства да го прояви. Парите са просто едно средство, което зависи как и за какво употребяваш.
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Парите са просто вид енергия- материална енергия ,при това доста силна енергия...и естествено като енергия парите представляват "поток"- има винаги възможност за натрупване на енергия, кондензиране, до определени размери, след което по всички закони тя следва да се изразходи с максимално високо КПД- може би това оправдава лихвите, може би не...Парите като вид енергия се обменя както всеки друг вид енергия, освен това енергията като паричен поток е предвидима- движи се по определени закони. Парите представляват универсален вид материална енергия, която може да претърпява различни трансформации, включително да се трансформира в по-фина енергия, или обратното- по-фината енергия да "забави топката" докато се превърне в паричен енергиен еквивалент...

Факт- за връзката между енергията на парите и емоционалната енергия например си имаме дори "лаф"- левче- кефче...От най-фините нива може енергията директно да се трансформира в парличен поток, и обратното- от паричен поток енергията да се трансформира във фина енергия. Купете си билет за концерт например на любимата си група- и имате възможност да наблюдавате двустранно протичащия процес.- Бандата сваля фина енергия, влага я в парчетата си, а те са интимно свързани с парите, защото се продават...и обратното- феновете изпадат в екстаз, влагайки определена парична енергия, която благодаение на музиката на любимата им група се превръща в емоционална енергия, а и не само емоционална...

Основния проблем не са парите, нито енергията- а умението да се обменя правилно която и да е енергия- в крайна свметка, от това зависи хармоничното състояние на "нещата" от различните нива...Парите не са щастие, и щастието не е пари, но и двете могат да бъдат както начален, така и междинен или краен процес в трансформацията на енергийните потоци...и като говорим за енергия, следва да споменем и информацията, като неделима част от енергията- енерго-информационни потоци има всякакви, така че, парите освен енергия, носят и информация, която човек може да изучи- всъщност, това е част от хармоничното ползване- без усвояване на информацията, енергията не ползва никого, затова има полялрни състояния- богати и бедни, има и полубогати, и полубедни- но тези са като оптимистът, песимистът, и онези чаша с вода, която не се знае дали е полуппразна или полупълна- в случая с парите може всеки да си го представи...

Линк към коментар
Share on other sites

Основния проблем не са парите, нито енергията- а умението да се обменя правилно която и да е енергия

:thumbsup: Така си е, макар и твърде общо казано; но повечето хора са така облъчени от сега преобладаващите обществени нагласи, че определено надценяват ролята на парите за тяхното щастие и многостранната им реализация. Не отричам, че тази роля е важна, но не е най-важната, а още по-малко е единствено важна. Ако си мислим, че е последното, чака ни разочарование. Бихме сметнали, че можем да жертваме здраве, сили, хармонични контакти, творчески импулси и духовно развитие, с надеждата, че като станем богати, ще имаме повече възможности да се движим по тези направления. Почти винаги обаче, ако наблюдавате достатъчно хора в живота, това не се получава. Хората, въздигнали успеха по отношение на материалната база до статута на пълнокръвен успех, чисто и просто не са щастливи! Те жертват всяка друга ценност пред олтара на забогатяването, като понякога не го и постигат. Ако все пак го постигнат, оказва се, че са изразходвали вътрешни ресурси, които финикийските знаци не могат да регенерират току-така; че нямат онзи възторжен импулс да творят и да общуват от сърце; че неусетно са въвлечени в среда, която би ги търпяла, само ако се съобразяват с нея, а съобразяването означава изневеряване на редица вътрешни копнежи и т.н.

Освен това, както казах по-рано в тази тема, не съм убеден, че енергията на парите е неутрална. По-скоро, както е при храненето - не само ако човек не подбира това, което яде може да погълне неподходящи неща, но и ако без неговото знание му дадат лоша храна, той пак ще пострада. Даже човек с най-добри намерения да бъде тлъсто спонсориран от неподходящо място, опасявам се, че изпитанието да преобразува тези енергии може да не му бъде посилно... Иначе за малките суми не считам, че човек би следвало да трепери, какъв им е източникът, още повече че все някак трябва и да се посрещат разходите в тоя свят. Но бих внимавал много, ако се касае за милиони, дарени уж за благотворителни цели. Както всекидневно научаваме, шансовете са големи те да отидат не по предназначение или дори да отидат където е било насочено, това в крайна сметка да не се окаже най-доброто им отправление...

Според мен освен това отношението ни към парите или най-общо към материалните ценности следва силно да се мени съобразно с конкретиката в живота ни. Ако човек няма особени нужди, нито имеративни задължения да издържа някого, по-добре е да види кои неща са ценни за него, без да струват много пари (а те са далеч повече, отколкото обикновено се мисли, но никой няма интерес да ни ги напомня). И така, акцентирайки върху тях (по отношение на бит, здраве, самообразование, освобождаване от непотребни вещи и зависимости и т.н.), той ще може да ограничи също и необходимостта да работи като вол, за да изкарва много средства... и не виждам пречки да си е съвсем добре! От друга страна, ако бедността се съчатае с реални необходимости за по-високи приходи, неизбежно е временно печеленето на такива да се превърне в един от приоритетите. Но не и в единствен "жертвен олтар"! Имало е сравнително кратки периоди, когато съм го правил - и винаги съм съжалявал за времето, което не може да се възвърне със спечелените парици. Затова заедно с приходоносните усилия човек следва да си живее един хармоничен живот и да се развива в достатъчна степен и в другите области. И накрая, ако човек е вече заможен (всеки сам си определя параметрите за това), той не бива да си мисли, че по-нататъшното трупане ще го направи по-щастлив, ако не употребява тези средства по един прецизно оптимизиран механизъм - за себе си, близките си и за непознатите. Убеден съм, че тази триада е абсолютно необходима за богатия човек; ако липсва което и да е звено в тези канали за разпределяне на материалните ценности, вече има нещо патологично в източника на това разпределяне...

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

За мен основният проблем е друг и то конкретен. Много българи не умеят да работят, направо ги мързи. А иначе имат дипломи и са квалифицирани. Провеждала съм интервюта за работа с хора, които искаха да работят като рекламни консултанти. Прииждаха на вълни, по много. Гледам им CV-та и виждам, - висше образование, разни допълнителни квалификации и ги питам - защо не отидете на друго място, което изисква квалифициран труд. Не получих разумни отговори, а оправдания. Идвали при нас, защото работата им се струвала приятна и едва ли не лесна. Да, ама не. Само след седмица уж отиваха на обедна почивка и повече не се връщаха. После, други, които се мислеха за велики дизайнери, не знаеха елементарни неща за графичния дизайн и те си тръгваха след изгонване. Какъв е изводът - нереални представи за собствените възможности, страх от изява и публичност, ниско ниво на комуникативност, никаква гъвкавкост. Друг проблем - има разпространен мит, че българинът знае чуждии езици, това съвсем не е така. Повече владеят английски език на едно много ниско ниво; предимство има за хората, учили в езикови гимназии и които впоследствие са доразвили езиковата си култура. За да си намери човек добра работа и да изкарва добри пари, са необходими поне два чужди езика (английски и немски, например). После - увереност и самочувствие, инициативност. Да си намериш мястото в този свят никак не е лесно и за всичко се изискват много усилия и работа.

Онези, които имат пари, трябва да ги удвояват и утрояват, по този начин се ангажират и други хора. Има много успели хора и вместо да им търсим кривините и да изпадаме в псевдоетики и морализаторства, да видим какво ние самите можем да направим за тази бедна държава и за самите себе си. И още нещо, по-важно, сравненията с другите - този имал, а защо нямам и аз или този си е изкарал нечестно парите, обслужват единствено примиренчеството и мързела.

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което казваш, е само част от проблема, а не целият проблем. Много вярно е, че редица хора - и то не само у нас - са в бедност поради мързела си. Но е вярно и че далеч не всички богаташи използват по оптимален начин своите средства. Иначе светът би бил вече различен! :sorcerer:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Мона и Добромир,

Много верни неща и точно описани!

Трябва да добавим и индивидуалните специфики, разбирания и характер на всеки човек. Някои не могат, други не искат, трети не заслужават да бъдат богати.

Богатството е товар и отговорност, не е за всеки. Затова е нещастие, когато е спечелено по нечестен път - тогава, очевидно, човек няма качествата да бъде богат и вреди, и на себе си, и на околните.

А резултатът е налице в нашия свят, въпреки че има и много достойни и богати хора. Иначе можеше и да няма свят <_< .

Линк към коментар
Share on other sites

На мен първо не ми харесва определнието "богаташ", защото има осъдителен привкус. Предпочитам да казвам богат или преуспял човек. Не знам и не виждам по кой критерий е възможно да се определи как някой използва парите си - по оптимален или по неоптимален начин. Смятам, че това си е негова работа, не моя или ваша. Или да се казва, че този или онзи нямал право на парите си, не ги заслужавал. Всеки, в каквато ситуация се намира - и житейска, и друга, си я е заслужил. Нито повече, нито по-малко. А законът за справедливостта или по-точно за Равновесието, си знае работата.

Линк към коментар
Share on other sites

А какво е мнението ви за хора, които си правят т. нар. магия за пари? Това израз на какво е? - На неверие в себе си, алчност или и двете? Срещала съм такива хора и се оказва, че имат бизнес и умеят да манипулират доста добре работниците си.

Смятам, че когато човек има качества, може да ги покаже и докаже. / Е, в България няма много условия за това, но все пак съм оптимист/. :thumbsup1:

Мисля си също, че е време да се промени отношението към парите въобще. Те са само средство за живот, а не цел. Надпреварата за печеленето им вече не е двигател за съзнанието. Наистина личният избор е от голямо значение, но в световен мащаб са необходими нови идеи за знанието изобщо. Както и за развитието на технологии, отношения и т. н.

Непрекъснато говорим за природосъобразен начин на живот, но явно не можем да спрем инерцията. А тя е свързана с парите, или греша? :feel happy::hmmmmm:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Богатството и парите са различни неща. Ад може да съм богат преизобилно, но да не разполагам с много пари- може да имам много имот-движим, недвижим, може да разполагам с много реколта например, от обработване на земя, може да имам злато и сребро на кюлчета, скъпоценни камъни на "едри карати", може да имам множество таланти, квалификации и умения, може да съм нарисувал красиви картини, да съм написал прекрасна музика, да съм написал прекрасна книга- проза или поезия...от тези неща може да имам, и това си е същинско богатство, но пари може да нямам, така че богатството е нещо съвсем различно от парите, хората познават богатството много по-отдавна отколкото парите...Парите са метод. Всичкото мое богатство може да премине и в паричен еквивалент- продавам реколтата си, или пък злато, сребро и скъпоценни камъни, и т.н., и тогава идват парите- дали ще са физически наличности- т.е. банкноти, или ще са "виртуални" под формата на акции, и изобщо операциите, които се извършват с парите в банки и т.н. "органи" за работа с пари- това вече няма значение. Парите свеждат всичките материални блага и нематериални блага, които образуват моето богатство до универсална форма, наречена пари- в каква валута, и в какви банкноти- това практически не е важно, важното е, че аз мога да оперирам с моето богатство, използвайки парите като основен инструмент в оперирането.

Парите не са цел, и надявам се, това да е известно на всеки човек със средностатистически интелект(понеже според АйКю-тестовете моят е под средностатистическото ниво-май беше между 85 и 120 или нещо подобно, и дори и с "връзки" повече от 75-79, най-много 80 точки не съм изкарвал), а са само средство за осъществяване на някои цели, при това- не единственото средство в доста случаи. Парите са форма на енергия, и точно това се опитах в по-горното писание да изразя, че тази енергия може да се управлява хармонично, и тогава богатството има своето разумно парично енергийно състояние. Ако богатият или бедният нямат знание чрез което да използват парите за да оперират с богатството си, или в случай на бедност- за да си осигурят някакво богатство, то богатият ще фалира, а бедния ще си остане беден.

А за това, че българите в голяма степен не могат да оперират с богатството си наистина е факт- Ето, Мона посочва случай с богати на квалификация хора, които не умеят да боравят с богатството си, и не могат да го разширят, да го умножат, чрез труда и паричната енергия, и в това направление има много какво да се научи, в смисъл, ние като хора-българи има какво да учим, за да може да боравим с богатството и парите така, че да попадаме в категорията "хармонично", или както там се сетите, че би било уместно да се определи някаква наистина "златна среда".

Например, често пъти човек забогатява на гърба на родителите си- да придобие квалификация и да се образова, да се "изучи" както се казва- не всички форми на студенстване позволяват хем да се учи, хем да се работи, но понеже съм завършил отдавна, в средата на 90-те, не твърдя, че това е актуално и днес. Та, придобиването на образование, квалификация, и т.н. е богатство, а това богатство би трябвало да може да се използва, да се инвестира, да се оперира, включително чрез измерението на парите. Ако аз съм квалифициран, но нямам създадени трудови навици, не съм дисциплиниран, не съм изградил умение да общувам с хората, или пък имам претенции, самочувствие повече отколкото ми се полага и т.н., и т.н., богатството което имам като квалификация ще си стои "заровено" на острова на съкровищата, и ще имам няколко "карти", известни като "дипломи", които водят до съкровището, и нищо повече...Ще се фукам насам и натам, че имам съкровище, то си е мое, но е заровено нейде, имам карта, но само това...Ако съм изградил в себ еси трудови навици, дисциплина, ако имам нужното търпение, умение за общуване, за изразяване не само чрез говор, но и чрез писане, ако не ме е страх да бъда оценяван, ако умея да поемам разумните рискове, които като човек мога да си позволя съобразно възможностите си и спрямо съответната среда/ситуация, тогава ще мога да оперирам с богатнството си, ще търся начини и в крайна сметка- ще ги намеря, ще се подготвя, ще вложа ТОТ (Труд Организираност Търпение)и чрез метода ПУРА (Поемане на Умерени Рискови Акции) успеха ще е налице- и парите идват, но понякога се случва човек да се оценява като богат, но парите, които идват при него чрез реализацията на богатството му, го правят недоволен, малко му се струват..Е, така е в много отношения- едва ли е нужно да се дават примери за това, колко от квалифицираните хора в различни сфери на дейност, най-вече зависими от държавата сфери като образование, здравеопазване (е, има и частно здравеопазване, но засега монополът е в ръцете на касата, а тя е държавен инструмент, въпреки че, точно тя не би трябвало да бъде такъв инструмент...но това пък е съмвсем друга тема), социални сфери на дейност и още много други. За това, че един учител понася професионално психическо натоварване многократно по-голямо от това в много други професии, буквално пилее богатството си срещу съвсем недостатъчно възнаграждение, същото се отнася и за всички онези "изпълнители на клинични пътеки", в които включвам не само лекарите, но и всичкия останал персонал от медицински сестри, и всички специалности от медицинските колежи, санитари, и т.н., които участват в т.нар. болнична помощ, но и за тези от извънболничната помощ, както и тези от "бърза помощ", която всъщност отдавна е в тежка кома, и се нуждае от "реанимация"...както и да е, тук нещата се свеждат до това, че наистина хората са квалифицирани, работят си по "специалността", може да се трудолюбиви, дисциплинирани, отговорни и т.н., но по разчет трудът им се заплаща по този начин, не е дадена възможност да се "пазарят" за труда си, в което лично аз не виждам нищо отрицатилно- ак очовек добре се пазари за труда си разумно, ще бъде винаги доволен...

Е, у нас има свръхбогати хора без парли, и бедняци с пълни сейфове и пр. с пари- знаете колко мутри има- независимо дали са "бивши", или "настоящи"- те имат само един инструмент..Е, има и такива, които от парите съумяха и богатство да спретнат, да инвестират...но, за да бъде стабилно равновесието в една енергийна система, то нивото на енергия в нея трябва да е ниско...а когато в системата се натрупа повече енергия, тя е готова да претърпи промени- изкуството е в това, да може да се управлява...а щом стане въпрос за това, за пореден път ще напиша, че всичко това здависи от три неща- желанвие, намерение, и воля.

Привет xameleona,

Магията за пари по принцип изисква човек да има съответните ресурси- т.е. да има нужното богатство, за да може да го превърне в парична енергия. Понякога някой с много умения, квалификациран, умеещ да работи, но неумеещ да общува, да търси, и т.н., може да получава малко пари поради това, че не знае как да "пласира" всичко онова, което си има като ресурси- тогава естеството на "магията" ще е насочено към даване на "едно рамо" в посока този човек да развие липсващите му качества, или пък да му донесе "късмет" така щото да попадне в нужната среда или съответните обстоятелства, в които да може да борави с богатството си, и да получава паричния му еквивалент в удовлетворителни за него стойности.

Ако човек няма, каквато и магия да направи, няма да му донесе пари, ако е мързелив няма да му донесе пари, и не познавам хора, които да са забогатели с магия- на първо място слагам естествено "магэсниците"- сред тях има и такива, които живеят добре, имат хубави доходи, но не поради това, че са "магэсници", а поради съвсем други причини, а много от тези "магэсници" все се оплакват от това,че парите им били малко...

Понякога човек е "блокирал" сам енергийния поток на парлите към- и от себе си, и в тези случаи най-често има някакво негативно отношение към парите, или си е създал някакво чувство за вина, срам, и много още негативни емоционално-ментални модели, посредством които сам се откъсва от "паричния поток"- тогава магията за "пари" просто е вид енергийна корекция, която отстранява негативните ментално-емоционални програми, и така паричния поток отново може да тече и "неговата градинка"...

Има всякакви ритуали и магии- повечето ритуали за плодородие, за "умножаване" независимо на какво- пари, добитък, реколта, имот всякакъв, челяд, че за някои дори и броя на жените, както и всичко останало

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Кристиян. Съгласна съм, че преди всичко ние си привличаме нещата, които ни се случват. И най-вече трябва да има условия и качества за всичко.

Трудностите понякога са просто изпитания за Духа и Вярата ни. За това моето отношение към такива "магийки" е с малко предубеждение. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Привет xameleona,

Магията за пари по принцип изисква човек да има съответните ресурси- т.е. да има нужното богатство, за да може да го превърне в парична енергия. Понякога някой с много умения, квалификациран, умеещ да работи, но неумеещ да общува, да търси, и т.н., може да получава малко пари поради това, че не знае как да "пласира" всичко онова, което си има като ресурси- тогава естеството на "магията" ще е насочено към даване на "едно рамо" в посока този човек да развие липсващите му качества, или пък да му донесе "късмет" така щото да попадне в нужната среда или съответните обстоятелства, в които да може да борави с богатството си, и да получава паричния му еквивалент в удовлетворителни за него стойности.

Ако човек няма, каквато и магия да направи, няма да му донесе пари, ако е мързелив няма да му донесе пари, и не познавам хора, които да са забогатели с магия- на първо място слагам естествено "магэсниците"- сред тях има и такива, които живеят добре, имат хубави доходи, но не поради това, че са "магэсници", а поради съвсем други причини, а много от тези "магэсници" все се оплакват от това,че парите им били малко...

Понякога човек е "блокирал" сам енергийния поток на парлите към- и от себе си, и в тези случаи най-често има някакво негативно отношение към парите, или си е създал някакво чувство за вина, срам, и много още негативни емоционално-ментални модели, посредством които сам се откъсва от "паричния поток"- тогава магията за "пари" просто е вид енергийна корекция, която отстранява негативните ментално-емоционални програми, и така паричния поток отново може да тече и "неговата градинка"...

Има всякакви ритуали и магии- повечето ритуали за плодородие, за "умножаване" независимо на какво- пари, добитък, реколта, имот всякакъв, челяд, че за някои дори и броя на жените, както и всичко останало, което може да се "умножи", са основани на разумни принципи и явления, които можем да наблюдаваме и изучаваме в природата.

Да забогатееш чрез магия, при това, за сметка на нечие страдание, или на чужд гръб- това вече е много далече от разумното, но и такива магии има, и се правят...

Например ако аз и комшията сме в един и същи бизнес, конкуренти сме, мога да забогатея за негова сметка, като му направя магия да фалира, или да не привлича клиенти или каквото там изисква бизнеса.- Ето това е нещо, което не следва принципа на хармоничната енергийна обмяна, и винаги си има цена, която обаче, ако взема примера с комшията, няма да изплатя аз, ами няколко поколения напред, като се почне от децата ми- в тезимагии децата винаги са най-уязвимите, защотго те са "плод", и те са пример за "умножаване", "плодородие", "богатство"...Ако спечеля милиони за сметка на комшията, той вероятно ще смени бизнеса, и може да му потръгне и да се замогне, но поради това, че съм си позволил да се облагодетелствам за негова сметка, със сигурност милионите които съм спечелил, и които ще завещая на поколенията след мен, независимо в каква форма- като сума пари, като крупен "бизнес", или множество инвестиции в разни имоти- движими и недвижими..то децата ми, и техните деца ще бъдат задължени да върнат всичко, което съм заграбил нечестно, по най-различни начини- дали тях ще ги прецакат по същия начин, дали "родът" ми ще се обрече на безплодие и богатството ми ще отиде при други, които заслужават да го имат, дали ще се родят деца, които ще "изядат" богатството по един или друг начин- дали като прахосници, дали под формата на болести, които ще ги споходят, и за да ги лекуват, ще трябва да харчат, дали пък някой от "наследниците" ми ще се окаже свестен човек, и ще вземе да превърне "бизнеса" в благотворителна фондация и ще похарчи натрупаното от мен за някаква разумна кауза, или пък ще помогне на мнозина- варианти много...

Преди всичко, ако гледаме на парите като на енергия, и ако се учим да боравим с енергийнит принципи правилно, няма да ни липсва нищо и ще имаме токова, колкото пожелаем, без да сме "притежатели". Когато можеш да черпиш с едно канче вода от водоема, и да пиеш на воля, или да черпиш другите ако са жадни, е състоянието на изобилие, в което никога нищо не липсва, при това- без да притежаваш водоема, т.е. източника...

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Доволният човек действа в истинска пълна свобода. Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко. Той вижда светлината в "мрака", яснотата в мъглявото, бързината в "бавното", пълнотата в "празното". Готвачът, който създава едно ястие със собствените си ръце, има толкова достойнство в неговите очи, колкото и някой известен певец или висш служител. Той няма печалба за вземане, няма заплата за губене, няма овации, няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност, дракон скрит сред хората. (Гъ Хун)

Ето това ми се иска да е за всички :)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, и аз мисля същото, но Кристиян го написа много по-хубаво и изчерпателно от мен. :3d_022:

Линк към коментар
Share on other sites

Срещала съм такива хора и се оказва, че имат бизнес и умеят да манипулират доста добре работниците си.

Колкото искаш ги има, макар да ми се струва, че тук думицата "добре" по смисъл трябваше да е в кавички?! Имам познати, на които месец след месец, понякога по цяла година все им отлагаха плащането на заплатите и те все се надяваха, че някога си ще получат наведнъж много... и нищо в крайна сметка не получиха! Съответните фирми изиграха своя "фалит" и се изпариха нанякъде. До последния момент шефовете се радваха на небивал лукс, но на онези, които бяха така наивни да продължават да им вършат работата безплатно - нищичко... Колкото и да гледам да съм разбиращ и толерантен към всички хора, към точно тези богаташи (опсс... Мона, извинявай!) ми е трудно все още да бъда такъв вътрешно. Както и самата Мона преди време заяви, че не й иде отвътре да бъде прощаващо настроена към виновниците за осъждането на сестрите ни в Либия. И ако аз се присъединя по този въпрос към нея, а тя към мен по току-що цитираните случаи с б..шите - ще имаме пълен консенсус и по двата въпроса. Иначе ще излезе, че упражняваме двоен стандарт... :3d_126:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...