Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Anaid

Смехотерапия

Recommended Posts

Светът е прекалено утежнен със сериозност и по мое мнение дори драматично. Има вопиеща нужда от смях.

Силвия СД, виждам че се интересуваш от темата за смеха. От миналия век съществува направление смехотерапия. Надявам се следващите редове да са ти полезни.

Смехотерапията в много от страните на Европейския съюз вече се е наложила като терапевтичен метод. За съжаление у нас нито в училищата, нито в учрежденията и организациите смехотерапевтичният методът не се използва. Разговаряла съм с доста терапевти и психолози и на въпроса дали не са опитвали да разрешат проблемите на пациентите си чрез смях, да ги накарат да погледнат на тревожните факти от комична гледна точка, ми отговаряха, че нищо подобно не им се е налагало да практикуват.

Марк Твен бе казал, че хуморът е велико нещо и че в него е нашето спасение. Че една негова искра е достатъчна, за да смекчи коравосърдечието; раздразнението и яроста да се изпарят и на душата да й стане светло и радостно. Да не забравя да спомена, че хумора задейства механизмите на ума. Доказано е, че смехотерапията не само подобрява настроението, но и способства за усвояването на голямо количество информация, защото докато се смеем, се увеличава кръвообращението и мозъка подава сигнали към сивото вещество.

Когато някой се смее, в мозъка му се отделят хормона на щастието, ендорфини, ето защо той започва да се възприема като щастлив и защитен от всичко и всички. Също така изследванията сочат, че този, който обича да се смее и възприема живота с не малка доза ирония - не страда от невроза. Всъщност, със сериозното изучаване на влиянието на смеха учените се занимават от 70-те години на миналия век. В Америка има повече он 600 специалисти. По ефективност смехът може да бъде сравнен с добрата аеробна гимнастика, тъй като задейства 80 групи мускули: движат се рамената, гръдния кош, вибрира диафрагмата, шийните мускули и тези на гърба се отпускат, а лицевите се разтягат (което премахва няколко вида главоболие). Също както при физическите натоварвания се учестява серцебиенето, понижава се нивото на холестерин. Оптимизира се дишането, рязко се подобрява кръвоснабдяването на органите и тъканите.

Тоест, смехът стимулира дейността както на имунната, така и на нервната системи, успокоява болката, намалява стресът и нормализира работата на храносмилателната система. Той “подстекава” изработването на лимфоцити (клетки, борещи се с инфекциите) и ендорфини (веществата, блокиращи болката).

Все пак трябва да отбележа, че чувството за хумор и способността да се смеем – са две различни неща. Центъра, отговарящ да нашето умение да веселим околните, е разположен в лявото полушарие на главния мозък и е свързан с центъра на речта. Ето защо учените говорят за морфологична и генетична предрасположеност на чувството за хумор.

А смехът е един от адаптивните механизми у човека към заобикалящата го среда, показател на душевно и физическо здраве.

Много се надявам и в нашата страна този метод да се утвърди, защото наистина "работи". Зная, че има свои последователи и тук, но не са достатъчни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за инфото, Аnaid, тези факти са ми известни. Направила съм една констатация по-горе само. Интересувам се защо хората все по-често забравят да се шегуват и смеят, това е плашещото.

Смехът е съпътстващ моето ежедневие, смехотерапията и музикотерапията, според мен, са методите на бъдещето, но уви, в момента наистина не се прилагат много. Но какво пречи на всеки един да се опита поне няколко пъти дневно да се засмее. Някъде четох, не помня къде, че това трябва да става поне 15-16 пъти дневно по 5 минути.

На мен ми идва спонтанно, отвътре, не знам как бих понесла всичките тежести на света, ако в човешката природа не беше заложано и чувството за хумор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би хората са склонни да се смеят, когато улавят своята връзка с другите, когато между тях има установени някакви взаимоотношения. Когато ние чувстваме близостта си един към друг, сме готови да се смеем дори в най-обикновен разговор, без каквато и да било видима причина. И това се приема от ответната страна като нещо съвсем нормално.

Но, навярно, мнозина са били свдетели на коментар от типа: “Защо ти е толкова весело, на какво се усмихваш така?”. Ясно, че въпросът е поднесен с “подобаващ тон” и че усмивката е подразнила съответното лице.

Сигурно някои хора са дотолкова съсредоточени върху себе си, че губят нишката с околните и това им пречи да се смеят...

Вие какви наблюдения имате?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно същите. Тези, които не умеят да се усмихват безпричинно или да търсят и намират смешната страна на моментите в живота, са прекалено сериозно приемащи себе си, което знаем за какво говори... :) И от там идват всички излишни драматизирания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно някои хора са дотолкова съсредоточени върху себе си, че губят нишката с околните и това им пречи да се смеят...

Вие какви наблюдения имате?

Възможно е тези хора да не са толкова съсредоточени в себе си или пък да се вземат прекалено на сериозно, а просто техните вибрации да са съвсем различни от тези на събеседника или най-малкото не могат да влязат в резонанс с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво показва психологията на смеха? От какво произтича смехът? Когато човек се смее, какво показва? (Има силни контрасти). Да.

Но в какво седи добрата страна на смеха? (Става по-интензивно кръвообращение). Разширение има.

А без смях кои неща са? (Нещата, в които няма живот). Представете си един живот, който се смее, и друг живот, който не се смее.

Тогава каква разлика има между смеха? Когато един човек се усмихне малко, ти едва забелязваш, значи той вижда някой контраст. Винаги в смеха има контраст.

Как се определя смехът? Мускулите на лицето се изменят, става едно подигане на мускулите на лицето и всичките ъгли вземат друго положение. А при скръбта имаме обратното, устата вземат пак друго положение. Сега я ми представете скръбта. Трябва да ви разсърдят.

Смехът съществува у човека. В човека има едно чувство на смеха. То се намира горе на челото от двете страни. У някои смехът е по-развит, отколкото у други. Но ако ги сравним, Н. се обезсърдчава по-малко, а И. се обезсърдчава по-дълбоко. Всички хора, които се смеят, по-малко се обезсърдчават; някои хора се обезсърдчават по-дълбоко, а някой по-малко.

Отишли двама и двамата имат несрета в живота си. Единият шегаджия се среща с друг, пита го къде отиваш? – Отивам да се давя. Защо? – Не ми върви нещо. А ти къде отиваш? И аз отивам да се давя. Та онзи смешникът казва на другия: Съблечи си дрехите, с дрехи няма да потънеш във водата. Тогава онзи го разсмял, казва: Я да оставим да се давим, ами да се окъпем хубаво. Окъпват се двамата и излизат. Та този смешникът спасява другия. След като се окъпват, водата произвежда известна реакция върху тях и онзи го хваща, и го завежда някъде, питат ги: Къде ходихте? Ходихме да се давим, пък разбрахме, че е по-хубаво да се окъпем, отколкото да се давим.

Някой път отиваш да се давиш, кажи: Съблечи се, с дрехи не се дави. Това е да видиш комичната страна. Някой път разсърдил си се заради нещо. Тогава с дрехи отиваш да се давиш. Кажи: Чакай де, съблечи се малко. Направи си една малка смешка на себе си. Защото ти или друг, то е все същото нещо. Защото никой не се ражда така сериозен. И кой как се роди, все се смее.

Постижимото, разумното и реалното

При лекуването на хората има известна философия, която трябва да се знае. Който не познава тая философия, той ще каже, че лекарят погледнал с подигравка на своя болен. Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска да знае. Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска да измени състоянието на своя болен. Като вижда, че болният фиксирал в ума си мисълта, че ще умре, лекарят иска да измени състоянието на неговия ум. Като се смее, лекарят иска да покаже на болния, че той няма да умре.

Роденото от плътта

Обикновено изпползвам най-деликатния момент за смехотерапия - грешката. Децата са свикнали да се страхуват от упрек или разочарованието на възрастния при грешка и на личицата им се изписва скованост и тревога. Постепенно свикват с моето добродушно-шеговито настроение и се отпускат...

Много смях създават объркани букви от кирилица и латиница - обичайно явление в начален курс. Аз съвсем сериозно чета името както е написано: Xaskobo - и искрено заинтригувана питам къде се намира този град. Или проверявам домашна - чета списъка с имената на приятелите им и съвсем спокойно произнасям: Posen (я, какво интересно име). Секунда недоумение се изписва на лицата - после ме поправят гръмко - Росен! - аз казвам - неее тук пише Посен - аз мога да чета. Избухва смях. ... После започват сами да намират смешинките в напрегнатите ситуации...

Каква е тайната на чувството за хумор? По рождение ли е?

Възпитава ли се? Зависи ли от средата, в която живеем?

Вашите примери за "лечебен хумор"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам дали смехът е по рождение, но един тъжен по душа човек едва ли може да се превъзпита.

По скоро той е нещо, което носиш със себе си и е отлична терапия.От вчера не спирам да се смея-неволно

естествено, не с цел терапия.Седем минути сърдечен смях със сълзи ми подействаха невероятно ободряващо.Днес

отново попаднах на една много объркана и комична ситуация, която причиних самата аз.

Да, смехът наистина има вълшебна лечебна сила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

........и на въпроса дали не са опитвали да разрешат проблемите на пациентите си чрез смях, да ги накарат да погледнат на тревожните факти от комична гледна точка,

Аз така правя най-често, когато неприятностите касаят мене.......Но и като се карам на децата си за някоя бела, хем им се карам, хем се смея.

Ето например скоро беше, връщам се в къщи и от вратата ми мирише на изгоряла пластмаса. Питам сина на какво мирише, какво е правил, той гледа виновно и нищо на казва. Питам го ял ли е , той казва: "да, пекох си странджанки"

Аха, мисля си, значи проблема е в кухнята. Отивам там и какво да видя. (Тук е мястото да кажа, че имам една скара, покрита, и отгоре един тостер, поради липса на друго място. Като ползвам скарата , махам тостера да не се стопи)

Пекъл си човека странджанки, но забравил да махне тостера и онзи се стопил, да благодаря на Бога, че е станало само това.

Гледах, гледах втечнилия се тостер.....и като ме напуши един смях.....

По нататък няма да обяснявам, че проведохме един поучителен разговор...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm :thumbsup2:

Laughter in therapy does not refer to jokes in therapy nor does it minimize a client's issues. It is one of three major forms of catharsis in therapy that also include tears and anger release. With the consent of the client, the therapist works to help find tools to create the laughter catharsis. Each client is unique and the means to be able to play with serious issues will vary from person to person. In order to achieve laughter one combines play with serious issues. Play may incorporate a different way of thinking, word play, props, phraseology, etc. Playfulness is not synonymous with silliness so one need not fear losing one's adult dignity. Interestingly, laughter alone will not suffice to completely deal with issues. As feelings are accessed, crying, anger work and talking are often necessary along with laughter. Emotions are held in the body and all means of catharsis are necessary to heal. Which ones and how much depend on the individual. Laughter is the perhaps the most important because it releases three emotions (anger, anxiety and boredom) and it is the most pleasant and often the most acceptable. Clients who are willing to utilize laughter in therapy will generally move through their pain more quickly.

http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter

"Смехът в терапията съвсем не се свежда до шеги по време на терапия, нито до омаловажаване проблемите на пациента. Това е един от трите главни форми на катарзис в терапията освен сълзите и освобождаването на гнева. Със съдействието на клиента си психотерапевтът работи, за да помогне в намирането на инструментите за създаване на смехови катарзис. Всеки клиент е уникален средствата, с които да се играе със сериозни проблеми варират при различните хора. За да се постигне смях, се комбинират игровите моменти със сериозното отношение. Игровите похвати могат да включват различен начин на мислене, игра на думи, фразеология и т.н. Способността да се играе не е синонимна на глуповато поведение, така че не е еноебходимо да се опасяваме от нараняване достойнството на възрастния човек.

Интересен факт е, че само смехът не би бил достатъчен, за да се справим с проблемите. Когато се докоснат чувствата, плачът, работата с гнева и обсъждането често са необходими спътници на смеха. Емоциите се съдържат в тялото и всички начини на катарзис са необходими за лечението. Кои по-конкретно и колко - това зависи от индивида. Смехът е може би най-важният, защото той освобождава три емоции (гняв, възбуда и скука) и той е най-приятен и най-лесно приемлив. Клиенти, които желаят да използват смеха в терапията като правило ще преодолеят болката си по-бързо.... "

Какво разбирате под смях, които не омаловажава проблема и пази достойнството?

Имали ли сте опитности на комбинирани "гняв, плач и смях"? В какви последователности комбинациите са ви оказвали лечебен ефект?

Кога настъпва моментът на преосмислянето на проблема - преди или след смеха?

Можете ли да дадете пример на смехотерапия, която сте прилагали на себе си в ситуации на сериозни проблеми?

Вашите рецепти за смехотерапия?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

"Малкият" човек дава богати възможности за откриване и показване на контрасти.

Защо персонажът на Чаплин предизвиква смях и в същото време ни кара да се замислим и понякога пълни очите ни със сълзи?

Може би защото ни напомня за малкия човек вътре в нас, който понякога има самочувствието и претенциите на важен и голям, понякога хитрува, за да оцелее.... но остава добър дори когато изглежда глупав.

За да се постигне смях, се комбинират игровите моменти със сериозното отношение. Игровите похвати могат да включват различен начин на мислене, игра на думи, фразеология и т.н.

Когато се докоснат чувствата, плачът, работата с гнева и обсъждането често са необходими спътници на смеха. Емоциите се съдържат в тялото и всички начини на катарзис са необходими за лечението.

http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ни е нужно, за да се научим да лекуваме живота и душите си със смеха?

Преди всичко да свалим предразсъдъците, които го свързват с несериозност, глупост, незрялост.

It doesn’t seem like laughing more should require work, but it does. We have to actively strive to break free from controls on our laughter which have unconsciously developed since childhood. We need to laugh till our tongues hang out, and to do that we must learn to hear our inner voice telling us to smile and laugh instead of hearing it say, "Wipe that smile off your face!" Silliness needs to become positive and permissible and laughter something we do while we are being productive and responsible in our serious, grown-up lives. We must learn to play again in that special way that is particular to all human beings, not just the young. Consider for a moment starting your day by making silly faces in the mirror while getting ready for work. You can feel joy in your own playful silliness, a skill honed to perfection in childhood but left on a dreary inner shelf somewhere in the interests of maturity.

http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter

"Струва ни се, че не би трябвало да полагаме усилия, за да се смеем повече, но всъщност не е така. Налага ни се да работим активно, за да се освободим от контрола върху нашия смях, несъзнателно сформиран по време на детството ни. Ние имаме нужда да се смеем докато ни увиснат езиците, и за да постигнем това, непременно трябва да се начуим да чуваме вътрешния си глас, който ни казва да се усмихваме и да се смеем вместо да го чуваме как говори "Забърши тази усмивка от лицето си!" Имаме нужда да приемем глуповатостта като положително и позволено състояние, а смеха като нещо, което правим докато се държим отговорно и продуктивно в нашия сериозен живот на възрастни хора. Ние трябва да се научим да играем отново по онзи специален начин, който е характерен за всички човешки същества, не само за малките. Представете си за момент как започвате своя ден, правейки глуповати гримаси срещу огледалото докато се приготвяте за работа. Ще почувствате удоволствие от собствената си игрива глуповатост, едно умение, доведено до перфектност в детството, но оставено под вътрешна черупка от меланхолия някъде сред интересите на зрелостта. "

Имах късмета да попадна на приятел с неизчерпаемо чувство за хумор точно в периода, когато човек гори от желание да покаже колко е зрял - 18-22 г.

Целият курс бе събран на двора - сутринта преди писмен семестриален изпит (най-тежкия в цялата програма). На никого не му беше до усмивки....

И тогава се появи Краси - костюмиран, с вратовръзка и лъснати до блясък обувки, малко куфарче в ръка. На лицето му бе изписано отчаяние. Всички погледи се обърнаха към него, защото той имаше "шпиони" в катедрата. Краси спря и тихо промълви:

"Момичета (филолозите сме основно ж.пол) - не знам как да ви го кажа... (тягостна пауза - гробна тишина). Катедрата вчера са имали заседание... (въздишка и леки изписквания, недоволен шепот, нараства напрежението - И???? ). Ами... приели са план..... 40% скъсани."

Тълпата отреагира с бурен протест - "гадове, ее.... и т.н. все в тоя смисъл"

Тъй като бях прекарала с Краси 4 години на една банка, загрях номера за 4 сек. и се хванах за корема, бурно цвилейки от смях - едва се добрах до пейката. Тълпата колежки смаяно гледаше мен, Краси и приятелката ми, която се разкикоти 2 секунди след мен. След още 3 секунди всички загряха, но съвсем не реагираха като нас - "Идиоооооооооот" запищя целия курс и след секунда Краси в целия си костюмиран блясък и веещо се куфарче в ръка спасяваше кожата си, спринтирайки около бараките на Учебен отдел с цяла тълпа яростно крещящи дами по петите си.

Това последното ми доведе смях до коремни болки и мускулна треска 3 дни след това. На всичко отгоре през цялото време на изпита се хилех вътрешно и едва се сдържах да не изпусна кикотенето (смях е слабо казано). Напуши ме на смях точно когато отивах да тегля темата за целия курс и всички ме следяха с върховно напрежение - преподавателите ме попитаха какво ми е чак толкова смешно... Изтеглих най-лесния възможен вариант според признанието на преподавателите ни. Представих се неочаквано добре дори за мен самата..... И сега докато го пишех ми излезнаха сълзи от смях отново. :3d_139:

Вие имате ли примери, в които тежки и напрегнати ситуации са се превръщали в източници на смях?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Смехът е здраве" - не помня вече кой и кога го е казал,но съм забелязала,че хората,които най-много ме привличат са онези с непринудено чувство за хумор.Като се замисля от младежките ми години,та и до днес най-добрите ми приятели са невероятни майстори в разказването на вицове или житейски ситуации с хумористичен характер.

Наскоро се запознах с едно младо момиче,в момента певица.Но преди да постъпи в НБУ работила в една бензиностанция.Та разказва момичето - били ги избрали да работят в тази бензиностанция все красавици(от типа "кукла Барби") и ги карали да стоят отвън,за да привличат клиенти.Дошъл един човек и на нея се паднала честта да му налива бензин.Обаче на нея и било за първи път,тя много се вълнувала,ръцете и треперели,почти нищо не си спомняла до момента,в който човекът и казал със спокоен умоляващ глас:"А може ли да сипете и малко в колата!?" :3d_139::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

If for some reason you can’t do this and all else fails, just fake laughter. Enjoy "pretend laughter" by making the sounds of laughter and moving your body as you laugh. Your body will benefit and your perspective will change. If you do it enough, real laughter will kick in. Then you’ll stop feeling stupid, or you will stop caring if you do.

http://www.laughtertherapy.com/Articlebest...es.htm#laughter

"Ако поради някаква причина вие не можете да направите това и всичко останало се проваля, просто имитирайте смях. Наслаждавайте се на престорения смях като издавате същите свуци и движите тялото си все едно че се смеете. Това ще бъде полезно за вашето тяло и вашата гледна точка ще се промени. Ако правите това достатъчно, истинският смях ще си пробие път. Тогава ще спрете да се чувствате глупаво или ще спрете да се тревожите..."

Много ми хареса тази идея - за фалшивия смях в моменти, в които ни е трудно да намерим нещо наистина смешно.

Двигателната активност въздейства най-силно и бързо на мозъка, движейки се по същия път, по който се проявяват емоциите, но в обратна посока. За себе си знам, че когато съм уморена или започна да усещам лека досада от нещо, една "дежурна" усмивка като че ли ми освежава ума, изведнъж започвам да виждам неща, които до момента съм пропускала. Много лесно и бързо сменям гледната си точка и намирам подходящия завой в дейността, с която се занимавам. Забелязала съм, че веднага след това учениците ми също започват да се усмихват и атмосферата се разведрява...

Имате ли подобни опитности?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смехотерапията е стар метод за лечение,но за съжаление у нас почти не се използва.

Доказано е че смехът активира кръвообръщението,производството на лимфоцити(отговорни за борбата с вирусните заболявания),производството на ендорфини(отговорни за премахването на болката).

Ако се смеем от сърце по-често,бихме били много по-здрави.

В някои болници смехотерапията се прилага с успех при лечението на болни деца.

Защо пък да не се използва и при възрастните?!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В много съвременни психологични семинари се прави и сесия смехотерапия.

Гледах един филм за холистичното лечение, в което показаха как в Индия от няколко години има "Клуб на смеха", които се радва на огромна популярност в големите градове. Сутрин по парковете се събират хора и правят дихателни, двигателни упражнения и се смеят.

А след това мнозина пият чай и си общуват.

Определено изглеждат много ведри, макар всеки да осъзнава, че има и доста големи трудности в реалния живот, то това не трябва да ги спира да се радват!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кое е най-голямото голф игрище в България?

Перник. Там всеки кара голф и е играч.

В центъра на Перник спрял Фолксваген Туарег.

Събрало се населението наоколо и хората цъкали с език:

- Брей, че голям голф?!

С уважение към перничани. Славата на населено място се създава от ограничен контингент :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един учителски - от нашия бранш:

Мама мишка разхожда мишлето си, за да го запознае със света. Изведнъж - котка насреща. Мама мишка отваря устицата и от нея се разнася" БАУ - БАУ!" Котката стъписана настръхва и си плюе на петите!

Мама мишка се обръща важно към мишлето си:

- Току-що се убеди колко жизнено важно е да се учат чужди езици!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изпратили две кучета - Белка и Стрелка, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Белка:

- Белка!

- Бау-бау.

- Натисни червеното копче!

След един час викат Стрелка:

- Стрелка!

- Бау-бау.

- Натисни зеленото копче!

След три часа викат блондинката:

- Ало, блондинката!

- Бау бау?

- К'во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо!

Това беше тест. Някой ще сподели ли как му влияят такива нелепи истории m021.gif

Чувството за хумор е една от чертите на интелекта...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"- Познавам един с дървен крак на име Смит.

- А другия му крак как се казва?"

"Суперкалифраджилистик - експиалидоушъс"

/чели ли сте Мери Попинз ))/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би хората са склонни да се смеят, когато улавят своята връзка с другите, когато между тях има установени някакви взаимоотношения. Когато ние чувстваме близостта си един към друг, сме готови да се смеем дори в най-обикновен разговор, без каквато и да било видима причина. И това се приема от ответната страна като нещо съвсем нормално.

Но, навярно, мнозина са били свдетели на коментар от типа: “Защо ти е толкова весело, на какво се усмихваш така?”. Ясно, че въпросът е поднесен с “подобаващ тон” и че усмивката е подразнила съответното лице.

Сигурно някои хора са дотолкова съсредоточени върху себе си, че губят нишката с околните и това им пречи да се смеят...

Вие какви наблюдения имате?

Като бях тийнейджър точно така се смеех - просто като си говориме, идваше ми от вътре.3d_146.gif Имаше си причина, но тя не беше смешна...но на мен ми беше смешно. Като се засмея така или се усмихна, майка ми ме гледаше като втрещена, и ме питаше: "Защо се смееш?" Мислеше, че и се подигравам. А аз бях много далече от това, но трябваше да и обяснявам, че на нищо не се подигравам, просто ми е смешно. Тя ме гледаше с недоумение, казваше:"Какво смешно има? Не виждам нищо смешно?"...Оставаше озадачена, в недоумение, и с чувството, че и се присмивам. Което изобщо не беше така...

Забелязвах това и при други хора, като си говорим нещо и аз се засмея (без да е смешно) и те ме гледаха учудено, оглеждаха се настрани, даже си гледаха по дрехите, дали всичко им е наред. И пак така ме питаха защо се смея. Други пък хора не подхождаха с предразсъдък, а се засмиваха и те. По-късно това се изопачи, все повече забелязвах как тази реакция (смях) се превръща в плачrolleyes.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Всяка неделя от 18ч. в център "Магайа", а от 19ч. в център "Фрейле" се провежда йога на смеха. Безплатна е! "Магайа" е на "Мария Луиза" 32, а "Фрейле" на "Мария Луиза" 65 (в София) - един срещу друг са центровете и може след първата смехотерапия да се отиде веднага на втората! :) Тази неделя в "Магайа" водя аз :):):) .

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×