Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
woltron4o

Визията, мечтите и душата

Recommended Posts

Замислих се над този цитат

“Обичай визията и мечтите си, защото те са рожби на душата, модели на най-големите ти постижения.”

Наполеон Хил

Възможно ли е визията и мечтите да са се поевили в умът на човека от душата му (може би кармата - където е записано каква е задачата в настоящият живот (личната легенда) ) и тъй като те са целите- кармичната задача на настоящият живот, да са и най-големите му постижения според пътя по който трябва да върви - кармичнит път?

Може би цитата крие в себе си именно това. Че визията и мечтите ни показват това което е целта ни в живота, но понякога ни се струват твърде трудни и непостижими, твърде големи или високи цели.

Към това че може постигането на целите- т.е. ако те са кармичните ни задачи - да изглеждат трудни има един друг цитат:

“Страхуваме се, не защото нещата са трудни, трудни са защото се страхуваме”

Сенека

Какво мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Интересни въпроси!

визията и мечтите ни показват това което е целта ни в живота, но понякога ни се струват твърде трудни и непостижими, твърде големи или високи цели.

Мечтите със сигурност ни показват предназначението (по-скоро отколкото цел) на актуалния ни живот. Според мен, обаче, ние просто не можем да разбираме езика на мечтите, тълкуваме ги буквално и затова виждаме в тях нещо непостижимо... Мечтата прилича малко на идеограма - образът изглежда конкретен, но в конкретното е закодирана многопластова информация.

Защо често повтаряща се женска мечта и визия е свързана с балета - символ на нежност, красота, хармония на външен вид с музика и движение - закодирано поведение на женската роля в човешкото общуване ли е това?

Защо често срещана момчешка мечта е свързана с поведение на спасител, защитник, покровител?

Какво означават визиите и мечтите, свързани с летене? Може би това е закодираната ни задача за този живот, свързана с издигане над клишета и модели на мислене и поведение, освобождаване от някаква кармична обвързаност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време си зададох въпроса - за какво съм тук, дали наистина правя това, което трябва да правя? И изобщо, има ли нещо, което трбва да правим, имаме ли път, по-верен от други пътища или всеки избран от нас път би могъл да бъде верен път? С ума или със сърцето си съм избрала своя път, своята професия, начин на живот? Казват, че децата знаят за какво са дошли и го изразяват в игрите си, в мечтите си.

Попитах майка си какво съм обичала да правя като съвсем малка, каква съм искала да стана тогава. А тя ми каза: "Правеше това, което правиш и сега - рисуваше, пишеше, четеше, гледаше звездите и лекуваше куклите".

Понякога в ума ми се появяваха съмнения, че съм избрала медицината само заради това, че беше най-голямато предизвикателство за мен. Спомних си обаче с какво благоговение се връщах вкъщи след уроците по биология в 8 клас, когато учихме анатомия на човека. Спомних си също как всички около мен оставаха безразлични - и въщи, и приятели, и съученици. И недоумявах - как може да не итересуват от човешкото тяло, изглеждаше ми абсурдно. Спомних си с каква неувереност пристъпих за първи път прага на университета и колко съмнения имах в себе си, че мога да се справя - да науча тези големи и трудни учебници, да бъда в една зала с труп и да ровичкам с неумелите си ръце в това съвършено тяло, принадлежало на Човек, да бъда отговорна за здравето и живота на живи хора във всеки момент. А след това се появи и най-големият проблем - да се науча да пазя себе си в тази среда от болка и човешко нещастие, които ме пропиваха.

И днес си давам сметка, че целите в живота изобщо не са толкова важни - те са някакви отправни точки. Но по пътя към тях човек преодолява себе си и своите слабости. И неусетно, извървявайки пътя към дадена цел, човекът от неуверен човек се превръща в Силен Човек, вярващ себе си и можещ все повече и повече.

Мечтите само ни посочват пътя, по който нашата душа иска да се развива. Ако това е пътят на душата, няма съмнение, че е възможен - иска се само устрем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И днес си давам сметка, че целите в живота изобщо не са толкова важни - те са някакви отправни точки. Но по пътя към тях човек преодолява себе си и своите слабости. И неусетно, извървявайки пътя към дадена цел, човекът от неуверен човек се превръща в Силен Човек, вярващ себе си и можещ все повече и повече.

Мечтите само ни посочват пътя, по който нашата душа иска да се развива. Ако това е пътят на душата, няма съмнение, че е възможен - иска се само устрем.

:) Добре но тук съществува проблемът, че само ако човек счита мечтите си за важни, ще се изгради с тяхна помощ. От друга страна, ако ги счита за прекалено важни, може да се развива едностранчиво и даже да "изгори"... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще изгори, ако загуби мярата. Мисля си, че в съкровените мечти, желанията на душата, има всичко, което е нужно за правилното развитие на човека :) Ако не реши да се отклонява нанякъде, какъвто риск съществува винаги. Но ако ще се отклонява, нека поне да е заради мечта :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

-Самопозноние,това е толкова енигматично и забулено в мистицизъм древно понятие.

Човешката душа е е била предмет на изследване още от първичните хора в далечнота минало.

Самопознанието като висша цел на човешкия живот е засегнало в центъра центъра на философската и езотерична мисъл още от древността.

И въпреки това ,човешката психика и душа все още са етигма и неразбираема абстракция за съвременния човек.

В нашата технологична цивилизация на материализация хората живеят и взаимодестват помежду си гласкани от социалната система и неосъзнати инстикти.

В нашето общество интригите,скандалите,и кавгите ,неразбирателството,завистта,и ревността,лицимерието,и невежеството са общоприети рамки и неразделни спътници в човешките взаимоотношения.

И въпреки ,че каткто на всички ни е ясно ,отговорите ни на тези въпроси не са никак прости и обхващат всички аспекти от държавата като социална система -факторът човека е в основата на всичко.

Да оставим обществото тогава и да се концентрираме върху индивида.

Всеки един човек е важен ,но за да настъпи осезаемата промяна ,тя трябва да бъде посята в душата на всеки един човек.

Трябва да започнем от себе си .

Как?-Опознай себе си и своята дълбока същност .

Бъди господар на себе си.

Не се оставяй гнева да те завладее .

Не бъди пасивен -помогни ,когато някой се нуждае от помощ.

Бъди олицигворение на тези нови ценности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислих се над този цитат

“Обичай визията и мечтите си, защото те са рожби на душата, модели на най-големите ти постижения.”

Наполеон Хил

Възможно ли е визията и мечтите да са се поевили в умът на човека от душата му (може би кармата - където е записано каква е задачата в настоящият живот (личната легенда) ) и тъй като те са целите- кармичната задача на настоящият живот, да са и най-големите му постижения според пътя по който трябва да върви - кармичнит път?

Кармата нищо не определя, тя е следствие.

„Възможно ли е визията и мечтите да са се появили в ума на човека от душата му?“ Да, разбира се. Другият вариант е да продиктувани от егоистичните желания на човека или да са втълпени от егоистичните желания на други хора. Душата винаги ни предоставя алтернатива на последните. Всъщност, нека не забравяме, че ние сме душата. Проблемът е в различаването на мечтите произтичащи от астрала и тези на душата. Разбира се и в двата случая само да мечтаеш не е достатъчно, въпреки че това също е от огромно значение, което мнозина не могат да осъзнаят. В мечтите човек формулира целите си, отношението си към нещата. Те са като посаждането на семенце, което обаче трябва да се отгледа с нужните грижи и усилия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно ми е да те слушам.

Кога извеждаш душата си на разходка, че аз още не съм я мяркал?

Кармата е следствие, което определя всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене човек трябва да гледа на себе си като че е душата си и в тази връзка правилната нагласа е, че всъщност извеждаме на разходка тялото, желанията и ума. Разбира се ако бих могъл да се осъзная на още по-високо ниво от душата, бих могъл и на нея да гледам по този начин, но засега намирам подобно отношение за доста далечна перспектива, неотговарящо на моментните ми възможности.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×